Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Жюстин Томс: Хели проучва Интернет. да й помогнем.

0
0

Казвам се Хелии реших, че след 9 години е време най-накрая да завърша:). След грандиозни планове да хакна базата данни, да се пренеса в бъдещето и да взема вече готовия продукт или да помоля някой да ми я напише, реших да се хвана сама. Социалните мрежи и промяната на комуникациятаа между хората (това е темата) ми изглеждаха интересен и лесен за написване материал. До момента, в който осъзнах, че онлайн социалните мрежи са като плаващи пясъци от връзки, информация и хора, които колкото и да се опитваш да проучиш и категоризираш, а си мръднал с лявото око, а се се променили. Освен това разбрах, че ми е интересно да се ровя и да наблюдавам и колкото повече се ровех и наблюдавах, толкова по интересно ми ставаше. И ето ме – с онлайн проучване, в което взимат участие над 500 активни участници в социалната мрежа, и каквато е по-добрата новина – не всички са в моя приятелски кръг. Реших, че няма да си играя на дребно и искам да го направя с максимален брой хора (онлайн социалните мрежи в действие) и макар да не ни даде напълно разбиранане как влияят тези мрежи на поведението и комуникацията помежду ни, да ни даде моментна снимка на българските потребители и тяхните навици и поведение.

Ако желаете да се включите в проучването – https://docs.google.com/forms/d/19bP08HdEJ3rYK-4IQ8HMpizNiswiDXg0NTZQlrnr0ws/viewform

Ще съм благодарна да го разпространите към ваши приятелии контакти, които членуват и в други онлайн общества, различни от добре познатите ни Twitter и Facebook.

Какво харесвам относно интернет– че е необятен и че макар и не го осъзнаваме започва да приема физически параметри. Харесвам, че ми позволява само с няколко клика на мишката да достигна до хиляди и хиляди хора и да бъда достигната. Харесва ми и че някой ден когато токът спре ще гледам как се справят всички:), които са се научили максимално да разчитат на него:).

Е, това е. Благодаря.


Явор Иванов: Домашен суджук

0
0

ОК, и тази година се получи добре. Ще взема да запиша рецептата и технологията – хем да не я забравя, хем да я споделя.

Месото, което си взимам, в 1 част свински бут, 1 част телешко и 1 част свински гърди (обезкостени). Тук искам да уточня – гърдите са доста мазно нещо. Това не е лошо, напротив. Ял съм суджук само от телешко, без сланина – ми то е като трески. Ние в България имаме такъв вкус – ако не ни е мазничко, не е вкусно. Пък и дори с тази рецепта пак се получава доста по-чисто и по-малко сланинесто от кой да е купешки суджук/луканка/салам. Имам чувството, че в купешките слагат по 50% чиста сланина! (съвсем субективно, разбира се). Да не говорим че в домашния суджук няма жили и други странни примеси…

Та така. Аз взех по ~7 килограма от трите меса. Миналата година това стигна да имаме хубав домашен суджук до август :)

Месото се нарязва на парчета с размер 5-6 см и се омесва с подправките. Това се прави, за да може подправките да се разпределят хубаво в целия обем. Подправките, които сложих, са (пропорция на килограм месо):
22 грама сол/кг
5 грама кимион/кг (кимиона е сърцето на суджука)
5 г червен пипер/кг
1-2 г чубрица/кг
1-2 г черен пипер/кг
1 г сминдух или чимен на прах/кг (това не е задължително; тази година сложих чимен за експеримента и не се оплаквам от резултата :-) )
В повечето рецепти из нета пише да се слага селитра. Аз не слагам и пак си го ядем до средата на годината. До колкото знам селитрата помага да се запази червения цвят на месото като пресича някои процеси на окисляване (може и да се лъжа). Но това хич не ми звучи като нещо “домашно” и естествено. Пък и не ме бърка че суджука е по-кафяв – важен е вкуса. А за дълготрайността се грижат солта (да, тя не се слага заради вкуса) и изсушаването (и то не се прави заради външния вид). А, и най-вече фризера.

Понеже нямам кухненска везна, грамажите ги целя “на око”. Все пак, на 21-22 кила месо, 2-3 грама повече или по-малко кимион няма да се усетят чак толкова.

И така, омесвам нарязаното месо с подправките и ги оставям на хладно за 24 часа, да си поемат. Чак след това се намесва мелачката. Смилам нещата на най-едрата решетка (все пак няма да правя кренвирши). Смляното месо може да се опита на вкус – дали има нужда от още нещо – под формата на кюфтета :)

След като смеля всичко, го оставям на хладно да изпръхне още поне 24 часа. През това време го меся доста интензивно (тежка работа) през 5-6 часа. Меси се като тесто, с двете ръце, със запретнати ръкави :-)

След това идва време за пълненето в червата. Тежка и пипкава работа. Моята мелачка си има фуния за черва. То друг начин няма, де – освен с разни специализирани машини. Тук искам да вметна някои технологични тънкости относно самите черва:
- използвам тънки свински черва
- черва се намира трудно – няма ги по хипермаркетите :-) . До сега съм ги намирал само по кланници, като единицата е “една връзка” – към 90-100 метра. В зависимост от дебелината, стига за 30-60 килограма сурово месо
- червата могат да стоят в хладилника с години, стига да са добре осолени
- червата са доста по-здрави, от колкото изглеждат. Не се късат лесно. Но се късат когато очакваш най-малко :-/
- разплетете връзката на отделни черва. Покрай този процес човек осъзнава от къде идва израза “оплетени като свински черва”
- преди да нанижете червото на фунията, го накиснете за 2-3 минути в хладка вода. Подчертавам – хладка. Ако е гореща, червото се свива и няма нанизване
- има един много тарикатски метод за самото нанизване на червото върху фунията: хванете единия край, налейте вътре малко хладка вода (да запълни 3-4 см от дължината) и започвайте да нанизвате. Водата ще се движи пред фунията, като при това ще “смазва” червото за по-лесно нанизване. После ще си се изтече от другия край

Човек постепенно си изгражда технология за пълненето. То си е работа за двама, де – един да пълни в машинката, друг да управлява червото. Още няколко съвета:
- опитайте се да не оставяте въздух в червото, до колкото е възможно
- пълненето не трябва да е много плътно, нито много рехаво
- при пълнене с мелачка НЕ се поставят решетка и нож. Както казах, не правим кренвирши. Моята машинка има една пластмасова псевдо-решетка (всъщност само 3 “спици”), което се постава колкото да държи винта
- напълнете цялото черво, като на всеки Х сантиметра оставяте по 2-3 пръста празно за срязване. Чак след това се занимавайте с рязане/завързване
- по-тънките черва ги пълня на по-дълги парчета и после стават “подкови”. Имаше някои по-дебели, които изглеждат тъпо на подкови – тях ги пълня на по-къси парчета и ги оставям “прави”

И последния технологичен етап е сушенето. Сушилника си го правих аз – от идеен проект, през разкрояване на летвичките, сглобяване, лакиране, до облицоване с фина метална мрежа, което да пази от почти всичко: бръмбари/мухи до птици и котки. Само от айдуци не пази, ама там няма спасение – стискаш палци и това е.

