Това, че железниците ни са такива е свързано с това, че на никой не му пука за стачката. Но железниците са причината.
Еленко: Братя по релса
↧
↧
Никола Балов: Motorola DROID 4 прилича на RAZR, но има и QWERTY клавиатура
В мрежата се появи информация и още изображения на новия DROID 4, който Motorola подготвя за феновете на хардуерните QWERTY клавиатури. Устройството изглежда ще следва дизайнерските тенденции, наложени от Motorola (DROID) RAZR, като и спецификациите не са далеч от тези на ултратънкия модел.
↧
Дзвер: Туризъм през ноември
Малко е хладно за пикник, но пък по поляните няма жива душа.
На Карлуково обикновено е шумно, с акустиката на градска баня – дори да не виждаш другите авто-туристи, ги чуваш. Днес беше приятно пусто.
↧
Йордан Матеев, "Икономика на всичко": Тест драйв с Rolls-Royce за 1 млн. лв.
Като повечето мъже и аз се заглеждам по хубави автомобили и не съм безразличен какво карам. Но не мога да кажа, че колите са ми голяма страст. Не чета специализираните автомобилни издания, не познавам последните модели и всъщност не се вълнувам много от тях. Затова самият аз се изненадах от приятните емоции, които изживях при карането на два от моделите на Rolls-Royce.
Целевата група на Rolls-Royce Motor Cars са хора с нетно богатство над 30 млн. долара - около 90 хил. души в света. Сред тях едва ли има много журналисти, но пък журналистите поне могат да се надяват на тест драйв. Надеждите на част от българските журналисти се сбъднаха преди две седмици. Това всъщност беше моят първи тест драйв. И може би последен, защото, както разбрах от колегите, пишещи за автомобили, просто няма нищо над Rolls-Royce.
В бр. 10 на списание Forbes България, което ще излезе около 23 декември ще можете да прочетете професионалния текст на колегата Александър Бойчев за двата автомобила и пазара на Rolls-Royce.
Снимки: Антимос Георгиадис
![]()
![]()
Целевата група на Rolls-Royce Motor Cars са хора с нетно богатство над 30 млн. долара - около 90 хил. души в света. Сред тях едва ли има много журналисти, но пък журналистите поне могат да се надяват на тест драйв. Надеждите на част от българските журналисти се сбъднаха преди две седмици. Това всъщност беше моят първи тест драйв. И може би последен, защото, както разбрах от колегите, пишещи за автомобили, просто няма нищо над Rolls-Royce.
 |
| Това е Rolls-Royce Ghost Extended Wheelbase |
 |
| Вратите се затварят с натискане на копче. В тях има вградени чадъри. |
 |
| 12-цилиндров V-образен двигател с 48 клапана, 563 конски сили. Среден разход на бензин - 13.7 л. на 100 км., градско - 20.6 л., извънградско - 9.6 л. |
 |
| Забелязахме, че дори има винетка. Дискутираме какво ли ще стане, ако камера ни хване, че караме с превишена скорост |
 |
| Тук може да се види още колко мощност има двигателя. Стрелката тръгва от 100 и върви наляво с натискането на педала за газта. |
 |
| Тук вече аз съм зад волана. Колата ускорява от 0 до 100 км./ч. за 5 секунди. Усещането е като при излитане на самолет. |
 |
| Автомобилът тежи 2.4 тона, широк е 1.95 м. |
 |
| Дължина - 5.57 м., височина - 1.55 м. Това всъщност е по-модерният, но по-евтиният от двата модела - около 250 хил. евро. |
 |
| А това е Rolls-Royce Phantom Drophead Coupe, който струва около 500 хил. евро |
 |
| Дължина - 5.61 м., ширина - 1.99 м., височина - 1.58 м. |
 |
| Гумите са 21 инча |
 |
| Ускорява от 0 до 100 км./ч. за 5.9 сек. Тежи 2.6 т. Двигателят е 553 к.с. |
 |
| Дупките и неравностите не се усещат. |
 |
| Среден разход на гориво - 15.7 л. на 100 км., градско - 23.2 л., извънградско - 11.3 л. |
