Вече си показах професионалните снимки от уоркшопа по кулинарна фотография в Goodlife, който Olympus Българиями подариха, като част от инициативата #МалкатаЧернаПрестилкаето сега и моите. Нямах нерви да ги обработвам, освен това феноменално фотошопско омазване падна, че по-добре да ги покажа така – au naturel.

Ето обаче какво научих и отнесох вкъщи като важен опит:

-ако не се стараеш да планираш предварително, спукана ти е работата! Планирай менюто, съставките, предвиди как ще изглеждат текстурите на продуктите, след като бъдат сготвени, планирай чашки, лъжички, чинийки – всичко!

-ако нямаш търпение – по-добре се откажи

-добрата техника е важна, но при добро желание може да се импровизира с подръчни материали

-основите на кулинарната фотография могат да се използват и при снимане на сетове за какво ли не: очила, гримове, flat lays на всякакви дрехи и т.н.

-тематичното снимане и изобщо фотографията е чудесно семейно хоби и може да запълни деня на членовете на цялото семейство, особено ако времето е лошо и се чудите какво да си правите децата.

-фотографските курсове, както впрочем и кулинарните, са чудесен подарък за рожден ден, например, така че ако се чудите с какво да изненадате някого на когото много държите и този някой се вълнува от фотография и/или кулинария – ето ви решение

И последно: студиото на Goodlife се намира в махалата и съвсем сериозно обмислям начин да се пренеса там, завинаги! Примерно като държач на стативи или мияч на чинии и ли и двете, дано да ме вземат!

Милият гигант Кордоба дойде за пръв път при нас ето така:

Но това беше преди почти три години и юнакът отдавна е едно безумно красиво българско овчарско куче. Намери си осиновители, поживя щастливо при тях, но обстоятелствата им се промениха и Кордоба отново се върна при нас две години по-късно.

Днес Кордоба беше осиновен отново, късметлията. Взе го Стойчо Иванов, наш съсед – ще го виждаме често! Момчето си има собствен двор, удобна къщичка и ще си живее там без верига.

Няма такова удоволствие – да знаеш, че обичен приятел вече е на сигурно място.
А днес се радваме за още две съкровища с късмет! С наши колеги към Германия потеглиха две невероятни златни сърца – кучето Гълъбинка и котето Ангел.

Ангел има да благодари ужасно много на своя приемен стопанин. Намерен в ужасно състояние, пневмонията му не се повлияваше дълго време и вече изглеждаше сякаш няма да го бъде. Тогава неговия човек реши да го вземе обратно у дома, за да бъде поне на спокойствие. Вместо да умира, нежният котарак взе, че се оправи! Безкрайно се радваме и благодарим, това е сигурно най-добрият котарак във вселената.

Познавате ли Гълъбинка? Кръстена е на нашия си прекрасен Гълъбин – добряка, който скъса коленни връзки тази зима. Защо? Защото са „на мама гълъбчетата“!

Дам, не може и за 1 снимка да застане мирна, прекалено много радост има за даване!

Прекрасното момиче беше при нас за кратко – докато се възстанови след операцията си, а колегите успеят да организират пътя до осиновителите, които я чакат в Германия. Весело, добро, игриво, умно, изобщо прекрасно по всички параграфи куче – ще бъде българската гордост на квартала.

На добър час, милички!
Бъдете много щастливи и обичани, скъпи осиновители!
Пожелаваме ви светли празници, пълни с любов!

И специални поздрави за всички приятели на Фермата от Гълъбин, на мама гълъбчето!

Несъвършенството ни ни прави уникални.
Ако бяхме съвършени, всички щяхме да бъдем еднакви…

смъртта
не се чака
само се натрупва
като мръсна сълза
в затворено око

  Стефан Гончаровв „Кръстопът”.
  Стефан Гончаров в DICTUM.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

Според медийни публикации НАП и МФ предлагат да се въведе филтриране в интернет срещу  споделеното пътуване,стана ясно след срещата на представители на превозвачески фирми с депутатите от парламентарната транспортна комисия.

Ако това е вярно,  депутатите вероятно си представят, че вече има прецедент – и няма правна пречка да има и нови забрани от този вид. Става дума за Закона за хазарта, който предвиди филтриране, след което Държавната комисия по хазарта взе решениеза създаде списъкна интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по Закона за хазарта, а съдът разпореди  всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа от територията на страната, до посочения  списък с интернет страници.

Но филтрирането не е универсален инструмент, който държавата да може да използва произволно, когато си поиска.

