Когато започнах да чета „Приключения по пътя на виното“ на Кърмит Линч, си мислех, че съм много далеч от аудиторията, за която е написана тази книга. Ако трябва да обобщя написаното на тези близо 350 страници, то ще ви споделя, че книгата е описание на патилата на Кърмит, който обикаля Франция в търсене на хубаво вино, което да предлага на своите клиенти в Щатите: това ще рече, че листата изобилстват от дати, имена и реколти. На пръв поглед изглежда невъзможно тези толкова подробни описания да предизвикат интереса на човек, който не е професионално запален по виното, а още по-малко на човек, който я пийне, я не няколко чаши вино през годината. Е, готови ли сте за изненада?

Докато четях книгата на Кърмит Линч, сякаш бях неотменно до него във всяка една дегустация. След 200 страници дори бях способна да изпитвам истинско негодувание от отношението на някои производители, с които се е сблъсквал автора, а към края на книгата вече бях убедена, че мога да направя разлика между истински хубавото, ароматно вино и това, произведено по „съвременни технологии“, с добавена много захар и безжизнено и безвкусно, все едно е престояло няколко месеца в товарната на кораб без подходящите температурни условия. Оказа се, че Линчумело преплита ценната за производители и търговци на вино информация с множество саркастични бележки и любопитни истории. Признавам, че не запомних нито едно име на лозе, сорт или дори специфичните термини, които се повтаряха достатъчно често, така че да ти се набият в главата, но определено запомних, че дори не най-първокласното вино може да достави огромно удоволствие, стига да е съчетано с хубава храна, добра компания и да се пие на магическо място (каквото явно е Франция). Също така обаче най-хубавото вино може да не пробуди никакви чувства във вас, ако го дегустирате така, сякаш проверявате резултатите на тест по математика.

Пожелавам ви да не тръгвате по пътя на виното без няколко хубави бутилки в близост, а по възможност – и френски сирена, и да се отдадете на една хубава петъчна вечер!

Девора

момченцето вади от джоба си прашка от ластик
примижава прицелва се
момиченцето хваща с ръце главата си
заплаква над птичето тихо нарежда
следобедът стръмно преваля и ласкаво над главите им
заиграват на мъж и жена на пораснали си играят
той подрежда букетче от мак и лайкучка
изчервен до ушите го подарява
тя го целува щастлива по бузата
сетне по другата
и поставя китката върху гробчето на врабчето








   Керана Ангеловав “Кръстопът”.
   Керана Ангелова в DICTUM.

Есента е чудесен сезон - на пазара можете да намерите най-вкусните зеленчуци и плодове. Мнозина се плашат от печално известните нитрати, но това не бива да ви отказва - има начини да се преборим с тях. Най-малкото, което можете да направите, е винаги да накисвате зеленчуците в студена вода за известно време, преди да ги консумирате.

Защо е важно да се храним с повече зелени храни?

Суровите зелени растения са богати на неразтворими фибри, които помагат за бързото изпразване на дебелото черво. По този начин канцерогенните и токсичните вещества се изхвърлят по-бързо от организма. Ето защо експерти по здравословно хранене винаги препоръчват в менюто ни всеки ден да присъстват свежи зеленчуци, за предпочитане - по няколко пъти.

Лично аз обожавам повечето листни зеленчуци - марулки, салатки, зеле, спанак... а пък без чушки, краставици, домати и моркови в кухнята се старая да не оставам никога.

Уви, повечето плодове и зеленчуци са истински вкусни само в сезона, в който растат на открито, а през останалото време вкусовите им качества се равняват на тези на обикновена полиетиленова торбичка... Разбира се, не само традиционните за България зеленчуци са на фокус, когато говорим за здравословно хранене.

Но нима ви говорих само за зеленчуци досега? Всъщност има и някои плодове, които се държат отлично, когато ги превърнем в част от салата или основно ястие.

Със сигурност сте чували неведнъж за прочутата комбинация от ягоди и спанак, но дори и да не сте, защо не поекспериментирате с вкусовите си нагласи? Време е да разчупим стереотипните представи за готвене, защото не всичко започва и свършва с шопската салата.

Моята баба например обичаше да добавя настъргана зелена, кисела ябълка в някои салати, и съм сигурна, че не само тя го е правила.

Хората, които са имали шанса да пътуват на изток или просто обичат екзотични вкусове навярно познават прочутата салата с манго, а лесно ще се влюбите в комбинацията от манго, авокадо и орехи, ако решите да си я приготвите сами.

Манго, нар, авокадо, ябълка - добавянето на един или два различни компонента в ястие, с чийто вкус сте свикнали от години, ще донесе не само разнообразие в менюто ви, но и несъмнени здравословни ползи.

Авокадото, за щастие, се намира сравнително лесно през цялата година. И преди е ставало дума, че то е безценен спътник на всяка трапеза, подходящ за всякакви сосове, кремове за мазане върху сандвичи и какво ли още не. Авокадото намалява и холестерола. Само по себе може да не ви се стори толкова вкусно, но в комбинация с подходящите подправки е незаменимо!

Идеи за използване на манго:

• свежо: в плодови салати, самостоятелно, в плодови пюрета.

