Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Силвина Фурнаджиева: Дайджест на предприемача #33

$
0
0

Тази седмица ти предлагам куп полезни и практични съвети за твоя бизнес, които можеш да приложиш независимо дали работиш самостоятелно или с голям екип.


Материалът Дайджест на предприемача #33е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.


Никола Балов: LG G7 ThinQ ще има хардуерен бутон за активиране на Google Assistant

$
0
0
LG G7 ThinQ ще има хардуерен бутон за активиране на Google Assistant
Вече чухме, че LG планира да представи новия си флагман под името LG G7 ThinQ, като последната част потвърждава очакванията…

Антон Терзиев, movies.bg: Враждебни

$
0
0
Враждебни
Ню Мексико, 1892-а. След двайсет години касапница последната задача на капитан от кавалерията (Крисчън Бейл) е да ескортира своя вече освободен и умиращ от рак индиански враг, до родната за племето Монтана. Задача с двойна трудност, заради смъртоносните капани по пътя и мътилката в душата. Пътят на групата се пресича с оцеляла в клане бяла […]

Стойчо Димитров: Индокитай (2): Виетнам: Заливът Халонг и Хо Ши Мин (Сайгон)

$
0
0

Продължаваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, а днес сме из Халонг, Сайгон и делтата на Меконг.

Приятно четене:

Виетнам: Заливът Халонг и Хо Ши Мин (Сайгон)

част втора на

Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Тайланд

Заливът Халонг

За непосветените – това е залив, на около час от Ханой. Известен е с изумрудено зелените си води, варовиковите острови, с които е изпъстрен и не на последно място, водните селища.

Водното селище, това са няколко завързани лодки, на които местните оформят къщите си.

Но, поред. Докато пътувахме от Ханой за Ха Лонг, господин Ха ни запозна по-подробно с новата история на Виетнам, с тяхната гледна точка за Виетнамската война /американската всички я знаем/, за социализма и нещата в държавата като цяло.

Направи ми силно впечатление, че макар той да е роден по време на войната, не показа някаква неприязън или враждебност към американците. От това, което чухме, оставам с впечатление, че те недолюбват американците, но имат по-лоши чувства спрямо французите, заради ужасните спомени от колониално време, които последните са оставили. А и … доларите винаги помагат.😊

На път за залива Халонг на вкараха в капана на поредните центрове за сувенири.

Бая долари отекоха там. Хубавото е, че в тези центрове работят хора в неравностойно положение. Инвалиди и с други увреждания. Изработват сувенирите, продават ги, и печалбата е за тях. Държавата, разбира се, прибира някаква комисионна. Тъй като тези хора си бяха там и можехме да наблюдаваме как си изработват нещата, всички си купихме по нещо, а някои от нас дадоха и повече, отколкото първоначално бяха възнамерявали.

За тези, които биха искали да купуват

сувенири от Виетнам:

повечето туристи купуват прочутата

змийска ракия

В същността си, това е оризова ракия, в шишето на която, предварително има поставени изсушени кобра и скорпион.Този ансамбъл се залива с оризовата ракия и така се пие. Ужас! Имаше хора, които не просто си купиха за сувенир, ами го и пробваха това нещо! Брррр!!! На ужасената ми физиономия, девойката, която ни развеждаше обясни, че тази ракия може да се ползва и за разтривки. Змийската отрова действала много добре на болки в гърба! От това не купих, признавам. Даже идеята да го сложа в куфара ме ужасяваше.

Змийска ракия – Ханой, Виетнам

Змийска ракия

Друго, което можете да си вземете, е

кафето Лувак

Това е едно от най-скъпите кафета в света. Нали се сещате за малките, подобни на пор животинки, които ядат кафеените зърна и след това ги … изакват цели. Е, от това се прави кафето Лувак. 100глама за около 25долара купих. Но е

забележително кафе

Вземете си, ако можете да се абстрахирате от начина на производство 🙂

Виетнам също има много добро и качествено производство на коприна и ферми за перли. С добро качество са и са на разумни цени. В центъра за перли искрено се зарадвах, че си бях оставила кредитната карта в автобуса, а нямахме време да ида да я взема.

След набега над сувенирите, се натоварихме на корабче в залива Халонг. Идеята на цялата тази екскурзия е следната: натоварват ви на корабче, на което прекарвате 24часа, докато те ви разхождат из залива.

Заливът Халонг е обявен за едно от най-красивите места на планетата

И с право. Километри изумрудено зелена вода. На снимките изглежда сякаш е допълнително обработвано, за да се постигне такъв цвят. Оказа се истина. Изумрудено зелено! Невероятно красиво и спокойно място!

Залив Халонг, Виетнам

Залив Халонг

Имахме късмет да случим ясно време, което направи деня още по-изумителен. Изкарахме един много приятен ден на палубата, правейки слънчеви бани, докато от София завистливо ме уведомяваха, за количеството сняг наваляло за първи път тази зима! 😊

По програма имахме разходка, до така наречените

водни селища

Както казах и по-горе, това са селища на местни рибари, които живеят на лодките си. С течение на времето са се оформили като острови от лодки, на които те живеят. Като ви казвам селища, имам предвид буквално! Направили са си къщи, имат си ток /от генератори/, карат им вода от сушата. Е, доста е … натурално, разбира се. Даже и ферма с … оназипорода кучета си имаха!

Селище във водата – Залив Халонг, Виетнам

Селище във водата

Дете, виетнамец – Залив Халонг, Виетнам

Виетнамче

Вечерта ние, заедно с останалите кораби за този ден

спряхме в средата на залива и там нощувахме

На следващата сутрин ни разходиха из така наречената

Пещера на чудесата

Това е пещера, образувала се в един от най-големите варовикови острова в залива. Дори и по нашите разбирания за голяма пещера, си беше … голяма. 😊Тъй като целият остров е от варовик, вътре е пълно с всякакви причудливи образования, неизброимо количество сталактити, сталагмити и сталактони. Най-интересното е, че се е образувала на доста голяма височина на острова и когато излязохме от нея, открихме удивителната гледка, която се резкриваше към целия залив оттам.

Кораби – Залив Халонг, Виетнам

Кораби в залива Халонг

След едни много приятни 24часа на кораба в залива Халонг ни натоварихе по автобусите и след още един бърз набег над фермата за перли се отправихме отново към летището на Ханой, за да хванем полет до следващата ни спирка:

Хо Ши Мин

или както е по-известен от миналото –

Сайгон

Хо Ши Мин е най-големият град на Виетнам – 11милиона жители. Намира се в делтата на река Меконг. На около 1600 км на юг от Ханой. Преди обединението от 1976 г. Сайгон е бил столица на Южен Виетнам. Когато комунистите на Хо Ши Мин го превземат, сменят името на … очевидно, Хо Ши Мин. 🙂 И въпреки ужасните репресии, които са последвали към местните жители, градът е запазил доста от … „капиталистическото“ си наследство.

Местните си го наричат Сайгон

и на практика единствения начин, да се сетите, че сте в Хо Ши Мин, е да се опитате да изпратите писмо по пощата. Напишете ли Сайгон, писмото Ви няма да замине. Оттам нататък … Сайгон е напълно достатъчно за всички около Вас.

Също така много силно впечатление прави, че в тази част на страната

видимото присъствие на другаря Хо Ши Мин от портрети и паметници е сведено до мунимум

В Ханой имаше портрети на Хо Ши Мин буквално навсякъде – магазини, ресторанти. Единственото място на което видях статуя на Хо Ши Мин в Сайгон, беше централния площад. Портрети не видях … никъде.

Пристигайки на летището, към 9.30вечерта се потопихме в

истинските тропици

29градуса и към 1000%влажност! В деня, в който, в София бе завалял първия за годината сняг! 🙂

Тук вече разбрахме, защо местните водачи непрекъснато ни тикаха бутилки

вода

в ръцете. В Ханой, при около 25градуса, нещата изглеждаха странни, как непрекъснато ни караха да пием вода. Обаче при 30градуса в 9вечерта и към 80%влажност …. повярвайте, водата изчезваше със светлинна скорост. Един практически съвет … пътувате ли в тази част на света … винаги имайте вода под ръка! Много вода!

Следващият ден бе отделен за екскурзия в околностите на Сайгон /май така предпочитам да го наричам/,

селото Ми То и разходка по делтата на река Меконг

Ми То

е селище, намиращо се на около половин час от Сайгон. Там се намира един от най-старите действащи будистки храмове в околността. Много красиво и пъстро място. В този момент, близките ми в София, започнаха да се нервят на тропическите ми снимки, при 30-те сантиметра сняг в София. 🙂

Ми То, Тјен Ђијанг, Виетнам

Към края на разходката ни в Ми То беше към 11ч и температурата вече беше твърдо над 30градуса. Държа да отбележа, че

в края на ноември в Индокитай започва, така наречената зима

Това, на практика е най-студената част от годината, когато температурите са поносими и не вали. И въпреки това, температура под 30градуса имахме само в Ханой.

След разходката ни в Ми То, следваше

разходката по „Майката на всички реки“ – Меконг

Бърза гугълска справка. Река Меконг е 12по дължина в света и една от най- големитe в Азия. Извира от Тибетското плато и се влива в Южнокитайско море на територията на Виетнам. За повече … Гугъл. 🙂

Самата делта е огромна

В един момент човек наистина не знае дали е в морето или в реката. Водата влачи огромно количество наноси и затова реката изглежда мръсна, но ни увериха, че в нея има сериозно количество водни обитатели и на практика местните си я използват и за пиене /не че това ни убеди да пием водата от чешмите/. Не получихме убедителен отговор на въпросите си за наличието на крокодили в реката, но ни предупредиха да си държим ръцете вътре в лодките, а и видях доста голямо количество продукти от крокодилска кожа.

За любителите на изделията от крокодилска кожа

– тези неща можете да ги купите в Камбоджа – по-изгодни са. За разлика от скъпоценните камъни. При търсенията ми в интернет се натъкнах на мнения, че камъните са по-евтини в Камбоджа, особено рубините. При практическата проверка се оказа, че не е точно така. Скъпоценните камъни, за тези, които имат желание да купуват, са по-евтини във Виетнам и на практика Ханой е най-доброто място за такива покупки. Поне по мои наблюдения.

След разходката по делтата, ни заведоха в местно село, където пробвахме местни плодове и разни други деликатеси. За любителите на екстремното отново имаше от змийската ракия!

След като се прибрахме обратно в Сайгон ни разведоха да видим и центъра на града. В Сайгон има доста останало наследство от френското колониално управление на страната. Имат голяма католическа катедрала и гара, която е построена от французите в края на 19век. Красиви сгради, които местните старателно поддържат и с които се гордеят.

По същността си обаче,

Сайгон е един истински, съвременен мегаполис

Строителството се развива с бързи темпове. Небостъргачи навсякъде, хеликоптерни площадки, молове близки до капацитета на тези в Дубай …. истински капитализъм! И … вездесъщите мотопеди. При 11милиона жители, Сайгон има 7милиона мотопеди! Тук вече обаче, ние бяхме обръгнали и си пресичахме с истинското спокойствие на врели и кипели туристи 🙂

На следващата сутрин трябваше да се отправим към летището за полета до Камбоджа и преди това ни разходиха до сградата на

бившия Дворец на Сайгон

Това всъщност не е дворец, а е било резиденцията на губернатора преди обединението на двете части на страната. Сградата е строена през 60-те години, бомбардирана е през 1966година от поддръжници на Северен Виетнам и е била последната резиденция на американския губернатор при евакуацията на американците от Сайгон. Не намерих нещо особено забележително в нея, освен репликите на американски хеликоптери на покрива, с които се е извършвала евакуацията на американците. А да, и танковете в градината на комплекса 🙂

С което, бързата ни разходка из Виетнам приключи и с бодра стъпка се отправихме към летището за полета до Сием Риеп – Камбоджа.

Мога само да кажа, че

Виетнам ме изненада – приятно

Красива, подредена страна, успешно измъкнала се от лапите на войната и от ужасното си, неописуемо бедно минало. Вървят напред и по свой, „социалистически“ начин се развиват. Имат трески за дялане, но със сигурност са по-добре, отколкото са били преди десет години.

Хората са мили, добри и любезни. Страната сега се отваря за туризма и все още не е много меркантилизирана. Ако искате да отидете до Виетнам – направете го сега. След пет години ще е късно, няма да се отличават с нищо от другите твърде туристически дестинации.

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в делтата на Меконг:



Booking.com

Други разкази свързани с Виетнам – на картата:

Виетнам

ето къде можете да спите из цял Виетнам:



Booking.com

Пламен Колев: Къде може да се намери медицинска сестра за посещение в дома?

$
0
0
Ако имате нужда от продължаващо лечение в дома си, което да е придружено от смяна на превръзки или поставяне на инжекции, но нямате предвид конкретно медицинско лице, което да може да ви съдейства, то има начин да намерите такова и то много лесно. В страниците на още тук, ще намерите националния портал за медицински услуги, …

Жюстин Томс, smiling: Ю Несбьо. Жажда

$
0
0

IMG_4777

Жажда на Ю Несбьо– за любителите на модерното криминале и на Несбьо в частност тази история си е истински подарък. В типичния за автора стил и с прекрасния, неуморим, прозорлив Хари Хуле в центъра Жажда ни отвежда в многопластова история, динамично и модерно разказана, в която дори към средата да сте се досетили кой е убиецът, до край ви е интересно да прочетете развръзката.

Обемна, но се чете бързо. И все пак – серия зловещи убийства, човек не може трудно да я остави 🙂Да, има вампиристки теории въвлечени, но вампири (за разочарование на някои с повече фокус по темата) – няма!

Разбира се отвъд сенките, капаните, психясалите учен и пациенти, кървавите убийства, желязната логика и други железни атрибути си намерих и други малки детайли, който правят и четенето и книгата допълнително привлекателна. Като например заигравката с Харуки Мураками и неговото бягане („За какво говоря, когато говоря за бягането“), Хари си разсъждава по книгата. В допълнение Хари тренира със свободни тежести (Уха!), както и Мона До, криминалната журналистка, която следи случая. В двата цитата по-долу още от забежките, които ме заиграха.

„Закачловността на новата икономика в контраст с мрачната сериозност на отминалия трудов живот, в който минимализмът беше средство за икономисване, а не естетически идеал.“

„Медиите вече не поставят изисквания към професионалната компетентност на журналистите си, просто защото на никого не му трябват компетентни журналисти. В новото медийно общество, където злободневните клюкиза знаменитости заемат все по-широка ниша, ролята на журналиста е сведена до ролята на клюкар в големия град.“

Хареса ми преводът на Ева Кънева. Корицата  на Живко Петров също ми допада.

Писах още за Хлебарките на Несбьо.

Стойчо Димитров: Из Мароко с велосипед (5): От Миделт до Ерачидия

$
0
0

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към АзруиЗеида. Днес ще преминем по пътя между Миделт и Ерачидия.

Приятно четене:

От Миделт до Ерачидия

част пета на

Из Мароко с велосипед

Та разделих се с Хуан и продължих по моя път.
В началото върви трудно, но после наклона е в моя посока и постепенно увеличавам скоростта…

Миделт, Мароко

20км по- късно влизам в

Миделт

Карайки започнах да се притеснявам – от двете ми страни се простират планини, покрити ъс сняг. От едната слязох снощи, другата като че я наближавам…

Миделт, Мароко

…пък после и викам, че голяма работа, ако пътя минава оттам ще помръзна малко, пък пак ще стигна до топлото.

Миделт, Мароко

Вече в Миделт спирам да направя някоя снимка и ме наобикалят 3момчета на около 16 – 17години. Говорим на лош английски /лош от моя страна, отвратителен от тяхна../. Единият вади телефон и моли да се снимат с мен. Ами няма проблеми, обаче няма кой да снима, минават само 3момичета, едва ги уговарят. Те си вървят и се правят, че не ни виждат и чуват.. Накрая едната се навива, момчетата ме прегръщат и заемат пози. Трябваше да дам и моят фотоапарат, ама на..
Разделяме се и всеки по пътя. Пък аз, срам не срам, си проверявам циповете на джобовете за всеки случай…
Крам си през градчето и чувам „Мосю, мосю..“, не е дете, човек на 30-ина години е, „Не говоря френски“ му викам, а оня пита за английски…ама пък аз хитрея..„Испански“ викам, той пък почва да ми плещи на добър испански. Почва се стандартното- откъде, накъде, защо, а накрая ме кани да посетя магазина му, бил наблизо.

Миделт, Мароко

Забутан е в пуста задна уличка. Оставям спокойно колелото отпред и влизам да пия чай. Колелото дори не го заключих, подпрях си го и толкова, изобщо в почти цяло Мароко се чувствах доста спокоен.
Та пием чай и си говорим за какво ли не. По едно време се появяват двама италианци, стари приятели, идващи често насам за по седмица две. Говорят френски, аз испански и не знам как, но се разбираме доста добре.

Миделт, Мароко

Предлагат ми да си купя нещо, но не настояват, правят го по-скоро заради принципа. Виждат, че съм с колело и няма как. Макар, ако решите, те могат да ви го изпратят и по пощата.

Миделт, Мароко

Потеглям. Пътя прави няколко огромни и безсмислени зигзага из пустинята /безсмислени за мен, да не да съм пътен инженер../, преди да почне пак да се изкачва в планините.

Миделт, Мароко

Преди да почне баира спирам да закуся.