Съдът в Люксембург обръща внимание, че държавите трябва да съобразяват поне два фактора:

• забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол и
• изискването да се осигури справедливо равновесие между правата  – в конкретния случай  – според решението по делото С-360/10 Sabam v Netlog  –  между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Съдът в Страсбург също се произнесе – по повод серия дела за блокиране на достъпа до интернет сайтове в Турция – че в конкретните случаи като Cengiz and Others v. Turkeyзабрана на достъпа до цялата информацияна определен уебсайт противоречи на разпоредбата на чл.10 от Конвенцията.

Споделената икономика е нов феномен, който се развива бързо – независимо от противоречивата реакция на правото по света (напр. по отношение Uber). В България КЗК   установи нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на Юбер Б.В. (Uber B.V) и постанови прекратяване на нарушенията   във връзка с предлагането на услугата UberX (Решение 540/ 30.06.2015).

ВАС, петчленен състав, оставя в сила   допуснатото незабавно изпълнение.

Преди да има дори влязло в сила решение  на ВАС за предоставяната услуга – на базата на справедливото равновесиемежду правата и интересите, както изисква практиката на Съда на ЕС – изглежда странно да се стига толкова далече в идеите за мерки – като филтриране в интернет.

   На 9 май, в Артсалона на Радио Благоевград, по време на празника „Думи и образи“, около 18:00 часа, проф. Михаил Неделчев ще връчи Годишните награди на Академия Liberв две от категориите им (за „Концептуален поетичен дебют“ и „Медиен принос…“), както и Национална награда „На слънце време“ (за впечатляващ дебют в поезията)“. Награждаването ще се състои непосредствено преди гостуването на Георги Гаврилов (лауреат на Годишната награда на Академията в раздел „Концептуален поетичен дебют“ за 2015 г.) и Анна Лазарова (първи лауреат на наградата „На слънце време“, присъдена ѝ за публикациите в изданията за литература през 2015 г., както и за впечатлилото три различни журита нейно участие в: Студентския литературен конкурс „Боян Пенев“ в Шумен – лауреат на Голямата награда, Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – първа награда, Национална награда „Георги Черняков“ – първи лауреат на наградата…), преди тяхното представяне в „Литературни дни в Радио Благоевград“.
   Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев – от 22.04.2016 г.) с Георги Гаврилов и Анна Лазарова, записан часове след като те бяха удостоени с награди в раздел „Поезия“ на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ (той – с голямата награда и „Бронзов Пегас“ за книгата си „Корабен дневник на книжната лодка”, а тя – с награда за вече публикуваната си през февруари 2016 г. книга „Вкъщи всички вечерят отделно”):

(първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM– най-богатият публичен, достъпен за свободно ползване, български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес…)

Напоследък буквално не съм видял е-майл, който да не прелива от вируси. И преди е имало кампании, но тази направо смайва с мащабите си.

Почти месец вече нямам време да се огледам и всеки ден отлагам писането за тази опасност, с надеждата пороят да секне и да ми спести усилието. Той обаче продължава. Слава Богу, нощта срещу Великден е, така че мога да заделя половин час. Който е шаран в тези неща сигурно се е хванал вече, но все пак по-добре късно, отколкото никога.

Е-майлите се изпращат от масивен ботнет – мисля, че е поне 200 000 компютъра. Разпространението му е по целия свят – засякъл съм машини в Северна и Южна Америка, Европа, Русия, Индия, Китай… Изглежда като да е под контрола на руска кибербанда. Не съм успял да пипна лично заразена машина, нито съм имал времето да заразя и тествам някоя, но май системата му е модулна P2P. Линуксите май не са в опасност, за Маковете не съм имал възможност да проверя.

Получените е-майли са адресирани както до реални акаунти по списък, така и до предполагаеми често срещани акаунти в домейни – office@ и прочее. Всички съдържат прикрепен ZIP файл и текст, който да подлъже получателя да отвори файла. Разнообразието на текстовете е огромно – „неплатени фактури“, „снимки“, „сканирани изображения“, „съобщения от шефа“, „застрахователни полици“, „сметки за плащане“, дори немалко „прикрепен файл“, „прикрепена картинка“ и прочее. „Изпращачът“ също е най-различен – някакво име, или е-майл адрес в същия или друг домейн, или дори адресът на получателя…

Съдържанието на ZIP-а e .js файл. Най-често името му е от десетина цифри, долно тире и още десетина цифри. Размерът варира, обикновено около 10-20 КБ некомпресиран. Голямата част от съдържанието му е някакъв текст, сложен да заблуди скенерите на антивирусите. Пак със същата цел променливите в малкото (около 1 К) реален код са с дълги (често над 50 знака), генерирани на случаен принцип имена, а присвояваните на тях стойности са обфускирани по наглед некадърно прост, но често успяващ да заблуди антивируса начин. Написан е от руски киберкримки.

