Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Дончо Ангелов: My iClever Bluetooth Keyboard

0
0

Few weeks ago a very close and trusted friend of mine (thanks, Atanas :) ) sent me a link to this excellent iClever Bluetooth travel keyboard. As I was already quite in need for pocket, travel keyboard, it took me only 5′ to review and purchase it from Amazon.co.uk.

I own the thing since a few weeks and every time I use it to do my typing (i.e., type on the tablet an e-mail, blog post or whatever longer), I’m quite delighted what a good solution this keyboard is to my typing need.

The keyboard is small when folded up, but it’s large enough to allow hassle free typing with both hands. It has very smart (and I hope – strong enough to ensure long living) folding mechanics, which allow transformation from its “working size” to “pocket size” in a second. It also has a pouch, which not only protects the keyboard while folded, but also protects the other items the keyboard is close to in the bag, as it’s aluminum body, which could otherwise scratch another sensitive item in your bag (i.e., your phone or tablet).

The keyboard also has four silicone tips, which make it almost stick to the surface while I’m typing. This is a feature, which I like a lot, because most of the pocket keyboards (or at least those I had my hands on) lack this and you need to always relocate the keyboard, which (naturally) moves as a result of your action on the keys. Thanks to these bands, the keyboard stays very solid on the surface you put it on.

I’m using the device with an Android tablet. However, the manufacturer claims that it should work with Windows and iOS too (it has Win key indeed), but I never tried that myself [yet].

Setup is pretty much out of the box: you turn it on (turns on by unfolding), long press the “Bluetooth link” button, pair and you’re good to go. My only trouble was with the fact that I’m Bulgarian Phonetic user and the default Android hardware keyboard settings do not include this keyboard layout. However, FDroid and the Phonetic Layout for External Keyboards resolved this perfectly. Honestly, I’d be pretty screwed, if this was not existing, so thanks guys (modest donation is on its way!).

Below is the picture of the keyboard, which I made for my Amazon review. It stays next to Nexus 9 tablet, so you get the idea of the size when unfolded. The pouch is next to it, i.e. this is the size of the keyboard, when folded. The thickness of the folded keyboard is not more than 10-14 mm.

image

I highly recommend this thing to anyone, who carries on tablet and has typing needs, which are best served with a keyboard.

This blog post was, of course, typed with this keyboard.


Ана Динкова: Модните тенденции есен-зима 2015/16 и аз, в ролята на моден критик

0
0

Да се говори за тенденции е странно, най-вече, защото последните 10-тина, та дори и 20-тина години нищо не излиза напълно от мода, по-скоро се появяват цъкли на актуалност в масовите модни тенденции и колекции, а малкото дизайнери, които имат силно изразен и типичен стил на работа – продължават да развиват тематични колекции, като някои подчертано ревизират стари такива.

Fashion days trends autumn winter

Допълнително всеки път, когато ме поканят да говоря за мода започвам да си задавам въпросите: защо мен, дали съм достатъчно подготвена, дали мога да говоря достатъчно интересно и увлекателно… наскоро ми казаха, че съмнението и двоумението е присъщо на умните и добре подготвени хора, които се стремят непрекъснато към още, повече и под-добро.

Та, като приключих с тирадата аз-ли-съм-или-не-съм можещ и знаещ коментатор по тема мода и тенденции – в средата на септември, по покана на Fashion days, се събрахме в Склада, за да видим и обсъдим основните тенденции за есен-зима 2015/16, а именно (цитирам дословно): пастелните нюанси, ретро шикът от 70-те, дръзкият color blocking, стилният и практичен luxe layering, звездата на зимния гардероб – палтото, вечният деним, плетените модели и перфектната връхна дреха. Ето и видео с основните тенденции: Fashion days trends: Autumn winter 2015-2016

Имах за домашно да се подготвя да говоря за плата и плетени пуловери и жилетки – основно мъжки. А най-хубавото е, че цялата групичка разбирачи беше съставена от хора, които живеят, дишат и издишат с мода, стил и приложни изкуства, а именно Хубен (12mag.net), Кристина (Grazia и ОК!) и Ирина, дизайнер.

И сега, за какво говорихме накратко:

пастелните нюанси

Fashion days trends autumn winter - pastels

Пастелите обикновено се свързват с пролетно-летните дрехи, но в есенно-зимния гардероб придават една свежест, докато ярките цветове може да стоят на ръба на нелепото. Сиво + розово/пепел от рози – е вечна класика, като може да се играе и с нюансите на лилаво, резеда и синьо. Любимата ми комбинация е сив вълнен панталон + бежов/прасковен/пепел от рози кашмирен пуловер и нежен копринен шал в комбинация с равна обувка.

FD_062FD_065

ретро шикът от 70-те

Fashion days trends autumn winter 70s chic

Обувки на платформи, велурени якета с ресни, велучрени и кожени поли и панталони, клош панталони, чарлстон деним – отваряйте гардеробите на майките/бабите си – и ровете на воля! Аз тук по никакъв начин не мога да се открия, защото съм дете на грънджа, и въпреки, че има някои общи теми с хипи-модата – предпочитам Dr. Martens, ластични джинси, карирани ризи и развлачени якета.

FD_085FD_089

дръзкият color blocking

FD_125FD_127FD_114

Аз обичам монохрома и тук малко се губя с едно единствено изключение: червено и лилаво, които обожавам да комбинирам, например: виолетово-лилав чорапояагник, червена пола, черно поло и лилаво сако на рипсено кадифе. Да знам, звучи идиотско, но това е единствената цветова смелост, която обичам.

Стилният и практичен luxe layering

Fashion days trends autumn winter - luxe layering

На мен ми идва отвътре да се обличам на принципа на зелката, освен това правилното напластяване на дрехите може много добре да скрие/подчерта определени части на тялото. Любимата ми комбинация е: копринена камизола, копринена мъжка риза, кашмирена жилетка, голям копринен шал, кожено яке и отгоре елече без ръкави. Малко като гръндж за напреднали или култивиран пънк, от типа: преди се обличах втора-ръка, сега вече имам добра работа и мога да се поглезя малко.