В първите етапи на сушенето суджука трябва да се “плоска” (или “валира”) на всеки 1-2 дни. Целта е хем да придобие форма, хем да се размесва месото вътре. По време на плоскането, особено в началото, се оглеждайте за въздушни мехурчета останали от пълненето. Ако видите мехурче с въздух, пукнете червото с карфичка и изкарайте въздуха.

Когато позасъхне продукцията, плоскането се разрежда, докато накрая остава само висене и чакане. За колко време става – зависи от, хм, времето. Ако е хубаво, студено и ветровито – може да стане и за по-малко от 2 седмици. Ако е мъгливо, може да иде и 2 месеца. Важно е от време на време да се пробва, да не се пресуши. Ако стане на треска, не е вкусен.

После го слагам във фризера и така трае с месеци. Изваждам по някое парче да се размрази и режа с керамиката. От така описаната смес (21-22 кг) се получиха около 70-80 парчета, които след изсъхването са около 8 кг. Колко вино ще изпие – това си зависи от човека.

Добър апетит!

Ана Динкова: Ана Каренина

0
0

1

Надявам се не очаквате да ви разкажа филма! Ако се вълнувате от сложни житейски и любовни отношения пречупени през призмата на непокорната и необуздана руска душа – моля, отидете да го гледате! Ако се вълнувате от един интересен прочит и една по-особена екранизация – също трябва да го гледате. Ако имате претенции да разбирате от костюми, мода, декор или бижута – филмът става задължителен!

 

2

3

Ето някои мои хаотични мисли по лентата:

Не знам къде са спали от PETA – филмът е претъпкан с великолепни кожени яки, наметки, палта, шапки, маншони…

4

5

Можете да гледате филмът без звук – роклите на Ана разказват/разкриват целия сюжет и състоянията на сърцето, разума и духа й. Костюмите са дело на Жаклин Дюран, а в Лондон част от тях могат да се видят в изложба до 4 април (повече инфо
ТУК).

5a

6

Странно е Кийра Найтли да се опитва да произнесе котёнок – не се получава! Иначе е великолепна – особено когато страда. Искам да мога и аз толкова убедително да мога да плача по заявка – ако знаете някой актьорски трик – моля да споделите, ще бъде високо оценено!

7

8

За втори път Джъд Лоу ми харесва как играе, първата е ролята му в Closer. Фенките му може би ще са разочаровани – не е секси и е винаги напълно облечен.

9

10

Бижутата са величествени! Има един момент, обаче в който една от героините си слага пръстените, след като е изкъпала новородения си син. И за тези секунди, в които извършва това действие ми се стори, че един от пръстените е Trinity на Cartier. Което е странно, предвид факта, че пръстенът се появява едва през 1924 и става известен благодарение на Жан Кокто.

11

12

След филма се радвам, че живея във времена, когато ако омъжена жена има извънбрачна връзка, то мъжът с който прави секс е неин любовник. По време на цялото действие гората Ана беше наричана „любовница“ а Вронски нито веднъж не е наричан „любовник“. Странна логика, да живей феминизмът!

13

14

15

p.s. явно напоследък ми върви да гледам филми с великолепни костюми.

снимки: www.aceshowbiz.com& Форум филмс

Animal Rescue Sofia: Хитростите на Остап

0
0

Богров е претоварен. Нещо повече – в края на тази година изтича и нашият договор за приюта – няма как да останем тук (не се плашете, в процес на уреждане на въпроса сме, когато има окончателна информация, вие ще бъдете първите, които ще я научите). Това означава, че сме затегнали приема много – приемаме само кутрета, изоставени домашни и пострадали бездомничета, които не могат да бъдат кастрирани и върнати на място по кастрационната програма.

Приемът на пострадали животни обаче не е безкраен. Приемаме ранени, когато има местенце в стационара или в карантинното с кожно-болните. Ако сме много зле с парите – не приемаме кучета, които не можем да лекуваме в нашата клиника; ако сме нормално зле с парите (защото никога не сме „добре“ с парите) – поемаме и търсим помощ отвън… Ясно ви е, вече сте видели как работим за последните 3 години.

Та, затова, когато една от доброволките докара Остап, щастлива, че е помогнала се пулехме доста дълго насреща – „ама, ние не сме го приемали?! Отказахме им на хората по телефона – няма къде да го сложим този пес!“ Оказа се, че някой „хитрец“ е ползвал предишния ни апел (за транспорт на Сънчо и Страхил) и е пуснал информация „това куче се нужда от транспорт до Богров, те са го приели“. И нашите хора, мобилизирани и винаги нащрек – отиват, намират, натоварват и докарват кучо. А място няма.

DSCN5253DSCN5320

Съчинихме някаква безумна еквилибристика, за да го настаним. Кървясал и малко дезориентиран, в първите минути Остап изглеждаше зле. Като го позабърсахме установихме, че всъщност има само няколко повърхностни рани, и така нареченото „извадено око“ е въпрос на 2 шева, без които можеше и да мине.

Вместо това – доброволците, зарязали всичко, търчат и губят половин ден ценно време в тичане след измислени истории. Толкова често се случва „елате! Помогнете! Спасете умиращо куче!“. Зарязваме всичко, отиваме, а там – няма куче, или пък не е пострадало особено, или пък просто искат да се отърват от него… Каква загуба на време, нерви и ресурс! Не е висша математика този прост въпрос: за да отидат по сигнал за животно един или двама наши гледачи зарязват цялата си работа в приюта (а тя е МНОГО) и по този начин пренебрегват 500-те кучета, които вече са при нас.

Остап вече се оправя, като се възстанови напълно ще го окомплектоваме и ще го върнем на същото място, пък дано има късмет и да не се дава на колите повече. На „хитреците“, които не разбират какво значи 500 кучета и ежедневната грижа за тях пожелаваме да им дойде акълът в главата и да не си правят болезнени шеги с хора и животни. Това не е начин да се помага.

Събина Панайотова: 30

0
0

Идва един момент, в който трябва да се огледаш и да осъзнаеш, че това, което имаш тук и сега е всичко, което някога ще имаш. Всъщност не е един момент, много моменти са – често напомняне. Помага да оцениш това, което имаш тук и сега, да разбереш, че е най-ценното и да го обичаш. И трябвало да помага да не боли за това, което нямаш.

Всеки има различни неща. Някои хора имат кариери, други семейства – мъже, жени, деца. Никога не съм искала кариера особено силно. За мен това е празна дума. Все повече не знам и дали искам второто. Не че не го искам, просто не се стремя към него.

Погледнато от страни, сякаш на много хора им се отдава лесно да имат мъже, деца и семейства. Сякаш им се е случило най-естествено, без да се напъват, просто ей така. Аз гледам от страни и ми е чуждо – като програмирането. Виждам много хора да го правят, на теория ми е ясно как става, на практика никога не бих могла да се справя, особено сама.

Идва един момент, в който трябва да ти е пределно ясно, че това няма да се случи на теб . И най-тъпото, което можеш да си мислиш е, че понеже на някой друг му се е случили на 40, има шанс и за теб. Обидно е да чакаш. Нещо повече, загубеняшко е да чакаш и да се надяваш на шанс, вместо да осъзнаеш, че това което имаш тук и сега, е всичко, което ще имаш. Здравият разум е по-малко унизителен.

