Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Антон Терзиев, movies.bg: Нощен влак до Лисабон

0
0
Нощен влак до Лисабон

Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази…/ Понякога човек се страхува от нещо, понеже го е страх от друго нещо.
Паскал Мерсие, “Нощен влак до Лисабон

Решен да открие кой е Амадеу де Прадо, автор на романтичното четиво останало у него след знаменателна среща с отчаяна непозната, швейцарският езиков професор Реймънд Грегориус (Джеръми Айрънс) напуска ученици и университет, за да хване заглавието на филма. Неконтролиран импулс, който обикновено ужасява до смърт хората посветили се на хуманитарните науки.

В частното си разследване непохватният, но верен на новите си чувства (и – хубава метафора – новите си очила) Реймънд успешно разплита драмата в живота на португалския писател, живите участници на която, косвени и преки жертви на фашисткия режим на Салазар, още страдат от незараснали рани. Парламентьор и довереник в доскоро чужди нему страсти, на “централната гара” в края на пътешествието си Реймънд получава коридор за житейски маневри, какъвто макар и оставил бляскава диря, идеализирания писател Прадо никога не е имал.
Night Train to Lisbon е на Биле Аугуст, спец по травмирани от режими съдби още от Къщата на духовете.

 

 


Никола Балов: VIVACOM дава двойно повече трафик на 50% по-ниска цена със Samsung Galaxy Tab S

0
0
VIVACOM дава двойно повече трафик на 50% по-ниска цена със Samsung Galaxy Tab S
VIVACOM пуска специална промоция за всички клиенти, които искат да закупят новия таблет Samsung Galaxy Tab S с мобилен интернет…

Никола Балов: Нов трейлър на задаващата се игра Angry Birds Transformers

0
0
Нов трейлър на задаващата се игра Angry Birds Transformers
През юни Rovio обяви, че подготвя ново издание от поредицата Angry Birds, което ще въвлече пернатите персонажи и прасетата в…

Кариери: Петъчен виц: Знаете ли какво означава allow?

0
0

Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.

Дончо Ангелов: Oh, the [Android Battery] Horror

0
0

I am sure this title lighten up few smiles in my dear Windows Phone and iOS fans :). But no, don’t be in a hurry, it’s not what you’re possibly thinking.

I started today to analyze my Note 3 applications, using My App List application. One of the features of this application is to create an extensive list of the (additionally) installed applications on your device. The main reason to go in this direction is the fact that something is wrong with my Note 3 after it came by from the deep freeze, which my iOS experiment has put it into. During the experiment I was pretty mad from the bad performance of the iPhone battery, but since then the Note 3 battery runs pretty quick and the device is constantly hot! Its like I’m being punished for my harsh words about its fruity colleague!

GSam Battery Monitor reports main “juice user” (averaging 60-85%[!]) is the system’s gsiff_daemon, in which we have tons of system (including user!) services running.

Since I’ve never succeeded digging into gsiff_daemon process (I doubt this is possible at all, and even it it’d be possible, it’d require root, which I won’t do to my Note 3), I decided to check up what’s installed on the device and (eventually) to through full reset cycle this weekend.

That’s how I ended up with My App List, a really nice piece of software, which does this enumeration for you.

The (alphabetical) list looks amazing (and way too long!):

As you can see, this is quite substantial installation base, which I’ll most probably have to reduce. I’ve already uninstalled applications like BatteryGuru, AccuWeather, LinkedIn, Cover, which I was suspecting could eat up battery because of bugs, but the situation did not really improve. To be honest, the situation did not get worse as well, which would be strange, since BatteryGuru promises precisely that: saving battery life. However, I assume that the drain is so bad that the eventual savings from Battery Guru are not significant to mention.

The next step will be to completely wipe the device (don’t forget to pull out the SD card first!), and then to see what’ll happen. I’m very sorry that I will have to redownload ~5GB of Spotify lists, but nothing can be done to help that: the SD card will be copied, and then the card itself will be formatted via the Android, to ensure that it is not in a supported, but not so well tested filesystem.

I am very eager to see how this goes on. My Note 3 has not been wiped since I got it last October, and this is way too long time for an Android installation (it’s like the old Windows 98: if you use it too much, you have to wipe it out from time to time).

Time will tell. For now, I’m struggling with the thought how it’ll go, while I’m waiting 1 day with the stock Note 3 software, without any additional things but my accounts setup… I have a lot of account, so I’m assuming even that could easily put the device in the same state as it’s now (i.e., draining battery way too quick), but without check we can never be sure.

Weekend is approaching, I’m anxious!

Featured Image (cc-by 2.0) Intel Free Press

Никола Балов: Появиха се снимки на предполагаемия Moto X+1

0
0
Появиха се снимки на предполагаемия Moto X+1
Moto X+1 е необичайното име на очаквания наследник на популярния Moto X, за който сме чували и преди, но сега…