В Миделт съм купил хляб и някакъв салам. Не знам от какво е направен, но ви препоръчвам да не го купувате. Гаден е, сух, няма никаква мазнина в него, все едно дъвчите шперплат /шперплат не съм ял, но предполагам, че вкус му е баш такъв../

Миделт, Мароко

Изкачването е доста стръмно, но гледките под мен са прекрасни. Преди пътя да се извие към планините спирам да направя някоя снимка…

Миделт, Мароко

…и към мен се приближават няколко момичета да погледат чужденеца…

Миделт, Мароко

…а малката ми казва, че ако искам може да ги снимам. После пък ми предлага да ме снима, не отказвам. Пита дали имам нещо за ядене, имам само един хляб, вадя го и им го давам.
Продължавам. Подминават ме коли и камиони, една от колите е спряла на едно уширение пред мен, шофьора е излязъл и пуши. Приближавам се, а човека хвърля фаса, бърка в колата и ме пресреща. Подава ми бутилка минерална вода и торбичка с кекс и нещо, което се оказва подобно на нашите банички, но без сирене. „Това е за теб, от мен и семейството ми“ вика, а от колата две жени ми махат с ръка. Придържа ми колелото, за да мога по-лесно да ги прибера.

Миделт, Мароко

„Снимай ме за да не ме забравиш“ казва, няма начин да те забравя Ясуф Бени Хасан. Това не е нещо, лесно за забравяне.

Кока Кола край пътя – Миделт, Мароко

Кока Кола край пътя

Въртя педалите и ме избиват сълзи от жеста. Гледам насреща бутилка кока кола сложена на камък…ба.. викам взе да ми се привижда нещо… а то се оказаха даже 2… А зад една скала седнало едно момче на завет, върти търговийка явно. После видях на още 2 – 3места застанали в засада..

Миделт, Мароко

И тук се обичат по скалите, но местният Амур е по-опасен – зарязал е стрелите и направо със сабята дамаскиня…Нема бегане брат… Пък и испански знае ей, учен е…

Миделт, Мароко

Миделт, Мароко

По някоето време решавам, че съм уморен и гладен и спирам за да хапна подарената храна. Сядам на завет зад една скала, слънцето припича приятно, а храната си е вкусна…

Миделт, Мароко

…пък и гледката си струва. Изобщо идилия.

Миделт, Мароко

Почивката ми се отрази добре и малко по-късно стигнах

най-високата точка на прохода

Отдъхнах си, снега остава на по- високото. Все пак обличам якето /цял ен карам по къс ръкав/, защото започва спускане, изпотен съм, предполагам ще захладнее.

Миделт, Мароко

Спускам се с около 70км/ч. Спускам се така в продължение на 2 – 3 километра, завоите са леки и въпреки това пътната помощ вади кола от канавката – леки, ама някои не могат да ги вземат.

Миделт, МарокоМиделт, Мароко

постепенно наклона намаля, съответно скоростта ми, въпреки това се движа с около 30км/ч без да въртя педали. Мен си ме урежда както и да го погледнеш. Не ми се спира, ще убия инерцията, затова снимам в движение, пък каквото излезе.

Миделт, Мароко

Гледам планините и се чудя дали те не са дали идеята за външният вид на капитан Барбоса от „Карибски пирати“… Тези склонове силно напомнят на „брадата“ му…
Мислех, че ще трябва пак да изкачвам тези баири, но пътя се изви покрай тях и продължи да се спуска.

Миделт, Мароко

Пътят ме хипнотизира, слънцето е слязло ниско и лъчите му се отразяват от малките камъчета в асфалта. Получава се ефекта на преминаване в хиперпространството от фантастичните филми… аз преминавам в пространството надървенатафилософия… ама без това почти по цял ден съм в него, щот това да караш с часове и сам колело е много философска работа. Колко качествена е философията си е съвсем друга тема.

Миделт, Мароко

Прелитам през някакво малко кално селце. Нямат си даже и магазин. Ама излъскана джамия със щъркел си имат. Да живее религията, ще нахрани и гладните!

Миделт, Мароко

Отново се надбягвам със слънцето. От Миделт насам не съм видял нито един хотел, нито един къмпинг. Излизам от поредната котловина през пролом, изкопан от преминаващата река. Спирам за снимка и се заговарям с намиращият се наблизо местен. Не говори английски, но ми обяснява, че най-близкият хотел е в Er Rich.
Пътя минава покрай града, без да навлиза в него. Двоумя се дали да търся хотел там или да продължа. На 6 – 7км пред мен е друг, известен, планински пролом, споменаха ми, че има и оста къмпинги. Накрая се отказвам, минава 6часа, няма смисъл пак по тъмното да се трепя.
Хотел намирам относително лесно. Спирам до едно кръстовище с табели за хотел в двете посоки и се чудя накъде да поема. Приближава се случаен минувач и ме пита търся ли нещо и ми сочи хотел на 200м зад мен, бил хубав, и си заминава.
Цените са твърди – за човек 75дирхама в двойна стая, ако сте двама – по 50.

Ер Рич, МарокоЕр Рич, МарокоЕр Рич, Мароко

Т.е. за 7,50€ /или за по 5 €ако сте двама/ получих стая с тераска, собствен санитарен възел и общо салонче на етажа /общо бяха 5стаи на етажа мисля/. А имаше и гореща вода! Как да се оплаче човек ми кажи…
През нощта се будя, че ми е студено, придърпвам още едно одеяло от съседното легло и заспивам отново. Будя се чак след 9и осъзнавам, че съм оставил открехната вратата към терасата… затова толкоз студено било… Мързеливо нахлузвам хотелските чехли /мои си не носих – друга грешка за поправяне следващият път/ и слизам в заведението да пия кафе. Не бързам изобщо.

Ер Рич, Мароко

Бавно си стягам багажа и лека полека потеглям.

Ер Рич, Мароко

Местен келнер ми събра погледа – момчето кара колелото над километър подноса с чай….
В началото пътя спори, редят се километри и гледки. Наоколо всичко е пустинно.

Ер Рич, Мароко

Основните цветове са червено кафяви. Селцата често се различават само заради правилните форми на къщите.

Ер Рич, Мароко

Ер Рич, Мароко

Мароко е страна на контрасти. Ето ви и жив пример – отляво пустиня, отдясно зелени градини…и така.

Постепенно пътя се издига и приближавам

„Gorges du Ziz“– пролома на река Зиз

сиреч. Гигантски планински пролом.

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

Още в началото ме спира момче, предлага ми да купя малка камила, направена от палмово листо. Иска 5дирхама, но имам само 3, съжалявам. И за 3ставало…е пък взех я, симпатяга беше.

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

Друго като видя, че купувм се изтърси и почна да ми дотяга да купя друга камила, или жабка, или змия.. Досада.. То и това се чудя защо го взех, че нямам къде да го нося, без да го смачкам…
Продължавам нагоре и нещо се чупи…

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

Оказва се, че едното от еластичните въжета не е издържало, неприятното е, че се е увило плътно около венците. Доста ми е трудно да си напъхам пръстите и да го издърпам. Притичва едно момче, въртеше се нещо наоколо, и с негова помощ за 5минути съм готов. Нищо не ми иска, просто поздравява и изчезва. Питам го за името му, просто да го запомня, за съжаление не го записвам на момента и го забравям.

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

Проломът е красив, особено ако си падаш по гол камънак

Радвам се, че не продължих снощи, хотели и къмпинги има, но са много нарядко и на доста километри от града, а и един от друг.

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, МарокоGorges du Ziz – пролом на река Зиз, МарокоGorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

От време навреме се срещат зелени оазиси и малки селца, изникнали като че ли от земята.

Фурми – Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

По пътя продават фурми. Спирам и питам за цената – 50дирхама кутията. „Нямаш ли по-малки?“ питам, „Само 20дирхама имам…“ Сочи ми една кошница с насипни и пита за торбичка, дадох му и той напълни.

Fleuve de Ziz, Мароко

Ама така напълни, че в торбичката имаше повече фурми, отколкото в кутиите..

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

Пътя продължава да се вие нагоре/ надолу, но асфалта е нов и се кара лесно.

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, МарокоGorges du Ziz – пролом на река Зиз, МарокоGorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

Сипал съм си малко фурми в джоба на чантичката пред мен, въртя си педалите, хапвам ги и се наслаждавам на гледката.

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, МарокоGorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

Подминавам малко селце и почва стръмно изкачване. Над час и половина се влача с 4 – 5км/ч. Сещам се за онзи разбирач в една фейсбук група, дето ми разправяше, че един велотурист ще предпочете да е с 4 – 5 кг по лек, вместо да има вгрден електромотор, зареждащ се на спусканият и при въртене на равно, подпомагайки изкачването на баирите… Аланкоолу, я ела ми го обясни сега какво бих предпочел.. Ама на, разбирачи.
Разминавам се с пешеходец, възрастен мъж, мароканец. Натоварил се с един голям вързоп, пътува явно. Пита ме дали имам вода, спирам и му давам направо бутилка с вода, имам още 2заредени в багажа. Очите му светват, спира и си вади храна от багажа, явно само е чакал водица да намери.

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

Обещавам си, че ако от високото се вижда Ерачидия, то ще спра да си направя едно кафе.

Gorges du Ziz – пролом на река Зиз, Мароко

За съжаление се вижда само един голям гьол. Решавам да не спирам, пие ми се кафе, но нямам никакви марокански пари и ако не стигна до града да обменя- кофти.
Пък и езерото странно такова едно- толкова много вода, а наоколо ни грам зеленина… Точно като кален гьол… Пътя го обикаля с поредица от стръмни спускания и изкачвания.
Към 4стигам до града и решавам да нощувам тук. Вярно, има още време до мръкване, но съм уморен.

Ерачидия

е голям и грозен град. Освен това е и скъп, с много усилиянамирам хотел за 80дирхама.

Ерачидия, Мароко

Срещу това получавам стая, чиято врата не се заключва, вратата на терасата не съвпада с касата, та зеят процепи по един пръст, обща тоалетна и баня без топла вода. Но пък е евтино, няма мрънкаме излишно ся.
Излизам да се поразходя по улиците и да си купя храна. Оказвам се насред техен уличен пазар – също като нашите базари навремето, само дето по-мръсно и шумно. И като казвам шумно _ не си играят хората, всеки се дере с пълно гърло, хвалейки стоката си.
Измъквам се от лудницата и се приближавам до малък магазин да купя хляб – 2,30дирхама за брой…този луд ли е…на 20метра по нататък го купувам за 1,50дирхама.
Тръгнах да се разхождам с намерението да намеря кафетерия с интернет и да пия един чай..

Ерачидия, Мароко

…и случайно попадам на местният покрит базар. Без да се мая се пъхам вътре.

Ерачидия, МарокоЕрачидия, Мароко

Купувам подправки и зеленчуци и се засилвам да избера шал за подарък. Тук вече се почувствах малко странно..
Намерих аз едно магазинче, забутано в един ъгъл и се приближавам да видя какво има. Продавачката, младо момиче на 20 – 25години, ме гледа странно. Харесах си шал, соча го и питам колко струва, а тя вместо да ми отговори, вади нужната сума и ми показва. Добре, вадя пари, докато тя го сваля и и плащам. А тя взима парите, все така без да ми говори, и ми връща рестото, като го пуска отвисоко в дланта ми в опит да не ме докосне… Култура и различия..
Сядам да пия чай и обмислям утрешният маршрут. Бях решил съм да не заобикалям през Мерзуга, а да хвана направо за Оурзазат. Искаше ми се да видя пясъчните дюни, но ще ми удължи пътя с минимум 2 дни, а не ми е иска, заради намалелите финанси. Обаче разбрах, че моя позната е отседнала там за 2седмици и в последният момент промених отново посоката.
Дава ми телефона на хазяина си, обясни че за цената е голямо пазарене. Аз направо го питам има ли място за 50 дирхама, а той вика че има, да съм се обадил, когато пристигна. До там са 135км, така че се прибрах да си сготвя, наспя и Мерзуга да ме чака!

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Ако искате да преспите изгодно в Ерачидия:



Booking.com

Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

Мароко и Константин Костовски

Възможност за нощувки из цяло Мароко:


Booking.com

Стойчо Димитров: Армения и Грузия с Дачия (9): Мцхета, Гори и Батуми, Грузия

$
0
0

Продължавме пътуване из Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин,после посетихме манастира Гегард и римското светилище Гарни, както манастиртите Хор Вирап, Нораванк и Татев. После помирисахме войната в Нагорни Карабах от близо, обиколихме Ереван, а последно влязохме в Грузия, за видим Тбилиси.

Днес сме в Гори и Батуми.

Приятно четене:

Мцхета, Гори и Батуми

Грузия

част девета на

Армения и Грузия с Дачия

Петък (09май) – ставаме в 7,закусваме набързо и напускаме TiflisLux Boutique Hostel.

Booking.com

Натоварихме багажав Sandero-то и потеглихме по пустите булевардина Тбилиси – не са много ранобудни тук хората. Уж въведохме богаташкия квартал Ваке в навигацията, но за пореден път Garmin-ът ни издъни. Кварталът на богатите грузинци не го видяхме, но много удачно попаднахме на бензиностанция RomPetrol или по-точно რომპეტროლ.

Ромпетрол бензоностанция – Тбилиси, Грузия

Цената на по-скъпия дизел беше 2,27грузински лари (1,82лева) за литър. Сипах половината на това, което ми беше останало от отварата на Joro 01, и добавих още 34литра от грузинско-румънската нафта. Тук нямаше проблем да си платя с картата, и дори си поговорих с бензинджията, който беше едно старче, което беше много гордо, че е учил електротехника в Москва. В този ред на мисли, грузинците говорят за Русия, както ние говорим за Германия – голяма работа, всичко е хубаво там, ако си се докоснал до този свят, значи си голяма работа.

Докато излезем от Тбилиси минахме покрай няколко много интересни стари сгради с просто невероятно големи еркери:

Нова архитектура – Тбилиси, Грузия

Минахме и покрай нови сгради, които се оказаха супер характерни за грузинската архитектура, нещо като запазена марка:

Нова архитектура – Тбилиси, Грузия

Като цяло,

Тбилиси остави много положителни впечатления у нас,

дори си спомням, че си говорихме, че си заслужава човек да дойде със самолет на туризъм тук – има билети на смислени цени от Истанбул. Оставяме столицата зад наси потегляме към най-религиозния град в Грузия – Мцхета. Пътят между настоящата и първата столици на Грузия е нещо като магистрала, макар и разстоянието да е само 20км нагоре по течението на река Кура (не се смейте, казах!). По географското си положение

Мцхета

ми напомня на Белград. При Белград се влива Сава в Дунав, а при Мцхета Авагви се влива в Кура. Последната река си има и друго име – Мтквари, ама Кура се изговаря по-лесно просто.

Самият град Мцхета го наричат още „втория Йерусалим“. Много са смешни тия сравнения. Чувал съм, че на Русе казват „малката Виена“. Чудили сме се дали на Виена и казват „голямото Русе“. Както и да е, причината за „втория Йерусалим“ са не само множеството църкви в Мцхета, но и това, че има поверие, че ризата, с която е бил облечен Христос преди да го разпънат на кръста, е заровена в основите на

храма Свети Цховели – най-важната църква в Грузия

Причината една от най-тачените реликви на християнския свят да е попаднала баш тук е, че местен монах е присъствал на разпятието, после е гепил ризата и се върнал вкъщи. Дал ризата на сестра си и тя се гътнала на място. Така и не могли да изтръгнат ризата от ръцете на покойната жена, затова я погребали заедно с ризата, а по-късно върху гроба възникнал въпросния Свети Цховели през май 4-ти век. Тази история ми я разказа един гръмогласен попв двора на църквата. Отвън църквата си беше характерна грузинска, но отвътре отчасти напомняше на нашите изписани и притъмнени църкви:

храм Свети Цховели – Мцхета, Грузия

храм Свети Цховели

храм Свети Цховели – Мцхета, Грузияхрам Свети Цховели – Мцхета, Грузия

Странно беше, че вътре в голямата църква имаше по-малка каменна църквичка – малко като матрёшка беше.
Поговорихме си още малко с попа – той разказа, че грузинската православна църква била много близка по убеждения с българската такава – сигурно е така. Даде ни няколко листчета, на които да напишем имена, които след това да спомене в молитвите си – много мило.

Иначе самият

град Мцхета е с население около 7000 души

и е яко туристически. Всички къщи и улички в центъра са реставрирани, все едно някой европейски проект е минал от тук. Ние си харесахме една старомодна хлебопекарнаи закусихме доста вкусен топъл хляб с още по-странна форма. И тук, както в Армения, хлябът се пече като се залепва на вътрешната стена на пещта.

Нямаше начин да не се объркаме на излизане от града – затова прекръстихме навигацията от Garmin -> Гарминядзе, по грузински. Та господин Гарминядзе ни прекара през едни тучни планини с много пасторални пейзажи.

Излезнахме пак на нещо като магистрала, на която имаше табела за Истанбул на 1715км– утре щяхме вече да сме там. Малко след отбивката за Владикавказ (за да се стигне до там, се минава през Чечня – не благодаря) действително се зарадвах, че послушах таксиджиите вчера и минахме през по-качествения път, а не през Аджария. Като за начало, пътят си беше направо магистрален, макар и настилката да беше от бетонови панели – напомняше на магистралата в Чехия между Бърно и Прага, но тук снадките бяха по-меки и приятни – да не повярва човек. В случая Сталин се е справил по-добре от Хитлер.

Стриктно си спазвахме ограничението от 110км/ч (ето го тракът за деня, апропо), защото буквално на всеки километър дебнеше по някоя лъскава полицейска Skoda. Движихме се точно в подножието на северен Кавказ и от дясната ни страна се виждаха първите предкавказки възвишения:

Кавказ, Грузия

Надморската височина на пътя беше не повече от 900метра, тоест бяхме доста по-ниско отколкото в Армения. Затова и имаше толкова много растителност, което правеше гледката по-приятна за окото. Определено ни беше яд, че нямахме повече време да се отбием надясно в планината, но няма как – трябва да се връщаме да им работим на капиталистите. Междувременно продуктът на френския капитализъм, който ни развозваше така отзивчиво с румънска нафта, закупена от Грузия, чукна 76 000км.

