Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Марина Илиева: Рибният манастир ,,Баликли“ в Истанбул(2)

0
0

Към Чудесата на Живоносният източник в Цариград(1)
Султан Мурад II използва извора Живоносен източник като команден пункт по време на обсадата на Костантинопол през 1422г. Византийците отговаряйки на въпросите на агресивните турски ,,туристи“ накъде е града сочели към Цариград: Стан полис! (Към града или Истанбул!)

Истанбул, Монументалната “Панорама 1453г.“ или завземането на Константинопол е недалеч от Живоносния източник

Монументалната ,,Панорама 1453г.“ или завземането на Константинопол е недалеч от Живоносния източник. Вход-10 лири.

Най-известната легенда за това свято място гласи, че на 30 май 1453 г. в деня на падането на Константинопол край извора седял един старец, който пържел риба.
Към него дотичал послушник, който съобщил, че града е превзет. Старецът не повярвал. Той казал,че по-скоро рибките, които пържи ще оживят отколкото Константинопол да бъде завладян от турците.
В този момент тигана се обърнал и рибите попаднали в извора и оживели.

Необикновенните златни рибки и досега живеят в водоема и от там идва турското име на манастира Баликли-Рибно място.

Необикновенните златни рибки и досега живеят в водоема и оттам идва турското име на манастира ,,Баликли“-Рибно място. Много от тях имат на страните си кафяви петна като, че ли са ги запържили.
Възстановяването на манастира започнало през ХVIII век, когато от митрополит Никодим била изровена иконата ,,Живоносен източник“. Но за това място претенции изявили и арменците, които се сбили с гърците и отишли да се жалват на султан Махмуд II.

Истанбул, двубой между петли

Спорът, кой прав, кой крив бил решен след като султанът назначил двубой между два петела. Нашият петел показал по-добри бойни умения и излязъл победител над арменския. Лудогорец, както каза един нашенец с двойно гражданство. Така гърците получили аязмото, което заградили с висок дувар, а турците събирали парсата (входна такса). Днес за Рибния манастир не се плаща вход.
черква Balikli Ermeni Mezarligi

До него арменците издигнали черква ,,Balikli Ermeni Mezarligi” с висок жълт връх, който се забелязва отдалече и служи за ориентир сред околните гробища.

Обесването на патриарх Григорий V

По време на Гръцкото въстание за независимост 1821 г. патриархът Григорий V е обесен от разярените яничари на портата на Вселенската патриаршия, а параклиса е разрушен и изворът е засипан.
Чак през 1833г. на патриарх Констанций било разрешено да възстанови храма, който бил осветен на 2-ри февруари 1835г. Тогава бил издигнат и съществуващия до днес параклис.

Рибният манастир Баликли

За последен път манастирът е пострадал през Истанбулския погром в 1955г. когато е убит игумена, а саркофазите на починалите Вселенски патриарси били отворени и осквернени. Манастиркият комплекс е заобиколен от арменско и гръцко гробище и до тях са съответно арменската и гръцка болници. Но болшинството цариградски арменци и гърци вече са емигрирали след погрома. Затова възстановеният манастир днес се обгрижва от румънски монахини.

Рибният манастир Баликли

Зад високата ограда цари тишина. Дворът е настлан със стари надгробни плочи.

Български надгробни плочи в Рибния манастир Баликли

Днес крачейки по хладната мраморна настилка можем да открием и български надгробни плочи, като тази на Тодор от Дебърско.

Надгрпбни плочи в Рибният манастир Баликли

Срещат се и редки надгробни плочи с надписи на караманли или на турски с гръцки букви- на турците християни (гагаузи).

Днешната църква, в построяването на която дейно участие са взели и цариградските българи е ориентирана изток –запад и има правоъгълна форма. В северозападния й ъгъл се издига метална камбанария.

Рибният манастир Баликли

Тишината се нарушава от тропота на група гръцки поклонници, която бързо се насочва към параклиса зад чинара. Влизат през дясната му врата, над която има кръст. След малко ги виждаме как излизат радостни от другата лява врата с бутилки пълни със светена вода. Изчакваме ги и пристъпваме плахо към входа на аязмото.

Рибният манастир Баликли

Спускаме надолу по стълбата, която води към аязмото.

Рибният манастир Баликли

Атмосферата и архитектурата в днешния параклис ни пренасят в подземието на древния храм, който е описан от Никифор Калист: ,,Базиликата е украсена със стенописи и увенчана с блестящ купол от чисто злато. Светлината, идваща отвън се концентрира върху източника в приземието, към който водят две стълби с по 25 стъпала разделени с мраморни перила и увенчани с мраморна аркада. От чашата с чучури изтича вода в мраморен квадратен водоем.“

Рибният манастир Баликли. Иконата Живоносен източник е над водоема.

Иконата ,,Живоносен източник“е над водоема.

Рибният манастир Баликли

Измихме си лицето и си наляхме светена вода и усамотени се помолихме.

Рибният манастир Баликли

Приседнахме в три корабната църква. Тук има някаква удивителна аура, която не открих в нашите храмове. Тиха неземна благодат изпълни душите ни без капка притворство. Може би защото се намирахме на православен остров в ислямското море и тя идваше от чудния извор бликащ в храма.

Рибният манастир Баликли

Застанали пред богато извезаната олтарната завеса можем да се запитаме дали да вярваме в чудеса или не. Но самото съществуване на Живоносния източник, който е надживял Цариград и непрестанното поклонничество към него повече от 1500 години свидетелствуват за това. Нека поне веднъж всеки да посети Живоносния източник отколкото хиляди пъти да чуе за него. Пожелавам не само именниците Живко, Живка и Зоя, а и всички православни братя да се поклонят на това свято място в Истанбул, в квартал Зейтинбурну срещу Силиври капия.

Рибният манастир Баликли

На тръгване ето и адреса и телефона на манастира:
Balıklı Silivrikapı Sok., No: 3, Seyitnizam Mah., Zeytinburnu, İstanbul, Türkiye. +90 212 582 94 56.

и Господ да Ви помага да не се изгубите сред Истанбулските сокаци и молове!

Tекст:инж. Цветан Димитров,16 август или Чудото с Лев I, 2009-2014
Снимки:Цветан Димитров


Никола Балов: Откриха дупка в дизайна на Samsung Galaxy Note 4

0
0
Откриха дупка в дизайна на Samsung Galaxy Note 4
Буквално дупка в дизайна на Galaxy Note 4 са открили някои от първите собственици на устройството в Корея, където Samsung…

LeeNeeAnn: coloured 02 …

Росица Тодорова: "Мандала" - център за цялостна трансформация - добра услуга с лоша комуникация

0
0
Преди времев офисаполучих подаръчен ваучер за процедура в център "Мандала". Дълго време разглеждах сайта им и се чудех какво да избера. Накрая сведох избора до 2 неща -  масаж на цяло тяло или пълно енергийно пречистване. Признавам си, че доста се посмяхме с приятелки на следното описание на второто - "Освобождаване от: нишки и куки; прикрепвания; елементали; извънземни импланти; керамични импланти; заклинания; проклятия; негативни символи; външни вмешателства; артефакти от минали животи; негативна енергия на масовото съзнание."Обичам да опитвам нови неща и това беше възможност да го направя. От друга страна, можех да остана разочарована и да лиша тялото си от заслужен релакс и тонус на мускулите. Накрая все пак заложих на познатото.

Когато си записвах час, ми съобщиха, цитирам "Нашият терапевт може да ви приеме в 11 часа". На пръв поглед обикновено изречение, но всъщност ме подразни. Аз искам да се възползвам от услуга, а не от благоволение и не искам някой да може да ме приеме, а да отида в удобно за МЕН време.

Първото, което ми направи впечатление в центъра, е, че трябва да се събуеш, за да влезеш. Приятно е, чувстваш се като у дома си, но трябва да се поддържа и идеална хигиена. Вместо момичето от регистратурата, първото, което виждаш, е момичето зад бара. За новодошъл това е леко объркващо - не знаеш кого да попиташ, какво да направиш. Обстановката е приятна - светла зала с ниски дървени масички и столове в естествената форма на дънери. Има книги, които можеш да почетеш, и детски играчки, с които да се забавляват малчовците. Предлагат здравословни смутита, салати, хляб с квас, чайове, основни ястия и сурови десерти, описани по шеговит начин в менюто.


Залите за процедури и практики имат различни имена - Дзен, Гора и т.н.



Наложи ми се да чакам масажиста 15-ина минути, което не ми хареса. Аз съм човек, за когото точността е на почит. Все пак той се извини за закъснението, а и се оказа приятен и добър в работата си. В следващите 80 минути, в зала Гора, тялото ми наистина получи това, от което имаше нужда - релакс, тонизиране, намаляване на напрежението. Ходила съм на масажи на различни места и имам база за сравнение. Хареса ми, че масажистът ме попита за алергии към масажни масла, склонност на кожата към посиняване при натиск, прага ми на болка, наличие на проблемни зони и места с напрежение. Всичко това определено направи масажа по-приятен и полезен. Получих съвети с какво да третирам болящата ме китка, в каква поза да седя пред компютъра, за да нямам проблеми с кръста, и др. Не помня имена, но съдейки по написаното име на сертификата за рейки масаж в залата, масажистът се казва Стойчо Василев. Бих го препоръчала горещо на всеки, който има нужда от масаж.


Неприятната изненда дойде след това. Оказа се, че ваучерът, на който нямаше написано за каква точно процедура важи, бил за урок по йога. Може би гледане на кафе или хвърляне на боб преди да отида щяха да ми помогнат да го разбера, но уви не го бях направила. Наложи се да дам ваучера и да доплатя - изключително неприятна ситуация. Направих го, защото не съм човек на скандалите; замесена е и трета страна - агенцията, която ми изпрати подаръка; принципно мислех да попитам дали важи за конкретна процедура, но не го направих; щеше да пострада единственият човек, който си свърши работата добре, а именно масажистът.