Савчо Савчев: ЗА ГЕНЕРАЛ ЯН СЕРГУНИН (РЕШЕТНИКОВ) И НЕГОВАТА СЪДБА

0
0

Николай БЕЗСОНОВ

Ян Александрович Решетников (Сергунин) е роден през 1954 г. в гр. Берьозовка, Свердловска област. Произхожда от семейство на руски цигани, сибиряци. Завършил военно училище, академия. Доктор по философия. Кандидат на юридическите науки. През 2001 г. с Указ на Президента на Руската федерация на Ян Сергунин е присвоено званието генерал лейтенант. Служи във въоръжените сили, в специалните органи, занимава се с бизнес. От 2000 г. работи за възстановяването на съдебната система и органите на изпълнителната власт в Чечня. Назначен за заместник-председател на правителството на Чеченската република. Носител на почетното звание  „Заслужил юрист на Чеченската република”. Носител на орден на Дружбата. Автор на книгата „Правова самозащита”. Основател на Фонд за помощ на малките народи „Толерантност”.
Ян Решетников беше човек, дълбоко загрижен за съдбата на циганската култура и много направил за своя народ. На 25 юни 2004 г. той беше убит в резул­тат на покушение, а неговата съпруга Камила получи тежки рани. Като завещание звучат неговите думи, които той остави като намерение за предисловие към своята биография: „Моето семейство се придържа към ромските традиции. Пътуваме много из Русия, нашият дом е открит за достойните хора. Отстоявал съм и ще отстоявам самобитността на моя народ, чиито обичаи трябва да останат във векове­те. В противен случай няма да бъдем нито цигани, нито руснаци”.
Погребан в Троекуровското гробище с воински почести.
В Чеченската република Ян А. Сергунин (Решетников) имаше за задача да възстанови съдебната система. Известно е, че през краткия период на своята независимост ислямските радикали отмениха светското съдопроизводство и го замениха с шериатски съдилища. Руснаците помнят tv-репортажите за акцентите на тяхна­та дейност: кадри с разстрели на площадите и телесни наказания. След „втората че­ченска война” възникна насъщна необходимост да върнат републиката в правна­та система на Русия. Това беше задача, която трябваше да се изпълни с риск за живота и именно хората, които изпълниха задачата да представляват руската държава по места, станаха първите мишени на непремиримите войни на исляма, финансирани от чужбина. Обстрелването на здания, похищенията и покушенията дълго време станаха норма на живот. Залозите в тази борба бяха много високи. Най-напред възстановяването на властта и закона изведе населението от контрола на ислямистите и му даде някакви гаранции за произвола на отделни военно­служещи. На второ място от успеха на тази политика зависеше връщането на Русия с право на глас в Съвета на Европа.

family1

Ромското семейство Решетникови през 1962 г. Крайният отдясно е
бащата Александър Иванович Решетников. Жената с двете деца е
майката Тамара Яковлевна. Изправеното момче е бъдещият генерал.

За две години Сергунин успя да реши задачата да осъвремени съдебната система на Чечня и това бе оценено и от руснаци, и от чеченци. В тясно взаимо­действие с Кадиров, той се движеше с минимална охрана и разрешаваше конфли­кти, които бяха изключително важни за народа (и то по същото време, в което високопоставени „федерални” служители фактически не напускаха добре защите­ната база в Ханкале). Много често той поставяше на преден план дипломатическото разрешаване на въпросите. Но това не означава, че не предизвикваше враговете си и не си „създаваше” нови. И днес много от тези хора дават интервюта с „компромати”. Но разрешаването на задачите не можеше да мине без твърда ръка. И може­ше ли да не предизвика завист, когато беше на тъй високия пост на заместник-председател на правителството на Чечня? Като трети по влияние човек в Чечня, генерал Сергунин упорито вършеше своята работа. Не му влияеше, че взривяваха автомобила му, че го обстрелваха с гранатомет, нито пък му влияеха непрекъснатите подмолни интриги. След време, в своите московски разговори, той иронизираше вестникарските щампи за „сивия кардинал” и напомняше на събеседниците си, че за държавника се съди по делата му.
А целта беше ясна. Светското руско съдопроизводство в Чеченската републи­ка беше възстановено. Русия възстанови правото си на глас в Съвета на Европа. Я. Сергунин се върна в Москва, Президентът на Руската федерация връчи на гене­рала Ордена на Дружбата. Но за циганите в Русия тази страна от живота на Ян Александрович не е добре позната, те го знаят по-скоро като „син на цигани”. Бащата на Ян Решетников, сибиряк от рода на „решетарите”, е бил човек с авторитет. Свято почитащ устоите на циганския живот, Ян Александрович се стремеше да поддържа националните традиции и обичаи. Нерядко към него се обръщаха за помощ или го канеха да участва в събрания на роми, на които се разрешаваха вът­ре­шни конфликти.

Sergunin-13

Съветникът на Президента на Русия С. Ястржембски
и Ян Сергунин  в гр. Грозни. 2002 г.

Учредяването на Фонда за помощ на малките народи „Толерантност” е стъпка, която по замисъла на Сергунин позволява по-успешно да се разрешават насложените проблеми на циганите. Като използваше личната си сериозна материална база, с извоюваното политическото влияние и известност в няколко национални диаспори, като се уповаваше на собствените си сили той се надяваше да наложи културно възраждане. Разбира се, за човек се съди не само по неговите планове. Някой би попитал „А това не остана ли само негова мечта”?
За щастие самият живот даде отговор на този въпрос. Където и да е работил Сергунин, винаги е помагал на хората. Ян Александрович остави светла памет за себе си в Казахстан. Той помогна за създаването на отделение на наркологична рехабилитация. С неговата помощ бе създаден ансамбъл “Алтын Батыр”, добил широка известност. Спонсорът помогна да се решат всички проблеми на младите артисти – от попълването гардероба на хората до стажуването им в Европа. Днес младата степ-група привлече вниманието на президента Н. Назърбаев и за нейните спектакли се изгражда ново театрално здание. Могат да се дадат и други примери за благотворителността на Сергунин. С неговата материална помощ се проведоха много спортни мероприятия, едно от тях е областната училищна спартакиада в гр. Магнитогорск през юни 2004 г. Ян Александрович даваше от личните си средства допълнителни пенсии на доста лица, издаде правно пособие, което разпространяваше безплатно.
Днес всичко това вече е минало. Отшумяха залповете на почетния караул. От много хора се изказаха красиви думи. Само журналистите останаха верни на себе си. В една от статиите беше отречен ромския произход на генерала, в друга се говореше за него като „чеченски Берия” и че е издал книга за себе си, в която се нарекъл „Барон”. Цинизмът на тези лъжи са ясни за всеки непредубеден, който приживе познаваше Ян Александрович.