Идеи за използване на авокадо:

• свежо: в сандвичи, в салати, в пюрета, като гарнитура на меса и риби;
• задушено: в зеленчукови миксове;
• на пара: със зеленчуци и ядки.

Идеи за използване на нар:

• плодовете на нара могат да се употребяват в суров или консервиран вид (за приготвянето на кисели, мусове и др.), освен това могат да послужат за украса на сладолед.
• сварен и сгъстен сок от нар намира приложение под формата на подправка в източната кухня за овкусяване на различни месни ястия, като ги прави изключително крехки, а наситеният му вкус "маскира"неприятния дъх на тиня на речната риба.
• може да се приготви енергийна напитка от лимон, манго и нар, която ще ви осигури богат прием на витамините А, С, В1 и D.

Добре е да запомните, че е за предпочитане авокадото да не се подлага на термична обработка. Възможно е да го задушите за минута, но именно в суров вид можете да се възползвате най-добре от полезните му свойства и от превъзходните му вкусови качества.

Ако имате нужда от допълнителна мотивация, за да започнете да се храните с повече свежи плодове и зеленчуци, мога да добавя като аргумент и това, че месото не е алтернатива за предпочитане, особено по отношение на неговата чистота и качество, която няма как да бъде гарантирана.

Друг важен момент, който накланя везните в полза на зеленчуците е и тяхната способност да утоляват чувството за глад при значително по-нисък калориен състав.

Ето някои полезни връзки, ако желаете да научите повече, преди да се ориентирате към по-свежи храни. Бъдете добре информирани, за да знаете с какво и защо е добре да се храните:

• Хранителен състав на зеленчуци
• Да минем на "зелено"!
• Сезонни плодове и зеленчуци в България
• Растителни източници на протеин
• Как да се предпазим от нитратите?
• Какво наричаме органична храна?
• Авокадото - отличен източник на витамин К
• Манго - най-консумираният плод в света
• Нарът - този тайнствен и древен плод

Преди време във Facebook страницата на блога, покрай ‪#‎100happydaysреших да си направя лично предизвикателство – #100daysofmusic и всеки ден да споделям любима песен, такава, която за мен значи много или поне нещо. Не го довърших, не предизвиках никого и изобщо не извлякох особено забавление от начинанието. Особено доволна съм обаче, че не го превърнах във верижна реакция!

От една страна: статията на “Капитал” за бежанските деца. За “техния” 15ти септември, “гостоприемно” предоставен им от нас.
И рехава подкрепа под нея от страна на хората, които все още са запазили способността си да мислят човешки. Не са оскотяли от бедност или глупост.

От другата страна: платената жлъч на индивиди, способни да напишат това. Или това. И онлайн гнусотата от типа “За Перник”, подкрепена от платените Facebook тролове. Хората като Агент Смит, които ги е срам да си покажат лицето, но иначе стената им е пълна с “други популярни връзки” към материал, богат на “причини и следствия” защо “либералната демокрация” се е “изчерпала”. Или как “горит газопровод в Донецк”.

Нещо страшно ни се подготвя.  Колонизаторите от Кремъл и техните слуги тук се готвят за избори. Пак ще управляват, било чрез ГЕРБ и ДПС, било чрез “втория по ред мандатоносител”, като/ако Първия върне мандата, защото нямал пълно мнозинство. А всички вече видяхме как “управлява” този мандатоносител. И с #кой. И чии интереси защитава (познахте: българските са някъде на 4то място, преди тях има един други).

Лошото е, че не виждам ефективен начин да се противодейства. “С гласуване”, ще кажете вие. И ще сте много прави, но само на теория. На практика нещата изглеждат така:

• Избирателна активност: 42%
• Маса от тези 42% не четат, не знаят за кой гласуват, или гласуват “машинално”, защото “по телевизията така казаха”. Т.е. за партии като АТАКА, хуйнята на Бареков, или още по-изтрещели формации с електорат твърди фенове на проф. Вучков.

Нормален човек, прочел (и разбрал) платформите на коя да е “лява” формация дори не би си помислил да овласти хора като тях. Защото със заеми, високи данъци и “стратегически проекти с братята ни от Русия” не се става нормална, конкурентноспособна държава и икономика. Но говорим за нормалните. В България, чрез механизма на представителната демокрация, се е установила десетилетна диктатура на мързеливите, неуките, гъбарите, чалгата, безпросветността… мога да продължавам до безкрай. И нито тези, нито които и да е избори ще я променят.

Защото, скъпи приятели, дори ние да гласуваме със сърце и разум, ние сме много малка част от близо седемте милиона гласоподаватели, 42% от които ще определят кой да е следващия министър-председател. Особено във вот като този, който като че ли е предизвестен.

Това, разбира се, съвсем (ама съвсем!) не значи, че не трябва да гласувате. Точно обратното. Колкото и минимален шанс да има, то този шанс е чрез гласуване да дадем ясен знак колко сме нормалните, които искаме да живеем в просперираща, европейска държава, а не в мизерията на великоруски анклав.

Следващия шанс е 5 октомври. На тази дата двете Българии за пореден път ще се сблъскат. За пореден път по мирен начин. След това ще видим…

Мислете! Прецакайте #кой!