Единствената задача на JavaScript кода е свалянето (от предварително пробит легален сървър) и изпълнението на определен файл. (Тъй като JS файлът се изпълнява през браузер, сваленият файл се изпълнява с правата на браузера, обикновено това ще рече с тези на текущия юзер.) Нямах време да го чопля подробно – видимото на пръв поглед е, че пробва срещу Windows набор експлойти, повечето от тях май вече запушени от ъпдейтове. Логично е да се очаква, че успешно заразените машини стават част от ботнета.

Какво може да се очаква от вируса? За каквото бъде изкомандван да си свали и стартира модул. Очевадното до момента е, че компютърът ще започне да сее спам от описания по-горе. Възможно е и всичко друго, от шифроване на информацията ви и искане на откуп, през използване на компютъра ви за DDOS атаки, та до събиране на уличаваща ви в каквото и да е информация и изпращането ѝ на някой, който ще може да ви изнудва с нея после. (Нямате такава? А оня филм, дето го изпиратствахте? Знаете ли какви наказания предвижда законът за пиратство?…)

Накратко:

– ако получите е-майл с прикрепено нещо, го стартирайте само ако познавате изпращача и той ви се е обадил да ви предупреди, че ви изпраща нещото. Ако то изглежда дори най-малко подозрително, му звъннете да попитате пращал ли го е.

– настройте си Windows и разархивиращите програми да ви показват разширенията на файловете. (И „благодарете“ на Майкрософт, че в последните версии на Windows те по подразбиране са скрити.) Ако нещото съдържа какъвто и да е изпълним код (например е документ на Microsoft Office), то е вирус до лично гласово или визуално потвърждение от познат ви изпращач за противното.

– ако нещото пристига от непознат и се опитва да ви убеждава в нещо или да ви кара да „отворите“ нещо, то е вирус, без право на обжалване. (Ако наистина е писмо от български данъчни, че им дължите пари, според мен е особено опасен вирус. Имам опит с такъв – ако мислите, че има на кого да обясниш къде точно са сбъркали, не живеете на този свят.)

– ако нещото се опитва да ви бие по емоциите (и особено по страха или желанието за секс), то е вирус, независимо как изглежда. (Или наистина писмо от шефа или любовницата, но тогава ще научите за него и по гласов и т.н. път. Въпросът дали тези пратки не са сред най-опасните вируси също го оставяме настрана.)

Успех и най-вече бистра глава! Данните ви не са Христос – умрат ли, няма да възкръснат дори на Великден.

Black flowers …

Честит рожден ден, Ники!

Бъди здрав и нека усетът ти за красивото
винаги бъде с теб!

забий ноктите си
и изчакай стъклото
пак да се превърне в пясък
а къщата –
в дом

  Кристиан Илиевв „Кръстопът”.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

издълбай сърце
на гърдите си
и предай нататък
ножа

  Стефан Гончаровв „Кръстопът”.
  Стефан Гончаров в DICTUM.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

На 21 април 2016 в Американския център на Столична библиотека проведохме кръгла маса, посветена на книгите за тийнейджъри. Присъстваха и четящи тийнейджъри, и библиотекари, учители, издатели, автори, преводачи, заинтересовани от темата хора. Получи се чудесна дискусия и сложихме началото на нещо силно и смислено.

Ето част от важните и мъдри мисли, споделени по темата:

Вал Стоева от Детски книги
Нека даваме свобода и избор на децата си какво да четат.

Мариана Мелнишка, преводач
Повече места за четене, публичност на четенето и да по-често да говорим за книгите пред децата – в това е бъдещето на книгата.

Велизара Добрева от Егмонт
Знае ли нашето общество за негативните последици от малкото четене на книги и готово ли е да ги понесе?
Четенето е рутина, която се планира както ходенето на семейна почивка. Родителите трябва да планират четенето.”

Милена Ташева от Софтпрес
Родителите трябва да бъдат ограмотени и да им се забрани да казват на децата какво да четат.

Дамян Дамянов, художник-илюстратор
Изискванията към книгите сега са много по-високи, благодарение на глобалното село, в което живеем. Дори тийнейджъри, които казват, че не четат, те попиват от интернет визуални образи. Днешните читатели са много взискателни към оформлението и кориците на книгите.

