Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Павлина Върбанова: Руло, роле, рулце

0
0

В сайта Как се пише?си позволявам понякога да давам съвети за правописа на думи, които липсват в официалните източници (разбирай, изданията на ИБЕ на БАН).

Една от тези думи е рулце. Мотивирала съм изписването рулце, а не ролцес това, че думата е образувана от руло + наставка -це. Възразиха ми, че може да е образувана и от роле, следователно е оправдано да се пише и ролце.

Има една пречка обаче и тя е словообразувателна. Съществителните от ср.р., които завършват на -о,образуват умалителни с наставка -це (село > селце; мляко > млекце; вино > винце), а тези, които завършват на – с наставка -ен-це (коте > котенце; дете > детенце; поле > поленце).Ако образуваме умалително от роле, то би трябвало да е роленце, а не ролце.

Казано накратко, за мен няма съмнение, че в основата на рулцестои рулои е редно думата да се изписва по този начин.



Никола Балов: LG представи 5.3" Full HD дисплей с почти незабележима рамка от 0.7 мм

0
0
LG представи 5.3
LG Display представи най-новата си разработка, която е още една крачка към премахването на рамките около дисплеите на смартфоните. Компанията…

Йовко Ламбрев: OpenFest 2014

0
0

Сякаш беше вчера... но всъщност, когато за първи път застанах пред публиката на OpenFest, най-старшата цифра от стойността на променливата, която обозначава възрастта ми беше двойка, а сега вече е четворка. Знам, че можех да го кажа по-разбираемо :)

В събота и неделя ще се случи поредният OpenFest - и всеки път е с все по-амбициозна, зряла и интересна програма. Особено тазигодишната мен лично силно ме впечатлява.

И най-хубавото - сигурно вече трето поредно поколение двадесетгодишни се грижат OpenFest да продължава да се случва!

Благодаря!

Ще се видим през уикенда!

Ана Динкова: Ana’s Handbag & Bon Bon – Хелоуин вечер по женски!

0
0

Този петък – Хелоуин – от 19:00 до 22:00 Ana’s Handbag by Ana Dinkova & Bon Bon Lingerie Bulgaria обединихме сили за началото на уикенда с прекрасно настроение – темата: Хелоуин, костюмите – са по избор, доброто настроение – задължително! 
Място: Bon Bon Lingerie, CCS, партер

Боян Юруков: Лекцията ми за отворените данни на TEDxBG

0
0

TEDxBG са пуснали вчера записа на лекцията ми за отворените данни от последното издание. Писах повече за неяпрез май. Като за първа лекция на английски не мисля, че е зле. Към 13:49 се обърках слайдовете, но май пак се разбира нещо.

Мнения?

Жюстин Томс, smiling: Милена от 9 Academy: подготовка за предприемачество в действие

0
0

Milena-Stratieva2

Говоря си сМилена Стратиева - мечтател, част от екип мечтатели на 9 Academy, обучаващи на доброволни начала млади хора в предприемачески дух и основни умения за стартиране на бизнес. Водя модул за комуникации от миналата година и съм със страхотни впечатления от проекта. Ето как им се случва вторият път:

Второ издание на 9 Academy – как стигнахте до тук?

Със страхотен екип, с вяра в каузата и с упоритост да не се откажем пред трудностите, защото те наистина не бяха малко. А също и с много съмишленици в лицето на лекторите, които щедро споделят опита си и вдъхновяват с личния си пример, както и партньорите ни, които предоставиха локации за провеждане на обученията.

Кои бяха най-предизвикателните моменти от предната година?

9 Academy се случи и продължава да се случва благодарение на доброволен труд и на партньори, които безвъзмездно предоставят ресурсите си, когато са свободни от тяхната обичайна дейност. Така че предизвкателствата бяха ежедневие. Най-вече да координираме задачите, времето и ресурсите… и тогава, когато са свободни – да бъдат използвани за целите на 9 Academy.

А най-интересните сега, при старна на новата?

Определено подборът на новите 50 участници. Толкова страхотни хора кандидатстват за 9 Academy! Толкова страхотни млади хора има в България! Най-интересното тепърва предстои. И то ще се случи именно благодарение на тези 50, които ще преживеят 9 Academy.

Какво носи за теб самата 9A? Какво пожелаваш на екипа и какво на участниците?

За мен самата 9 Academy носи вяра. Вяра, че има много хора, които са готови да положат усилия и да се обединят, за да сме всички по-успешни и щастливи. За да градим заедно една по-добра (безнес) среда.
На екипа пожелавам да са все така раздаващи се и да се гордеят със себе си, защото има много с какво.
На участниците от първото издание – да запазят искрата, която 9 Academy им даде. И да разпалват огъня на положителната промяна навсякъде, откъдето минат.
На новите участници – да отворят широко очите, ушите и сърцата си. Защото ги очаква нещо, което ще промени живота им :)

Пламен Бочев: Боян Михайлов - Когато за теб се моля (2013)

0
0

С това изпълнение на Боян Михайлов на нашата песен по музика и аранжимент на Валери Костов поздравявам всички приятели!

Григор Гачев: „Сивият път“… и „Забравени сказания“

0
0

Вече излязохаааааа! :-)

Ако не знаете за какво става дума – ето ви името на автора: Любомир Николов!

Нямам точен спомен кога Любо ми спомена за пръв път за мечтата си да напише многотомно монументално фентъзи, вдъхновено от Толкин – вероятно преди поне десет години. Дълго време тази мечта оставаше невъзможна, изместена на заден план от ежедневието. Тази година обаче издателство „Изток-Запад“ се съгласи да пусне първия том – „Наследникът“. И произведението започна да придобива форма и текст.