Sergunin-16

Взривеният в Чечня автомобил на генерал Сергунин.

А него нищо не го възмущаваше тъй силно, както опитите на пресата да наложи на обществото мита за „циганските барони”, водачи и други подобни прика­зни персонажи. „Циганите са свободни хора, а не глутница вълци. Къде при нас водачи? Циганите се подчиняват не на конкретни личности, а на старинните обичаи” – тъй говореше той, като не подозираше, че именно на него на прощава­не ще му пришият този омразен титул. Особено находчив представител на „четвърта­та власт” написа за него, че в книгата си Решетников „дава на циганите практически съвети как да се защитават от милицията”. А истината е друга: професионалният юрист учеше хората как да се защитават при незаконен обиск, как да постъпят ако някой им подхвърли наркотици, как правилно да се напише жалба до съда, ако следствените действия са били извършвали без свидетели. С други думи той призоваваше хората да се защитават не от милицията, а от беззаконието. Нима това е лошо? Нима за всеки гражданин не е полезно да познава законите, които защитават неговите конституционни права? В книгата няма нито ред, който да допуска друго тълкование. Но журналистите не можеха да му простят случаите, в които той заставяше клеветниците да се извинят за своите лъжи. Последният такъв случай беше в Петербург. Вестник помести снимка на неговия дом, а в текст под нея беше обявено, че в него живее цигански бизнесмен и нарече дома „дворецът на наркобарона”. Всичко това завърши с уволнението на журналистката, тъй като нямаше никакви основания човекът да бъде очернен по такъв недостоен начин.
Сега можем да разберем какво значи цехова солидарност. След покушението не се намери журналист, който да каже нещо добро за покойния.

Sergunin-25

Град Грозни, Чечня. Отдясно наляво: О. Житков – кмет на града, С. Илясов,
председател на Чеченската република, Я. Сергунин и генерал В. Молтински. 2003 г.

Не тъй много хора знаеха, че Сергунин беше и поет. Неговите стихове, написани на неговия роден ромски език, скоро трябва да излязат в циганска антология, която подготви за печат лауреатът на Международната награда „За мир и развитие на културата” В. Калинин. А на руски Ян Александрович пишеше басни. В една от тях четем за могъщ лъв, който управлява справедливо гората и защитава мнозина. Финалът на баснята обаче е мрачен. Лъвът заболява и никой не му помага в неговата безпомощност, тъй като жаждата за власт се оказва по-силна от спомени­те за благодеянията, извършени от него в миналото.

Sergunin-12

По време на защитата на дисертация.

Нима в ролята си на поет Сергунин е бил прав? Не бих искал да вярвам в това. Пресата не се свежда само до продажните пера, а обществото – само до на­ранените в хода на политическата борба негови чиновници. Мисля, че думата ще имаме и ние – хората, които познавахме Ян Александрович. Този човек внимателно формираше около себе си екип от професионалис­ти, на които предстоеше да променят от корен ситуацията около циганската диаспо­ра. А целите бяха най-благородни: да се направи необходимото да се увеличат възможно­стите на циганите за легална работа; да се помага на артистите, тъй като циганската естрада е в кризис; да се поддържа национална циганска преса; да се дава отпор на ония журналисти, които разгарят расизъм; да се финансира изда­ването на книги, чия­то тема е историята и културата на циганския народ. Един от тези проекти беше т.н „Книга за паметта”, чието издаване беше осъ­ще­ст­ве­но по случай 60-годишния юбилей от великата победа над фашизма. На руското об­щество от десетилетия втълпяваха образа за циганина мошеник, конекрадец и пр., но се премълчаваше, че той с чест е защитавал родината си в годините на хитлеристкото нашествие. За голямо съжаление Ян Александрович не можа да види книгата. Но пък тя е в ръцете на нашите съотечественици. От старите поувехтели снимки ни гледат цигани танкисти, пехотинци, минометчици, партизани. За руснаците ще станат достъпни документи, които доказват ярките подвизи на тези хора. Книга­та разказва за техните страдания по време на войната, показва техните награди като войни. Книгата документира и историите на циганските бойци, дали живота си за победата над фашизма.

Sergunin-03

Диплом за присвоения черен колан по контактно карате.

Но онези, които убиха генерал Сергунин, са безсилни да заличат добрите дела на този умен и смел човек. Днес културните проекти на Сергунин се осъществяват от неговите приятели Александър Лаврентиев, Владимир Чебота­рьов, Григорий Головацки, Леонид Василиев, Георгий Орисов. Няма да остане настрана и Николай Безсонов като писател-документалист.
През следващата година в Магнитогорск ще се проведе турнир по самбо, посветен на паметта на Я. А. Сергунин. Както е известно той имаше черен пояс по контактно карате и таекуон-до.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гробът на генерал Ян Решетников (Сергунин).

Без съмнение Русия загуби историческа личност. Чеченците ще го запомнят като човек, който се стремеше към мира, с приоритет на правата над оръжие­то. Обществото на предприемачите ще го запомни като успешен бизнесмен. Юристите – като силен професионалист. А циганската диаспора в Русия винаги ще пази памет за него като необикновена личност, преобърнала представата за възможно­стите на руския ром.

Sergunin

Портрет на генерал Ян Решетников (Сергунин) на художника Николай Безсонов.

Превод от руски,
заглавието е на “Andral”


Фитнес блог: Сила и хипертрофия с негативни повторения

0
0

Негативните повторения са силов метод, базиран на ексцентричната фаза на движение на мускулите. Във фитнеса се използват като метод за постигане на хипертрофия, увеличаване на силата, преодоляване на застой (плато) и други. Не се препоръчват за начинаещи.