Тази сценка определено бързо отми приятното усещане от процедурата. Изчезна и намерението ми да се информирам за йога курсове мама и бебе, както и желанието да изпия чаша ароматен чай там. Предложиха ми да се включа в тяхна томбола, с която следващият път... Благодаря, не съм сигурна, че следващ път ще има!

Препоръките ми:

  • Когато клиент използва подаръчен ваучер, момичетата на рецепцията предварително да питат и уточняват какъв е, от кого е и да информират за какво и кога важи. Защото, ако срещу "процедура"има бяло поле, по пътя на логиката би следвало изборът да е мой.
  • При записване на час да питат кога би било удобно на клиента, а не да му връщат няколко обаждания, докато "го напаснат"с удобното време на терапевта. Досадно е.
  • Тиха, отпускаща музика за фон в стаята за масаж.

Никола Балов: BlackBerry ще продължи да залага на нестандартния дизайн при смартфоните

0
0
BlackBerry ще продължи да залага на нестандартния дизайн при смартфоните
BlackBerry ще продължи да залага на смартфони с нестандартен дизайн и в бъдеще, казва в интервю за Reuters шефът на…

Стойчо Димитров: Галилея, Галилея (7): Археологичен парк Ципори (Израел)

0
0

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен, Пкиин, град Акои националния парк Бейт Шеарим. Днес, като за финал на пътуването, сме в археологическия парк Ципори.

Приятно четене:

Ципори

част седма на

Галилея, Галилея

 

 

 

 

В Израел всеки пътешественик, който почита древността, придобива усещането, че е попаднал на жив учебник по историяи се чувства като в свои води. Тук е възможно на практика да се сглоби всичко предварително прочетено и да намери място даже случайната информация, която съвременникът получава от различни източници.

Опитните туристи знаят, че за да опознаеш истински една страна, трябва да се откажеш от предубежденията си и да се запасиш с търпение и здрав разум. Търсейки разковничето на човешкия интерес у интелигентния турист, аз определено съм затруднена да го заведа в Ципори. Тук, както и навсякъде, историята е преплетена с изкуството, архитектурата, инженерните науки, религията и фолклора, а повечето обекти за посещение са със суперлатива за превъзходна степен – „най”.

Зареждам се с огромна доза любопитство и желание духът ми да докосне всяко кътче на това невероятно интересно място, с бликаща история и естетика, и едно от множеството национални туристически обекти – държавният

археологичен парк Ципори

археологичен парк Ципори, Израел

 

Оттук минава главният водоразделен хребетна Галилея, а проходите около него още преди векове били стратегическите трасета на Виа Марис през хълмистата долина. Там, където те се събират в скътана естествена падина, преди четири хиляди години праисторическият човек построил едно от своите убежища през ранната бронзова епоха. Нарекъл го Ханатон (ханаански град). За първи път името се среща в една от най-древните, открити до днес, хроники отХІVвек преди новата ера – египетските ръкописи „Ал ха-Марна”, писани по време на фараон Ехнатон (1398 – 1369г. преди новата ера). Следващото споменаване е в Библията, като граничен град между земите на два от дванадесетте еврейски рода – Ашер и Завулон. Приблизително по това време – 1250г. преди новата ера, когато Иисус Навин, приемникът на Моисей, с кръв и меч завоюва ханаанската земя, древният град се премества горе, на хълма, с еврейското име Ципори (птица). И днес е останала традицията еврейските градове да са на по-високите ветровити места, а арабските селища – в закътаното подножие на планините. Вавилонският Талмуд в свитък даже обяснява защо е дадено това име на селището: „понеже бил на върха на планината като птица”. Вероятно Ципори сменил в длъжност град Ханатон, охранявайки важния кръстопът.

По времето на Първия и на Втория Храм градът бил голям и богат– административна столица на Галилея с тридесет хиляди жители. На пазарите му идвали търговци на злато и сребро, донасяли благовонни масла и омайващи парфюми, скъпоценни камъни и ефирни златотъкани платове. Въздухът бил напоен с аромата на незнайни подправки. Суетата и глъчката не стихвали денем и нощем.

Според Йосиф Флавий, засвидетелствано в книгата му „Юдейската война” (13,338) от края на първи век, Ципори бил най-големият град на Израел и център на въстанието на Йосиф Мататияху (бъдещия историк Йосиф Флавий). Той впоследствие се предал на римляните без бой. Това обаче не умилостивило римският военачалник Вар, който разрушил града и продал в робство жителите му. Ирод Антипа (син на Ирод Велики) възстановил града и Ципори бил негова резиденция до основаването на град Тверия – на брега на Кинерет.

Според християнското поверие, съвсем в края на старата ера, в периода на разцвета и величието на Ципори, тук са живели Йоаким и Анна – родителите на Дева Мария. Вероятно тук е родена и Божията Майка.

Много по-късно, в началото на ІІІвек, тук пристига от Бейт Шеарим, Синедриона– висшата еврейска религиозна администрация, начело с Йехуда ха-Наси, живял тук през последните седемнадесет години от живота си. Не напразно до нас е достигнал разказ за това как лекарят съветвал знатния раби да живее именно в Ципори, понеже за болното му сърце тези места били лечебни – с чист планински въздух и вкусна вода, впримчена в шест водосборни кладенеца под града.

В Талмуда от ІVвек Ципори многократно е споменаван като свещен традиционалистичен град, в който имало осемнадесет синагоги и работили няколко от известните религиозни школи, включително и по Кабала. Тук Синедрионът останал през целия трети век, след което окончателно се преместил в Тверия. Но даже десетилетия след това тук живеели и работили известни законоучители и синагогите развивали бурна дейност.

Но в живота е така – след всеки разцвет следва период на упадък и обратно. Горчивата съдба не отминала и Ципори. През 363 годинамощно земетресение с епицентър в региона сринало до основи богатия на духовност и изкуства град. Завинаги останали под руините ненадминати по красота мозайки, сгради, улици, домове. После отново животът победил – дошло християнството през ІVвек и византийците построили нов Ципори, но вече с еврейско малцинство и християнско мнозинство.

През следващия, ислямския период, градът загубил значението си. Кръстоносците през ХІІвек го съживили и построили крепост Ле Сифори, където отсядал крал Ги. Жестокото време, обаче, изпратило и тях в забвение и ето, че техният замък бил реставриран и вторично използван през ХVІІІвек от друзкия управител на Галилея Дахр ел-Омар. След християнското име на града Сепфорис дошло арабското – Сауфория. После войнстващите араби го разрушили и основали база на терористите, просъществувала до 1948година, когато израелската армия завзела града и установила новата власт.

Представям си голямото изумление от богатите находки на първите археолози, дошли от Мичиганския университет през 1931година, а после и щастието на първооткривателите от втората експедиция. от университетите на Южна Каролина и Ерусалим през 1983-85г. И сега продължават разкопките в Ципори, но, като цяло, те се делят условно на три части: манастира с църквата на кръстоносците, жилищния квартал и водната система.

 

 

(((((((((())))))))))

 

 

Ето така, препускайки през историята, в началото на ХХІвек на този древен хълм в Галилея кацвам и аз, пронизана от любопитство, с карта в ръка и номериран маршрут за изпълнение.

Като добра християнка, търсеща и намираща тук, на Святата земя, мястото на своя Господ, се отправям първо към манастира „Света Анна”.Той е францискански, женски и в момента тук се помещава и религиозно училище за арабски християнски девойки. Има поверие, че монахините тук пазят като светиня ключа от църквата на кръстоносците, в която се е събрал военния съвет на паметната дата 2 юли 1187 година преди фаталния бой със Салдин в Хитин, който определил съдбата на кралството им. Тогава Салдин завзема Ерусалим, отблъсква кръстоносците на север и те се установяват в новата си столица Ако. Самата църква е зад оградата на манастира и е построена на мястото на дома на Дева Мария. Днес от нея са останали само високи колони – следи от миналото величие на кръстоносците.

Манастирът и църквата „Света Анна“ – Ципори, Израел

Манастирът и църквата „Света Анна“

 

 

С голямо любопитство продължавам разходката си из тази археологическа територия, години наред попивала интереса и труда на студенти и учени, после внимателно обследвана, за да дойде до наши дни в този разкрит вид.

Древният Ципори

имал огромна за своето време площ – бил едва ли не по-голям от столицата Ерусалим. Да се разкопае, обаче, хълмът, където наистина като кацнала птица векове наред се е белеел богатият красив град, днес е невъзможно. По време на войната за независимост било разрушено възникналото презХІХвек арабско село – база на терористите. После проблемът бил разрешен соломоновски – била посадена гора с цел да се предотврати ново арабско заселване. Тогава още не знаели, че под съвременните руини лежи легендарен древен град. До днес в разкопките са вложени много средства, макар че най-старата част на Ципори, от времето на Първия Храм, изобщо не е разкопавана.

 

 Манастирът и църквата „Света Анна“ – Ципори, Израел

 

Движа се от манастира „Света Анна” към западната част на хълма и вървя по калдъръмената улица, която е на възраст 2150 години. Отляво и отдясно едва личат основите на домове с вътрешни дворове (атриуми) и общи стени със съседните постройки. Това е цял жилищен комплекс от времето на Втория Храм. Началото му датира от Хасмонейските времена и започва с каменоломна. После продължава да съществува до края на римското управление, а след това е преустроен през византийската епоха. Битовите удобства, съобразени с религиозните изисквания, ни показват едно много дружелюбно съжителство на хора от различни вероизповедания. Открити са множество подземни кухини-водохранилища, а изобилието на микве – ритуални къпални, 31на брой, потвърждава, че в продължение на стотици години тук е живяло значително на брой еврейско население. Вече са намерени част от осемнадесетте синагоги, упоменати в Талмуд, една от които, явно, е главната. Археолозите я считат за една от най-впечатляващите древни синагоги, намерени в Израел. Представлява дълго, тясно здание, което не е обърнато към Ерусалим и е без разделение на мъжка и женска част. Подът е покрит с мозайка, отнесена към Vвек, разделена на седем дълбокосъдържателни платна, които представляват зодиакалния кръг и годишните времена, а в центъра – слънцето на колесница, впрегната в четири коня; посещението на ангелите при Авраам и Саара; жертвоприношението на Авраам; посвещението в сан на първия коенАарон и други. И в това няма нищо учудващо – такова разпределение на мозаечни плоскости с подобен сюжет е напълно характерно за синагогите от този период. Композициите и надписите към тях, също във вид на мозайка, са на иврит, арамейски и гръцки и много добре осветляват епохата.