Като нахален и нетърпелив се възползвах от привилегията да съм отдавнашен почитател на майсторството на Любо и му досаждах, докато не получих възможност да прочета ръкописа. Изгълтах го както надали можете да си представите – толкова добро нещо не съм чел буквално не помня откога! По мащабност на замисъла спокойно може да се равнява с Толкин, а по стилово майсторство вероятно дори го надминава!

(Спомням си как ми течаха лигите, докато се молех да го прочета. И си представям как на същото мъчение сте подложени и вие… Добре, ще издам нещичко. Толкин в свое писмо споменава, че книги в неговия свят надали могат да се развиват като действие в Четвъртата епоха, защото тя е епохата на хората. Лично аз не съм напълно съгласен, но Любо реши да бъде верен на Майстора. Затова и действието в „Сивият път“ се развива през… Петата епоха! А какво ще рече това – прочетете сами!)

И нещо повече. „Сивият път“ не излиза сам – в отделна книга, приложена безплатно към него, има още творения на майсторството на Любомир Николов. Така наречените „Забравени сказания“.

Какво са те ли? Както казва името им – сказания. Легенди, предания и истории от света на Толкин. Според мен – тези, които Толкин е пропуснал или не е смогнал да запише, и Любо просто ги е документирал заради него. Разкази за неща, които или са споменати, но неразвити в записките на добрия професор, или празните им места зеят в тези записки. Разкази, които си струва да бъдат прочетени от всеки поклонник на разказвача от Оксфорд.

Някои от тях са от времена още от Втората епоха. Други – чак от Четвъртата. Някои са весели, други тъжни. Някои са величествени, други обикновени и земни. Но всички са не само вдъхновени от един истински Писател, но и изпълнени с майсторството на друг. Способни да ви накарат и да се усмихвате, и да плачете. И да ви оставят с просветлена душа и щастие от споделената красота.

Тук можете да видите анонс за излизането на книгата. Сигурно ще можете да я намерите в немалко книжарници наоколо. Моят съвет е – купете си я! Освен че ще получите незабравимо удоволствие, част от парите ви ще отидат за автора – той го е заслужил, открай докрай! И ще финансират написването на следващите томове от тази чудесна книга, от което пък ще спечелим ние.

За себе си кроя планове да си купя екземпляр(и) лично от Любо. И смятам с удоволствие да му платя мъничко отгоре, за да получа личен автограф върху екземпляра си. Ще си го държа в библиотеката до екземпляра от „Хромая судьба“ с поименен автограф от Аркадий Стругацки. Не ме интересува ще струва ли след десет или двайсет години този екземпляр хиляди – искам да съм помогнал да се появят нови и нови чудесни книги. И когато разгърна книгата, за да си я препрочета отново, автографът да ми напомня, че съм достоен и свестен човек, който умее да дава в замяна на полученото…

Не зная дали ще успея да убедя Любо да окаже тази чест и на други, които са поискали да купят екземпляр лично от него и са дали нещичко в повече. Стискайте ми палци! Според мен да имаш поименен автограф от него е безценен дар.


Блог Стара София: Новата загадка

0
0

Кой ще познае днешното предизвикателство?



Кръстопът: Иглика Дионисиева: Сбогом, Мария

0
0


Детето отсреща умря.
Прибирам прането от терасата
и гледам празния прозорец.
Излизам от къщи и гледам люлката му.
Прибирам се от работа и тихата им,
много тиха къща ме вледенява.
Влизам вкъщи и се вкопчвам
в детето си.
Така ще бъде и утре.
И все така, докато
едната от нас не каже
Здравей, Мария


Иглика Дионисиева





  Иглика Дионисиевав „Кръстопът”.

Никола Балов: Samsung Galaxy A3 и Galaxy A5 са супертънки смартфони от среден клас в метална опаковка

0
0
Samsung Galaxy A3 и Galaxy A5 са супертънки смартфони от среден клас в метална опаковка
Samsung представи смартфоните Galaxy A3 и Galaxy A5, които предлагат спецификации на модели от среден клас, но имат премиум корпус…

Стойчо Димитров: USA 2014 (1): Сьомговата река и Сиатъл

0
0

 Днешният пътепис ще ни води до Америка – и без друго всички мрънкате, че празнувате американски празници днес ;)Домоседа ще ни покаже тазгодишната Америка, Като за начало тръгваме по Сьомговата река, за да стигнем до поредния паметник на Ленин (който има шансовете да остане последния в света ;)

С последната снимка в настоящата част искам да поздравя Асен Геновсоправдателната присъда:)

Приятно четене:

USA 2014

първа част

Сьомговата река и Сиатъл

Айдахо, САЩFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

По Средния Приток на Сьомгова река

- Извинете, сър, бихте ли искали да ви хвърлим въже и да ви спасим?
– Да, благодаря.
– Моля, заповядайте.
Преминаваме към действие, пускам шалтето, хващам въжето през рамо и се оставям да ме изтеглят на брега.

От моя гледна точка, тонът на диалога е една идея по-абсурден, отколкото ситуацията предполага. Чувствам се като Леонардо Дикаприо в края на филма „Титаник“. Лежа на ненадежден и напълно ненавигируем плаващ предмет сред осезаемо изсмукваща телесната ми температура студена водна маса, само че за разлика от неговата моята водна маса се движи. Бързо и еднопосочно! Но скороста при плаване не сгрява, както евентуално би сгрявала при плуване. А и, разбира се, точно в тоя момент не нося спасителна жилетка, защото реката не се беше преполагало, че ще е хладна и ще тече, още по-малко – бързо.