С Деница Сачева се познаваме лично от една година – и двете сме доброволки, които помагат на бежанците, но тя го прави от доста по-дълго време от мен, поне година по-рано. За разлика от други хора, които искат да влязат в политиката, Деница не прави това показно и кампанийно. Тя е ангажирана с каузата всеки ден – рано сутрин ни изпраща всички медийни отразявания за бежанците, през деня комуникира с институции, от които зависят бежанците, вечер говори с другите доброволци, през уикенда посещава бежанските лагери като доброволец, и не спира да дарява от собствените си пари. Това е светлината, в която я познавам аз, а иначе Деница е ангажирана с много други неща.

На тези парламентарни избори ще се възползвам от късмета си да гласувам за нея в Хасково (Коалиция „Десните”, бюлетина № 17). Реших да я представя и на вас с това интервю, което взех вчера:

Защо реши да влезеш в политиката?

Защото видях, че всичко, с което се занимава човек няма смисъл, ако средата около него дърпа развитието на хората надолу. Ако учиш, гледаш да намериш път навън. Ако имаш фирма, си задушен от корупция и бездарие на чиновници. Каквото и да правиш, политиката на агресивната глупост или алчност може да го съсипе за един ден. Има остра нужда от качествена политика, която се прави с мисъл за хората, с визия за бъдещето, която развива таланта, а не задълбочава зависимостта.

На какво си готова за да влезеш в парламента?

Да изтърпя целия кръг на недоверие, измислици и предразсъдъци относно моето решение и да докажа, че това, което правя е напълно осъзнато.

На какво не си готова за да влезеш в парламента?

На популизъм, купуване на гласове и производство на илюзии.

Кои са хората, които биха спечелили ако станеш техен народен представител?

Всеки, който иска да си държи сам живота в ръцете. Това могат да бъдат както хора със собствен бизнес, които искат да си издържат семействата с труд и инициативност, така и хора от уязвими групи, които искат да учат и да работят, за да бъдат пълноценни граждани. Дясното е начин на мислене, че ти си отговорен за живота си, че държавата служи на хората, а не ги задушава с правила и не взема дори и ежедневните решения от тяхно име. Областите, в които мога да бъда полезна са малък и среден бизнес, здравеопазване, социална политика, медии.

Защо смяташ, че си подходящият човек, за когото да гласувам?

Не смятам, но убедено ти предлагам да го направиш, защото искам да се занимавам с политика съзнателно и отговорно, защото съм напълно реализирана в професионален и личен план и това ми дава свобода да работя за другите, а не за себе си, защото си държа на думата и защото ми пука за хората.

Какво ще правиш ако не те изберат на идните избори?

Ще продължавам да се занимавам с политика. Политика не се прави само в парламента. Ще събирам обществена подкрепа за предложенията от нашата предизборна програма, която е най-добрата от предложените на тези избори и ще се готвя за следващите избори.

С какво си вадиш хляба?

Занимавам с комуникации – обяснявам на хората идеи и каузи, разказвам им за стоки, услуги, компании, хора, които могат да им бъдат полезни и нужни. До 1 септември т.г. управлявах своята агенция. Преподавам в Нов български университет и работя и като консултант по международни проекти – предимно в сферата на здравеопазването и общественото здраве.

 С какво друго се занимаваш?

С благотворителност и доброволчество. Когато работиш по бизнес проекти, често това е изтискващо, стресово, напрегнато, притиснат си с правила, срокове, бюджети. Успехът те задължава, неуспехът те развива, но и те наранява – имаш нужда от зареждане. Моето зареждане става с благотворителност и доброволен труд. Така научавам неща, които никога не биха ми хрумнали. Запознавам се хора, които ме впечатляват с духа си и начина си на мислене, виждам и най-низките страсти на хора, попаднали в капана на страданието. Скалата от емоции е голяма. Работя за каузи за хора с физически и умствени затруднения, изоставени деца, хора от етнически произход, който ги маргинализира, каквито са ромите, с бежанци.

Хайде на първия европейски хакатон на Телерик, който ще се проведе на 17-19 октомври в „Академията на Телерик“ в централата ни в ж.к. Младост 1А, София. Състезанието е отворено за всички разработчици, дизайнери и предприемачи с интерес към мобилните технологии, които искат да създадат следващото революционно приложение с Telerik Platform.

Участниците ще се състезават за една от най-големите финансови награди, предоставяни на хакатон в ЦИЕ – 15 хил. лева (10 хил. долара) за първо място, 7,500 лева (5 хил. долара) за второ и 1,500 лева (хиляда долара) за трето място. Регистрацията на Telerik.com/Hackathon е безплатна и вече е отворена. Участие в хакатона ще вземат първите 200 записани.

Подробности Telerik.com/Hackathon

Софтуерният университет (СофтУни) организира технологична конференция СофтУни конф октомври 2014 на 10-12 октомври 2014 г. Събитието за начинаещи програмисти и ИТ специалисти, студенти от университета, любители и ентусиасти.

Участниците в конференцията ще се запознаят с различни технологии за разработка на софтуер и ще научат полезни съвети и практики за професията “софтуерен инженер”. Техническите теми обхващат: уеб разработка, мобилни приложения, хардуер, операционни системи, вградени системи, интелигентни системи, софтуерно инженерство, Java, PHP, iOS и Android. Нетехническите теми обхващат здраве, спорт и социални умения.