Много ми е удобно да си мисля и да пиша такива неща, в годината в която ставам на 30. Прави ме да изглеждам мъдра. Но истината е, че не се събудих изненадващо с тази мисъл. Това просто не е така. Не е прозрение, мислила съм над това и се старая да си го припомням и да не го забравям.

Истината е, че едното нещо, на което не се научих за 30 години е да приемам,  че някой може да избере друг вместо мен. Дори и да знам, че този човек не е за мен, често пак не мога да го приема. Едното нещо, към което не претръпнах беше усещането, че съм отхвърлена. Затова просто няма как да не оценям това, което имам тук и сега.

Марина Илиева: Сиан и китайската призрачна армия (1)

0
0

Имах щастието да посетя Сиан – душата на Китай, град – символ на началото, първата китайска столица. Продължава да бъде столица и по-късно – по време на тринадесет династии.

Когато се върнах в Пънлай и разказах на приятелите за пътешествието, се оказа, че никой от тях не е виждал Осмото чудо – Теракотената армияна живо… Те са толкова млади, а страната им – огромна и с древна история - има забележителности за цял един човешки живот…

Китайците казват: „Смисълът на живота е в това – да трупаш неща, които можеш да вземеш със себе си”. С идеята да трупаме впечатления, красиви спомени и мъдрост взехме следобед самолета от Нандзин и след три часа полет - ето ни в Сиан (Западно спокойствие е преводът), едно от родните места на китайската цивилизация по поречието на Хуанхъ - Жълтата река. Старото му име е знаково – Chang` an означава Вечния град, историята му е на повече от три хиляди години!

Отправната точка по Пътя на коприната и дом на прочутата Теракотена армия, градът си е спечелил световна слава и е с най-голям брой исторически и културни реликви в цялата страна. В него има и 51 университета.

Казвам се Аманда и ще бъда вашият гид в Сиан през двата дни. Какво искате първо да посетите? – усмихна се лъчезарно младата жена, която ни посрещна на летището. Китайците, които работят с чужденци, обикновено си избират някакво европейско име, с което се представят, за да улеснят общуването; много помага.

Настаниха ни в Императорския хотел „Западна столица” в самия център. С гръмките названия в Китай сме свикнали, но хотелът наистина си заслужава името – величествен и луксозен. На другия ден открих в страничните улички очарователни стари магазинчета и работилници, в една от тях дори изработваха дракони за прочутия танц.

На сутринта Аманда ме очакваше във фоайето (съпругът ми беше зает служебно). Беше довела и братовчедка си Ева – студентка по изобразително изкуство, за да „упражнява езика”. Обичайно е младите китайци, които изучават английски, да не пропускат възможност да поприказват с чужденци заради „упражнението”. Девойката беше тиха и притеснителна, не вземаше участие в разговора ни, но явно й беше достатъчно да слуша.

Така малката ни групичка застана на тротоара в очакване на такси. В осем милионен град да се хване такси е трудна задача, както се убедихме много пъти по време на престоя ни… Но скоро късметът ни проработи и вече пътувахме към действащия будистки храм Син Шан– всъщност цял манастирски комплекс, един от най-старите в Китай - в сърцето на града. С царствено достолепие той съжителства с небостъргачите наоколо, без това да изглежда еклектично.

Златният Буда на богатството

Златният Буда на богатството

Докато чаках Аманда да си купи свещи пред портата, ме наобиколиха просяци (това не може да се види в нашия Пънлай). Дадох по малко пари на няколко, но отнякъде прииждаха нови и моята водачка ме дръпна да вървим – не може да се помогне на всички…

Влязохме през високата порта и веднага потънахме в друг свят. Тръгнахме по алеите на комплекса. На домакините в него видимо не им пречи върволицата от туристи през целия ден. Приходите от билети са им нужни за поддръжката – в момента се поправяха някои от сградите. Странно ми подейства съчетанието на деловия ритъм на ремонтните работи и грохота на града отвъд манастирските стени с това застинало безвремие вътре.

Разминахме се с няколко монаси – вървяха вглъбени в себе си; в дрехи, непроменяни от хилядолетия; далеч от светската суета – бяхме невидими за тях… Те са в света, но не като част от него.

По-късно коментирахме с нашия приятел Джанбин защо мъжете, а и жените тук, в Китай, отдадени на Бога, остригват до голо главите си. „За да се отличават от другите хора, а и заедно с косите си да се освободят и от чувствата си… – после добави замислено – но това е невъзможно…” Помислих си, ако не се ръководиш в живота си най-вече от сърцето, ако не се отвориш за любовта и не следваш пътя й, ти си почти мъртъв…

Храмът Син Шан е построен през 268 г., по време на Западната Цин династия (265 – 316 г.), но е бил главен будистки център през династията Тан (618 – 907 г.). При царуването на император Узон храмът е бил осквернен заедно с много други будистки места за поклонение (гоненията на будистите през 841 – 846 г.). Значителна част от манастирските сгради са били разрушени. Отново са построени едва през 1785 при династията Мин. От тогава храмовият комплекс е възстановяван и разширяван през следващите династии, та до наши дни.

В началото на „Културната революция” всички будистки храмове са били затворени, а монасите – изпратени на „превъзпитание”. Днес тук е центърът на Китайската Будистка асоциация, чиято дейност официално е възобновена през 1980. След това са възстановени и най-големите будистки манастири, открита е Будистка академия и множество манастирски училища, които подготвят кадри за духовенството. Напоследък интересът на китайците към тази религия се засилва.

Можахме да видим седемте големи павилиона, които крият разказани отдавна съдби; барабанната кула с камбанария, мощехранителницата - възспоменателен паметник, свързан със съхраняване на древни реликви – мощи (пепел от тялото на Буда след изгарянето му) и свещените писания; има дори будистки хотел, вегетарианска столова и чайна. Един от храмовете е посветен на наказанията на грешниците, представени твърде натуралистично…

После въртяхме за късмет златистите цилиндри с написани индийски сутри (афоризми и коментарите към тях) покрай храма: „Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.”

Това е един от главните центрове на разпространение на индийския тантрически будизъм. В манастира са живели и работили индийски монаси, които през VІІІ век са превели от санскрит на мандарин множество сутри.


Тук се смята, че будизмът е възможност за трениране на сетивата, за докосване до мъдростта по пътя към щастието и откриване на нови измерения в човешкия живот. „Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия или въобще да не тръгнеш по него.” Според това учение ние сме се прераждали от незапомнени времена поради неразбирането на Четирите Благородни Истини. Но когато те бъдат напълно разбрани, се слага край на прераждането и на страданието и се постига Просветление (нирвана) или най-висшето възможно щастие.

Излизаме от древната духовност – един капсулован паралелен свят – и попадаме отново в уличния водовъртеж.