Във фитнес средите най-често срещам два типа хора: такива, които искат да постигнат мускулна хипертрофия и такива, които искат да редуцират телесните си мазнини, но без да жертват мускулната си маса. Аз съм от първия тип. Без значение какви експерименти си правя по отношение на тренировъчни методи, целта остава непроменена – сила и хипертрофия.

Един от начините за това е прилагането на негативни повторения. При изолиране напълно на концентричната част имаме негативни повторения.

Какво представляват негативните повторения?

Имаме три типа мускулна дейност:

  • Концентрична (или още позитивна) фаза – мускулът се съкращава, намалява дължината си и увеличава обема си. Развива сила, която преодолява тежестта.
  • Изометрична фаза – мускулът е напрегнат, но не променя дължината си. Наблюдаваме статично положение.
  • Ексцентрична (негативна, отрицателна) фаза – мускулът увеличава дължината си и намалява обема.

Може да прочетете повече за отделните фази в статията "Темпо и фази на повторението".

В тренировъчния процес имаме негативни повторения, когато изолираме концентричната част и наблегнем само на ексцентричната.

За изпълнението е нужна помощта на тренировъчен партньор. Ролята на помощника е такава, че да вдигне тежестта до горно положение, от където трениращият да изпълни само негативната част.

Принцип на действие

Смята се, че сме 1.75 пъти по-силни в ексцентричната фаза в сравнение с концентричната.

Тоест, когато изпълняваме негативни повторения, можем да сложим по-голяма тежест, отколкото при стандартно повторение с позитивна част.

Основни моменти при изпълнението на негативни повторения:

Работна тежест

Подбраната тежест трябва да е равна на 105% - 120% от повторения максимум на атлета (1ПМ).
Тоест, да не може да бъде преодоляна в стандартно повторение (всички фази на движение). Ако успеете да направите повече от 6 негативни повторения с подбраната тежест, значи тя е прекалено лека.

Темпо на изпълнение и време под напрежение

За да извлечем максимални ползи от метода и да намалим риска от контузия, темпото на движение трябва да бъде бавно – от 4 до 6 секунди.
Ако времето е по-малко от 4 секунди, е редно да редуцирате тежестта.

Има едно основно правило при изпълнението на негативни повторения – да се борим с гравитацията.
Това е ключ към ефективността на натоварването – да се борим съзнателно и активно с тежестта. 

Подреждане на тренировката

Има няколко изследвания и е доказано, че за повишаване на мускулната сила и хипертрофия най-ефективна е комбинацията от концентрична и ексцентрична фаза на движение.

Вариантите за това са различни и всеки може да ги адаптира според сплита, времето за възстановяване, целите и т.н.

Например:

  • Искаме да повишим силата си при гърдите. След вработването за тренировката започваме с първото си упражнение – вдигане на щанга от хоризонтален лег.
    Тежко и базово упражнение, което провокира съответен хормонален отговор в тялото. Изпълняваме 3 стандартни серии с позитивна част, след което в края на упражнението прилагаме 2-3 негативни серии с по 3 повторения и 5-секундна фаза на движение. След това продължаваме с останалите планирани упражнения, но без да правим негативни повторения.
  • Друг вариант е да приложите негативни повторения в края на цялата тренировка. ​Смятам, че това е по-неефективен начин, тъй като тренираната мускулна група е вече изморена.

Честота на трениране с негативни повторения

Ако бъдат изпълнени правилно (с добре подбрана тежест и бавно, контролирано пускане), ексцентричните повторения са изключително тежки и определят нуждата от добро възстановяване.

Честотата зависи от индивидуалния сплит и от това колко пъти седмично тренирате дадена мускулна група.

  • Например, ако тренирате два пъти седмично гръб, е добре едната тренировка да бъде тежка и с включена негативна част, а другата – съвсем лека
    (между другото, негативните повторения са начин да прогресирате в набиранията – "4 начина да правите повече набирания").
  • Ако мускулната група се тренира веднъж седмично, може да прилагате метода всеки път.

Следете тялото си. За да се извлекат оптимални ползи, е хубаво да се тренира на напълно възстановен и свеж мускул.Иначе рискуваме да постигнем обратен ефект.

За кого са подходящи негативните повторения?

Методът е тежък и има риск от травми при неправилното изпълнение, ето защо не се препоръчва за начинаещи.

Идеален е за напреднали спортисти и силови атлети, които целят хипертрофия или избягване на застой.

Ползи

  • Общо увеличение на силата. При негативните повторения участват мускулни влакна от типа IIб, а при позитивните – IIа + IIб.
    Тоест, когато повишите силата си в ексцентричната част, това ще даде отражение и на цялостната сила.
  • При ексцентричната фаза се използва по-малко енергия АТФ.             
  • При тежките негативни повторения имаме по-голям протеинов синтез и увеличение в инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1). 
  • Заздравяват се връзките (тук отварям важна скоба, за да подчертая, че при неправилното изпълнение на негативните повторения има висок риск от контузия. Запомнете: бавно и контролирано спускане на тежестта).