FD_137FD_144

звездата на зимния гардероб – палтото

Fashion days trends autumn winter - coats

Палтата са ми слабост от средата на 80-те, когато първо гледах майка ми как сама си ги шие, после се възхищавах на мекотата на първото й кашмирено палто в цвят камила в Рим. Това първо кашмирено палто е една класическа Max Mara, която до скоро пазех като архив в гардероба, но уви беше безпощадно нападната от молци и трябваше да бъде изхвърлена.

FD_178FD_186FD_188FD_221FD_214FD_209

Това, което лично на мен ми допада в начина, по който се поднасят палтата на масовата публика, е че определено вида, моделите, кройките, материите, десените и цветовете дават голям избор. Палтото в крайна сметка не ти служи само да се спасиш от студа, а да покажеш кой си по същия начин, по който го показваш с останалата част от дрехите в гардероба си.

Fashion days trends autumn winter - coats

вечният деним

FD_093aFD_098FD_106

Деним + деним + деним – колкото повече, толкова повече – както казва Мечео Пух! Никога не е излизал от мода, никога и няма да излезе – само се радваме на revival на класическата 80-тарса комбинация дънкова ризка + дънки = ВНЛ!

плетените модели

Fashion days trends autumn winter - knits

Аз съм пристрастна тук точно, защото ги обожавам: големи, меки плетени жилетки и пуловери, които те обгръщат и освен, че те стоплят ти дават едно фантастично усещане за уют. Каря на 90-те майка ми помагаше на нейна приятелка да правят едни фантастични ръчно плетени ишлемета за Vivienne Westwood, Dior, D&G, Blumarine… така че аз от там  култивирах любовта си към плетивата. За мъжете е класика в комбинация тениска + риза + жилетка + шал + пухенка/безръкавка + джинси/зелен/винен чинос панталон + обувки тип тимбърленд. В дамския вариант – лично аз много харесвам нежни копринени рокли с дантели носени с плътен чорапогащник и ботуш и отгоре огромна плетена жилетка.

FD_242FD_248FD_249

Fashion days trends autumn winter

Толкова за мода днес. И понеже септември беше наситен на събития – скоро още снимки и преразказ по картинки!

Йовко Ламбрев: Бъдещето, за което не сме готови

0
0

To do nothing is within the power of all men
– Samuel Johnson

Този текст ще бъде малко дълъг и ще ви отнеме повече от обичайното време, не защото не съм писал и по-дълги от него, но защото ще бъде допълнен с мислите на няколко души, далеч по-умни от мен. И най-вече влиятелни – с визията си за нещата около нас или за бъдещето. Ще ви е нужен около час да прочетете публикацията и да изгледате придружаващите видеа.

Преди да продължим ми се иска да помоля да изгледате следващото видео, ако не сте досега. Peter Diamandis e предприемач, учен, доктор от Harvard Medical School, следвал още Molecular Genetics и Aerospace Engineering в MIT. Създател, заедно с Ray Kurzweil, на един много особен университет, който тотално не се вписва в рамката на казионното образование, но пък (може би точно заради това) от него вече се родиха няколко проекта с революционен потенциал да променят живота на много хора по света.

Видеото е около 15 минути, но е важно да преживеете контраста между първите 30 секунди и останалите… И след това се върнете към текста ми.

Иска ми се да припомня кога беше анонсиран първият iPhone – 9 януари 2007 година. Това никак не беше отдавна. Само 8 години са минали оттогава, но съм готов да се обзаложа, че много хора по света поне от 4-5 години насам са забравили какво е ежедневието без smartphone. Между другото iPhone се появи само 9 дни след като България стана част от Европейския съюз. А оттогава насам се промениха толкова неща, че много пък от българите удобно забравиха как беше преди. Преди само 8 години… Колкото и да си мислим, че нещата се случват бавно, истината е, че всъщност бързо прегръщаме промените, особено когато са позитивни. ОК – и iPhone, и ЕС си имат достатъчно хейтъри :)

Замисляме ли се за бъдещето в следващите 8 години? И не говоря за хората, които чакат промените да ги застигнат. Питам тези, които носят промените – предприемачи, хора на науката, хората на словото (избягвам целенасочено думата журналисти, преднамерено е)… Живеем в свят, в който темпото на еволюцията е революционно, невиждано преди. Глобалната ни свързност, технологиите и новите бизнес модели променят бранш след бранш – далеч не само технологичния и това е прекрасно, но нито светът, нито локалните ни общности, в които живеем са готови за толкова грандиозни и бързи промени.

Виждаме го по себе си, самозаливайки се с дребнотемие из социалките, заради местни избори, идиотщини в сутрешните блокове или бълвочите из вестници като Дума или Телеграф… Не се справяме с ignore-а, който всичко това трябва да получи в отговор, за да потъне в забвение. Не се справяме с личните си филтри срещу свръхинформираността си и информационното замъгление. И се превръщаме в усилватели на тази лудница. А има далеч по-важни неща, за които да се тревожим – ето няколко…

Готов съм да се обзаложа, че повечето водещи компании днес няма да преживеят следващите 15-20 години. Даже съм почти сигурен, че примерно Yahoo и HP няма да преживеят 2017-та, поне не в този си вид. IBM ще ги последва много скоро. Всъщност започнах този текст преди около седмица и преди да го довърша поредното разделяне на две в HP е вече в новините.

Говоря за технологични гиганти, понеже следя основно този сектор, но… какво предстои в промишлеността? Роботите и 3D-принтерите ще правят производството все по-евтино, толкова по-евтино, че ще го върнат в САЩ и Европа. Говоря за чудесните работници като тези на ABB или UR10, или моят smart любимец Baxter, който не се програмира, а се обучаваи дори споделя емоционалното си състояние, чрез дисплея, за да бъде възприеман по-естествено от евентуалните си колеги-човеци. Цената на Baxter започва едва от $25000, a UR10 и много други са дори още по-евтини. В същия момент те са супер прецизни, работят 24×7, и могат да се пренастройват от една функционална роля към друга по-бързо, от който и да е човек. Иначе казано още сега, днес, в този момент, техните оперативни разходи са по-малки от цената на човешкия труд. Добавете към това психологическите фактори – гарантирано работят с години в рамките на експлотационния срок, не членуват в профсъюзи, не стачкуват и не напускат…

Буквално всяка година тези роботи стават все по-добри и евтини, и са в състояние да изпълняват все по-сложни човешки задачи. Това в глобален мащаб звучи добре за Европа, САЩ и донякъде в Азия, където има локални производства, но… със сигурност не звучи добре за Китай, например.