Китай е като едно голямо дърво. Листата са Нандзин, дънерът е Пекин, а корените са Сиан. – разказва мъдро новата ми приятелка.Както е обичайно за Китай, отношението към непознатите, дори и чужденци, е непринудено и чистосърдечно, а сприятеляването – лесно. Поне моят опит е такъв. – Сега ще разгледаме Градската стена. Но вече е обяд, не сте ли гладни? Какво искате да обядвате?

Тук се обядва и вечеря рано, по-рано, отколкото е прието у нас. В 11 сутринта редовият китаец вече се оглежда за закусвалня или ресторант.

Искаш ли да хапнем патица по пекински? – попита ме Аманда. А, ето нещо, което отдавна исках да опитам. Когато бяхме в Пекин, не открихме такова място, където сервират деликатеса, в Пънлай също няма. Мятаме се в едно такси и потегляме. Заведението е красиво декорирано в традиционен стил и е пълно.

След кратък разговор на моята приятелка със сервитьора се намери една закътана маса и за нас. Церемонията по нарязването на птицата на тънки резени е зрелищна, сервитьорът се осведомява дали си искаме костите за вкъщи. За мое учудване Аманда казва да ни ги увие и пояснява: „Ева ще ги вземе за кучето…” Щом казва…

Резенчетата патешко са на масата, подредени в малки чинийки. В други съдчета има натрупани тънки палачинки и стъкчета лук, краставички и други зеленчуци.

Всичко е кукленски миниатюрно, а девойките сръчно увиват в палачинките месо и зеленчуци с пръчиците си и ги топват в соса. Следвах движенията им и пробвах прочутото ястие – вкусно. Мъничък дюнер по китайски…

А сега сигурно искаш да се разходиш по магазините? Европейците, които развеждам из града, държат на това – поясни Аманда на излизане от ресторанта. Погледнах я невярващо – шегува ли се! Ще дойда в Първата китайска столица за два дни и ще се шляя по магазините, пълни със същата стока, която може да се купи навсякъде по света! Припомних й приятелски, че Господ е създал Китай, а той – всичко останало, посмяхме се и поехме към Стария град - артистичната уличка на традиционните занаяти.

Ето едно място, интересно за мен. Подобна запазена стара улица видях по-късно и в Ханджоу. Китайците трепетно пазят своята динамична, разнообразна и завладяваща култура, много аспекти от която се изясняват сега за първи път за западния свят. Последните сто години тя е претърпяла промени – по-дълбоки и бързи, отколкото през цялата й останала дълга история. Китайската цивилизация започва да се демистифицира и стереотипите да се преодоляват все по-често.

Тръгваме покрай малките магазинчета, повече от двеста са. В началото се продават материали за художници – всевъзможни видове четки, някои от които – огромни, висят заплашително от тавана като мечове; специална хартия за традиционния акварел, която се навива на руло и така се съхранява, мастилници и разни бои и мастила.

Другаде се предлагат книги, гравирани върху бамбукови пластинки, завързани помежду им.

Разбира се, високо ценените и прескъпи нефритени изделия, бижута от злато и сребро; глинени окарини, декорирани различно ( две години по-късно си купих такива от Синан, един от Водните градове по Яндзъ); уникални ветрила, ръчно рисувани; чадърчета като от приказките…

Прехласната, не можех да откъсна очи от това вълшебство. Видяхме и картини, изработени от фино изрязана магарешка кожа, както се правят и куклите от Театъра на сенките; маски от Пекинската опера; резбовани в старинен стил мебели; умалени копия на теракотените войници, на пагоди и богове.

Туристите бяха само азиатци, свикнали с класическата красота и минаваха по-делово покрай нея. Спираха ги единствено традиционните лакомства, които се предлагаха направо на улицата, на достъпни цени.

Спрях се и дълго гледах отмерените и изящни движения на художник, който рисуваше пред погледите на минувачите йероглифи – ето, така се е рисувало и преди пет хиляди години!… Погълнат напълно от изкуството си, той не забелязваше никого.

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки:Наталия Бояджиева

Фитнес блог: Брус Рандал (част II)

0
0

Продължаваме с втора част на изключителната трансформация, която Брус Рандал е постигнал с физиката си. Ако сте пропуснали предишната статия, препоръчваме да започнете с нея.

На 2 август 1955 г. стрелката на кантара показвала на Брус тегло от 182 кг. Тогава той взел сложното за него решение, че трябва да свали излишните си килограми. Според авторитети във вдигането на тежести и физическата култура той никога нямало да успее да свали излишното си тегло и да участва в какъвто и да е конкурс по културизъм. Обаче точно думата "никога"го мотивирала да започне да извайва тялото си като скулптор с помощта на дъмбели и щанги.

Началото

Рандал осъзнал, че трябва да промени коренно хранителните си навици и тренировки. След като размишлявал известно време, той решил да направи точно обратното на всичко, което му помогнало да увеличи теглото си. Като за начало започнал да намалява количеството храна, което приемал. След това постепенно премахвал въглехидратните и мазни храни от диетата си, като съответно увеличил приема на белтъчни храни и плодове и зеленчуци.

В тренировките си той увеличил сериите и повторенията - вместо 3 серии с по 3-5 повторения, той правел 4-5 серии с по 12-15, в зависимост от мускулната група. Неговата тренировка включвала 20 упражнения и траела около 6-7 часа дневно. Брус бил погълнат от идеята да отслабне и бил концентриран само в това.

Кардио

Брус Рандал

Естествено, към тежките тренировки с тежести Рандал включил и бягането като кардио тренировка. В самото начало за няколко седмици той само се разхождал, като се стараел да увеличава дистанцията и темпото си.

След известно време Брус започнал да тича с леко темпо, като се уморявал започвал да ходи, но не спирал. Така постепенно с времето и свалянето на излишните килограми Рандал започнал да тича от 5 до 8 км почти всеки ден. Той открил, че бягането не му влияе особено на тренировките с тежести, даже напротив, доста се увеличила издръжливостта му.

Диета

Обикновено това представлявал един храноден на Брус Рандал:

  • Закуска– 2 леко сварени яйца, нормален размер; половин литър обезмаслено мляко; чаша пресен портокалов сок и ябълка.
  • Обяд– салата; сушени плодове и ядки.
  • Вечеря– голяма пържола, два зеленчука, литър обезмаслено мляко и желатин.

Брус смесвал сухо мляко с обезмасленото, за да увеличи протеиновото съдържание. От време на време Рандал пиел и кафе, тъй като открил, че кафето намалява апетита му.

Тренировки

Брус Рандал често сменявал своята тренировъчна програма, но това е пример за това какво е представлявала:

  • Коремни преси, повдигания на краката на пейка, повдигане на краката от вис – 20-50 повторения;
  • Клекове без тежест – 20;
  • Бедрени сгъвания и разгъвания – серии от 25;
  • Хоризонтален лег и флайс – серии от 15-20;
  • Набирания, кофички, сгъване за бицепс, гребане с щанга или дъмбел, гребане тип "хеликоптер"– серии от 15-25;
  • Преси с дъмбели от седеж, преси на наклонена лежанка – серии от 10-15;
  • Още коремни преси, повдигания на краката от пейка и вис – серии от 20-50;
  • В края на всяка тренировка включвал и други упражнения, според това на коя мускулна група искал да акцентира.

