Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Никола Балов: Теленор пуска LG K10 за 320 лв. при договор с 20 лв. месечна такса

0
0
Теленор пуска LG K10 за 320 лв. при договор с 20 лв. месечна такса
LG вече обяви, че тази седмица в България пристигат новите модели от серията K, а днес Теленор сподели, че ще…

Никола Балов: Първият кросоувър на Jaguar F-Pace беше представен в България

0
0
Първият кросоувър на Jaguar F-Pace беше представен в България
На събитие за медиите днес в София беше показан новият Jaguar F-Pace. Това е първият кросоувър на марката, който започва…

Оги Ковачев: За вас приятели - от Оги Ковачев с любов...

Тодор Иванчев: Рецепта за домашни шоколадови бонмони

0
0

789441-l.jpgЗа ндсв не гласувах. Пророкът симеон, не ме спечели с нищо. Екзалтираните и надрусани от него и от тази партия граждани си спечелиха джакпота – обещанията от 800-те дни оправия.
Мислех, че ще има нови лица в политиката, но не. Интелектуалното бижу се закотви дълбоко. Не ще да пуска кокала, на всяка цена във властта, където и да се сложи.

Фактът, че:

„Нито една от парламентарните групи, които заявиха ясно, че са срещу номинацията й, не бе в пълния си състав, което позволи на мобилизираните поддръжници на Кунева да надделеят. „За мен е подозрително, че 10 от 30-те представители на ДПС отсъстваха от залата. Подозрително е, че я нямаше и почти половината група на „Атака“. Нямаше ги и хората около Лютви Местан. Ако те бяха в залата и бяха гласували „против“ или „въздържал се“, каквито бяха заканите им от трибуната, кандидатурата на Кунева нямаше да мине“, коментира в кулоарите независимият Георги Кадиев. На призива му в пленарната зала към ДПС да проявят принципност единият от временните съпредседатели на партията Четин Казак саркастично отговори, че „мярката за принципност в политиката е: с която партия си влязъл в парламента, с нея да излезеш“. А Станислав Станилов от „Атака“ неубедително обясни, че „времето ни изненада и не всички ще бъдем тук“ за гласуването.“

От сайта segabg.com, този текст е показателен, че уж всички опонират на някой от някоя партия или на нещо от законотворенето, но всъщност са един стикован екип мръсници и подлеци, които ги няма, когато се кове настоящето и бъдещето на България. Вярно е, вярно е, вярно е и така още един път, колкото са основните партии, съдържащи коалиции в управлението. Вече е факт, че никоя от тях не иска избори, защото ще е аут от напърдяните им столове в нс. Гласувал съм всеки път, без един, за президенски избори, но бях сигурен, че ще има балотаж и гласувах на него. Гласувал съм за партии, които не влизат в парламента. В този влезе една и пак ме е срам от избора си, че и тя се издъни. Гласувам, гласувам и пак гласувам, ама след това много ме е срам, че за тях гласувам. Няма алтернатива. Все се питам да правя ли избора си за по малкото зло или да не го правя. Но и малкото зло не върши работа. Но и тази година пак ще подам гласа си.

П.С другото заглавие, което щях да сложа на поста ми беше: „Тя изби звънеца“


Кристина Станинска: 【公式】baiagura diplobel|最安値バイアグラ情報

0
0

baiagura diplobel

バイアグラは、ED、いわゆる勃起不全に対して治療の効果がある世界的にも有名な医薬品です。ED治療薬としては世界初で、1998年にアメリカで発売されました。バイアグラは保険適用外の薬に分類されるので自費診療となります。

バイアグラは、勃起を促進する作用のあるcGMPを阻害してくるホスホジエステラーゼ5の働きを阻害することで勃起を促します。バイアグラは、服用するだけで勃起をしてしまうような薬ではなく、性的な興奮に刺激を受けた脳から勃起の指令がないと作用しません。バイアグラは、脂肪分と一緒に服用すると効果がなくなってしまうため、服用前後に油分の多い食事や牛乳を飲まないようにしてください。空腹の状態でバイアグラを服用した方が体内への吸収がよく、効果が出ます。

バイアグラは、性行為の一時間前に25㎎から50㎎を服用します。服用する量は医師に相談してください。1日1回までの服用で、次の服用までに24時間以上あけてください。

バイアグラは、性行為不適当な心血管系の障害のある方、重い肝機能障害の方は服用できません。硝酸剤と一酸化窒素供与剤と塩酸アミオダロンを服用している方はバイアグラの服用は禁じられています。持病がある方や薬を服用されている方は医師の指示に従いましょう。

baiagura diplobel|最安値バイアグラ通販ページ

Йоана Петрова: Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене

0
0

Един от най-трудните моменти в готвенето е как от едни и същи продукти може да направим различни ястия. Различни, не само като форма, текстура и презентация, но различни и като вкус. Да вземем за пример яйцето. Яйцето има вкус… ами на яйце. Но то може да бъде приготвено по различни начини. Знаеш, че има разлика във вкуса между сварено и пържено яйце, например. Да, то пак е яйце, но разликата в термичната обработка и различните добавки за овкусяване, които може да се включат прави огромна разлика във вкуса. Точно това е привилегията, с която разполагаме, когато готвим, пък било то с едни и същи продукти – имаме избор какда ги приготвим, така че всеки път да имат различен вкус.

Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене

И може би знаеш поверието, че броят на плисетата на готварската шапка, която един готвач носи, зависи от броя на начините, по които този готвач може да приготвя яйца. Ако вземем под внимание това, то тогава плисетата на моята готварска шапка ще отразяват различните начини за използване на карамелизиран лук. Макар и реално да не нося готварска шапка с плисета, тази метафора направо крещи, че карамелизираният лук е един от моите фаворити, с които обичам да си играя на вкусове. Така че, нека да видим какго приготвих този път.