От тяхна гледна точка, културният диалог е задължителен, първо, защото така са възпитани, и второ, защото вероятно съм им заприличал повече на Том Ханкс, нежели на Леонардо Дикаприо. Някакъв добре облечен джентълмен (код на облеклото „елегантно-небрежен“ с червена тениска и дълги сини панталони) се спуска по дива планинска река на надуваемо шалте.
Това би могло да е личният му проект за прекосяване на Съединените Щати. Float, Forest, Float!

Така – с летящ старт – се печели конкурсът за Легенда 2014на Средния Приток на Сьомгова река, Айдахо!

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

 

Всичко беше почнало от идеята на Джей Пи, скипера на надуваемия рафт, който я е минавал тая река поне стотина пъти, да пусне 9-годишната Селина да си играе с шалтето в едно привидно закътано заливче. А аз бях издоброволствал да проверя «за всеки случай» дали все пак няма риск да я подхване течението. Случи се такъв случай. Но също случих да налетя на хора с въже на не повече от миля от неволния старт на упражнението.

Middle Fork Salmon River, Адайхо, Съединени щати

 

Предишния ден се бяхме спуснали поне 25мили, без да видим жива душа. А за още по-голямо удобство лагернците вече бяха закусили и боравеха нещо около лодките си, където въжето им беше под ръка. Иначе бих си продължил на шалте още 70-тина мили по Средния приток до слива със Сьомгова река и после още неколкостотин до Змийска, оттам до Кълъмбия и оттам, до Тихия океан на границата на щатите Вашингтон и Орегон. Теоретично бих могъл да си сбъдна мечтата да стигна и до Хаваите.

Нашата собствена група беше изостанала с няколко часа, залъгвайки се да лови риба. И предвид че всичко по реката се движи със скоростта на реката, надали имаха шанс да ме настигнат, а още по-малко – изпреварят. Физически закон, който се сгромоляса със страшна сила, когато час по-късно настигнахме осиротялото шалте. И си го прибрахме, но не преди да си поиграе малко на котка и видра. Спира на някое подаващо се водорасло и точно, като го наближим, потегля пак до следващия сиит. И така – дор’ три пъти.

See-It– мярка за речна дължина, въведена от Джей Пи, равна на видимия участък до следващия завой. Много удобна! Къде ще лагеруваме ? След седемсиита.Точно и ясно.

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Джей Пи е на 52и има бизнес освен с рибарски екскурзии и с коледни елхички. Гледат ги в Орегон и ги карат на пазара в Сакраменто. Не бил креационист и вместо на творец се прекланял пред природата като креатура. И не поставя по съмнение клетвата на бай Еди кой си, който 70 години пускал лодки по реката и един път на завоя на пътя видял йети. Самият Джей Пи бил виждал всички видове елени и мечки по много, а вълци – по-малко. Аз пък видях ена раирана катеричка.

Бурундук (земна катерица) – АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Цялото спускане по реката все пак излиза по-кръгло в мили. 100. Отне шест дни. Има някакви регулации, колко хора може да има по течението във всеки един момент и местата за лагеруване се разервират предварително. Даже, ако нямаш комерсиален лиценз, играеш на някаква лотария като за зелени карти, че да те пуснат да влезеш. После от тебе си зависи дали ще можеш и да излезеш, стига да не оставяш никаква следа от бивакуване. Има регулации и колко рибата трябва да има в реката във всеки един момент и, особен ако си рибар, трябва да внимаваш броят и да остане непроменен. Вадиш я от водата, целувка, селфи и … обратно. А ако искаш и да ядеш риба, си носиш от рибарницата.

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

 

 

Пейзажът се сменя всеки ден – от обли хълмове с поразена от пожар гора, през рехаво залесени с борове, до навлизане в скалист 25-милен каньон без авариен изход освен надолу по течението.

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

 

Много малко от земята наоколо е частна собственост. Преброих две (2)ранча, покрай които се въртяха разни ковбойци на коне.Индианци не видяхме. Предполага, че са ги депортирали за дребно хулиганство. Проблемът не е толкова, че са надраскали скалите с графити, а че не може да се разбере какво са нарисували. Лос или елен.

Индиански рисункиFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Възникна голям спор, който си остана неразрешен, защото вниманието на различни участници беше отвлечено от живи мечки, сърнички и гърмящи змии.

Гърмяща змия

А на ковбойците не им е работата да гледат крави, ами да се грижат за няколкото струващи милиони частни бунгала да не ги погълне горски пожар. И да продават колекционерски тениски и сладолед.

Една вечер пристигнахме толкова рано до лагера, че тръгнах нагоре по баирите да проуча за изненади. Първата беше една сърничка, която ме допусна по-близо до себе си, отколкото очаквах. Втората беше една чесна, която се бе притаила в дървена барака, край заравнена поляна, достатъчно дълга, че да излети. И гориво имаше в туби. Да бях я пробвал. Нали съм гледал как се карат тия неща. А после срещнах и образа Брус. Сезонен рейнджър-доброволец, който може часове наред да те занимава със сладкодумни истории за порове, ракуни и чипмънкове*, докато чорбицата му от прахчета къркори на печката.

 Каубои, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

 

На някои от лагерите, които се предполага, че през вековете са били ползвани и от доевропейските туземци, можело да се намерят върхове от стрели. Чарли (12) си намери. Дали я остави пак там, че да я намери и друг някой след него, не съм сигурен. Ако беше частен комерсиален терен, да заподозреш, че чорбаджията подхвърля тия стрели. Но това е щатски резерват, поддържан с добрата воля на минаващите през него да му се радват. Водата е студена, но чиста и за по-кратки плувания или излежавания на вързано шалте ставаше. Отделно, че поне на три места спирахме на топли минерални извори, някои оформени като басейнчета за потапяне, а други направо като душ.

