Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/

older | 1 | .... | 379 | 380 | 381 | (Page 382) | 383 | 384 | 385 | .... | 872 | newer

    0 0






    0 0

    Ягуар Софийски Зоопарк

     

    Откакто станахме семейство от трима,  Софийската зоологическа градина се превърна в любимата ни  семейна дестинация .  Малката ми дъщеря  се радва на всяко едно  животно във нея, широко е и сравнително чисто, без да бъдем обезпокоявани от редовните разхождащи на кучета си, но не грижещи се за тяхната хигиена, герои на кварталните градинки.  Един вид можеш да стъпиш в тревата без да настъпиш нищо подозрително в нея и да събереш малко есенни листа.

    Но, знаете ли какво ме порази в снимките, които направихме от разходката тази Неделя.  Очите на Животните.  Без искрици живот, без блясък, изпълнени с отчаяние и примирение с тъжната им съдба на роби за забавление.(...)
    Прочети още Тъжни очи от Софийския Зоопарк (0 words)


    CC tin4e for One Krisi On The Web, 2013. | няма коментари | Post tags:


    digital-kids-logo-200x100Светът днес се дигитализира с бързи темпове, затова е нужно производителите на съдържание за детската аудитория да започнат все по-активно да използват предимствата на променящата се среда, сочат данни на Digital Kids Conference 2013, предаде сайтът Детски книги.

    Конференцията се състоя в конгресния център Javits Center в Ню Йорк заедно с Американския международен панаир на играчките. Това е второто мероприятие, организирано под егидата на Engage Digital – компания, която специализира в изнасянето на симпозиуми, касаещи обвързаните с новите технологии индустрии.

    Основен акцент на Digital Kids Conference бе обвързването между детските индустрии – в частност издаването на книги и производството на играчки, с новите възможности, които предоставят технологиите. Това е необходимо, защото съвременните деца растат в дигиталната ера – факт, които налага на производители и издатели да илзязат от досегашната рамка и да потърсят нови подходи към своята млада аудитория.

    Повече подробности четете на Detskiknigi.com.


    0 0

    fb

    в ден на фарсове и цинизъм като този реших, че е подходящо да споделя впечатления от новоизлязлата на български книга на култовия Фредерик Бегбедепомощ, простете“. да не си мислим, че само тук и само сега е така.

    “като всички останали се правех на нормален. … приличах на моята лишена от структура епоха. признавам, че е отвратително да се живее без гръбнак. наистина не знам как се справят останалите безгръбначни”

    “всъщност бих искал да ви разкажа как разбрах, че тъгата е необходима”

    “нашето общество вярва, че може да мине и без воля, но в крайна сметка да знаеш какво искаш, е доста сериозен проблем.  всеки има нужда от точно определена цел, а нашата цел става все по-мъглява. без мечти се превръщаме в безцветни животни, в блуждаещи скиталци. обезсмисляме се и се изгубваме. за кратко може и да е приятно …”

    “толкова е сложно да си самотен. самотата е бреме, с което трябва да се свикне, като със смъртта …”

    има още свежи изречения, но въпреки тях вероятно няма да дочета я дочета. може би книгата все пак на мнозина ще се хареса.


    HTC One официално – камера с ултрапиксели, BoomSound звук и алуминиев корпус

    Радвам се да ви разкажа за току-що обявения нов смартфон HTC One директно от мястото на световната му премиера – Лондон. HTC One до голяма степен се оказа това, което очаквахме, но има и много изненади в спецификациите.

    HTC One идва с алумиев корпус от едно цяло парче, който се слизва с дисплея. А дисплеят е 4.7-инчов с актуалната във високия тази година резолюция от 1920х1080 пиксела (Full HD), гъстотата на пикселите е 468ppi, а има и покритие против драскотини (Gorilla Glass) и отблясъци. Металното тяло на телефона е тънко 9.3 мм, но в скосените краища достига до 4 мм.

    Смартфонът е първият с HTC BlinkFeed– личен поток от информация, който може да покрива началния екран. Става дума за ъпдейти от социалните мрежи, предпочитани новини и въобще интересни за конкретния потребител неща, генерирани специално за него. Идеята е, че така най-важната информация е върху началния екран и не е необходимо да се влиза в отделни приложения и сайтове. А във връзка с BlinkFeed HTC ще предостави над 1400 местни и световни източника, от които ще се подбират статии всеки ден.

    HTC One BW copy

    Стерео високоговорителите под и над екрана са друг акцент при HTC One. Смартфонът предлага “най-добрия звук в мобилен телефон днес”, казват от HTC. А тази система от говорители се нарича HTC BoomSound, като е подкрепена от специален усилвател.

    Интересно тук е, че отново се поддържа технологията BeatsAudio, но тя вече е достъпна навсякъде – при слушане на МР3-ки, при гледане на видео или клипове в YouTube, дори и при игри.

    Чипсетът е най-новият Snapdragon 600 с 4 ядра на 1.7 GHz

    Камерата наистина е с “ултрапиксели” – използва т.нар. фирмена технология UltraPixel, която също виждаме за първи път. Идеята е, че не е важен броят на пикселите, а големината им, защото по-големите пиксели улавят повече светлина. Акцент при нея е многоосовата оптична стабилизация – нещо, което видяхме при Nokia Lumia 920, но тук се поддържа и от предната камера.

    За сензора на камерата в One HTC казва, че улява 300% повече светлина от останалите камерафони днес. Освен това с новата си камера HTC въвежда т.нар. HTC Zoe - интересен начин за миксиране на снимки и видео от събитие или интересна случка, която сте заснели. Идеята е това да се превърне в жив спомен от момента, който да е много повече от обикновен кадър. 