Може би ви е направило впечатление, че днес беше точно 9-ти май – така нареченият „День Победы“, когато сталинската красная армия и великият советский народ разгромяват окончателно нацистка Германия и поставят знаме на СССР върху купола на Райхстага (или на каквото е останало от него). Едва ли имаше по-подходящ момент да посетим родния град Горина Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили, повече познат просто като Сталин.

Гори

С леки затруднения Граминядзе ни закара през улиците на Гориточно пред (всъщност точно зад) музея на Сталин.

Сталин – Гори, Грузия

След като заобиколихме от предната страна, се сблъскахме с първия абсурд. Пред не малката сграда на самия музей, имаше един отворен мавзолей, под който се намира

родната къща на съветския фюрер:

Родната къща на Сталин в Гори, Грузия

Самата къщичкане е нещо особено, състои се от две стаи, като в лявата стаяса живели с родителите му, докато той навърши 4годинки. В дясната стаичка е живял хазяина, защото къщичката не е била на семейството. Всъщност, тук е имало цял квартал с такива къщички, които са били разчистени, за да може да се построи музейния комплекс, а само тази е била съхранена по този интересен начин. Поне така ни обясни екскурзоводката де, но на мен не ми стана ясно как точно са живели хора с малко дете в една такава стаичка– други времена са били, това е било по времето, когато сме добивали независимост от Османската империя, за да можем по-късно да станем подвластни на въпросния Йоско.

Stalin Ave, Gori, Грузия

Зад мавзолея на къщата се намира и самия музей, който е поместен в не по-малко импозантна сграда, построена още приживе – през 1937 година, само десетина години след като Сталин застава на чело на СССР. Смятайте за какъв култ към личността говорим, щом човекът си е построил музей за самия себе си. Влизамевътре и плащаме по 12 лева на човек за билети екскурзоводка на русском языке, само за нас, защото други кандидати в този момент нямаше. Самата екскурзоводка беше симпатичная, толстая женщина,която се опитваше да говори колкото се може по-обективно, но определено премълчаваше най-безчовечните наклонности на диктатора. Обстановката във фоайето беше помпозна, по червено килимче поредният Сталинте отвежда през тъмни коридорикъм първата експозиционна зала, която е посветена на ранните години на вожда.

Бащата е бил обущар, що-годе заможен, но се пропива и напуска семейството, което превръща малкия Сталин в безчувствен млад мъж. Налага се да помага на майка си, която е била прислужница по домовете на богатите. Иначе в училище е бил първенец, пратили го да учи в православна семинария от където пък се запалил по анти-царските действия, които били нашумели към момента. Хлътнал по марксизма, почнал да членува по разни клубове – явно тогава се е раздавал много арт:

Сталина на младини – Родната къща на Сталин в Гори, Грузия

Напуска семинарията, членува в работническата партия, в Тбилиси печата тайно пропагандни вестници в тайна подземна печатница, на която имаше много готин макет в музея:

Родната къща на Сталин в Гори, Грузия

После участва в революционни действия срещу царския режим, в банкови обири за попълване на бюджета на партията, бил е заточван 8 пъти в Сибир, но всеки път е успявал да избяга и да се върне да служи на социализма, сближава се с Ленин. Година преди да умре от сърдечна недостатъчност, Ленин пише, че не в никакъв случай Сталин не бива да става генерален секретар на партията:

Писмото на Ленин – Родната къща на Сталин в Гори, Грузия

Сталин обаче намира това писмо, разчиства неудобните хора по пътя си, преправя текста и после – всички знаем какво става.

В музея на няколко пъти се споменаваше и нашия Георги Димитров, били са си дружки, разменяли са си подаръци.
От съвременна гледна точка социалиситческатапропаганда и колективизирането на собствеността изглеждат някакси наивни, но методите, с които Сталин постига това, са коствали милиони животи и повсеместен глад. Именно в края на 20-те години на миналия век се поставят и основите на все още актуалния конфликт в Украйна, която ще не ще става част от СССР. Разбира се има и положителни страни – първата петилетка доста успешно индустриализира селската Русия. Методите пак са доста тиранични и централизирането на властта се постига чрез така наречените чистки – почти един милион души, предимно политически и военни фигури, буквално се затриват по най-безскрупулен начин. За това обаче нямаше нито думичка в музея. То и да си обективен е субективно.

Това, с което всички познаваме Сталин все пак е неговата победа над Хитлер. Военнатапропаганда изглежда още по-невъзможна, но Генералисимус Сталин, въпреки първоначалните си договорки с Хитлерза разделяне на сферите на влияние (икономическо и политическо) в Полша и Балтика, успява да мобилизира великий русский народ, може би най-вече заради невероятния култ към личността му. Сталин стига дори до там, че оставя плененият му от нацистите син да бъде убит, вместо да го размени за немски генерал – страшен данък обществено мнение е плащал. В крайна сметка, след 60 000 000човешки жертви, Сталин и Червената армия стигат до Берлин на 9-ти май 1945година. На същия ден, точно 69години по-късно, ние посетихме музея в родното място на тази противоречива историческа фигура.

Изображение

Последното нещо, което ни показа екскурзоводката, беше пренесеният от Кремъл кабинет на Сталин, от който са излизали важни решения до последния ден на Сталин – 5-и март 1953година:

Кабинетът на Сталин – Родната къща на Сталин в Гори, Грузия

Навън ни показаха и бронирания ЖП вагон, с който е пътувал Сталин:

Влакът на Сталин – Родната къща на Сталин в Гори, Грузия

Общо взето е бил доста постно оборудван, но е имал климатик с фреон, което за 30-те години си е било лукс. Сега, 80 – 90години по-късно, в нашите влакове все още климатикът или го няма въобще, или не работи.

Историците достатъчно са описвали Сталин по един или друг начин, но след посещението в музея човек разбира, че грузинците са горди с техния съгражданин, който е баща на най-голямата държава на света, победил е в най-голямата война на всички времена и в построил най-успешния (макар и временен) работещ комунистически модел досега. За съжаление „насила хубост не става“, иначе ако думата „комунизъм“ нямаше тази историческа натовареност, вероятно сега нямаше да се възприема по много по-различен начин от думата „рай“ -> ама на…

Купихме си по едно кибритче и една чаша с лика на Сталинза спомен, за пореден път се удивихме на съвременната грузинска архитектура (дори и в малък град като Гори), подминахме поредното грандиозно полицейско управлениеи продължихме по пътякъм черноморския курортен град Батуми.

Вече бях свикнал с навигацията Гарминядзе и проблемът не беше в нея, но на излизане от Гори се влиза в насрещното движение на магистралата, след което се прави обратен завой и се продължава в правилната посока – няма грешка, пътните знаци те подканваха да направиш именно това – уникално. Иначе, северно от нас само на около 30км беше признатата само от Русия и нейните производни (Нагорни Карабах, Приднеспровие и тем подобни) държава Южна Осетия. Направо … колкото се променят нещата, толкова си остават същите…

Покрай пътя обаче не спираха да ни изненадват странни сградис причудливи форми. След като свърши магистралата, започнахме да се движим в някакъв каньон, с много завои. Отново ми беше припомнено за грузинските джигити -> тук не се възприема за опасно да те задминат в завой без никаква видимост. Малко е тъпо, когато на двулентово платното едновременно се окажат 4автомобила в една линия – теб те задминават и този срещу теб също го задминават. Сигурно нарочно няма мантинели покрай пътя, защото просто трябва задължително във всеки един момент да можеш да излезеш на банкета – иначе челният удар ти е в кърпа вързан. Малко ме ядосаха в крайна сметка безразсъдните им маневри, та няколко грузинеца разбраха колко много върви дизеловото Sandero на фона на техните конструирани по времето на Сталин Запорожци. Ясно е, че няма аз да ги превъзпитам, при положение че с толкова много полицияпродължават да карат като ненормални. Пътните им знаци също търпят подобрение – примерно, има табела Батуми надясно, ама то се оказва, че са имали предвид следващото кръстовище надясно, а не улицата, преди която е сложена табелата.

След град Кутаиси

(виж трака за деня), вляво от нас започнаха да се виждат върховете на долен Кавказ (от където минахме на идване към Армения) със снежните шапки. Тук беше и родният дом на кавказките овчарки. Минахме и през някои градове с цензурни имена, започна се отново със селскостопанските животни по пътя.

Град Кобулети

беше първия курортен град на Черно море, през който минахме, дори изглеждаше, че въпреки нахмуреното време, имаше и плажуващи. В морето се вливаха множество буйни и кални (като Кура – не се смейте!) реки.

Преди да стигнем Батуми, решихме

да спрем действително на някой плаж,

за да видим какво представлява брегът на Черно море точно срещу Бургас. Ами да ви кажа – при нас си е значително по-добре:

Плаж край Батуми, Грузия

Няма пясък, само някакви гадни, едри и плоскикамъни – ужас. Взирам се аз малко повече към Батуми и що да видя – Лас Вегас:

Плаж край Батуми, Грузия

Много подозрително изглеждаха тези сгради. Представяхме си, че ще ни посрещне някакъв аналог на нашата Албена примерно, макар и с каменен плаж, но тези сгради много ни озадачиха.

Продължихме си по пътя, но още по-странно ни стана, като започнахме да минаваме покрай не еднаили дведоста запуснати сгради. Явно ни очакваха отново някакви доста сериозни контрасти.

Честно казано, не бях чел много за

Батуми

или поне това, което бях чел предварително някакси не кореспондираше с реалността, която заварихме в града.

Доста бяхме изненадани

Просто градът беше пълен с едни такива много странни архитектурни проекти, които по мое скромно мнение въобще не бяха на мястото си, макар и да правят Батуми интересен за посещение.

Посрещна ни един лифт, който се спуска от високото 250метра възвишение Анурия. Там на върха има един партицентър „Argo“ (сградата е с формата на кораба на аргонавтите), а лифтът се приземява в самия център на града – оригинално. Чак прекалено оригинално. В далечината се виждаше някакъв хотел, който пък още по-оригинално имаше нещо като виенско колелонякъде в горната си част, но не върха.

Уж си бях набелязал в навигацията някакъв хотел, но на неговия адрессе оказа друг хотел. „Луксозен“ беше последният епитет, с който може да се категоризира този двустаен апартамент, а уютен – предпоследният, но понеже започваше да вали лекичко, решихме да останем за едната планирана нощувка срещу 100лари (малко на око ни прецениха), което са 80лева.

Въпреки смръчканото време,

решихме да излезем все пак на пешеходна разходка

(ето трак), но си взехме с нас и чадърите. Разхождайки се продължавахме да недоумяваме последователността на лъскави ненаселени сградии стари изтърбушени градски къщи. Пълно беше с някакви странни субекти, нещо като ретро-мутри:

Грузинска мутра – Батуми, Грузия

Поминъкът тук би трябвало да е нефтът от Казахстан, който се товари на кораби в пристанището на Батуми, чай и туризъм. За руснаците Батуми е доста по-лесна туристическа дестинация, защото за разлика от за България, за тук не им трябват визи.

Всъщност, чак когато стигнахме до тази сграда, осъзнахме какво става тук:

Аджария – Батуми, Грузия

Бях чел някъде за автономната република Аджария, но чак като стигнахме пред сградата на правителството и (18 депутата, да не решите, че нещо кой знае какво) осъзнах, че се намирам в столицата и – Батуми. Явно ние просто не сме съвсем в Грузия и затова нещата са подобни, но все пак различни.

Привидно лъскавите сгради обаче за мен си оставаха бутафорнии неуместни. Жилищните сгради бяха грозни, но с екстри, обаче само няколко метра назад по улицата си тънеше в мизерийка.
Сега, не може да се отрече, че сградите бяха направени атрактивни, но някакси всичко ми се струваше насила:

Модерна архитектура – Батуми, ГрузияМодерна архитектура – Батуми, Грузия

Имаше и не малко образци на безсмислието:

Модерна архитектура – Батуми, ГрузияМодерна архитектура – Батуми, Грузия

Смесването на стилове въобще не ги притесняваше, и като че ли дори беше търсен ефект:

Модерна архитектура – Батуми, Грузия

Комбинацията от островърха кула, обла кула, стъклена фасада, ковано желязо и гарнитура от палми (те май са единственото естествено нещо от изброените) е просто зашеметяваща:

Модерна архитектура – Батуми, Грузия

Ако трябва да сравня Батуми с някой град, то това за мен е някаква несполучлива комбинация от Скопие, Македония и Дуръс, Албания. Както в Македонската столица, така и тук има доста неуместни статуи:

Модерни статуи – Батуми, ГрузияМодерни статуи – Батуми, ГрузияМодерни статуи – Батуми, Грузия

След като разгледахме центъра и си съставихме нашето си мнение за него, решихме да се разходим по крайбрежната алея – там поне се надявахме да няма образци на криворазбрана държавност. Действително крайбрежието беше по-приятно:

Модерни статуи – Батуми, Грузия

Имаше дори велоалеяи велосипеди под наем. Честно казано, по време на това пътуване видях най-малко велосипеди в сравнение с навсякъде другаде, където ми е стъпвал крака. Велосипедът за мен винаги е бил показател за развитието на обществото. Е на – тук практически няма велосипеди.

Самият плаж обаче просто не струва,

особено като се замисля за пясъка на Бургас, на 1 200 км по права линияна запад през Черно море:

Плаж – Батуми, Грузия

По алеята може и да нямаше нито едно заведение за хранене (странно), но за сметка на това имаше доста интересни попадения от други сфери на изкуството:

Статуи на плажа в Батуми, ГрузияСтатуи на плажа в Батуми, Грузия

Между другото, наричат Батуми „град на любовта“. Освен евтината реклама, една от причините за това е наличието на една доста интересна интерактивна статуя – Али и Нино:

Изображение

Али е бил азербайджански мюсюлманин, а Нино – грузинска християнка. Общо взето това са кавказките Ромео и Жулиета.

В края на крайбрежната алеястигнахме до този страненхотел с виенско колело някъде измежду етажите, който бяхме видели от далече. За наше учудване обаче всички тези отдалече лъскави хотели, бяха не просто празни, а дори изглеждаха запуснати – не чак като Бузлуджа, но като някой стар социалистически хотел – примерно хотел Родина в София.

Един таксиджия със стар Опел Вектра ме заговори. В началото уж ми задаваше някакви въпроси за България, но накрая разговорът стигна до там, че на няколко километра имало невероятен водопад, щял да ни закара до там, но ако не ни бил харесал водопадът, нямало да му даваме пари. Казах му, че сме с кола и направо изчезна яко дим – меркантилен тип. В пътеводителите пише, че грузинците били по-гостоприемни от арменците, но в мен остана обратното впечатление. Сигурно просто на такива хора бях попаднал, не искам да обобщавам прекомерно, защото всяко обобщение дефиниционно носи в себе си грешка.

Минахме покрай един доста грозен отвън театър. Вратата беше отворена, а мен ме глождеше любопитство, дали смешните отвън сгради, са смешни и отвътре. Е смешни са и отвътре. За сметка на това обаче, вътре ме посрещна ръководителката на детския танцов ансамбъл на Батуми. Преди седмица се бяха върнали от фестивал във Варна и Албена, беше много въодушевена колко добре са се представили – радваше се жената.

На тротоара видяхме една баба и я питахме къде да хапнем за вечеря. Тя ни препоръча някакъв ресторант Марсель, ама трябвало да хванем не знам си кой автобус, после да се прехвърлим на друг – благодарихме и и леко под дъжда се прибрахме в хотела ни. Там в интернет видяхме къде е този ресторант, въведох го в Гарминядзе и отидохме до него с колата. По път обменихме 3 000арменски драми за 11грузински лари (8лева)

В ресторант Marseille

хапнахме доста стабилноот всичко, което ни се стори интересно по масите на другите хора. Телешкия шашлик действително беше адски крехък – само барваш с вилицата и той се разпада, много добре. Иначе явно грузинците наблягат на лютите сосове. Малката чача (ракия) пак беше 200грама, а вкусът и беше от акация и грозде.
Имахме си и жив певец– грузинските песни определено са доста по-живи и по-весели от арменските.

Преди лягане минахме през един супермаркет и напазарувахме моркови, ябълки, чипсове и ядки, защото утре ни оставаха 1830км и по сметки на Гарминядзе около 19часа път до София. Лягаме!

Очаквайте продължението

Автор: Драган Драганов

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате изгодно в района на Батуми:



Booking.com

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

Освен Батуми, и цяла Грузия ви очаква:



Booking.com


Стойчо Димитров: Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

$
0
0
Днес Йорданка ще ни разкаже прекрасната история за пролетта, птичките и пчеличките на абатство Бъкфаст, нейде из мъгливия ужким Албион. „Птички“ казах ли? Да? Не, грешка на езика – няма птички, но пчели има като за световно!

