Всеки път, когато получа beauty  подарък за ревю в блога съм раздвоена: една част от мен подскача и вика ЙЕЙ, друга част от мен започва да се чуди как да го представи по вълнуващ или поне полезен начин.

Сега например: как да опиша сешоар по вълнуващ начин, м? няма и да се опитвам – само ще кажа, че Braun правят много добри сешоари! И стария ми сешоар е Braunи съм толкова доволна от него, че въпреки идеалната работа на новия – нямам намерение да го изхвърлям.

За Braun Satin Hair 7 – мога набързо да кажа следното:

Ако един сешоар можа да бъде класифициран като хубав/красив или сходно – този покрива изискванията

Малко по-тежък е от стария ми Braun

Работи на степени и режими – аз имам голяма ръка и нямам проблем да го управлявам, предполагам са дете би било по-сложно. Казвайки това може би трябва да уточня, че Ади Б. си прибра „стария Braun“ в едно от шкафчетата си.

Има дуфузер (или както се казва) и такава човка (или там както се казва, предната част – вижда се от снимките, май?) и насочва добре струята – т.е. ако можете сам да се изправяте с четка е идеален. Аз пробвах на косата на Ади Б. – много добре ни се получи.

На максимален режим – топлина и сила – успява да изсуши косата ми напълно за 3-4 минути

Друго не знам какво да ви кажа. Въпроси?

Дорогие товарищи, мили druzi, приятели вдъхновяващи (:

Благодарим неизказано много (Какво, не ни вярвате ли? Вижте дали ще успеем да го изкажем до края на тази вест ) на всички, които подкрепиха наши издания или Посестрими в инициативата „Книгата, която ме вдъхновява“. С дружни усилия събрахме в крайния топ 30:

• „Аурелион: Вечният баланс“
• „Последният еднорог“
• „Непоискано добро“
• „Слънце недосегаемо“
• „Бленуващите кристали“
• „За спасяването на света“
• „Да пробудиш драконче“
• „Приказка за Стоедин“
• „Падналите богове“

Да!

Следва… финалът! До края на 26 октомври (неделя) ще подреждаме именно 30-те книги:

http://jobtiger.tv/book/vote/

Гласувайте със страстния си ум, мъдрото си сърце, съвест, дух, душа, психе, psyche – let Психея be with you, пък каквото ще да става! Не гледайте цифрите, а разказвайте за книгите.

А на 1 ноември… ще видим какво се е случило. (О… ох… олеле… вдишай… издишай… вдишай… издишай…)

Защо Кал се вълнува (ама вълнува) толкова, той ще ви каже тук. (Това му е от по-личните и – как се казваха, „животоформиращи“? – споделения. Преди малко, докато се свличаше върху стола си, прошепна, че няма да преживее още много такива… Освен това съдържа нещо, крайно необичайно за Кал: молба. Към вас, читателите.)

Какви други книги вдъхновяват Кал, става раздумка тук.

​А тук се споделя и Николай Теллалов.

Неизказано ваши и вдъхновени,
От Човешката библиотека: Хрис и Кал)

- Здрасти, Григоре! Чакай мъничко да те питам нещо!

– Може ли да е някой друг път? Сега съм на доста зор. – От сутринта този ден повикванията на клиентите направо ме разчекваха, и почти тичах по „Граф Игнатиев“.

– За здравословен проблем е. Имаш ли петнайсетина минути?

– Щом е за здраве, казвай.

– Абе вчера бях на един преглед. С една много съвършена апаратура, разработена още в специалните институти на Съветския съюз. Слагат ти едни специални слушалки, не казват точно какво има в тях, ама са свързани с един компютър. И в компютъра една програма събира данни през тях и прави анализ, като в разните… какви бяха, томографи? Резонанси? Само че несравнимо по-добре, отколкото те го правят. И ти прави пълна диагностика на организма открай докрай. Показва на компютъра точно как ти изглежда сърцето, как ставите, как органите, всичко.

– Погледна ли си коляното? Помня, че имаше проблеми с него.