Брус Рандал

Рандал прекарвал огромно време в залата по време на своята трансформация. Веднъж тренирал 27 часа в период от два дни и 81 часа в периодот една седмица. Брус си давал само няколко дни почивка, след което започвал отново здраво да тренира. Веднъж тренирал 27 последователни дни без почивка.

Цел

Преди началото на новата 1956 година Рандал си поставил за цел от началото на месеца до 15-то число да прави всеки ден по 5 хиляди коремни преси към обичайната си тренировка с тежести и бягането. Задачата му била доста тежка, но той успял да я изпълни със 75 хиляди коремни преси за 15 дни. Според Брус това му помогнало да намали драстично талията си и да започне да вярва още повече в себе си.

Предизвикателства

Рандал често си поставял лични цели, за да не губи стимул в трансформацията си. Той си поставял дата, или да речем, определен срок, в който искал да постигне нещо, например намаляване на теглото с 5 кг или намаляване на няколко сантиметра от талията и т.н. Този метод с поставянето на цели Брус научил, когато увеличавал теглото и силата си. Тогава си поставял цели като например за определено време да успее да вдигне на мъртва тяга или лежанка определени килограми. Рандал обичал да си поставя предизвикателства и да ги изпълнява.

Резултат

В крайна сметка след всички предизвикателства, през които минава, на 20 март 1956 година кантарът показва на Брус лично тегло от 83 кг. За 32 седмици Брус Рандал отслабва с около 98 кг. Според някои авторитети тогава, отслабването на Рандал било прекалено рязко и намирали, че е изгубил голяма част от силата и мускулната си маса, но това не притеснявало Брус. Само няколко години по-късно той спечелил престижния конкурс "Мистър Вселена" - през 1959-та година, с лично тегло от 97 кг чиста мускулна маса.

Брус Рандал споделял, че две правила винаги са му помагали в постигане на целите си, и те са:

  • Попитай и ще получиш отговор.
  • Бог помага на тези, които сами си помагат.

Класиране в конкурси

  • 1956 г. - "Мистър Америка" - AAU - 13-ти;
  • 1957 г. - "Мистър Америка" - AAU - 6-ти;
  • 1958 г. - "Мистър Вселена"за професионалисти - NABBA - 2-ривъв високия клас;
  • 1959 г. - "Мистър Вселена"за професионалисти - NABBA - 1-вивъв високия клас;
  • 1959 г. - "Мистър Вселена"за професионалисти - NABBA - Цялостен победител.
Прочетете и тези полезни материали:
Брус Рандал (част I)
Бил Пърл
Макс Сик (Максик)
По пътя от любител към състезател
Кланси Рос
Стив Станко

Ана Динкова: Барселона – храна

0
0

Няма нужда от обяснения. Барселонските хали в малко снимки:

Barcelona 2013 0087

Barcelona 2013 0090

Barcelona 2013 0092

Barcelona 2013 0093

Barcelona 2013 0094

Barcelona 2013 0098

Barcelona 2013 0102

Barcelona 2013 0103

Barcelona 2013 0109

Barcelona 2013 0110

Barcelona 2013 0113

Barcelona 2013 0115

Barcelona 2013 0123

Barcelona 2013 0128

Barcelona 2013 0130

Barcelona 2013 0136

Barcelona 2013 0140

Barcelona 2013 0151

Barcelona 2013 0158

Barcelona 2013 0167


Веселина Вълканова - Медиа дизайн: Yippee Ki-Yay!

0
0

Първи брой за ipad на "Yippee Ki-Yay!" - безплатно списание за кино, илюстрация Carlos Lerma, арт директор John Hitchcox

Човешката библиотека: Копнеж за ученическо творчество

0
0

Пишещи приятели (:

Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ (http://svetlinisredsenkite.com/), електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/) и Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/) канят всички ученици да участват в

Копнеж за ученическо творчество

Участниците могат да изпращат на адрес poslednorog -в- gmail.com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове. Темата е свободна.

Копнеем за текстове, които:

1) се усеща, че ви вълнуват:) ;

2) отговарят на критерий 1от критериите на поредица „Човешката библиотека“;

3) ни ги изпращате за първи път. (Това е важно за онези от вас, които участваха в миналогодишния ни копнеж. Иначе може да ни пращате текстове, които вече са публикувани другаде или са участвали в други конкурси.)

Молим всеки участник да събере текстовете си в един файл – в RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX формат. Общата дължина на текстовете може да бъде до 9 хиляди знака (включително интервалите).

Файловете трябва да са анонимни. Личната си информация (име, възраст, клас, училище, град) пращайте отделно, в текста на самия имейл.

Краен срок за пращане: 21 март 2013.

Наградите ще бъдат обявени на Фестивала на българското образование (на http://edufest.info ще бъдат обявени датите на провеждането му тази година). Те включват книги от Човешката библиотека (хартиени и електронни), публикация онлайн (по желание на авторите) и участие в писателски работилнички на живо, по време на самия фестивал или във вече течащата серия мини-работилнички.

Следете тук за промени.

Вдъхновение! :)

Аз чета... за вас и с вас: Рамона Белята-а-а-а :)

0
0

Много е трудно да си най-малкият член на семейството. Още по-трудно е да отстояваш интересите си и да получаваш нещата, които ти трябват, ако възрастните се правят на всезнайковци, а голямата ти сестра смята, че е много по-умна и добра от теб. Какво правиш в такава ситуация? Вдигаш врява!

Не знам дали подходът на Рамона Куимби е правилен, но факт – щом вдигне врява, тя винаги получава онова, което иска. А в отговор печели прозвището „напаст“. Но според малкото момиче, тя не е напаст и нищо, ама нищо не може да я убеди, че прави бели – просто защитава интересите си. Нека да видим обаче дали тактиката й действа в училище…

Всъщност в книгата „Рамона Белята“, героинята на Бевърли Клиъри тръгва в предучилищен клас. Нетърпелива да пристигне в училище, тя е изнервена, че ще ходи с приятелчето си Хауи, с отвратителната му малка сестра Уила Джийн и с госпожа Кемп. Но изненадите не спират дотук. Мис Бини – учителката на малките ученици – посреща Рамона с усмивка и й предлага да седне и да изчака, докато й даде подарък. Възхитено от идеята да получи нещо специално, момичето стои и не мърда от мястото си, за да издържи изпитанието. Освен това, Рамона съобщава на новите си съученици, че ще се сдобие с нещо специално от учителката им. Но каква е изненадата й и колко е притеснена Мис Бини, щом подаръкът се оказва погрешно разбрана дума!