 |
| С пуснато парно не е студено, а удоволствието е неописуемо. Сега забелязвам, че съм бил облечен в почти същия цвят, какъвто е колата. |
 |
| AC/DC до дупка в подлеза на НДК |
 |
| Дали пък не сме сложили бомба по време на теста? Правилата в резиденцията на Британското посолство са си правила. |
Снимки: Антимос Георгиадис
↧
Никола Балов: Motorola RAZR разсича торта в нова тв реклама [видео]
![Motorola RAZR разсича торта в нова тв реклама [видео]](http://www.nixanbal.com//media/k2/items/cache/d88d434cd5d84c4c2d40d1b2675949da_S.jpg)
Вече вероятно сте разбрали, че Motorola RAZR е един от най-тънките телефони в света, че за дизайна и корпуса му се смята, че са дело на извънземна цивилизация и че това е един от най-чаканите модели от мен. Добрата новина е, че RAZR ще се продава в България съвсем официално (Ура!), като подробностите можете да очаквате следващата седмица отново тук в блога, а дотогава ви предлагам една нова реклама на бръснача...
↧
↧
Милена Фучеджиева: zoltar/july in santa monica
↧
Невена Гюрова: Амфетаминист № 1 на България
Имало едно време в една далечна периферия на Европейския съюз двама велики джедая. И се чудело населението на периферията кой от двамата е по-велик....
[видео]
[край на видеото]
Великото премерване започнало с анкетата "Футболист №1 на България". Тъй като резултатите й традиционно ставали причина за люти спорове между феновете, подозиращи спортните журналисти в пристрастия, да не кажем нещо по-лошо, собствениците на анкетата решили да я демократизират. Речено-сторено. Отворили специален сайт - http://futbolist1.bg/, където всеки фен можел да заяви играч, за когото да се гласува. Но започнали премеждия.
Неизвестен злосторник регистрирал двама третодивизионни футболисти - Васил Лукаев от "Шипка Дагор" и Бойко Борисов от "Витоша Бистрица". Много фенове били недоволни от играчите, понеже били пияници и курвари и ги мързяло да ритат. Те започнали да гласуват за Васко и се надявали, че след като той спИчели, трябва "да се изтрие целият български жмутбол".
![Васко Лукаев - футболист на годината]()
Организаторите - фирмата на един недозастрелян президентски съветник Манол Велев, за когото в периферията се говорело, че е разбойник - решили да спасят жълтичките от спонсорите и махнали Васко от анкетата. Но станало страшно.
Ядосаните фенове започнали да гласуват за единствения останал третодивизионник, който получил и друга мощна подкрепа. Във форума на електронния вестник "Дневник" отдавна не обичали аматьора Борисов, който по съвместителство работел като министър-председател на периферията. Те нямали нищо против аматьора-футболист, но не искали аматьор за министър-председател и решили да скроят номер на втория - да го направят Футболист №1, та белким освободи другото място.
Организаторите се видели в чудо, защото за по-малко от ден Борисов стигнал второто място и вече дишал във врата на самия Димитър Бербатов, но не смеели да го задраскат като Васко. Зер тъй ли се драска министър-председател...
![Бойко Борисов - футболист на годината]()
През това време обаче други облаци се появили над джедайската глава. Лошият сайт Биволъ коварно изнесъл данни от затънтения Шуменски съд, че Борисов правел алъш-вериш със забранените амфетамини и имал-вземане със страшните разбойници Сретен Йосич и Бай Миле, а хайдушката дружина на сикаджиите му купила воеводското място в периферийното МВР. Медиите в периферията героично премълчали непатриотичните разкрития на Бивола, но злите сили Интернет и Фейсбук ги разнесли по света.