– Аха! Показаха ми го в няколко различни сечения. И къде точно е проблемът ми показаха, и какъв е, и всичко!

Тия слушалки ще да са уникални, мисля си. Щом със слагане на главата правят сечения на коляното…

– И сигурно ти намериха и един куп други проблеми?

– И още как! Нали знаеш, гоня петдесетте вече, нормално е. Тяхната апаратура е много напреднала, хваща проблемите още дълго преди да ги усетиш. Ако знаеш що неща ми намери!

– Сигурен съм. Както и че могат да ти ги излекуват. Скъпо ли ще излезе? – И за това съм сигурен.

– Ми не е малко пари, към два бона и половина, ама си струва. Казаха, че организмът ми ще стане като на трийсет… Та, искам да те питам нещо. Почти половината пари отиват да се почисти от далака една колония предракови клетки. Показаха ми я на компютъра. Знаеш ли дали има и лекарства за това?

– Показали са ти предракови клетки в далака на екрана на компютъра?! Брех, тия слушалки. Започвам да се досещам на какъв принцип работят.

– Кажи, кажи да чуя! Нали знаеш, инженер съм…

– Като си ги сложиш на главата, проверяват дали имаш мозък.

– Тоест?

– Ако се окаже, че нямаш, онези започват да ти показват разни картинки на екрана на компютъра и да ти мотаят главата. Докато не те кандисат да им дадеш парите си. Като телефонните измамници, ама с компютър и слушалки вместо по телефон.

– … Това си е лично твое мнение. Разбирам те де, ти така си свикнал да мислиш.

– Грешиш. Това е обективната реалност. Личното ми мнение е, че си по-доверчив, отколкото е полезно за финансовото ти състояние.

– Виж, не си прав. Но не си виновен. Така ви учат медиците. Пет години ви промиват мозъка, за да не можете да възприемете абсолютно нищо извън стените, дето ви държат вътре в официалната медицина. Да не можете да конкурирате тези, дето знаят цялата истина. Това е целта на обучението ви.

– Хм. – Чувал съм този довод и преди. За физиката. От един изобретател на вечни двигатели.

– Мислех, че като си компютърджия и програмист, ще имаш по-широк възглед върху света. Че като разбираш от програми, ще знаеш и колко напреднали са тия неща. Знаеш ли какво разказа оня, дето работеше на компютъра? Че западните програми имало поне още двайсет години да се усъвършенстват, докато станат наравно с неговата! – Той ме изгледа със съжаление. – Уви, не можеш да надскочиш ограниченията си.

– Ами да, сигурно не мога. – Размислих секунда-две, но не ми хрумваше нищо полезно. – Това съм учил, от това разбирам. От такива компютри и слушалки не… Скоро ли трябва да им платиш?

– Първо трябва да събера парите някак. Знаеш, доходите ми не са високи.

– Знам. Точно затова… Както и да е. Приятен ден.

… И до момента не мога да се успокоя. Един наивен, но иначе много свестен приятел ще бъде обран. И е зомбиран така качествено, че не мога да направя нищо, за да му помогна. Ваксиниран е срещу всеки опит да бъде върнат в реалността. Телефонните измамници ряпа да ядат.

Казват, че измамата е покупка на опит. В начало единият участник има опит, а другият – пари. Накрая първият получава парите, а другият – опит… В този случай се боя, че другият няма да получи опит и накрая. Поне не осъзнат. Мошениците са взели мерки да му попречат да разбере, че е измамен. Че помощта за здравето му вероятно ще се ограничи с наздравицата, която ще вдигнат за него зад гърба му… Как да му помогна? Не ми хрумва никаква добра идея, а съвестта ми отказва да се примири, че съм безсилен да го опазя.

И не само него. Около мен е пълно с хора, които живеят в алтернативни вселени и с това пълнят джобовете на измамници. Наоколо гъмжи от заразни лудости повече, отколкото от риновируси. Хората треперят дали няма да се заразят от ебола. А дали не се заразяват от лудости, далеч по-опасни от нея, не им пука. Какво да направя?!