Основни съвети

  • Изберете добър тренировъчен партньор, защото ролята му е изключително важна. Нужно е да има бърза реакция и познание как да ви пази най-безопасно.
    Срещала съм мнения на треньори, които представят модификация на упражненията с цел избягването на тренировъчния партньор. Няма да ги разглеждам подробно, тъй като не смятам, че това е оптимално ефективен и безопасен начин.
  • Преценете добре работната тежест, така че да е съобразена с индивидуалните ви възможности. Не бива да е прекалено лека (с която да направите повече от 6 негативни повторения), но е опасно да е прекалено тежка (да не можете да направите повече от 1 негативно повторение).
    Натоварването върху ставите и връзките е голямо, а свръхвисоката тежест е предпоставка за невъзможност да преодолеете действието на гравитацията. Бързото спускане, освен че няма да допринесе до желаната хипертрофия, може да ви контузи.
  • Не правете негативни повторения, ако мускулът не е възстановен.
  • Не прибягвайте до тях, ако имате контузии, болки в стави и т.н.
  • Дайте си добра почивка. Опитът ми показва, че методът предизвиква по-болезнени мускулни трески и по-голяма нужда от възстановяване.
  • Обърнете внимание не само на суплементите, но и на храната. Добавките са полезни, но ако имаме вече добре изградени хранителни навици.
    Важна част от възстановяването е качествената храна, а ако целите хипертрофия, вниманието ви трябва да е съсредоточено основно в тази част.
  • Борете се с гравитацията, независимо дали ще приложите негативни повторения или не. Много често ексцентричната фаза на движение е пренебрегвана.
  • Тренирайте умно и преценявайте собствените си възможности.
Прочетете и тези полезни материали:
“NO REP!” или потенциалната опасност от тренировката на високи обороти
Как да поддържаме добра физическа форма при натоварено ежедневие
Човешкото тяло - тази вълшебна машина
Дупе на фитнес модел - как да го постигнем? (част IV)
Българи в чужбина: Тодор Бомбев
Тренировъчният партньор

Никола Балов: Microsoft пусна приложението за заключения екран на Windows Phone, изисква 8.1

0
0
Microsoft пусна приложението за заключения екран на Windows Phone, изисква 8.1
С Windows Phone версия 8.1 Microsoft обяви, че ще позволи по-сериозни промени по заключения екран на смартфоните. Потребителите вече могат…

Денислав Георгиев: Отчаяни патриоти

0
0
На пръв поглед патриотичните партии изглеждат във възход. ВМРО вкара евродепутат след брак по сметка с Бареков. НФСБ и ГОРД ще се явят на втори поредни избори заедно, което се …

Библиотеката: Изкуството да пътуваш бавно

0
0

Замисляли ли сте се какво правите обикновено, когато ви предстои пътуване или почивка? В общи линии, трескава подготовка – купувате пътеводители, проверявате в интернет за всички възможни забележителности, барове и ресторанти. Разполагате само с няколко дни, затова изготвяте наситена програма, а когато пристигнете, вече бързате към първите забележителности от списъка си и споделяте снимки в Instagram, докато съсредоточено хрупате някое местно лакомство. Разпознавате ли се? Ако да, значи е време да промените нещо, да намалите оборотите, да попътувате… бавно.

izkustvotoИменно в това ни убеждава Дан Кийрънв своята книга „Изкуството да пътуваш бавно“. Самият Кийрън има страх от летенето и това е причината да използва изключително наземен транспорт при всичките си пътувания. В този начин на придвижване, разказва той, има много повече предимства и чар, отколкото си представяме. Убеден в своята правота, авторът описва летищата и пътуването със самолет в доста бездушни тонове, изхождайки от наблюдението, че целта на днешния човек е да пристигне, не да пътува. В преследване на тази цел той се лишава от удоволствието да се наслади на прекараните в пътуване часове, да извлече ползите от тях, да съзерцава и да остане насаме със себе си, като по този начин обогати изживяването си.

Цялата книга на Кийрън представлява есеистични размишления, обогатени с разкази за различни пътешествия, предприети от самия автор през годините. Повечето от тях са в пределите на Англия, което е леко разочароващо – няма кой знае колко екзотични описания, както може би би си представил читателят. Друг доста съществен елемент от книгата са препратките към други автори – на моменти толкова много, че започваш да се чудиш дали Кийрън не е тръгнал да пише академичен труд, позовавайки се на безброй други творци (в края има две страници библиография!). Това създава малко странно усещане и започваш да губиш нишката… Действително книгата е доста хаотична и без някаква строга структура, въпреки че е разделена на глави, носещи кратки, ясни и отчетливи послания – „Пътешестван наблизо“, „Бъди свой собствен гид“, „Приеми несгодите“, „Полудувай“ и др. Независимо от това човек може да излвече някои полезни съвети от думите на Кийрън при планирането на ваканцията си. Лично на мен много ми допадна навика на автора вместо пътеводители, да взима със себе си книги, действието в които се развива в съответната страна или е свързано с конкретното място. Вече знам например, че ако някога попадна в Прованс, ще взема със себе си някоя от книгите на Питър Мейл, за да се потопя по-пълно в магията на провансалската кухня.

Хвърлете един поглед на тази книга, ако имате усещането, че изпускате нещо от лятната си отпуска, въпреки че сте планирали всичко до най-малките подробности. Ще ви даде интересна гледна точка, докато се губите из многословността на автора в описването на собствените си (и чужди) концепции.

Публикувано от Георги


Filed under: Места, Приключенски, Пътеписи, психология

Никола Балов: Ревю на Nokia Lumia 930

0
0
Ревю на Nokia Lumia 930
Nokia Lumia 930 е най-новият и най-атрактивен смартфон с Windows Phone на пазара – вероятно един от последните без логото…

Мария Илиева, LaMartinia: B.

Стойчо Димитров: Галилея, Галилея (1): Рош ха никра (Израел)

0
0

 От днес започваме още един подробен пътепис за Израел – този път ще бъдем в района на Галилея. Галина ще бъде наш водач. Приятно четене:

 

Рош ха никра

част първа от

Галилея, Галилея

 

По принцип всяко нещо, което човек прави за пръв път в живота си, е ново, вълнуващо и интересно. Обаче да кажеш това за пътуването с влак е несериозно, макар че влаковете в Израел са удобни, двуетажни, едносалонни, внос от Германия. Но аз наистина за пръв път тук пътувам с влак – заминавам за Галилейската долина на екскурзия. Бях чела и чувала за уникалната красота на северозападна Галилея и ето, започвам похода си към нея.

