Вчера както си се разхождах в Борисовата, и хоп! едни прекрасни синигерими се изправиха пред обектива на фотоапарата…
В София си има малко магийки тук и там, които може да те усмихнат за цял ден… :-)
P.S. Знам, че фокусът не е перфектен, че вероятно е трябвало да компенсирам поне с -0.5 EV, и че можеше да вдигна ISO-то, за да се получи по-”замръзнал” кадър, ама… късно е вече да го мисля. :-)
Мол на културата:културното пространство в столицата е разкъсано на малки и разпръснати места. Ще използвам пренасищането с молове да издействам един за културна инфраструктура: галерии, ателиета, работилници, офиси на НПО — на едно място за удобство на потребителя и синергия между създаващите. Възможно е и превръщането на НДК в такъв център.Подробности
Резидентни програми за чуждестранни творцикъм училищата по изкуства. И обратно, стипендии за ученици, студенти и млади български авториза обучение и изява зад граница.
Гарантиране на участието на страната в световните културни изложения. Конкурси за избор на участници с минимум 50% граждански и професионални квоти в журито.
Аутсорсване на част от управлениетокъм гражданския и професионалния сектор чрез значими квоти в комисии, работни групи, управи на институти и журита на конкурси. Съкращаванена мин. 25% от администрацията на министерството.
Намаляване на субсидиите за културни продуктикато филми за масовото кино.
Приватизацияна държавните театри, опери, балети, оркестри и прочее самодейност в малките градове. В повечето случаи приватизация ще значи закриване, за което предлагам по-ефективно задоволяване на местните културни нужди:
Създаване на гражданско-общинско партньорство за организация на пространството около НДК. Целта е пространството да се осъвремени и доразвие с редизайн и озеленяване, и да поддържа богата културна програма в различните си зони.
……….. ще правя допълнения в крачка. Съвети и идеи на @_gradinko
Преди два месеца имаше благотворителен търг на Gong.bgи шоуто на Ники Кънчев. Наддаването беше във Facebook и бяха включени всякакви артикули – от книги и дискове до ракетата на Пиронкова и подписани футболни техниски. Аз си избрах обаче наградата на Дарик за “Мъж на годината 2011″ спечелена от художниците боядисали Паметника на Съветската армия. Разбира се, те не си я бяха взели, защото искаха да останат анонимни. Така беше попаднала в търга, макар и без сабатя. Стори ми се интересна част от това, което аз наричам историята на активизма в България.
Още докато наддавах за плакета реших, че принадлежи на въпросните художници. За тях би имал много по-голяма стойност отколкото за мен. Затова се свързах с Destructive Creation с помощта на списание Еднои след известно забавяне покрай празниците, от вчера вече е у тях.
Това, което беше изрисувано на Паметника на Съветската армия беше символично, но създаде сериозен диалог за тези монументи и отношението ни към близката история. Символите не трябва да се подценяват, както и ефекта, който няколко души могат да постигнат с прости инструменти. Надявам се, че и този плакет ще ги вдъхнови да направят още нещо подобно, за да размътят малко вкисналият ни обществен диалог.
Изчетох доста от исканията, издигани от протестиращи от последния месец. Някои са смислени, но повечето са лозунги без конкретно съдържание. „Искаме Велико народно събрание“ – с каква точно цел? Защото почти всички нужни ни промени може да ги направи и обикновено Народно събрание. „Искаме граждански контрол върху държавата“ – по какви механизми? Защото и сега си имаме механизми за целта – къде е гаранцията, че новите ще работят? И т.н. В крайна сметка, повечето от тези лозунги са съвременен вариант на някогашния дестилат на гениалността „Да живее международното положение!“.
Другото, което забелязвам, е че познати ми вече „професионални изплувачи най-отгоре“ вече почват да говорят от името на протестиращите. Хора, които и преди да се опитвали да го правят с протести. (И са ги „обезвреждали“. Или не са успявали, понеже протестите са ги игнорирали.) Ако ситуацията продължава, ще се ядосам и ще назова конкретни имена и случаи. Засега обаче предпочитам обикновените протестиращи да трупат свой опит как се разпознават и разкарват подобни… личности.
Междувременно ми се иска все пак да се прави и нещо полезно. Например да има дискусия какво конкретно следва да се направи и постигне в наличната ситуация. И тъй като разполагам единствено с блога си, смятам да пусна тук, в отделни записи, каквито теми смятам за важни за обсъждане. (Приемам охотно предложения за теми, за които не съм се сетил.)