Хора, моля ви, учете! Четете и знайте! Каква е ползата вместо това да бъхтите като добичета, за да си дадете изкараните с тонове работа пари на измамници?!

И мислете, моля ви! Бъдете поне малко реалисти! Да в днешното ежедневие е лесно човек да е отчаян, за какво ли не, и отчаяните разум и преценка нямат… Но моля ви, учете и знайте реалността! Иначе има да ви мотаят главите с разни транклюкатори и да ви доят с всевъзможни работи до сухо, до кръв!

И истинските ви приятели само ще въздишат тъжно отстрани, неспособни да ви спасят от собствената ви глупост.

Днес ще направим още едно географско отркитие за нашия сайт – за пръв стъпваме в Гамбия, а наш водач ще бъде Калоян.

Приятно четене:

Гамбия

Три месеца в Западна Африка

На летището в Барселона съм превъзбуден и леко притеснен. Летя в посока Банджул, 4часа и 45минутен полет с Гамбия бърд, купен на скромната цена от 124щ. д. Изчел съм цялата налична (прекалено малко) информация за Гамбия по интернет и се подготвям да прекарам в страната 3месеца. Виза, един куп (ненужни) ваксини, антималарийна профилактика (дъждовният сезон е) и всякакви препарати против насекоми, това ми бяха общо взето приготовленията.

Какво знаех за Гамбия преди да замина?

Бивша английска колония, изцяло обградена от Сенегал, с мюсюлманско население, най-малката страна в континентална Африка. Туристическият интерес на страната се изразява в плажовете, природата, резерватите и т.нар. birdwatching– Гамбия е рай за орнитолози. И за върастни жени на лов за млади мъже. Но аз не бях там на туризъм, а на стаж.

При кацането първото нещо, което ми прави впечатление е

горещината и неописуемата влага във въздуха

Имам резервиран трансфер от хотела ми, чакам търпеливо. Пътниците от моя полет се изнизват един по един, излизам за цигара. Таксиджия на име Ламин ми предлага услугите си, отказвам учтиво – чакам си трансфера, който не идва и не идва. Ламин беше много възпитан и дружелюбен, заведе ме на банкомата на летището да изтегля местни пари (Даласи), дори се отдръпна да си набера кода, услужи ми с телефона си да се обадя на хотела. Били забравили, пращали някой веднага. Чакам и въртя мухабет с Ламин, като вече съжалявам, че не избрах него да ме закара до хотела. А и колата му беше по-скоро нова.

Летище Yundum, Банджул

След 40минути чакане най-после дойде заветното такси, раздрънкано, мръсно и с шофьор, който едва говори английски. Разбрахме се все пак, предплатих и тръгнахме

към хотела – Leybato,

на самия плаж. Бях си букнал седмица в стая с климатик и закуска за 155евро през Booking.com. Хотелът е бюджетен, леко занемарен, но чист и ресторанта му е с тераса плажа – малък рай.

За едноседмичния ми престой в Leybato, нито веднъж нямах честта да се изкъпя с топла вода.  При все горещината, това не беше голям проблем. Токът спираше постоянно, а генераторът работеше само за ресторанта, като по този начин се обезсмисля климатика. Но персоналът и шефа бяха любезни, не съжалявам че останах там. Готвеха вкусно, не беше скъпо, имаше и Wi-fi на терасата на ресторанта, хамаци на самия плаж и супер градина. Разбира се, ако имате бюджет, си има места 5 звезди по международни стандарти, с ток, интернет, климатик, ресторант, вина и каквото се сетите. Но и цените са международни.

Leybato beach

Leybato beach при отлив

Leybato градина

След седмица в Leybato си намерих

квартира

в хубав квартал, с климатик, Wi-fi, 24часово електричество за 70евро на месец и останах там до края на престоя ми.