И само в следващото десетилетие може да се окаже, че дори няма да се нуждаем от тези роботи. Заради 3D-принтерите, които е напълно реално дотогава да са в състояние да „разпечатват“ и потребителска електроника. За неизкушените технологично, представете си да можете да си „разпечатате“ iPhone-а вкъщи.

Хайде сега да понадникнем в енергетиката. До скоро имаше реален шанс в обозримо бъдеще да изчерпим нефтените запаси на планетата за гориво. Вече има шанс да не го направим, а дори и част от запасите никога да не е нужно да бъдат използвани. Заради слънчевата енергия, чиято цена се срина буквално (97% за последните 35 години, твърди статистиката) и продължава да пада. В Щатите очакват да е по-евтино да си произвеждаш енергията от собствени панели вкъщи, отколкото да използваш мрежата, буквално всеки момент и със сигурност преди края на това десетилетие. Ето и нещо във връзка с това (пак от вчера). Нека добавим и Tesla Powerwallкъм картинката и нещата стават прекрасни за човека на бъдещето, но не и за енергийните дружества. Затова и съпротивата срещу слънчевата енергия вече се води с всички средства – включително у нас. Защото това е единствената алтернативна енергия с потенциал да направи напълно излишна досегашната фосилна енергетика.

Добрата новина е, че ако развитието около слънчевата енергия продължава с тези темпове, достатъчно скоро ще разполагаме с на практика неограничена енергия на пренебрежима цена. Което ще реши и проблема с недостига на питейна вода, понеже ще е безкрайно евтино да се пречиства океанска и морска вода в каквито количества е нужно. Което пък означава, че ще могат да се възстановят обезводнени райони и хората да се прехранват от локално зеленчукопроизводство от т.нар. вертикални ферми. Няма да споменаваме засега за възможността да си „отпечатаме“ вечеря с 3D-принтер, за да не ни бият кулинарите. Но със сигурност следва революция и в хранителната промишленост и земеделието.

И за да посъкратя текста си и да оставя на всеки простор за собствени разсъждения – само ще пробягам през още 2-3 ключови сектора.

Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е силата на обикновените хора, които все повече ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпорации. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания.

Образованието трябва да бъде голямата революция на утрешния ден.

Трябва да върнем тежестта и авторитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е престъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеверия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или световни конспирации. А религията в най-добрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай основополагаща.

Журналистите на бъдещето най-вероятно ще бъдем всички, а тази професия ще изчезне или поне драстично ще се промени. Журналисти ще бъдат експертите и ще се прехранват не от журналистика, а от действителната си професия или роля в обществото.

Финансовите експерименти като Bitcoin ще бъдат все повече и по-интересни, но това, което има истински потенциал да преобърне капиталовите пазари и финансите на бъдещето са инструменти като crowdfunding платформите, които вече разклащат сериозно venture-capital сегмента и банките, правейки възможно бързото и лесно финансиране на различни социални и бизнес-идеи. Вече има и успешни експерименти с crowdfunding финансиране на имотни сделки (включително в България), обществено-споделен бизнес риск, локални финансови системии др. Много е вероятно да се окаже, че бъдещето ни ще бъде без банките, каквито ги познаваме днес.

Добавете към това здравеопазването, с възможност за ранна диагностика и непрекъснато наблюдение на жизнените ни параметри, посредством сензорите на „умните“ ни устройства, роботизираната хирургия или възможността за трансплантация на 3D-отпечатани органи.

Но… ще имаме и много нови проблеми за решаване, един от които буквано тропа пред вратата ни – изчезването на много човешки професии. Много работни места ще бъдат заети от роботи и компютри, включително позиции, които сега се заемат от квалифицирани хора. Почти няма да има незасегната индустрия. А това ще създава нови социални проблеми, защото хората няма да успяват да се адаптират или преквалифицират толкова бързо и може да не разполагат с честни начини да се самоиздържат. В същото време ще разполагаме с индустрия, която е в състояние да произвежда продукция и богатство много по-лесно и евтино, което няма как да се случва без потребление. Следователно ще са нужни нови икономически структури и механизми, които да разпределят богатствата, понеже пазарът може и да не е способен да се справи сам.

В психологически план, без работа, човек ще загуби социалната си ангажираност и чувството си на удовлетвореност и принадлежност към обществото. Животът, независимостта и стремежът към щастие и комфорт няма да са достижими чрез труд и ще трябва да открием други начини. В този ред на мисли е важно да съзнаваме дълбочината на тези процеси за да можем да сме подготвени с решенията.

Част от днешните визионери успокояват, че подобно на процесите около индустриалната революция и лудититее нормално да има временни катаклизми, но в крайна сметка индустрията ще създаде необходимост от нови професии, всичко ще си дойде на мястото и хората ще живеят още по-добре. Единственият проблем е, че темпото на индустриалната революция измерваме с векове, а това на технологичната е броени години и понякога месеци. А нови знания не се придобиват толкова лесно и бързо, дори и хората да имат нагласа за това.

Не Uber, а self-driving колите са големият проблем на шофьорите, които са едни от най-застрашените от изчезване професии, в много кратък срок. Такива коли и камиони вече експериментално (и не само) се движат по пътищата и са невероятно безопасни и много по-безвредни. Те съвсем не са фантастика, а реалност и ще направят излишни много таксиметрови шофьори, тираджии и дори трактористи и куриери до броени години. Хайде пак си спомнете кога Steve Jobs ви показа iPhone… толкова скоро ще бъде. А да, и Uber ще може предложи още по-добра цена.

С напредъка на изкуствените интелекти, big data и cloud computing-а всяка позиция, която изисква анализ на информация ще се прави по-добре от компютър, това включва физици, счетоводители, адвокати, борсови агенти… Евентуално ще са нужни малко хора, които да взаимодействат с други, които предпочитат човешки контакт, но машините ще имат нужда от много малко човешка помощ.