Конференцията ще се проведе в периода 10-12 октомври 2014 г. в Боровец, х-л “Рила”. Участието е на студентска цена: 110 лв. за 3 дни all inclusive: с включена храна, 2 нощувки и участие във всички семинари и обучения.

Програмата на СофтУни конф октомври2014 включва над 15 семинара на всякакви теми: от уеб програмиране до вградени системи и микроконтролери. Ето и някои от темите на СофтУни конференцията:

• Писане на WordPress добавки
• Уеб приложения с Python и Django
• Криптография за програмисти
• Разпознаване на говор: алгоритми и имплементация
• Разработка на iOS приложения със Swift
• Системи за управление на пакети. PHP Composer
• Вградени системи и OLinuXino
• MVC технологични рамки (frameworks) за уеб приложения
• Как да си напишем собствена операционна система?
• Как работи микропроцесорът?
• Работа, учене, инструменти и автоматизация
• Java 8 и скритите моменти в нея
• Разработка на Android приложения

Лектори: Светлин Наков, Марио Пешев, Борис Червенков, Любомир Янчев, Калин Цеков, Иван Ванков, Йордан Христов, Цветан Узунов, Христо Дешев, Борислав Станимиров, Константин Данков, Найден Гочев, Цветан Ианов и други. Те ще разкажат за добрите практики в бранша, новите технологии и не само. Повече за тях и програмата на събитието можете да откриете на сайта на конференцията.

Участниците ще могат да заемат ролята на лектори в един от панелите “Lightning Talks” с кратки 5-минутни презентации и демонстрации.

Регистрацията за събитието е отворена, като за ранно записалите се до 30-ти септември има специални намаления.
За повече информация и записване посетете сайта на СофтУни Конф Октомври 2014.

Цяла седмица успявам да избягам от дъжда но днес времето си ми го върна, че и малко отгоре.

Още преди да стигна до кръговото за Бистрица, вече ме беше валяло два пъти и обувките ми бяха пълни с вода. Но пък се оказа, че в дъжд поддържам много добро темпо. Продължих нагоре към Железница, като ту валеше, ту спираше и стигайки до началото на Обиколната алея отдавна бе спряло да ми пука за кал, дъжд и подобни.

Затова и натиснах здраво и никакви локви и кал не можеха да ме спрат. Хубаво щеше да е да нося очила и да не дишам през устата...

Карането по Обиколната алея е супер кеф и силно го препоръчвам на всеки. До Бояна са двайсет километра по хубава горска пътека, която може да се каже, че е лека ако пропуснем Серпентините над Симеоново, където отбелязах две малки падания (носите си каските нали?). Едно падане, в което чуете силно ДРЪН по каската и ще оцените веднъж завинаги, когато хора със сериозен тон ви казват да си НОСИТЕ КАСКИТЕ!

Забавното дойде накрая когато на половин километър от Бояна спирачките ми прегряха и спряха да работят. Ей това не ми се беше случвало и честно да си кажа е много плашещо. Някак си успях да спра след спускането от Боянската църква и да се добера до бул. България, където вече не ми трябваха чак толкова спирачки. Май това е едно от най-страшните неща, които ми се е случвало при каране на колело. Хвърчиш с 30-40 км/ч надолу и идва време да намалиш или да спреш. Стискаш яко спирачките, но почти нищо не става, а бързо наближаваш завой или главен път, който ще пресечеш. Определено случка, в която ти се вдига адреналина. Изходът е да имаш добри подметки и да ги използваш за спиране (добре че номера сработи...).

Резултът от карането е видим в следващия снимков материал, който говори сам за себе си:

За поправяне на щетите трябваше да вляза с дрехите в банята и да сваля поне кило кал. Обувките са си заминали, колелото го измих, утре ще гледам по-подробно в какво състояниe e, а засега единственото по-сериозно поражение е върху bike компютъра, който така се беше напълнил с пясък че го човърках половин час, за да го върна към живот.

Хубаво е човек да има рожден ден!

Здравейте. В последните няколко седмици се натъкнах на редица въпроси около изборите в чужбина. По традиция ще събера отговорите на повечето от тях на едно място. Имаше и някои глупави питания, с които няма да ви занимавам.

Избори?

Сериозно? Добре, на 5-ти октомври ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Има 25 партии и коалиции, всяка със своите кандидати и история. Може да ги видите тук, а тукса събрани програмите, клипове и друга информация.

Мога ли да гласувам?

Всеки български гражданин навършил 18 години и притежаващ валиден български паспорт или лична карта може да гласува. Ако и двата документа са ви изтекли, подайте молба за нови в най-близкото консулство и поискайте документ, че в момента ги обновявате. С този документ ще може да гласувате.

Няманужда да сте подали предварително заявление. Просто в изборния ден ще попълните декларация, че не сте гласували другаде (приложение 23от изборните книжа)и ще ви допишат в списъка. Всъщност тази декларация се попълва от всеки, независимо дали е подал заявление. Пред секцията обикновено има копирани декларации, но за по-удобно може да си я попълните вкъщи.

Не съм подал/а заявление. Мога ли да гласувам?

Да, дочети предишния отговор.

Подал/а съм заявление за чужбина, но искам да гласувам другаде или ще съм тогава в България?