Патладжани, лук и козе сирене

Бях решила да приготвя патладжани, върху които да сложа карамелизиран лук и парчета меко козе сирене, които после да запека за кратко, колкото сиренето да се разтопи. Обаче нуждата на патладжана за повече киселинност и доброто съчетание на сиренето със сладко-кисели плодове ме замисли дали не мога да подобря или по-скоро да разнообразя обичайния начин, по който карамелизирам лука. Веднага се досетих да му добавя меласа от нар, която притежава точно това, което искам – киселинност и плодов аромат. Но после дойде и идеята за нещо друго, с което разполагах на мига – петмез от черница, който е сладък и с много приятен аромат напомнящ горена захар и меласа. За да компенсирам с киселинността съчетах петмеза с повече балсамов оцет и така, този път карамелизирания лук придоби сладко-кисел плодов вкус. Приятен едновременно и с патладжана, и с козето сирене. Слагам си още едно плисе на въображаемата готварска шапка.

Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене

Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене

Идеята за тази рецепта беше провокирана от онзи момент, в който разсеяността ми ме постави пред свършен факт – да се озова с две мрежи с лук в килера. Забравяйки, че съм купила мрежа с лук на предния седмичен пазар, аз купувам втора на следващия и установявайки наличието на около 5 кг лук в дома си, си поставих задачата да го сготвя по-бързо, отколкото той би покълнал или изгнил. А какво би означавало това? Редуващи се вечери с лук, но всеки път приготвен по различни начини. А такива не липсват –френска лучена супа, лучен гратен, карамелизиран и съчетан с какво ли не, а накрая това какво ли не включи патладжан и козе сирене.

Комбинирано със салата от зеленолистни, това ястие за мен е прекрасно, не само защото обичам карамелизиран лук, а и защото този карамелизиран лук ми дава баланса, който търсех в това съчетание. Надявам се да допадне и на теб.

За 4 порции.

За карамелизирания лук:

  • 1 супена лъжица зехтин
  • 800 г жълт лук, нарязан на полумесеци
  • 1/2 чаена лъжица сол
  • 3 супени лъжици (50 г) петмез от черница [1]
  • 2 супени лъжици (30 мл) балсамов оцет

За патладжаните и завършване:

  • 2 средно големи патладжана
  • зехтин
  • сол и прясно смлян черен пипер
  • 150 г меко козе сирене, нарязано на парчета
  • зърна нар

Фурната се нагрява на 200ºC. Докато фурната загрява се започва с карамелизирането на лука.

Зехтинът се нагрява в широк и дълбок тиган. Добавят се лукът, солта, петмезът и балсамовият оцет. Разбъркват се хубаво, така че лукът да се покрие равномерно с добавките. Готви се на силен котлон за 8-10 минути, като се разбърква периодично. От петмеза и балсамовият оцет ще се образува сос и в този момент лукът няма да се пържи, а по-скоро ще се задушава и овкусява с тях. Когато течността се редуцира и лукът започне да се пържи, котлонът се намаля до умерен. Готвенето продължава още 45-50 минути докато лукът омекне и намали обема си почти наполовина. Разбърква се често, за да се карамелизира равномерно и за да не изгаря. Докато лукът се готви се подготвят патладжаните.

Всеки патладжан се срязват на две по дължина и всяка половинка се подрежда в тава върху хартия за печене. Повърхността им се намазва със зехтин. Поръсват се със сол и прясно смлян черен пипер. Слагат се на средно ниво на фурната и се запичат за около 45 минути или докато придобият златисто-кафяв цвят на повърхността, а средата им омекне.

Когато патладжаните и лукът са готови (което би трябвало да стане приблизително по едно и също време), лукът се разпределя върху изпечените половинки патладжан. Отгоре се подреждат парчета козе сирене и гарнираните патладжани се допичат във фурната на 200ºC вече с включен вентилатор за 5-6 минути или докато сиренето започне да се топи.

Патладжаните се сервират поръсени със зърна нар и се гарнират със зелени салати.

Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене

Още рецепти с патладжан

Други рецепти за ястия със зеленчуци

[1]Вместо петмез от черница може да се използва меласа от нар. Тъй като тя има по-кисел вкус, в този случай балсамовият оцет се намаля на 1 супена лъжица.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сиренее публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Кръстопът: Лилия Йовнова: Преход

0
0


Беше родена в средата
на 90-те години и откакто
се помнеше ѝ повтаряха,
че не може да има каквото
пожелае, защото е дете на Прехода.
Чудеше се за какво става въпрос,
нервно питаше всички около нея, но
получаваше само тъжни усмивки.
Физиономии, които казваха „не разбираш“.
Никой така и не отвърна на нейния
жизненоважен спасяващ въпрос,
затова тя сама си даде отговор.
Тя беше Прехода на
на сестра ѝ към порастване,
на майка ѝ към омекване,
на баща ѝ към алкохола,
на родителите ѝ към развод.
Толкова грешаха всички около нея
да я наричат дете на Прехода.
Тя самата беше Прехода,
а той винаги търпи лишения.

Лилия Йовнова





Лилия Йовновав „Кръстопът”.

Никола Балов: GoPro отчита 31% спад в приходите за Q4 на 2015 г., подготвя дрон и 360-градусова камера

0
0
GoPro отчита 31% спад в приходите за Q4 на 2015 г., подготвя дрон и 360-градусова камера
GoPro сподели финансовите си резултати за последното тримесечие и за цялата 2015 г., с които отчита спад в приходите от…

Блог Стара София: Новата загадка

0
0

Днес се връщаме далеч-далеч назад до 80-те години на XIX век. Кое е мястото на снимката?



Никола Балов: Нови изображения на Microsoft Lumia 650 + очаквания за цената

0
0
Нови изображения на Microsoft Lumia 650 + очаквания за цената
Microsoft подготвя още един смартфон с Windows 10, който някои слухове твърдят, че ще бъде и последният от серията Lumia.…

Кариери: Петъчен виц: Кога започнахте работа?