Това всъщност, ако излезем от рамката на социалния проблем, може да бъде възможност за нас хората. Нима наистина е нужно да работим по 40 или 60 часа на седмица, ако фабриките и машините могат да се справят и без нас? Може би човечеството най-накрая ще има времето да преосмисли себе си и да се отдаде на истински креативен труд, вместо безпаметните часове в офиса? Какво ако с 10-15 часа седмично печелим достатъчно за да остава време за отдих, спорт, доброволчество или за повече и още знания и образование?

Може би има повече неща, от които да се вълнуваме и очакваме с трепет, отколкото да се тревожим? Ако сме достатъчно умни да решим толкова проблеми, сързани с болестите, глада, енергията и образованието – вероятно трябва да можем да се справим и със социалните проблеми. Но със сигурност е време да вдигнем носа си и да погледнем напред, не утре, сега, днес… за да сме сигурни, че няма да сме следващите лудити. Да се провокираме и учим да гледаме (и да виждаме!) бъдещето.

В последните около два месеца ми се случи така, че няколко приятели и познати около мен ми цитират и възхваляват четива като тези на Айн Ранд и ми е тъжно, че се опитват да обяснят света около себе си с тях. Окей, със сигурност е по-здравословно да четеш Айн Ранд, отколкото Маркс, но пазарът в крайна сметка е само един възможен механизъм за преразпределяне на богатство, нека не му приписваме и морални функции, моля… И да не търсим отговорите на всички въпроси зад гърба си. Време е да оставим утопиите на миналия век, където им е мястото… в историята.

Крайно време е да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори са в бъдещето, а не в миналото…

Бъдещето не се побира в рамката нито на либертарианството, нито дори на капитализма, какъвто е днес. Харесва ли ни или не, вярваме ли или не, но имаме нужда от поредна еволюция на обществено-икономическата подредба на обществото. И независимо как я наречем, тя ще се случи. И в нея не бива да има религиозни артефакти като в монотеистичните религии – Пазарът, Равенството, не знам какво си… с главни букви.

Новият свят ще има нужда от по-балансиран модел, където човекът трябва да се преосмисли като съзидател, а не като консуматор, по-малко индивидуалист и егоист, и повече част от общността си. Повече в синхрон с всичко около себе си. Растежът не може да е единствената мярка за успех. Растежът заради самият растеж е пагубен. Пазарът не може да се саморегулира, гонейки ръст и печалба. Или когато успее, ще е твърде късно. Защото може да не изчерпим всичкия нефт за енергия, но може да го изчерпим за производство на какво ли не… или да изхабим много други застрашени и крайни ресурси на планетата. Пазарът е краен, няма как растежът да не е.

Трябва да осъзнаем тежестта си на граждани и потенциала си за промяна, който можем да усилим със сдружаване помежду си и чрез Интернет. Огледайте се, понякога е нужен един единствен човек за да се случи трудна социална промяна, понякога дори в глобален мащаб. Примери колкото искате… Вижте в какво се превърна Humans of New York, днес това е социален инструмент, по-смислен от много проекти за интеграция, програми на ООН и какво ли не… един човек…

Ето още едно видео – за един човек Lawrence Lessig, за един човек Aaron Swartz, и за един човек Granny D

Да, да… повечето такива усилия не успяват ще кажат циниците и прагматиците. Но истината е, че успехът не винаги е пик в кардиограмата, а все повече ще успяваме, ако циниците и прагматиците си мръднат д-тата, вместо да си проветряват устната кухина. Защото Интернет е усилвател, но реалната работа е да излезеш на площада, да пишеш на кмета (дори да не те кефи), да помогнеш на комшията.

Смеем се на VW (не че не са за бой, освен за смях), но иначе горим дърва и въглища през зимата. С енергията, която се вложи да се убеждаваме колко страшно е е-гласуването можеше да се задвижи нещо креативно, че и да се изкара на печалба, или както писа наскоро Иван Бедровпо друг повод… в това време хората откриха вода на Марс…

Имаме адска нужда да си повярваме. В силата и потенциала на всеки един от нас и в това, на което сме способни заедно. Дори като малка част от всички. Винаги много малко хора са в зародиша на големите промени.

Политическите ни елити са изхабени, но те са отражение на тези, които сме ги избрали. И на тези, които сме се примирили да имаме такива елити. Политическите елити в цял свят не стават за чеп за зеле. Но и те също са функция и продукт на безпринципни икономически интереси, PR и маркетинг, вместо на визия за бъдещето и (защо не) идеология.

Няма как да променим тях, ако не променим преди това себе си и нагласите си. Ако не осъзнаем ролята си на граждани на бъдещето, което блъска по вратата. Отворете му да влезе…

(P.S. Същите видеа могат да се гледат и в TED.com, където за разлика от YouTube може да имат български субтитри. Подсказвам за тези, които имат затруднения с английския.)

Оригинален линк: "Бъдещето, за което не сме готови" - Някои права запазени

Десислава Бошнакова: Да полетиш е чудно

0
0

Няма да крия, че обичам да се нося сред облаците. Все пак 7 години прекарах във въздуха и беше супер. Та когато видях за пръв път рекламата на любимата си напитка Coca-Cola веднага ми се прииска освен да изпия една студена Coca-Cola да полетя и аз така.

Е, на 02 октовмри 2015 година се случи.

Най-страхотният инструктор по летене Теодор Саралиев ми даде първия урок. Летях само 4 минути, но усещането бе като за цяла вечност – цяла вечност кеф, свобода, адреналин и много, ама много голяма доза щастие.
Дали ще се върна да полетя отновo – да, със сигурност.
Дали ви съветвам да опитате – да, със сигурност.
Дали ще ви кажа къде – да, със сигурност – www.aerodium.bg

flying_1_MG_5193_MG_5215_MG_5259

 

И, разбира се, не е добре да сте в това щастие сами. Eто и малко видео:)


Filed under: За душата, Uncategorized Tagged: Полет, аеродиум софия, летене

Василена Вълчанова: Nerd Alert: Марсианецът – книга или филм?

0
0
the martian

Използвах дългите почивни дни на септември, за да прочета книгата, преди да излезе филмът – просто бях сигурна, че иначе няма да имам сили или вероятно ще се замотая за неопределен срок от време. Е, в перспектива мога да кажа, че това надали щеше да се случи, но пък сега имам възможност да направя едно сравнение между двете.