![]()
[видео]
[край на видеото]
Великото премерване започнало с анкетата "Футболист №1 на България". Тъй като резултатите й традиционно ставали причина за люти спорове между феновете, подозиращи спортните журналисти в пристрастия, да не кажем нещо по-лошо, собствениците на анкетата решили да я демократизират. Речено-сторено. Отворили специален сайт - http://futbolist1.bg/, където всеки фен можел да заяви играч, за когото да се гласува. Но започнали премеждия.
Неизвестен злосторник регистрирал двама третодивизионни футболисти - Васил Лукаев от "Шипка Дагор" и Бойко Борисов от "Витоша Бистрица". Много фенове били недоволни от играчите, понеже били пияници и курвари и ги мързяло да ритат. Те започнали да гласуват за Васко и се надявали, че след като той спИчели, трябва "да се изтрие целият български жмутбол".
Организаторите - фирмата на един недозастрелян президентски съветник Манол Велев, за когото в периферията се говорело, че е разбойник - решили да спасят жълтичките от спонсорите и махнали Васко от анкетата. Но станало страшно.
Ядосаните фенове започнали да гласуват за единствения останал третодивизионник, който получил и друга мощна подкрепа. Във форума на електронния вестник "Дневник" отдавна не обичали аматьора Борисов, който по съвместителство работел като министър-председател на периферията. Те нямали нищо против аматьора-футболист, но не искали аматьор за министър-председател и решили да скроят номер на втория - да го направят Футболист №1, та белким освободи другото място.
Организаторите се видели в чудо, защото за по-малко от ден Борисов стигнал второто място и вече дишал във врата на самия Димитър Бербатов, но не смеели да го задраскат като Васко. Зер тъй ли се драска министър-председател...
През това време обаче други облаци се появили над джедайската глава. Лошият сайт Биволъ коварно изнесъл данни от затънтения Шуменски съд, че Борисов правел алъш-вериш със забранените амфетамини и имал-вземане със страшните разбойници Сретен Йосич и Бай Миле, а хайдушката дружина на сикаджиите му купила воеводското място в периферийното МВР. Медиите в периферията героично премълчали непатриотичните разкрития на Бивола, но злите сили Интернет и Фейсбук ги разнесли по света.
To be continued...
↧
Капитал Блог: Конкуренцията - нещо повече от фактическо положение
В правната теория е утвърдено разбирането, че на всяко право съответства насрещно задължение. При разглеждането на всяко правоотношение обаче неизменно стои въпросът кое от двете корелативни явления доминира. Този дискусионен аспект особено ясно изпъква тогава, когато разглежданият обект съдържа множество метаюридически измерения. Такъв предмет на изследване е именно конкуренцията.
Бихме могли да определим конкуренцията като естествено състояние на пазара, при което достъпът на стопанските...
Бихме могли да определим конкуренцията като естествено състояние на пазара, при което достъпът на стопанските...
↧
Жюстин Томс: маркетинг 3.0 в примери
както и големият Котлър казва – следващата фаза в развитието на маркетинга е социалната. в България повечето бизнес е далеч от това, но е любопитно да се видят хубави европейски примери по темата
↧
↧
Фитнес блог: От кухнята: седмични новости в BB-Team #50
Моята най-любима тема, както вече би трябвало да сте разбрали, са оправданията. Всички онези оправдания, които постоянно си намираме, както и хората около нас, за да не спортуват.
"Да бе да, ти луда ли си? Нямам време за такива глупости като фитнес. Аз и без това се уморявам достатъчно в работата"...
Навярно неведнъж и вие сте чували такива реплики в отговор на подхвърлено от вас предложение към ваш близък или приятел да започне да спортува редовно.
Но в крайна сметка нали всички работим и се уморяваме? Как тогава става така, че едни хора с най-различни професии намират време и желание за спорт, а други - не?