    Да, резолюцията на камерата наистина е 4 МР. Записва Full HD видео при 30к/с + HDR режим.

    Сред другите екстри на камерата са 360-градусова панорама, опция за премахване на обекти от кадъра, 1080p видеозапис.

    HTC One ще бъде на пазара още в началото на март, с което ще изпревари дори премиерата на Samsung Galaxy S IV. В България също ще получим смартфона съвсем скоро, операторите може да го обявят още следващата седмица!


    0 0

    Снимка с 4 МР UltraPixel камера на HTC One

    Днес HTC представи новия си флагман при смартфоните за първата половина на 2013 г. - HTC One. Разбрахме почти всички детайли за устройството, като камерата очаквано се оказа сред акцентите в екстрите му. HTC One използва т.нар. технология UltraPixel и сензорът му е само 4-мегапикселов, но с по-големи по размер пиксели, което позволява улавянето на повече светлина и постигането на по-добри кадри. Ето и първата снимка, която успях да направя с телефона...

    Кликнете тук, за да видите снимката в пълен размер.


    0 0

    33 снимки на HTC One в черно и бяло

    След премиерата на HTC Oneвчера в Лондон успях да разгледам телефона отблизо и да му направя доста солидна галерия снимки. В този пост ви предлагат голяма част от тях, представящи черната и бяла версии на модела, както и части от интерфейса му...


    0 0

    Ситуацията в България не предразполага към излишен оптимизъм, но все пак последните дни показаха, че някои неща са се променили към добро. Хората са склонни да търпят по-малко безобразия. Сравнително дребни по мащаби протести дадоха бърз и драматичен резултат. Управляващите, дори и самовлюбени и некомпетентни, знаят, че властта им има граници. Има наченки на реално желание на хората да участват във властта. Зелените движения набират сила и ангажират повече млади и образовани хора.

    Непонятна е обаче тезата, че политическата рамка у нас трябва да се смени. Системата работи- ходим на избори редовно, сменяме правителства и кметове*. Само че имаме навика да избираме неподходящи хора. Ако България беше президентска република, Бойко Борисов пак щеше да бъде избран и щеше да концентрира повече власт. При една мажоритарна система, братя Галеви нямаше да бъдат на някой слънчев остров, а в парламента. Конкретната политическа рамка оформя някои черти на управлението, но най-важният фактор за това да имаме добро, компетентно и отговорно управление е да избираме добри, компетентни и отговорни хора.

    Някои искат маргинализиране на партиите и участие на граждански движения в управлението. Иронията се състои в това, че гражданско движение, целящо власте, почти по дефиниция, партия. В България тази дума отдавна синоним на мръсновата смес от корумпирани тарикати и безлични пионки. А не е задължително да е така.  Желанието за гражданскоучастие е условие за демокрация. То е добра новина и по друга причина, възможно е последните четири години футболно-махленски егоцентризъм във властта да са отказали поне част от хората от идеята, че трябва да си намерим месия. Политиката изисква общи усилия.

    Въпреки, че правителството на ГЕРБ се провали в много отношения, България не е на дъното. Нито има нужда от фундаментална промяна на политическия модел. Има нужда от множество малки промени. Властта трябва да чувства, че е постоянно под обществен контрол- не само когато нещата станат нетърпими. Всяка промяна към повече прозрачност и по-независими медии ще отнеме дълго време.

    Нещата в България могат да завият в ужасна посока – може да се надигнат фашисти и националисти, много е вероятно комунистите да се върнат на власт и да опитат да изпълнят поръчките на кремълския си работодател. Но ако днешната обществена енергия се впрегне в правилната посока и балканското ни нетърпение не ни накара да си изберем още някой спасител, нещата в България полека-лека може да се нормализират. Ако 20 депутати от следващия парламент прекарват повече време с избирателите си и по-малко със сенчести бизнесмени, в по-следващия може и да са 40. Силата на натрупването на малки промени е най-сигурния природен закон.

    *Дори и Варна някой ден ще се отърве от своя феодал


    0 0

    През последните години кафявата захар става все по-популярна сред хората, търсещи здравословна алтернатива на рафинираната захар и изкуствените подсладители, но знаем ли какви всъщност са предимствата й и как да изберем качествен продукт?

    История на кафявата захар

    Кафявата захар има дълга история като първата форма на захарта, която е била използвана за кулинарни цели. Традиционно за производството й се използва захарна тръстика, която още преди хилядолетия била култивирана в Индия и Китай. Около 4 в.пр.н.е. захарната тръстика се пренася към Персия и Египет, а малко по-късно Александър Македонски я популяризира в Гърция и Рим.

    В древността захарната тръстика се варяла до получаването на захарни кристали. По-късно в дневниците си Марко Поло описва видяните от него в Китай захарни мелници и описва как китайците използвали тъмнокафявата захар, без да я пречистват допълнително.

    До средата на XV век, когато производството на захар започва да се превръща в индустрия, захарни фабрики се появили и на Канарските острови, остров Кипър и Мадейра. Тези първи захарни ферми в Новия свят снабдявали Европа със захар до XVII век, когато настъпил и бумът на тръстиковите плантации и захарни рафинерии в тропическата част на Южна Америка. От откриването на захарта за Западния свят до XIX век производството й е неминуемо свързано с войни и робски труд.

    Дълго време тръстиковата захар била смятана за лекарство и можела да се купи само в аптеките. По-късно дошла модата на вазите от нерафинирана захар в кралските дворове на Европа и захарта се превърнала в символ на богатство и разкош.