Приятно четене и помнете, където и да се намирате оставете името си за хубав спомен – всеки от вас представя нас, нека бъде с добро:

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Бъкфаст, пчелички и български мед

Хенри VIIIбил много своенравен

– наумял ли си нещо го преследвал до край, независимо какво това струвало на всички и всичко около него. Отгоре на това бил бездарен финансист и заварената в началото на царуването му пълна държавна хазна се топяла скоростно и неумолимо под напора на кралските му прищевки, обратно пропорционално на личното му тегло. Чудел се денем и нощем как да убие две птички с един камък – куршумите още не били на мода, та да убие с един куршум два заека, а и бил англичанин и не знаел куршумно-заешкия български идиомен израз, за това се наложило да приложи английския еквивалент с птички и камъни. На личния фронт след 18г. брак и никакви синове му било безобразно додеяло от Катерина Арагонскаи искал да се отърве от нея, а и Ан Болейнбила вече неудържимо напориста и си била заложила главата, че ще стане кралица (внимавай за какво се молиш, че може и да се сбъдне). На служебния кралски фронт Хенри пък съвсем бил изчерпал и без това нескопосаните си идеи от къде да намира средства за нуждите на държавата (т.е предимно собствените си такива). Не му се щяло да узакони пиратството (т.е. да обложи с данъци) на безбройните англичани, които кръстосвали моретата, кураж за това събрала чак щерка му Елизабет I, та направила Велика Британия това, което е (Елизабет Iе английския Симеон, нейното царуване е златния век на острова, браво на пиратите и данъците им). Въртял-сукал Хенри и му дошла (или представители на надигащото се протестантство му подсказали) гениалната идея да сложи ръка на пре-богатите църкви и манастири. Парламентът го подкрепил единодушно, защото на всички било омръзнало папата да събира духовен данък от британците и безнаказано (без данъчно облагане) да изнася паричките към Ватикана. А и морала в тези „духовни“ места бил с лицемерно-пожелателен характер и по-скоро отблъсквал миряните (нищо ново под слънцето, ех?). Хенри бръкнал смело в торбата с осите и през 1534г. се обявил за глава на новата Англиканска Църква, отнемайки цялата власт над духовния живот на острова (с прилежащите му финансии) от ръцете на папата. Започнала масова „приватизация“ на огромните имоти на църквата и закриване на манастирите с поголовно разпускане на братствата през 1539 г. И до днес из цяла Великобритания се срещат полу-разрушените манастирски сгради, станали туристическа атракция.

Както знаем обаче още от брилянтната формулировка на Хераклит, аксиомна истина в живота е, че „Всичко тече, всичко се променя“. Минали векове и както в наше време вчерашните табута са днешни морални норми, така и тогава вчерашните забрани станали постепенно правила и закони. Монасите, особено католическите, постепенно намерили отново мястото си в обществото на острова, но обикновено живеели в къщи или към църкви.

Има едно много старо и много красиво абатство, което след отслабване на религиозната хватка монаси заселили отново през 1882г.

Това абатство е много популярно и сред пчеларите в България

За него има на български статииифилмчета. Това е

абатство Бъкфаст,

мястото, където е живял големия пчелар брат Адам. Моля следвайте дадените в предните две изречения линкове, за да научите повече за него. В този пътепис искам да остане място за отразяване на нашето посещение и състоянието на пчеларството в манастира в момента. Накратко – брат Адам дошъл в абатството на около 12г. възраст и прекарал живота си тук, както и пътувал по света на места, които да помогнат в работа му за създаване на съвършената пчела. Починал 1996г. на 99г. възраст. Негови снимки и кратък разказ за живота му можете да видите на сайта на абатството на английски тук.

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Манастирът се намира между Екзетър и Плимът, на ръба на Национален Парк Дартмур. Можете да видите сами на картата, която направих от гугъл за вас, абатството е точно на границата между шосе А 38и парка, до градчето Ashburton.

Абатство Бъкфаст - карта, Англия

Мястото е прекрасно, ако деня е слънчев. Има много посетители, манастирът е действащ. Бенедиктинските монасите работят и пазат мълчание, особено по време на хранене, което само по себе си е под 15минути (ако не сте бърз в яденето – не сте за това място). Може да се преспи в манастира, ако сте мъж. Има и няколко сгради за спане наоколо, за всеки джоб – от туристическа спалня до самостоятелни апартаменти. Ние лично спахме на друго място, в близък град.

Buckfast Abbey, Buckfastleigh TQ11 0EE, Великобритания

Ето

градините на манастира,

те са компактни и кокетни, с пейки и ниши за усамотяване и размисъл, заградени от високи храсти, по английски квадратни, с арки и сводове зеленина, много грижовно поддържани, пълни с хора почти през цялото време.

Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, Англия

В прилежащите сгради има зали за конференции, както и големи площи

класическа английска ливада,

на която сякаш никой никога не е стъпвал. Няма табели „Не гази тревата“. Никой не я гази, макар понякога някой да стъпва, за да се снима или поседне. Проблеми няма, сортът е такъв, че сякаш нищо не се е случило.

Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, Англия

В

голямата църква на манастира

цари тишина и ред.

Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Купелът за кръщение

Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Патронът на църквата Дева Мария

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

На маса до входа, определена за каса, са наредени брошури и книги, които да си заплатите сами. Касиери няма. Аз си закупих брошурата за пчеларството в абатството, снимах ви я:

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Навсякъде има пейки, има няколко тоалетни, барче, малък ресторант, малка изложбена зала, всичко е много чисто и уютно.

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

В манастирският магазин има много сувенири на прилични цени, но по-ценното е, че има продукция на братята от манастира. Прави впечатление обаче, че всички пчелни продукти са от кошер на бенедиктинска бъкфаст пчела майка, но не са произведени в манастира.

Сапун с мед, на въженце.

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Тестери на кремове. Не миришеха никак добре, което говори, че са без консерванти.

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Балсам със зехтин и пчелен восък за лечение на напукана и суха кожа. Сигурна съм, че го има и в България, вероятно под друго име.

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Компоти и сиропи от абатството.

Компоти и сиропи от абатството – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Подправки, летен и есенен мед

Подправки, летен и есенен мед – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Полен

Полен – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Смучещи бонбонки с мед, мед и евкалипт или мед и джоджен

Смучещи бонбонки с мед, мед и евкалипт или мед и джоджен – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Фъдж приготвен от братята в абатството

Фъдж приготвен от братята в абатството – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Фъдж приготвен от братята в абатството

Братята са много трудолюбиви и постоянно заети

с някаква работа. Самият брат Адам се е трудил неуморно, особено що касае пчеларството. Изминал 100 000мили през живота си, за да търси и подбира пчели, успял е в начинанието си и създал

Бъкфаст пчелата– кръстоска между черна и италианска пчела,

много добронамерена и спокойна, отличен производител на мед и отличен събирач на полен. Успехът на брат Адам в самото абатство обаче не бил какъвто бихме очаквали. Той написал 4книги, грижел се за над 400кошера до 93г. възраст, но си отишъл огорчен, че няма кой от монасите да наследи изкуството му (никой не е пророк в собственото си село, нали…).

Бъкфаст пчелата се ползва с успех сред пчеларите по цял свят,

а в самото абатство в момента от предишната слава са останали по-малко от 30кошера разположени на 4различни места наоколо. Производството на мед не носело нужния доход, според ръководството на манастира. Аз лично мисля, че макар и бенедиктински монаси по призвание и начин на живот – завистта не им е била чужда…

Така или иначе след брат Адам за пчелите се грижел срещу заплата иракския доктор Тхавер Бехнам. Той имал богат опит в поддържането на голям пчелин още от Ирак, а освен медицинското си образование имал и специализация от Германия по патология на пчелите.

Сегашната главна пчеларка на абатството Клеър Денсли

обаче няма много високо мнение за начина му на работа. Тя работи в манастира от девет години насам и е останала да поддържа пчеларството след като са прекратили масовото производство на мед за продажба, освободили са доктора и са оставили кошери само за нуждите на манастира и с образователна цел.

Ние имахме среща с Клеър, за да отидем

да разгледаме подробно един от пчелините

Тя е много мила жена, бивша учителка по изобразително изкуство, сега води курсове по пчеларство за любителите в района, както и работи с деца от всички училища наоколо.

Чакаше ни на вратата, много щастлива, че някой проявява такъв интерес към пчелите на манастира.

Първо разгледахме учебния кошер в офиса. Клеър се вижда наполовина на снимката, опитва се да намери майката, за да ни я покаже.

Учебен кошер – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияУчебен кошер – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияУчебен кошер – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияУчебен кошер – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Това са дупките отстрани, от които Клеър каза, че диша по няколко минути всяка сутрин за здраве.

Учебен кошер – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияУчебен кошер – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияУчебен кошер – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Ето ви и кратко видео за учебния кошер:

Видео 1

Правилата са такива, че трябваше

да се облечем като астронавти,

за да имаме правото да я придружим до мястото, където се грижи за пчелите.

Денят беше доста горещ, но поне на пчелина не печеше много. Там е много спокойно, пълно с ниски, млади овошки. Особено ми хареса една натежала от плод малка мушмула. Не я опитахме, защото не бяха готови, в Англия всичко узрява малко по-късно, но беше много симпатична. Останалите са ябълка, круша, слива, черница и аз лично смятам едното за кайсия (съдейки по листата). Клеър каза, че не знае какво е, може и да е кайсия, но за сега не е давало плод, за да твърди със сигурност.

Следващите снимки са подробен материал за това как Клеър процедира в проверката на кошерите.

Тя практикува много внимателно пчеларство, с голяма любов и нежност към всички пчели.

Работи бавно, разглежда, пипа, мирише и им говори.

Не нарани нито една пчела по време на нашето пребиваване и беше ужилена само веднъж от една заблудена работничка.

Пчелинът

беше много интересно преживяване за нас.

Пчелин – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Клеър си е наименовала кошерите според това от къде е майката или кого е наследила. Първият кошер се казва Рози. Клеър остана много доволна от Рози.

Ето две видеа за Рози:

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Клеър си сложи малко мед на пръста, за да ни покаже как се хранят

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Наблюдавахме възторжено излюпването на нова пчела. Клеър каза, че новата пчела ще се учи няколко дни как да бъде пчела, ще се храни и ще контактува с другите. Тази пчела е момиче и е работничка.

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, Англия

А това е люпилня за момчета. И от тях има нужда в кошера

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Клеър каза, че тази година април е бил студен, май и юни много влажни. Повечето кошери са се опитали да се роят, но тя не им е разрешила. Розисе отчете много добре, но втория кошер, който видяхме,Сузи,не беше на висота и се наложи Клеър да го подхранва. Поинтересувах се с какво ги храни и тя ми каза, че ще ми покаже после в офиса палето с бутилки от Германия. Купува храната на едро, за да излезе по-евтино.

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Ето две видеа за храненето:

Последен отидохме при кошера от другата страна, който беше сам и безименен.

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Безименният кошер

Клеър каза, че не знае още как ще го кръсти, защото бил поръчан от един от приятелите на манастира – пчелар, но тя толкова го харесва този кошер, така добре се справя, че иска да си го остави и да даде на човека някакъв друг. Кралицата на кошера е дъщеря на един от другите кошери, на Емили, така че според традицията на Клеър трябвало името и на този да е нещо, което да показва близостта и приемствеността. Аз се позакашлях ненужно и споменах, че освен очевидните деривати Ема, Ейми или Емилия, може да се избяга от рутината и да се започне наново, да се изгради едно цяло южно крило на този пчелин с ново име…например…Йорданка (съвпадението с моето име е истинска случайност… просто така ми дойде на ума, кехук, кехук, кхм, кхххммм….). Клеър се усмихна под мрежата, но нищо не каза. Е, стуваше си поне да опитам…

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Едно наистина кратко видео за този кошер:

Преди да си тръгнем, някак естествено и без да го обсъждаме, Клеър отиде до колата и донесе неизтриваем фулмастер. Отвори го, наименова кошера „Yordanka“, надписа го и даже го загради в сърце.

Разписках се, заръколпясках и я прегърнах от благодарност.

Снимахме се заедно – за моя пътепис и за материалите на пчеларското училище на Клеър. Безценен подарък, направи ме много щастлива. Начало на новото българско пчелно крило „Йорданка“ в един от пчелините на Бъкфаст Аби. Честито на печелившите!

Пчелин с кошери – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Върнахме се в офиса доволни и въодушевени от прекарания с Клеър следобед. Тя ни направи билков чай с мед и бисквити, поседяхме, приказвахме си. Подари ни едно бурканче с мед от кошерите на пчелина, на който бяхме.

Мед – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Ние направихме малко, но прилично парично дарение, което не се изисква при такова посещение. То бе неочаквано за Клеър и посрещнато с голяма благодарност от нейна страна –

пчелините на абатството са почти на самоиздръжка

и всеки пенс им е от полза. Тя каза, че с парите ще купят храсти и ще ги засадят около кошерите. Клеър има още един колега Мартин, който идва само два дни в седмицата и не се запознахме с него. И двамата работят предимно от любов към пчелите, реално не печелят особено в парично измерение.

Настоящият игумен е разрешил да има уебсайт на манастира, но не разрешава да се направи фейсбук или туитър страница специално за пчелините. Работят по въпроса да го убедят в силата на социалната медия. Не можахме да преценим – не обича мед, не обича пчеларите, известността на брат Адам още го тормози или някакъв неизвестен мотив го кара да има такова неадекватно отношение. Каквато и да е причината – всичко е временно, ще мине и това, ще се оправят нещата – Клеър е оптимистка.

Освен в манастира – хората биха могли да идват тук на посещение като място на изключителна история на пчеларството. Ние самите трябваше да си уредим това посещение с няколко предварителни имейла, телефонни разговори и специална уговорка. Такива посещения обаче могат да станат постоянна практика и най-важното – срещу заплащане, което да подпомогне дейността. Всичко е въпрос на организация, каквато за момента някак си се потиска. Стискаме им палци нещата да се отпушат и да тръгнат в правилната посока след тези години на стагнация за пчеларството в манастира.

Снимахме всичките пчеларски вещи в офиса, както и храната.

Оборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияОборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Храната:

Подхрнаване на пчели – Оборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

И съдържанието от близо:

Подхрнаване на пчели – Оборудване за пчелари, кошери и пчелини – Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Много сме доволни от посещението си в Бъкфаст Аби. Особено ни се услади следобеда на пчелина. Мисля, че създадохме едно прекрасно приятелство с Клеър и нейните пчелички. Дано кошер „Йорданка“ се рои, множи и преуспява, дано стане шампион в събирането на мед в района. Дано пуснем български корени на това място. Дано всеки хареса меда ни и ни говорят само с добро. Дано това допринесе за доброто ни име.

Българският мед заслужава това. Независимо къде е направен.

Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Новини от юни месец

Говорих с Клеър и тя ми каза, че кошер „Йорданка“е най-добрия им кошер през този сезон! Много е доволна как се развива и ми изпрати снимки, които качвам, за да видите и вие.

Браво, кошер „Йорданка“, само така, представяй ни отлично на Бъкфасткия пчелин за много години напред!

Пчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, АнглияПчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Автор: Йорданка Трон

Снимки: авторът

А ето къде можете да пренощувате изгодно в района на абатство Бъкфаст:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Англия – на картата:

Другата Англия

А ето и къде можете да пренощувате другаде във Великбритания:



Booking.com

Димитър Лъжов: Петрол

$
0
0


Помпи за суров петрол работят сред полета от рапица близо до Долни Дъбник, област Плевен.

Нели Огнянова: Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2017

$
0
0

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩза състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите   за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите в Международния институт за изследвания и обмен (IREX) от 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

  • Свобода на изразяване:

Критика на  правителството  обичайно не води до репресии,  но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – да напомним връзката му с  фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата  се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството  оправомощава  някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

  • Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г.  пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството  – което води до ефект на подкупване:  да са снизходителни в отразяването на политиците  или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на  икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на  Прас Прес  подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявиха, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Пресот продажба в неговите магазини.

  • Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение  медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

  •  Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и  предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор  излага  друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

 

Стойчо Димитров: Назад къП ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś (3): ĐœĐ°Ń€Đľ и Опората

$
0
0

ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ с ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на Вида и ĐŸĐ°Đ˛ĐťĐ¸Đ˝Đ° Đ´Đž ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś – СапОчнахПо с ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž Đ´Đž ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś с вНака, същинскОтО пОсощонио на ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś СапОчна с ĐŸĐ°ĐťĐľ Роял и АКфоНОвата ĐşŃƒĐťĐ°, Đ¸ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на Đ›Đ°Ń‚Đ¸Đ˝ŃĐşĐ¸Ń квартаН. Днос сПо в ĐœĐ°Ń€ĂŠ и що вНоСоП в Опората.
ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

Назад къП ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

част трота

ĐœĐ°Ń€ĂŠ и Опората

А сога къП

квартаН ĐœĐ°Ń€Đľ Le Marais,

раСпОНОМон на десния ĐąŃ€ŃĐł на Хона. Đ˜ĐźĐľŃ‚Đž ĐźŃƒ идва От йНатата, кОитО някога са со наПираНи на тОва ĐźŃŃŃ‚Đž. Đ˘ŃŃ…Đ˝ĐžŃ‚Đž ĐżŃ€ĐľŃŃƒŃˆĐ°Đ˛Đ°Đ˝Đľ Đľ СапОчнаНО Ощо проС мІІІ вок От рицарито таПпНиори, нО Đ˝Đ°Đ˛ĐžĐ´Đ˝ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° са йиНи чости и сНод тОва. Днос тОва Đľ йОгат квартаН с Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ° От ĐĽVІІ вок, с ПнОгО ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸, гаНории, църкви, градини.