0
0

Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

Никола Балов: Mozilla спира разработката на смартфони с Firefox OS, за да се фокусира върху IoT

0
0
Mozilla спира разработката на смартфони с Firefox OS, за да се фокусира върху IoT
През декември вече стана ясно, че Mozilla ще преустанови разработката на смартфони с Firefox OS, а днес вече имаме нови…

Ана Динкова: Бисерче вълшебно

0
0

Ако успееш да научиш детето си да чете, да яде възможно най-много храни, да спортува, да бъде любопитно, да обича пътешествията и да се стреми да бъде стегнат, дисциплиниран и добър човек – си постигнал много и като човек, и като родител.

Или поне тези са движещите ми вдъхновения в ежедневните грижи и възпитание на Ади Б. А за четенето – винаги ще бъде приоритет във възпитанието на хлапето, а за мен – краткото бягство от всичко останало в ежедневието ми.

И така днес искам да ви агитирам да се запознаете с един (да се чете като единствения в България) конкурс за детски книжки – Бисерче вълшебнои ако имате деца – да ги насърчите да гласуват за любимата си книжка, както и да прегледат представените заглавия и да хванат да прочетат някоя нова.

Ето ви и малко полезно инфо, в картинки:

 

23

Сега ето ви и практични насоки:

Категориите за гласуване са 4 – 3 възрастови и една допълнителна за интерактивните книги. Всяко дете може да гласува в своята възрастова категория и/или по-висока категория, но не и в категорията за по-малките.

Допълнителната “Иноватори” е отворена за всички. Съответно, когато се отворят линиите за гласуване на 9-и, ще има специална форма с лични данни, която се попълва за гласуване – ако детето е достатъчно голямо и работи свободно с компютър, може да я попълни и само, иначе ще му трябва помощ от възрастен. В нея се подават и контактите са на родител/настойник – имейл и телефон, за да може организаторите да се свържат с тях, ако детето е победил в някоя от томболите в края на гласуването. На имейла се получава потвърждение за гласуването и съответната грамота за участие в наградата.

Наградите за гласувалите деца са: много пакети с книги, електронни четци, таблети и др. – т.е. ако ви е важно да има аванта, ето я!

Важно: групи деца или цели класове могат да се присъединят в съпътстващата инициатива за “Активни бисерчете”, където класове или училища могат да измислят начини как да популяризират книгите и наградата сред своите ученици. Повече информация има тук Има възможност и за групово гласуване – т.е. учителка или библиотекарка да събере вота на отделните деца и да ги подаде с една форма, което е улесняващо за тях, но пък гласът на всяко дете си се отчита отделно.

И сега – разгледайте книгите, купете си някоя и друга нова, дайте я на децата си да я прочетат, прочетете я и вие и гласувайте за тази, която ви е грабнала най-силно!

Стойчо Димитров: Дендендемонде (Белгия)

0
0

Днес Анжело ще ни води до Белгия – на един местен карнавал. Приятно четене:

Дендермонде

(хол. Dendermonde; фр. Termonde)

е град и община в Белгия, Източна Фландрия. Разположен е на устието на река Дендeр (хол. Dender, фр. Dendre, вал. Tinre) при вливането ѝ в Шелда.

Дендермонде, Белгия

През годините са известни много наименования на града: Tenremunde (1088), Thenremunde (1095), Tenremont (1127), Teneramunda (1130), Teneremonde (1215), Denremonda (1232). Твърди се, че името произтича от келтската дума tanara, означаваща „бурна“ и англосаксонското muthe, mude или muide, означаващо устие на река.

Точната дата на възникванeто на селището не е известна, но е документиран първият му владетел – Рейгнот I Плешиви (Reignot I de Kale, 1034—1067). През 1233 г. то получава градски права. През 1347 г. градът е продаден на краля на Франция, който го отдава на графа на Фландрия. Селището се развива като икономически и търговски център, специализиран в производството и търговията със сукно. Изгражда се текстилна палата и кулата на Градския съвет. Крепостните стени са укрепени, но това не е помогнало много през 1380 г., когато дружина от Гент завзема и разграбва Дендермонде. От 1384 г. градът принадлежи на херцога на Бургундия, а през 1397 г. получава правото веднъж годишно да организира панаир (отговарящ на сегашните търговски изложения).

По време на Осемдесетгодишната война (след 1584 г.) е изградена система от шлюзове като част от пасивната отбрана на града. Тя е могла да наводни околните мочурливи ливади и успешно се е справила с войските на Луи XIV през 1667 г. Тогава Кралят-Слънце възкликва: „Ще ми трябва армия от патици, за да завладея този град!“

От края на XVIII в. в Дендермонде се развива промишленото производство на хартия и текстил, развива се жп и воден транспорт, строят се каземати, арсенали и казарми, действат окръжен съд и Кралска академия на изящните изкуства (Koninklijke Akademie voor de schone kunsten), където възниква и се развива Дендермонтската школа в живописта. През XIX в. съществуват публична библиотека, музикална школа, градски архив, музей и развита мрежа начални и средни училища.

Дендермонд, Белгия

През 1914 г. Дендермонде става бойно поле. Тук белгийската армия повече от месец задържа настъпващите немски войски. Градът пострадва много: 1200 къщи са напълно разрушени, 900 – частично. Изгарят кметството и градския архив, слабо проучен, което е и една от причините историята на Дендермонде да е непълна.

Какво може да се види в Дендермонде?

Пазарът

Главният площад на града е обграден със здания в стил необарок. Този вид е получил след Първата световна война, при реставрацията на града.

В понеделник се използва по предназначението си, а през останалото време тук се провеждат концерти и представления на открито.