Въпреки фалстарта, Рамона много харесва учителката и искрено желае да се превърне в любимка на Мис Бини. Но колко е трудно само! Да пазиш тишина, да си почиваш кротко, да не дърпаш перфектните къдрици на Сюзан, които са готови да направят „ПИНГ!“…

За малкото палаво момиче предучилищният клас се оказва изпитание. Не само сложните думи като „светлозор“, непрекъснатото бягство на сладкия Дейви от лапите и целувките на Рамона и старите кафяви ботуши са предизвикателство. Най-голямото препятствие пред любовта на Мис Бини и щастието на Рамона се оказват едни къдрици. А само паднал зъб е в състояние да върне Рамона Белята обратно в училище…

В книгите си за Рамона, авторката Бевърли Клиъри прави преглед на израстването на малкото момиче от тригодишно невъобразимо хлапе („Бийзъс и Рамона“), през предучилищната група („Рамона Белята“), първи клас („Рамона Смелата“), та чак до трети клас („Рамона Куимби на 8 години“). Интересно е как с всяка книга момичето повтаря грешките и научава уроците на съответната възраст, трупайки опит и постепенно превръщайки се в онова, което винаги е трябвало да бъде – любимка на читателите от цял свят. Да живее Рамона Куимби!

Не пропускайте да прочетете три от книгите за героите на Бевърли Клиъри, а после ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се включете в “Читателска щафета 3 мини” – значките са за първите 500! Повече информация за играта ще откриете тук.

Вземи тази книга с отстъпка!





Йордан Матеев, "Икономика на всичко": Зрелищен финал на зрелищни представления

0
0

Започвам с две мои прогнози.
Максимум до една година той [Симеон Дянков] най-вероятно ще бъде сменен в опит на него да се прехвърли цялата отговорност за финансовия провал на държавата. (28 юли 2010)  
Надявам се, че политическите и обществените лидери си дават сметка, че ако бизнес средата не стане приоритет номер едно за държавата, рано или късно, но по-скоро рано, един милион безработни ще излязат на улицата, за да ги попитат защо няма работа. (4 окт. 2012)
Припомням тези прогнози за да покажа, че случващото се тези дни можеше да се очаква. Ясно беше, че финансовият министър Симеон Дянков е бушон, поставен, за да поема народното недоволство, който ще изгори в подходящ за премиера момент. Ясно беше, че влошаващата се бизнес среда, която отблъсква предприемачите, подтиска доходите и увеличава безработицата трудно може да се прикрие с популизъм. Сметките за ток са високи, но не по принцип, а спрямо доходите на българите. Затова и протестите естествено се пренасочиха от тока към доходите и от ЕРП-тата към правителството.

Правителството на Бойко Борисовзапази макроикономическата стабилност, което е много важно, но не е достатъчно, за да има значим ръст на доходите. По време на това правителство България падна от 44-то на 66-о място в класацията на Световната банка за условията за правене на бизнес. Това е голям провал, който обяснява дефицита на инвестиции и високата безработица.

Бойко Борисов ще стане поредната жертва на преобладаващото сред политиците грешно мнение, че гласоподавателите наказват реформаторските правителства. Той не се вслуша в съветите да използва кризата, за да прокара по-лесно реформите и реши, че вместо това може да остане на власт с бърза пожарна команда и зрелища.

Българите видяха, че това не работи. Добра новина е, че мнозинството вече знае, че монополите са проблем и водят до корупция, високи цени и убиване на по-малкия бизнес. Но сега има риск недоволството да ни отведе в грешна посока. Нито национализацията на ЕРП-тата, нито повече държавни регулации водят до по-добър бизнес климат. Напротив, подобни идеи влошават условията за бизнес, намаляват доходите и увеличават безработицата. Срещу монополите има едно универсално лекарство - конкуренция.Тя стимулира иновациите, подобрява качеството и сваля цените.

Еленко: Рекламна мимикрия, circa 2013

Антон Терзиев, movies.bg: The Rise & Fall of a White Collar Hooligan

0
0
The Rise & Fall of a White Collar Hooligan

The-Rise-&-Fall-of-a-White-Collar-HooliganБрит филмите за ултраси винаги са ми били любими, заради тоталното саморазрушаване под похлупака на една безкрайно нелепа идея.  The Rise & Fall of a White Collar Hooligan,разочароващо не е от тях. Безработен запалянко,  обикаля интервюта за работа под натиска на гаджето си, докато накрая организация точеща кредитни карти го хедхънтва. Пред тяхното "сезам отвори се"всички EU банкомати клякат. До един момент разбира се, в който играта на котка и мишка с куките не завършва с мефистофелското предложение на чичко следователя - имената или душата.   The Rise & Fall of a White Collar Hooliganе с учудващо слаб сценарий, нито един запомнящ се лаф и блудкав, безпомощен финал. Навярно доста по-интересен би бил с една година по-ранният проект на Nick Nevern, TERRY, в който виждам, че е режисьор, сценарист и актьор. Продуцентите явно си го харесват, щом в IMDB половината заглавия, които предстоят на пича включват думичката  Hooligan.

Аз чета... за вас и с вас: Amazon създава пазар за „употребявани“ е-книги

0
0

usedОчертава се нова конфронтация между онлайн търговците и създателите на съдържание. Бюрото за регистрация на патенти и търговски марки на САЩ даде на Amazon патент „Вторичен пазар на дигитални обекти“, съобщават Black Book и Singularity Hub. Към момента най-близката подобна услуга на технологичния гигант е възможността за еднократно заемене на е-книга през устройствата Kindle.

Вторичният пазар за дигитални обекти представлява пазар за трансфер на е-книги, аудио, видео, картинно съдържание и дори приложения. Това прехвърляне може да включва продажбата, отдаването под наем, подаряването, заемането, търгуването и т.н. с дадения обект. Amazon обаче ще може да предложи подобна услуга единствено ако въведе такса, с чиито приходи да се покрият евентуалните загуби от спада в продажбите на нови артикули.

Засега не е ясно колко ще получават първособствениците за трансфера на дигиталните блага и какъв дял ще получава компанията за предоставянето на услугата, нито дали създателите на самия продукт ще бъдат компенсирани под някаква форма. 

Предвид естеството на дигиталните продукти, логично възниква въпросът – как една електронна книга става „втора ръка“? Отговорът на Amazon най-добре се изразява в термина „оказион“ (pre owned). И по-конкретно – компанията иска да въведе система, която да следи, колко пъти даден файл е бил прехвърлян между потребителите. Според патента това може да стане чрез крайна поредица от персонализирани бази данни. Така, когато се извърши трансфер, файлът се записва в хранилището на новия собственик и се изтрива от това на продавача. По този начин броят на трансферите може да се лимитира и да се наложи контрол над вторичния пазар.

Разбира се, подобна практика веднага води до много доводи „за“ и „против“ от страна на експертите. Позитивът от въвеждането на такъв тип система е, че ценообразуването при препродажбата може да се извършва по конкретни и справедливи критерии – като брой трансфери например или някакъв друг критерий.

Негативите, от своя страна, могат да се очертаят в няколко насоки. Създаването на такъв вторичен пазар вече наистина може да означава края на малките книжарници. Но по-големият проблем е, че творците най-вероятно няма да бъдат компенсирани по никакъв начин за този трансфер. В крайна сметка те не получават нищо и от вторичната продажба на употребявани хартиени копия, макар че разликата е огромна, тъй като оказионните е-книги са идентични като качество с новите. Освен това продажбата на е-книги втора ръка може да доведе до спад в продажбите на новите дигитални продукти. В същото време по-ниските цени могат да доведат и до по-голямо търсене, тъй като е възможно потребителите да предпочетат оказионните цени.