На

пНОщад до ВОМ – Place des Vosges,

наК-ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ в града, со Đľ наПираНа Ń€ĐľĐˇĐ¸Đ´ĐľĐ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° на фронскито краНо – двОроцът Đ˘ŃƒŃ€Đ˝ĐľĐť – проди ĐżŃ€ĐľŃ…Đ˛ŃŠŃ€ĐťŃĐ˝ĐľŃ‚Đž иП в Đ›ŃƒĐ˛ŃŠŃ€Đ°. Хградито са йиНи однОтипни, катО саПО дво са со раСНичаваНи От ОстанаНито – таСи От юМната страна йиНа Са ĐşŃ€Đ°ĐťŃ, Đ° От соворната – Са краНицата. КаСват, чо Анри ІVсОйствонОръчнО начортаН пНана и заповядал двОрцито Đ´Đ° но со Đ´ĐľĐťŃŃ‚ ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ насНодницито, Đ° Đ´Đ° со продават От йаща на наК-големия син. ĐœĐžĐśĐľ йи тОва Đľ пОПОгнаНО ансаПйъНът Đ´Đ° со съхрани в ĐżŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đ¸Ń си вид Đ´Đž Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ дни. Градината в цонтъра на пНОщада Đľ Оградона в Нипи, ĐżĐžĐ´Ń€ŃĐˇĐ°Đ˝Đ¸ в идоаНна гоОПотрична фОрПа.

пНОщад Đ´Đľ ВОМ – Place des Vosges, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

ĐŸŃ€ĐľĐˇ начаНОтО на ĐĽVІІвок са пОстрОони 36гОНоПи къщи с аркади, кОитО ĐˇĐ°Ń‚Đ˛Đ°Ń€ŃŃ‚ Ń†ŃĐťĐžŃ‚Đž ОткритО прОстранствО. Днос пОд кОНОнадито иПа иСНОМйони СаНи, гаНории, ростОранти.

пНОщад Đ´Đľ ВОМ – Place des Vosges, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

Един От наК-иСвостнито ОйитатоНи на пНОщад До ВОМ о ВиктОр ЎгО,

живял на â„–6, кОКтО иПоннО Ń‚ŃƒĐş написва голяма част От â€žĐšĐťĐľŃ‚Đ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľâ€œ.

  • ĐĐ°â„–1Đľ рОдона фронската писатоНка ĐœĐ°Đ´Đ°Đź Đ´Đľ ĐĄĐ°Đ˛Đ¸Đ˝ŃŒĐľ,
  • на â„–7Đľ живял ХюНи, Пинистър на Анри ІV,
  • Đ° â„–8– пОотито ТоОфиН ГОтио и АНфОнс ДОдо.
  • На â„–11со Đľ пОдвиСаваНа ĐşŃƒŃ€Ń‚Đ¸ĐˇĐ°Đ˝ĐşĐ°Ń‚Đ° ĐœĐ°Ń€Đ¸ĐžĐ˝ ДоНОрП, Са ĐşĐžŃŃ‚Đž Са писаНи АНфрод Đ´ŃŒĐž Вини, ВиктОр ЎгО и АНоксандър ДюПа (ŃĐźŃŃ‚Đ° со, чо ПадаП ДоНОрП Đľ прОтОтипът на ĐœĐ¸ĐťĐľĐ´Đ¸ От „ТриПата ĐźŃƒŃĐşĐľŃ‚Đ°Ń€Đ¸â€œ и СатОва но ŃĐťŃƒŃ‡Đ°ĐšĐ˝Đž ДюПа-йаща я â€žĐˇĐ°ŃĐľĐťĐ˛Đ°â€œ в дОП â„–6).
  • На â„–21Đľ живял кардинаН Đ´ŃŒĐž Đ Đ¸ŃˆĐľĐťŃŒĐž, Đ° пОсНо Ń‚Đ°Đź со Đľ настаниН ЖОрМ ХиПонОн;
  • на â„–23– пОстиПпросиОнистът ЖОрМ ДюфронОа…

йаква компания!

пНОщад Đ´Đľ ВОМ – Place des Vosges, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

Днос в ĐœĐ°Ń€Đľ со наПират цонтърът ĐŸĐžĐźĐżĐ¸Đ´Ńƒ, ĐźŃƒĐˇĐľŃŃ‚ на ĐŸĐ¸ĐşĐ°ŃĐž, ĐźŃƒĐˇĐľŃŃ‚ на ВиктОр ЎгО, ĐźŃƒĐˇĐľŃŃ‚ на Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń. ĐŸĐž-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° част От Ń‚ŃŃ… ОставихПо с Đ´ŃƒĐźĐ¸Ń‚Đľ: â€žŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń ĐżŃŠŃ‚â€œ.

пНОщад Đ´Đľ ВОМ – Place des Vosges, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

А сНод тОва така со ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐ¸Ń…ĐźĐľ, чо раСхОдката стана Ощо пО-ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đ°. ĐŸĐžĐżĐ°Đ´Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ на одна От ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на квартаНа, ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐąĐľŃˆĐľ с ПагаСини Са всякакви храни – пНОдОво, сирона, рийа, ПосО, ŃĐťĐ°Đ´ĐşĐ¸ŃˆĐ¸, Ń…ĐťŃĐąâ€Ś кафонота, ростОранти с всякакѩв вид ĐşŃƒŃ…Đ˝Ń. ЖаНкО чо днито но са пО-дъНги!

ĐœĐ°ĐłĐ°ĐˇĐ¸Đ˝Đ¸ в квартаН ĐœĐ°Ń€Đľ – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸ŃĐœĐ°ĐłĐ°ĐˇĐ¸Đ˝Đ¸ в квартаН ĐœĐ°Ń€Đľ – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸ŃĐœĐ°ĐłĐ°ĐˇĐ¸Đ˝Đ¸ в квартаН ĐœĐ°Ń€Đľ – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

ĐŸŃ€ĐľĐˇ ĐœĐ°Ń€Đľ ПинахПо и на ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń дон.

Но първО

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ ВандОП

ТОСи ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚ пНОщад ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ°Đ˛Đ° иПотО си От Đ˝Đ°ĐźĐ¸Ń€Đ°Ń‰Đ¸Ń со някога Ń‚ŃƒĐş двОроц на ХоСар Đ´ŃŒĐž ВандОП, иСвънйрачон син на Анри ІVи ГайриоН Đ´`Естро. Đ—Đ°ĐžĐąĐ¸ĐşĐ°ĐťŃŃ‰Đ¸Ń‚Đľ гО здания са пОстрОони в начаНОтО намVІІІвок

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ ВандОП – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

 

 

Đ’ цонтъра на пНОщада со иСдига кОНОна, Đ¸ĐˇĐťŃŃ‚Đ° От пНононито в йитката при ĐŃƒŃŃ‚ĐľŃ€ĐťĐ¸Ń† ĐžŃ€ŃŠĐ´Đ¸Ń и иСпъНнона пО ОйраСоц на Đ˘Ń€Đ°ŃĐ˝ĐžĐ˛Đ°Ń‚Đ° кОНОна в РиП. Увончана Đľ с Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ°Ń‚Đ° на Наполеон в дрохито на риПски иПпоратОр.

Наполеон – ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ ВандОП., ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Đ¸Ń†Ń

Днос на пНОщада со наПира ĐœĐ¸Đ˝Đ¸ŃŃ‚ĐľŃ€ŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž на правОсъдиотО, хОтоН â€žĐ Đ¸Ń†â€œ, къдотО са ĐžŃ‚ŃŃĐ´Đ°ĐťĐ¸ Грота ГарйО, ЧарНи ЧапНин, ĐœĐ°Ń€ŃĐľĐť ĐŸŃ€ŃƒŃŃ‚, ĐĽĐľĐźĐ¸Đ˝ĐłŃƒĐľĐšâ€Ś

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ ВандОП., ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Đ¸Ń†Ń

‌ Офиси и ПагаСини на одни От наК-простиМнито фирПи катО „Ван КНиКф & ĐŃ€ĐżĐľĐťŃâ€œ (Van Cleef & Arples), â€žĐ¨ĐžĐźĐľâ€œ (Chaumet), â€žĐ‘ŃƒŃˆŃ€ĐžĐ˝â€œ (Boucheron), â€žĐ˘Đ¸Ń„Đ°Đ˝Đ¸â€œ (Tiffany), â€žĐ›ŃƒĐ¸ Đ’ŃŽĐ¸Ń‚ĐžĐ˝â€œ (Louis Vuitton),

â€žĐ›ŃƒĐ¸ Đ’ŃŽĐ¸Ń‚ĐžĐ˝â€œ (Louis Vuitton) на пНОщад ВандОП – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

â€žĐ›ŃƒĐ¸ Đ’ŃŽĐ¸Ń‚ĐžĐ˝â€œ (Louis Vuitton)

â€žĐšĐ°Ń€Ń‚Đ¸Đľâ€œ (Cartier) на пНОщад ВандОП – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

â€žĐšĐ°Ń€Ń‚Đ¸Đľâ€œ (Cartier)

â€žĐ ĐžĐťĐľĐşŃâ€œ (Rolex) на пНОщад ВандОП – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

â€žĐ ĐžĐťĐľĐşŃâ€œ (Rolex)

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ŃŠŃ‚ Đľ йиН торон Са СасноПанотО на ПнОгО фиНПи и акО искато Đ´Đ° гО „видито ĐżŃ€ĐľĐ´Đ˛Đ°Ń€Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đžâ€œ, ПОМото Đ´Đ° гНодато „ХНодОйодна ĐťŃŽĐąĐžĐ˛â€œ с Одри мопйърн и Гари ĐšŃƒĐżŃŠŃ€, иНи â€žĐ§ĐľŃ€Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ ĐşŃ€ŃŠĐłâ€œ с АНон ДоНОн, Đ‘ŃƒŃ€Đ˛Đ¸Đť, Đ˜Đ˛ ĐœĐžĐ˝Ń‚Đ°Đ˝, иНи â€žĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ’Đ°Đ˝Đ´ĐžĐźâ€œ с Катрин Đ”ĐľĐ˝ŃŒĐžĐ˛.

Наблизо е

пНОщад Place de la MadeleineиНи наричан Ощо ĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ°,

с църквата Sainte Marie-Madeleine, ĐşĐžŃŃ‚Đž со виМда в дънОтО на кадъра.

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ ĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝Đ°., ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Đ¸Ń†Ń

ОттаП, тръгваКки на совор, стигато Đ´Đž ĐąŃƒĐťĐľĐ˛Đ°Ń€Đ´ ĐĽĐ°ŃƒŃĐźĐ°Đ˝ и

ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ¸Ń ПагаСин Printemps Haussmannс

Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸Ń‚Đľ на чотирито соСОна на фасадата си. На ногОвито содоП отаМа са раСпОНОМони ПагаСини Са даПскО и ПъМкО ОйНокНО, кОСПотика, ПОдни аксосОари, ОйСавоМдано, нО наК-Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛ĐžŃ‚Đž Đľ, чо с Đ°ŃĐ°Đ˝ŃŃŒĐžŃ€Đ° ПОМото Đ´Đ° со качито на пОкрива ĐźŃƒ и Đ´Đ° пОгНодато ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś От висОкО.

ĐœĐ°ĐłĐ°ĐˇĐ¸Đ˝ ĐĽĐ°ŃƒŃĐźĐ°Đ˝ – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸ŃĐ ĐľĐşĐťĐ°ĐźĐ˝Đ° дипляна на ПагаСин ĐĽĐ°ŃƒŃĐźĐ°Đ˝ – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

Наблизо е и

ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ¸ŃŃ‚ GaleriesLafayette

ĐĄĐżŃƒŃĐşĐ°ĐšĐşĐ¸ со на югОиСтОк, стигаПо Đ´Đž

Palais GarnierиНи, каСанО пО-ĐżĐžĐżŃƒĐťŃŃ€Đ˝Đž, Опората

8 Rue Scribe, 75009 Paris, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

ТаП проС деня ПОМо Đ´Đ° со вНоСо с ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐžĐ˛ĐžĐ´, нО нио Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° ОтидоП катО СритоНи.

Palais Garnier иНи, каСанО пО-ĐżĐžĐżŃƒĐťŃŃ€Đ˝Đž, Опората – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

Опората

ĐŸĐ°Ń€Đ°Đ´Đ˝ĐžŃ‚Đž стъНйищо, вОдощО къП фОаКотата и йаНкОнито. Đ’ ОснОвата ĐźŃƒ иПа йрОнСОви Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸, дърМащи ĐąŃƒĐşĐľŃ‚Đ¸ От свотНина. ХаПО кОНкО фиНПи са сниПани Ń‚ŃƒĐş!

Опората – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

Над ногО, на тавана, са иСОйраСони раСНични ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°ĐťĐ˝Đ¸ аНогОрии.

Оникс, ПраПОр, стонОписи, картини, Подни Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸â€Ś Đ’ однО От страничнито фОаКота, така нарочонОтО â€žŃ‚Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐ˛Đ°ĐťĐ˝Đžâ€œ, някои От йаНотистито ĐˇĐ°ĐłŃ€ŃĐ˛Đ°Ń…Đ°, така кактО са гО правиНи проди 150гОдини. ТОва същО Đľ част От продставНониотО.

Опората – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

Đ˜ СаНата!

ĐŸĐľŃ‚ нива в чорвони и СНатни тОнОво и кристаНни пОНиНои. Đ˜ пОчти 2000ŃĐľĐ´ŃŃ‰Đ¸ Поста.

Опората – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

ЗаНата

Таванът на ĐœĐ°Ń€Đş ШагаН,

Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Đ˝ проС 1964Đł. Đ—Đ° Đ´Đ° со иСсНодва таСи ŃƒĐ´Đ¸Đ˛Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ° стонОпис со иСисква вроПо, дОйрО Сронио иНи пОно йинОкъН. РаСдоНон Đľ на пот соктОра – бял, СоНон, син, МъНт, чорвон. Всоки один Đľ със сюМот От кНасичоска Опора иНи йаНот, катО срод Ń‚ŃŃ… са вПъкнати и оПйНоПатични Са ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś паПотници – Đ˘Ń€Đ¸ŃƒĐźŃ„Đ°ĐťĐ˝Đ°Ń‚Đ° арка, АКфоНОвата ĐşŃƒĐťĐ°, Опората.

Опората – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

Таванът

ЗаНата с ОгНодаНата иНи наричана Ощо ТоатраНнОтО фОаКо

От нея со иСНиСа Са йаНкОнито с иСгНод в пОсОка Đ›ŃƒĐ˛ŃŠŃ€. Таванът Đľ иСписан със сюМоти От ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°ĐťĐ˝Đ°Ń‚Đ° Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń, Đ° ОгНодаНата и прОСОрцито дават ŃƒŃĐľŃ‰Đ°Đ˝Đľ Са Ощо пО-голям прОстОр.

ЗаНата с ОгНодаНата иНи наричана Ощо ТоатраНнОтО фОаКо – Опората – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

ЗаНата с ОгНодаНата иНи наричана Ощо ТоатраНнОтО фОаКо

ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ наСад с пОМоНанио Đ´Đ° со върноП пак.

Опората – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

ОчакваКто прОдъНМониотО

АвтОр: ĐŸĐ°Đ˛ĐťĐ¸Đ˝Đ° Đ”.

ХниПки: автОрът

Къдо да Отсоднот иСгОднО в раКОна на Опората:



Booking.com

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи От ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś иНи писани От ĐŸĐ°Đ˛ĐťĐ¸Đ˝Đ° Đ”.– на картата:


ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś и ĐŸĐ°Đ˛ĐťĐ¸Đ˝Đ° Đ”.

Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń ви Очаква!



Booking.com

Стойчо Димитров: ДО Đ”ŃƒĐąĐ°Đš катО на ŃˆĐľĐłĐ° (4): ĐĐąŃƒ Дайи и Đ´ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° ШоКх ЗаКод

$
0
0

ĐĄ ВНади прОдъНМаваПо иС Đ”ŃƒĐąĐ°Đš. ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸Ń Đ´ĐľĐ˝ŃƒŃĐżĐľŃˆĐ˝Đž кацнахПо и раСгНодахПо йНиСката ОкОНнОст, на първата ОйикОНка ОтидОхПо Đ´Đž Đ”ŃƒĐąĐ°Đš, ĐœĐ°Đ´Đ¸Đ˝Đ°Ń‚ Đ”ĐśŃƒĐźĐľĐšŃ€Đ° и Đ”ŃƒĐąĐ°Đš ĐœĐžĐť,и со качихПо на Đ‘ŃƒŃ€Đś маНифа. Днос сПо в ĐĐąŃƒ Дайи.

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

ĐĐąŃƒ Дайи и Đ´ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° ШоКх ЗаКод

част чотвърта на

ДО Đ”ŃƒĐąĐ°Đš катО на ŃˆĐľĐłĐ°

Дон чотвърти – 20.01.2018 г.

Đ—Đ° днос иПаПо Đ´Đ° ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ къП

ĐĐąŃƒ Дайи

ĐŸŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ° со ОкОНО 90Пин. Đ’ одната пОсОка. Но проди тОва ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ°Ń‚Đ°.