 

Пътуването е живописно – релсите се точат по крайбрежната ивица, морето е тихо и безбрежно, почти без вълни, един тъмносин необятен простор. Влакът уж е бърз, а спира на всяка възможна гара. Общият салон е пълен с момчета и момичета – войници, връщащи се от съботен отпуск. Картината е точно същата и по междуградските автобусни линии. Държавната фирма „Егед” – основният автобусен превозвач, както и останалите транспортни фирми имат договор да извозват безплатно военнослужащите. Затова характерната картина в обществения транспорт на Израел е гражданството и зелените униформи да са заедно. Непрекъснато някой отива или се връща от домашен отпуск. Обемистите раници са в багажното отделение; на ушите – слушалки с музика, но в ръцете е неизменният еднометров автомат, готов за отбрана. Животът само привидно е тих, мирен и природата – леснодостъпна за всички. Страната е под постоянна угроза от съседите си и това не се забравя от никого, готовността е всеобща и постоянна, а вкусът към живота – горчив.

 

         Гарите в Израел

са съвременни практични съоръжения, заградени с високи декоративни решетки, градинки, цветя и скулптури. На входа може да се купи билет за всяко направление от множество стенни автомати. Пропускателният пункт, обаче, е само един и е много добре охраняван. След щателна полицейска проверка със скенерчовекът и багажът му минават през електронни вратички, отбелязващи на билета датата и гарата, после – веднага се попада на пероните. Текучеството на хора и влакове е голямо, затова и затвореният гаров салон е малък, а и в тази страна, където 350 дни в годината са слънчеви и приятни, предпочитанията са в полза на чистия въздух. Това е схемата на всички гари в страната – с минимум железопътни служители, засилена охрана и пълна автоматизация на комфортното пътуване.

Бързо – бързо, по за няколко минути, влакът изпраща старите и приема новите пътници, оглежда се в изключително живописния залив между Хайфа и Ако, пътува още по на север и се установява за дълга почивка в крайната гара – Нахария.

 

(((((((((())))))))))

 

Вече съм в сърцето на Северозападна

 

Галилея

 

 

Денят е в разгара си, нетърпението и любопитството ми скоро ще достигнат връхната си точка, понеже ми предстои да стъпя на най-северния край на средиземноморското крайбрежие на Израел – белите пещери на Рошха Никра. Но за да се спусна под земята, автобусът ми първо трябва да изкачи тясното серпантинно шосе и превала, от който се открива толкова широкомащабен изглед, че за миг обхващаш целия Хайфски залив, до най-южната му точка. На метри съм от граничния контролен пункт с Ливан.

 

Тук романтиката е оцветена в блестящобяло – цветът на високите варовикови скали, потъващи дълбоко под водата, и в искрящосиньо – цветът на слънчевото море, втурващо се с рев под сводовете на пещерите.

Rosh HaNikra, ראש הנקרה, Израел

Рош ха Никра се превежда като „бяла глава”

И наистина пейзажът е единствен по рода си в Израел. Гледаш отгоре и сърцето ти замира: планинска насечена варовикова верига със скали, високи 70-80метра, като кремава брюкселска дантела обрамчват остър нос. Пътешественици сравняват величествената красота на Рош ха Никра със Синята пещера на остров Капри. По хребета на този масив преминава границата с Ливан.

 

Тук планинската верига се състои от три геологични слоя, всеки с различна степен на твърдост. Най-горният е от твърд варовик и доломити. Средният – от киртон и мек варовик. Именно в този слой морските стихии в течение на векове са дълбали, оформяли, заглаждали, овалвали и творили с размах знаменитите галерии – пещери и ниши с множество вдлъбнатини. Отдалече личат в гънките на белите скали монументални причудливи фигури – природни скулптури. Те силно вълнуват въображението на поетично   настроените посетители.

Най-долният слой е от твърд варовик и в по-голямата си част е под водата. Но там не може да се попадне веднага. Първо трябва да се спусна с кабинковия лифт до входа на пещерите долу и за няколко минути от високия бряг се открива изглед с необикновена красота. После попадам във вълшебен пещерен лабиринт, разпрострян в няколко направления, с обща дължина на естествените галерии 200 метра. В миналото единственият проход към тях е бил възможен само откъм морето и само най-смелите плувци са успявали да видят тяхната неповторима красота.

Сега обаче, за туристите с атракционна цел са прокопани още 200 мстранични тунелис чаровни мостчета над водата, неочаквани амбразури с весели пръски, наблюдателни площадки, потайни ниши и скрити скамейки за съзерцание на природното тайнство. Тераси с перила, мокри илюминатори или плъзгави стълби водят нагоре и под водата. Тук човешката ръка се е намесила много дискретно – работил е добър светорежисьор. Удачно разположеното осветление, подводно и странично, още повече подчертава първобитната красота и млечната белота. Изглед – мечта за фотолюбителя!

 

Играта на светлините и сенките през различните часове на деня и поразителната акустика създават широка гама от картини, звуци и усещания при спокойно или бурно море. Неусетно си привлечен магично от това нереално зрелище. Сливаш се с безкрайното време, усещаш могъщата сила на водата и вечния вятър и мислено благодариш на добрия си шанс да дойдеш тук и възнаградиш очите си с този природен чар.

 Рош ха никра, Израел

 

 

(((((((((()))))))))

 

 

Всъщност

Историята

отрежда незавидно място на Рош ха Никра. В библейската книга на Иисус Навин това място се определя като граница на заселването на израилевите родове, дошли в обетованата земя през ХV – ХІVвек преди новата ера. Освен това в древни времена оттук е минавал пътят на търговските кервани от северните райони на Средиземноморието на юг – към Египет и Африка. Мъдреците от епохата на Талмуда наричат тези скали „стълбата към Тир”. Александър Македонски през 333година преди новата ера просича тунел в скалите, за да мине армията му на юг след победата и завладяването на град Тир (в днешен Ливан). Съществуват древни документи и рисунки на пътешественици и богомолци, пътуващи за Божи Гроб, от които се виждат стъпала, изсечени в скалите за улеснение движението на керваните.