Първата е какво може да се направи срещу монополите в електроснабдяването.
Не зная какво точно пише в договорите, които държавата е сключила с ЕРП-тата. Но като си спомня кои хора бяха министри тогава и подписваха тези договори, с гаранция са написани изцяло в полза на ЕРП-тата и във вреда на България и българския народ. Колко пари са гушнали срещу това съответните министри – не знам. Надявам се да науча.
Както и точното съдържание на тези договори, което към момента е засекретено. Не ми хрумва причина за това, освен за да не вкараме в затвора съответните министри. Много се надявам договорите да излязат онлайн, за да бъдат внимателно прочетени и анализирани, и процедурата по вкарването в затвора да бъде задвижена. И без тяхното излизане онлайн обаче могат да се предположат някои неща от съдържанието.
Едно от тези неща е, че ЕРП-тата реално са безконтролни монополисти на своите „феоди“. Това положение е основната причина те да могат да изгребват джобовете ни до сухо. Част от получените мега-печалби със сигурност продължава да купува политиците ни. Друга част със сигурност заминава занякъде. Печалбите с гаранция са скрити зад планини документи, мошеничества и врътки, и бронирани чрез удобни дупчици в законите ни. И т.н.
Има различни начини, чрез които можем да обуздаем ЕРП-тата:
- Да национализираме електроразпределението. Срещу този начин с гаранция е вписано в договорите, че дължим безумни неустойки. Също, това не би ликвидирало корупцията в електроразпределението, а само би я преместило вътре в държавния апарат – а той няма нужда да акумулира още повече корупция, напротив. Затова начинът ми се струва неподходящ.
- Да регулираме електроразпределението. Вероятно тогавашните министри ще са искали да си запазят инструменти за натиск върху ЕРП-тата да плащат още рушвети, така че това надали е блокирано чрез договорите. Проблемът е, че това в България е механизъм не за контрол над монополите, а механизъм за извличане на рушвети. В момента, в който улицата се успокои, той ще се върне към изначалната си роля. И познайте от чий джоб ще излязат в крайна сметка тези рушвети… Според мен този начин може да е в най-добрия случай кратковременен палиатив.
- Да ликвидираме монопола на ЕРП-тата. Срещу този механизъм вероятно са взети някакви мерки в договорите, но те надали са 100% ефективни. Договорите, дори тези на държавата, няма как да стоят като нормативни актове над антимонополното законодателство. Съответно, прякото вписване в договорите на монополно положение би ги направило априори невалидни. А косвеното му гарантиране ще е лесно заобиколимо чрез нормативни мерки. В моите представи това е най-подходящият път за действие.
Най-добрата идея, на която съм попаднал до момента, идва от Mandor. Тя е следната:
Законодателството ни разрешава търговията със ток средно напрежение (реално, ток за промишлени цели). Потребителите могат да се договарят пряко с производителите на ток за продажби и покупки, като преносителите на тока получават определено заплащане. Конкуренцията на този пазар е значителна и съм чувал, че по този начин може да се получи прилична отстъпка в цената на тока.
Това, което е нужно, е по точно същия начин да бъде разрешена и търговията с ток ниско напрежение (реално, ток за битови цели). Потребителите или техни обединения (напр. цял блок) да могат да се договарят пряко с производителите, при определено заплащане на преносителите. Мисля, че при това положение конкуренцията сравнително бързо ще ограничи цените на тока до реално постижимото. И вероятно ще доведе до малко повече доверие в тези цени.
Мрежите за пренос ниско напрежение са собственост на ЕРП-тата, така че те с гаранция ще се опитат да погубят идеята чрез кожодерски цени за пренос на тока. Така че този фактор вероятно ще се наложи да бъде регулиран. Би било чудесно да се дадат лицензи за строеж на алтернативни разпределителни мрежи за ток ниско напрежение. Но тези мрежи се строят трудно, скъпо и бавно, а и след това собствениците им ще са тесен кръг и лесно ще се мафиотизират. Така че за немалко време напред единственото решение срещу антиконкурентни цени за преноса ще е държавната регулация на цените.
Ключовият момент в борбата срещу монополите в електроснабдяването е да не се позволява на политиканите да подменят тази борба с „борба за поевтиняване на тока“. Високите цени на тока са следствие, и наличието на монополи в разпределението е причината му. Всяка „борба за поевтиняване на тока“ в момента е опит за замазване на очите, за да бъдат опазени монополите. В момента, в който улицата се успокои, монополите отново ще се развъртят и цените отново ще хвръкнат. Трайно ограничаване на цените на тока до реалните според мен може да се получи единствено и само чрез ликвидиране на монопола в електроразпределението.