Тъй като от понеделник до петък бях на работа, нямах възможност да обикалям през седмицата, освен вечерно време, където се събирахме експатската общност да гледаме мачовете от световното. Добре, че бяха мачовете, понеже извън туристическия сезон от октомври до май, Гамбия е доста скучно място. Особено по време на Рамадана, когато всички дискотеки и барове са затворени, ресторантите са празни, а отвсякъде звучат имами. След края на Свещения месец имамите по радиото бяха заменени от американска и нигерийска поп музика, дискотеките отвориха и изобщо страната се съживи. Но не чак толкова, колкото през туристическия сезон, който започва през октомври – единствените бели бяха малката експатска общност, ливанците, които държат голяма част от икономиката, и дами на средна възраст дошли да се възползват от ласките на местни младежи изживявайки втора младост.

Столицата Банджул

е странен град – състои се от административния център Банджул, отделен от останалите квартали на остров по устието на река Гамбия, свързан с континента чрез мост (с чек пойнт на входа) и Greater Banjul, различни квартали – Фаджара, Коту, Кололи, Бакау, Серекунда (води се самостоятелна община, най-голямата в Гамбия, но не е отделена физически от останалите квартали) и др.

Банджул помещава почти цялата администрация на страната, голямата джамия, огромен пазар  и ферипорта, който свързва двата бряга на р. Гамбия и е единствената връзка на юга със севера. Имало е планове да се построи мост, съвместно със Сенегал, чиято връзка с южния регион Казаманс минава през Гамбия, но проектът така и не се е състоял, поради изключителната доходоносност на ферибота, от който зависи транспортът от и за Мавритания през Сенегал, Гамбия, Гвинея Бисау, Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.

Друга забележителност е Арката 22, построена в чест на военния преврат от 22.07.1994г., когато сегашния президент Джеме сваля предишния и идва на власт. Арката няма кой знае каква архитектура или културна стойност (има малък музей на върха), но пък открива красива гледка над Банджул.

Фериботът пристига на порта в Банджул

Джамията в Банджул

Плажът на Банджул

Колониална къща, Банджул

Гледка към Банджул от Арка 22

Хотел Laico Atlantic, Банджул

Катедралата в Банджул

В GreaterBanjul,

където е концентриран икономическия живот на Гамбия също има какво да се види: тук са съсредоточени основните туристически атракции, безкрайните плажове, туристическите Senegambia strip, Poco loco, Palma Rima beach, концентрация от ресторанти, хотели, дискотеки и барове (представете си алеята пред Кубан в Слънчев бряг, но доста по-малка и по африкански).

Комплекс The Village, близо до Сенегамбия: любимо място на туристи и на цялата експатска общност в страната

Плажът Poco Loco. През дъждовния сезон няма туристи, но през януари бил доста по-населен

Плажът Poco Loco

Традиционен музикален инструмент

По централната артерия Кайраба авеню (Кайраба е предишния президент, от независимостта си през 1965страната е имала само двама) има много магазини, банки, ресторанти, супермаркети, както и двата единствени светофара в града.

Standard Chartered Bank на Светофара

Джамия на централната пътна артерия Кайраба авеню. Т, нар. Pipeline Mosque

Фаджара и Бруфут

са луксозните резиденциални квартали, там се помещава и почти цялата дипломатическа общност в страната, както и основните 5звездни хотели.

Нгала лодж

Нгала Лодж, ресторант

Нгала Лодж, градина

Хотел Шератон *****, построен в Африкански – Сахелски стил

Бакау

също е туристическа зона, освен красивите плажове има прекрасен craftmarket, занаятчийски пазар откъдето можете да купите супер сувенири, африкански тъкани и платове, дървени скулптури и др.

Тук е крокодилския басейн, известен в цяла Западна Африка с това, че водата му лекува безплодие. Млади жени идват тук, пият от водата на крокодилите и се молят да заченат, явно е много ефикасно.  Крокодилите са стотина, разхождат се свободно навсякъде и можете да ги пипнете. Не били опасни, понеже служителите на частния резерват ги хранят с по 2,5кг. риба на крокодил на ден – сити, крокодилите не нападат хора.