    Англичаните били тези, които започнали първи да си подслаждат чая със захар и постепенно захарта навлязла трайно в храната на хората.

    В края на XVIII век в Германия бил открит метод за добиване на захар от цвекло и  постепенно то се наложило като основна суровина за сладостта в Европа.

    През XIX век новооткритите рафинерии за бяла захар вече нямали пълен контрол върху производството на кафява захар, затова започнали яростна кампания, набеждавайки я, че е носител на болестотворни организми. Тази кампания била толкова успешна, че до началото на XX век било общоприето твърдението, че кафявата захар е с ниско качество и дори вредна за здравето.

    Произход и производство на кафява захар

    Захарта има много форми и наименования. В природата обаче нито една от тях не се среща в чист вид. Естествените храни, в които има най-голяма концентрация на захар – плодовете, притежават в състава си фибри, витамини и микроелементи, които допълват състава на захарите.Добитата от тръстика и цвекло и захар представлява концентриран екстракт на захароза, в който по-голямата част от тези елементи липсват.

    Кафявата захар представлява продукт, получен при производството на бяла захар, като специфичният й цвят и аромат се дължат на присъствието на меласа.

    Меласатае остатъчен продукт, който се получава при извличането на захар от захарната тръстика. Цветът и качествата й зависят от възрастта на използваната суровина и метода, по който е била добита.

    При тръстиковата меласа се различават три вида:

    • светла меласа, получена при първичната обработка на суровината;
    • тъмна меласа, или такава получена при втората обработка на тръстиката;
    • и последната, позната като blackstrap меласа.

    За да се получи меласа, първичната суровина се смила. Полученият от тази първична обработка сироп се изварява, за да се сгъсти, при което се получава кристализирането на захарта. Това е и първата, светла меласа, която е най-богата на захарно съдържание, тъй като все още от сиропа е отделено минимално количество от нея. Тъмната меласа се получава при второто изваряване на сиропа и тя е с по-тръпчив вкус.

    При третото пречистване на захарта се получава най-тъмната меласа, която е позната със специфичния си леко нагарчащ вкус. Тя се отличава с най-малко съдържание на захар, тъй като по-голямата част от съдържимото вече е била отделена за по-нататъшна обработка. В нея остават голяма част от съдържимите в суровината витамини и минерали, тя е богат източник на калций, магнезий, калий и желязо.

    Меласата, добита от захарно цвекло се различава коренно по качества от тръстиковата. При неговата обработка единствено сиропът от последната обработка се нарича меласа, тези от първите две се рециклират при последващите преработки на продукта, за да се оптимизира качеството на екстракта. От цвекловата меласа чрез допълнителна обработка се произвежда т.нар. петмез.

    Кафявата захар би могла да бъде получена като етап от пречистването на бялата захар, т.е. без да се отдели от нея меласата, или от бяла захар с добавяне на меласа към нея.

    Видове кафява захар

    Според класификацията на USDA (Министерството на земеделието на САЩ) кафявата захар се разделя на два основни вида – светла и тъмна. Различията в цвета им се дължи на различното количество на меласа в крайния продукт.

    • Светла кафява захар – минимум захароза 86%, максимум пепел – 2.25%, максимум водно съдържание – 4.50%
    • Тъмна кафява захар – минимум захароза 86%, максимум пепел – 3.25%, максимум водно съдържание – 4.50%

    За кафява се приема нерафинираната тръстикова или цвеклова захар, както и такава, получена от рафинирана захар с допълнително обогатяване с  меласа.

    От гледна точка на здравословното хранене рафинираната захар с добавена меласа е продукт, който няма толкова ценни хранителни вещества, колкото нерафинираната кафява захар, затова ще се спрем по-подробно на нея.

    Нерафинираната, или суровакафява захар се получава при първата кристализация на тръстиката. Някои видове се различават по цвят, вкусови качества, големина на кристалите, влажност и други характеристики, а някои популярни разновидности носят имена, които са се превърнали в търговска марка, като най-известните от тях са: Мусковадо, Демерара и Турбинадо.

    • Мусковадое най-тъмнокафявата захар, която може да се намери на пазара, сравнително по-лепкава е от останалите видове и има специфичен привкус, дължащ се на тръстиковия сироп, който не е отделен от нея при обработката. Получава се чрез дехидратиране на тръстиковия сок, без да се подлага на допълнителна обработка. Най-голяма продукция на захар Мусковадо се отчита във Филипините и о. Барбадос.
    • Демерара е светлокафява захар с едри, златисти кристали, леко слепени от меласата. За получаването на тази захар тръстиката се смила и сокът от първата преса се сгъстява, за да се формира гъст тръстиков сироп. Този сироп се дехидратира, оставяйки едри кристали кафява захар. Този продукт не се подлага на последващо рафиниране. Демерара е името на област в Южна Америка, на територията на днешна Гвиана, където е започнало производството на този вид захар. Основният износител на такава захар в днешно време е о. Мавриций.
    • Турбинадое частично преработена захар, в която минимални количества от меласата са били премахнати. Има наситен златистокафяв цвят. Произвежда се от прясно нарязана захарна тръстика, от която се отделя сокът. Подобно на технологията за добиване на захар Демерара, от получения сок се изпарява част от водното съдържание, за да се постигне частична кристализация. За да се завърши процесът на дехидратиране, кристалите се смилат в центрофуга. Турбинадо е най-разпространената алтернатива на бялата рафинирана захар, а разликата й с нея е, че получената захар не се подлага на обработка за обезцветяване и избелване на кристалите, а се запазва естественият цвят на продукта.