В крайна сметка ходът на Amazon само напомня факта, че компанията на практика притежава целия печатен пазар. Все пак ситуацията може и да не се развие по този мрачен сценарии, тъй като компанията може изобщо да не започне да използва своя патент.

Но тази новина е повод за размисъл върху наболелия въпрос – как се осигурява адекватна компенсация на творците за техния труд?


Библиотеката: Елизабет, кралицата

0
0

elizabet-kralicataАко се интересувате от историята на монархията във Великобритания, представяме ви едно четиво, което ще ви запознае с известни и неизвестни факти от живота на кралското семейство, като в центъра на всичко ще бъде кралица Елизабет II– чаровна, загадъчна и добронамерена.

Или поне така ще я представи Сали Бидъл Смит. Ние, разбира се, няма как да знаем какво е истинското лице на кралицата, но на наше разположение са над 600страници, в които да опознаем както нея, така и семейството ѝ. Признавам, че авторката ми се стори прекалено пристрастна в описанията си. Изречения като това:

.

“Независимо обаче че Фройд не е успял да покаже изразителните очи и сияйната кожа на кралицата, той уловил по един хипнотизиращ начин същността на отдадената ѝ на дълга и целеустремена натура, както и силата на стоицизма ѝ.” стр. 518

се срещат почти на всяка страница в тази книга. Човек остава с впечатлението, че кралицата е някакво божество, най-малкото в очите на Смит, или че книгата е претърпяла сериозна редакция, преди да бъде дадена за печат. Наред с подробните описания на кралските одежди и бижута, детайлното обрисуване на начина, по който яздела кралицата при едно или друго празнично събитие, читателят все пак успява да отсее много полезна и интересна информация. Едно от хубавите неща на книгата е подробното представяне на личности и събития – пак в контекста на отношението им към Елизабет, но пък тази жена е преживяла толкова много и е познавала едни от най-важните личности в съвременната световна история, така че събраната и синтезирана информация между страниците си е истинско богатство.

Любопитен факт е, че образът на покойната Даяна, любимка на толкова много хора, в книгата е на истерична, лицемерна и крайно неуравновесена личност. Излишно е да казвам, че кралското семейство излиза чисто от скандалите около принцесата: Елизабетсе опитвала да помири съпрузите, Чарлсвсе пак някак излиза жертва пред медиите, а безумията на останалата част от кралската фамилия минават на заден план и в крайна сметка биват забравени.

Разбира се, да си кралска особа не е само цветя и рози. Елизабет стриктно спазва дневните си кралски задължения, сред които преглед на пресата и на важни документи, но каквото и мнение да има по даден въпрос, гледа да го пази за себе си. Описанията за личния живот на това световноизвестно семейство е скромна и в по-голямата си част книгата ми прилича на преповтаряне на кадри от документален филм или преписани прессъобщения.

Смятам, че “Елизабет, кралицата” е подходящо четиво само за хора с откровено голям интерес към конкретната кралска фамилия, а също и за тази порода човеци, които умеят да запаметяват дати, имена и събития и това да ги прави щастливи и полезни. Въпреки изобилието от факти, авторката успява да предаде прекалено много от личното си отношение, което в крайна сметка “разкъсва” книгата между това да бъде просто един сборник с важни събития от живота на кралица Елизабети едно по-леко четиво, посветено на нейната харизматична личност.

Ще се радвам на вашите коментари за книгата и се надявам да споделите коя е любимата ви част от нея.

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотекатаот изд. Еднорог


Filed under: Биография, Исторически

Animal Rescue Sofia: Тапицираните скелети

0
0

Две животни на ръба на гладната смърт приехме през изминалата седмица. Това са догото Брус и безпородната госпожица, която нарекохме Скелетчето по очевидни причини.

Брусе на 8 години. Както се вижда – в много лошо състояние е, гладувал е систематично дълго време, засега е отпаднал, слаб и недоверчив.

DSCN5185DSCN5192

Наши доброволци го видели да рови около кофи за боклук. Точно го хванали и се появил стопанина. Заявил, че няма пари, не можел да го храни и затова било толкова слабо момчето. Нашите хора обаче решили да проследят ситуацията.

Малко след срещата им, така нареченият „стопанин“ заминал за провинцията за няколко дни, през които не се знае дали някой вообще се е грижил за кучето. След като се върнал специално потърсил доброволците и им завел Брус – заминавал в провинцията, съдбата на животното не го интересува повече.

DSCN5299DSCN5295

Трудно можем да си представим колко време е гладувало толкова голямо куче, за да стигне до състояние “тапициран скелет”. Ушите му също са ужасно зле, очевидно е, че е занемарен от години. Брус все още ни няма доверие и не позволява много да се разпореждаме с него, но Веси полага големи усилия и с времето вярваме, че ще успеем да го превърнем в спокойно и здраво куче.

Другата слабушка, която намери подслон в приюта е младо женско куче. И нейното състояние е причинено от човек. Била е затворена незнайно колко дълго в някаква будка заедно с още едно куче. Другото животинче е било взето веднага от хората, които са им отворили след като са разбрали каква е работата. За нашето Скелетчеобаче не се е намерил подслон.

DSCN4898DSCN4892

А тя е толкова мило и добро куче! Доближава те внимателно, а после ти лепва един мокър нос в ръката – хайде, погали ме, нека да бъдем приятели… Ако не и обърнеш внимание, си долепя хълбока до крака ти – радва се на всякакъв допир. Ако я избуташ – замръзва и стои като истукан с физиономия „тук съм и ме няма“ – само и само да е близо до хората…

Вярваме, че ще успеем да захраним Скелетчето достатъчно бързо, но ще успеем ли да и осигурим човешката обич, за която толкова силно копнее?

DSCN4902

Стойчо Димитров: Изгубената Сирия (2): Хама – Нориите и двореца на Азем паша

0
0
В днешния забележителен ден (за интернет-археолозите в бъдеще: днес правителство подаде оставка)  можеше да останем без нов пътепис (редкацията имаше неблагоразумието да си пусне телевизора и изобщо не можа да се концентрира върху новия пътепис на Цветан). Но – засега няма протести срещу нашия сайт, така че ще продължим и днес :)Цветан отново ще ни води до предвоенна Сирия, а ние оставаме с тайната надежда, че снимките в разказа ще помогнат при възстановяватането.Приятно четене:   

 Хама – Нориите и двореца на Азем паша

След няколко часа по магистралата на юг от Алепо, нашата първа спирка е  

град Хама – четвъртия по големина град в Сирия

Тук хапнахме по един дюнер и се разходихме в парка на брега на река Оронт.

Дървено водно колело – Хама, Сирия

    Пред нас се въртеше от течението на реката едно огромно

дървено водно колело – Нория

Гледахме захласнати като деца този древен работещ механизъм, който подаваше вода за напояване на плодородните поля.

 Дървено водно колело – Хама, Сирия

  На солидна възраст 600 – 700 години те изправно работеха неуморно. Първите нории са на византийците, но после Аюбидските халифи увеличили броя им до 30. Днес са остали 17, които през 1999 бяха обявени за част от световното културно наследство. Аферим, машалаа!