Жертвоприношението на Авраам – Ципори, Израел

Жертвоприношението на Авраам

 

 

 

 

Почти в средата на този квартал е една от най-значимите постройки в Ципори – театърът, датиращ от втората половина наІвек. Той има полукръгла форма с диаметър 72метра, места за 4500зрители и чудесно очертава топографията на местността. Това е единственият открит театър в Израел, вкопан в склона на варовиковия хълм. Горната му част е напълно разрушена, а безмилостното време, метеорологичните фактори и земетресението през 363година съвсем са заличили следите от сцената и прилежащите и помещения. Оцеляла е само долната част на стената зад сцената, предназначена за декори и ниши за статуи. Случайно оцелели са и част от каменните седалки, отнесени от недобросъвестни граждани. Нерядко археолозите ги намират при разкопки недалеч от Ципори.

Древният театър – Ципори, Израел

Древният театър

 

 

 

Впрочем всезнаещите историци са учудени от наличието на театър тук – в лоното на традиционализма. Знае се, че театралното изкуство е дошло от празника на Дионисий в Древна Гърция, а театърът, като културна институция и сграда, никога не се е ползвал в еврейската традиция. От разкопките личи, че тук даже не е границата между еврейския и нееврейския квартал, а напротив, оказва се, че евреи са живели от всички страни на театъра. Оттук, естествено, се налага изводът, че в тази епоха Ципори е бил един демократичен и интелигентен град и театърът се е възприемал добре от всички вероизповедания и слоеве на населението.

Цитаделата – Ципори, Израел

Цитаделата

 

 

Отгоре на хълма и в съседство на театъра, гордо и самотно върху бялата варовикова скала се издига Цитаделата. За строителството на крепост в Ципори пише още Йосиф Флавий в „Юдейската война”. През 37година преди новата ера тук е отседнал със своя легион цар Ирод, попаднал внезапно в снежна буря, рядко срещано метеорологично явление по тези места. В Мишна също се говори за цитаделата в Ципори, като за място, където се е установявал всеки, който е завладявал града, използвайки я за свои цели. Оттук пълководците ръководили военните действия в околността.

Tsipori, Tsipori, Израел

В каменореда на кулата даже неспециалист може да забележи странна смесица от стилове и епохи. Това явно е крепостна кула иродианско строителство. Впоследствие са я преустройвали византийците, кръстоносците, Дахр ел-Омар през ХVІІІвек… За строителен материал при реконструкциите са използвали даже мраморни саркофази – за основи на някои от ъглите на зданието. Входът е украсен с резбована арка, а на дясната стена – с каменоделски орнаменти от отоманския период. За последен път Цитаделата е реставрирана в наши дни и тук се помещава малък, скромен музей. Фотоси, метални и глинени находки и компютърни анимации разказват за величието на древния Ципори. Стръмна каменна стълба води към покрива с панорамна площадка, прекрасен изглед и фотоуказател, обясняващ обектите, откриващи се в далечината.

 

(((((((((())))))))))

 

 

Най-после идва ред да видя и знаменитите мозайкиот началото наІІІвек – гордостта и емблемата на Ципори. Над тях сега е построена специална сграда с климатична инсталация. Всъщност те са част от разкошна римска вила недалеч от театъра и Цитаделата, но напълно разрушена от земетресението. Не знаем кой е живял в този дом – вероятно богат римлянин. Уви, няма нищо вечно под слънцето! Съдбата не е пощадила тази масивна двуетажна постройка с много стаи, вътрешен двор и красива колонада. Южната част е безвъзвратно разрушена, но в северното крило по чудо се е запазила прекрасна подова мозайка. Разположена е в просторната гостна във формата на триклиний, тоест оставени са места за три дивана с точни обозначения на основите им. Темата на мозаечното пано се разгръща в сцени от живота на бога на виното Дионисий, свързани отначало с детството му, а после с женитбата му с прекрасната Ариана – дъщерята на критския цар.

Мона Лиза от Галилея

Мона Лиза от Галилея

 

 

 

Централното пано е с условно заглавие: „Кой кого ще надпие”. Явно, почитателите на този бог не са се променили много за последните 17 – 18 века! И ето тук, на фигурната рамка, оформяща контурите на централното пано, е изобразена прекрасна жена. Коя е тя? Вероятно богиня Афродита? А вероятно домакинята на дома? И какво отношение има към тази изискана вила?… Лицето е с благородни черти и нежен светъл овал. Дългите коси падат на плещите, умните очи ви гледат загадъчно, но без усмивка. Усещаш, че внимателният поглед на непознатата е отправен в душата ти, не смееш да се откъснеш и магично си привлечен от това изящество. Да, древните римляни наистина били ценители на женската красота! Това изображение на жена днес е апогей на мозаечното изкуство, а името и е „Мона Лиза от Галилея”или „Венера от Ципори”. Според статистиката на археолозите това е най-голямата и красива мозайка, намерена в Израел досега, и един от най-големите шедьоври на световното мозаечно изкуство, отнесено при това към най-ранния му период. Мозайката е съставена от 1,5милиона камъчета в 88разцветки и нюанси, всички с естествен произход. Напълно е възможно в Ципори да е работила мозаечна школа, понеже този начин на подова настилка – с красиви мозаечни пана – е много разпространен и в други домове. В коридорите и стаите на тази вила са открити и други подове с геометрични рисунки. В банята пише: „хигиена”, а тоалетната даже била с течаща вода.

Последната версия е, че този дом е принадлежал на самия Йехуда ха-Наси и вероятно е подарък от Рим. А неоправданият разкош се обяснява с тесните връзки с римските императори и необходимостта да се приемат високопоставени гости.

 

Древното кардо  – Ципори, Израел

Древното кардо

 

 

 

 

Известна е специфичната планировка на градовете и кварталите, строени по римско време, с две взаимноперпендикулярни главни улици и площад в центъра. В Ципори разкопките на кардото вече са приключени. Виждам широка улица от източната страна на хълма, настелена с меки варовикови плочи, поставени особено – по диагонал. Там, при внимателно вглеждане, колкото и да е невероятно, се различава гравирана менора, личат и издълбаните коловози от колесниците и подковите на конете, препускали някога тук ежедневно.

Стъпвам на тази древна улица отІІ – ІІІвек, увенчана с колонада от двете страни, и отново попадам в света на мозайките. Тук даже и тротоарите са украсени с многоцветни сложни плетеници и фризове. Колоните очертават един изящен, покрит с лека конструкция тротоар. Под тази надеждна сянка, скрити от палещите слънчеви лъчи, гражданите бързали по работа или за покупки, продавачите оживено търгували, животът кипял. А в празник мирните патриции се разхождали достолепно и красотата, издигната в култ, била съзвучна с красивата природа на Галилея. Сутрин слънцето изгрявало в началото на улицата и тихо подканяло любезното еврейство да посети синагогите за първа молитва.

Мозайките в Домът на Нил  – Ципори, Израел

Мозайките в Домът на Нил

 

 

Продължавам по древния булевард и спирам на друга перла от находките – „Домът на Нил”. Това вероятно била сграда с обществено значение, понеже се състояла единствено от голяма зала и няколко странични стаи. Тук мозайката е толкова красива, че не може да не се оцени по достойнство. Тя изобразява празненствата в Египет при разливането на река Нил. Виждам бог Нил, възседнал хипопотам, а трима младежи му поднасят дарове. До него е богинята, символ на самия Египет. Тя е обвита с мантия, но гръдта и е разголена, на главата – корона, а в ръцете – рогът на изобилието. До главното течение на Нил е показан прибор, измерващ нивото на водата – нилометър. Виждат се и вратите на Александрия, двете кули и фарът (чудото на света), намиращ се на малкия остров Фарос, пред пристанището. Представени са грациозни дългокраки птици, пищна блатна зеленина и разнообразен животински свят; сцени с ловни мотиви, пълни с динамика и ловна страст, и отново богатата природа край бреговете на Нил.

 

 Водоплаващи птици  – Ципори, Израел

Водоплаващи птици  – Ципори, Израел

Водоплаващи птици

 

Влизам в друг дом – шедьовър, в който щастливо е кипял животът на гръцки велможа. Тук уникален мозаечен ансамбъл изобразява моменти от Митологията – вълшебния музикант Орфей, свирещ на арфа; войнствени амазонки, стрелящи с лъкове; дълбокомислени кентаври; ловни сцени с тигри и лъвове; пируващи весели хора и няколко вида спортни състезания – предшественици на олимпийските игри. А ето и самият домакин, който посреща гостите. Всички седят около масата и той играе на домино с един от тях.

Мозайки – Ципори, ИзраелМозайки – Ципори, ИзраелМозайки – Ципори, ИзраелМозайки – Ципори, Израел

 

 

Нямам сили да напусна този оазис на хармонията и съвършенството. По съвременни оценки тези древни мозайки са с много висока естетическа стойност. Макар и частично унищожени, те ни представят една добре развита школа на това ярко и изразително изкуство. Използваните милиони камъчета с естествени цветове и редки нюанси, великото търпение на безименните художници и особено реалистичните изображения, толкова близки до действителността, издигат в култ красотата на мозайките в Ципори и го правят един високоестетичен и желан обект за посещение.