    Съществуват и много други видове сурова, нерафинирана захар, характерни за различни части на света, но те не са толкова широко разпространени и намирането им в търговската мрежа е практически невъзможно. Такива са например Панела, типична за Централна и Латинска Америка, Рападура – Бразилия, Джагери – традиционен подсладител в много части на Африканския континент, Карибските острови и Южна Азия.

    Хранителни свойства

    Сравнена с рафинираната захар, суровата, нерафинирана такава има малко по-ниска калорийна стойност, дължаща се на по-голямото водно съдържание. При получаването на кафява захар процеси като кипене, избелване, химическа обработка са избегнати, или поне ограничени (в зависимост от вида на крайния продукт), което предполага запазване на една голяма част от съдържимите витамини и минерални вещества.

    Хранителен състав на кафява захар (100 г *)
    Ккал 380
    Въглехидрати 98.1 г
    Мазнини 0 г
    Протеини 0,1 г
    Общо минерални соли 740 мг
    Фосфор 3,9 мг
    Калций 85 мг
    Магнезий 23 мг
    Калий 100  мг
    Желязо 1.3  мг
    Натрий 28  мг
    Селен 1.2  мкг
    Вода 1.3  г
    Пепел 0.5  г

    * Стойностите са усреднени за различните видове кафява захар

    Прочетете и тези полезни материали:
    Опушването като метод за приготвяне на храна
    Как да се предпазим от нитратите
    Консервантите
    Възпалителен фактор на храните
    Фактор на ситостта при храните (Fullness Factor)
    Българи в чужбина: Стоян Гълъбов

    0 0

    Докато напиша за падането на Дянков, падна и Бойко. Което отведнъж промени играта издъно.

    Вчера успях да мина през доста мои клиенти. Навсякъде се дискутираха политическите събития. И навсякъде тези, които доскоро бяха ентусиазирани от идеята ГЕРБ да се маха веднага, внезапно вместо зарадвани са оклюмали. Направих си експеримента да ги питам защо така – получих в общи линии един и същи отговор: „Той хубаво падна, ама сега кого ще сложим?“.

    Ужасно е, когато хората стигнат до принципа „ела, зло, че без теб по-зло“. Защото Бойко наистина е негоден за управник. Наистина е тъп (ако и хитър), не става за политик, прекален популист е дори по моите критерии, дрънкало, фукльо, перко и какво ли още не. Простоват селски мутрохитрец, да кажем най-общо… Но в същото време алтернативите му са още по-страшни. БСП и ДПС надали е нужно и да ги споменавам. Костов, СДС, НДСВ и прочее са политически трупове, в следващия парламент няма да ги има. „България на гражданите“ на Кунева е всъщност АБВ на Първанов – архитекта на „тройната коалиция“: иначе казано, поредното бушонче на едрата мафия.

    А емисарите на мафията не спят, особено в момента. Напоследък забелязвам, че почти няма по-значима организация „изотдолу“, която да не е била посетена от едни страхотно ентусиазирани чичковци. Дето носят парички в куфарчета и са петимни да ги дадат, за да помогнат за развитието в България на истинска демокрация и гражданско общество. Как да не ги вземеш?… Кой стои зад тези чичковци разбираш, ако в предизборна обстановка организацията ти се окаже „полезна“. Тогава чичковците почват да дават акъл как да действаш, и ако внимаваш достатъчно добре в картинката, можеш да уловиш кому е нужно това. (Подсетка: парите им не падат от небето, не им ги дават бедните майки или народът като цяло. Който им ги дава, иска възвращаемост. Помислете как точно ще се случи тази възвращаемост.) И ако твърде категорично не слушкаш, в един момент парите за теб свършват. Като за капак, обикновено е точно в момент, в който внезапно се виждаш във финансови затруднения – ех, какви лоши съвпадения стават по тоя свят…

    Затова и мъничко ме е страх да разчитам в този момент на нови организации. Вече чух две предложения да организирам партия и да се кандидатирам. Едното от човек, който и не подозира, че знам за кого всъщност работи. Другото от близък човек, който просто вярва в мен. Но не съм убеден, че ще мога да бъда добър управник и държавник, а от некадърници нямаме нужда. Пък и да мислех, че ще мога, как да убедя в това околните? Които надали имат нужда да четат предишния и този абзаци?…

    И ми се налага да мисля кого да подкрепя в тази ситуация.

    Защо Бойко подаде оставка – ами, достатъчно хитър е, за да предскаже каквото се случи днес. Затова и предполагам, че няма да иска да направи служебен кабинет на ГЕРБ. Махне ли се от властта, премахва възможността да бъде атакуван пряко. Българинът много обича да псува властта, без да се замисля – но когато пред него псуват някой, който не е на власт, понякога се замисля дали псувните са оправдани. С този ход Бойко подсигури оставането в политиката на ГЕРБ като голяма партия, може би дори отново като най-голямата в парламента. (Зависи дали медийната мафия ще си спази договорката да го подкрепя, или ще се почувства свободна да служи на оригиналните си господари.)

    За моя огромна изненада, другата алтернатива, която мога да си представя, е… БСП. И по-точно БСП на Станишев – това доста променя нещата. Станишев е истински политик. Знае отлично, че предизборно се говори каквото е идеологията на партията ти, но на власт се правят съвсем различни неща. Ако подозирах, че има някакъв шанс да поведе в този момент лява политика, бих излязъл от кожата си, за да се боря срещу него. Но не вярвам да го направи. Истинската опасност в БСП за България е Първанов и хората около него, а те засега поизгубиха влияние. (Затова и „България за гражданите“ ме плаши доста повече от БСП.)

