Мината година още в края на октомври госпожите от детската градина на Мишо ми връчиха едно тесте листа с текст за адвентската пиеса, която бяха решили да представим пред децата за Коледа.
По него време не бях във форма – гонеше ме постоянна умора, а и имах чувството, че една от госпожите ме гледа леко преценяващо и хич не се въодушевих, че ще трябва да правя нещо пред публика.
След раждането на Мишо имах проблеми с паметта – не можех да назовавам елементарни предмети като пералня или миялна машина. Описвах ги с думи като машината, в която перем или машината, в която мием съдове. Лека полека този проблем отшумя, но не се чувствах нито в настроение нито във форма да излизам на сцена, пък било то и само пред децата и останалата част от родителите.
Ако съм се замислила дали да се откажа, то трябва да е било за секунда, защото знаех, че не мога да оставя Мишо без поне един родител , който да участва в пиесата. Знаех, че Иво въобще не е по представленията и училищните пиеси. Погледнах ролята, която ми бяха дали – на един от ханджиите (ханджийка в случая :), който приютява Йосиф и Мария. Имах само няколко реда текст и макар да трябваше да науча и текстовете на общите песни, се съгласих.
Тъй като страдам от лека форма на сценична треска, да речем, и се притеснявах дали ще успея да запомня нещо въобще, започнах да заучавам текста докато чаках по кръстовищата на път към или на връщане от детската градина когато детето не беше в колата с мен. Оказа се много удобна система: на светофара прочиташ няколко реда, докато караш ги повтаряш, на следващия ги затвърждаваш. Така разучих доста дългите текстове на общите песни и моите реплики.
Започнахме репетиции през събота от началото на ноември. Детската градина на Мишо беше извън града и тъй като отивахме предиобяд с децата, едната госпожа, с някой родител доброволец, разхождаше децата в гората докато ние репетирахме. След като се върнеха от разходка, госпожата беше така добра да ни приготви нещо за обяд. Понякога успяхваме да й помогнем. Понякога, какъвто беше случая с тази супа, не.
Миналата година през ноември беше студено. Бяхме репетирали няколко часа, бяхме изгладняли, а и аз се бях настудувала, когато госпожа Ива се появи с една голяма тенджера ароматна и топла супа от тиква.
Преди години бях правила супа от тиква, но нещо във вкуса не ми хареса. Тази, не знам дали заради студа или приятната работа с другите родители, беше много вкусна. Записах си рецептата, в която, за съжаление, нямаше точни мерки за подправките. Написала съм ви мерките, които използвам за нас, но вие можете да си ги увеличавате и намалявате според вашия вкус. Тази рецепта, освен вкусна е и бърза и лесна за приготвяне. Супата с тиква на госпожа Ива
1 кг тиква, на кубчета
700 г картофи, малко по-наситно от тиквата
1 гл. лук, голяма, наситнена
стрък целина, на ситно
кимион 1 ч.л.
черен пипер 1/4 ч.л.
дафинов лист, голям или 2 малки
къри 1/2 ч.л.
асафетида 1-2 щ
1 и 1/2 ч.л. сол
шарлан/зехтин/олио – 3 с.л.
Задушавате лука в шарлана/олиото. Добавяте подправките, завъртате за 30 секунди. Добавяте целината, картофите и тиквата. Разбърквате няколко пъти. Заливате с вода почти до горе, посолявате, кипвате, след което намалявате на слаб огън и оставяте да къкри до сваряване на зеленчуците като разбърквате от време на време.
Тук е един много важен момент. Махате дафиновия лист! (защото веднъж пропуснах тази важна стъпка ;) Пюрирате, посолявате отново, ако е необходимо и разреждате допълнително до желаната от вас консистенция.
Кротоните госпожа Ива беше завъртяла на тиган в шарлан до златисто. Моите все ги правя на фурна, но нейните, трябва да призная, бяха по-вкусни.
А за пиесата, получи се много мило и хубаво представление. Толкова е приятно да изпълняваш нещо пред деца. Дори и да се притесняваш от представяне пред публика, дори и да се страхуваш, че ще забравиш репликите си, като ги видиш, всичко си идва на мястото.
Първоначално имаше притеснени деца, защото не ни разпознаха в костюмите. След това имаше плахи провиквания, „Мамо!“, за да проверят дали дегизираната жена е наистина майка им, а като разбраха, че има някаква история, която се опитваме да разкажем, имаше и много заинтригувани погледи дори от най-буйните и трудни за заинтригуване деца.
Нея вечер беше голямо бързане и имам само тази снимка за спомен. Не е с добро качество, но дава представа. Аз съм с престилката на прабаба ми и една зелена руска забрадка, от майка, която е малко по-малка от мен на години. Реквизитът ни беше оскъден, но компенсирахме с ентусиазъм.След представлението актьорите бяхме по-въодушевени от публиката. Докато се прибирахме към къщи, весело приказвахме един през друг (защото се прибрахме с още едно семейство). Публиката също беше доволна, дори и най-скептичните нейни представители ;).
Беше може би най-хубавото ми коледно тържество извън къщи. Жалко, че тази детска градина на Мишо затвори и няма да можем да повторим и тази година това задушевно тържество, но да предположим, че когато една врата се затваря, друга се отваря.