 

Първото шосе за моторизиран транспорт било прокарано от английската армия по време на Първата световна война. А по време на Втората световна война англичаните прокопали тук тунел, дълъг 250м за железница, съединяваща Хайфа с Бейрут, за да превозят военното си оборудване от Египет на север. В годините на английския протекторат (1917 – 1948г.) шосето по билото и железницата в пещерните тунели облагородяват това стратегическо място. После, по време на Войната за независимост, всичко това било взривено и почти унищожено от еврейските партизански отряди, за да предотвратят нахлуването на ливанската армия.

 

Сега за туристите 8-минутно филмче разказва за историята, географията, геоморфологичната структура и биологията на това прекрасно кътче. Например с изненада научавам, че наесен прелетните птици от Европа тук правят голяма почивка преди да отлетят още по на юг. А близкият едноименен кибуц, със съдействието на природозащитниците, е построил риборазвъдник, за да се нахранят и отпочинат от дългия път птиците. Тук в началото на лятото голямата кафява водна костенурка снася яйцата си в пясъка между скалите. След няколко седмици, при пълнолуние, излюпилите се костенурчета поемат първия си път към водата. Стада рядка порода моржове доплуват от ливанските брегове и също стануват тук с удоволствие. В пещерите видях прилепи, лястовички, чайки.

 

Красота, спокойствие, уравновесеност и синхрон на човека с природата – островче вечност, концентрирана в този снежнобял нос, забит в лазурно   синьото море на Галилея.

 

 

Очаквайте просължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Никола Балов: Siri срещу Cortana в новата реклама на Microsoft

0
0
Siri срещу Cortana в новата реклама на Microsoft
Сблъсъкът между двата гласови асистента на платформите iOS и Windows Phone е темата на последната реклама от Microsoft, която се…

Блог Стара София: София преди и сега: Джамията "Баня Баши"

0
0

По случай големия мюсюлмански празник Рамазан байрам днес ще проследим как е изглеждала софийската джамия "Баня Баши"през годините. Храмът е изграден през 1566-1567 г. и, както ще проличи от снимките, съпътства неизменно столичния град при многобройните му трансформации след Освобождението.

Гравюра на джамията Баня Баши, 1885 г.

Джамията в първите години след освобождението

Изглед с първите трамваи, началото на XX век

Група ваксаджии край джамията в годините на Първата световна война

Поглед от банската градина, 20-те години

Площад "Бански"и джамията, 30-те години

Снимка от улица "Пиротска", началото на 40-те

Общ изглед към нови център с джамията, картичка от 70-те години

 Софийската джамия в наши дни



Човешката библиотека: Малкото четене: Класическа научна фантастика

0
0

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ;) ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. :)Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължавамеда събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. :)

~

Класическа научна фантастика

Атанас П. Славов

Всички произведения на изкуството отразяват действителността. Но научната фантастикаправи това по свой начин – отразява не само видимата действителност, но и зреещите дълбоко в недрата ѝ изменения. И тъй като тези изменения още не са настъпили, а са възможни, вероятни, невероятни, въображаеми и предполагаеми, ние ги наричаме „фантастични“. Това, което в традицията на световната фантастика са правили Франсоа Рабле, Сирано дьо Бержерак, Волтер, Гьоте, след средата на XIX век все по-уверено започнаха да правят авторите на НФ като Жул Верн, Хърбърт Уелс и Карел Чапек – да разкриват изменчивостта на реалността, която научните открития и технологии преработват в нова действителност.

От другата страна на океана американската вълна от научни фантасти, в началото оглавявана от инженери и изобретатели без литературна подготовка, постепенно съзря до своя „Златен век“ и възпита поколение иноватори, които изведоха САЩ на първата линия на прогреса. Малцина знаят това, но над 700 служители на НАСА при постъпване на работа (през 1970-те) са посочили в анкетите си като мотиватор НФ (половината от тях – сериала „Стар Трек“), така че смело може да се каже: реалната астронавтика е създадена от любители на научната фантастика. Аналогична е картината и в руската космонавтика – всеизвестна е любовта на Корольов и други водещи конструктори към руски фантастични романи за пътешествия из космоса. А един Жул Верн например има в своя „портфейл“ 80 фантастични идеи.

Но какво представлява всъщност тази огромна област от културата, наричана с обобщаващото име „научна фантастика“? Това е всяко произведение на изкуството, което изпълнява художествените си задачи посредством въвеждане на Фантастичното (откритие, артефакт, процес, стихия, алтернативно развитие на реалността). И това Фантастично е измислено със спазване на законите и опита на съвременната за автора научна картина на света. Ако то е построено по законите на приказката, мистичните концепции за света, сюрреални фантазни модели или нещо друго, произведението се определя като фентъзи.

Например един от първите прочути НФ романи Ralph 124C 41+ е изграден върху отхвърлената от днешната наука представа за „ефира“, което не пречи неговият автор Хюго Гернсбек да даде име на най-голямата награда за научна фантастика и фентъзи – „Хюго“.

Фантастичното в НФ е като лакмусова хартия, която, пусната в безцветната течност на реалното битие, се обагря дъгоцветно и разкрива скритите му същности.

За желаещите да се запознаят с ярки литературни прояви на това направление, препоръчвам: „Да откриеш себе си“ на Владимир Савченко, „Недокоснат от човешки ръце“ на Робърт Шекли, „Силата на силните“ на Дмитрий Биленкин, романния цикъл „Фондация“ от Айзък Азимов, „Всичко живо е трева“ и „Отново и отново“ на Клифърд Саймък, „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри. Понякога из кръга на творците на НФ излизат такива поетични писатели като Генадий Гор и Михаил Анчаров.