Да ви предупредя отрано, няма да дам еднозначен отговор дали да се занимаете с филмовата или с книжната трактовка на историята за Марк Уотни. Филмът е много готин сам по себе си и ако ви хареса, спокойно можете после да прочетете книгата за по-голяма и детайлна доза от същото. Ако пък сте чели книгата, няма да ви е скучно в киното.

На хартия

Анди Уеър очевидно е страшен нърд и това ще ви стане ясно от книгата му. Авторът не е спестил онова ниво на детайл в описанието, което прави “Марсианецът” интересно четиво – описани са калкулациите за всяка от стъпките, които оставеният на Марс астронавт Марк Уотни предприема, за да остане жив. Е, без формули и сложни мерни единици – но с точното ниво на детайл.

Но за да не останете с впечатление, че книгата ще се хареса само на хардкор-зубъри, бързам да допълня: книгата е АДСКИ смешна. В последните 2 седмици, когато някой ме попита “Е, как беше?”, първата ми реплика е “Адски смешна.” Което вероятно е странно – все пак говорим за книга, в която особено позитивен герой серия пъти за малко не умира на не-знам-си-колко километра от родната планета. Но да, книгата е адски смешна.

Да погледнем само един пример – като съзнателно не съм избрала най-готиния, или най-интересния, защото щеше да ми отнеме адски много време да споря със себе си кой точно цитат да сложа тогава:

“He’s stuck out there. He thinks he’s totally alone and that we all gave up on him. What kind of effect does that have on a man’s psychology?” He turned back to Venkat. “I wonder what he’s thinking right now.”

LOG ENTRY: SOL 61 How come Aquaman can control whales? They’re mammals! Makes no sense.”

И последно сред списъка с хвалебствия – диалозите. Въпреки че голяма част от книгата е разказана в първо лице през лога на Уотни, моментите с разговори в NASA са част, която ще чакате с нетърпение във всяка следваща глава. Особено любими са ми диалозите между шефа на мисията и случайни учени, които намират решения на проблемите – ще е много дълго да илюстрирам това с пример, така че просто ще трябва да ми се доверите.

Единственият минус, който съм чувала до момента, е че в “Марсианецът” всяка потенциална драма се превърна в реална такава. Бързам да кажа, че това не беше проблем за мен – да, истина е, но от друга страна, Космосът си е опасно място и всичките проблеми звучат напълно реално.

На екран

Тъй като вече ви разказах какво ме кефи в книгата, сега мога просто да се облегна на това начало и да ви кажа как се представя филмът спрямо нея. Това, което най-много ме впечатли, е че екипът доста точно е избрал няколко ключови драми, които да представи. Просто защото ако бяха влязли във всички детайли, или щяха да претупат нещата, или щяха да направят филм в 3 части (което е тъпа идея за книги от по 300 страници, известно ни е от “Хобит”).

Ако гледаме филма във връзката с книгата: избрани са точни моменти, които са представени с необходимото ниво на детайл. Да, не се спират да ти обяснят точно какво става, но иначе щеше да ни доскучее. Техническите подробности са застъпени добре, хуморът обаче малко ми бяга. Вкарани са някои забавни елементи, но пропорцията е далеч спрямо очакваното. Приятно изненадана съм, че филмът е доста близо до написаното, както по фабула, така и в диалога. Изнервих се от смяната на името на един от героите (защо?) и от ненужно драматичната промяна във финала. Другата ми забележка е по отношение на командирът на мисията – няма как Люис да е толкова емоционална девойка, все пак никой не би я назначил за командир тогава.

Ако обаче гледаме филма самостоятелно, това е една от най-готините космически ленти в последните години. Рядка комбинация от добър сюжет и жестока визия – “Gravity” и “Interstellar” са много добри във второто, но слаби в първото. Както се вижда и от снимката в този пост – Марс е направен страхотно, а това важи и за всички други детайли.

И най-важното – ако гледате филма и ви хареса, със сигурност имате повод после да отворите и книгата. Ето това е добра симбиоза!

Постът Nerd Alert: Марсианецът – книга или филм?е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Савчо Савчев: New

Никола Балов: Japan Display представи 17.3-инчов дисплей с 8k резолюция

0
0
Japan Display представи 17.3-инчов дисплей с 8k резолюция
4k резолюцията вече влезе в преносимите устройства, като на пазара започват да се появяват не само все по-компактни лаптопи с…

Антон Терзиев, movies.bg: Narcos (S01)

0
0
Narcos (S01)
Последно време се нароиха толкова филми за Пабло Ескобар, колкото минерални извори откриха на Марс: The Two Escobars ‘2010, страхотният документален The Sins of My Father ‘2009 и Escobar: Paradise Lost ‘2014. Най-най-новият пък е Escobar – с Хавиер Бардем и Пeнелопе Крус. Сериалът Narcos е черешката в мейнстрийма за нарко-колумбийския фолклор. Авторите му (Carlo […]

Марина Илиева: В изгубената Палмира (2)

0
0

Палмира
Е не бяхме най-ранобудни. Първи при отварянето на гробницата бяха дошли японците. Когато даваш фотоапарата си да ти направят селфи,трябва добре да прецениш човека да не избяга с него. Най-често се доверявам на японските туристи:).


Джихадистите не си поплюват и убиха също двама японски туристи, понеже са будисти. Гейовете също не ги обичат затова ги блъскат в последен полет от 5 етаж.

Палмира

През 634г. арабите разгромяват византийската армия и превземат Палмира водени от пълководеца ,, Сабята на Аллах“ или Халед Ибн ал Валид. По време на този джихад или по времето на първия халиф Абу Бакр се обезглавяват статуите в гробницата. Все пак археолозите са имали късмет да открият една запазена гробница и да я пренесат изцяло в столицата.

Палмира

След превземането на Палмира командирът на терористичната организация ISIS каза, че групировката “ще разруши статуи”, които представляват идоли, но ще запази историческите паметници и руините(4).

Палмира

Скулптурите служат като капак на погребалните ниши. Те са разположени в стените на гробницата от Палмира, която днес е в Археологическия музей в Дамаск.

