“Popularity is the slutty little cousin of prestige” Майк Шайнър/Ед Нортън

Въпреки че Умберто Еко отнася лекомислената склонност към умозаключения директно към посредствеността, ще си позволя да започна ревюто на Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежествотосъс субективна преценка – Birdman е най-добрият филм на мексиканеца Алехандро Иняриту (Вавилон, 21 грама, Любовта е кучка).

Майкъл Кийтън (първа главна роля от 6 год.) е шейсегодишният Ригън Томпсън, стресиран от предстоящ дебют на Бродуей актъор и режисьор. Блудкавият вкус от миналото на звезда от блокбастър поредица за “човекът в пилешкия костюм” Birdman (конструктивна аналогия с Батман-ите на Кийтън от 89-та и 92-ра. ) кара Ригън да рискува всичко на една карта – пиесата “Какво говорим, когато говорим за любовта” по големият и слабо познат в България писател Реймънд Карвър. Интелектуална дъвка за 100 души-буржоа, чийто единствен проблем е къде ще си поръчат кейк след филма – настъпва го класически ранената от вечната му липса на баща Сам/Ема Стоун.

Сантиментът “Карвър” Ригън датира двайсе години преди успеха с пилешкия костюм, когато гениалният пияница Реймънд му посвещава мотивиращо изречение върху салфетка. Подобно на супер героя белязал живота му, Ригън вярва в това, че обладава свръхспособности. Началото на филма ни внушава същото -виждаме го да левитира в гримьорната си. Като Мефистофел в ухото, с глас на човек озвучаващ холивудските трейлъри, алтернативното му cartoon-Аз, се опитва да го откаже от амбицията за творческо спасение и да го върне в утъпкания коловоз на сурогатната екшън икона.  “Този направи милиони с тенекиения си човек, а притежава едва една десета от потенциала ми”, казва за Робърт Дауни-Джуниър* Ригън, в един от моментите, когато Birdman-егото взема превес.

Външните проблеми на Ригън си имат име и то е на титуляра в пиесата му. Некадърникът Ригън заменя с блестящия Майк Шайнър/Ед Нортън – ужасно смешен образ на претопен в напудрената представа за професията си егоцентрик; виждаме снимка от рецензия в Times, където имитира Джеймс Дийн. Майк е горещо театрално име, което няма намерение да дели слава със съперник. В серия комични ситуации около предпремиерата на шоуто, номерата му катализират психоматичното състояние на Ригън. Снобарката Табита (страхотна Линдзи Дънкан), неподкупен стожер на оперативната критика, чийто ревюта предрешават съдбата на театралните пиеси  в Ню Йорк също прави борбата на Ригън с демоните му неравна. Rешена да убие в зародиш творбата му, културтрегерката мрази всичко, което Ригън представлява (“ти не си актьор, а звезда”). Напрежението нов театрален термин “свръх-резлизъм” и извисява(буквално и преносно) Ригън в полет към свободата, единствен паралел с дебюта на Уилям Уортън Пилето/Birdy (1978).

Увереността, с която Иняриту смесва и едновременно коментира жанрове респектира и определя класата на продукта. Ако в екранизираната пиеса “Гардеробиерът” човешката драма е във философския капан “фикция – реалност”, то Иняриту работи със съвременния контекст – произвеждащото и консумиращо посредственост общество на спектакъла(същото от Телевизионна мрежа), мързеливата култура на виртуални ценности, кървавата цена на успеха. Сериозните въпроси не олекват от яростния хумор. “Защо нямам капка самоуважение – тресе се в криза Наоми Уотс. Та ти си актриса, мила” – анализира статуквото нейна колежка.

Равносметката за важните неща в живота е най-видима през публичната известност на актьора. Вижкакво споделя кастът- почти целият с театрален опит- и Зак Галифианакис на 44:26 за етикета “селебрити”. Изплъзването на смисъла е константа, не случаен е цитатът от Сюзън Зонтаг до огледалото на Ригън – “Каквото и да кажем за едно нещо, то не е то”.  Между другото, по подобен начин е дефинирал поезията навремето и Иван Ненов –  поезията е нещо, което казваме с друго, което не е то.
С една дума, Birdman e майсторски заснет (монтажът имитира one take) антидот срещу свободните радикали на поп-културата, след който отстояването так.нар. творческо начало (“среда” или “край”, не знам докъде си стигнал) освен важно, ще ти се види и една идея по-възможно.

* Честият name droping e евтина комедийна патерица, но в случая има отенък на лична изповед особено това за Джордж Клуни.

П.П.
Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството е в програмата на Киномания 2014

Точно като у дома:

[His] breakfast consisted of six strips of bacon, sausage, a bloody steak, scrambled eggs, and three pancakes, which I watched him devour with a fascination I used to reserve for Shark Week.

Кроасан и кафе за мен, моля. И няколко чаши чай.