Grote Mark

адрес: Grote Markt, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.031110, 4.098223

Dienst toerisme en stadspromotie

адрес: Grote Markt, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.031047, 4.098673

тел.: +32 52 21.39.56

email:toerisme@dendermonde.be

web:www.dendermonde.be

раб. време: 10:00-12:00, 13:30-18:00 (пон-нед, апр-сеп); 10:00-12:00, 13:30-16:30 (пон-пет, окт-мар); 10:00-18:00 (пон-нед, юни-авг)

Кметството

Строителството на бившата текстилна палата започва през 1336 г. и завършва през 1350 г. По-късно (1377) е достроена кулата на Градския съвет. През 1548 г. в нея е поставен музикален часовник (carillon), отговарящ на т. нар. „Mechelen Standard“ с 49 камбани, тежащи общо 6800 кг. Зданието многократно e достроявано и разширявано. В края на XIX в. е извършена първата реставрация, като архитектите са се постарали да се върнат към първоначалните неоготически форми. След Първата световна война изгорялото кметство е възстановено, като е достроено ново неоготическо крило.

Понастоящем кметството, освен административни, има и музейни функции – тук са събрани много образци на Дендермонтската живописна школа.

Кметство – Дендермонде, Белгия

От 1999 г. кулата е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство под № 943-005 (заедно с още 32 кули в Белгия).

Stadhuis met Belfort

адрес: Grote Markt 1, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.031047, 4.098673

раб. време: 10:00-12:00; 14:00-16:00

цена:безплатно

Седалището на месарската гилдия

е построено през 1462 г. от Ян Гутегем (Jan Gueteghem). Сега тук се намира историческият музей на града (Oudheidsmuseum). Той съхранява археологическа колекция, хладно и огнестрелно оръжие, стари документи, елементи от градските паради и др. предмети, свързани с историята на града. Най-интересният експонат е „най-старият жител на града“ – 28000 годишен скелет на мамут, намерен в околностите. Опитите за създаване на градски музей датират от средата на XIX в., но остават на ниво отделни колекции до истинското му откриване през 1931 г.

Vleeshuis

адрес: Grote-Markt 32, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.031158, 4.098546

раб. време: 9:30-12:30; 13:30-18:00 (1 апр – 31 окт, без пон)

цена:безплатно

Църквата „Св. Богородица“

е готическа постройка с формата на латински кръст и осмоъгълна камбанария, издигната през XIV в. на мястото на по-стара романска църква. В нея се преплитат елементи от класическа, брабантска и шелденска готика. Тук се съхраняват много предмети на църковното и изящното изкуства, като чаша за кръщаване от XII в. и картините „Разпятие“  и „Поклонението на пастирите“ на Антони ван Дайк, както и още едно „Поклонение“ – от Хери мет де Блес (Herri met de Bles, Henri Blès, Herri de Dinant, Herry de Patinir или Civetta). Църквата се гордее и с автентичен орган от Ламберт ван Петегем (Lambert Van Peteghem) от 1778 г.

Църквата „Св. Богородица“ –Дендермонде, Белгия

Друга забележителност на църквата е дървеният амвон от 1685 г., две години след битката при Виена. Автор е Матeус ван Беверен (Mattheus van Beveren). Изобразява ангели, тъпчещи мюсюлманин (Мохамед?), държащ книга (Корана?). Снимката на този олтар е използвана от някои консервативни вестницислед избухналия скандал след публикуването на 30.09.2005г. в Дания на карикатури на Мохамед като доказателство, че осмиването на исляма и на Мохамед в частност има дълбоки традиции в европейската иконография.

Мохамед от Дендермонде, Белгия

Победата на християнството над исляма (©Интернет)

Две от камбаните в кулата имат свои имена – „Salvator“ („Спасител“, 3000 кг) и „Maria“ („Мария“,  2000 кг).

Onze-Lieve-Vrouwkerk

адрес: Onze-Lieve-Vrouwkerkplein, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.032144, 4.094328

раб. време: 14:00-16:45 (юли-авг); 14:00-16:45 (Великден-сеп; съб-нед и празници)

Бегинажът

в Дендермонде е основан през първата четвърт на XIII в. (според други източници – около 1259 г.) около болницата „Св. Жил“ (St Giles Hospital). Бегинажите са социални институции, възникнали в Брабант и по-късно разпространени из Холандиите, Франция, Германия, Швейцария и Италия. След всяка войнa оставали много вдовици без препитание. Обикновено към църквите се създават полумонашески общности, които дават подслон на жените, а те в замяна вършат богoугодни дела – напр. се грижат за болните и недъгавите.

На 7 април 1288 г. бегинките получили разрешение да създадат своята нова общност на сегашното място. Парцелът с площ около 20 да има формата на (почти) правилен триъгълник, намиращ между Brusselsestraat и Begijnhoflaan. В средата му се намира неоготическата църква, построена през 1928 г. на мястото на разрушената през Първата световна война. Архитект е Морис Восарт (Maurice Vossaert).

Историята на бегинажа има своите възходи и падения, като най-голям е броят на сестрите около 1691 г. – около 250. Къщите в бегинажа са 61, собственост на града, като и в момента можете да подадете молба за настаняване като частно лице (без №№ 20, 21, 24 и 25). Търговската дейност, напр. преотдаването, не е допустима.

През 1971 г. бегинажът е признат за обект с национално значение от Кралската комисия за монументите. Както и кулата на града, той е включен в списъка на Световното културно наследство на Юнеско (през 1999 г., № 855-007). Къщата под № 11 (St. Bonifacius) е обзаведена като типичен дом от бегинажа и е своеобразна памет за отминалите времена. Последната бегинка Ернестина де Брюн (Ernestine De Bruyne) почива през 1975 г. Нейната къща (№ 25, St. Begga) работи като етнографски музей. Експозицията, заемаща три етажа и много стаи, показва домакинството, работата и почивката на старите жители на града.

Sint Alexius’ Begijnhof

адрес: Begijnhof 1, B-9200 Dendermonde

GPS: 51.027746, 4.099435

web:begijnhofvandendermonde.be

тел.: +32 52 21.00.38

Рос Беярд

За разлика от герб и флаг, Дендермонде няма официален химн. Но има неофициален, който се изпълнява всекидневно от карильона на кметството и, разбира се, при шествието Рос Беярд (Ros Beiaard Ommegang).