Палмира

Оцелялата арамейска скулптура на майка и дъщеря, починали при раждането е спасена в Дамаск.

Днес ИД осигурява безплатно грижи за родилките, майки на бъдещите джихадисти и също командировъчни до Европа.

Палмира

Тази гробница е със стенописи от гръко-римския период.

Палмира

Тази гробница с изображения на ,,идоли“бе взривена от ИД.

Палмира

Голямата порта на Храма на Бел.Той така е опоскан след първия джихад , но за съжаление не му се размина през последния джихад.

Палмира

Безгрижна снимка пред колонадата от 2008. Дупките по стената са били за крепежа на облицовката на храма.

Палмира

След първият джихад колоните от храмът на Бел се използват за строеж на втора арабска крепост.
След като докара булдозери и започна ремонт на магистралите ИД може и да реставрира отново джихадиската крепост:).

Палмира

Ако се завреш под падналия корниз, който е украсен с палми окичени с фурми, ще откриеш запазено друго изображение.

Палмира

Изображението е символ на търговската мощ на Палмира-керванът от камили.

Палмира

Отук се изтичала кръвта на жертвите.
Днес тази традиция се подържа от ИД.

Палмира

Зареждането на експлозиви в храма от джихадистите.

Палмира

На 25 август 2015 храмът на Бел изчезна.

Палмира

Някога в Палмира се стичаха туристи от цял свят.
Днес в ИД има над 20 000 доброволци джихадисти от цял свят. Бяха закрити специалностите туризъм и археология в университета в Мосул.

Палмира

Тетрапилионът бе наскоро реставриран.
Имам чуството,че коалицията водена от САЩ бомбандира халифата с възглавници за да запази световното културно наследство и 8 милиона нейни поданници сунити:).

Палмира
Слънцето вече прежуряше над развалините на Палмира,

Палмира

когато поръсихме сянката на финиковите палми в градския музей.

Палмира

Тежкият саркофаг не е могъл да бъде пренесен и затова е останал в музея на Тадмор.

Палмира

Макет на величественият храм на Бел.


Очевидец разказва в Ibtimes , че два дни след оттеглянето на правителствените сили терористите са започнали да чупят статуи в градския музей. “Чух силен шум и се качих на покрива, за да видя какво става. Видях как боец от “Ислямска държава” чупи статуя на лъвът на Ал-Лат с ,,канго“. Имаше много други строшени статуи, но не можах да ги разпозная, защото бяха напълно разрушени”(4).

Палмира

Реставрираният след първия джихад лъв от Ал -Лат някога е пазил входа на храма на Бел.

Дано моите снимки помогнат на реставраторите. Дай Боже!
Уви, много бих искал текста в курсив да не е правда!

Писа грешният Цветан Димитров, Рождество Богородично, 2015
снимки: Цветан Димитров

Литература:
1. Васил Василев, Американската армия се оказва безпомощна пред тълпа гащници, svetoven.pogled.info
2. Юрген Тоденхьофер, Отвътре: ИД безжалостно осветява това което Западът се опитва да скрие, actualno.com, 2015
3. Juergen Todenhoefer, Seven impressions of a difficult journey.
4. Ислямска държава разрушава антични статуи в Палмира, dnevnik.bg/sviat/2015/05/29

Кариери: Петъчен виц: Обичате ли слънце?

0
0

Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

Никола Балов: Мтел пуска iPhone 6S на цена от 726 лв. с договор, iPhone 6S Plus - от 886 лв.

0
0
Мтел пуска iPhone 6S на цена от 726 лв. с договор, iPhone 6S Plus - от 886 лв.
На пресконференция днес в София Мтел обяви, че пуска на българския пазар iPhone 6S и iPhone 6S Plus. Най-големият въпрос…

Капитал Блог: Цацаров разпореди пълна проверка на ръководството на градска прокуроратура

0
0

Със своя заповед отпреди седмица главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил проверка на ръководството на Софийска градска прокуратура (СГП) научи "Капитал"от източници в държавното обвинение, пожелали анонимност поради естеството на темата.

СГП е ключово звено в системата на прокуратурата. Според закон там се наблюдават делата срещу лица с имунитет (магистрати и народни представители), както и досъдебните производства водени в ДАНС и ГДБОП. В Следствения отдел на градска...

Никола Балов: OnePlus 2 ще се продава без покани за един час на 12-и октомври

0
0
OnePlus 2 ще се продава без покани за един час на 12-и октомври
Китайците OnePlus, които направиха фурор с първия си смартфон OnePlus One, през лятото пуснаха неговия наследик, като продажбите стартираха на…

Шентов: ***

0
0
от смъртта и смрадта на сезоните
се ражда промяната в мен
сега календарът ме лъже
будя се седем години назад
и повръщам

всички мостове - прилежно изтлели
кръст на малките разходки до долу
само лъжите - навярно забравени
пак отекват в черни тунели

напускам тези окови
като мъчително раждане
животът е агонизираща майка
на триста недоразумения

момчето-врабче отдавна е мъртво
но част от сърцето му
си остана на ъгъла

Никола Балов: Елън Мъск определи Apple като "гробището на Tesla"

0
0
Елън Мъск определи Apple като
Все по-често слуховете свързват Apple с навлизане на пазара на електромобили, което би ги превърнало в преки конкуренти на Tesla…

Кръстопът: Александър Христов: Седмица

0
0


Дъждовен вторник
през късен,
късен четвъртък –

така и не разбрах
подредбата на дните,
приличат
на цигари
в смачкана кутия.

От кутията до пепелника
на вечно кръглата маса –
още един ден,
още един
угаснал пламък…


Александър Христов





  Александър Христовв „Кръстопът”.

Никола Балов: Над половината от търсенията в Google вече са през смартфони

0
0
Над половината от търсенията в Google вече са през смартфони
Повече от половината търсения в Google вече се осъществяват през мобилни устройства, обявиха от компанията на конференцията Code/Mobile в Калифорния.…

Жюстин Томс, smiling: ДЕОС в първо лице: Симон. Има хора способни да устоят и да се борят с корупцията

0
0

12063381_1212593815434426_2304004491086098337_n

Симон Занолян е сред хората в Хасково, които ми носят надежда и увереност, че в България промяната е възможна! Радвам се, че е част от ДЕОС!