Качикали crocodile pool, Бакау

В Серекунда има огромен пазар, където може да намерите всичко супер евтино, стига добре да се пазарите. В Абуко пък, близо до летището има малък, занемарен парк, Abuko Natural reserve, където срещу символичен вход, можете да видите маймунки да тичат навсякъде, бабуин и хиени в клетки и огромни варани. Не съм сигурен, че си струва.

Извън Greater Banjul също има интересни места. Голяма част от жителите на Гамбия живеят по селата, по

поречието на р. Гамбия

През дъждовния сезон сухата трева се подменя с яркозелена растителност, почвите са червени, а наоколо тичат маймунки.

На път за Джеймс айлънд

В Nord Bank Region се намира т.нар.

Джеймс айлънд (или Кунта Кинте айлънд),

остров в реката, където на времето са държали робите за износ към новия свят. Спахме в Джуфуре, където има малък хотел и музей, а от там потеглихме с пирога към острова, който не е нищо особено – малка руина насред реката, но пък е зареден с история за Пътуването без връщане назад.

Жени от етноса Мандинка в Буниаду, Норд Банк Дистрикт

Хотелът в Джуфуре

Гледката сутринта: Джеймс Айлънд е в далечината

Пристанището на пирогите в Джуфуре

Никога повече робство! Never again!

Пристигане на Джеймс Айлънд след 20-ина минути с моторна пирога

За да стигнете до Северния бряг или до Северен Сенегал от Банджул, трябва да пресечете реката на самото и устие с ферибота, което само по себе си е приключение. Съветвам да пресечете пеша и да търсите транспорт от другата страна (при Бара), понеже няма да ви пуснат да минете, ако не дадете солен бакшиш. При отиването към Джеймс айлънд чакахме 8часа в горещината и на слънце.

С ферито през р. Гамбия на самото и устие

Ферипорта от страната на Бара

От другата страна на реката, при Джанджанбуре се намира

Baboonisland, или официално Chimpanzee rehabilitation project

На 5часа път от Банджул, малък еколодж (5палатки, доста луксозни, малък ресторант – water house) в River Gambia National Park. На няколко острова в самата река преди около 40години американка установява

екопорект за рехабилитация на домашни и лабораторни шимпанзета в естествената им среда

В Гамбия по принцип шимпанзета няма, само бабуини и други малки маймуни, за това са ги населили само на островите, да не се нарушава екоравновесието. Но е страхотно – пълна тишина, чуват се само птиците, насекомите и многото маймуни навсякъде. Тишина, спокойствие, релакс… срещу 100€ на човек, с включена нощувка, обяд, вечеря и закуска и две екскурзии. Приходите от екотуризъм отиват единствено за проекта, за шимпанзетата и тяхното изследване, лоджът е с нестопанска цел. Приматолози от цял свят идват тук да изучават поведението на животните. Освен шимпанзетата, които се наблюдават от моторна лодка, се виждат също и крокодили, хипопотами, малки маймуни и множество птици.

Шимпанзета

Още шимпанзета

река Гамбия и Baboon island от палатката

Ресторантът на еколоджа – Waterhouse

Маймунка

Река Гамбия

река Гамбия недалеч от Джанджанбуре

На връщане, преди Брикама, втория по големина град в Гамбия, се намира Makasutu Culture Forest, частен и доста скъп резерват по поречието на реката. Не пропускайте и Танджи fishing village и връщането на мъжете от риболов привечер. Гледката е прекрасна.

Толкова за Гамбия – тук ще се насладите на достъпна (да не кажа евтина) почивка,

в същото време екзотиката е гарантирана, хората наистина са много дружелюбни а туристът е цар. Може би е най-сигурната държава в региона.В нито един момент не съм видял агресивни или невъзпитани хора, дори и тези, които едвам говорят английски (поради липса на образование) ще се опитат да ви помогнат. Е, може и да се опитат да ви излъжат и да ви продадат нещо на тройна цена, но Ваша отговорност е да се спазарите за цената, която сте готови да платите.