 

 

((((((((((((((()))))))))))))

 Ципори, Израел

 

Вече е време да се разделя с тънкото мозаечно изкуство и да се пренеса в света на водата. Предстои ми да посетя третия вид археологически находки тук – знаменитата водна системана Ципори. За водата – извора на живота, инженерният гений на ІІ – ІІІвек е построил уникален резервоар в една от подземните скални цепнатини. Тя е на километър и половина от стария град и даже днес поразява с размерите си. Открита е отдавна, но реставрирана едва през последното десетилетие на ХХвек. Състои се от подземен канал с височина няколко десетки метра и дължина 200метра. Пътешествието ми продължава по дъното му и усещането е твърде странно. Вървя по коридора на гигантска продълговата капка – скална цепнатина, широка долу и стесняваща се нагоре. Тук столетия наред се е събирала вода и е давала живот на Ципори. Дневната светлина белее високо горе, а тук и сега е влажен полумрак. Строителите са използвали този естествен геологичен разлом, като старателно са измазали стените му. Мазилката е положена върху слой от счупени парченца керамични съдове. Общият обем на тази природна цистерна се определя минимум на 10хиляди кубически метра вода. По своята форма и размери водната система е абсолютен уникат на строителния гений от тази епоха. Водата се доставяла по два аквадукта, водещи от самите извори, както и от други дренажни канали за повърхностно събиране. На билото на този воден хълм археолозите са открили още няколко подобни водни резервоара, но с по-малък капацитет. При това голямо количество достъпна вода в Ципори, изследователите допускат, че е било добре развито селското стопанство и скотовъдството.

Това е и краят на моята екскурзия в Ципори. С огромно съжаление напускам този свят на изучена древност, където привидно всичко е ясно, но всеки следващ пласт изследвана територия носи нова информация. За мен древната история не е закостеняла и неоспорима даденост, а интересно повествование, обогатяващо се непрекъснато с находки и сведения за отдавна отминал скоротечен живот, който даже има свойството да се развива от богатството на гледища и тълкувания.

 

 

Край

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Никола Балов: iPhone 6 стъпва на най-големия пазар на смартфони през октомври

0
0
iPhone 6 стъпва на най-големия пазар на смартфони през октомври
Apple получи зелена светлина от китайските регулатори и през октомври новите iPhone 6 и iPhone 6 Plus ще дебютират официално…

Йоана Петрова: Как да си направя чесън конфи

0
0

След като споменах чесън конфи в публикацията за патешко бутче конфинямаше начин да не последва отделна публикация, за чието по-бързо осъществяване допринесе и желанието на Ева. Понеже ще готвим по рецепта на Хестън Блументал, то нещата няма да се случват бързо. В неговите рецепти всяка стъпка е свързана с определен процес, който или окрехкотява, или извлича аромати, или предава такива и винаги всичко е свързано със запазване и концентриране на естествения вкус чрез щадяща термична обработка, и прилагане на всевъзможни техники (в рамките на една рецепта) за постигане на максимално удоволствие от вкуса на продукта или по-лесно казано – да се покаже най-добрата му страна.

Чесън конфи

Чесън конфи представлява сготвен чесън в зехтин на ниска температура за продължително време, докато чесънът стане мек и сладък. Тогава той губи от силната си миризма и лютив вкус, за да се превърне в ароматна скилидка с кремообразна сърцевина. Конфи като термин за приготвяне на продукти за по-дълго съхранение в тази рецепта отменя първоначалната си роля и остава техниката, в която продуктът просто се готви в мазнина. Или поне това е моето мнение, тъй като на глава сух чесън не ѝ трябва специална термична или не обработка за да се запази за по-дълго през годината. Затова тук няма да говорим за съхранение, а за добиване на невероятния сладък вкус на чесъна, скрит някъде измежду острата му миризма и силната лютивина, за чиито възможности дори не подозираш. Веднъж бях настинала и реших да се подкрепям редовно със суров чесън (горкият Вальо, горките ми колеги и горката аз) и тогава, когато нямах абсолютно никакво осезание се надъвках с добро количество сурови чеснови скилидки, но разбрах какво съм направила едва след няколко дни, когато хремата беше попреминала (не знам дали от чесъна) и започнах да чувствам, че нищо не чувствам в устата си. Толкова се бях изгорила.

Чесън конфи

С чесъна конфи това няма как да се случи и ако си приготвял печен чесън, значи може да добиеш представа какво се получава. Но чесън конфи има известни разлики с печения чесън и те са, че при печения е необходимо омекналите скилидки да се изстискат от люспите докато са топли и да се използват скоро. При чесъна конфи скилидките се запазват цели и могат да се съхранят в зехтина, в който са приготвени до един месец. Е, значи има известно съхранение все пак, но не е задълго. Другата разлика, която е само опция, е че докато чесънът се готви в зехтина към него може да се добавят подправки като дафинов лист, мащерка и розмарин и всичко да се овкуси с техния аромат. Така приготвеният чесън може да се използва по всевъзможни начини – от директното му нанасяне върху филия хляб до добавянето му в дресинг за салата, пюриран в пастети, сосове или при вече готови ястия.

Чесън конфи

Чесън конфи

Методът на Хестън Блументал е от книгата му Family Food: A New Approach to Cooking , но заедно с неговата техника ще спомена и друг възможнен (и малко по-бърз) вариант за приготвяне на чесън конфи. Точни пропорции няма, а количествата на зехтина и прясното мляко (ако се използва прясно мляко) зависят от количеството чесън, което ще се готви.

Хестън Блументал дава предложение скилидките чесън да се бланшират четири пъти в пълномаслено прясно мляко. Тази стъпка значително омекотява острият вкус на чесъна, но не е задължителна. Опитала и двата начина – с предварително бланширане в прясно мляко и без него, намирам известна разлика във вкуса, която обаче не е толкова силна или поне на мен не ми пречи малко по-силната тръпчивост на не бланширания чесън. Най-добрият начин да откриеш разликите и да намериш подходящия метод, съответно и вкус за теб е да опиташ и двете техники.

Продукти:

  • обелени скилидки чесън
  • пълномаслено прясно мляко
  • филтриран зехтин
  • дафинов лист, стрък пресен розмарин и/или стрък прясна мащерка (по желание)

Избира се тенджерка с подходяща големина според количеството на чесъна. Препоръчително е той да бъде тесен, за да се спести излишно количество прясно мляко, а после и зехтин. Скилидките чесън се поставят в тенджерката и се заливат с прясно мляко, колкото да ги покрие. Загряват се на силен огън и щом млякото заври чесънът се прецежда и се измива под студена течаща вода. Връща се в тенджерката и се залива с ново прясно мляко. Това се прави общо четири пъти. След последното бланширане и изплакване на чесъна със студена вода, скилидките се подсушават хубаво с кухненска хартия и се слагат в чистата тенджерка. Ако този процес се пропусне се минава директно на следващия.

Скилидките се заливат с толкова зехтин, колкото да се покрият. Добавят се подправките, ако се използват. Загряват се на много слаб огън, така че температурата на зехтина да не надвишава 70°C. При мен това е невъзможно, тъй като на първа степен на котлона, температурата на зехтина, която мога да поддържам е 73°C. При това положение зехтинът се нагрява, но на вид няма никакви признаци за това – не ври, не се образуват мехурчета, повърхността му е гладка. Поддържайки тази температура чесънът се готви за около 4-5 часа. Трябва да стане с мека сърцевина и сладък вкус. Цветът на скилидките почти не се променя, става съвсем леко по-тъмен, което може да се дължи и на вида на зехтина. След като станат готови, скилидките се прецеждат и се оставят да се охладят. Зехтинът се прецежда през тензух, защото в него може да са се отделили люспи от скилидките. Охлажда се. Чесънът се изсипва в буркани и се залива със зехтина. Съхранява се в хладилник до един месец.

Извън методa на Блументал, чесънът може да се сготви по-бързо, за около един час, когато зехтинът се нагрее и поддържа между 80°C и 90°C, но да не надвишава 90°C, иначе ще започне да се пържи. Тогава чесънът ще потъмнее малко повече и вкусът му ще се усеща като на леко сотиран, но няма да е натрапчиво. Поддържайки зехтина между тези градуси той ще изглежда сякаш всеки момент ще заври, но това не трябва да се допуска. По-скоро трябва да се образуват „синджири“ от балончета, които да излизат от дъното на тенджерата към повърхността на зехтина. След като чесънът се сготви се съхранява по-същия начин, както е описано по-горе.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Как да си направя чесън конфие публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана


Никола Балов: Още слухове за новия HTC One Max - 5.5" Quad HD дисплей и 18 МР камера с OIS

0
0
Още слухове за новия HTC One Max - 5.5
Есента вече е тук и HTC скоро ще отбележи една година от премиерата на металния си фаблет от 2013-а -…

Никола Балов: Свалете навигацията Nokia HERE на смартфона си с Android още сега

0
0
Свалете навигацията Nokia HERE на смартфона си с Android още сега
Навигационното приложение Nokia HERE ще излезе официално за Android и iOS до края на годината, но още сега в мрежата…

Никола Балов: Мтел пуска iPhone 6 от 1 октомври на скандално висока цена от 2000 лв. + договор

0
0
Мтел пуска iPhone 6 от 1 октомври на скандално висока цена от 2000 лв. + договор
iPhone 6 влиза в магазините на Мтел от утре, 1 октомври. Червените първи от телекомите у нас пускат новия смартфон…

Стойчо Димитров: Тюлените по българското Черноморие

0
0

Малко летни зарисовки от Славейка. Не четете по време на ядене :)

 

Приятно четене:

Тюлените по българското Черноморие

Дебели хора. Навсякъде.

Лежат морно на сянка илиприпичат своите телеса на слънчевата жарава. Въртят се във всички посокисами, ненабучени нашиш. По своя воля, като от време на време влизат в морето, за да се осолят. Вярватси, че така ще охладят себе си, но желанието за храна…. не могат. Тъпчат се навсякъде, нали е free и  не трябва да пропуснат …. всичко…. От сутринта!

На закуска

всички са просто прегладнели. Все пак цяла нощ са просто лежали. Предполагам! Няма опашка за топли, туко-що изпечени палачинки. Жилавият им вкус, дразни обонянието и разгонва рояците. Опашката се вие пред казанасбоб и бекон,и ячено-наденичната смес.