 Дървено водно колело – Хама, Сирия

  В най горната си точка норията изсипваше водата в канал.

Дървено водно колело – Хама, Сирия

  После я отвеждаше в акведукт.

 Дървено водно колело – Хама, Сирия

Най –голямата нория al – Mamunye е от 1453 година е с диаметър 21 метра. В горещото пладне беще удоволствие да се доближиш до хвърчащите пръски вода от нея. Кефът щеше да е пълен ако всичко това не беше съпроводено от ужасното скърцане пронизващо мозъка ти. Но ако вече Ви е хванало световъртеж от толкова колела, и пръстът Ви не се изморил да върти колелцето на мишката, сега тръгваме на

разходка из Хама

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Надолу по реката, която се извива покрай хълма на който е кацнала цитаделата. Но за крепоста е йок(не) е интересна за нас след посещението на Алепската цитадела, и аз се обръщам се към Мехмет, нашият шофьор на турски, защото той знае английски, колкото аз арабски. – Нерде Азем сарай? – скалъпвам въпроса (Къде е двореца на Азем?) –Тамам ! (Да ) – кима ни той уверено. Е имало и полза от турското иго (присъствие) у нас и в Сирия.

 Хама, Сирия

Бунтовен град, известен като крепост на мюсюлманските братя няколко пъти разрушаван но и въстановяван отново.

 Хама, Сирия

  Центъра с фонтаните захранвани от нориите.

 Хама, Сирия

  Това малко бижу е

Малката Мамелюкска джамия Ал Иззи

от 15век ми хареса повече от Голямата джамия. В 1516 турците завладяват Сирия и след 400 години управление остават няколко разкошни образци на османската архитектура. Вляво е двореца Азем ( Qasr al – Azm )на мутешарифа(губернатора) на провинция Хама – Aсад паша ал – Азем построен през 1742 година.

 Хама, Сирия

Тукашната уютна резиденция ми хареса повече от големия дворец на Азем в Дамаск, построен за него 1743 година след повишението му за добра служба на султана. Тя има три части. Харемлек е обитавана от семейството, . Селямлък –за прием на гости, и трета за прислугата. Днес

Селямлъка е етнографски музей

 

 Селямлък – Хама, Сирия

 На първия етаж е хамамът (банята), където можеш да си изгубиш потта и кирта. Освежен и напарфюмиран с розово масло можеш да се скриеш в сянката на ливана.

 Хама, Сирия

Ливанът е сводесто помещение отвореното от една страна към двора.

 Хама, Сирия

Можеш да си изплакнеш очите от змийския чучур.

Хама, Сирия

Като паша излегнат на миндера, можеш да изсърбаш едно турско кафе на пясък с наргиле.

Хама, Сирия

Вътре е музейната сбирка съхраняваща римска мозайка с музиканти свирещи на лира.

Хама, Сирия

Малкият фонтан на втория етаж.

Дворецът беше силно повреден след бунта от 1982, но беше въставен много внимателно. Отделено беше внимание към всеки детайл. Един ден след като приключат настоящите битки, аз се надявам, че някоя от моите снимки може да послужи за реставрацията.

Хама, Сирия

В Селямлъка (приемната) облицован от разноцветен мрамор също има шардаван(фонтан).

Селямлъка – Хама, Сирия

Сваляне булото на младоженката, която вече се е събула налъмите на висок ток.

Хама, Сирия

Вижте тези сенчести арабски арки на втория етаж и ажурната украса на прозореца на първия етаж., отворени за вечерния прохладен бриз.

Хама, Сирия

Под похлупака на ябълката май е имало сладки фурми.

Хама, Сирия

Мангалът очаква слугите да наспят горещите въглени.

Хама, Сирия

Дали някой любопитен женски поглед не ни изпраща изпод воала от ажурните прозорци?

Хама, Сирия

Водното огледало на фонтана невъзмутимо очаква да се отрони листо от магнолията. Ех, една романтична въздишка се откъсна от моето сърце, на излизане от това райско кътче.

Хама, Сирия

Обратно по пътя към паркинга една табела ни насочва към художествена галерия.

Хама, Сирия

Местен художник гордо показват своите пейсажи от Хама.

Хама, Сирия

А Оронт продължава да се пени на праговете,

Хама, Сирия

и нориите, които искат да обуздаят силата му.

Хама, Сирия

Но нориите, това чудо на Ориента продължават да се въртят. Завъртат се и колелата на чудото на социализма – Жигулито и според картата остават 29 км до следващата ни спирка Хомс.

Цветан Димитров, 2008/2013

Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани с Ретро – на картата:КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Василена Вълчанова: Събития: Sofia Corporate Communications Experience

0
0

sofia corporate communications experience

Споменатото в заглавието събитие с учудващо дълго име ще се случи само след седмица в Rainbow Plaza. Трябва да си призная, че във време на изобилни семинари по маркетинг и социални меди, за пръв път ми попада толкова мащабно събитие, ориентирано само към PR. Затова съм и особено любопитна да видя какво ще се случи на 28 февруари и 1 март с толкова чуждестранни лектори на едно място.

Досега Corporate Communications Experience са се случвали в Загреб, Белград, Дубай, Москва, Баку – ето, че такова събитие ще има и в София. На живо ще можем да видим 11 специалиста по комуникации, управление на репутацията, кризисен PR и други подобни интересни теми. Всички до един имат дългогодишен опит и много истории за разказване. За мен особено интересна е Mary Jo Jacobi, която е работила с доста “горещи” организации като BP и Lehman Brothers. С интерес очаквам и Donald Steel, който доскоро е бил официален говорител на BBC. Надявам се скоро (преди или след самото събитие) да видите интервюта с тях двамата тук. А до тогава сами вижте лекторитеи преценете кои ще са ви интересни.

В двата дни на събитието ще видим както презентации (надявам се, с много практически примери), така и уъркшоп по кризисни комуникации. Няма да крия, че това за мен е най-интересната част от графика. Кои са 10-те правила на кризисната комуниация и как да подготвим организацията си за криза според Donald Steel ще ви разкажа след 1 март.

Регистрацията за събитието е отворена до 21 февруари на цена от 459 евро. Но аз имам и друга идея – защо не участвате в играта ми във Facebookза един безплатен пропуск? Правилата са прости: искам само да споделите в няколко изречения кой е най-трудният урок за кризисна комуникация, който сте научили досега. Ще прегледам всички отговори и от професионално обоснованите ще избера един победител на томболен принцип – той ще получи пропуск за Sofia Corporate Communications Experience. Формата за участие е отворена до неделя, така че веднага се включете.

The post Събития: Sofia Corporate Communications Experience appeared first on Васи ли?!.

Събина Панайотова: Rescue me

0
0

Чудесен филм за Animal Rescue Sofia…

…който в 8 минути успява да набележи най-важните и големите проблеми.

Освен това може да видите десетки прекрасни муцуни! Ако искате да ги видите на живо – всяка събота и неделя в Богров.

Ако искате да дарите за тях, вижте как ето тук.

 

ПС: Вижте и новият сайт на АРС. :)

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live




Latest Images