Предвид бедността в страната не бих могъл да ги съдя че искат да изкарат някой лев – да си припомним че до преди няколко години и у нас имаше цени за българи и цени за чужденци в туристическия бранш. Безкрайни плажове, приятен климат, хубави хотели и обслужване на ниво, партита и дискотеки, екскурзии сред природата – има за всекиго по нещо, полети се намират евтино от Западна Европа. Ебола към момента в страната няма, а докато бях там, властите вземаха всички мерки, за да остане страната Ebola free. Девизът е Gambia is nice, it’s nice to be nice.

От Гамбия пътувах два пъти за Сенегал, за където ще разкажа в следващ пътепис.

Гамбийската младеж

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западна Африка – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Африка пеша (2): От Западна Сахара през Мавритания до Сенегал
2. Африка пеша (6): При християните на Сенегал
3. Африка пеша (8): Мали: Страната на догоните (продължението)
4. Африка пеша (5): Коледа в Сенегал
5. Африка пеша (12): Нигер
6. Африка пеша (7): Мали: Страната на догоните
7. Африка пеша (4): Дакар (Сенегал)
8. Африка пеша (3): Сенегал
9. Африка пеша (10): Того. Където можеш да получиш пари ;)
10. Африка пеша (11): Бенин: В резерватите за бели
11. Африка пеша (13): Камерун
12. Африка пеша (15): Габон

Едно от очарованията на малките книжарници е възможността да си съчиниш историята на хората, които ги управляват. Това са направили в „Имаш поща“, това е направила и Габриел Зевин, която разказва за живота на главния си герой, отразен в кориците на книгите, които продава. „Книжарничката на острова“ е книга за загубата, любовта, страданието и втория шанс. Не е нито весела, нито излишно романтична, което може би до някаква степен се очаква от книга с подобно заглавие и корица, но за много хора се оказва вдъхновяваща. (Вече ви разказах за конкурса на издателството, в който Библиотекатае медиен партньор, и знаете, че именно този роман е пробудил въпроса, на който търсим отговор:Коя е любимата ви книжарница?)

В книгата се разказва за живота на Ей Джей Фикри, който е собственик на единствената книжарница на острова, на който живее. Ей Джей е леко неприятен персонаж в началото, тъй като съществуването му не е никак весело, но точно когато е на път да се предаде, в книжарницата се появява едно малко същество, което донася щастието и новото начало, от което имат нужда всички герои в книгата. Изведнъж грубият и странящ от всички мъж се променя и започва да гради живота си около малкото момиче, което приема като дъщеря. Интересното е, че същото се случва и с други герои, които нямат общо с детето, но се чувстват привлечени от искрицата радост, проблеснала в чуждия дом. Всички искат да закрилят малкото дете и всеки се бори за неговото предразположение, което в крайна сметка ги облагородява и сближава.

За романа мога да споделя, че понякога прелива от имена на автори и литературни препратки – толкова много, че усещаш неудобството на думите, които обаче са затворени в бялата рамка на страницата и няма измъкване. Не знам дали е редно да караш читателя да се чувства глупав, но предполагам е неизбежно това да се случи, когато пишеш за книжарница и трябва да пресъздадеш не само атмосферата, но и успешно да предадеш каталога от книги, които могат да се намерят там, за да допълниш представата, която се изгражда за това място. Другото, което ме накара да се почувствам дискомфортно от стила наЗевин, е малкото момиченце на две години, което, както нееднократно се подчертава в текста, е твърде умно за възрастта си. Толкова умно, че може да води равнопоставени диалози с новия си родител, макар все още да лежи по пода на книжарницата и да разпознава хората по обувките им.

Хубавото на книгата е, че не представя нито един от героите единствено в най-добрата му светлина, дори напротив: саможиви, аутсайдери, кръшкачи, крадци, невежи – може да ги определим така спрямо някои от постъпките им, но в крайна сметка са просто хора. Повечето от тях рано или късно се променят или признават слабостите и грешките си, докато други не доживяват това да се случи. Също както в живота, нали?