Đ’ СависиПОст От тОва кОНкО ранО що тръгваПо Са дновнито ОйикОНки ĐżŃ€ĐľŃ†ĐľĐ˝ŃĐ˛Đ°Đź кОга Đ´Đ° сНиСаП Са ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ° и кОНкО храна ПОга Đ´Đ° си вСоПа. Đ—Đ° днос тръгванотО Đľ Са 9:00ч. Така чо ПОга спОкОКнО Đ´Đ° си пОхапна От 7 Đ´Đž 8:40 ч, сНод тОва Đ´Đ° си вСоПа нощата Са деня – видоОкаПора, тоНофОни Са сниПки, тайНот Са Đ˝Đ°Đ˛Đ¸ĐłĐ°Ń†Đ¸Ń и йинОкъН Đ´Đ° гНодаП нойОстъргачито. ĐœĐ°ĐşĐ°Ń€, чо йинОкъНа съП пОНСваН съвсоП ПаНкО вроПо СащОтО пОвочотО ноща Са гНодано Остават пОд нОса Пи… Đ˜ на одна ръка Ń€Đ°ĐˇŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Đľ…

Đ”Ń€ŃŠĐ˝ĐşŃƒĐťĐşĐ¸Ń‚Đľ пО вОНана и ŃĐşĐžŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń НОст на ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€Đ° на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ° – пакистаноц, с кОКтО ĐžĐąĐ¸ĐşĐ°ĐťŃŃ…ĐźĐľ – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

Đ”Ń€ŃŠĐ˝ĐşŃƒĐťĐşĐ¸Ń‚Đľ пО вОНана и ŃĐşĐžŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń НОст на ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€Đ° на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ° – пакистаноц, с кОКтО ĐžĐąĐ¸ĐşĐ°ĐťŃŃ…ĐźĐľ – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

Đ”Ń€ŃŠĐ˝ĐşŃƒĐťĐşĐ¸Ń‚Đľ пО вОНана и ŃĐşĐžŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń НОст на ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€Đ° на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ° – пакистаноц, с кОКтО ĐžĐąĐ¸ĐşĐ°ĐťŃŃ…ĐźĐľ

ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ проС ĐżĐľŃ€Đ¸Ń„ĐľŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ”ŃƒĐąĐ°Đš – Đ´Đž ĐşŃ€Đ°Ń на ĐťĐ¸Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на чорвонОтО ПотрО. Đ˘ŃƒĐş са раСпОНОМони Офиси и продставитоНства на кОрпОрации и свотОвни Парки – ХиПонс, ĐœĐ°ĐšĐşŃ€ĐžŃĐžŃ„Ń‚, на Парки кОНи и Ń‚.Đ˝.

ХаПО проди 80 гОдини ĐĐąŃƒ Дайи но Đľ ПнОгО пОвочо От рийарскО пристанищо,

кацнаНО Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ один ОстрОв в нопОсродствона йНиСОст Đ´Đž кОнтинонта, иСвостнО с НОвцито си на порНи.

ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

Днос ĐĐąŃƒ Дайи – стОНицата на ЕПирствата

со ŃƒŃĐľŃ‰Đ° катО НоМорна омая на бял пясѩк, тюркОаСони вОди, пОдродонОст и ĐąĐťĐľŃŃ‚ŃŃ‰Đ¸ Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ¸ ĐżĐžŃŃ‚Đ¸ĐśĐľĐ˝Đ¸Ń.

От Ń‚ŃƒĐş Đľ вхОда Са пистата на Đ¤ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° 1 – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

От Ń‚ŃƒĐş Đľ вхОда Са пистата на Đ¤ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° 1

РаСгНоМдаПо ОкОНО вхОда Са пистата на Đ¤ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° 1– ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕРаСгНоМдаПо ОкОНО вхОда Са пистата на Đ¤ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° 1– ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

РаСгНоМдаПо ОкОНО вхОда Са пистата на Đ¤ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° 1

ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ¸ Đ´Đ° стигноП Đ´ĐžŃ‚ŃƒĐş, пОсощаваПо ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž, къдотО со наПира

пистата Са Гран ĐŸŃ€Đ¸ на Đ¤ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° 1 на ОстрОв Яс

Đ˘ŃƒĐş някѩде Đľ и Ń€Đ°ĐˇĐ˛ĐťĐľĐşĐ°Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ¸Ń парк (Ferrari World), нО Са ногО Đ˝ŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ вроПо. Đ—Đ° ПаНкОтО вроПо, ОкОНО 40Пин, проС кОотО сПо при пистата на Đ¤ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° 1 саПО виМдаП къдо со наПира. Наоколо иПа ПнОгО Поста Са пОхапвано, Са сНадОНод и кафо. ХъщО на няколко Поста Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ ротрО автОПОйиНи, кОитО ПОМах саПО Đ´Đ° сниПаП.

РотрО кОНи – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕРотрО кОНи – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕРотрО кОНи – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕРотрО кОНи – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕРотрО кОНи – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕРотрО кОНи – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

ĐŸĐž один сНадОНод, одна йърСа ОйикОНка (йоС Đ´Đ° со вНиСа навътро къП същината на всичкО тОва), СащОтО Са Đ´Đ° со види всичкО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°Ń‚ пОно три часа. Над сградата проНитат ПнОгО нискО саПОНоти със ŃĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń‚Đ¸ кОНосници, СащОтО Ń‚Đž Đľ пОчти Đ´Đž НотищотО в ĐĐąŃƒ Дайи.

ХНодва пОсощонио на

традициОннО соНищо (Heritage Village)

– За НюйОпитнито отО кНип От инторнот:

 

Đ˘ŃƒĐş са пОкаСани Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ ĐˇĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸ и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ инторосни ноща, свърСани с пОПинъка на хОрата От ОнОва вроПо.

РаСхОдка иС Heritage Village – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

РаСхОдка иС Heritage Village – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

РаСхОдка иС Heritage Village

От Ń‚ŃƒĐş со иСНиСа на ПаНък пНаМ на кОКтО иПа паНПи и на однО ĐźŃŃŃ‚Đž проС Нистата ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ дво паНПи со виМда СаНива – От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° ĐźŃƒ страна Đľ ĐĐąŃƒ Дайи с гОНоПито нойОстъргачи.

Đ˜ĐźĐ° один ŃƒĐ´Đ¸Đ˛Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đž накНОнон нойОстъргач (с пО-голям накНОн От ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ° в ĐŸĐ¸ĐˇĐ°), кОКтО со виМда От ПагистраНата пО ĐşĐžŃŃ‚Đž ПинахПо Đ´Đž Ń‚ŃƒĐş катО ŃĐ¸ĐťŃƒĐľŃ‚.

ĐĐľĐąĐžŃŃ‚ŃŠŃ€ĐłĐ°Ń‡Đ¸Ń‚Đľ на ĐĐąŃƒ Дайи ОткъП традициОннОтО соНищо Heritage Village, OAEĐĐľĐąĐžŃŃ‚ŃŠŃ€ĐłĐ°Ń‡Đ¸Ń‚Đľ на ĐĐąŃƒ Дайи ОткъП традициОннОтО соНищо Heritage Village, OAEĐĐľĐąĐžŃŃ‚ŃŠŃ€ĐłĐ°Ń‡Đ¸Ń‚Đľ на ĐĐąŃƒ Дайи ОткъП традициОннОтО соНищо Heritage Village, OAE

ХНод тОва ни СаводОха на один ĐœĐžĐť Яс –

MARINA MALL (Yas Island)

Đ˘ŃƒĐş иПахПо вроПо Са обяд, кОотО Пина ПнОгО йърСО. ДОкатО обиколя ПОНа, дОкатО си иСйора къдо Đ´Đ° ям, дОкатО си изям храната и Ń‚Đž вроПотО ПинаНО. Đ˘ŃƒĐş в единия краК вътро в ПОНа Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ кОнцортна СаНа – със сцона, Поста Са сядане и ĐžĐˇĐ˛ŃƒŃ‡Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ¸ ŃƒŃ€ĐľĐ´ĐąĐ¸. Đ˜ в тОСи ПОН ПОМо Đ´Đ° со ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐ¸ чОвок – От къдо вНиСа, проС къдо Пинава и ĐłŃƒĐąĐ¸ продстава…

КОнцортна СаНа в ПОНа Яс ĐœĐ°Ń€Đ¸Đ˝Đ° – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

КОнцортна СаНа в ПОНа Яс ĐœĐ°Ń€Đ¸Đ˝Đ°

КОнцортна СаНа в ПОНа Яс ĐœĐ°Ń€Đ¸Đ˝Đ° – ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

Đ—Đ°Đ´ ПОНа Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ однО голямо вионскО кОНоНО, Са кОотО същО Đ˝ŃĐźĐ°Ń… вроПо.

Đ˜Đ´ĐľĐ°ĐťĐ˝Đ°Ń‚Đ° фОрПа на ОйикОНката Са деня

спОрод Пон йи йиНа така:

  • кОКтО иска Đ´Đ° Остано на пистата на Đ¤ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° 1;
  • кОКтО иска в ПОНа на Яс;
  • кОКтО иска – на пНаМа в ĐĐąŃƒ Дайи, пОкраК кОКтО ПинахПо и
  • кОКтО иска Đ´Đ° Отидо Đ´Đž Đ”ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° „ШоКх Đ—Đ°ĐšĐľĐ´â€.

Đ˜ на връщано пО ŃŃŠŃ‰Đ¸Ń път Đ´Đ° ни съйорат ОйратнО. Така всоки йи ПОгъН Đ´Đ° види пОно однО, нО кактО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°… А нио на тагадък – Ń‚ŃƒĐş пОНОвин час, Ń‚Đ°Đź час, на традициОннОтО соНищо 40Пин, пОсНо в одна райОтиНница Са киНиПи 30 Пин, къдотО Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ раСНични пО фОрПа и иСрайОтка киНиПи със СНатни Đ˝Đ¸ŃˆĐşĐ¸, скъпОцонни каПъни и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ ĐżŃ€ĐžĐ¸ĐˇĐ˛ĐľĐ´ĐľĐ˝Đ¸Ń на Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž на йаснОсНОвни цони. Но раСйира со аС нищО но си ĐşŃƒĐżĐ¸Ń… – саПО си ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐ¸Ń… вроПотО.

Đ˜ чак Đ˝Đ°ĐşŃ€Đ°Ń къП 16ч – ОтиваПо в Đ´ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ°

ШоКх ЗаКод

– Са тОгава иПахПо Ń€ĐľĐˇĐľŃ€Đ˛Đ°Ń†Đ¸Ń. Đ˜ Ń‚Đ°Đź час и пОНОвина…

Đ“ĐžĐťŃĐźĐ° джамия, ŃĐźĐ°ŃŃ… со

На вхОда пак сконори, прОворки. Всички ĐˇĐ°ĐąŃƒĐťĐľĐ˝Đ¸ и йОси. ĐœŃ€Đ°ĐźĐžŃ€Đ° иСНъскан Đ´Đž блясѩк. ХНодва ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž, къдотО си ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃĐźĐľ ĐžĐąŃƒĐ˛ĐşĐ¸Ń‚Đľ на одни рафтОво и запомняме на кОК нОПор ги сНагаПо…. АПа си вСоПах саПО чОрапито, Đ´Đ° но Пи стано ŃŃ‚ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đž йОс пО ПраПОра… (Đ˘ŃƒĐş со сотих Са однО нощО, Са кОотО саПО при ПисъНта Пи стана ПнОгО ŃĐźĐľŃˆĐ˝Đž – От Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń си ĐąŃŃ… ĐşŃƒĐżĐ¸Đť чистО нОви ĐžĐąŃƒĐ˛ĐşĐ¸ Са тОпНОтО вроПо Ń‚ŃƒĐş. Но Са трито дона Đ´ĐžŃ‚ŃƒĐş со иСПъчих с Ń‚ŃŃ… – ĐˇĐ°ĐąĐžĐťŃŃ…Đ° По краката. Đ˜ си ПисНох даНи но ПОга на връщано вПостО ПОито ĐžĐąŃƒĐ˛ĐşĐ¸ Đ´Đ° си вСоПа някои Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ – пО-ŃƒĐ´ĐžĐąĐ˝Đ¸ – ПаратОнки наприПор…..). Така си ПисНох – кОК що раСйоро… Đ•, но гО направих раСйира со – ПОито си Пи ĐžĐąŃƒĐ˛ĐşĐ¸ си По чакаха Ń‚Đ°Đź на връщано.

Đ”ĐśĐ°ĐźĐ¸Ń ШоКх ЗаКод в ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

Đ”ĐśĐ°ĐźĐ¸Ń ШоКх ЗаКод в ĐĐąŃƒ Дайи

Đ”ĐśĐ°ĐźĐ¸Ń ШоКх ЗаКод в ĐĐąŃƒ Дайи, ĐžĐĐ•Đ”ĐśĐ°ĐźĐ¸Ń ШоКх ЗаКод в ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ навсякѩде, стъпихПо на наК-големия киНиП в свота.

Đ”ĐśĐ°ĐźĐ¸Ń ШоКх ЗаКод в ĐĐąŃƒ Дайи

Đľ наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° в Ойодинонито арайски оПирства и ОсПата пО гОНоПина в свота. мраПът нОси иПотО на ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ проСидонт на ОАЕ ŃˆĐľĐšŃ… ЗаКод йин ĐĄŃƒĐťŃ‚Đ°Đ˝ АН ĐĐ°Ń…Đ°ŃĐ˝, пОсвотиН МивОта си в иСграМданотО ѝ и пОгройан в нея. Đ—Đ° НюйОпитнито отО Нинк От инторнот:

http://www.sunshine.bg/djamiya-abu-dhabi

http://bradva.bg/bg/article/article-23887#.WnMsG7xl-M8

Đ“ĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° джамия в ĐĐąŃƒ Дайи Đľ нОситоНка и на няколко свотОвни рокОрда. Хрод Ń‚ŃŃ… Đľ Са наК-голям киНиП – 5 627кв.Đź. Đ˜ĐˇŃ‚ŃŠĐşĐ°Đ˝ Đľ От ОкОНО 1 200тъкачи, 20тохници и 30райОтници. ТоМи 47тОна, От кОитО 35са въНна и 12ĐżĐ°ĐźŃƒĐş, Đ° въСоНчотата в раПкито ĐźŃƒ са прийНиСитоНнО 2 268ПиНиарда.

Đ”ĐśĐ°ĐźĐ¸Ń ШоКх ЗаКод в ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

ĐŸĐžĐťŃŽĐťĐľĐš в джамия ШоКх ЗаКод в ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

Най-Ń‚ĐľĐśĐşĐ¸Ń пОНиНоК в Đ´ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° в ĐĐąŃƒ Дайи ( тоМаН ОкОНО 12 тОна – аС но Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Đź)

Đ”ĐśĐ°ĐźĐ¸Ń ШоКх ЗаКод в ĐĐąŃƒ Дайи, ОАЕ

Đ’Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ и наК-големия пОНиНоК – каСват чо тоМи ОкОНО 12 тОна.

Đž, ПнОгО ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž ĐąĐľŃˆĐľ на йОс крак пО тОСи Пок киНиП. ĐŸĐž Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° дъНМина на киНиПа иПа нощО катО прави Нонти, пОд киНиПа роНофнО иСпъкващи. Всо однО чо киНиПа Đľ съставон От ОтдоНни части и пО тоСи Нонти Đľ йиН сгНОйон. Но ни ĐžĐąŃŃĐ˝ŃĐ˛Đ°Ń‚, чо тОва йиНО направонО с цоН пО Ń‚ŃŃ… ПОНощито со Đ´Đ° со Орионтират така, чо катО со раСпОНОМат Ń‚Đ°Đź Đ´Đ° йъдат пОдродони пО права линия…

ХНод всичкО тОва, кОотО Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ ĐąŃŃ…ĐźĐľ свОйОдни и аС йърСах ОйратнО къП иСхОда, СащОтО иПах ĐşŃ€ĐľŃ‰ŃŃ‰Đ° ПаНка Đ˝ŃƒĐśĐ´Đ° – на йогОП, йОс пО ŃŃ‚ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đ¸Ń в ŃŃĐ˝ĐşĐ°Ń‚Đ° ПраПОр – даМо Đ˝ŃĐźĐ°Ń… вроПо Đ´Đ° Отида Đ´Đž ĐžĐąŃƒĐ˛ĐşĐ¸Ń‚Đľ си. ĐĐ°ĐżŃ€Đ°Đ˛Đž проС наваНицата и къП оскаНатОра Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ. Някѩде Ń‚Đ°Đź По ŃĐżŃ€Ń ŃĐťŃƒĐśĐ¸Ń‚ĐľĐť пО чистОтата и хигионата и Пи пОкаСа От къдо Đ´Đ° си вСоПа чохНи с кОитО Đ´Đ° прОдъНМа напрод. ĐŸĐžŃĐťĐľ чохНито со ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃŃ‚ на споциаНнО ĐźŃŃŃ‚Đž и тОгава ОтидОх Са ĐžĐąŃƒĐ˛ĐşĐ¸Ń‚Đľ си.

ОттаП къП иСхОда проС ПагаСина Са ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ¸. Đ˜ Ń‚Đ°Đź раСгНодах найърСО и си вСоПах одна Ń‡Đ°ŃˆĐ° Са кафо Са спОПон От ĐĐąŃƒ Дайи и чакаП Đ´Đ° со съйороП Са Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ°. Đ˜ ОйратнО в хОтоНа, катО но ĐżŃ€ĐžĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° со Đ˝Đ°ĐąŃƒŃ‚Đ°ĐźĐľ във

Đ˛ĐľŃ‡ĐľŃ€Đ˝Đ¸Ń трафик пО ПагистраНата Са Đ”ŃƒĐąĐ°Đš

ХодоП – ОсоП Нонти натаП, насаП, пътни въСНи, дотоНини, кактО си Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°, Đ° кОНито карат йърСО, даМо и катастрОфи Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ (тОва Đľ ОйщОтО с Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń – йърСОтО карано и катастрОфито).