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

 

Не всички лодките бяха такива, каквито си мислех. За рибарите бяха по-подходящи двуместни (плюс шкипер) лодки от твърда материя. Това е явно стандартът по старата школа. Бил ги изобретил дядото на тартора на групата Джеф още през първата половина на XXвек. Младата конкуренция все още се придържа към архаичната за останлия англоезичен свят дума outfitters за име на занаята, но твърдо е минала на надуваеми съдове. Били те и катамарани. В нашия outfit имаше и огромен товарен надуваем сал-катамаран. Който в никакъв случай не трябваше да потъва!

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

 

Оказва се, че без да искам, ми се е паднала най-добрата дата за сезона. Първата седмица на юли. След това нивото спада и се тръгва от цял ден път по-ниско. А по-рано не можело да се стигне до входната точка, защото снегът не бил отворил пътя. А най-важната дата през първара седмица на юли е Четвърти, денят преди тръгването по реката.

4-ти юли в Стенли, Айдахо

Четвърти юли, АйдахоFrom USA 2014: 4th July @ Stanley, ID

 

В Стенли почуствах синдрома на правилното място в правилното време.

Имам предвид точност до секунди, а не до дата. Промъкнахме с пикапа последни по главната (шосето) през центъра към 17:30 преди шерифът (шкембест като от сапунен сериал, субсидиран от интерщатска компания за понички) да завие откъм пресечката и да блокира шосето, за да пусне манифестацията. Малко планинско градче, по-точно – кръстопът с няколко дървени хижи около него, играещи ролята на мотелчета, барове и магазини за непромокаеми якета и спални чували. И пожарна. Която се опитваше да играе главна роля в четвъртоюлската манифестация. Но не и достигаше смелост (топки, англ.) да пусне и водна струя срещу зяпачите. За разлика от всички открити пикапи с тийнейджъри, на които им стигаше. Съвсем като на сонгкран на Ко Панган, Тайланд, но това е тема за отделна сводка.

А вечерта се откри паркетът (мегданът) за „вихрени“ танци за всички възрасти, точно пред верандата на заведението Redd с градско меню, съдържащо пера като „агнешко сувлаки с хумус и сушени на слънце доматчета“ и „салата от спанак и рукола с круша и козе сирене“, което никой самоуважаващ се местен каубой не ми препоръча. Пуснаха и фойерверки. Една по една. Всеки пет минути. Докъм полунощ вероятно. Недочаках да свършат и се прибрах в мотелската стая, задоволен от качеството на местния блед ейл.

 

Четвърти юли, АйдахоFrom USA 2014: 4th July @ Stanley, ID

 

SMN-BOI-SLC-SEA

Тук следва един илюстриран със снимки през прозореца въздушен епизод – от Самън (SMN) до Сиатъл (SEA) през Бойси (BOI) и Солт Лейк Сити (SLC).
Самолети: Cessna-206, Airbus-319, Boeing-737.

Скалистите планиниFrom USA 2014: Bird’s Eye View

B29 @ BOI

А и така се получи, че кацнахме с чесната в Бойси десетина минути след исторически бомбардировач B29, последният останал в движение, правещ турнета из Щатите за събиране на средства за поддържка чрез туризъм. Уважих идеята от любопитство и срещу $10го огледах и отвътре. Нямаше атомна бомба в търбуха, но по-интересен ми се стори не самият търбух, а тръбата за пълзене на екипажа от носа към кърмата и обратно над него. Този модел имал алиби, че не е бил изпращан на мисии в Европа, респективно – над София.

 Б29, B29 бомбардировачFrom US 2014: B29 @ BOI

 

Музей на Полета, Сиатъл

В Сиатъл се озовах на каучсърфинг у един Джиг, 40+, който ако се беше родил в Южна Африка, най-вероятно би бил забранен да съществува (баща – бял, майка – тайландка, наемрили се в Тайланд по Виетнамската война), но веднъж роден, би бил вкаран в средно обезпривилегированата категория „other Asian“. Освен ако баща му не е бил достатъчно високопоставен или чужденец, че да го прокарат за бял. Точно тия неща обсъдихме на бирена дегустация в градинските барове на неговата махала първата вечер.

Музей на Полета, СиатълFrom US 2014: Museum Of Flight

Та той ми пусна мухата да ме заведял в авиационния музей, за който имал членска карта с право да вкара гост. И да му напазарува от магазинчето за сувенири („Exit through the gift shop!“ Банкси).

Музеят е частен,

но е пряко или непряко субсидиран от Боинг и е на територията на Боинг, като в средата на кампуса е оригиналната червена дървена работилница, от която са тръгнали преди 98години. Но не е само за Боинг.Ербус е големият отсъстващот съвременните играчи, но иначе историята на аиацията, бойна и гражданска, и космонавтиката, руска и американска, са разказани сравнително пълно и безпристрастно.

И аз, както цяла вечер се бях изповядвал в крайна русофобия по съвременни геополитически теми, с носталгия се залепих точно за руските витрини – МиГ-17, МиГ-21, Як-9,Покришкин, Кожедуб, Циолковски, Корольов, спутник, Гагарин (GДGДRIN), Терешкова, Луноход – все едно се върнах в Дома на Руската Пропаганда на Шипка 34в София през 70-те.