    Какво може да се каже за Бойко? Лоши неща – огромен куп, далеч не само личната му непригодност. Не преследва мафията особено, често играе за монополите, позволява на подслушвачеството и други форми на полицейщина да излязат извън контрол… просто нека не почвам, че ще пиша до довечера. Гадно е.

    Положителните неща са доста по-малко, но също ги има. Толерира кражбите в държавата като цяло по-малко, отколкото сме свикнали. Гради инфраструктура (ако и не съвсем некорупционно), което е от реална полза за страната. Успява да усвои приличен процент от еврофондовете, а това в момента си е чисто спасение за България… По тези точки се справя по-добре от кой да е досегашен премиер, дори от не съвсем зле представилия се Станишев.

    И което според мен е по-важното от всичко друго заедно – популист е. Надигне ли се срещу негово решение сериозно недоволство, дава заден ход. Иначе казано, позволява на гражданите да си изработят едно чувство, което мафията почти беше успяла да унищожи – чувството, че от народа зависи нещо, че той има силата да заповядва на правителството си, че е истинският господар на страната. Да, често поисканото от народа е глупост или изпълнението му е глупаво. Но според мен най-много имаме нужда от това да контролираме властниците си. Да ги принуждаваме да работят в наш интерес. А за това ни е нужно да вярваме, че го можем. Да имаме опита от много и много пъти, когато сме го постигали.

    Това качество на Бойко за мен го прави най-малко вредният за България премиер от наличните реални алтернативи. Да, в немалко други отношения Станишев ще се справи по-добре. В някои дори Кунева ще я бива повече. Но в това отношение Бойко няма конкуренция, а то е най-важното за България сега. Успеем ли да се научим, че имаме силата да определяме нещата в държавата си, малко по малко ще започнем да я оправяме. Сигурно много пъти ще грешим и често ще се оставяме да ни манипулират, но малко по малко ще се поучаваме и от тези си грешки. И малко по малко ще успяваме да наложим, днес тук, утре там, камъче по камъче от голямата мозайка, каквото е нужно на страната ни.

    Същото, иначе: за мен Бойко е ценен не с това, че ще вземе правилните управленски решения. Ценен е с това, че ние можем да го принудим да ги вземе. Ако проявим мъдростта и се организираме. И това ще ни учи да проявяваме мъдрост и да се организираме – когато българинът може да си даде сам нещата, той започва да го прави.

    Не вярвам на никой политик. Вярвам на себе си. Затова предпочитам този политик, при който ще имам най-много възможност да определям как да се управлява.

    Ако трябва да избирам с кого Бойко да прави коалиция, към момента вероятно бих направил това, което допреди година-две посмъртно нямаше да повярвам, че бих приел – бих предложил тя да е с БСП. „Столетницата“ отдавна вече не е лява партия, само реториката ѝ е лява. Нито пък Станишев е тъп ляв идеолог – хитър и практичен технократ е. На него може да се разчита да говори каквото очаква електоратът му, но да върши каквото ще е добро на практика. Дали за народа или за мафиоти – зависи от кой има повече контрол над него. Ако работи заедно с Бойко, народът ще има доста контрол над комбината им, заради популизма на Батман. Така че бих преглътнал Станишев. Няма да се учудя, ако при такава комбинация страната придърпа прилично. (Като за в криза – защото не мисля, че кризата ще свърши до няколко месеца.) Големите коалиции доста често са резултатни икономически.

    Възможно ли е да променя мнението си? Напълно. За секунди. Вечерта чух някакво изявление на Бойко, че „таман се готвел да качи заплатите и пенсиите с 50%“ – ако мислех, че го смята на практика, щях да го отпиша на секундата. Резултатът би бил катастрофа за външнотърговския баланс на България. Щом при 20% ДДС продължаваме да имаме тежък отрицателен външнотърговски баланс, значи производството ни е в предсмъртни гърчове. Подобни популистки експерименти биха значели, че нормалните хора тук имат няколко месеца, за да се спасят кой накъдето може. Преди кредиторите да ни вземат освен страната и дрехите от гърба…

    Но засега си представям нещата така.



    След обявяването на българската независимост през септември 1908 г. в София на 15 октомври тържествено се открива първата редовна сесия на XIV Обикновено Народно събрание.

    Пристигането на новопровъзгласения цар Фердинанд

    Царицата също присъства на откриването на Парламента

    Българските генерали и министри в очакване на царя. Господата, облечени във фракове, са министър-председателят Александър Малинов и министърът на външните работи и изповеданията Стефан Паприков.

    Генералите в очакване пристигането на царя

    Марш на войската пред Народното събрание
    Интересен детайл от фотографията е къщата на Димитър Яблански на заден план, която все още е в строеж.

    Цар Фердинанд произнася тронното слово пред народните представители




    0 0

    google glass

    Нееднократно съм говорила за уникалния начин, по който Google промотират технологиите си, а те нееднократноса ми давали добри примериза това. Днес отново има какво да видим в представянето на Google Glass – един повече емоционален, отколкото технологичен клип, както подобава.

    Видеото излезе вчера и вече има повече от 2 милиона гледания – viral, както повечето добри видеа на Google. Не се съмнявам, че за техническите спецификации на Glass може да се каже много, може да се говори вдъхновено за уникалната технология и какво ли още не. Но Google знаят, че по-важна е емоцията – затова и залагат изцяло на нея, докато практически ни показват какво е Glass:

    Защо работи?