На няколко Поста в Đ”ŃƒĐąĐ°Đš на някои кръстОвища иПа одни ПаНки свотОфари, раСпОНОМони пО-нискО От нОрПаНнито. ĐŸĐ¸Ń‚Đ°Ń…ĐźĐľ со СащО тОва Đľ така. ОтгОвОра, кОКтО ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸Ń…ĐźĐľ ĐąĐľŃˆĐľ, чо йОгатито оПирати, кОитО карат спОртни кОНи, кОитО са пО-ниски От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ (кОНито Đ´Đľ), Đ´Đ° ПОгат Đ´Đ° виМдат свотОфарито, йоС Đ´Đ° со Đ˝Đ°ĐżŃ€ŃĐłĐ°Ń‚ и Đ´Đ° гНодат нависОкО…

ĐŸŃ€Đ¸ĐąĐ¸Ń€Đ°ĐźĐľ со. Đ˘ŃŠŃ€ŃŃ си картата Са ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ° – няма я… Хотих со, чо ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° я Сайравих в Đ°ŃĐ°Đ˝ŃŃŒĐžŃ€Đ°… Дават Пи Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°…

ĐŸŃ€Đ¸ĐąĐ¸Ń€Đ°Đź со в ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ°, ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃĐź си нощата, вСоПаП си саПО тайНота и тоНофОна и ОтиваП Đ´Đ°

раСгНодаП ПОНа ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ хОтоНа – „Mall Deira City Centre“

Отвън иСгНоМда ПаНък ПОН, аПа и Ń‚Đ°Đź ПОМо Đ´Đ° со ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐ¸ чОвок. ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ° вочор гО ОйикОНих Отвън. БоСкраКна родица От кОНОни, ĐžŃ„ĐžŃ€ĐźŃŃ‰Đ¸ в ОснОвата ĐźŃƒ паркинг, кОКтО на няколко нива стига Đż

Очти Đ´Đž гОро. А каквО иПа в тОСи ПОН, що раСйорото ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń път…

ОчакваКто прОдъНМониотО

АвтОр: ВНадиПир ГоОргиов

ХниПки: автОрът

КОНкОтО и Đ´Đ° Đľ Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž, в ĐĐąŃƒ Дайи иПа и ПнОгО иСгОдни въСПОМнОсти Са проспивано:



Booking.com

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани със ĐĐąŃƒ Дайи – на картата:

ĐĐąŃƒ Дайи

А Ń‚ŃƒĐş са въСПОМнОсти Са Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ¸ в цоНито ОАЕ:



Booking.com

Никола Балов: Flickr беше придобита от американската SmugMug

$
0
0
Flickr беше придобита от американската SmugMug
Популярната, но залязваща в последните години услуга за споделяне на снимки Flickr беше придобита от SmugMug - базиран в Силициевата…

Нели Огнянова: Промяна в Правилника на НС относно изготвянето на програмата по въпросите на ЕС

$
0
0
В Държавен вестник от 20 април 2018 г. е обнародвано решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 35 от 2017 г.):
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф единствен. Параграф 10 от заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 10. (1) Член 118 не се прилага от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.*
(2) Постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват по компетентност своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., като вземат предвид публикуваната Работна програма на Европейската комисия за 2018 г.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
Проектът на Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма.
При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., които се приемат по реда на изречения второ, трето и четвърто. Членове 119, 120 и 121 се прилагат съответно.
(3) Министерският съвет внася в Народното събрание за сведение и други документи, свързани с провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“
*
Чл.118 от ПОДНС гласи:
Чл. 118. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането и.
(2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването и постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.

Валентин Михалев: Бамбук на Здравето и сърдечно-съдовата система

$
0
0
Натурален билков продукт за регулиране на липидите в кръвта.  Развитието на науката и технологиите през последните сто години значително промени живота на човечеството. Ние се удивляваме и се радваме...

Нели Огнянова: Обнародвани са съществени изменения в Закона за авторското право и сродните му права

$
0
0

На 29 март 2018 г. в извънреден брой на Държавен вестник са обнародвани изменения в Закона за авторското право и сродните права. Приетите изменения отразяват разпоредбите на Директива 2014/26 /ЕС, която трябваше да бъде приета в българското законодателство до април 2016 г. През януари 2018 г. Европейската комисия отнесе въпроса до Съда на ЕС и поиска България да бъде глобена с по около 19 000 евро на денза неспазване на законодателството на ЕС.

Директиватаима за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка (съобр.8), да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност (съобр.9), а също да да се осигури необходимото минимално качество на трансграничните услуги, предоставяни от организации за колективно управление на авторски права, особено по отношение на прозрачността на представяния репертоар и точността на финансовите потоци, свързани с използването на правата, и да се улесни предоставяне на многотериториална многорепертоарна услуга (съобр.40).

Измененията са съществени и пространни, вероятно скоро ще има подробни анализи.

И нещо от ПЗР на ЗИД:
§ 27. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата представя на Европейската комисия доклад за състоянието и развитието на многотериториалното отстъпване на права в интернет на територията на Република България. Докладът съдържа информация за наличието на многотериториални разрешения, за спазването на глава единадесета „и“ от организациите за колективно управление на права, както и оценка на развитието на многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения от ползватели, носители на права и от други заинтересовани лица.
§ 28. Министърът на културата предоставя на Европейската комисия списък на регистрираните организации за колективно управление на права и я уведомява за промените в него в тримесечен срок от настъпването им.
§ 29. В Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения:
1. В чл. 73, ал. 3 се създава т. 15:
„15. задължения за предоставяне на вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.“
2. В чл. 231, ал. 2 накрая се добавя „договорите с доставчиците на съдържание, както и актуална база данни за абонатите, при спазване на изискванията за защита на личните данни“.
§ 30. В Закона за закрила и развитие накултурата в чл. 31, ал. 1, т. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и чл. 98в1, ал. 6“.
§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му.”

Стойчо Димитров: БарсоНОна с доца (12 дон): ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, Poble Espanyol

$
0
0

ХтанахПо ОтнОвО ранО, кактО ОйикнОвонО. Đ‘ŃŃ…ĐźĐľ си ĐşŃƒĐżĐ¸ĐťĐ¸ продваритоНнО ĐżŃ€ĐžĐ´ŃƒĐşŃ‚Đ¸ Са ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ° и сандвичи и ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐ¸Ń…ĐźĐľ в квартирата. 

Днос Đ˝Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° Ойичана и скъпа ПаПа ĐŸĐľŃ‚Ń Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ ЧРД đŸ™‚ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ˛Đ°Ń€Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đž иПахПо ĐˇĐ°ĐşŃƒĐżĐľĐ˝Đ¸ йиНоти Са вхОд в ĐŸĐ°Ń€ĐşĐ° ГюоН, кОитО иПаха час Са вНиСано. Ние с БОйи со пригОтвихПо йърСО и Đ¸ĐˇĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ Отпрод Đ´Đ° чакаПо Монито, Ń‚ŃŠĐš катО БОйи но гО свърта на однО ĐźŃŃŃ‚Đž, кОотО Đľ нОрПаНнО Са таСи въСраст. ĐŸĐž однО вроПо Ади ни вика Đ´Đ° дОКдоП, СащОтО ПаПа но ПОМоНа Đ´Đ° СакНючи вратата. ВърнахПо со нио и

со ОкаСа ПаНкО процаквано

– Са квартирата Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ два кОПпНокта кНючОво, единия гО ĐąŃŃ… ОставиН Отвътро на вратата, Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń ĐŸĐľŃ‚Ń гО ĐąĐľŃˆĐľ вСоНа и ĐąĐľŃˆĐľ дръпнаНа вратата, ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐąĐľŃˆĐľ с тОпка, кОотО автОПатичнО Сначи, чо няма ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€ŃĐ˝Đľ Отвън. ТОва си Đľ ĐłŃ€ĐľŃˆĐşĐ° на тОСи, кОКтО Đľ иСрайОтваН вратата, СащОтО таСи ĐşĐžĐźĐąĐ¸Đ˝Đ°Ń†Đ¸Ń но Đľ хич дОйрО Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ. Đ’ тОСи ŃĐťŃƒŃ‡Đ°Đš со сНага От вътро врътка Са СакНючвано, Đ° но кНючаНка, на ĐşĐžŃŃ‚Đž Đ´Đ° ĐźĐžĐśĐľŃˆ Đ´Đ° ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Đ¸Ńˆ кНюч, иНи пОно пО-ПОдорон патрОн, кОКтО позволява ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€ŃĐ˝Đľ Отвън при наНичиотО на кНюч От вътро.

Воднага со сотих Са ПотОда с кродитната карта катО пО фиНПито Đ´Đ° Đ¸ĐˇĐąŃƒŃ‚Đ°Đź оСика, Са Đ´Đ° со ОтвОри вратата, нО Đ˝ŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ никаквО вроПо и Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…, чо няма каквО Đ´Đ° со СаниПаваПо пОвочо. Đ’ двиМонио со Ойадих на Ń…Đ°ĐˇŃĐšĐşĐ°Ń‚Đ° и някак си и ĐžĐąŃŃĐ˝Đ¸Ń… каквО тОчнО со Đľ ŃĐťŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐž и ĐľĐ˛ĐľĐ˝Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝Đž Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ на прОйНоПа. КаСа Đ´Đ° но со ĐżŃ€Đ¸Ń‚ĐľŃĐ˝ŃĐ˛Đ°ĐźĐľ, чо що Оправи нощата. ĐžĐąŃŃĐ˝Đ¸Ń… ѝ, чо единия кОПпНокт кНючОво Đľ Ńƒ нас, тОост саПО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со ОтвОри вратата и Đ´Đ° со Пахно От вътро Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń кНюч. Đ˘ŃƒĐş Đľ ПОПонта Đ´Đ° спОПона, кОНкО кОроктон Ń…Đ°ĐˇŃĐ¸Đ˝ со ОкаСа, и но ни Ń‚Đ°ĐşŃŃƒĐ˛Đ° нищО дОпъНнитоНнО Са таСи ŃĐ¸Ń‚ŃƒĐ°Ń†Đ¸Ń. Не со Ойади, чо всичкО Đľ народ, нО катО со прийрахПо вочорта си Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ йоС никакви прОйНоПи. 

мванахПо си ПотрОтО и Са Đ˝ŃƒĐťĐ° вроПо со ОСОвахПо на някакѩв ĐąŃƒĐťĐľĐ˛Đ°Ń€Đ´, Đ° От Ń‚Đ°Đź Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ тайоНи Са

ĐŸĐ°Ń€ĐşĐ° ГюоН,

катО иСкачванотО става пО одни стръПни ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸. Đ•Ń‚Đž ни наК-Đ˝Đ°ĐşŃ€Đ°Ń в парка.

ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН (Parc GĂźell)

Đľ прОоктиран От Đ˛ĐľĐťĐ¸ĐşĐ¸ŃŃ‚ испански архитокт АнтОниО Đ“Đ°ŃƒĐ´Đ¸. ĐŸĐľŃ€Đ¸ĐžĐ´ŃŠŃ‚, Са кОКтО Đľ пОстрОона Đľ 1 900– 1914 Đł. и Đľ част От истОричоскОтО насНодствО на ĐŽĐĐ•ĐĄĐšĐž. Parc Guell Đľ иСкНючитоНон иПоннО с тОва, чо всички Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸, ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐ¸ и здания в парка са направони От ПаНки цвотни пОрцоНанОви парчонца. ТОК Đľ съСдадон Са Đ´Đ° нОси Пир и спОкОКствио на пОсотитоНито си. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đ¸ са двото сгради на вхОда ĐźŃƒ, кОитО иПат дОста ноОйичаКни, пОдОйни на ĐşŃƒĐťĐ¸ пОкриви.

ĐĄĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ° на голям ПнОгОцвотон ĐłŃƒŃ‰ĐľŃ€ – сиПвОН на града,

паСи прОхОда къП воНичоствона кОНОнада, дърМаща ОгрОПната тораса с иСгНод къП Ń†ĐľĐťĐ¸Ń град. Đ’ цонтърът ĐźŃƒ со наПира ОснОвната тораса, ĐşĐžŃŃ‚Đž иПа поКка От Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° си страна. ТаСи поКка иПа фОрПата на ПОрска змия, иСвиваща со пО ĐşŃ€Đ°Ń на торасата. Отстрани на пътокито иПа Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸ скаНни кОНОни, кОитО ŃŃĐşĐ°Ńˆ пОрастват От ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ°.
Đ‘ŃŃ…ĐźĐľ ПаНкО проди часа и со наНОМи Đ´Đ° иСчакаПо няколко ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸, нО сравнитоНнО йърСО ни ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń…Đ°. Đ’ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ От гОро и со ОСОвахПо на ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° тораса.

ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đ¸ пОдпОри на навос – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đ¸ пОдпОри на навос

Някаква ĐżŃƒŃŃ‚Đ¸Đ˝Ń саПО пясѩк, но ПОМах Đ´Đ° схвана тОчнО каквО Đľ искаН Đ´Đ° каМо Ń‚ŃƒĐş архитокта – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Някаква ĐżŃƒŃŃ‚Đ¸Đ˝Ń саПО пясѩк, но ПОМах Đ´Đ° схвана тОчнО каквО Đľ искаН Đ´Đ° каМо Ń‚ŃƒĐş архитокта

ĐŸĐľĐšĐşĐ¸Ń‚Đľ ĐąŃŃ…Đ° интороснО Đ˝Đ°ŃŃƒĐşĐ°Đ˝Đ¸ и с инторосни ПОСаКки – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

ĐŸĐľĐšĐşĐ¸Ń‚Đľ ĐąŃŃ…Đ° интороснО Đ˝Đ°ŃŃƒĐşĐ°Đ˝Đ¸ и с инторосни ПОСаКки

ĐŁĐťŃƒĐşĐ° и тОК От ПОСаКки – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

ĐŁĐťŃƒĐşĐ° и тОК От ПОСаКки

Đ˜ĐˇĐłĐťĐľĐ´ къП града – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Đ˜ĐˇĐłĐťĐľĐ´ къП града

Đ˜ ĐłĐťĐ°Đ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОд, проС кОКтО но Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Đ˜ ĐłĐťĐ°Đ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОд, проС кОКтО но Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ

Ощо От парка – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Ощо От парка

Austria gardens

Austria gardens – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Austria gardens

Austria gardens – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Hypostyle room

Hypostyle room – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Hypostyle room

Hypostyle room – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОнаHypostyle room – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОнаHypostyle room – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

ĐĄĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ къП главния вхОд

ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Đ•Ń‚Đž гО и ĐłŃƒŃ‰ĐľŃ€Đ°

 

Đ“ŃƒŃ‰ĐľŃ€ŃŠŃ‚ – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

Đ“ŃƒŃ‰ĐľŃ€ŃŠŃ‚

Đ“ŃƒŃ‰ĐľŃ€ŃŠŃ‚ – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

 

Đ˜ ОтнОвО ПОСаКки навсякѩде

ĐœĐžĐˇĐ°ĐšĐşĐ¸ – ĐŸĐ°Ń€Đş Đ“ŃŽĐť, Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐœĐžĐˇĐ°ĐšĐşĐ¸ – ĐŸĐ°Ń€Đş Đ“ŃŽĐť, Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐœĐžĐˇĐ°ĐšĐşĐ¸ – ĐŸĐ°Ń€Đş Đ“ŃŽĐť, БарсоНОна

Хтранон навос

Хтранон навос – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

ХтъНйищотО

ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´Ń‡ĐľŃ‚Đž на главния вхОд

ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

 

Đ’ ĐşŃƒĐťĐ¸Ń‚Đľ От двото страни на главния вхОд ĐźĐžĐśĐľŃˆĐľ Đ´Đ° со вНиСа, нО Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ ĐžĐżĐ°ŃˆĐşĐ°. Đ˜ĐˇŃ‡Đ°ĐşĐ°Ń…ĐźĐľ и со качихПо вътро. РоаНнО Đ˝ŃĐźĐ°Ń‚ нищО ОсОйонО вътро, нО От върха иПа гНодка.

ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

ĐĄĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ и прОдъНМихПо иС парка

ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОна

The Ramp

The Ramp – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОн

Portico of the washerwoman

Portico of the washerwoman – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОнPortico of the washerwoman – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОнPortico of the washerwoman – ĐŸĐ°Ń€Đş ГюоН, БарсоНОн

ĐŸŃ€Đ¸ĐşĐťŃŽŃ‡Đ¸Ń…ĐźĐľ с парка и с пОПОщта на GPS-Đ° со ŃĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ ОйратнО Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ, катО търсохПо ŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° на ПотрОтО. ХНодващата спирка пО ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚Đ° ĐąĐľŃˆĐľ

Casa Vicens

Casa Vicens – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃCasa Vicens – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃCasa Vicens – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ЊракнахПо таСи странна Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ° и со насОчихПо къП Funiculars кОКтО вОди Đ´Đž Teleferic de Montjuic.

Đ¤ŃƒĐ˝Đ¸ĐşŃƒĐťŃŒĐžŃ€ŃŠŃ‚

Đľ нощО сроднО ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ ПотрО и Нифт, пОдОйнО Đľ ПнОгО на тОва, на кОотО со вОСихПо къП вхОда на пощората във Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń, на ŃŃŠŃ‰Đ¸Ń принцип райОти. Đ˜ĐźĐ° дво вНакчота раСпОНОМони на роНси пОд накНОн, катО в двото краКни станции роНсито са одинични, Đ° пО сродата на ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚Đ° със строНки со Ń€Đ°ĐˇĐ´ĐľĐťŃŃ‚ на два кОНОвОСа. ТаП става раСПинаванотО на двото кайинки, кОитО са свърСани пО ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ си със систоПа От въМота и доКстват одна на Đ´Ń€ŃƒĐłĐ° катО прОтивОтоМост, тОчнО кактО Đ°ŃĐ°Đ˝ŃŃŒĐžŃ€. УправНониотО става с оНоктрОдвигатоН в единия краК и Đľ автОПатиСиранО.