Заявлението за гласуване в дадена секция в чужбина не означава непременно, че трябва да гласувате точно в тази секция. На базата на него обаче ще ви отпишат от списъците в България. Това може да се провери преди изборите на сайта на ГРАО(още не са ни изключили). Пак има възможност да гласувате в България, но само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация (приложение 15), че не сте гласували и няма да гласувате на друго място. Това право се урежда от чл. 40, ал. 1 и ал. 3 (източник).

Къде мога да гласувам?

Тази година има рекорден брой секции благодарение на активната информационна кампания и облекчения режим в новия Изборен кодекс. Посетете Glasuvam.org, за да откриете най-близката до вас секция.

Как се гласува?

Изборният ден започва в 06:00 местно време и приключва в 19:00. Имайте предвид, че колкото по-рано отидете, толкова по-бързо ще минете. Ако останат хора след 19:00, комисията ще събере личните им карти, за да гласуват само те, но не по-късно от 20:00. След това дори да има чакащи, секцията затваря.

Гласувате с валидна лична карта или паспорт. Трябва да попълните декларацията спомената по-горе – пред секцията или вкъщи. Влизате в секцията, подавате документа си и декларацията и ви връчват бюлетина на гърба на която бият печат (образец). Влизате в стаичката, отбелязвате партия, сгъвате бюлетината, бият ѝ втори печат на гърба и я пускате в урната. Подписвате се на протокола, взимате си документите и това е. Усмихвайте се на излизане и приятна неделя.

Ами преференциите?

Гласуващите в чужбина няма да имаме възможност да поставяме преференции. Индивидуални листи с кандидати има само в областите в България. Гласовете в чужбина участват единствено в определянето на общия брой мандати на партиите.

Къде отива гласът ми?

Определянето на резултатите от изборите става на два етапа. При първия се сумират гласовете от секциите в България и в чужбина и се изчислява коя партия колко мандата ще има. След това се разглеждат гласовете и преференциите дадени във всяка отделна област и на тяхна база се определя кой точно кандидат ще влезе в тези мандати. Според новия Избирателен кодекс, гласовете, които аз и вие ще дадем зад граница, не се включват в никоя област. Също така те не се приписват като преференция за никой водач в листа. Така не се изкривява местния вот, както беше на предишни избори. Гласовете в чужбина участват единствено при първия етап – определяне на общите мандати и баланса на силите в парламента.

Може ли да гласувам по интернет/пощата?

Не, за жалост не може. Заради същите, които гласуваха против това да има отделен регион и мандати за българите в чужбина, така че да не можем да гласуваме за конкретни хора. Проверете сами кои са.

Гласувал/а съм вече на избори за друга държава. Мога ли да гласувам за българския парламент?

Да, може. Тези неща са независими. Ограничение има единствено за европейските избори, където не може да гласувате за евродепутати хем в държавата, където живеете, хем за българските кандидати.

За кого да гласувам?

Както и на предишните избори, отново не мога да отговоря. В листите има големи и малки партии. Стари и много млади. Политически зомбита, трупове и вампири. На програмите не може много да се разчита, затова аз лично ще ви посъветвам да гледате хората, държанието, изказванията и начина им на работа. Сами ще решите дали да подкрепите малка партия с почти никакъв шанс за влизание, но с шанс да мине 1% и да получи субсидия, средните партии на ръба на 4%-ната бариера или някой от големите играчи, които влизат със сигурност. Едно е ясно – гласът ви има значение независимо какъв е изборът ви, защото ще покажете, че избраната от вас партия има значение и подкрепа, че в чужбина хората ги е грижа и гласуват и ще намалите себестойността на купените и контролираните гласове. Както писаха Капитал – прецакай #кой.

А Турция?

Да, в Турция има най-много секции и гласуват много хора. Там има стотици хиляди български изселници. Това, че сериозен процент от тях упражняват конституционното си право да гласуват, не трябва да притеснява никого. Притеснително за мен е, че в град като Чикаго, където има съпоставим брой българи, подадените заявления за гласуване и съответно гласувалите бяха стотици пъти по-малко. Причината не е в недостатъчните секции – повече щяха да бъдат отворени, ако имаше достатъчен брой заявления. Подаването им е също толкова лесно, колкото пазаруването в Amazon. Просто хората не се вдигат в неделя да упражнят същото онова конституционно право. Оправданието обикновенно е, че гласът им няма смисъл.

Единствения глас, който няма смисъл, е недаденият. Ако смятате, че са ви виновни българите в Турция – гласувайте и цепите гласа им на две. Ако мислите, че са ви виновни комунистите, проверете къде няма агенти на ДС и гласувайте за тях. Ако не виждате за кой да гласувате, погледнете отделните кандидати – има много млади и свестни. Ако мислите, че мафията ви е виновна, гласувайте за средните партии, защото така обезценяте контролирания вот. Ако не гласувате, единствено вие сте си виновни.

I just did.

Until the end of September, Microsoft is giving 15GB additional space for image and video storage.

The only thing you have to do is to download OneDrive and enable camera upload to it. This will give your an additional 15GB storage space to be used for your pictures and videos.