Михаил Митев, 10 кл., ЧК “Между редовете”, Враца
Първата книга, която ме запали по българската литература беше “18% сиво” на Захари Карабашлиев.

Виктория Тодорова, 10 кл. 32 ОСУ, София
Четенето много ми помогна да добия самочувствие и увереност в себе си, да не бъда толкова срамежлива.

Юлия Спиридонова – Юлка:“Радвам се и благодаря на издателствата, че има толкова голямо море от тийн книги в различни жанрове. Болката за тийн литературата е, че в тази многотия книгите не стигат до повече тийн читатели. Веригата се къса – често пъти родителите карат децата си да учат, но не им дават да четат книги.

Темата е с продължение.

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова – Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и чудната Марина Стефанова– социален предприемач, майка и неспирен борец за промяна.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Всъщност, няма най-добър съвет. Дори не са ме съветвали в класическия смисъл на думата (Чакай да ти кажа, дъще, как стоят нещата в живота“). Онова, което съм получила от моите родители, не може да се опише като единичен жест. Но ако трябва да изреждам, бих започнала така: усещането за дом и уют се постига трудно и трябва да се грижиш за него, защото е дар; корените ти са стабилни, разтвори крилете си и полети; ние сме тук, ВИНАГИ и за ВСИЧКО можеш да разчиташ на нас; твоите нужди/желания/мечти са и наши, не защото изпълняваш нашите, а защото сме ЕДНО; обичаме те, защото си ти и ТИ си достатъчна; единствено чрез труда си ще получиш удовлетворение от това, което постигаш; няма невъзможни неща, всичко е възможно, ако това е, за което мечтаеш … Благодаря ви, мамо и татко!

Как се справяш с нещата в обществото и другите родители, които те смущават и са различни от вашите семейни ценности?
Аз никога не сравнявам децата си с другите деца; родителите им с нас като родители. Нашето семейство е уникално, каквито са и всички останали семейства. Всеки има право на свои приоритети и ценности, стига те да не са в конфликт и вреда за останалите.
Но някои неща не мога да понеса и ясно се разграничавам от: нарушаване на физическата и емоционалната цялост на децата, уронване на авторитета на учителите; умишлено разрушаване на достойнството на други хора/същества в риск; безсмислено унищожаване на резултатите на нечий труд; замърсяване на градската и околната среда. За тях говорим надълго и широко, опитвайки се да обясня необясними неща като жестокост, алчност, завист.

Какво пожелаваш на бъдещите майки, четящи тази книга?
Да не се притесняват дали ще се справят. Ще се справят.
Да не питат кое е първо – кариерата или децата. Децата.
Да не спират да търсят любовта, въпреки някои разочарования. Любовта на живота Ви съществува.
Да участват в Кръговрата, защото това винаги ще си остане най-голямото постижение на жените – да създават Живот.
Цялото интервю с Марина и още много – в книгата Мисия Мама
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

В серията студентски гост-публикации едно интервю с Елена Друмева за блога на TimeHeroes от Мариета Иванова, студент журналистика 2 курс НБУ.

Защо решихте, че TimeHeroes се нуждае и от блог освен от сайт?
Сайтът е мястото, на което можеш да видиш каузите, които имат нужда от доброволци, за да се реализират. Но той не ти дава историята зад тях – как се случват, кои са героите и какво ги движи, какви са преживяванията и емоциите по време на мисия. Зад всяка инициатива, публикувана на TimeHeroes.org, се крие поне по една вдъхновяваща история. Тези истории имаха нужда от място, където да ги разказваме. Затова нямаше никакво съмнение, че ни трябва блог. Щастливи сме, че намерихме и правилния човек, който да ги разказва.

Как блогът допринася към идеята на TimeHeroes?
Вярваме, че блогът допринася не само за развиването на TimeHeroes и за допълване на спектъра на платформата ни. Всичко, което правим онлайн и офлайн, има за цел да развива доброволческата култура в България. Успехът на една дейност, в която участват хора, може да бъде доказан най-добре през лична история, на преживяването на доброволчеството през очите и душите на хората в него.

Целта на историите в блога е да покажем лицето на доброволеца, неговите проявления, мотивации, мечти, резултати от добротворчеството. По този начин вярваме, че ще вдъхновим повече хора за каузата на доброволчеството в България и ще подарим на публиката страхотни истории за истински герои, които по някакъв начин са останали извън публичното пространство.