Защо ДЕОС?
Защото те са или вече мога да кажа ние сме хора ,които знаем как и можем да допринесем за един спокоен и най-вече нормален живот в България. Не са нужни толкова много усилия, колкото си мислят всички. Просто трябва първо сами да разберем , че промяна може да има и то веднага. В ДЕОС знем.

Какво искаш да се промени в България?
В България искам да променя много неща. Но си мисля , че основен проблем е беззаконието. Всички виждаме как законите не се прилагат еднакво за всички. И точно това ни кара да навеждаме глава пред нередностите около нас. Това трябва да се промени и всички заедно да застанем срещу небивалиците във всичките им видове.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Мечтая младите хора да се върнат в града. Мечтая младите да спрат да гледат зад граница.Мечтая за университет. Мечтая за град с данъци отговарящи на доходите ни. Мечтая за много неща, но си мисля че първо трябва да спрем да паркираме по тротоарите и много други малки неща които пречат на живота на другите граждани.

Какво отговаряш на скептиците?
Скептиците са такива понеже така е удобно на хората които са във властта. Удобни са на властта която е способна да превърне в скептик всеки човек ,който е тръгнал да се бори с нея. На скептиците отговарям , че ние сме тук за да им покажем ,че има хора способни да устоят и да се борят с корупцията. Скептицизма няма да промени нещата. Нови идеи от нови хора са способни на промяна.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Да гласуват ! Независимо колко са отвратени от политиците и политиката. Ние с гласовете си можем да направим промяната.

Жюстин Томс, smiling: #щесесправим с климатичните промени

0
0

IMG_9365

Тази седмица се случи първи от поредица дебати на Горичкас тема Климат: Ще избегнем ли катастрофата?

2015 г. е ще бъде най-горещата година в историята, измествайки 2014 г. от първото място. Температурата на планетата вече е почти с градус над нормата отпреди началото на Индустриалната революция.

Времето ни за реакция вече не тиктака в часовника, а в термометъра, защото според учените имаме право само на още един градус затопляне.

Преминем ли го, идните поколения ще станат свидетели на необратими процеси в една планета, намираща се на прага на тежко боледуване. Горичка вярва, че никой от нас не би искал да завещае на децата си свят, изгубил перфектния си баланс, и бъдеще, белязано от природните бедствия, превърнали се от аномалии в ежедневие.

Моето мнение напълно съвпадаше с това на Боян Рашев и Димитър Мирчев – #щесесправим

Три силни аргументав подркепа на тезата, че човечеството ще се справим с климатичните промени:

  • хората сме се справяли винаги, т.е. винаги когато сме се справяли :)
  • има много, различни, малки решения, които в комбинация ще проработят
  • да, малко хора споделят притесненията покрай климатичните промени, освен учените и част от политиците, но коя ревоклюция, коя промяна не е случена именно от малка група, но много мотивирани и ентусиазирани хора?

В допълнение – вече доста хора знаят. Доста политици знаят. Доста корпорации знаят. Знаят за промените. Знаят за устойчовостта. И действат. Малко по малко. Но с все по-големи крачки.

Лично аз разчитам на личната отговорност на всеки. Вярвам, че хората мислят и действат.

Вярвам, че ще се справим!
Но за да се случи наистина – всеки трябва да помага.
Хайде!

p.s. комплименти за Горичка, че продължават да говорят! Браво на Маги и Апостол за модерацията! Идеята да се гласува с капачки и бутилки бе чуууудесна!

Ана Динкова: Един необикновен джин и неговият посланик

0
0

Рядко ми се случва да интервюирам хора, поради няколко причини: не мога да водя класическо журналистическо интервю (да, пробвала съм – абсолютно фиаско), предпочитам да водя разговор с човекът насреща и да споделяме интереси.

Освен това обичам да се чувствам на 100% сигурна в нещата, които правя – а да застана срещу някого и да му задавам въпроси не е моето нормално амплоа, за това винаги съм изпитвала огромна доза неудобство. И като така – почти идеално се получи, че това интервю с Дънкан беше организирано чрез размяна на мейли, защото в крайна сметка – писмените отговори се предполага да бъдат прочетени, а не обичам да преразказвам в писмена форма устни отговори.


Handrick`s  (4)

След като получих поканата за среща с глобалния посланик на Hendrick’s в бар – очаквах обичайния сюжет: кратка (или дълга и тягостна) брендирана презентация, малко общи приказки и коктейли. Последното нещо на света, което очаквах да видя беше млад и ентусиазиран човек, изпълнен с чувство за хумор и готов да отговаря на всякакви въпроси (нещо, от което българската публика така и не се възползва, а аз трябваше да тръгвам по-рано).

Сбити факти за производството в днешно време, подробна и интересна история на джина на Hendrick’s от различните фази на производство: като „суров“ дестилат и след прибавянето на розово масло и екстракт от краставица. След дегустацията на вино, зехтин и оцет – това е поредното вълнуващо изживяване, струваше си всяко вдишване и всяка изгаряща гърлото глътка.

DSC_0523DSC_0524DSC_0525

И така, мили мои- представям ви Дънкан МакРий – глобалният посланик на Hendrick’s, който отговаря на моите въпроси (оставям отговорите в оригинал, на английски – така няма да се изгуби нищо от езика, изразните средства, както и отговорите в зелено, точко както ми ги изпрати) и страхотните всъщност послания, от които това ми е любимо: Bars are in some way the like galleries curated by experts but if every gallery had the same art in it then culture would be dull. For me, cocktails are exactly the same. It is fantastic that globally the standard of drinks served in bars is improving but both the bartenders and the patrons should keep demanding more imagination, more creativity.

During your presentation a bunch of people definitely wanted (me included) to have your job – but what does really a world ambassadors of Hendricks’s do, I suppose there must be way more than just globe trotting, talk, drink and mix cocktails – what’s your story?

It most definitely is a dream job! I fell into the world of gin by accident following a chance encounter and conversation with a customer whilst working in at Dragonfly Cocktail bar, Edinburgh in 2006.  What at the time was seemed like an obscure cocktail request sent me spiraling in to the world of classic gin cocktails and a journey of taste and discovery that still motivates me today.