Няма свободни маси, те са премазани от препълнените плата. А гладните се чувстватоще по-изгладнели.

След ранната „лека“ закуска е време за пица смазни,гарнитурени картофки. Все пак ресторанта е на втория етаж…

дори и с асансьора до плажасие изморително

Усещате ли? Главите леко се обръщат! Ароматътна прииждащия обядгооткриваме в тържествуващите очи на всички. Скоро ще стане време!За ядене,  а сега – лежернопредиобедно изкушение само.

На плажа

отново са се подредили бухналите, леко запеченителеса. Незаменимо!

В 12ч настава оглушителна тишина.

С леко-изцъклените, като празни чинийки погледи  вперено си сервиратготвенко. Ами обедно време  е нали?

Пред безвкусната паста са се струпалипищящо-въодушевени  чорлави дечица, а техните мамчетарежат самуни хляб и пълнят копанките. Тежконабухали се , всички вкупомотиват да отмарят. Тишина и безароматие. Успокояващакомбинация, но за кратко разбира се.

Вечерта безшумноизпълзява от кухнята,

от където бучи оглушително, лекият звън на измитите, но все още празни чинии. Тази звънка песен винаги е толкова за кратко .

На асансьорасрещаш очакваното задръстване, а най- изгладнелите нетърпеливци се спускат усмихнато  по стълбите с едва прикрито нетърпение.Тази плътна телесна маса винаги е целенасочена.  Без изключение!

Персоналъте готов за последния щурм. На всякъдесрещашневиждащите,  празниочи.

Св.св. Константин и Елена, България

Разтърсваща гледката!

Да ти се доплаче … толкова мъка на едно място. Тресящи  телеса се нареждат и с псевдо-търпеливи усмивки грабят най-дебелите меса. В едно истинско  вариативно разнообразие. Рибата е мижава и разкашкана  от разравянето на тавата с готовите, изпеченипарчета.

Персоналътбезшумно валсува,катоедна леко безплътна сянкаи се старае да облекчитрудносттапри преглъщането на количествената лудост. Това е истинското  изпитание!Да се опиташ да изядеш света около теб! Нехармоничното потропване леко отшумява… отново предстоят гладни часове. Като полъх се носи обещанието на новият ден,отновоизпълнен с натрапчивото, изгладялобезумие.

Добре дошли в България

all inclusive…  ИЗПЪЛНЕН!

Автор: Славейка Велева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

Черно море

Никола Балов: Ревю на Sony Xperia Z3

0
0
Ревю на Sony Xperia Z3
Sony Xperia Z3 вече е тук. По-ярък екран, подобрена камера и усъвършенстван дизайн са част от ъпгрейд пакета спрямо предшественика…

Денислав Георгиев: Изборите – като за последно

0
0
Наивно ще прозвучи, но все още имам някакви илюзии за бъдещето на България. Но за държавата ни ще има шанс само при три условия: 1. ДПС да не бъде втора …

Ивайло Борисов: Клонът, на който висим

0
0

„Ти и аз висим на клон непоносим и ще изплющим, и полетим, не се ли държим, ти виждаш, не се ли държим.“

Черни сърца – На линия


По времето на социализмаимаше един израз, който по незнайно каква причина се е запечатал в главата ми. Научно-технически прогрес,или НТП. По това време бях все още ученик и научно-техническият прогрес, с който се сблъсквах и познавах се изразяваше основно в залата за електронни игри отвъд булеварда и компютрите в пионерския дом. Което бе напълно достатъчно за мен да вярвам безусловно в НТП. И да поискам да бъда част от него. Неслучайно завърших експериментална компютърна специалност в техникума, която ме представя като „проектант икономист“ на желаещите да надзърнат в дипломата ми за средно-специалнообразование, а после опитах да завърша и висше в техническия университет, отново неразривно свързано с прогреса – именно автоматизация. За съжаление, не се оказах с особен интерес в образованието, а онези които биха ме отсвирили със „сигурно не си имал и особени заложби“ далеч не биха били на грешен път. Не знам дали имах заложби, но желание да усвоявам теоретичнонаучно-техническия прогрес, отсъстваше изцяло, и вместо да си губя времето с академични глупости, предпочитах да изпитвам прогреса, дето се вика, с тия двете. И понеже пък от своя страна, в много области съм чевръст, човек не би сбъркал да заключи и че за разлика от заложбите в сферата на образованието, имам такива в сферата на експериментаторството и изобретателството. Разбира се, много не ми достига да бъда от ранга на такива колоси на родния НТП, като Стефан Станев и Георги Димитров – Ампера с неговитечетириинженеринговисайта, затова и гледам да летя, дето се вика, под радара.

НТП навлезе вкъщи по съвсем битов начин, ако не се лъжа, някъде през 1989-та, когато баща ми се върна от плаване с един нечовешки телевизор JVC, който гордо зае мястото на дотогавашното Велико Търново. Не че и второто не бе непреходен символ на достъпния за народа НТП, ама беше, как да кажа, малко по-нефелен един такъв. През следващата година прогресът продължи да навлиза вкъщи и по-точно лично в моя живот, така щото аз получих свой личен 14 инчов телевизор и видео плеър, на които с голям успех можех да гледам пиратски филми от кварталната видеотека, оставяйки паспорта на майка ми като залог, че няма да ми хрумне нещо щуро. От позицията на изминалите години смело мога да заявя, че социализмът трябва да е възпитал доста сериозен дял наивност в народа.

След демокрацията, НТП добиваше все повече форми и навлизаше в бита ми все повече. Като се почне от Atari-то и Nintendo-то, и се свърши с концентрираните сокове, дето се разреждаха 1:5, а по-късно и 1:6 и 1:10 с вода, за които витаеше градската легенда, че са оцветявани с текстилни бои.

Истински прогресът на новото време обаче навлезе вкъщи в началото на 1994-та с първия компютър с процесор уникалния за времето си Cyrix 486DLC. Технологията е доста архаична, затова пояснявам, че този процесор беше нещо като най-доброто от двата свята за хората, които не можеха да си позволят да извадят $2000 и повече за далеч по-добрия Intel 486DX.

Тъй като бях изключително любознателен по темата за високите технологиии години преди да имам компютър редовно висях в техническата книжарница и купувах всички налични списания и книги за туй чудо, бях запознат с концепцията, че компютрите могат да комуникират помежду си. Скоро след това инсталирах заветното устройство модем и пред мен се появи един нов необятен свят. 1996-та беше годината, в която за пръв път влязох в интернет. И макар той да нямаше нищо общо с днешния си вид, преживяването разкри пред мен истински необозримите дебри на НТП.

Три години по-късно имах и първия си мобилен телефон, което пък отвори една друга изцяло нова ера във възможностите за междучовешко общуване. Някъде по това време ми стана ясно, че нещата никога няма да са същите. И действително, в следващите години НТП се задвижи на много по-високи обороти, така щото всичко изведнъж се юрна стремглаво напред с все по-бързи темпове. Някаква глобална НТП лавина бе отприщена безвъзвратно.

Има два факта за НТП, с които всеки е наясно:

1. Не мож го спря!
2. В неизброимо много области бихме били загубени без него.

Не за тях обаче ще става дума по-надолу, а за нещо, за което почти никога не си даваме сметка. Нещо на пръв поглед невидимо. Нещо на пръв поглед толкова незначително и далеч от нас, че не си струва да си го слагаме в списъка с много по-наболели теми за размисъл. А именно какво ни отнематвсички технологии и постижения на човешкия гений и каква цена плащаме за житейските екстри, с които сме безусловно свикнали.

Понеже съм наясно, че има хора, които са очаквали подобно нещо от мен, предвид че по някаква тяхна психо-соматична причина ме смятат за хейтър, повтарям – прогресът е хубаво нещо и не бих препоръчал на никого да стане амиш, освен ако много не го сърби да го стори.

Не е нужно да се връщаме дори и сто години назад, за да си дадем сметка какво са ни дали новите технологии и открития в областта на здравеопазването. От 1928, когато Александър Флеминг открива пеницилина, до сега, когато мозъчните операции са рутинна практика, нещата са променени до неузнаваемост.

Средната продължителност на живота непрекъснато расте с развитието на цивилизацията и в наши дни е 67 години, което е повече от двоен ръст дори спрямо началото на 20-ти век. Това би било немислимо без научно-техническите постижения в областта.

Съвременната медицина се гордее с изчезването (на теория) на дванадесет заболявания от миналото, част от които водещи до масова смъртност. Сред тях са дребна шарка, дифтерит, малария, морбили, полиомиелит, тетанус, жълта треска. Което е страхотно и очевидно дава резултат – населението на Земята се увеличава с ускорени темпове и наскоро чукнахме 7 милиарда.

Имал съм възможност да участвам в превода на упътвания за работа с медицинска апаратура и често съм изпадал в благоговение пред това какво може да види тя в нас и какво може да направи, за да ни излекува. Чувствал съм се като във фантастичен филм по време на превода. Мислел съм си неща от рода на „Ее, това е невероятно!“ и безусловно съм се изпълвал с едно особено уверение, че едва ли не, каквото и да му се случи на човек, той може да бъде ремонтиран.

Но после съм се размислял. Добре де, след като очевидно имаме на разположение такава фантастична апаратура и хапче за всичко, защо вместо да излекуват астмата ми, тези хора ми казват че трябва да се тъпча с кортикостероиди до края на живота си, защото това е поддържащото лечение за хроничното ми заболяване? Лечение, за което те са наясно, че в дългосрочен план изобщо не е добро за мени животът ми всъщност ще бъде значително по-кратък от средностатистическия. За медицината аз съм хронично болен. Това е евфемизъм за неизлечимо болен, или човек, който тя си няма представа как да излекува, въпреки всичките постижения и иновации. Но понеже никой не иска да стресира пациентите, е приет по-мекият израз.