    • Видеото показва емоция, което привлича вниманието много повече от технологичния жаргон.
    • Практически виждаш какво може Glass, вместо само да ти разказват за него.
    • Видеото е динамично и заредено с много лични моменти – две причини, които карат потребителите да споделят и да го направят viral.
    • Погледът от първо лице не е използван само заради спецификата на технологията – той е типичен и за други промо-видеа на марката. Така видеото създава по-голяма интимност и дава на зрителя усещането, че е част от случващото се.

    The post Google Glass: технология с емоция appeared first on Васи ли?!.


    0 0

    O, Рефан, о, музо!

    Значи каквото и да си говорим/пишем, тия хора очевидно изкарват достатъчно пари, за да си позволяват сериозни рекламни бюджети. Не знам как го правят, пазаруващите парфюми изглежда имат някакъв много извратен начин на мислене, щом като Азис, в различните му агрегатни състояния, им действа така. Тоя път е нещо с почти мъжки дрехи, нежен глас и умопомрачителен италиански.

    Италианският ми не е силен, ама основните познания по латинските езици ме карат да си мисля, че много субтитър, малко дума или най-малкото казва едно, пише друго. На мен лично ми е трудно да следя субтитрите при толкова емоционално заредената актьорска игра, особено преди Оскарите. А да си кръстиш парфюма 69 и да говориш за първа среща е култово. Но най-силното е повтарянето на числото 69 на италиански вместо слоган. Респек!

    П.П. Най-логичната миризма на новия прафюм не е ли тази на гениталии?


    0 0

    За да сме в крак с времето, когато една сметка за ток събаря цяла държава, когато фейсбук е пълен с колажи на всички политици от прехода с какви ли не закани под тях, написани с грозен шрифт, и когато скандираш: “Българи юнаци!” и “Оставка!”, а после питаш: “Защо си я подаде?”, решихме и ние да яхнем протеста.
    Публикуваме списък на всички, които ни тровят живота архитектурно (и не само).

    И така, искаме оставките на:

    • Вежди Рашидов (ама вече му я подадоха)
    • Заха Хадид, защото не ни кефи
    • Клиентът, който смята, че ако подредиш стените на първия и втория етаж една над друга и къщата е готова
    • Вестник “Арх и Арт борса”, защото не става за четене
    • Петър Диков, защото ходи с едно и също кожено яке и бяла риза по всички събития и телевизии


    Коженото яке и бялата риза с джобове на Петър Диков

    • Иво Андонов, защото уби Косъма
    • Незнайният архитект, проектирал метростанциите
    • Човекът, който реши да сложи топлоизолацията на Руския културно-информационен център
    • Оригиналният стол Иймс, защото е безбожно скъп
    • Шефът на Amazon app store, защото не продава апликейшъни за Kindle Fire в България
    • Всички от софийските митници, защото за една книжка от Щатите, минаваш през хиляди стаи и гишета
    • Майсторите ни, заради “клинчето“ в банята
    • Майсторите ни, заради кривата стена в кухнята
    • Майсторите по принцип
    • Конструкторът на проекта ни в Ярема, защото се бави половин година
    • НИНКН (екс НИПК), защото не ни дава да направим детска площадка в Борисовата

    А да видим.

    Очакваме контрапротести в защита на гореизброените.


    0 0

    Мъглива есенна  вечер, слабият дъждец съска в клоните. В гробищния парк тихо се промъква призрачен силует. Вглеждаме се в него през прозореца на колата, защото е четирикрак. Слаба като скелет, това е сянката на немско овчарско куче. Спираме за втори поглед, но подплашено, видението се скрива сред надгробните плочи.

    На следващият ден, само за да се уверим, че не сме го сънували, отново сме там. Той също. И отново не ни дава шанс за по-близък поглед.

    2012-12-28 14.02.212012-12-28 13.58.24

    Така се срещнахме с Вълкадин. Водени от романтичната представа за кучешката вярност, сметнахме, че е там, защото стопанинът му е починал. Когато поразпитахме се разбра, че хем сме познали, хем не съвсем. Да, стопанинът му си е отишъл, но не – Вълчо не скита из гробището заради кучешката си вярност, а заради човешката невярност – наследниците решили, че така си е редно. Да захвърлят кучето там, където лежи стопанинът. За какво му е дом, храна, грижа?!?!

    Ден след ден преследвахме упорития Вълчо с шепа гранули. Седмица след седмица скъсявахме дистанцията. Вълкадин може да беше упорит, но не и по-упорит от нас. Бавно, но сигурно, ледът помежду ни се топеше и стигнаха до момента, в който голямото уплашено куче се примири с докосването на човека. Естествено, планирахме да го приберем. Евентуално, когато има място в приюта. Или при появата на вълшебната думичка „приемен дом“. Този ден така и не дойде. И така, до момента, когато вместо да ни посрещне един изгладнял като вълк симпатяга, видяхме вял и изгърбен, повръщащ Вълчо. Грабнахме го (без съпротива) и директно в клиниката на приюта.

    2012-12-14 15.05.412012-12-13 13.22.03

    Слава Богу, не беше онова, от което се страхувахме, не беше отрова. Веднъж влязъл в приюта, той се промени драстично – рязко изчезнаха страхът и недоверието от хората и бяха заменени от желание за внимание и говорене…. Да, говорене. Всеки път, когато при него влезеше човек, той започваше да му говори. Сякаш питаше посетителите – Ти ли си моя човек? Искаш ли да ти дам сърцето си? Искаш ли да бъдеш моя Бог?