Въпрос на приоритети, наистина. И все пак си мисля, че при подреждането на приоритетите е важно човек да се съобразява не само с практичната страна и разумните доводи в полза на ефекта от дадена дейност.
Струва ми се, че хората, които НЕ спортуват, чисто и просто взимат спорта и упражненията прекалено сериозно!
Доста от тях смятат, че всъщност "трябва" да започнат да спортуват, защото "знаят", че е "полезно", и понякога дори с (псевдо)честност и кисела усмивка си признават, че всъщност.... ги мързи.
Тези дни обсъждахме същата тема вкъщи и стигнахме до едно и също мнение с половинката. Затова искам да ви кажа, че спортът не е задължение и не е нужно да мислите за него като за такова, ако искате да го харесвате. Забавлявайте се! Забавлявайте се повече!
Не ви трябват непременно карти с намаление, които ви задължават с фиксирани дати и часове за посещение.
Не е толкова важно дали имате модерни спортни екипи, скъпи фитнес аксесоари и т.н.
Трябва само мъничко любопитство и желание да се "излиза" от навика.
Ето и няколко идеи за активност, която не ви обвързва и за която не е нужно да си търсите препятствия и оправдания:
- сами или с компания, поразходете се в парка, но бързичко — почти като "спортно ходене" е и е безплатно.
- може да се съберете с приятели да играете тенис на маса — пак е забавно, не струва нищо и може да се играе както в парка, така и вкъщи. Някога у дома холната маса вършеше чудесна работа, а вместо мрежа използвахме речниците по чужди езици. Удоволствието - гарантирано!
- "Къде ли ми е колелото?" В топло или студено, сам или с приятели, по работа или без цел — да се кара колело е забавно и лесно (и пести бензин).
- може да танцувате вкъщи сами или с приятели. Да се направи парти не е трудно, ето ви спорт и забавление заедно!
- през лятото може (какво говоря - по-скоро не може да не се!) да се плува в морето. Това е и полезно, и забавно, и не е скъпо (освен ако не държите на петзведния хотел). А вечерите — разходки по брега... романтика... но да не продължавам.
- разходка в планината? Това е лесно постижимо през всеки сезон и не иска кой знае какви усилия или екипировка. А след такава разходка през зимата и сами ще усетите колко по-сладка е почивката.
Сещам се за поне още хиляда начина… Въпросът е, че спортът е преди всичко приятно занимание, а не непременно задължение.
Всичко, което прилича на игра, не тежи на човек и той винаги го прави с радост.
Пожелавам ви да откриете радостта от движението, ако обстоятелствата досега са ви пречили да я почувствате.
А що се отнася до статиите в изданието през следващите дни, мисля, че вече знаете какво да очаквате - "менюто" е разнообразно и съдържа от всичко по малко: упражнения, информация за полезни и ценни храни и добавки, вкусни и лесни рецепти и разбира се, някое и друго интервю с човек, който знае със сигурност, че спортът е преди всичко личен избор - изборът да се чувстваш по-жив!
Прочетете и тези полезни материали:› 13 неща, които мразя във фитнеса
› 5 упражнения за правилно загряване
› Програма за стягане на корема
› Имунната система и фитнес факторите
› Тренировките при пролетна умора
› Тренировка за ръце с максимални тежести
↧
Нели Огнянова: Достъп до информация: пренасочването на субсидията на независимите депутати
Дарик радио печели дело срещу министъра на финансите Симеон Дянков след отказ за предоставяне на информация към коя парламентарна група са заявили принадлежност независимите депутати, които напуснаха партиите и коалициите си и как се пренасочва държавната субсидия.
Венцислав Върбанов, Марио Тагарински, Димитър Чукарски, Дарин Матов, Димитър Асенов, Тодор Великов, Касим Дал и Камен Петков са пренасочили държавната субсидия от Синята коалиция, РЗС, ДПС и БСП към управляващата партия ГЕРБ.