Evil tongues speak that the addition is only to be used for images and videos, but at least the screenshot from my profile does not say that. So I hope Microsoft marketing had enough brains not to piss out its customers ☺

So go and grab it, either from Android Play Store or iTunes. And get your great deal now! (man, I do sound like a [cheap] salesman)

Don’t you just love the cloud storage competition? Microsoft is winning big so far (prices vs. offering, I mean)!

Като всяка методология, SIT има принципи и инструменти, както и систематичен (почти механичен) начин за използването им. Тъй като работи с наличните ресурси (inside the box), SIT генерира иновации, които са приложими без големи допълнителни разходи. Използването на систематичен подход помага да се генерират и отсеят голямо количество нови идеи тук и сега. Методологията е подходяща за всички сфери на бизнеса. Особено интересна е за тези компании, които искат да развият настоящите си продукти и да допълнят портфолиото си с нови предложения, които да ги направят по-конкурентни.

В рамките на семинара участниците ще се запознаят в детайли с принципите, инструментите и начина им на прилагане според методиката на SIT. Ще анализират серия от реални приложения на SIT и ще овладеят схемата за прилагане в детайли, по интерактивен, лесен и забавен начин. В малки екипи ще разработят практически задачи с всеки един от инструментите и ще презентират новосъздадените продукти.

Въвеждащият курс в методологията на SIT, Innovation Starter Box Compact, е фокусиран върху развитието на нови продукти и решаването на бизнес задачи в ежедневната работа. След края на курса, всеки участник ще получи международно признат сертификат за преминато обучение.

Курсът е подходящ за:

* маркетинг специалисти
* продуктови и бранд мениджъри
* търговци и специалисти бизнес развитие
* IT специалисти
* инженерни и производствени експерти
* всички нива на среден и топ мениджмънт

ТРЕЙНЪРИ: Красен Хинков, Владимир Илчев
КОГА: 3 Октомври 2014 (петък)

Подробности и записване: http://innovationstarterbox.bg/isb-compact/

Лятото мина толкова бързо и неусетно, че с Жоро решихме да си откраднем няколко последни мига и да заменим пъстроцветните есенни дни в София с няколко слънчеви мига в Сарти. Разбира се, багажът ни съдържаше задължителните бански, хавлия и по няколко книги за четене. Една от моите книги беше „Господарят Батистас и останалото“. Прочетох я за една сутрин, докато вълните се разбиваха тихо пред мен, а слънцето играеше с буквите по страниците. Мисля, че с литературата е като с виното – има по-различен „аромат“ и „вкус“, когато четеш на място, което напомня по някакъв начин за написаното от автора.

Не е обаче очарованието на Ситония и морските вълни това, което накара книгата да оживее пред очите ми. Магията се крие в майсторството на Костас Монтисда пише и да рисува героите и ситуациите толкова прецизно и омайващо, сякаш гравира фини детайли върху крехка повърхност. Какво друго може да очаква човек от един от най-прочутите поети на Кипър?

Като сандък със златни монети, книгата е пълна с малки скъпоценности-спомени: на господаря Батистас, на бабата, майката, бащата, братята и сестрите. Едно голямо семейство с изгубена история, но с омагьосващо минало, за което ще ви се иска да беше обречено на по-различна и по-щастлива съдба. Но Монтисе поет, а душата на поета страда и изживява, копнее и не прощава своите собствени грешки и слабости. Макар написана с деликатно чувство за хумор, което оценявам високо, тъгата е полепнала по страниците като пясък и често усещаме соления ѝ вкус. Няма лошо обаче – даже още по-хубаво е така!

Препоръчвам  „Господарят Батистас и останалото“ не като лятно четиво, а като една от тези книги, които ще намерят отзвук в по-романтичните и лирични душѝ. Преводът и редакцията са страхотни и няма как да не го отбележа, защото ми направи впечатление докато четях и се радвах. Сега само от вас зависи да разтворите книгата и да се насладите.

Девора

В предишни записи (тук, туки тук) разказах за гостуването си в Щатите. И обещах да пусна снимков и прочее материал.

Точно преди да тръгна нататък, за пръв път в живота си купих нещо, което може да снима – евтин ASUS Fonepad. Има си почти всичко, което може да има таблет или телефон. За съжаление обаче и почти всичко не му е кой знае какво. GPS-ът често ме показва на стотина метра от реалното положение, компасът се е случвало да сочи под прав ъгъл към истинските посоки на света, инерционният датчик не винаги сработва идеално и т.н. Нищо чудно, за около 300 лева и това е много.

Такова е положението и с камерата му. 5 мегапиксела, без светкавица или други подобни луксове. Софтуерът ѝ изглежда хитър, но не твърде стабилен – понякога прави донякъде прилични снимки, но понякога и се дъни. Камерата на Galaxy S4 на домакина ми я слага в най-малкото си джобче… Прибавете и пълната неопитност и вродена некадърност на снимащия, и ще получите представа какво качество на снимките да очаквате.

Въпреки това реших – ще пусна тези снимки, на които с достатъчно усилие може да се различи нещо, за достъп в Интернет. Лицензирам ги под Creative Commons лиценз – CC BY 4.0– ще рече, могат да бъдат използвани свободно за всякакви цели, като единствено е необходимо позоваване на автора им. Под същия лиценз са и звукозаписите и видеотата в колекцията.