Рос Беярд – Дендермонде, Белгия

Химнът е написан от местния поет Пруденс ван Дюйсе през XIX в. В него се пее за коня-великан Рос Беярд, но се споменава и за историческото съперничество със съседния град Алст (нещо като „борбата“ между Габрово и Севлиево). Началото на химна:

‘t Ros Beiaard doet zijn ronde in de stad van Dendermonde.

Die van Aalst die zijn zo kwaad omdat hier ‘t Ros Beiaard gaat.

Рос Беярд завършва своята обиколка из град Дендермонде

Тези от Алст са така ядосани, защото тук обикаля Рос Беярд.

Сагата за гигантския кон Рос Беярд и неговите четирима ездачи произхожда от средновековен шансон, разпространяван от менестрелите из цяла Европа. Тя ни води назад във времето, чак до Шарлеман.  Години наред Аймон (Aymon), господар на Дендермонде воювал със своя владетел, Шарлеман (Charlemagne). Четиримата му синове продължили борбата с помощта на своя чутовен кон Рос Беярд, който яздили всички заедно. Шарлеман поставил ултиматум – мир срещу коня. След като го получил, на врата му била завързана огромна канара и коня бил хвърлен във водата при сливането на Дендер и Шелда. Според една от версиите, конят успял да се измъкне от блатото и избягал в полдерите, където и до днес живее свободен.

Ros Beiaard Ommegang – Дендермонде, Белгия

Ros Beiaard Ommegang

Ros Beiaard Ommegang

е главният фолклорен празник на града. По време на шествието се носи голяма фигура на кон, направена от дърво и кожа, яздена от четирима младежи, облечени като рицари. Те задължително трябва да са братя. Фигурата е висока 4.85 м, а заедно с плюмажът от щраусови пера, боядисани в цветовете на града – червено и черно, стига до 5.80 м. Дължината на коня от носа до опашката е 5.20 м, а ширината – 2 м. Опашката му е направена от опашките на повече от 30 коня. Покрит е с кадифено наметало с цвят бордо, извезано със злато и сребро. Дванадесет избрани мъже носят тежката 800 кг фигура, като едновременно с това изпълняват и специфичен танц.

Поредната легенда е свързана със създаването на настоящия манекен: главата на коня била проядена от червеи и ставала само за горене. А шествието наближавало. В това време резбарят Лиевен ван де Велде (Lieven Van de Velde) (от Алст, разбира се, тези нехранимарковци!) прекарвал времето си в кръчмата. Като му свършили парите, решил да ограби младеж от Дендермонде. Съответно го заловили и осъдили на смърт чрез обесване. Като единствен с необходимите умения, съдията му предложил вместо трупът му да бъде окачен за назидание на градските стени, да бъде погребан в осветена земя, в замяна на създаването на нова глава за коня. Явно резбарят е знаел да се пазари или градът е бил много на зор, защото издействал помилването си. Оттогава започнал да води праведен живот. Или може би защото му изболи очите, за да не може да направи втора толкова хубава статуя.

Мини-Беярд с мини-рицари – Дендермонде, Белгия

Мини-Беярд с мини-рицари

Кога точно е възникнала традицията не е много ясно. Първото споменаване на празнично шествие е от 1377 г., но не се знае участвал ли е Рос Беярд. Но със сигурност е участвал през 1461 г. Първоначално е бил организиран без определен график, но от 1990 г. се провежда веднъж на десет години. Последното издание беше на 30.05.2010 г., а следващото ще бъде през 2020 г.

В шествието се показват и забавляват крале и селяни, рицари и менестрели, духовници и музиканти, маври и митични същества, шутове и знатни дами.

Елфи, яздещи еднорози?! – Дендермонде, Белгия

Елфи, яздещи еднорози?!

Жонгльори забавляват публиката – Дендермонде, Белгия

Жонгльори забавляват публиката

Бау! – Дендермонде, Белгия

Бау!

Катейт

(Katuit) или Шествието на гигантите (Reuzengang) е парад, в който  участват „само“ около 1000 актьори, но може да ви даде представа за обиколката на Рос Беярд, ако сте имали нещастието да я пропуснете. Провежда се ежегодно, последния четвъртък на август. Това е празник на военните гилдии. Участват само три гиганта – „Индианецът“, „Марс“ и „Голиат“. Както и Рос Беярд те са от кожа, опъната върху дървена рамка.

По време на процесията през 1648 г. гилдията на  Св. Себастиян е представена с гигантска фигура, въоръжена с дълъг лък, и носеща името „Ловуващата богиня“. През 1714 г. гилдията е представена с „нова“ фигура – Индианецът.

Това вероятно е свързано с откриването на Америките. Индианецът е висок 4.45 м и тежи 71 кг.

Индианец – Дендермонде, Белгия

Фигурата на римския бог на войната Марс, преоткрит през Ренесанса, е представена с меч в ръката и псевдо-римски шлем на главата, украсен с дракон. Висока е 3.70 м и тежи 79 кг и е изработена през 1648 г. от скулптора от Мехелен Валентин Вандер Ланскрон (Valentyn Vander Lantscroon). Главата е от оцветено дърво. Марс е символ на гилдията на мускетарите Св. Андрей.

Марс – Дендермонде, Белгия

Марс

Библейският Голиат е висок 4.00 м и тежи 76 кг. Главата му също е от оцветено дърво с диаметър 50 см. Ятаганът му е украсен с дракон и оребрена ръкохватка. Специфичната шапка замества шлема. Голиат е датиран около 1626 г. и е символ на гилдията на стрелците с арбалет Св. Георги.


Дендермонде, Белгия

През 2005 г. Гигантите влизат в списъка на Юнеско за световното културно наследство.

Още снимки от ©Ема Жунич:

Belgium: Dendermonde (2008-05-07)

Belgium: Dendermonde (2010-05-30 Ros Baiaardommegang)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич:

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия




Силвина Фурнаджиева: Седмично вдъхновение #3

0
0

Когато тази рубрика е кратка, това означава, че седмицата е била много продуктивна и с по-малко време за четене. :)Този път е така: малко препоръчани материали, но качествени.