Отдадено е заслуженото и на немските асове през войната, и на проекта Фау-2,по-малко на японците, французите и италианците. Проследена е космическата надпревара от 60-те и 70-те, има совалка, има паркиран конкорд на British Airways (G-BOAG; аз съм летял с брат му G-BOAC), първият Air Force 1от серията Boeing 707, на който даже Хрушчов бил обикалял Америка, преди да го декомисионизират от президентски и връчат на Кисинджър. Има го първият изобщо Boeing 747и едно Кони (Lokheed Super Constellation) в канадска премяна. И много други неща! От по-неизвестните за мене, запомням ерата на първите проектирани за плащащи пътници самолети от 20-те, огромните хидроплани за връзка с Хаваите и Куба от 30-те, първите витлови джъмбота, мобилизирани и за военно-транспортни през войните.

 

Сиатъл

Кулата в СиатълFrom US 2014: Seattle, WA

 

Оттам, пак по съвет на Джиг, се качих да видя панорамата от последния 73-ти етаж на най-вискота сграда на западното крайбрежия – Калъмбия Тауър. Бившата забелижтелонст в това отношение – космическата игла от панаира 1962-ра изглежда като детска играчка отгоре. В центъра представители на субкултурата на пънкареещите се псевдобездомници се надпреварваха да ми предлагат марихуана посред бял ден и никак не се свеняха да я пушат край фонтанчетата, около които се забавляват малки деца, а възрастни чичковци играят шах. Впоследствие ми се обясни, че точно миналата семица я били легализирали, та затова тоя ентусиазъм. А Starbucks-ът при входа на централния пазар бил оригиналният Starbucks.
- А Ленин?
– Кой Ленин?
Един паметник, за който начаса пуснах в социалните мрежи куиз къде се намира и получих гласове и за Донецк, и за Каракас. А се намира в квартал Фримонт, където закусвахме с курабийки и капучино. Проучих го в интернет. Оказва се, че е пенсиониран словашки провинциален паметник на Ленин в паметна революционна поза, изваян от словашкия българин Емил Венков по поръчка чак в самия край на соца през 80-те и впоследствие харесан и закупен от бунището на идеологическото изкуство от богат сиатълец. Сега го ползват освен да му се радват колко не е на място и за разни санкционирани и несанкционирани проекти с боядисвания и пребоядисвания като паметника на съветската армия в София.

Ленин в Сиатъл

Ленин в Сеатле, а не в Польше ;)

From US 2014: Seattle, WA

 

Очаквайте продължението

*Миещи мечки и земни катерици – бел.Ст.

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Никола Балов: Доскорошният шеф на Android напуска Google

0
0
Доскорошният шеф на Android напуска Google
Съоснователят и доскорошен ръководител на Android Анди Ръбин обяви, че напуска Google след 9 години в нея. Според The Wall…

Никола Балов: С придобиването на Motorola Lenovo се изкачва до номер три при смартфоните

0
0
С придобиването на Motorola Lenovo се изкачва до номер три при смартфоните
Xiaomi успяха да се изкачат до третото място в класацията на най-големите производители на смартфони в света, но се задържаха…

Антон Терзиев, movies.bg: Око на обществото

0
0
Око на обществото

Убийството е моя бизнес.Weegee

Няколко години преди края на Втората световна война, криминалният фотограф Лео Бернщайн, Бернзи- Великият, известен с папарашкия си нюх и маниакална пробивност – познава лично и архивира мръсните дела на всеки по-значим мафиот в Ню Йорк, Чикаго, Детройт, престъпва своята клетва за неутралитет и се въвлича емоционално на страната на фатална пин-ъп красавица (секси като Ким Бейсинджър в “Поверително от ЕлЕй” Барбара Хърши).

За да спаси наследения й от спекулант с купони за газ локал, мършоядът (както го наричат)Бернзи й осигурява защита чрез компроматни снимки на мутрите, които искат да я отстранят от бизнеса си. Бернзи е чувствителен артист, събрал в мазето си историята на гангстерски Манхатън, обсебен от фиксидеята да предугади кулминацията, светкавицата му да освети навреме всеки катаклизъм.
Джо Пеши е целият филм, една от малкото му главни роли въобще. Ниският му ръст, възбуда и хищен поглед, карат задушаващата амбиция да обеме живота в един огромен натюрморт да изпъкне още  повече. Образът му в The Public Eye Хауърд Франклин базира върху живота на супер известния фотограф Arthur ‘Weegee’ Fellig(1899–1968), с когото визуално Пеши дори си прилича.

Weegeeосвен че е направил най-известната снимка на Монро, както и на цялата селебрити сюрия на времето си – Гарбо, Рейгън, Дали, Бети Пейдж, Уорхол, е и гол нерв за щедрия на пороци и несправедливост американския град. Силно субективният му поглед над събитията изхвърля “разказа на фактите” от репортажната фотография и оказва силно влияние във  визуалните изкуства. В кривите му портрети на холивудски величия лесно може да се открие съвременната арт звезда Джoрдж Кондо, докато Стенли Кубрик пък, го има предвид за типажа на  Д-р Стрейджлов.

П.П. Още за ловът на Истинската снимка -Salvador


Кариери: Петъчен виц: Знаех си, че мога да разчитам на теб, шефе!

0
0

Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.

Ивайло Борисов: Изборът на нова машина и процесорната конспирация

0
0

Последно сменях машината си през 2009-та. През 2012 бях тръгнал да я сменям, но не помня защо не докарах събитието да успешен край. За целия експлоатационен срок с нея се случи само едно нещо – по-рано тази година ми замина единия диск, който ползвах за работен. За щастие, успях да спася всичко важно и не се наложи да прибягвам до резервното си копие в Backblaze. След като понадих един еднотерабайтов WD Caviar Blue* и едно 120 гигабайтово SSD Samsung 840 Evo, което накара машината да буутва до напълно заредена ОС за дванайсетина секунди, нещата отново се уталожиха за известно време. Работата е там обаче, че видео продукцията, обработката на файлове с висока резолюция и 3D-то са си ресурсоемки чудеса, които тежат вече непоносимо много и нивото на шум от изнемогващите кулъри почва да става драматично.