↧
Еленко: Коледен репертоар, circa 2011
В паралелния свят на Коледните концерти вече да имаш водещи „чалга“ изпълнителки не е грях.
До преди година само присъствието им на благородни каузи беше абсурд, а сега вече са най-горе, и с най-голям шрифт.
↧
Аз чета... за вас и с вас: Десетте книги, изгубени във времето
За един ден в Америка се публикуват средно между 700-800 книги. Сред тях са стари и нови заглавия, но неизменно тенденциите са бройката да расте, а да не пада. Всеки ден се пишат стотици книги по целия свят, а колко от тях се... губят? Интересен е въпросът колко от написаните книги никога не виждат бял свят. Някои от тях се губят по случайност, или изгарят в неочакван пожар, или просто се изоставят и забравят. И тъй като са в категорията "изгубени" ние сигурно никога няма да успеем да разберем колко книги на ден спадат в този раздел. Но има 10, за чиято липса знаем. Списание Smithsonian Mag предлагаме да научим кои са те.
1. Омировият “Маргит”
Преди да се появят шедьоврите “Илиада” и “Одисея”, е имало и “Маргит”. Малко се знае за сюжета на комедийния епос, който е първата творба на Омир, написана около 700 г. пр. Хр. Единствената информация, която дават няколкото оцелели реда, е описанието на глуповатия герой на поемата – Маргит. Платон пише за героя, че той бил запознат с много неща, но всичко правел като с две леви ръце, а в Никомаховата етика на Аристотел Маргит е описан така: “Боговете не го научили нито да копае, нито да оре, нито на други умения. Затова той се провалял във всеки занаят”.
2. Изгубените книги от Библията
24 са книгите, които съдържа Танахът – еврейската Библия, а между 66 и 84, разделени на Стар и Нов завет, са при различните християнски деноминации. “Изгубените книги” наричаме тези, които липсват в откритите ръкописи. Знаем, че са изгубени, защото се споменават единствено по име в част от другите книги на Библията. В книга Числа например се споменава “Книга за битките на Йехова”, от която няма оцелял дори ред. Оказва се, че повече от 20 са споменатите само по заглавие книги, които всъщност липсват.
3. “Карденио” от Шекспир
Изгубената пиеса “Карденио” е наречена “Светият Граал” от изследователите на Шекспир. Съществува доказателство, че Шекспировата трупа “Хората на края” е играла на сцена пиесата за крал Джеймс І през май 1613 г. Сигурно е още, че самият Шекспир и Джон Флечър, неговият сътрудник за “Хенри VІІІ” и “Двамата благородни родственици”, са написали “Карденио”. Но... самата пиеса все още не може да бъде намерена. От заглавието учените заключват, че сюжетът има нещо общо със сцена от Сервантесовия “Дон Кихот”, включваща герой с името Карденио. Това е напълно възможно, защото английски превод на прословутия испански роман е публикуван още през 1612 г. и е бил достъпен за Шекспир.
4. Inventio Fortunata
През 14. век францискански монах от Оксфорд, чието име остава неизвестно за историята, пътувал в Северна Америка. Той описал географията на Северния полюс, включвайки и личните си предварителни предположения – какво според него представлява, в книга, наречена “Inventio Fortunata” или “Откриването на късметлийските острови”. Той дал копие от пътеписа на крал Едуард ІІ през 1360 г., а някои твърдят, че още пет екземпляра се носели в Европа, преди ръкописът да изчезне.
Но това има продължение... През 1364 г. фламандският автор Якоб Кнойен издал книгата “Itinerarium”, в която описал по памет съдържанието на изгубения пътепис. Новата книга също била на път да изчезне, преди да я намери Джерард Меркатор – един от най-реномираните картографи през 16. век. За да публикува своята карта на света през 1569 г., той използвал описанието от “Itinerarium” като източник при илюстрирането на Северния полюс.