Снимал съм не най-красивото или представително, а каквото ми е попаднало. Без нито капка умение или усет. На доста от снимките и някои от видеотата ще видите и Ели – и съм убеден, че тя е най-хубавото на тях.

Снимането в Щатите не е сложно. За България може да се каже, че по дефиниция е забранено – наскоро се опитах да снимам една сграда в Медицинска академия, и охраната мигновено ме изхвърли, без да ѝ пука, че нарушава мое право по закон… В Щатите то по дефиниция е разрешено. Голяма рядкост е да видите някъде изричен надпис „снимането забранено“, и дори на някои такива места след внимателни уговорки може да ви разрешат.

Същото важи за реакцията на хората. Българинът се бои от това да го снимат. Ако пък снимаш дома му, все едно си го нападнал с оръжие… Типичният американец няма нищо против – най-често това му доставя искрено удоволствие и го приема за вид зачитане. Помолите ли да го щракнете как седи на верандата си, е доста вероятно да ви покани да снимате дома му и отвътре. Редките изключения обикновено оставят впечатление на хора, които са си придобили имуществото по не най-честния начин.

Качеството на снимките ми е уникално… лошо. Класика са снимките от движеща се кола – всичко е наклонено на една страна. Много снимки са или черни като нощ, или изгорели. Поне половината са не на фокус. Контрастът и особено цветовият баланс на много са трагикомични. Значителен процент са снимани през видимо зацапан обектив. На доста можете да се порадвате най-вече на ръката, с която държа джаджата. Немалко съчетават всички тези недостатъци и още други в добавка. И почти никъде не съм успял да снимам така, че да хвана духа на мястото истински. (Но пък съм рядък талант в хващането на нещата без капка значение. Примерно да снимам пътища, небеса или харесали ми стени по 20 почти еднакви кадъра подред.) Ако оцените тази колекция с 1 от максимални 10, типичните снимки на типичния Интернет пътеписаджия ще получат сигурно поне 30… Сваляйте на свой риск и отговорност – предупредени сте.

Самата колеция е достъпна ето тук. Не гарантирам, че ще я пазя твърде дълго онлайн – над 4 гига е. Вероятно ще я подържа там месец-два, но в крайна сметка ще я махна, за да не товари сървъра.

Уви, не съм се погрижил да инсталирам софтуер, с който снимките да могат да бъдат разглеждани онлайн – желаещите ще трябва да ги свалят една по една, за да ги видят. (Който иска цялата колекция, може да ми драсне един коментар – ще му пратя линк, от който да я дръпне като архив.)

В линка ще намерите списък от тридесетина директории, всяка със снимки. (В предпоследната ще намерите вместо това звуков запис, а в последната – няколко видеота.) Повечето са по дати – снимките от едно и също място понякога са в няколко различни директории, понеже са снимани на различни дати (велика логика, нали?). Ето описание:

2014-05-20 – Flight/– снимки от полета. (Не са кой знае колко впечатляващи.)

2014-05-21 – Around Lake George/– снимки от градчето, където прекарах повечето време. (Провинциално градче почти в средата на щат Ню Йорк, на шейсетина мили северно от столицата Олбъни.)

2014-05-23 – Around Lake George/– пак снимки от градчето, два дни по-късно

2014-05-24 – Around and at Tom’s relatives/– разходка наоколо и посещение при един роднина на домакина ми, за който писах в първия запис от серията. (Уви, в заплесията не се сетих да снимам именно неговата къща освен тези наоколо – наистина беше красива.)

2014-05-25 – Tikonderoga/– фортът, охранявал някога прехода между Лейк Джордж и Лейк Шамплейн. Плюс местността наоколо и прочее.

2014-05-25 – To Tikonderoga And Back/– пътят към форта и обратно, покрай западния бряг на езерото.

2014-05-26 – Eli’s Manhattan/– небостъргачите са по-нататък, това е коктейл

2014-05-26 – To Saratoga Springs And Back/– пътуване до Саратога Спрингс (градче на около петдесетина мили от Лейк Джордж), снимки от него и обратният път.

2014-05-27 – From Warrensburg to Lake George/– снимки от разходката ни с Ели от Уорънсбърг до Лейк Джордж (пет мили, по междуградски път)

http://www.gatchev.info/ftp/public/USA%202014/2014-05-27%20-%20Truesdale%20Hill%20Road/ – „улицата“, на която живеят домакините ни

2014-05-28 – From Lake George to Lake Placid/– пътуване между двете градчета

2014-05-28 – From Lake Placid to Clifton Park/– пак пътуване; Клифтън Парк мисля, че се води предградие на Олбъни.

2014-05-28 – Lake Placid/– същият онзи от зимните олимпийски игри; на практика – доста обикновено американско градче

2014-05-28 – West of Lake Placid/– малко размотаване с кола на запад от Лейк Плесид

2014-05-29 – Nice Kitty/– котката на съседите: специална, американска!

2014-05-29 – Warrensburg/– малко от Уорънсбърг и от паркинга на съседния Price Chopper

2014-05-30 – Lake George/– още малко снимки от градчето

2014-05-30 – Tom’s house/– къщата на домакините ни. (Човекът е пенсиониран служител на кораб от бреговата стража. Ако ще ми задавате вечните български въпроси – не съм го питал за доходите му, вероятно са около или малко над тези на средния американски пенсионер; не знам колко струва къщата.) Към нея има около 20 декара място, почти всичкото гора. Намира се на един хълм близо до градчето.