Според СЗО, хроничните заболявания са причина номер едно за смъртност в света. Четирите основни типа хронични заболявания са респираторни, сърдечно-съдови, диабет и рак. Към тях в последните десетилетия се причисли и отличителната черта на съвременния западен човек – затлъстяването. За хроничните заболявания в момента се говори като за криза. 3 от всеки 4 долара от националния бюджет на САЩ за здравеопазване, възлизащ на $1.2 трилиона, се изразходват за третиране на хронични заболявания. За цвят сводката за положението в Българияпосочва, че хроничните заболявания са причина за… 94%от общата смъртност в страната.

За разлика от нарастването на продължителността на живота, общата обществена интелигентност не нараства. Напротив, тя намалява, като от Викторианската епоха насам представителите на западната цивилизация сме изгубили 14 пункта от коефициента си на интелигентност. Имайки навика да наблюдавам особено задълбочено света около себе си, аз лично бих добавил една своя хипотеза. Ако продължи по същия начин, в рамките на следващите 20 до 30 години средностатистическият жител на света ще изгуби още толкова.

Съвременните социални технологии изолираха хората от заобикалящия ги свят и ги затвориха в самите тях. Достатъчно е да сте пътували веднъж с метрото в град като Лондон, за да забележите една мен лично плашеща ме тенденция. Хората приличат на зомбита. Със слушалки в ушите и погледи вперени в екраните на мобилните си устройства. Хората се превърнаха в индиферентни роботи, за които термини като „приятел“ и „харесвам“ вече имат толкова мимолетно значение, колкото и полъха на вятъра. Социалната ангажираност се изчерпва с два клика – сподели и/ли харесай.

Неизменно мимолетността и ежедневно заливащите ни информационни лавини оказват влияние върху способността ни да се фокусираме и да възприемаме информация. Не знам дали сте наясно с интернет жаргона, но има един ключов акроним. TLDR. Означава too long didn’t read. Вниманието на четящия в наши дни намалява експоненциално с дължината на текста. Twitter ни научи да мислим в 140 символа, а очевидно практиката показва, че изразяването в 40 символа има най-голям потенциал за успешно закачане на четящия. Дали социалните мрежи ни оглупяват прогресивное въпрос все още отворен за дебат, тъй като липсва база за сравнение, но личното ми мнение е, че най-малкото оказват влияние върху възможността ни да се фокусираме за дълги периоди.

Развитието на технологиите и улесненият достъп до информация създадоха една нова социално-поведенческа тенденция – „следването“. Прекият резултат е залиняването на собственото и критично мислене в индивида и отварянето му към внушения и вменяване на поведение. Реално това не е нещо съвсем ново. Случва се всеки път по време на избори, да речем. Или всеки път, в който една плодово-зеленчукова компания реши да пусне нов артикул на пазара. Нуждата на човека да се причисли към даден егрегор далеч не е нова. Нов е начинът, по който тази нужда може да се впрегне за определени цели и мащабът, който може да се постигне за изключително кратко време. Най-актуалният пример е горският пожар съпровождащ социалната мрежа Ello, за която никой не знае нищо повече от едно текстово послание с обещание за различно отношение… което е напълно достатъчно милиони хора да поискат да бъдат част от този егрегор. Причините за това са комплексни, но всички до една са психо-соматични. НТП ни накара да искаме да сме куул, популярни, спрягани и най-вече актуални. И НТП ни даде средствата да изградим за себе си образ какъвто намерим за добре, който обслужва тези ни цели. Даде ни възможност да правим всякакви манипулациисъс заобикалящия ни свят и чуждото мнение. Като в същото време ни лиши от онова, което си мислехме,че е само наше и само в нас, и ни дефинира като личност.

Ако всеки път, когато някой спомене думата миньор, си представяте отруден човек с черно лице и продължителност на живота не повече от 2/3 от средностатистическата, изоставате. Миньорите днес са скъпо облечени и зализани копеленца, които продават изкопаното за колосални суми. Те не минират за природни богатства, а за нещо съвсем различно. Мисловни модели, вълнения, теми на разговор, какво ви провокира в една или друга крайност, къде ходите, с кого сте, какво правите, какво потребявате. Това се казва data mining и big data, и е новата златна треска. Тази безценна информация, която доскоро беше недостъпна, с текущото развитие на технологиите и масовото им навлизане в живота ни изведнъж стана супер суровина. Когато някакви хора в началото на милениума весело тръбяха, че най-ценната стока сега е информацията, никой от нас не си даваше сметка, че става дума за най-сакралното и личното. И ето ни 14 години по-късно, когато всеки втори бизнес модел има за цел да ни предостави безплатна социална услуга.

А за всяка безплатна социална услуга ние плащаме невидима, но солидна цена. По простата причина, че всяка безплатна социална услуга има една единствена цел и не толкова оригинален, но за сметка на това страхотно популярен бизнес модел: да продаде всичките ни данни на някой. Дали е корпорация, агенция по сигурността или маркетингова компания, няма никакво значение – нямайте и грам съмнение, че данните ви ще бъдат продадени, при това истината е, че не струвате кой знае колко като личност. Вие сте малкото зрънце в големия качамак. Не ви е отреден дори един пиксел в графиката в края на анализа. Вие сте толкова безлични и безинтересни сами по себе си и едновременно с това толкова важни и интересни. Но понеже все пак само хората, които от викторианството насам са изгубили малко повече от 14 пункта от коефициента си на интелигентност доброволно се съгласяват да се предоставят безвъзмездно за чужди цели, развитието на технологиите неизменно доведе и до развитие на реториката.

Ах, как богат и изтънчен стана езикът, с който сега ни говорят от екрана. Как всичко е в името на по-доброто ни прекарване с определена услуга и, разбира се, в името на нашата собствена сигурност за един по-добър свят. Има хора, които искрено вярват в ползите от това. Ако вярвах в Бога, щях да кажа „Боже, прости им, те не знаят какво правят“. Но аз не вярвам. И освен това, както всички сме наясно, незнанието не е оправдание за нищо. Тези хора са виновни по презумпция за всичко, което ще ни се случи занапред.

Една от основните области в развитието на НТП в последните години е именно сигурността. Общественатасигурност. Нашатасигурност. В нейно име над нас бдятсателити, дронове, камери и микрофони. В нейно име всички ние лека-полека приехме идеята, че е нормалнопокрай сухото да гори и мокрото, някой да опира пешкира и други такива народни мъдрости със съвсем реално житейско проявление. Приехме безусловно да приемаме онова, което ни казват хората, които се занимават със сигурността и общественото й представяне. Те би следвало да са обективни и да са наясно с всички аспекти, нали така?

Работата с обективността е, че тя не е рационална величина, която сама по себе си подлежи на измерване. Обективността е чисто хипотетична величина. Като тъмната материя. Едни учени допускат, че тя съществува, гледат с телескопи, джуркат го тоя адронен колайдер, чертаят графики, чешат се по вратовете и заключават, че на базата на тия и тия данни ерудирано можем да направим смелото предположение, че я има. По същата логика обществото прави смелото предположение, че съществува обективност и тя се простира извън гледната точка на наблюдателя. За черната материя не знам, понеже не ми е в ресора, но за обективността ще кажа не, такова нещо няма. Не съществува мерна единица за обективност, по която всички да се равняват и да сравняват дали едно мнение е обективно или не. Това не е като еталона за килограм, който се пази в Bureau International des Poids et Mesures и по който следва да са равнени всички търговски везни, за да имат обективно мнение по въпроса с теглото на продукта.

В името на нашата сигурност стана нормално компютърът ви да бъде попрепипанпреди да стигне до вас след покупка, а местоположението ви да е ясно на когото трябвапо всяко време. И това далеч не е всичко. Макар да звучи като извадено от 1984 или друга психо дистопия, днес е напълно възможно камерата и микрофонът ви да предават, без да имате и най-бегла представа за това.

В тази връзка, нека ви разкажа една история. Мой приятел се премести да живее в Сиатъл. Случи се в квартал, в който работи експериментална community watch система. Чрез нея бдителните членове на общността могат да изпращат директно до полицията доклади за съмнителни събития в квартала, придружени със снимки и клипове от стотиците камери на всеки ъгъл. Всеки нов резидент на квартала получава достъп до системата, за да може да участва в опазването на обществения ред и собственост. Моят приятел също получи. По една или друга причина, дали защото е навътре със сървърните технологии, дали поради недоглеждане от страна на полицейския служител, се оказа че достъпът му е административен и това му позволява да разглежда подадените доклади, снимки и други. Идвайки от една изключително уредена европейска държава, в която всичко се базира на солидни доказателства, учудването му от нивото на параноя в общността, в която беше попаднал, беше толкова голямо, че ми изпрати снимки на екрани от системата, за да мога и аз да видя как непознат за жителите на квартала чернокожсе проследява сантиметър по сантиметър от бдителните граждани, които от въздуха правят смелото предположение, че той може би е крадец и изискват полицейска намеса превантивно. Нали сте гледали Специален доклад? На определени места това вече е факти е въпрос на време да обхване цялата планета. В иметона нашетодоброи сигурност, разбира се.

В името на удобството пък битът ни претърпя фантастични промени и усъвършенстване. СОТ-ът кара кварталните кокошкари да се замислят преди да нахлуят в жилището ни, климатикът ни кара да останем в кондиция дори в климатични екстремалности, микровълновата топли вода няколко пъти по-бързо от кана, термостатът пуска и спира парното при комфортна за нас температура, интернетът преминава по въздуха през бетонни плочи, телевизорът се изключва когато спрем да шаваме, прането мирише на каквото си поискаме и е пет пъти по-бухнало и меко, и най-прегорелите яйца никога не залепват в тигана, чипът в домашния ни любимец позволява докторът да му измери температурата дистанционно и т.н. и т.н.