Ако тази публикация ви е харесала, запишете се, за да получавате e-mail всеки път, когато публикувам нещо ново в блога – в тази рубрика и не само. Вашият e-mail адрес ще се използва само за тази цел и няма да попадне у друго лице, освен у мен.

Name
Email *

Снимка: Adam Lehman, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0), нередактирана.

Материалът Седмично вдъхновение #3е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.


Григор Гачев: Разследвания, полиция, разпити…

0
0

Онзи ден, след куп натиск от ЕС, разпитваха Делян Пеевски. За смях на всеки, който живее в България. Подозирам, че разпитът е включвал предимно въпроси от типа на „Какво ще заповядате, Ваше Величество?“.

Какво им е казал насаме Пеевски – не знам. Но не ми е трудно да се сетя, защото го каза после и пред медиите. Изрази учудването си, че разпитват него, а не примерно Слави Трифонов. Не го видях да се изчервява и да заеква, но въпреки това съм склонен да му повярвам. Че е истински учуден и от едното, и от другото. Ама някакви ЕС не го долюбвали нещо? Кви са тия, бе? Ей, чшшш, оу!

И полицията мигновено се хвърли да изпълни заповедта на Величеството. Вчера Слави Трифонов беше привикан за разпит. Причината? Когато Недялко Недялков заяви, че Слави бил хомо, Слави му изпрати иронично любовно писмо и цветя в отговор. Ако случайно не знаете, любовните писма и цветята в България са вече заплаха.

Не мога да понасям Слави и предаването му. Щастлив съм, че не ги гледам. Заради съществуването им съм щастлив, че не гледам телевизия по принцип. Повръща ми се от тях – как са възможни толкова пошлост и тъпота на едно място просто умът ми не побира… Но въпреки това не разбирам един куп неща.

Каква е цената на дамските превръзки? Хал хабер си нямам. За какво ми е да я знам, като не се очаква да ги ползвам някога? По същата причина никога не съм си дори задавал въпроса какви са наклонностите на Слави. Защо да ме интересуват, като не смятам да спя с него?!… В тази връзка, не мога да разбера нито Недялко Недялков, нито всички форумни юнаци, които се съдраха да дискутират темата. Защо, по дяволите, предпочитанията на Слави Трифонов ги вълнуват така горещо и лично?! Не били гейове, били презирали гейовете и прочее. Да, ама на мен пък Слави не ми прилича на секси мацка. На приказките им ли да вярвам, или на очите си?

(Същият въпрос ме измъчваше и когато Радан Кънев беше изкаран гей веднага след като се противопостави на саботажа на съдебната реформа. Оставам с впечатление, че хомосексуалната ориентация се разпознава по извършването на достойна постъпка – не знам Слави да е вършил такава скоро, ама може и да е, имам и други работи освен да се интересувам от него. Ако случайно това е критерият, може ли и аз да съм гей? Надали ще се науча да харесвам мъже, но със сигурност няма и да свикна да търпя #КОЙ да си купува страната ми с пари с „неизвестен“ произход…)

Между другото, попадна ми и второто отворено писмо на Недялко Йорданов и предупрежденията му. Бил споменал още в първото си писмо, че всяка атака срещу сина му била атака и срещу него. Значи когато синът му облайва и облива с помия когото му наредят Пеевски и компания, той застава с моралния си авторитет зад това? Ех, поете! Май никога не е късно човек да стане за резил, и то така, че да опозори седемдесет и кусур години достоен и творчески живот…

А днес пък ми попадна реакция на Министерския съвет срещу среща на Бойко Борисов в Лондон с живеещи там българи. Била цирково изпълнение. Очевидно заради въпроса право в очите: „Господин Борисов, като се гледате в огледалото, не виждате ли там Делян Пеевски?“. Не живея в Лондон и не знам дали утре няма да разпитат и мен, но и аз задавам същия въпрос. Ако исках да ме управлява Пеевски, щях да гласувам за него, по дяволите! Осъзнава ли „уважаемият“ г-н премиер на колко още българи ще види гласовете на следващите избори през крив макарон? И ако успее да фалшифицира и тях, колко още българи ще гласуват с краката си?

Няскоро мой познат коментира, че напоследък ДСБ се очертава като алтернатива. Така е вече от години. На последните избори изпревариха в София БСП. Вярно е обаче и че където съм ги видял да държат реална власт, не са се показвали с нищо по-добри от ГЕРБ. Така че засега ще се огранича да следя дали действията им ще започнат да говорят добре за тях. Ако да, ще ги подкрепя.

Ако ли пък не – нищо чудно и аз да се замисля да гласувам с краката си.

Никола Балов: Това вероятно е първата снимка на HTC One M10 (Perfume)

0
0
Това вероятно е първата снимка на HTC One M10 (Perfume)
HTC ще се забави с новия си флагман и няма да го покаже на MWC 2016 в края на месеца,…

Жюстин Томс, smiling: Гийермо Мартинес: Отблъскващо щастие

0
0

IMG_1958

Признавам си, много ми се усладиха разказитена Гийермо Мартинес, събрани в Отблъскващо щастие.
Ивет ми ги препоръча. Каза ми – “Ще ти харесат!” Така и стана.

Обикновени хора и случки, със странни обрати и лежерно подпъхнати елементи нереалност. Ама толкова лежерно подпъхнати, че човек трудно улавя границата. И това е забавно. Разказ след разказ.

В търсене на щастието са впрегнати неочаквани похвати. Времето е размито на места, а на места пространството. Лудост ли е или само странност, се пита човек. Играта на въображението е без граници.

Чуден превод на Маня Костова. Чудна корица на Стефан Касъров. Браво за Колибри!

Кръстопът: Йорданка Белева: Прахан и прахчета

0
0

   Можеш да я срещнеш в парка. Дебне пушачите, но не за да им иска цигари. Просто се ослушва за да чуе пощракване на запалка, която отказва да пали. Отива и предлага чисто нова, в замяна иска развалената. Ако ѝ я дадат, лицето ѝ грейва. Сигурно повечето я вземат за поредната смахната наоколо. А може и да не я забелязват, зависи как са с витамините и хранителните добавки.