Đ¤ŃƒĐ˝Đ¸ĐşŃƒĐťŃŒĐžŃ€ – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¤ŃƒĐ˝Đ¸ĐşŃƒĐťŃŒĐžŃ€ – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¤ŃƒĐ˝Đ¸ĐşŃƒĐťŃŒĐžŃ€ – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

КачихПо со дО

Teleferic de Montjuic

Đ¤ŃƒĐ˝Đ¸ĐşŃƒĐťŃŒĐžŃ€ – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐšŃƒĐżĐ¸Ń…ĐźĐľ йиНоти и со пригОтвихПо Đ´Đ° со тОвариП на Нифта

Đ¤ŃƒĐ˝Đ¸ĐşŃƒĐťŃŒĐžŃ€ – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

БОйи ĐźŃƒ ĐąĐľŃˆĐľ ПнОгО СайавнО

Đ¤ŃƒĐ˝Đ¸ĐşŃƒĐťŃŒĐžŃ€ – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸĐžŃ‚ĐľĐłĐťĐ¸Ń…ĐźĐľ нагОро къП хъНПа, гНодката Đľ спираща Đ´ŃŠŃ…Đ°

БарсоНОна От ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ° От ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ° От ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ° От ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

 

Лифтът прави СавОК на однО ĐźŃŃŃ‚Đž и сНод тОва стига Đ´Đž

кропОстта Castell de Montjuic

кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚ Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚ Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚ Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ВСохПо си йиНоти и Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° раСгНодаПо

кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ВхОд

кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

БОйи воднага со Потна на ОръдиотО

А сога на къдо Đ´Đ° хваноП? – кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

А сога на къдо да хваноП?

От гОро Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ гНодка във всички пОсОки.

От гОро Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ гНодка във всички пОсОки. ТОварнОтО пристанищо. – кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ТОварнОтО пристанищо.

От гОро Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ гНодка във всички пОсОки. ТОварнОтО пристанищо. – кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ХкНад Са чистО нОви кОНи – кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ХкНад Са чистО нОви кОНи

 

ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ иС кропОстта

кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚ Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚ Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ЕтО и одна панОраПа

ĐŸĐ°Đ˝ĐžŃ€Đ°ĐźĐ° – кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸĐ°Đ˝ĐžŃ€Đ°ĐźĐ°

ОригинаНът Ń‚ŃƒĐş: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Barcelona.JPG

 

Đ˜ĐˇĐłĐťĐľĐ´ От Castell de Montjuic къП Tibidabo – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Đ˜ĐˇĐłĐťĐľĐ´ От Castell de Montjuic къП Tibidabo

Дво соПоКни соНфита къП Barcelona – кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Дво соПоКни соНфита къП Barcelona

Дво соПоКни соНфита къП Barcelona – кропОст Castell de Montjuic – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

 

ĐĐ°ĐłĐťĐľĐ´Đ°Ń…ĐźĐľ со на гНодката и со СапътихПо ĐżĐľŃˆĐşĐžĐź Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ. Đ‘ĐľŃˆĐľ дОста даНоч, нО Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° со пОраСхОдиП ĐżĐľŃˆĐ°.

ОНиПпиКски стадиОн и ОНОПипиКскО соНО – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ХтигнахПо дО

ОНиПпиКскОтО градчо

 

ОНиПпиКски стадиОн и ОНОПипиКскО соНО – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐžĐťĐ¸ĐźĐżĐ¸ĐšŃĐşĐ¸ стадиОн и ОНОПипиКскО соНО – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐœĐ˝ĐžĐłĐž гОдини ĐąŃŃ…Đ° ПинаНи От 1992 насаП

ОНиПпиКски стадиОн и ОНОПипиКскО соНО – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐžĐťĐ¸ĐźĐżĐ¸ĐšŃĐşĐ¸ стадиОн и ОНОПипиКскО соНО – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐžĐťĐ¸ĐźĐżĐ¸ĐšŃĐşĐ¸ стадиОн и ОНиПипиКскО соНО – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐžĐťĐ¸ĐźĐżĐ¸ĐšŃĐşĐ¸ стадиОн и ОНиПипиКскО соНО – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

 

ЌоНта на ĐżĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Đ˝Đ°Ń‚Đ° раСхОдка Освон Đ´Đ° видиП ОНиПпиКскОтО градчо, ĐąĐľŃˆĐľ Đ´Đ° пОсотиП и ĐźŃƒĐˇĐľŃ на

испанскОтО соНО Poble Espanyol

Đ’ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐžŃ‚Đž соНО на пНОщ От 20дка са пОстрОони копия на ŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ°Ń‰Đ¸ сгради, кОитО ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ŃŃ‚ Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ°Ń‚Đ° на раСНичнито краища на Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń. Đ’ кОПпНокса са направони и раСНични автонтични ĐˇĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Ń‡Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ райОтиНници. На вхОда на кОПпНокса ОтнОвО ни Очакваха ОгрОПни ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐ¸.

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ТръгнахПо пО ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

 

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸĐž ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ на Poble Espanyol

Đ’ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐžŃ‚Đž соНО ПОгат Đ´Đ° со ĐžŃ‚ĐşŃ€Đ¸ŃŃ‚ раСНични ПагаСинчота и ростОрантчота, пОдОйнО на Đ˝Đ°ŃˆĐľŃ‚Đž Етъра краК ГайрОвО, нО Đľ пО-голямо.

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Đ ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° ĐžŃ‚ĐżŃ€Đ°ĐˇĐ˝ŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ Ń€ĐžĐśĐ´ĐľĐ˝Đ¸Ń дон на ĐŸĐľŃ‚Ń на късон обяд в 15:00ч. пО Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐ¸ в соНОтО. ĐŸĐžŃ€ŃŠŃ‡Đ°Ń…ĐźĐľ си два пъти раСНична паеля катО ĐźĐžŃŃ‚Đ° ĐąĐľŃˆĐľ с чорон ОриС, кОКтО со боядисва с ПастиНО От сепия. ĐĐ°ĐżĐ¸Ń‚ĐşĐ¸Ń‚Đľ, кОитО ни сорвираха къП ĐżĐ°ĐľĐťŃŃ‚Đ° ĐąŃŃ…Đ° ŃĐ°Đ˝ĐłŃ€Đ¸Ń.

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸĐ°ĐľĐťŃ

Đ—Đ° досорт вСохПо пО один сНадОНод и прОдъНМихПо иС ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ на соНОтО.

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đ¸ поКки с инторосон фОнтан

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

На сградата вляво част От прОСОрцито са саПО Đ˝Đ°Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ¸

 

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ¸Ń…ĐźĐľ иС соНОтО

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

 

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ТОва ПОстчо ĐąĐľŃˆĐľ ПнОгО ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´

Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝ŃĐşĐž соНО – Poble Espanyol – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Хтранна ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃ на пОНогнаН кОн

Вочо ĐąŃŃ…ĐźĐľ сНоСНи Đ´ĐžĐťŃƒ в града и со СапътихПо къП фОнтанито.

Museu Nacional d’Art de Catalunya

ĐĐ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐľĐ˝ ĐźŃƒĐˇĐľĐš на катаНОнскОтО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž – Museu Nacional d'Art de Catalunya – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐĐ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐľĐ˝ ĐźŃƒĐˇĐľĐš на катаНОнскОтО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž

Đ•Ń‚Đž ги и Ń‚ŃŃ… Font Magica de Montjuic (ĐŸĐľĐľŃ‰Đ¸Ń‚Đľ фОнтани на ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş)

Font Magica de Montjuic (ĐŸĐľĐľŃ‰Đ¸Ń‚Đľ фОнтани на ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş) – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃFont Magica de Montjuic (ĐŸĐľĐľŃ‰Đ¸Ń‚Đľ фОнтани на ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş) – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃFont Magica de Montjuic (ĐŸĐľĐľŃ‰Đ¸Ń‚Đľ фОнтани на ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş) – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃFont Magica de Montjuic (ĐŸĐľĐľŃ‰Đ¸Ń‚Đľ фОнтани на ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş) – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ЕднО соПоКнО соНфи Отпрод Ои ĐžŃ‰Đľ однО къП двОроца

Đ˜ пОсНоднО къП

Placa d’Espanya

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń – Placa d'Espanya – Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń – Placa d'Espanya – Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń – Placa d'Espanya – Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń – Placa d'Espanya – БарсоНОна

ĐŠŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° со върноП вочорта на същОтО ĐźŃŃŃ‚Đž, Са Đ´Đ° гНодаПо ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚ĐžŃ‚Đž ŃˆĐžŃƒ на поощито фОнтани. Đ˜ĐźĐ°ŃˆĐľ дОстатъчнО вроПо и Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° со върноП Đ´Đž квартирата и Đ´Đ° си вСоПоП нощата Са пНаМ. ВсичкО ĐąĐľŃˆĐľ тОчнО и ĐąŃŃ…Đ° ОправиНи прОйНоПа с кНюча, Ń‚Đ° си Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ нОрПаНнО. ВСохПо си кърпи и йански и со СапътихПо къП ПотрОтО.

Đ—Đ° пръв път ни ĐąĐľŃˆĐľ Đ´Đ° хОдиП с ПотрО на пНаМ,

как ĐˇĐ˛ŃƒŃ‡Đ¸ саПО đŸ™‚

Đ˜ĐźĐ°ŃˆĐľ одна ŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń ПнОгО йНиСО Đ´Đž пНаМа и ŃĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ на нея. Не сНод дъНгО со ОСОвахПо на пНаМа, кОКтО ĐąĐľŃˆĐľ протъпкан.

 

ĐŸĐťĐ°Đś – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸĐťĐ°ĐśŃŠŃ‚

ĐŸĐťĐ°Đś – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐŸĐťĐ°Đś – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ВОдата и пясѩка ĐąŃŃ…Đ° Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž Пръсни,

нО каквО Đ´Đ° со прави доцата си искат Ń‚ŃŃ…Đ˝ĐžŃ‚Đž. ĐĐžŃ€ĐźĐ°ĐťĐ˝Đž ĐąĐľŃˆĐľ Đ´Đ° Đľ ПръснО Са градски пНаМ, нО Освон всичкО ОстанаНО самия пясѩк ĐąĐľŃˆĐľ Ń†ĐľĐťĐ¸Ń в някакѩв катО стрОитоНон прах, и крака, ръцо, всичкО кОотО со дОкОсно Đ´Đž пясѩка ĐżĐžĐąĐľĐťŃĐ˛Đ°ŃˆĐľ всо однО си на стрОитоНон Ойокт.

Đ˜ĐˇĐşŃŠĐżĐ°Ń…ĐźĐľ со в ПОротО, пОиграхПо на пНаМа и Са щастио Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ Đ´ŃƒŃˆĐžĐ˛Đľ къдотО Đ´Đ° со Đ¸ĐˇĐżĐťĐ°ĐşĐ˝ĐľŃˆ От ĐźĐ¸ĐˇĐľŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ°. мванахПо си ПотрОтО и со прийрахПо ОйратнО в квартирата Đ´Đ° со ОправиП Са вочорта. ОправихПо со и со насОчихПо ŃƒĐś пО-ОтранО Đ´Đ° си хваноП Поста на Пагичоскито фОнтани. Да Đ´Đľ, аПа ĐąŃŃ…ĐźĐľ вочо СакъсноНи, ĐąĐľŃˆĐľ Ń„Ń€Đ°ŃˆĐşĐ°Đ˝Đž с нарОд От всякѩде и со Đ˝ĐžŃĐľŃˆĐľ ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°.

Đ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани

Đ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸŃ€ĐžĐźŃŠĐşĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ со проС тъНпата с доцата и си наПорихПо Поста на одна От кОНОнито, От къдотО со Đ˛Đ¸ĐśĐ´Đ°ŃˆĐľ ŃŃƒĐżĐľŃ€

Đ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Đ’ один ПОПонт со ОсвОйОди ĐźŃŃŃ‚Đž и Са Пон и со Потнах и аС на висОкОтО Đ´Đ° сниПаП. ĐŸĐž-къснО във видоОтО що видито каквО Саснох.

Đ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸĐľŃ‚Ń но и со ĐşĐ°Ń‚ĐľŃ€ĐľŃˆĐľ и си наПори ĐźŃŃŃ‚Đž Đ´ĐžĐťŃƒ

Đ¨ĐžŃƒŃ‚Đž Đľ интороснО, нО пак Đľ пОвочо рокНаПа, От кОНкОтО нощО ŃŃƒĐżĐľŃ€ Đ˛ĐżĐľŃ‡Đ°Ń‚ĐťŃĐ˛Đ°Ń‰Đž.

ФОнтанито са ОгрОПни и ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ раСНични Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸,

нО но са в синхрОн с ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°Ń‚Đ°, Đ° съП виМдаН на Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ Поста пО-ПаНки фОнтани, кОитО са в синхрОн с ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°Ń‚Đ°. Не ĐąĐľŃˆĐľ съвсоП тъПнО Ощо.

Đ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

 

ĐĄŃ‚Ń€ŃƒŃŃ‚Đ° Ойачо со Đ¸ĐˇĐ´Đ¸ĐłĐ°ŃˆĐľ на ПнОгО голяма висОчина.

Đ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Вочо со стъПни напъНнО

Đ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃĐ¨ĐžŃƒ на поощито фОнтани ĐœĐžĐ˝ĐśŃƒĐ¸Đş – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸĐžĐˇŃĐżĐ°Ń…ĐźĐľ ОкОНО час и пОНОвина и со Đ˝Đ°ŃŃ‚ĐžŃŃ…ĐźĐľ. мванахПо нагОро Đ´Đ° со щракноП соПоКнО

прод Museu Nacional d’Art de Catalunya

 

ĐŸŃ€ĐľĐ´ Museu Nacional d'Art de Catalunya – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ĐŸŃ€ĐľĐ´ Museu Nacional d’Art de Catalunya

ĐĐ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐľĐ˝ ĐźŃƒĐˇĐľĐš на катаНОнскОтО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž – Museu Nacional d'Art de Catalunya – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Đ˜ Ń‚Đ°Đź Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ ПаНки фОнтани и вОдОпади

ĐĐ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐľĐ˝ ĐźŃƒĐˇĐľĐš на катаНОнскОтО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž – Museu Nacional d'Art de Catalunya – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

ТръгнахПо Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ къП Placa d’Espanya

 

ТръгнахПо Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ къП Placa d'Espanya – БарсоНОна, Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń

Đ˜ ПаНкО нОщни сниПки на Placa d’Espanya

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń - Placa d'Espanya – Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń - Placa d'Espanya – Đ‘Đ°Ń€ŃĐľĐťĐžĐ˝Đ°ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń - Placa d'Espanya – БарсоНОна

 

ĐœĐžĐť Арона – ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń - Placa d'Espanya – БарсоНОна

ĐœĐžĐť Арона

 

ĐŸĐž пътнО къП вкъщи на ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ°Ń‚Đ° Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ ОгрОПнО парчо кОНкОтО БОйи на НюйиПата ĐźŃƒ храна, пица

ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń - Placa d'Espanya – БарсоНОна

ĐŸŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž ни ĐąĐľŃˆĐľ къП своя краК, ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Đ°ŃˆĐľ ни Ощо один пъНон дон в Barcelona и пОсНо нОщон пОНот къП дОПа. Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° спротноП йагаМа Đ´Đ° Đľ гОтОв Са ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń дон. Да ĐžĐąĐ¸ĐşĐ°ĐťŃŃˆ с раницито Ń†ŃĐť дон хич но ĐąĐľŃˆĐľ Офорта и ĐąŃŃ…ĐźĐľ иСПисНиНи Đ´Ń€ŃƒĐłĐ° схоПа. ДО ŃƒŃ‚Ń€Đľ !!!

 

 

Никола Балов: OnePlus 6 ще има метална рамка и стъклен гръб, обяви шефът на компанията

$
0
0
OnePlus 6 ще има метална рамка и стъклен гръб, обяви шефът на компанията
Главният изпълнителен директор на OnePlus Пит Лау за пореден път се появи с нова тема във форумите на компания си,…

Жюстин Томс, smiling: Иън Макюън. Черните кучета

$
0
0

IMG_4880

Черните кучетана Иън Макюън– скок в дълбоката литература. Текстът от корицата гласи „Роман за доброто и злото и за вечния философски въпрос за съществуването“, но всъщност романът е много, много повече и с това си признавам, каквото и да напиша ще е рамка, която ще му е тясна.

Това, което остана у мен е по-скоро двата светогледа – материалистичния и духовния. Макар да не е духовна книга, има доста дебел слой задълбочени разсъждения по темата. Мъдрост и смисъл, свобода и близост, търсене.

Историята на Джун и Бърнард минава през войната, която катализира разбиранията им за света и ги раздалечава, въпреки обичта помежду им. Политическите им разбирания, типични за младостта, поемат в противоположни посоки – тя избира личната свобода и заживява във френско планинско селце, а той преследва политическа кариера. Различни места и времена от живота им, преплетени с множество други малки истории около тях, с които романът и разсъжденията в него добиват плътност и устойчивост.

Любопитен личен детайл е, че изчетох романа в Берлин. А част от действието се развива в Берлин, с падането на Берлинската стена. Изумително. За всички, които имат спомен от този епохален ден – наистина не вярвахме, че ще се случи. А в книгата погледът е от мястото на събитието. Вълнуващо!

„Човечеството беше скорошно явление. Вселената изпитваше безразличие към съдбата на пролетариата.“

„Нашата окаяност се състоеше в това, че бяхме неспособни да приемем простите хубави неща, предлагани от живота, и да се радваме, че ги притежаваме.“

„… културна депресия, измежду най-лошите състояния на цивилизацията“

„Човешката природа, човешкото сърце … в крайна сметка това е единственото, с което разполагаме. То трябва да се развива и да се разширява, иначе нещастията никога няма да намалеят. Моето лични малко откритие е, че такава промяна е възможна, че тя е по силите ни. Без революция във вътрешния ни живот, колкото и бавно да се извърши, всичките ни големи планове се обезсмислят. Рабптата, която имаме да свършим, е с нас самите, иначе никога няма да живеем в мир помежду си.“

Истински роман за ценители.Препоръчвам!

С голямо любопитство продължавам с още от големия Макюън!

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live




Latest Images