Как историите в блога достигат до хората и какви са реакциите от тях?
Историите в блога всеки път имат стотици споделяния и харесвания във Facebook страницата ни и това ни кара да вярваме в силата на разказаните по този начин истории. Разказите в блога са в т.нар дълга форма и разчитаме на Facebook страницата ни и на медиите, които в повечето случаи сами проявяват интерес към препубликуването им. Например през Facebook историята за социалната кухня в Дружба е стигнала до 130 000 потребители във Facebook и има 2000 реакции – харесвания и споделяния.

За 2015 година имаме общо 19 разказа в блога, които са стигнали до общо 64 891 читатели. Медийните ни партньори Капитал, Дневник и Програмата също са ни от изключителна помощ историите да стигат до повече хора.

Как избирате мисиите, за които да пишете в блога?
За историите в блога нямаме изрични критерии – географски или тематични. На сайта са публикувани над 1000 мисии от 130 населени места в страната и сме готови да стигнем до която и да е от тях. Когато една мисия е успешна и има много дух в изпълнението й, сме там, за да я разкажем. До момента в блога имаме истории от София, Пирдоп, Харманли, Габрово и др.

Какви истории най­-силно вълнуват хората?
Разказваме за мисии, свързани с различни групи хора в неравностойно положение, бежанци, незрящи, възрастни хора, но също и културни фестивали, младежки клубове и др. Не е трудно да стигнем до добрата история, защото това са хора с големи сърца. Разбира се, не го правим по мейл или по телефона. Отиваме на място и прекарваме време с тези хора. Също така, не се опитваме да намерим жалостивия тон, напротив.

Имат ли желание “героите” (доброволците) да се включат със своите истории в блога?
Организаторите на доброволчески мисии често самите са доброволци. Те осъзнават, че през разказа каузата им може да добие по-голяма популярност и да привлекат повече съмишленици. Но от друга страна, това са много скромни хора, които не искат да бъдат познати с имената си, да бъдат изкарвани герои. Те служат на обществото и на собствените си разбирания докъде може да се простре доброто.

Кое най­-много вдъхновява хората да последват примера на “героите” на TimeHeroes?
Вярваме, че с начина и с тона, с който разказваме историите, вдъхновяваме и вдъхваме кураж на много хора да се включат като доброволци и да добият увереност, че има подходяща за тях мисия, независимо дали искат да дадат 3 или 13 часа от седмицата си, дали могат да помагат от вкъщи, или да пътуват, дали искат да дарят времето си, или пък професионалните си умения.

Как онлайн средата може да помогне на доброволчеството в България да се развива?
Благодарение на онлайн платформата ни свързаме организаторите на мисии, които до момента са над 520, с доброволците, които се регистрират на сайта и които са над 25 000. И това – в общо 134 населени места. Т.е. онлайн платформата помага всички граници за информацията да бъдат заличени и да остане пространство само за добрата воля.

През интернет можеш да стигнеш до много хора от различни възрасти и различни социални слоеве, а точно това е нашата цел – културата на доброволчеството да се разпространява и развива независимо от тези фактори. Разказването в интернет е по-лесно, виждаш реакциите на хората, развиваш емпатия на базата на цялата информация. А емпатията отключва собственото ти действие – да запретнеш ръкави и да помогнеш сам. Хубавото е, че нищо в доброволчеството не остава само онлайн.

През януари 2016 УС на БНБ взе решение да предложи промени на нормативни актове във финансовата сфера, включително

Предложените промени ще бъдат изпратени на министъра на финансите.

Става въпрос за не-медийните закони,  които се прилагат така, че създават много проблеми на медиите.

• Друг пример е законът, прилаган от КФН на Стоян Мавродиев – Законсрещу пазарните злоупотребис финансови инструменти.
• А чл. 326 от Наказателния кодекс –  до две години затвор за този, който предава неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога – с идея  да се прилага по отношение на медиите, които всявали паника?
• А чл. 339а от Наказателния кодекс – за използване на специални технически средства – повече от десет години отлежава идеята да се отдели в отделна разпоредба използването, когато има  преобладаващ обществен интерес.

Но първо:  защо не се внася законопроект за чл. 152а ЗКИ?

пусни чешмата
и слушай капките
докато се топлиш
в завивката
и другите си хладни оръжия

  Кристиан Илиевв „Кръстопът”.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).

едно февруарско утро
баба окачи тишината си
на стената в хола

същата вечер дядо
с кутийка ръждясали
мисли в ръка
заби втори пирон
и зачака







  Антонина Георгиева в DICTUM.
  Антонина Георгиевав „Кръстопът”.

Стихотворението е част от подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″ (авторите, включени в необичайно структурираната за антология подборка, са родени след 1983 г.).