5. Джейн Остин и “Сандишън”
Когато Джейн Остин умира на 18 юли 1817 г., тя оставя зад гърба си 11 глави от незавършен роман, който “щял да дразни идните поколения”, както сп. “Тайм” отбелязва през 1975 г. В романа става дума Шарлот Хейуд – главната героиня, която посещава крайбрежния град Сандишън точно в момент, когато той се оформя като стабилен курорт. Остин описва какво се случва, развива някои герои и основните теми, а точно когато сюжетът влиза в кулминацията – изведнъж прекъсва. Известно е, че някои автори са се опитвали да довършат романа в стила на Остин, но все още никое от публикуваните продължения не се приема за официално.
6. “Островът на кръста” от Херман Мелвил
По време на пътуване до остров Нантакет, САЩ, през юли 1852 г. – Херман Мелвил чул трагичната история на Агата Хеч – дъщерята на пазач на фар, който спасил Джеймс Робъртсън, моряк от корабокруширал кораб. Това послужило като вдъхновение на Мелвил за написването на “Островът на кръста”, ръкопис, който самият автор представил пред “Харпър и братя” през 1853 г. Тогава издателите отхвърлили книгата по неизвестни причини, а след това - ръкописът се изгубил.
7. "Беднякът и госпожата" на Томас Харди
В първия роман на Томас Харди – “Беднякът и госпожата” се разказвало за плаващите отношения между селски син и дъщерята на местния земевладелец в Дорсетшир, Англия. Това е изяснено в единственото съществуващо резюме на книгата – записан разговор между Харди и английския поет Едмънд Гоус от 1915 г. Но Харди, който написал ръкописа близо 50 години по-рано, не могъл да си спомни много от подробностите, включително точния край на романа. Това, което знаем от резюмето, е, че в края на 60-те години на 19 в. Харди определя работата като най-оригиналното нещо, което е писал, въпреки че издателите са отхвърлили ръкописа. Някои учени твърдят, че Харди включва части от неиздадената книга в свои късни творби, включително и в поемата “Беднякът и госпожата”.
8. Черновата на “Странният случай на д-р Джекил и г-н Хайд”
Носи се слух, че Робърт Луис Стивънсън е написал съдържащата повече от 30 000 думи чернова на “Странният случай на д-р Джекил и г-н Хайд” само за три дни. Но когато неговата жена Фани Стивънсън го прочела, тя го критикувала остро и казала, че би й харесало, ако сюжетът е поднесен като морална алегория. Какво се е случило след това – все още е тайна. Една от версиите разказва, че Стивънсън, за когото се знае, че обикновено не вземал предвид критиката, е изгорил ръкописа. По-късно той пренаписва романа, но вероятно с големи разлики спрямо първоначалния вид. В едно от писмата на Фани до У. Е. Хенли тя определя черновата като “тесте хартия, пълно с глупости” и казва, че “след като го ти го покажа, ще го изгоря”. Дали наистина го е направила – не се знае.
9. Куфарчето на Хемингуей
През 1922 г. Хедли Хемингуей, първата от четирите съпруги на Ърнест Хемингуей, сложила в куфарче ръкописите на няколко кратки разказа на мъжа си, както и един недовършен роман. Отправила се към Ърнест, който в момента се намирал в Швейцария, с влак от Париж. По пътя – куфарчето и ценният товар в него били откраднати. По-късно Хемингуей казва, че би предпочел да изтрият паметта му, отколкото да си спомня за изчезването на ръкописите, сред които бил и роман, който се базирал върху личния му опит от Първата световна война. Ърнест не е правил опити за пренаписване на откраднатите работи.
10. Силвия Плат
През 1962 г. Силвия Плат започнала да работи по нов роман, който бил с работното заглавиe “Double Exposure”. Тя написала 130 страници, а книгата останала недовършена, когато тя се самоубива на 11 февруари 1963 г. Поетът Тед Хюз, който като съпруг на Силвия Плат се е разпореждал с имуществото й, казва пред списание Paris Review: “Знаех, че има съдържащ 70 страници фрагмент от роман. Майката на Плат каза, че е виждала целия роман, но аз не знаех за него. Знам само, че има 60-70 страници, които изчезнаха”.