    За наша огромна изненада, само няколко седмици по-късно, Вълкадин получи положителен отговор от Александър Михайлов. Докато течеше времето между трите му посещения, Вълкадин спря да говори на останалите хора. Търсенето му беше приключило. С неговия човек се намериха. Нито един от двама им нямаше съмнение, че това е съдбата им – да са заедно, разбраха го на мига.

    DSCN3457DSCN5031

    Честито на изстрадалото момче! Блазе ни и на нас, че станахме свидетели на чудото, което превърна тъжното и плашливо куче от гробището в самоуверен и щастлив домашен любимец. Чудото, наречено обич.


    0 0

    Българската писателка от немски произход Беа Нади ще се срещне със своите читатели във Варна. Срещата е насрочена за 06.03.2013 г. (сряда) от 18.30 часа в читалище „Варненски будители” на бул. „Сливница” №46 в морската столица.

    Нади е автор на романите „Приказки за боговете”, „От светлина родени”, „Предупреждението” и „Диалог с мрака”, а читатели определят книгите й като "магични калейдоскопи".

    Поради ограничения брой на местата в залата, е добре желаещите да потвърдят предварително присъствието си на e-mail: julianabankova@gmail.com.

    Вижте отговорите на Беа Нади в нашата рубрика "Как четеш".

    Вземи тази книга с отстъпка!






    Продължаваме обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази серия това са бъдат Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, а днес ще бъдем на остров Егина.Приятно четене:

    Загубени из гръцките острови

    3-та серия

    Арго-Сароническите острови: Саламина – Егина – Ангистри – Порос – Идра – Спецес 

    втора част (начало)

    Остров Егина

    Арго-Сароническите острови

        Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова, където акостирахме до населеното място Вати:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ -

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    Оттам се запътихме към

    столицата Егина,

    отстояща на около десет километра югозападно от Вати, като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува. Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега. Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди, че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   И така, тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала, където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч. Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни, със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега.

    Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина.

    Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни, нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    И това бе най-защитената част от брега ! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица, която се оказа изключително красива:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

      А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме: вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си)  на брега, все едно че е детско корабче:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

      Така продават зеленчуци там:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

      А така – ψάρι:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел, като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”. А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип, който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб, и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло. Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах, защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция. А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите, вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

        След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали, но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд... Очерта се още един ден на

    остров Егина... Ден за опознаване на вътрешността на града:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

      Стоянката на такситата там, където спират фериботите:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    препускащи по мокрите от дъжда улици:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    Дъждът буквално измете уличките в Егина:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     И чарът на измития, освежен град нощно време:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    Такаа...

    Нов ден, нов късмет!

    Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

    .Дай да тръгваме, че се застояхме нещо тук...

     Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

      Очаквайте продължениетоАвтор: Димитър ИвановСнимки: авторътДруги разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="392"] – на картата : [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="392" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="392"]

    0 0

    xns

    Изт: mmawere.com

    Не бива да очакваш да ти се случва нещо различно, докато непрекъснато правиш едно и също…

    Младите репортерки, които сега отразяват протеста по улиците са родени, когато родителите им са протестирали на площада през 90-та.

    Аз бях дете, когато мръзнех по барикадите през 96-та.

    Родителите ми остаряха, в косите на връстниците ми вече се появяват бели косми, наближаваме 40-те, а „децата на демокрацията” вече не са деца, те самите се превърнаха в родители. Едно поколение мина и си замина в сянката на политическата реторика…

    Резултатите от нея са налице: заемаме последното място по жизнен стандарт в Европа. И го заемаме перманентно – нещо необяснимо за липсата на войни, кървави преврати, някакви по-сериозни бедствия или други форсмажорни обстоятелства. Всъщност, необяснимо е и за самата политическа реторика.

    А нещата са доста елементарни:

    Икономиката на страната има един основенпроблем и той е повсеместната корупция.Тя изкривява пазарните механизми, унищожава конкуренцията, монополизира достъпа до ресурси и създава среда, в която „интересите на малкия и среден бизнес”, за които политическите реторици толкова много обичат да говорят, остават затворени между страниците на техните доклади.

    Управлението на страната има един основенпроблем и той е липсата на прозрачност, отчетност и граждански контрол върху публичните разходи.

    Всичко това трудно ще го замажем с добрата стара политическа реторика.

    Политическата реторика в момента спори дали много или малко е направило правителството в оставка. Съгласен съм, че то е направило много…козметични операции на един терминално болен пациент. Тоест, дрипльовците вече си имат магистрали. Имат си и метро. Не като да е някакво постижение за Европа в началото на 21-ви век, но ние сме си дрипльовци още от 90-те. Сон шанжмон. Точка по въпроса. Цялото това време го загубихме в политическа реторика, докато икономическите реалности, които тя прикриваше бяха други: корупция като правило, а не като изключение и пълна непрозрачност в управлението, плюс липса на всякакъв граждански контрол.

    Политическата реторика отвлича вниманието на масите от краденето на техните собствени пари, но все някога идва моментът, в който сметката трябва да се плати. Все някога идва моментът, в който, докато говорим за успехите в бъдеще време, проблемите изведнъж се явяват в минало време. И някой спешно трябва да плати натрупалата се сметка в ресторанта.