  Литературното списание „Страница” бива издавано от 1997 година (в Пловдив). В момента в редакционния му екип участват Александър Секулов, Борис Минков, Галина Лардева, Димитър Келбечев, Клео Протохристова, Людмил Станев, Младен Влашки (главен редактор), Недялко Славов. През годините в редколегията са били още Ани Илков, Валери Начев, Георги Лозанов, Светлозар Игов.
  През 2008 г. списанието е отличено с Национална награда „Христо Г. Данов” в категория „За представяне на българската литература”.
  В рамките на поредицата „Култура и общество: идеи и текстове“ списание „Страница“ гостува на Гьоте-институт с два тематични броя (3/2013 и 1/2014), посветени на немскоезичния експресионизъм, които ще бъдат представени от Младен Влашки (главен редактор) и Борис Минков (член на редколегията). Представянето е насрочено за 18:00, в сградата на института – ул. Будапеща № 1, София, и ще се състои на български език (при необходимост – превод на немски език).
  Основен акцент в списанието са литературно-критическите рубрики, включващи многобройни рецензии за нови художествени книги (предимно български), и годишните обзори на литературната продукция. Наред с това то публикува съвременна поезия и белетристика (българска и преводна), научни и научно-популярни статии в областта на хуманитаристиката и културната история.

(ако “клик”-нете с мишката върху снимката, ще можете да видите в по-голям размер корицата и част от съдържанието на актуалния – 3/2014 – брой на списанието)

Ако разглеждате пейзажи с пагоди, будистки храмове, огромна – висока и много дълга каменна „верига” със стотици отбранителни кули, без съмнение ще потвърдите: това е Китай. А ако зърнете ето такива изумителни, огромни единични планински късове, сякаш издялани с гигантска брадва от невидима великанска ръка, може да не знаете, но това отново е Китай.

Някога централните части на Южен Китай са били дъно на океан. Когато водата се отдръпнала, останали огромни варовикови полета. Дъждовете, снеговете, ветровете, и силното слънце ги напуквали, отмивали, „рендосвали”, „циментирали” и така природата е изваяла от меката, топяща се скала в околностите на град Гуилинв автономния район Гуанси, над 20 хиляди причудливи карстови форми в мащаби, каквито се срещат само на няколко места по Земята.

В Китай считат Гуилин за малко селище. Той има „само” около 700 хиляди жители. Не е като Шанхай, например – с 23 милиона души, не и като Пекин с над 16 милиона, нито като Гуанджоу – с 13 милиона…

Известен още от ІІ-ри век преди новата ера, сега градът има подчертано съвременен вид и очебийно младо население. Пълчища млади хора през целия ден се носят из него с мотоциклети и на рояци обсаждат светофарите, в очакване да продължат пътя си.

Тук се намиранай-големият изкуствен водопад в света. В определени часове вечер по фасадата на огромния хотел Лианмао се изсипват тонове вода, оцветявана от прожектори с различни светлини. Шоуто продължава 15-тина минути.

Гуилин е признат за един от най-красивите градове в страната. Наричат го чудо на природата и оживяла приказка, възпят от не едно поетично перо и запечатан на платна от четките на много художници. Казват за него също, че е най-близо до небето в Поднебесната империя…

Той разнася славата на Китай по цял свят с пейзажите на изумителните си шедьоври - карстовите планински хълмове, наричани „захарни глави”. Вероятно името им идва по асоциация с хигроскопичността на сладкия продукт, който лесно се разтваря във вода.

„Захарните глави” обграждат живописните брегове на една от най-красивите реки в света - Лицзян, която пресича Гуилин и се втурва надолу към посестримата си Сицзян и Южнокитайско море. Силуетът й краси задната страна на китайската банкнота от 20 юана. За краткост тук я наричат Ли, но самата тя никак не е „кратка” – течението й е 426 километра! Към 80 километра от тях са превърнати в един от най-популярните туристически маршрути.

Стотици хиляди китайци и все повече чужденци ежегодно идват тук да се повозят на корабчета, лодки или водни колелета до близките екзотични градове и села, наслаждавайки се на изключителната панорама от извиваща се като възхитителна изумрудена лента, кристално чиста, прозрачна, спокойна, сякаш огледална река, опасана от зелената перлена огърлица на отразяващите се в нея вай-разнообразни, потресаващи скални форми. Въображението оприличава изникващите направо от водата зъбери и извисяващи се някъде до 100-150 метра почти отвесно нагоре, на предмети, на човешки фигури и животни. Някои от най-известните са „Слонският хобот”, „Короната”, „Бутилката”, „Жена, очакваща мъжа си”, „Деветте коня”. Има още „мишки”, „камили”, „тигри”, „костенурки”, „пагоди”, пещери-„дракони” и какво ли друго не.

По склоновете на „Захарните глави” подскачат малки или по-големи, лениви или буйни потоци и образуват фантастична гледка на изсипващи се отвсякъде в реката водопади.