Оригиналното заглавие на книгата е ‘The storied life of A.J.Fikri‘. Мисля, че е важно да знаете това, защото ще ви даде по-ясна представа какво да очаквате от нея. Животът на Ей Джей Фикрине е нито весел, нито дълъг, но пък звучи правдоподобно. Останалото… останалото е в страниците, които предстои да разлистите.

Девора

Малко след статията за Ламби, във фейсбук ми писа една от редовните ни доброволки, позната от статията Марта и крокодилите.

Двете решихме да включим и вас в разговора ни. Ако не за друго, то поне да си помечтаем, а и току-виж заедно измислим нещо – две глави мислят по-добре от една, а да не говорим за повече! (разговорът е автентичен, само добавих препинателни знаци, че тях кой ти ги гледа на лични във фейса…)

Естествено, ще се възползваме от възможността да ви запознаем с някои от старите ни кучета (на 12+ години)

Марта с някои от пенсионерите

Марта:Едвам пиша! Ако говорех, щях от радост да крещяяяя…

Надя:Заради Ламби ли? А какво ще кажеш за бъдещия дом на пенсионерите?

Марта:Какво да кажа!!!! Аз съм съгласна тухла по тухла  да си го строим!!!!!

Надя:Ако го направим…Не знам как ще се оправдавам пред БАБХ. Сигурно на всяка проверка ще ме глобяват – клетките в приют трябва да се дезинфекцират лесно… Ама аз си държа за старците да не са клетки и гол под. Малка къщичка с 3-4 малки стаички, всяка с изход към градинката.

Марта:Майко мила! И едно по-височко легло за мен!

Надя:Е, аз се надявам да е хубавко и за другите доброволци – да поседнат, да почиват, а старчоците да се кефят… Подмолният ми план е, само там да има кафе машина, за да се влиза често при тях – и служителите и доброволците – а не като сега, да са в забвение. Те, милите и на съвсем малко внимание се радват като деца.

Временните заграждения на старците сега

Марта: И по-сериозно отопление, че да не им е студено на старите кокали!

Аз отттам няма да излязаааа! И кухничка да си имаме!

Надя:Да! Все 3-4 пъти седмично ще имаме време да им сварим я бульон,  я нещо друго, да не тормозят беззъби усти с гранулите:)

Марта:Ще готвим, я! Как не!!! Звучи невероятно!!!

Лукойл Старий

Надя:Нали ти е ясно, че само си говорим? И нямаме една стотинка за това? Пък и преди това, трябва да довършим кучешката сграда, да направим карантинните и клиниката…

Марта:Ще съберем! Наде, колко пари ще трябват? Я Светльо да сметне, грубо. Старците за мен са като религия бе човек, ако това стане, ще се пръсна от кеф! Пък нека ни се подиграват, че ще има перденца…

Надя:Хаха… Ако трябва, с тия две леви ръце ще ушия перденца, но ще има!

Марта:И моите две леви включи… Малко ала Хуан Миро ще са ни перденцата:)

Лукойл Младий

Надя:Ще има и пухени завивки и електрически одеалца за най-зиморничавите!

Марта:За Рижкооо!

Рижко

Надя:И чаршафчета на леглата, да им е чистичко, а и да се сменят лесно, че някои от тях се подмокрят…
Знаеш ли, можем да пуснем старците в отделен раздел на сайта, за дистанционно осиновяване. Ако искаш да осиновиш дистанционно Дядо Рик примерно, изпращаш всеки месец 10лв за него, пък ние ти пращаме негови нови снимки. А парите са си само за тях – ще им взимаме макарони и месо:)

Марта:Пилешко, да не им е мазно.

Надя:Марта, Мартааа, размечтахме се с тебе. А дали ще го доживеем това някога?!?

Марта:Как няма! Няма да има други такива старци, ще видиш!

 Дякона и Ламби

Хммм… А вие какво ще кажете? Някакви размисли по въпроса?