Доста по-лесен и спокоен изглеждаживотът ни. Все по-малко ни се налага да мислим за невидимите неща. Например защо вече съществуващите препарати не вършат работа и се налага постоянно да излизат нови с 33 или 50%по-силна формула? Какъв е проблемът? Защо домовете ни стават по-мръсни? Защо околната среда е все по-замърсена? Защо имаме нуждаот все по-силна химия, за да се поддържаме на същото ниво? Причината е елементарна и е ясна на всеки, който помни поне малко биология от училище. Гадовете, които се опитваме да изтребим и които имат събрание някъде там в дълбините на тоалетните ни чинии, еволюират с нас и нашия прогрес, и изграждат резистентност към вече съществуващите средства, с които ги, така да се каже, изтребваме. Между другото, подобна резистентност изграждат и вирусите, които ни разболяват. Затова излизат и нови, по-силни противовирусни препарати и антибиотици.

Имам особеното чувство, че не след дълго, примерно в рамките дори на моя живот, ще е възможно провеждането на изключително смислени и ползотворни разговори с живите организми в тоалетната. Вече няма да е нужно да вземам книга, когато влизам там. Ще мога директно да комуникирам с гласа изпод ръба на чинията:

- Как си днес бе, Радко?
- Гладен съм, баси, аре пускай!
- Е как гладен си? Вчера три пъти тропах!
- Ивенце, не знам какво си ял вчера, батковото, обаче получих диария от него! Обърна ми се перисталтиката!
- Е как какво, направих от ония баници, дето само ги ръгаш за минута в микровълновата. Супер беше вкусна. То глутамат, то сухо мляко, то яйца на прах – малка разкошотийка!
- И затова тропа три пъти, нали? Значи, друг път от тоя шит да не купуваш! Дано днес си ял нещо по-читаво. А! Я преди да си почнал, иди вземи и ми пусни два активни въглена, че да ми оберат токсините.

И ще е дяволски прав.

С течение на времето и под въздействие на редица външни фактори, лайфстайлът на западния човек така се промени, че в преследване на икономически прогрес и материална обезпеченост, неговият фокус се стесни, а основна разтуха останаха технологичните и информационни занимания. За да компенсира намалялото си лично време, той започна да изключва от ежедневието си времеемки процеси от типа на готвене. Актуалните технологии в хранително-вкусовия сектор позволяват приготвянето на вечеря в рамките на 5-10 минути, при това без намесата на човек, без нужда от готварски умения и макар да звучи на пръв поглед абсурдно, дори ни излиза по-евтино. На втори поглед, изобщо не е абсурдно, тъй като тази хранавсъщност съдържа много малко естествени съставки.

Например прави ли ви впечатление количеството реклами за медикаменти, млечни продукти и добавки за регулиране на стомаха и справяне със стомашни състояния във всеки рекламен блок? А прави ли ви впечатление как в готварските предавания изведнъж започна да се натъртва масово на термина „здравословен“?

Вижте, дайте да си кажем това, което всички знаем кристално ясно. Съвременният човек яде говна. При това ги яде охотно, осъзнато и доволно. И пет пари не дава. Нито за съдържанието на консумираната храна, нито за последствията върху организма му. С присъщата си човешка наивност, ние вярваме безусловно, че щом нещо е допуснато за продажба в хранителните вериги и заведения, то не може да бъде вредно за нас. Баща ми например, като бивш военен и закърмен със социалистическите идеали човек, продължава да изповядва максимата „от българското по-хубаво няма“. Той вярва, че на пазара купува български зарзават и белият заводски хляб се прави от българска пшеница и нищо друго. И това е напълно достатъчно да е убедендълбоко в себе си в качествата и безопасността на закупената храна. Естествено той не обръща внимание на билбордите за хибридни зърнени култури, на табелите пред всеки ред слънчоглед по нивите, на които гордо се мъдрят логата на концерни и указват кой точно нов сорт слънчоглед далновидният земеделски стопанин е посял за по-висок добив и по-малко фира. Той вярва. Обществото вярва. И консумира с вяра. Ако Вапцаров ми беше под ръка, щях да го спукам от бой.

Всички са наясно, че ГМОе част от ежедневието ни и така ще бъде занапред. Тенденцията е налице и връщане обратно няма. Но ГМО са само част от цялата картина с храните. При тях проблемът е в липсата на база за оценка на дългосрочните вредни въздействия, докато хранителната индустрия открито използва доказано вредни добавки с безопасно звучащи имена. Примерно Е123 –амарант или пурпурно червено – забранен за употреба в Норвегия, САЩ, Русия и Австрия оцветител, пряко свързан с хиперактивност, алергични реакции, задълбочаване на симптомите при астма и генератор на тумори и изменения в плода при опитните мишки. Има и съвсем други фактори оказващи влияние върху храната – пестициди, хербициди, торове, тежки метали в почвата, методи на обработка. За тях пък съвсем никой не мисли, докато щастливо, па макар и малко игнорантно хрупа българскимарули от пазара.

Работата е там, че храненето не е нещо безобидно. Лошата храна и режим не се разминават просто с газове или киселини. Храненето има директна връзка със здравето ни. И надебеляването е най-малкият от всички възможни проблеми. Някои от болестите на съвременния човек, пряко свързани с лошото хранене, са: диабет тип 2, коронарна болест на сърцето, високо кръвно налягане, рак, инфаркт, инсулт, остеопороза, астма, хемороиди, ревматизъм, камъни в жлъчката и бъбреците, депресия. Както виждате, всичко от групата на хроничните заболявания е тук.

Всеки път, когато с баща ми водим диалог за съдържанието на купената от него луканка с българско знаме на нея и той ми обяснява, че това е най-доброто, се чувствам безпомощен. Вадя джобното си списъче с вредни Е-таи му показвам – ето, тук има нитритна сол, опасна и токсична добавка. Той ми отговаря с „Китаеца като яде глутамат, да не е умрял?“ Опитите ми за комуникиране на по-добри хранителни навици спират до тук. Проблемът е, че същия мисловен модел не просто се изповядва масово, а липсва осъзнаването, че хранителният ни режим става все по-лош и съдържа все повече боклук. В този ред на мисли горещо съветвам всеки да прочете „Нация на бързото хранене“. Не филмът, книгата.

Най-очевадното проявление, че нещо не е наред с диетата ни е затлъстяването на обществото. То се случва с такива темпове и толкова драстично, че през 1997 СЗО го обяви за епидемия.

Among adults, obesity prevalence increased from 13% to 32% between the 1960s and 2004. Currently, 66% of adults are overweight or obese; Minority and low-socioeconomic-status groups are disproportionately affected at all ages. Annual increases in prevalence ranged from 0.3 to 0.9 percentage points across groups. By 2015, 75% of adults will be overweight or obese, and 41% will be obese.

Източник

Искам да натъртя на нещо, което може и лесно да се пропусне в този пасаж. Затлъстяването е проблем най-вече на по-бедните, не-до-там интелигентните и малцинствата. Тоест онези, които не се интересуват особено с какво се хранят, стига да става бързо и да не тежи на бюджета. Обърнете внимание, че тези хора ядат неща, които са одобрениот държавни агенции и се продават свободно в хранителните магазини и заведения. Те вярват. А както знаем от дълбоката народна мъдрост, крушата не пада по-далеч от дървото, тоест не може да се очаква в домакинство с нездравословни житейски навици те да не се отразят върху децата. Затлъстяването при децата има невъобразими размери.

Childhood obesity is one of the most serious public health challenges of the 21st century. The problem is global and is steadily affecting many low- and middle-income countries, particularly in urban settings. The prevalence has increased at an alarming rate. Globally, in 2010 the number of overweight children under the age of five, is estimated to be over 42 million. Close to 35 million of these are living in developing countries.

Източник

Това, което е валидно за хранителните ни навици е валидно в още по-голяма степен за козметичните. Кожата е най-големият човешки орган с обща площ от около два квадратни метра. А темата за това с какво се клепаме, за да изглеждаме по-хубави и да ухаем по-добре вече съм я развивал. Добре е, че ако не друго, поне можем да проверявамеоценката за опасност на съдържанието в любимите си козметични продукти.

За край оставих малко цифри, които показват, че за жалост технологиите и научните постижения не правят светът ни по-добър, нито по-етичен. Прогнозите са, че до 2100 година ще създаваме три пъти повече отпадък от днес. В същото време 870 милионадуши в света гладуват. 25 хиляди души дневно умират от глад. Не знам дали можете да обхванете идеята една Нова Загора да умира дневно от глад. Пропастта между излишъците и дефицитъте огромна. А цифровото изражениена разликата между това колко се харчи на ден ежедневно в САЩ за програми и продукти за отслабване, съпоставено с това колко е необходимо дневно за да се изхранят гладуващите, е умопомрачително. На този фон не могат да се подминат с лека ръка идеите, че при идеализирани условия Земята може да изхрани 10 милиарда души– население, което хипотетичнотрябва да достигнем също през 2100.

Правилно ме разберете. Не че омаловажавам желанието ви да имате Айфон шест-нещо-си. Не. По-точно, през хурката ми е. Ако за вас това е проявлението на НТП и щастието от живота в общество, което не е излязло от стиймпънк сюжет, ваша работа. Не че ви карам и да се чувствате съпричастни с проблемите на децата в Ангола, купувайки стоки с етикет fair trade. И това не е понеже, виждате ли, аз самият не вярвам че е за добро. Почти толкова, колкото не вярвам в ползите от утопията, в която трябва да си мисля че живея заради това, че вече мога да си купя кола, която не ползва петрол, а ако имам $250000 мога да се разходя до космоса.

Screw this.

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, Choose washing machines, cars, compact disc players, and electrical tin can openers. Choose good health, low cholesterol and dental insurance. Choose fixed-interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisure wear and matching luggage. Choose a three piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on a Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth. Choose rotting away at the end of it all, pissing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself. Choose your future. Choose life . . . But why would I want to do a thing like that? I chose not to choose life: I chose something else.


Милена Фучеджиева: power of nature

Дончо Ангелов: 7 причини ЗА Реформаторски блок

0
0
&

Никой не ме е молил или интервюирал, за моите 7 причини. Видях седемте причини на Йовкои реших да си ги напиша и аз моите. Особено вдъхновен бях от РЕФЕРЕНДУМ-а тази вечер по БНТ.