Чакам мнения и предложения за борбата срещу монополите в електроснабдяването. И скоро ще отворя дискусии в нови записи по други конкретни проблеми.
Оскарите са след има няма 24 часа и за поредна година все по-малко ме вълнува кой ще спечели в отделните категории (и все повече какви рокли ще бъдат разходени по червения килим). Отделно факта, че хората се надпреварват да пишат статии от сорта на „Все още ли са важни Оскарите?“, при което аз съответно се запитвам „А какво тогава е важно?“, при което, след като разгледах последните ни постове, ме осени – моята класация липсва, а именно това хората вече чакат няколко месеца (ха!).
Обаче има едно „но“. Колегага инж. Никс логично ме запита защо си позволявам да правя топ10 на изминалата година при положение, че съм гледал общо един филм и съм писал за два. След като обстойно обмислих този въпрос, стигнах до единственото логично заключение, че наистина нямам право да правя топ10. Така че ето моя топ5 за изминалата 2012 година. Ако случайно не сте съгласни с долупосочените заглавия, то очевадно нищо не разбирате… или по-вероятно страдате от болестта Лично Мнение.
Spoiler Alert! Батман и Хобит, сериозно.
Съжалявам, изместих се много встрани от монитора и клавиатурата, за да напиша нещо смислено.
Опасявах се, че Хуан Антонио Байона ще се отплесне в един момент и ще покаже мръсната страна на човечеството, но това не се случи. Аудиовизуален триумф на човешкия дух и съпричастност, на който, за съжаление, ставаме свидели само в моменти на епична трагедия. Жалко, че в останалото време сме противни паразити.
3. Indie Game: The Movie
Е задължителния документален филм, който трябва да присъства. Вярно е, че успях да изгледам само 2, но „The Imposter“ разочарова и трябваше да се задоволя с творението на Lisanne Pajot и James Swirsky, което пък, за мое щастие, се оказа изключително мотивиращ, макар и леко депресиращ поглед върху това какво е да си (независим) творец в наши дни.
2. Himizu
Най-голямата грешка на Соно е, че засне „Love Exposure“, защото този филм няма как да бъде стигнат. Когато и да е. От който и да е. Съответно следващите му творби бяха, макар и добри, разочарования. Беше неизбежно. И тъжно. Но ето че Соно засне „Himizu“, някакви деца си викаха едни на други за някакви неща и аз отново бях щастлив, че филм на сбъркания японец отново ми харесва.
Защото в една алтернативна вселена, Тарантино изнася няколкоминутна реч колко много обича/ме киното.
Премиерата на Samsung Galaxy S IV би трябвало да се случи след 2-3 седмици, но изглежда няколко уж сигурни досега неща за телефона ще се променят дотогава. След като вчера разбрахме, че флагманът на южнокорейците може да премине от фирмения Exynos на процесор от Qualcomm, днес източник на Sammobile твърди, че и дисплеят няма да е Super AMOLED.
Според информатора на Sammobile проблеми с прегряването ще доведат до промяна в плана за процесора и вместо Exynos 5 Octa Galaxy S IV ще използва Snapdragon 600 като в HTC One, но на 1.9 GHz, а не на 1.7 GHz.
Освен това имало трудности в производството на 4.99" Full HD Super AMOLED панели, предвидени за модела, което може да доведе до още една промяна. Според слуховете Galaxy S IV няма да използва AMOLED, а SoLux дисплей - вероятно базиращ се на SuperLCD3.
Иначе за останалите характеристики на Samsung Galaxy S IV очакваме да включват 13 МР камера, 2 GB RAM до 64 GB вградена памет и 7.7 мм тънък корпус, който щял да има рамка от метал, но отново пластмасов гръб.
А ако тази снимка се окаже реална, изглежда Samsung отново преминава към по-строгите линии и е загърбил овалния дизайн на S III.
животът на Пи – един красив филм, който бих гледала много пъти. същевременно – много мъдър и много тъжен филм.
за вярата, без значение от конкретната религия. за избора, който всеки един от нас прави. за това дали ще живеем със спомен от кошмар или с красива приказка, в която сме герои.
доста актуални размисли за днешния ден. гледай го.
Двойната поканаза пред-премиерата на Дървото на животаполучава отговор номер:
Честито на щастливия номер 29 и Юлия, която харесва най-много Йосиф Сърчаджиев! Ще получите електронната покана e-mail адреса, оставен в коментара!