   Знам за тази жена от моя приятелка журналистка, която ѝ направи в цяла страница портрет. Според публикацията става дума за столична баба с внушителна колекция от запалки. Има
и снимки на някои от запалките. Но запалването идва от непубликуваната история на старицата. Оттук нататък разказвам по суровия материал на интервюто.
    Още в първите минути на записа, отговаря че носи развалени запалки по джобовете си, да ѝ напомнят. Как докато внимава да не умре, забравя да живее.
    Трябвали ѝ години докато стигне до запалките. Подобно огънят на пещерните хора, получен с търкане на две сухи дървета, и тя дълго търкала сухотата на дните си в сухото на нощите, докато се получи искра.
   Дали било тъмно преди тази искра, няма значение. Защото единствените важни неща в живота ѝ от един момент нататък били пдп и дзс: препоръчителен дневен прием и движения, забавящи стареенето.
   Напълнила чекмеджетата си с всевъзможни прахчета: различни добавки за предполагаем недостиг от жизненоважни елементи в организма. Няколко години трупала прахчета. Задръстила живота си с прахчета и той заприличал на информационно табло: колкото по-малко променяла данните, толкова по-доволна била, защото това означавало стабилност на показателите. Стабилността я карала да се чувства щастлива или поне тогава разбирала пълното щастие като пълна кръвна картина с идеални показатели.

   Но преди да се посвети на препоръчителното и задължителното, живяла предимно за възхитителното. Даже имала гадже с прякор Възхитителния. Двамата толкова си подхождали с несресаните си дълги коси, с малкото думи, които използвали, с целувките между малките думи, че всички очаквали от тях да се оженят. Самите те си играели на женени като пътували из страната и спели като оженени. В онези години било трудно да заспиват като семейство в хотелите, затова ходели по някакви места, в които имало манастири. Престрували се на поп с попадията си, какво друго, и били толкова убедителни, че никога не им се наложило да показват документи – нито църковни, нито светски. Обяснявали, но само ако ги питат защо, че бягат понеже отказват да сътрудничат на властите. Трябвало обаче да внимават с думите: например вместо нощувка да казват, че търсят закрила и покров за през нощта; вместо да питат за храна, да помолят за насъщния. После чакали манастира да утихне и тихо се обичали в килията.
    Един ден Възхитителния изчезнал. Нямало го. Нито на постоянен адрес, нито на обичайните временни. Не идвал в университета, не бил и в нито един от манастирите, където отсядали. Тя не спирала да се пита как е изчезнал – дали защото с божиите неща не бива да се шегуваш, или понеже наужким бягали от властта, тя наистина хванала единия от тях…
   След време спряла да се пита. Дори започнала да сресва къдриците в косите си, понеже приличали на питанки. Сресвала ги докато накрая от питанките останали само точките. Остригала косата си заради тези точки. Били ѝ нужни така както в приказките изгубените деца хвърлят камъчета в гората, за да намерят пътя към вкъщи, така и тя си мислела че с тези точки, разхвърлени по главата ѝ, ще запази някаква пътечка към възхитителното. А може остригването ѝ да е било и самонаказание, например за измислената попадия, тя си знаела най-добре.
   С отрязването на въпросителните нямала повече въпроси към този свят, не търсела отговори, не се учудвала на нищо. Спряла да пуши, не танцувала , не се влюбвала. Ядяла колкото да се придвижи до утрешния ден. После дошла демокрацията и утрешния ден станал важен: от една страна можело да се случи така, че отново да види Възхитителния, от друга страна, за да се познаят, тя трябвало да изглежда както преди – млада и красива. Да не се разминат докато ходят по улиците и отдалече да се познаят. И тъй като с храна се придвижвала до утрешния ден, от този ден храната и движенията станали най-важното – пдп и дзс се превърнали в религия. Сега наистина била някаква попадия, например попадията на калмацина.

  Религиозните ритуали не ѝ тежали: прахчетата били леки. Между отделните приеми на добавките имало много разходки, плуване, достатъчно изпита вода и прясно изцедени плодове. Внима-
телно следене на теглото, кръвта, плътността на костите. Била се научила да разпознава какво ѝ липсва – витамин B комплекс, витамин C или желязо. Най-много от всичко обичала и с най-голяма лекота изпълнявала разходките, пък и нали се надявала по този начин да го срещне по улиците.
   Това били дълги разходки. Сигурно защото първо се заглеждала в дългокосите, така си го представяла – все още дългокос. Друг път дългите разходки имали неравни тротоари и стръмни участъци, понеже почти всяко лице по улиците можело да съдържа предполагаемите очи и устни на Възхитителния, а хипотетичните му ръце били навсякъде.
    И понеже наистина ги очаквала навсякъде, не познала веднага тези ръце. Възможно е и да си е въобразила после, че били неговите. Така или иначе – ръце имало. Спрели точно пред нея – едната с цигара, другата в джоб. Имате ли огънче, това попитал мъжът, на когото били ръцете. Съжалявам, отговорила, не пуша. И веднага се скарала на себе си заради този отговор: как така съжалявала, че тя се гордеела, че не пуши. Нямала време да се упреква повече, защо то непознатият се усмихнал и казал, че огънчето не е само за пушачите. Изобщо, госпожо, не бъркайте цигарите с огънчето, хубаво е да си имате огънче занапред.
    И я подминал.
   Ето от това огънче, дето го нямала, станала искрата. Блеснала за кратко, но осветила каквото ѝ трябвало по пътя. Така разбрала, че от една страна имала много и нямала нищо: имала хранителни добавки, нямала сърдечни, имала регулатори на кръвното налягане, нямала смутители. Разсъждавала защо били измислени препоръчителните дневни дози за храна, а не били измислени препоръчителните дневни дози от мили думи и топли погледи, как имало движения, забавящи стареенето и нямало движения, забавящи тъгата. Непълна и сбъркана била тази пълна кръвна картина. На пръв поглед подредена със стабилни показатели, но в подреденото нямало живот, а в живота нямало искра.
    Постепенно с въпросите, се върнали и къдриците в косите ѝ.
    Не знам дали тръгнала на танци, дали спряла да си пие витамините и другите добавки. Знам само, че преди трупала прахчета, сега запалки. И винаги носи из джобовете си няколко развалени. Да ѝ напомнят, че в тях няма огънче.