По волята на автора Фантастичното може да бъде внедрено в различни подсистеми на реалността и да ги промени до неузнаваемост. Когато Фантастичното е изобретение, то „поразява“ подсистемата на техносферата и ни предлага различното ѝ битие. Прекрасен пример за това е романът „10 на -9“ на Николай Теллалов. Там фантастичната техносфера предизвиква и появата на принципно ново състояние на света и човечеството. Когато техносферата „порази“ екосферата, се ражда екологичната фантастика, която обикновено е антиутопична, но се случва и да предлага изненадващи идеи за опазване и развитие на природата.

Когато Фантастичното е социален процес, откритие или явление, променящи реалността, получаваме социална фантастика. На нея посвещаваме отделен раздел в книгата.

По-обширен поглед към горните тези ще откриете в статиите:

* „Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие

* „Виртуалният Джони от 13-ия етаж на Матрицата

Препоръчваме ви и:

Фотонният звездолет“ – повест от Димитър Пеев
Теао Немия“ – повест от Петър Бобев
Фантастичен хумор“ – сборник с разкази от Антон Донев
Съкровището на Лизимах“ – сборник с разкази и новели от Цончо Родев
Сините пеперуди“ – сборник с разкази и новели от Павел Вежинов
Хелиополис“ – роман от Хаим Оливер
Галактическа балада“ – роман от Емил Манов
Клонинги“ – роман от Весела Люцканова
Пропуснатият шанс“ – сборник с разкази от Любен Дилов
Дамата с рентгеновите очи“ – сборник с разкази от Светослав Минков
Тотемът на поетите“ и „Космосът да ти е на помощ, Александър“ – сборник с разкази и роман от Иван Мариновски
Орбитата на Сизиф“ – сборник с разкази и новели от Петър Кърджилов
Психопрограмираният“ – роман от Атанас П. Славов
Полетът на „Буриданово магаре“ – буриме от Атанас П. Славов и Александър Карапанчев
Сонора“ и „Патрул за ада: 2 в 1“ – книги-игри от Ейдриън Уейн (Александър Султанов) и Робърт Блонд (Богдан Русев)
Каджанга: синът на светлината“ и „Космически легионер“ – книги-игри от Колин Уолъмбъри (Любомир Николов)
Десетият праведник“ – роман от Любомир Николов
Татко“ и „Еволюцията“ – разкази от Ивайло Иванов
Морска галерия“ – разказ от Веселин Маринов
Номад: Самият пъкъл“ – роман от Елена Павлова
Генератор на реалности“ – сборник с разкази и новели от Христо Пощаков
Талисман на борда“ – новела от Николай Теллалов
Матрицата 4: Резолюции“ – разказ от Атанас П. Славов
Икосаедри“ – сборник с разкази и новели от Емануел Икономов
Долу спи убиецът“ – разказ от Елена Павлова
Сънувах човешко лице“ – новела от Ивайло П. Иванов
10 на -9“ – роман от Николай Теллалов
Как спасих света, или най-хубавата професия“ – разказ от Валентин Д. Иванов

Никола Балов: nextrend #2: 70% от телеком абонатите у нас използват интернет през мобилни устройства

0
0
nextrend #2: 70% от телеком абонатите у нас използват интернет през мобилни устройства
Второто издание на проучването nextrend, което се провежда сред читателите на nixanbal.com с подкрепата на VIVACOM, беше фокусирано върху мобилния…

Капитал Блог: ВАС: Системните отводи на съдия-кредитополучател по дела на банката не са нарушение

0
0

Съвсем наскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) взе решение да анализира нарасналите немотивирани отводи на магистратите. Мотивите за проверката, изразени от председателя на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет Незабравка Стоева, бяха, че проблемът с отводите на съдии и прокурори се задълбочава, особено по тежки дела. Така магистратите товарели съвестните си колеги и се отървавали от трудните дела.

За...

Библиотеката: 50 неустоими десерта

0
0

След като имах възможността да се запозная лично с шеф Ивелина Ивановаи да присъствам на приготвянето на няколко от нейните рецепти, вече мога да ви разкажа още по-ентусиазирано за най-новото попълнение в поредицата „Как да сготвим„, а именно – „50 неустоими десерта„!

Миналата седмица посетихме офиса на Gourmet Publishing, които любезно бяха отворили врати за всички, които искат да се запознаят с дейността на издателството, да пийнат чаша хубаво вино, но преди всичко – да разберат как се прави шоколадова дантела, колко вкусни могат да бъдат веганските ястия и колко бързо и лесно може да се приготвят зашеметяващи хапки със скариди.

Ако сте изпуснали това удоволствие, може да се запишете на курсове при шеф Иванова, където да усвоите тънкостите на месенето или приготвянето на захарна украса. Друг вариант да почерпите от нейните познания е именно книжката, която ви представям днес.

Със сигурност опитът, натрупан от многобройните рецепти за списание МЕНЮ, е в основата на това колко вещо и полезно е написана самата книга. Веднага, щом реших коя рецепта ме изкушава най-много, се захванах с Малиново-ментов чийзкейк в чашаи резултатът беше чудесен, макар да направих няколко промени според това с какво разполагах вкъщи. Използвах череши, вместо малини, като това не повлия негативно на рецептата, но със сигурност, ако имате възможност, ви препоръчвам божествената комбинация от малини и шоколад, която е просто… неземна!

Макар да изглеждат трудни на пръв поглед, рецептите се приготвят лесно, а най-хубавото е, че са много вкусни! По време на дегустацията опитах маслени алфахорес, които просто не могат да се заличат от паметта ми като нещо невероятно вкусно, както и разбира се шоколадовия сладкиш без брашноот стр.22. Съветът ми е да опитате всички рецепти от книжката, а аз с нетърпение очаквам следващата!

Девора


Filed under: кулинарно
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live


Latest Images