Bartending met my appetite of events and travel and after a short time running my own events company I landed a job at Tanqueray for a few years before moving across to the dream Hendrick’s Gin around 5 years ago.

My role within Hendrick’s is a surreal and varied one – I travel from London where I live to the distillery in Ayrshire where we make our gin and from there around the world spreading the story of our history, unusual production processes to our distributors, bartenders and curious drinkers around the world. It’s a mixture of behind the scenes strategic work, and marketing but with an emphasis on events, either for creative activations or for the bartender community. It’s full of variety, and challenges and I feel very lucky to be able to work within gin, but have a lot of fun on wild projects along the way. We recently launched an airline (HendricksAir.com) in the USA and our aircraft was a giant “flying cucumber” airship!

Handrick`s  (3)

What did you do before 2009 (I’ve checked your LinkedIn profile – apparently you’ve been brand ambassadoring since then)? (think I answered that above!)

I know how much study is needed for becoming a wine taster, or a sommelier (I have a few friends having these amazing jobs), but what do you really need to do when you want to work in the word of spirits?

I think sommeliers have done a great job in projecting a professionalism about their trade that just doesn’t exist to the same extent in the world of spirits. Yes there are courses you can go on, certificates you can achieve like the WSET (Wine & Spirit Educational Trust), Diploma’s and even everything from general certificates to University Degrees in Distilling – but I don’t think there is one key thing you can point to as indicator of someone being a spirit specialist. Across the industry there are people with entirely different backgrounds regarded as the best in their fields. Some have come from the hospitality industry, others from marketing, others down a specialized journalism path and sometimes even bloggers or just bon viveurs! What binds all these groups together though is extensive research and buck loads of passion that no amount of official certification could compensate for. A technical understanding as well as the general knowledge really helps, of course.

What strikes you most while globetrotting and speaking in front of so many audiences: how much people know or just the opposite, how little they know about gin – the origin, production etc. (and spirits in general)?

I’m always surprised at the amount people know, and sometimes what they don’t! Gin has lots of stories, not all of which are true and because drinking is so entwined into our social lives and traditions all around the world it’s amazing the odd pieces of information that people come out with! I’m always learning new things wherever I travel from people! The current movements in food are a godsend for the alcohol industry. Suddenly people are increasingly conscious about what they are putting into their bodies and where these things come from, and this is great news for producers of good quality, interesting, well made spirits. I travel often in the role of educator – not just promoting Hendrick’s Gin, but placing it within the context of the whole world of gin, it’s history and of course, cocktail culture. And for me, that’s where the everything really comes to life – these are the mediums through which drinks communicate to us – the language we talk when we’re with friends, sharing our free time enjoying things like well made cocktails.

Handrick`s  (5)

Your job looks to me to be very important in terms of educating the consumers – on how to, when, what to mix with, drink etc. – what’s your take on what you do?

What I do for a living isn’t like a doctor, nurse, lawyer or a fireman, If I didn’t do what I do the world wouldn’t be a hugely worse place to live, however, in my own small way I feel I’m in a gloriously fortunate position to add a little something to the lives of many other people. My ambition is to inspire people to enjoy things in a slightly different way. This ranges from getting people to think about alcohol differently (drinking less, but better drinks) to curating experiences around the Hendrick’s that stimulate their curiosity, creativity and sense of humor. The education part is important, but if I can do that with a fun, memorable event at the same time, then it’s a double win.

I also have the feeling that nowadays – when we have easy, or relatively easy access to great goods – we, as consumers are getting kind of lazy. How important it is according to you teaching the customers to learn new things, ask questions when ordering drinks etc.?

It’s a careful balance; there is much more choice which is really fantastic for everyone but also more trends which in some ways make people aim for the same things. For me, the world of cocktails is a very personal place and the more variety in styles of drinks and bars the better it is for everyone. Bars are in some way the like galleries curated by experts but if every gallery had the same art in it then culture would be dull. For me, cocktails are exactly the same. It is fantastic that globally the standard of drinks served in bars is improving but both the bartenders and the patrons should keep demanding more imagination, more creativity and more specialization. It’s a long process but the results can taste heavenly!

Could you please give me a really quick tip and a quick recipe for a cocktail (or two) to can impress guests with – or even better: how to impress your date with an amazing cocktail.

Here’s a simple recipe for a drink called the Flora Dora. It’s my go to long, refreshing cocktail when I don’t feel like a gin and tonic. Made in the same way, but with just a few additional ingredients. It was apparently made in the early 1900’s to celebrate the first musical hitting Broadway.

Fora Dora

50ml Hendrick’s Gin,

20ml Freshly squeezed lemon juice (four wedges squeezed would do).

10ml Raspberry Syrup*,

topped up with ginger beer. 

Build all ingredients in a high ball glass over ice and stir well. Garnish with a raspberry and a cucumber slice.

*recipe for home made raspberry syrup: add 100 gr sugar,100 gr raspberries with 100 ml boiling water and blitz in mixer for 10 seconds. You could add additional flavors like a few drops of vanilla extract or even rose oil if you feel creative!

DSC_0526DSC_0527DSC_0531

I love pairing drinks & food – so I tend to always ask people about that – what would you pair a gin or a gin cocktail with?

For me, there are so many options with food and cocktail pairings that it is best to keep it simple otherwise you can become so distracted looking for matches between the drink and the dishes that you forget to enjoy the meal!

With gin, I find that white fish works really well because the light, delicate flavors don’t overpower the delicate bouquet you get from gin and it’s more subtle botanicals. A restaurant in London named Clove Club won my heart with a piece of white fish steamed with the inclusion of gin botanicals. At the other end of the spectrum there is a well documented history of Juniper being served with game like Venison, so it follows that a nice fresh gin cocktail might sit nicely along side something like that.

Thank you very much for your time and your answers!

Thanks for writing and I hope these are of interest to you and your readers! I had great fun in Bulgaria and I’m excited to see the growth of the world of cocktails! There are some very talented bartenders that I met in Sofia so I’m sure I’ll be back soon!

Можете да последвате Дънкан в Twitter - @gin_giraffe

Untitled-1 copy

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live




Latest Images