  • Защото няма да спасяват по “специален начин” парите на Вежди в КТБ;
  • Защото ще запазят плоския данък;
  • Защото в тяхните листи няма психопати, или поне не толкова нагли, че да бъдат показвани по телевизията
  • Защото не са слуги на Путин:
    • Защото не са против проучванията за шистов газ;
    • Защото са против АЕЦ;
    • Защото са против Южен поток;
    • Защото знаят, че в момента няма проект, диктуван от Москва/Газпром не може да бъде изгоден за България: нито икономически, нито политически, а дългосрочно заробващ!
  • Защото имат същата разумна гледна точка за възможностите, които трябва да бъдат дадени на хората, за да имаме всички по-добро бъдеще.

… и не на последно място:

  • Защото като им кажат “имате 15 минути”, имат 15 минути.
    • …а не се държат като разгонени кокошки.

Мисля, че ако имаше неподкупни психиатри и психолози, всички политици трябваше да минават психо-ценз! Щяхме да сме едно много по-добро място…

Голямата снимка, Дневник: Най-добрите снимки на Дневник за септември

Никола Балов: Microsoft обяви Windows 10 - платформа за устройства с екрани от 4 до 80 инча

0
0
Microsoft обяви Windows 10 - платформа за устройства с екрани от 4 до 80 инча
В последния ден на септември на другия край на океана Microsoft представи новата версия на операционната си система Windows 10.…

Стойчо Димитров: От Дебрецен, през Словакия до Полша (част втора на „Из Русия с мотор“)

0
0

Тръгваме на път за Русия! Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, днес от Унгария ще стигнем до Бяла Подляска в Полша.

Приятно четене:

От Дебрецен, през Словакия до Бяла Подляска, Полша

част втора от

През Русия на мотор

Ден 2,

15Юни 2014г., разстояние за деня 686км., изминати за 13часа, температура между 8и 20градуса

 

От Унгария до Полша – карта

Този ден решихме, че имаме 100км. по-малко от предишния и няма да е проблем вземането на разстоянието за по-малко време, още повече имаше само един малък проход в Словакия и само Шенгенски граници, които се взимат без да спираш да те проверяват. Станахме пак към 6:00ч. и към 7:15ч.

потеглихме

към следващата ни цел в Полша, Бяла Подласка. Предлагаха ни закуска в хотела, но беше от по-късно и нямаше време да се мотаме. В хотела имаше кафе и чай на самообслужване, от които все пак се възползвахме за разсънване.

От Дебрецен по нашия път имаше 115км. магистрала, от която решихме да ползваме за по-бързо придвижване. Единственото място където имаше нужда от винетка за мотоциклет беше Унгария в случай, че искате да ползувате магистрали. Отбихме се в най-близкото ОМВ според GPS-а в Дебрецен да заредим, закусим и купим електронна винетка (5 EUR), която прилича на касова бележка точно като Румънските. За закуска нищо не си харесахме и решихме, че по пътя все ще намерим нещо за хапване като слезем от магистралата. Качихме се веднага на нея и газ.

Магистралата е за Будапеща и се отклонява на едно място за Мишколц, Фози караше напред и понеже сме на магистрала подремваше :), както и аз, но по едно време чувам в ухото „Отбийте се надясно след 2 км.“, което ме събуди и си погледнах GPS-а. Съответно Фози отпраши посока Будапеща, явно не му се ходеше в Русия :).

След като завихме към Мишколц спряхме да пробвам да му звънна, тъй като и той е с блутут слушалка в каската. Звъня аз ма ниц да ми вдигне. Викам си ще караме, пък ще се чакаме на края на магистралата. Подкарахме и по едно време получавам обаждане в каската, хаха усетил се, че пере за Будапеща и се разбрахме да се чакаме на края на магистралата, така и направихме.

Унгария на моторУнгария на мотор

Не чакахме много, по една пиш пауза и Фози дойде. Междувременно един тир спира на кръстовището, гледам на ремаркето едното колело задържала спирачката и пуши, махнах на шофера, горкия отби след кръстовището, беше с чужда регистрация, кой знае каква е процедурата от тук на сетне.

Потеглихме пак, беше неделя и се оказа, че в „Европа“ мързела е на ниво, и не работи нищо, от където да можеш да си вземеш нещо за закуска. Тук спряхме, там спряхме – няма нищо. Едни малки бензиностанции дето само ядене за МПС-та продават :). На края спряхме на една подобна бензиностанция и избомбихме остатъците от храна в куфарите. За щастие Фози се беше заредил добре. Ей голям мързеливец тоя европеец, нямам думи, не е като при нас :)

Унгария на моторУнгария на мотор

 

 

 

 

Бяхме доста близо до границата със

Словакия

и не след дълго бяхме там. Разбира се, няма нищо освен знак Словакия, все едно навлизаш в друго населено място,.

Словакия на мотор

 

Е, и съответните ограничения на скоростта за дадената държава.

Словакия на мотор

 

 

Доста се чудех и на отиване, и на връщане, защо на табелките в Словакия пише Словенско*, така и не разбрах (защото на табелите в Гърция пише Елада, а на табелите в Германия пише Дойчланд, а един Господ знае какво пише на табелите в Китай ;)– бел.Ст.)

Спряхме на една отбивка да щракнем някоя снимка и да починем.

Словакия на моторСловакия на моторСловакия на моторСловакия на мотор

 

Минахме през първия голям град в Словакия,

Кошице

Словакия на моторСловакия на моторСловакия на моторСловакия на мотор

 

Словакия ми се виждаше доста спретната малка държавица. Ние минавахме доста транзитно през нея, предварително бях проучил, че глобите са доста солени за превишаване на скоростта и доста внимавах. След като минахме покрай другия голям град

Прешов,

започнаха едни хълмчета и леки завойчета малко да се събудим от безкрайните прави пътища.

Словакия на моторСловакия на моторСловакия на мотор

 

 

 

Ето малко и от населените места в Словакия.

Словакия на моторСловакия на моторСловакия на мотор

 

 

Гиралтовце,

нещо като малко курортче.

Словакия на моторСловакия на моторСловакия на моторСловакия на мотор

 

 

 

 

Пак пътя и китни селца.

Словакия на моторСловакия на моторСловакия на мотор

 

 

 

 

Температурата падна значително някъде към 8градуса и спряхме да се пооблечем.

Словакия на мотор

 

Ето ни отново по хълмчетата приближавайки Полша.

Словакия на мотор

 

Танк във Вишни Комарник.

Словакия на мотор

Танк (вляво)

 

 

Военно гробище от Карпатско –дукленската опеарция през Втората световна , Вишни Комарник. Това военно гробище се намира на границата между Полша и Словакия. То съдържа 1265гроба. Всички войници и партизани, които са погребани тук са паднали по време на операцията Dukla през 1944година.

Словакия на мотор

Военно гробище

 

 

Стигнахме до границата с

Полша

Подобно на унгарско – словашката и тази се минава транзит, но се намира в планината.

Полша на мотор

 

 

Добре дошли в Полша.

Полша на мотор

 

Един полски пес ни посреща :)

Полша на мотор

 

И за „добре дошли“ – едно оръдие, тоест внимавайте чужденци :)

Полша на мотор

 

По-голямо разнообразие от архитектурни стилове в църквостроенето не бяхме виждали.

Полша на моторПолша на моторПолша на мотор

Спряхме в планината от към полска страна да обядваме на една отбивка. Имаше заведения за бързо хранене със WiFi. Това в гората в планината :). Имаше и други мотористи, явно това е единственото място с малко повечко завойчета, където може да се кефят.

 

На това място, където спряхме имаше някакви военни чествания.

Полша на мотор

 

 

След като похапнахме и починахме потеглихме отново. Не споменах, че минахме покрай Жежув, тъй като на околовръстното нямаше нищо интересно. Следващият голям град беше

Люблин

В неделя е доста спокойно, почти нямаше движение, видя ми се екстра. На връщане обаче вече мислех тотално различно. Явно ако не си събота и неделя положението не е толкова добре в Полша, но за това ще ви разкажа на връщане и повече снимки от Люблин тогава.

Карахме стегнато, времето напредваше, стана студено и се появиха черни облаци температурата около 8 – 10градуса, не повече. Още едно кратко спиране и газ към целта Бяла Подласка. Точно на влизане в

Бяла Подласка

където ни беше хотела се изсипа страхотен дъжд буквално на километър преди да стигнем до хотела направо ни удави, то нямаш време да спираш за дъждобрани пък и няма смисъл. Добрахме се до хотела разтоварихме всичко и след има – няма 15мин. дъждът спря. Междувременно се настанихме, резервацията беше ОК отново.

Бяла Подляска, Полша

Проснахме дрехите и излязохме да се поразходим малко около хотела. Проверихме един Лидъл, но беше затворил. Предишния ден сме се сетили, че на следващия ден освен очакваното висене на границата ще загубим и 2ч. от часова разлика (нещо, което до момента не ни беше дошло на ум). Затова искахме да си купим закуски за сутринта, за да не губим време. Да, но не намерихме нищо работещо. Този ден не бяхме губили или печелили часове от часовата разлика, но явно се бяхме мотали повечко защото 100км. по-малко разстояние пък пак 13часа. Вярно спирахме да обядваме, а предния ден карахме на сандвичи.

Слязохме в ресторанта на хотела да хапнем нещо за вечеря. Една лелка се занимаваше с всичко. Казвам и, че искам традиционно ядене за Полша – бигос, а тя се прави, че не може да ме разбере. Викам си – брех Бигос, ако не знае какво е. Както и да е ядохме някакви други мизерии които бързо се приготвят, защото явно и в този хотел нямаше кой знае колко хора и не бяха заредили с храна. На следващия ден ни предстоеше голямо пътуване с доста висене на границата, вече нямаше да пътуваме така лесно като в ЕС и трябваше да лягаме да почиваме, колкото по-рано станехме, толкова по-добре за нас.
Кратко видео от деня можете да гледате директно във FullHD 1080p формат ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+:

 

 

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Словакия – на картата:

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live




Latest Images