Йорданка Белева




   Йорданка Белевав „Кръстопът”.
   Йорданка Белева в DICTUM .

  Разказът е включен в новата книга с проза на Йорданка Белева – „Ключове” (Издателство „Пергамент“, ноември 2015 г., автор на корицата е Иво Рафаилов, редактор е Деян Енев).

  В електронното списание за литература DICTUM– най-старият и богат публично достъпен за свободно ползване мултимедиен архив, съхраняващ думи за книги и гласове на автори и литературни наблюдатели – напомняме – можете да чуете разговор с Деян Енев за „Ключове”.

Нели Огнянова: ЕСПЧ: ново решение за коментари във форум онлайн

0
0

На 2 февруари 2016 г. стана известно ново решение на Съда за правата на човека, което се отнася до отговорността на сайтовете за коментарите онлайн – делото е Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary .

Решението е второ след  Delfi AS v. Estoniaв което ЕСПЧ се произнесе, че се носи отговорност за враждебна реч в коментари онлайн и наложената от естонските съдилища санкция на собственика на сайта не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

В новото решение ЕСПЧ заема обратна позиция и констатира нарушение на свободата на изразяване.

Делото се води от компанията Index.hu, която има новинарски портали в Унгария, и Асоциацията на доставчиците на онлайн съдържание.  Порталите имат политика за форумите –  вулгарни, агресивни и незаконни коментари се заличават. Форумите са немодерирани.

В коментари  е засегната агенция за недвижими имоти. Веднага щом научава, собственикът на сайта премахва коментарите. Въпреки това засегнатата агенция се обръща към съда. Апелативният съд приема, че актът, въвеждащ Директивата за електронната търговия,  не се прилага, защото условната неотговорност се отнася само за електронни търговци. Въпросът стига дори до Конституционния съд, но не се установява противоконституционност.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че санкцията има смразяващ ефект, че модерирането би било неопрадвана икономическа тежест за интернет изданията, че премахването при уведомяване   е адекватна система за защита на правата на другите. Правителството твърди, че националните съдилища са действали по начин, отговарящ на принципите, установени в член 10 от Конвенцията, коментарите са безспорно незаконни  и прилаганите санкции не са   несъразмерни.

Съдът приема, че намеса в свободата на изразяване безспорно е налице.   Също така приема, че намесата има законово основание в унгарското законодателство, както  и  легитимни цели в светлината на  член 10.2 ЕКПЧ. Основният обсъждан въпрос е дали намесата е   необходима в едно демократично общество.

Като напомня значението на интернет, от една страна, и важността на защитата на доброто име, от друга, ЕСПЧ потвърждава, че правата заслужават еднакво уважение (т.59). По-нататък Съдът приема, че не става дума за отговорност на издател – но въпреки това собствениците на сайтовете трябва да имат своите задължения и отговорности – като обаче поради особения характер на интернет  тези задължения и отговорности могат да се различават в известна степен от тези на традиционния издател, по-специално относно съдържанието, генерирано от трети лица (т.62).

Съдът обсъжда значението на засягането на доброто име на юридическо лице и приема, че юридически лица  не могат да претендират, че по отношение на тях има нарушение на правата на човека, чиито притежатели могат да бъдат само физически лица.   Има разлика между  интересите на една компания и доброто име на физическо лице.  Търговските интереси нямат същото морално измерение, казва Съдът, поради което държавите имат по-широка зона на преценкапо отношение на механизмите, които предоставят,  за защита на юридическите лица от твърдения, които има опасност да навредят на доброто им име (т.66).

Прилагат се  критериите за балансмежду правата по чл.8 и чл.10, изведени в решенията Von Hannover  2012 г.  и Axel Springer, но заедно с това и специфични критерии, изведени за   интернет в решението Delfi, като:  характер и контекст на коментарите,  дали коментарите веднага са премахнати и какви са ефектите от тях (т.69).

  • За конкретните коментари се установява, че са обидни и дори вулгарни, но според Съда  “макар и принадлежащи към стил от   нисък регистър, такива изрази са често срещани онлайн”.
  • Съдът напомня и известното решение Jersild, според което наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друг човек в интервю,  би ограничило сериозно ролята на медиите за обсъждане на въпроси от обществен интерес (т.79).
  • Взема се предвид, че коментарите са незабавно отстранени – макар че самата агенция дори не е поискала отстраняването им, а се е обърнала направо към съда.
  • Унгарските съдилища не са обсъдили баланса между ограничаването на свободата на изразяване в интернет и интереса на засегнатото търговско дружество. Само този факт според ЕСПЧ поставя под въпрос адекватността на защитата на свободата на изразяване  на жалбоподателите  на национално ниво (т.88).
  • В допълнение Съдът не вижда защо да не се прилага системата на уведомяването, която дава ефективна защита на доброто име – наистина не винаги, например по-бърза реакция е необходима при враждебна реч и  директни заплахи за физическата неприкосновеност на физически лица,  но в конкретния случай няма такива (т.91).

Посочените по-горе съображения са достатъчни за Съда да заключи, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Дали свободата на изразяване онлайн е в контранастъпление след решението Delfi, питат коментатори. Съдия  Egidijus Kūris изрично  съобщава, че тази стъпка назад не трябва да се разглежда като отклонение от принципите, приети от съда в решението Delfi

След решението Delfi  знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които се носи отговорност от сайтовете. Това беше изненада.

След решението  Index.huзнаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които не се носи отговорност от сайтовете, но сме предупредени да не свикваме с тази мисъл.


Filed under: Digital, Media Law Tagged: еспч
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live




Latest Images