2014-05-31 – Lake George/– и още малко снимки от градчето

2014-05-31 – The Picnic and To and From It/– пикник с домакините ни и техни роднини (повечето снимки на хора съм ги махнал, за всеки случай)

2014-06-01 – Buffalo (mostly the bus terminal)/– няколко снимки на автогарата на Бъфало. Обърнете внимание на пианото.

2014-06-01 – Niagara Falls and Around/– градчето Ниагара Фолс. Неголямо, провинциално, с лек курортен привкус. Нищо общо обаче с българския тип курорт – купчина хотели, обслужвани от наплашени бачкатори. Извън парка около водопадите и центъра е спокойно място за живеене на обикновени хора.

2014-06-02 – New York/– ако търсите урбанизъм и небостъргачи, това е за вас.

2014-06-03 – Liberty Statue and Ellis Island/– какво видяхме ние от тях

2014-06-03 – New York Night – High Line Park/– на доста се вижда „бой на негри в тъмна нощ“, камерката ми е хилава, но някои са красиви

2014-06-03 – New York evening (and Chelsea market)/– още урбанизъм (вечерно-нощен) и прословутият Челси Маркет (уви, впечатлението хич го няма…)

Sounds/– всъщност само един запис: час и половина нощен дъжд, на верандата на домакините ни. (Не съм го прослушал – възможно е от време на време да се чуват и шумове от съседите.) Помага ми да заспя след твърде уморителни дни.

Videos/– най-различни видеота, към половината от Ниагарския водопад, другата от каквото ми паднало.

Повече – като отида пак. Ако се съди по досегашната честота, ще е до не повече от 50 години.

“Офисът” ми се помещава в североизточния ъгъл на дневната – стая с 3 външни стени. Импровизираният ни диван също е разположен по северната стена, която е студена на пипане 9 месеца годишно. Идеята да покрием 2-те стени (и прилежащите им ъгли) с дърво ни хрумна още през първата зима, но обзавеждането се проточи дълго и се захванахме с тази работа едва това лято.

Голямата дилема на каква скара да ковем ламперията, за да не намалим допълнително размерите на и без това малката стая с изчислени до милиметри мебели решихме с отпадъците от 8мм шперплат, който остана от направата на кутиите за IKEA Expeditи первазите.

Нарязахме шперплата на широки ленти и го закрепихме на 3 места хоризонтално по стените. В празните места между лентите налепихме 3мм термотапет с алуминиево покритие – просто имахме останали няколко ролки от друга идея и се чудехме какво да ги правим, за да не заемат излишно място в килера. Ламперията е с дебелина 15мм, така че загубата от пространство се получи под резервите, които бях оставила за стаята и не се наложи да пренареждаме мебели :).

Горната лента шперплат е по-широка и монтирана високо до тавана за изолация на стената над ламперията… а и служи за цветови контраст. Долната лента пуснахме до пода. Ламперията е обкантена с ъглови первази, боядисани в бяло .

В Своге успяхме да намерим само някаква много нискокачествена (но пък евтина) ламперия и това реши и въпроса с външния вид: дъските са боядисани поотделно преди монтажа с разредена бяла акрилна боя за дърво, така че текстурата и различното оцветяване леко да прозират, а винтовете са видими, с грубо боядисани с боя глави.

ъгълът с диванчето вече е готов

Идеята ми бе чрез грубия, малко чепат вид на стената да смекча прекалено купешкото усещане на мебелите от ПДЧ и мисля, че се получи.

От време на време в някоя дъска на ламперията се появява микро пукнатина, от която започва да тече смола, а чеповете с времето стават все по-открояващи се под боята, но това са рисковете да си купуваш дървен материал от местните складове :).

Случихме на дъждовно лято, а ламперията беше лошо съхранявана, затова се презастраховахме с третиране на всички дъски с белина, съхнене на слънце, мазане с безир, отново съхнене на слънце и чак след това боядисване от всички страни. Надявам се това да е достатъчно за предпазване от мухъл, плесени, дървояди и прочие гадини поне за известно време. Между стената и ламперията има разстояние, но все пак е доста по-малко от обичайното и се притеснявам леко за вентилацията.

В ъгъла, между комина (не се ползва) и стената има тясна ниша, която облицовахме с шперплат, поставихме 2 етажерки (от отпадъци шперплат за носачи и ПДЧ от стар бял кухненски шкаф за плот) и 4 пластмасови чекмеджета IKEA Retur (всъщност се водят кошчета за боклук, но за съжаление вече не се произвеждат).

Понеже в ъглите на стаята е леко тъмно, добавихме допълнително осветление: 2 черни метални лампи с ключ (отново от Ikea), които бяха доста евтини, а и паснаха добре на обстановката.

За съжаление отново стените ни бяха без нито един прав ъгъл (особено при комина), което усложни доста тази иначе наглед лесна задача. Но съм щастлива, че успяхме да нагласим чекмедженцата да се отварят без проблем, защото бяха купени специално за тази ниша :).

Надявам се тази зима да ми е топло в моето ъгълче не само чисто визуално, а и като реален резултат от изолирането на стените.