Преди две години се бях наточил да извадя пак някакви колосални цифри, но междувременно попаднах на не един и два материала относно производителността на най-дебелите i7-ци, производителността на Xeon-ите, спънатите технологии в “потребителските” процесори и как Intel от години не прави нищо повече от маркетингови спекулации с отдавна съществуващи технологии, които представя за нови на видиотените дечурлига геймъри с дълбоки родителски джобове. Нагледах се на графики, тестове и се начетох на числа и сравнения между сравнително стари бранд нейм уъркстейшъни и нови геймърски сглобки. За мен всичко това е субективно, но нямаше как да не посее семето на съмнението. Все пак, конспиративното никога не ми е било чуждо, а като добавим и отявлената ми антиконсуматорска нагласа, намерих в темата доста материал за размисъл.

Докато се ровчех тия дни в Retro PC Mania и Квант сервиз, се загледах в работните станции на HPи Dell. Аз съм човек, който до този момент изпитваше неприязън към готови работни станции и изповядвах схващането, че това са простотии за банкови служители и офиси, в които се цъкат предимно таблици и текстове. Демек ташак работа. Всичките си компютри съм сглобявал лично, собственоръчно, с компоненти, които съм рисърчвал минимум месец. Така винаги съм имал усещането, че получавам максимума за парите си. Но никога не съм се замислял дали за два пъти по-малко пари не бих могъл да получа сходни резултати с малки компромиси от типа на по-малка гаранция, не до там красива кутия и някои липсващи функционалности, като USB 3.0. И трябва да кажа, че идеята изведнъж започна да ми се вижда много блазнеща.

Понеже през годините поръждясах доста в хардуерната област, ще съм супер благодарен на мнения по темата от хора с актуален опит, и най-вече на отговори на следните няколко въпроса относно бранд нейм работните станции:

- избирайки Xeon и търсейки най-доброто от двата свята (работата на първо място, но без драми при гейминг), W на 3.33 или X на 2.66 е по-добре да се вземе?
- ако купя машина с nVidia Quadro, мога ли да ръгна второ геймърско видео и някакда използвам едното за работа, второто за гейминг… при това на един монитор?
- частен случай на горния въпрос – куадротата, макар и стари технологично, все още са доста скъпи удоволствия и за парите им могат да се вземат цифрово много по-натопорчени геймърски видеа. Навярно за това има адски добра причина, но ако продам куадрото и добавя тия пари към бюджета за видео карта, не би ли трябвало да мога да купя нещо, което недвусмислено ще вади сравнима производителност при работа (от ранга на R7 265x до R9 270x, повече пари просто не ми се изваждат)? Гледах много тестове, в които куадротата мачкат в пъти и най-напудрените геймърски карти при работни 3D операции, но първо това е хардуер на 10 години и е за DX10, което автоматично означава несъвместимост с новите заглавия и второ, между бенчмаркове и практически резултати има голяма разлика.
- смятате ли, че в рамките на 800 лв може да се сглоби от нулата аналогична на дискутираните работни станции машина, която да върши по-добра работа и да е по-futureproof?

За отговорите предварително благодаря.

* отношението ми по темата WD Caviar Black over Blue рязко се промени когато се оказа, че Black мрат като мухи в рамките на първата си година и няма никаква икономическа полза от 40+% по-високата цена за две години повече гаранция.

Никола Балов: Безплатен мобилен интернет с всеки договор за стационарен интернет от VIVACOM

0
0
Безплатен мобилен интернет с всеки договор за стационарен интернет от VIVACOM
Всички потребители на домашен интернет от VIVACOM ще имат възможност да вземат безплатна SIM карта с мобилен интернет от оператора,…

Тихомир Димитров: Ловецът

0
0

sfzdsfb

По случай Хелоуин. Наздраве!

Стара градска къща, на видима възраст около сто години, скрита в клоните на плачещи върби, наведени над тихите, застояли води на канала, в които плуват жълти, есенни листа. Дървени капаци на прозорците. Заковани перпендикулярно греди. Буренясал двор. Трябва да търсиш постройка, за да я видиш в целия този хаос. Перфектното леговище! Зная, че си вътре, но по-важното е ти да не знаеш, че аз съм отвън. Няма следа от пазачи. Рисковано е да идвам точно преди залез, но го правя, за да се убедя за последен път, че все още си тук. Намирам се в една от многото коли, паркирани по твоята улица. Подтискам желанието си да запаля цигара, докато чакам. Миризмата на тютюн може да привлече вниманието ти. Надявам се, че няма да усетиш присъствието ми. Умея да се контролирам. Това е най-доброто ми оръжие. Няма да усетиш тревога или страх да се излъчват от мен. Нито пък ще разбереш, че те наблюдавам. Зная точно кога да спра. Ловецът дебне жертвата, а не обратното.

Входната врата е почти невидима във вечерния сумрак, под сянката на плачещите върби. Чувам скърцане на ръждясали панти. Минаваш бешумно покрай мен. Походката ти е стройна. Кралицата на нощта отново е излязла на лов! Не бива да задържам погледа си прекалено дълго върху гърба ти. Господи, каква фигура! Поглеждам в страни. Дишането ми е уравновесено, пулсът – нормален. Отминаваш и аз отново съм в безопасност.