Ето и всички гласували:
1. Пола Попова – Койна Русева !
2. Димитрис Георгиев – Мария Каварджикова
3. Павлин Табашки – Йосиф Сърчаджиев
4. Мануела Ананиева – Койна Русева
5. Ива Милорадова – Луиза Григорова
6. Елена Славчева – Койна Русева
7. Kristina Markova – Койна Русева
8. Dessy Stoeva – Христо Шопов
9. Galia Todorova – Мария Кавърджикова. И Койна Русева
10. Йордан Енев – Христо Шопов
11. Силвия Илкова – Койна Русева
12. Petar Angelov – Христо Шопов
13. Антоанета Костова – Христо Шопов
14. Филиз Мехмед – Христо Шопов
15. Калин Щерев – Теодора Духовникова
16. Крум Георгиев – Мария Кавърджикова
17. Ясна Стойчева – Христо Шопов
18. MIlena – Харесвам всички, но не зная коя актриса играе Старата Петруница (Мария Кавърджикова играе ролята на Петруна)
19. Assia – Христо Шопов
20. Кети – Койна Русева
21. maria chalieva – Йосиф разбира се
22. Динко Давидов – Христо Шопов
23. Лъчезар Стефанов – Йосиф Сърчаджиев
24. Did – Владо Карамазов
25. Анна Борисова – ХРИСТО ШОПОВ
26. Kristina Popova – Луиза Григорова
27. Иван Илиев – Христо Шопов
28. Йоана Иванова – Христо Шопов и Койна Русева
29. Юлия – Йосиф Сърчаджиев
30. Мария Тодорова – Владо Карамазов
31. Огнянова Лори – Владо Карамазов
32. Ива Дойчинова – Владимир Карамазов
33. Румен Митов – Мария, Йосиф и Христо!
34. Ивета Черешарова – Мария Каварджикова
35. Tsvetan Tsonev – Валентин Ганев
36. Мила Петкова – Койна Русева
Елица Матеева за ТМПЦ – Варна:
Приятели от театъра на Варна, как се чувствате днес? Какво ви мотивира да работите в тази структурна единица, в която взаимно се дебнете да не изплюете камъчета-недоволство? Вместо тържества с балерини и менчета с вода, кога ТМПЦ ще възстанови театралния си библиотечния архив? Последният е бил поддържан до преди десетина години в някакво що-годе прилично състояние? Допада ли ви менажирането на театъра в условия на театрална реформа? Как си представяте бъдещето в условия на тази театрална реформа? Заставате ли зад политиката на управление на Министерство на културата и личността на културния министър? Има ли нужда Държавната опера от драматург, а драматичният театър?
Целиият материал – в блога на Елица: Всичко, което винаги сте искали да знаете за ТМПЦ, но сте се страхували да попитате.
"Но защо все пак г-н Борисов толкова им трепери на големите началници? От една страна, той добре помни как се качи на власт: неговите приятели, баварските десни, организираха на България спиране на европарите. Това се оказа достатъчно за тройната коалиция. Както евентуално ще се окаже достатъчно, за да бъде нокаутиран и сегашният премиер. От друга страна, американските медийни умения са такива, че за няколко месеца те са способни да наложат принципно нов образ на г-н Борисов в самата България. Тоест да унищожат главния политически капитал на министър-председателя."
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.
Какво можем да прочетем последните дни из медиите - на 1 март и у нас предстои премиерата на последната екранизация на безсмъртния роман на Лев Толстой „Ана Каренина”. Главните роли са поверени на Кийра Найтли – Ана Каренина, Джъд Лоу – Каренин, Аарън Тайлър-Джонсън – Вронски.
Колкото и великолепно да е екранизиран един роман, истината е, че никога не може да постигне дълбочината и красотата на оригинала. Настоящата екранизация не прави изключения, тъй като няма как в 130 минути да събереш 900 страници. Естествено фокусът на филма е поставен върху невъзможната любов между Ана Каренина и Вронски. Ако тяхната история е проследена, доколкото е възможно при такъв формат, дословно, то на Левин е отделено по-малко внимание и има известни пропуски.
Режисьорът Джо Райт е използвал интересен похват при заснемането на филма. Всяка сцена започва като поставена в театър и впоследствие се разгръща. Това, което липсва на всяка екранизация, включително и на тази, е невъзможността да се проследят мислите и емоционалните терзания на героите, които просто няма как да бъдат представени дословно, а явно и актьорите не успяват.