↧
↧
Невена Гюрова: Спомен за Маргарита Попова
Любопитна снимка видях в албума на Стефан Бъчваров:
![Маргарита Попова на конгрес на ДКМС]()
Лозунгите сочат, че снимката е от голямо комсомолско мероприятие, а лентичките на реверите - че може би е конгрес на ДКМС. Залата е "Универсиада", а девойката в кръгчето - вицепрезидентът Маргарита Попова, според Стефан Бъчваров.
П.С. За младите, които не помнят: Манифестациите бяха задължителни, но сборищата на ДКМС, а най-паче конгресите - не. Активни комсомолци бяха най-големите натегачи и кариеристи, повечето след 1989 г. бързо се преквалифицираха в демократи..![]()
Лозунгите сочат, че снимката е от голямо комсомолско мероприятие, а лентичките на реверите - че може би е конгрес на ДКМС. Залата е "Универсиада", а девойката в кръгчето - вицепрезидентът Маргарита Попова, според Стефан Бъчваров.
П.С. За младите, които не помнят: Манифестациите бяха задължителни, но сборищата на ДКМС, а най-паче конгресите - не. Активни комсомолци бяха най-големите натегачи и кариеристи, повечето след 1989 г. бързо се преквалифицираха в демократи..
↧
Йовко Ламбрев: In memoriam
Преди шест години, на 25 ноември, по едно никое време на денонощието, телефонът ми ме събуди с позвъняване, което можеше да означава само едно. Беше майка ми, с новина, която никой син не иска да чуе, но понеже всички знаехме, че беше въпрос на дни или часове, не бях изненадан… Станах и се облякох някак наизуст, макар да се бях събудил далеч повече от обикновено. Качих се на колата и минах магистралата също сякаш насън. Изгревът ме посрещна на входа на Пловдив, където ме застигна и позвъняването от тогавашният ми шеф за да ми изкаже съболезнования, в отговор на SMS-а ми, че няма да отида на работа…
Шест години по-късно на същия ден, но привечер след работа, също преминах магистралата до Пловдив. Залезът отдавна беше минало, а дори щях да пропусна първата отбивка за града, понеже се бях замислил. Но не точно за баща си. След шест години, както и да прозвучи, спомените започват да избледняват… в конкретиката си… увеличава се обаче празнотата, която се появява в един такъв ден и остава наоколо… И уж би трябвало да можеш да я компенсираш с нещо друго, но истината е, че никога не можеш да я запълниш… Уж, я оставяш зад себе си, но тя си кънти вътре в теб. Като камбана. И не заглъхва…
Вероятно само отсъствията са способни на вечно присъствие.
И няма как да си готов да загубиш някого. Никога не можеш да бъдеш.
(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени
↧
Милена Фучеджиева: Bjork - Human Behaviour
↧
Аз чета... за вас и с вас: За филмовите звезди и нещата, без които (не) могат
Предполагам, че всички свързвате името Шърли Маклен с киното и ролите й в емблематични ленти като „Проблемът с Хари” на Хичкок и „Апартаментът”, режисиран от Бен Уайлдър.
Днес Маклейн е вече 77-годишна дама, отдала се на спокойния живот, който никога преди не е имала. И тъй като е разполагала с достатъчно време, за да преживее много и да се наслади на редица удоволствия, актрисата е решила да ни сподели всичко, което се върти в главата й. Ето защо издава книгата „Това, без което (не) мога и други изповеди”.
Звездата ни отвежда на пътешествие из снимките, красящи стената на живота й, за да ни разкрие кои са нещата, които са я направили такава, каквато е днес. И ако мислите, че на страниците се говори само за кино, сериозно грешите.