Мисля си за теб, докато вечерям в колата на паркинга пред McDonald’s. Чудя се дали не „закусваш” в момента. За един от нас двамата това ще е последното ядене. Най-вероятно за теб. Наслади му се добре, мила, защото утре ще бъдеш свободна. Ще го направя. Оковите на материята ще ги премахна от любов, а не защото те мразя.

Прибирам се в квартирата. Наех този апартамент специално заради теб, откакто ти се премести в града. Дори не подозираш, че от няколко месеца те следя. Взимам душ. Лягам да спя. Радио алармата ме буди точно час преди изгрева. Приготвям си „инструментите”: мощен фенер, пистолет със заглушител, мачете, огнехвъргачка и пожарогасител. Желязна щанга за разбиване на врати. Замалко да забравя противогаза. Пъхам всичко в огромния черен сак, мятам го през рамо и излизам. Сигурно тежи половин тон!

Небето е тъмно синьо, когато отново чувам ръждясалите панти да скърцат в мрака под плачещите върби. Търпеливо изчаквам първите слънчеви лъчи. Оглеждам се. Улицата е пуста. Няма минувачи. Градът все още спи. Ти също би трябвало вече да си заспала. Прекосявам буренясалия двор. Пъхам щангата в процепа до бравата и натискам. Вратата се отваря. Значи без излишен шум. Това е хубаво!

Фенерът ми осветява вътрешността на антрето. Паяжини, прах и мухъл. Паянтови стълби водят към мазето. Вратата е отворена. Твърде непредпазливо от твоя страна! Сигурно има някакъв капан. Внимателно поставям крак върху първото стъпало. Прогнилата дървесината изпуква под тежестта на тялото ми. После нищо. Пълна тишина. Осветявам пода на мазето. Две червени очички ме наблюдават от мястото, където свършват стъпалата. Правя още една крачка напред и плъхът изчезва. Чувам го да трополи някъде из далечните краища на мазето.

Утъпкана пръст, поръсена със слама. В краката ми щъкат дребни гризачи. Остра миризма на миши изпражнения. Гол охлюв пълзи по стената. В светлината на фенера паяжините изглеждат като завеси от коприна. Каменният ковчег е в старата ниша, която някога е служила за складиране на въглища през зимата.

Едва успявам да отместя тежкия капак с щангата. Щом си успяла да донесеш това тук сама, без пазачи и носачи, представям си какво можеш да ми сториш с двете си ръце! Сега дългите бели пръсти кротко почиват, събрани върху гърдите. Едва доловимото им повдигане и спускане показва, че дишаш. Кожата ти е тънка, почти прозрачна, а очите ти са затворени. Облечена си в чисти дрехи. Миришеш на хубаво. Красива си. Съвсем скоро ще бъдеш и свободна! Зареждам пистолета. Махам предпазителя. Опирам дулото на заглушителя в челото ти. Не искам да се мъчиш. Ще го направя по най-бързия начин.

Веждите трепват под допира на тежкия метал. Очите започват да се въртят зад затворените клепачи. Знаеш, че вече съм тук, но нищо не можеш да направиш. Не и докато слънцето огрява тази част от планетата. Сигурно си ме чула, още когато приближавах с тихи стъпки през двора, подушила си ме, докато слизах в мазето. Знаела си, че идвам за теб.

Една сълза потича по бузата ти и оставя червена следа.

Натискам спусъка. Трепваш само за миг и тялото ти се отпуска. Главата клюмва в страни. Отделям я с помощта на мачетето. После вадя сърцето. Слагам противогаза и паля трупа с огнехвъргачката. Ако бяхме извън града, щях да подпаля цялата къща. За всеки случай! Остават само пепел и кости. Внимателно изпразвам съдържанието на пожарогасителя в ковчега, преди огънят да е обхванал всичко наоколо. Почиствам черепа ти от саждите и пяната, за да го прибера при инструментите в сака. Няма череп – няма хонорар. Два бели кучешки зъба изпъкват на мястото, където преди малко бяха красивите ти устни. Колко ли бездомни пияници и наркомани са отнесли спомена за сладката целувка от тази устни в гробовете си?

Отново е вечер и на вратата се чука. Предпазливо поглеждам през шпионката. Държа заредения пистолет в дясната си ръка и отключвам с лявата. Тайният куриер е тук.

– В света на светлината бях мрак – питам го за паролата.

– В света на тъмнината ще бъда светлина – отговаря правилно той.

Прибирам пистолета. Отварям. Мълчаливо си разменяме две големи, непрозрачни, найлонови торби. В едната има череп на вампир, а в другата – 33 хиляди долара. Това е наградата ми за добре свършената работа. Заключвам входната врата и влизам в хола, където ме очаква бутилка отлежало уиски. Позволявам си по някое дребно удоволствие след всеки успешен улов. Сипвам си щедро, до горе, без вода и лед.

– Наздраве! – вдигам пълната чаша.

Бледото момиче от другата страна на масата само кимва леко. Очите й са бездънен кладенец.

– Знаех си, че трябваше да подпаля цялата къща!

– Да беше го сторил. Сега вече е късно.

– Вратата към мазето нарочно ли беше отворена?

– Мама искаше да е сигурна, че дойдат ли, ще открият първо нея.

– Майка ти беше умна и красива жена!

– Благодаря! Но ти я уби. И сега ще платиш. Обещавам да е бързо. Както постъпи с мама.

– Може ли преди това да си изпия уискито? – поглеждам въпросително към пълната чаша в ръката ми.

– Имаш цяла нощ на разположение. Налей си още едно.