Едва ли има някой, който да не знае за какво се разказва „Ана Каренина”, но все пак ще отделя няколко думи. Сюжетът се развива в края на 19 век, имперска Русия. Ана Каренина е омъжена за Алексей Каренин, високопоставен представител на правителството, който е с 20 години по-възрастен от нея. Привидно бракът им е идеален и щастлив, но срещата на Ана с Алексей Вронски, се оказва съдбоносна за нея. Въпреки първоначалните си намерения да не се поддава на чувствата, любовта й се оказва по-силна от всичко друго и престъпва всички писани и неписани закони и правила на тогавашното общество. Любовта на Ана и Вронски е невъзможна и скандализира цялата руска аристокрация. В крайна сметка тя се оказва и нейната гибел.
Паралелно с тяхната история се развива историята на Кити и Левин, първоначално оформилия се триъгълник между Ана, Вронски и Кити. Но както вече споменах, в романа е отделено доста повече място на историята на Левин, неговите размишления и търсения за света. Във филма те напълно отсъстват.
Тъй като не съм гледала предишните екранизации на „Ана Каренина” няма как да направя паралел, но цялостната ми оценка за филма е висока. Историята е представена много добре, а не мога да пропусна и великолепните костюми.
Неслучайно филмът е номиниран на тазгодишните Оскари за наградата „Най-добър костюм” и още довечера ще стане ясно дали ще спечели. Кийра Найтли играе великолепно Ана Каренина. Всъщност всички актьори са много добри. Операторът определено е знаел какво прави и филмът е заснет много добре, декорите не отстъпват на костюмите – великолепие струи отвсякъде.
Апел като този почти никога не е правилен, но все пак: ако не сте чели книгата, непременно изгледайте филма. Няма да останете разочаровани.
Вятърната енергетика изпревари ядрения сектор в Китай. През 2012 г. вятърните ферми в страната генерираха 2 % повече електроенергия от ядрените централи и този резултат няма изгледи да бъде обърнат в бъдеще. От 2007 г. насам ядреният сектор расте средно с 10% годишно, докато вятърните мощности се увеличават експлозивно с 80% на година.
През 2011 и 2012 г. в Китай са присъединени към мрежата четири нови ядрени реактори с обща мощност от 2 600 мегавата. С тях общата мощност на ядрения сектор в Китай достига 12 800 мегавата. Въпреки че властите все още твърдят, че ядреният капацитет на страната ще достигне 40 000 мегавата до 2015 година, то това няма начин как да се случи при настоящите темпове на строителство. След събитията от март 2011 г. Китай наложи мораториум на новите ядрени мощности, след което разреши строителство и присъединяване единствено за трето поколение реактори. Но в същото време страната няма никакви практически опит в изграждането и експлоатацията им.
В същото време бъдещето на вятърната енергия в страната изглежда далеч по-обещаващо. Само през 2011 и 2012 г. в Китай са присъединени към мрежата 19 000 мегавата вятърни мощности и се очаква присъединяването на още толкова през 2013 г. Подобренията по мрежата през последните години обаче направиха напълно осъществимо свързването на 80% от общо 75 600 мегавата вятърни мощности в края на 2012 г.
Китай вероятно лесно ще достигне официалната си цел за 100 000 мегавата вятърни мощности до 2015 години. Пплановете на Chinese Renewable Energy Industry Association (CREIA) са за периода 2015-2020 този капацитет да бъде удвоен и да достигне 200 000 мегавата.
Капацитетът на Китай в областта на вятърната енергия е зашеметяващ. Изчисленията на експерти от Харвард сочат, че той е 12 пъти по-голям от цялата консумация на електроенергия в страната през 2010 г. Вятърната енергия в Китай има и друго голямо предимство – вятърът е ресурс, който не може да бъде изчерпан; вятърните централи се строят бързо; нямат вредни емисии (спомнете си чудовищния смог в големите градове на Китай); отпада необходимостта от милиарди за внос на уран. Също така за разлика от ядрените и въглищните централи, вятърните не се нуждаят от вода, която е в голям недостиг в страната. Всичко това прави вятърната енергия един от най-желаните източници на електричество в Китай.
По материали от: treehugger
днес в Чудо голямос децата правихме мартенички. в края бяха останали куп парченца прежда, като за боклука. но с малко въображение се превърнаха в тази красива мартенска картичка.
дадох й име: де е България
защото България е в сърцата ни. в обичта, а не в омразата. в градивното, а не в разрухата. в малките пръстчета, които сплитат мартенички …
…не е само снежни пейзажи. :-)