    Този някой се оказа премиерът, който побърза да си подаде оставката, т.е стана, избърса се и излезе от ресторанта. Не казвам, че цялата сметка е натрупана от него. Но срещите между политическата реторика и корупционната практика винаги завършват с оставки. Така е, заради невъзможността с политическа реторика да се реши какъвто и да е практически, в т.ч. и корупционен, проблем. Не може да очакваш да ти се случи нещо различно, докато непрекъснато правиш едно и също. А когато стане дума за пари, най-лесното е да избягаш…

    За съжаление, с оставката си правителството категорично показа, че не е готово да напусне полето на политическата реторика и да се заеме с корупционната практикав страната. За съжаление, остават и съмненията, че правителството няколко години е целувало крадците под опашката, защото, когато най-после се наложи да ги ритне там, подви своята собствена опашка и избяга…капитанът напусна първи потъващия си кораб…Причините може и да са заварени, обаче фактът с капитанската евакуация си остава факт.

    Останаха и козметичните операции на терминално болния пациент, но неговото състояние непрекъснато се влошава. Още политическа реторика в бъдеще  ще означава още корупционна практика в настоящия момент…докато косите и на нашите деца побелеят.Не съм сигурен, обаче, че „пациентът” до тогава ще издържи.

    Протестиращите имат най-разнопосочни искания, но те могат да се обединят в едно:

    Зарежете политическата реторика!

    Чудесно е, че имаме плурализъм, разделение на властите, многопартиен парламент и демокрация, все пак са за предпочитане пред диктатурата, но когато не са в състояние да решават практическите проблеми, значи трябва да се променят. Не унищожат, забележете, а променят!

    Има само една тема, която интересува сегашния партиен модел и тя е следващите избори.Запазването на този модел ще потопи и следващото поколение в политическата реторика. До пълното разграбване на собствеността, разпадането на държавността, разбягването на българите по всички краища на планетата и края на 1400 годишната им история като хора, умеещи да живеят в сложно организирана група, каквато е нацията.

    Разбира се, национализмът не е решение, защото той винаги мирише на насилие, а спомните от средата на 20-ти век все още не са избледнели. Пък и той самият е удавен в политическата реторика…

    Нещо трябва да се промени. Проблемът бил, че не се знаело какво точно е това нещо. Поредното доказателство, че политическата реторика е излишна, се състои в нейното абсолютно незнание…по въпроса какво точно да се промени.

    Знае се и още как!

    Има точно три неща, които, чисто практически, могат да се направят:
    1/ Анти-корупционна практика (вместо теория), 2/ Граждански контрол върху публичните ресурси и 3/ Гражданско самоуправление.

    Това, което винаги е спирало анти-корупционната практикае била липсата на политическа воля. Сега тя е заменена от гражданската воля, т.е нищо не пречи на институциите да си свършат работата, задължени директно от суверена. И, ако в момента се окажат неспособни да го направят, то тогава хората по върховете им трябва да бъдат сменяни до тогава, докато разследване, съд и прокуратура не проработят за всички и в раирани дрехи започнат да се озовават не само крадците на кокошки, а и крадците на цели предприятия…

    Това, което винаги е спиралогражданския контролвърху публичните ресурсие била липсата на възможност принципалът на тези ресурси, т.е суверенът, да наблюдава харченето на собствените му пари. Да заповядат технологиите! Всяка стотинка, всеки договор, всяка обществена поръчка, концесия и приватизационна сделка може и трябва да бъде разгласявана в интернет. В масата си обществото не е достатъчно компетентно, но има експерти, които с удоволствие ще им ги разяснят. Сега експертите няма какво точно да разясняват, защото договорите са скрити. Документите, които не са унищожени, задължително трябва да минат през скенера. И миналите, и настоящите, и бъдещите такива. По подписите в тези документи ще се разбере „кой кум, кой сват и кой на булката брат”, т.е крадците ще бъдат разобличени, а с тях ще се постъпи така, както винаги се е постъпвало с всеки крадец – конфискува му се откраднатото, глобява се и си понася предвиденото от закона наказание.

    Виж, последното вече е малко по-трудно: става дума за гражданското самоуправление като алтернатива на партийно-политическото такова, т.е на политическата реторика.Трудно, но не и невъзможно е моделът да се промени. Начините не са един, а много. Дали ще е форма на пряка демокрация, дали ще са мажоритарни вотове с възможност за отзоваване на представителите от хората, които са ги избрали, дали ще е експертно управление на местно и национално ниво, дали ще са промени в Конституцията, нека общественият консенсус да реши. Предимството е, че вече знаем какво точно не ни трябва, а то е политическата реторика.

    Зарежете политическата реторика!

    Сега сигурно някой ще каже, че „нека общественият консенсус да реши” е синоним на политическата реторика. Еми не е! Пише обществения, а не политическия консенсус. Има само една тема, която интересува политическия консенсус и това са следващите избори.За да потопи и следващото поколение в сянката на политическата риторика.

    Зарежете политическата реторика!

    Тя е необходима само на няколко стотин депутати в парламента, на техните „клиенти” и на няколко хиляди журналисти и политолози, за да си оправдаят заплатите, но на останалите 7 милиона души, които плащат за цялото шоу с личните си пари, тя вече не е необходима. Нито на останалите 3 милиона души в чужбина, които по обективни причини спряха да го правят…

    Зарежете политическата реторика!

    Заменете я с: 1/ Анти-корупционна практика, 2/ Граждански контрол върху публичните ресурси и 3/ Гражданско самоуправление

    Как?

    Нека общественият консенсус да реши. Не политическият, който се интересува само от избори, а общественият.

    Имаме интернет, все пак…

    Тихомир Димитров



    0 0

    20130221-151213.jpg

    0 0

    20130221-152400.jpg

    Кога ли Marlboro ще почнат да правят ел. цигари?

    И не трябва ли да се регулират като другите?

    Докога българското ще е предимство?


older | 1 | .... | 379 | 380 | 381 | (Page 382) | 383 | 384 | 385 | .... | 872 | newer