- Остават за теб – посочвам торбата с парите.

- Не ми трябват. Ще ги получи някой, на когото държиш. От теб зависи кой. Приеми го като право на последно желание.

- Може би сестра ми. Едва свързват двата края с мъжа й… – за момент ме обхваща съмнение – А сигурна ли си, че ще й се размине без целувка за лека нощ или обещание за безсмъртен живот?

- Имаш честната ми дума.

- Как мога да ти вярвам?

- Нямаш друг избор – следва кратка пауза – ще го направя, защото знам, че ти обичаше мама.

Наистина трябваше да подпаля къщата! Или поне да я претърся щателно, преди да напусна. Този пропуск ще ми струва живота. „Малката” ме е проследила чак дотук, през целия град, може би по миризмата, може би водена от страшната интуиция, с която са надарени тези същества. А може и да не съм бил чак толкова незабележим в тихата уличка през последните месеци. Може би тя е искала да си отиде, но е нямала сили да го направи сама. Затова ме е допуснала в леговището…

Бавно изваждам пълнителя и поставям празния пистолет на масата. В знак на добри намерения. Няма смисъл от бягство, нито от съпротива. Не и докато слънцето огрява онази част на планетата…

Тихомир Димитров


Диди Бунова, "Готвенето е забавно": Barmbrack

0
0



Съвременният начин на празнуване на Хелоуин никога не ме е впечатлявал, особено  с китайската инвазия на
пластмасови аксесоари и декорации (къде ли ли не са намесени вече). Тъй-като предния месец
правих рецепти на тази тема, ме обхвана любопитство и се поинтересувах по-подробно от историята му,
най-вече частта, свързана с храната.
Като всеки празник с дълбоки корени назад във времето, и този впечатлява с простотата,
в която хармонично са  вплетени вярванията и разбиранията на хората. Всеки от нас знае повече или по-малко
за произхода му. Както много други, се е променял във времето, добавяни са нови неща.
Беше ми интересно да разбера, че днешната trick-or-treating” игра  води началото си от 14-15 век, 
когато съществувал обичая souling, при който в чест на възкръсналите души във всяка къща се правели малки soul cakes, събирани в нощта срещу Вси светии от група бедни деца. 
Светещият тиквен Джак, безспорната емблема, дължи съществуването си 
на ирландските емигранти в Америка. Да, вярно е, че тиквата е по-лесна за издълбаване и по-красива, 
но стиснатият Джак от легендата, който излъгал Дявола и измолил от него да не взима душата му,
 впоследствие лутайки се в тъмнината между рая и ада, получава от опашатия светещ въглен, 
който слага в  една издълбана ряпа. 
Фенери от картофи и репи са слагали хората на первазите на прозорците, за да плашат духовете... 



 "Традициите не са това, което бяха..."  
 Бонбоните и дребните сладки във формата на духчета, мумии, ковчези, кървави очи и
всякакви пълзящи  твари са днешните характерни лакомства, израз на модерното разбиране за Хелоуин. А традиционните ястия, приготвяни в този ден са няколко и задължително вегетариански - от картофи, зеле, лук, ябълки, яйца, масло и мляко. 
Между тях е и плодовия хляб barmbrack, който се пече в самия ден  и се сервира с чай и масло.
Но това не е всичко. Филията brack трябва да се яде с повишено внимание,
защото не се знае каква изненада крие. Може да е приятна или не толкова, зависи какво ще се окаже в нея.
Ако е пръстен - страхотно, ще има сватба следващата година. За "щастливците"с копчеи напръстник - лошо,
означава ерген или стара мома (завинаги!, според някои източници). Монетатаозначава богатство,   
клечката - пътуване, а парче плат - бедност. От всичките предмети за гадаене,
които слагали в barmbrack хляба, пръстенът е най-важният
и в много рецепти и писания за празника се упоменава единствено той.
Част от другите храни също са били използвани за предсказване
на събития от следващата година.
Рецептите  за хляба са два варианта. По-стария е с мая, а съвременния е във вид на кейк, 
наричат го tea brack и е изключително лесен и бърз за правене (като не броим накисването на стафидите). 
Първо изпробвах хляба с мая, но повече го докарах до козунак, докато днешният вариант 
е нещо съвсем друго. Хареса ми много и тъй-като не е част от нашите традиции, 
присвоявам си рецептата за редовно ползване.




Barmbrack

230 г брашно, непресято
1 1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода бикарбонат
щипка сол
130 г светло кафява захар
300 г дребни стафиди *
250 мл силен чай, охладен
50 мл ирландско уиски
1 яйце
1-2 щипки канела, щипка джинджифил, щипка индийско орехче

Стафидите се накисват в чая и алкохола, смесени в в голяма купа - предната вечер или няколко часа преди приготвянето. Отделя се около половин чаена чаша от течността, в случай че стафидите не са поели достатъчно. Към тях се добавя захарта и се разбърква с дървена лъжица. Добавя се леко разбитото яйце, разбърква се за кратко, след това на 2-3 етапа и брашното, смесено с набухвателите и солта, като междувременно се долива от отделената течност, колкото е необходимо за получаване на кексово тесто, което пада лесно от лъжицата ( аз използвах цялата течност). Сместа не трябва да се бърка продължително. Добавят се подправките и тестото се изсипва в облицована с хартия за печене форма за хляб или кръгла форма. Пече се около час в загрята на 180 градуса фурна или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Сервира се леко охладен с масло и чай.

* използвах 200 г стафиди и 100 г микс от сушени сини сливи, нарязани на дребно, сушени червени боровинки и едри златни стафиди. получи се много добре

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live




Latest Images