Естествено, филмовото изкуство заема ключово място, но в живота на Шърли има още толкова много неща, като славата, влиянието, властта, парите, пътешествията, мъжете и приятелите. Не отсъстват и важни теми като политиката и тайния живот на хората, които стоят зад нея, тероризма и страха от оръжията за масово унищожение.
Макар и не много успешно, Маклейн се опитва да докаже, че се е преборила със звездоманията си, че славата не е толкова важен елемент от съществуването й и че предпочита да води по-прост, усамотен живот. В съзнанието на читателите обаче се запечатва образът на успялата жена, която, въпреки годините си, е изпълнена с дух и ентусиазъм. Факт е, че тя никога няма да може да излезе от Холивуд, защото всъщност той е истинският й дом.
Шърли Маклейн е посветила доста голяма част от книгата си на проучванията, които прави, и на разбиранията си за живота след смъртта и прераждането на душата. Тя изказва мнението си по теми като настъпването на края на света на 12 декември 2012 г. и търси отговори на въпроса дали наистина има извънземни и какво трябва да е отношението ни към тях.
Не е нужно да сте ужасно търпеливи, за да прочетете „Това, без което (не) мога и други изповеди”, защото стилът е наистина лек и страниците се изплъзват неусетно. Просто се подгответе да стъпите на една земя, населявана едновременно от известни личности, политици, извънземни и лутащи се човешки души.
↧
↧
Аз чета... за вас и с вас: По стъпките Никола Фламел - "Алхимикът"
Харесвам книгите с разни митични същества, свръхчовеци и обикновени хора, открили своите специални способности, но… честно казано, покрай детските книги отдавна не бях чела нещо такова. „Алхимикът“ на Майкъл Скот ме грабна като заглавие (не защото напомня за Пауло Коелю!) заради обещанието, че ще науча част от тайните на безсмъртния Никола Фламел. Може и да сте чували това име, свързано с тайните на философския камък и еликсира на живота, чрез който прочутият алхимик живее и до днес... Дали мосю Фламел е усвоил тези търсени от всички тайни, не искам да гадая, но определено книгата ме спечели. Още от корицата :)
↧
Нели Огнянова: Съд на ЕС: може мивката да не е само за измиване на ръцете
В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение на Съда по дело C‑381/10 с предмет преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat Wien (Австрия).
С акт от 10 март 2010 г. Landeshauptmann von Wien разпорежда на жалбоподателя в главното производство да монтира в тоалетната за персонала на стопанисвания от него обект мивка с течаща топла и студена вода, с дозатор за сапун и дозатор за хартия за хигиенно подсушаване на ръцете. Също така се изисква крановете за водата да не се задействат ръчно.
В рамките на производството по обжалване на този акт запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали с понятието „мивка“ по смисъла на Регламента се обозначава всяко съоръжение, което е свързано с тръбата за топла вода и позволява да се почистват ръцете, или дали — предвид текста на точка 4 на немски език, в който се употребява понятието „Handwaschbecken“ [мивка за измиване на ръце] — тази разпоредба изисква мивката да е предназначена единствено за измиване на ръцете. Освен това тя си поставя въпроса дали тази точка позволява да се изисква мивката и съоръжението за подсушаване да се задействат без контакт с ръцете.
Съдът реши:
Регламентът не изисква мивката по смисъла на тази разпоредба да бъде предназначена единствено за измиване на ръцете и кранът за водата, както и съоръжението за подсушаване на ръцете да бъдат използвани, без да е необходим контакт с ръцете.
↧
Денислав Георгиев: Ще има баскет, ще има Черно море
Днес в залата видях хора, които не бяха идвали на баскетбол повече от десетилетие. Те пък водеха децата си, които за първи път гледаха мач на живо. Дори разочаровани от загубата, всички си тръгнахме с вяра. Този отбор на Черно море е силен и има бъдеще. Въпрос на мениджмънт е той да успее. Или да
↧
More Pages to Explore .....