Сутрин, вечер, а понякога – и по цели дни влагата във въздуха се сгъстява и надвисва над реката. Тогава странните, неповторими върхове, се забулват в мъгла, придобивайки загадъчен, почти мистериозен изглед.

Сякаш тази изумително зелена, божествена природна палитра на Гуилин и по река Ли е недостатъчно забележителна, че местните хора тук могат да се похвалят с още една уникална атракция. В държавата, където „се яде всичко, което лети, стига да не е самолет; което има крака, стига да не е маса и което плува, стига да не е параход”, две животни никога не влизат в тенджерата и тигана на китайците. Това са черният бивол и…птицата корморан.

Те не са обикновени животни, а работен добитък. Какво работят кормораните ли? Птиците са опитомени и обучени да ловят риба. Отглеждат се като домашни любимци, които не само, че си заработват издръжката, а носят и средства за живот на своите стопани.


Сутрин много рано китайското семейство излиза с две лодки по река Ли - една мощна моторница и друга, по-малка, безшумна, теглена на буксир. На специално поставени пръти, завързани за крачето с меко въже, са накацали собствените корморани. Избирайки място за риболов, господарят се отдалечава с по-малката лодка, увива слама около шията на птицата и я завързва така, че да й стесни глътката до определен размер. След това я пуска във водата да следва животинския си инстинкт - да се гмурка и да си пълни човката с риба. Уловените малки рибки корморанът преглъща без проблеми, но големите му засядат. Стопанинът му ловко го издърпва в лодката, обръща го с главата надолу и изтръсква непреминалите през стесненото гърло едри риби. Това се повтаря с кратки почивки за птиците всеки ден по 3-4 часа. По-късно пълната лодка отново се завързва на буксир към голямата, семейството се завръща, продава улова и преживява с печалбата от рибата, дошла без никакви въдици и мрежи… Никой не убива старите, уморени и станали негодни да риболуват екстремно корморани. Но те трябва да се хранят, макар и вече да не работят. Затова се изнасят за продан като атракция. Ето, този тук, на снимката, причаква туристите на пристана с господаря си и „се предлага” като манекен: за снимка с желаещите. Разбира се, със заплащане – в Китай нищо не е безплатно. Напоследък стопаните на остарелите птици все пак по някакъв начин – в това число и нехуманен, се избавят от тях…

Tекст:Атанаска Русева; Още интересни статии от автора може да прочетете на http://etravellog.blogspot.com/
Снимки:Атанаска Русева

За чудовищните разхищения в строителната индустрия си заслужава да се поговори повече и вероятно скоро ще ни се удаде случай за това. Сега искаме да привлечем вниманието ви към една доста приятна тенденция – тази на малките жилища. Тя се вписва перфектно в общия принцип less is more, който през последните няколко години властва в средите на дизайна, архитектурата и сродните им области.

Както забелязвате малкото пространство не означава оскъдица и лишения. Решението как да организираме пространството остава за нас, а възможностите са безброй и варират според финансовите възможности, но най-вече – според собственото ни въображение.

Сещаме се за цял чувал положителни последствия от избора на малък дом, можем да ги обобщим като по-малък екологичен отпечатък. Но към това трябва да добавим по-малките разходи, както за самото построяване, така и по поддръжката. И защо не – в по-малката къща човек по-често ще застава очи в очи с останалите ѝ обитатели. А не е ли това най-важното?

Ето на този линк можете да разгледате свежи примери, както и да намерите купища полезна информация.

А за десерт черпим любителите на интериорния дизайн с вълшебството сътворено от архитектурното студио Kitoko по преобразяването на една нищо и никаква избушена стаичка от 8м2 в невероятно уютно и модерно жилище.

Tiny apartment in Paris (8sqm only) from Kitoko Studio on Vimeo.

Или още: как (не) протича една Киномания във Варна.

Фестивалният и конгресен център във Варна – известен още като ФК или „Варненското НДК“ – е едно от трите места за кино в града. И понастоящем единственото, което от време на време излъчва фестивални филми и като цяло такива, различни от масовия блокбъстър. Останалите две са тези в моловете – по-модерни, с повече зали и драстично по-голяма посещаемост.

В киното изглежда да е приятно – двата основни киносалона са запазили атмосферата на старо соц-кино, а екраните са големи. Пред самия вход никой не продава пуканки или каквото и да било.

Какви ли не неща обаче съм преживял в залите на ФК през годините. Закъснели прожекции, забравено осветление, размазана картина, проблеми със звука и мръзнене в киносалона са само част от „обичайните заподозрени“. После идват куриозите.
Така например това е единственото кино, което ми е предлагало билет за правостоящ. На 148-минутен филм. Така щото бяха сложили най-сериозното заглавие от цялата си програма в малката зала и билетите взели та свършили като топъл хляб („Бютифул“, Алехандро Гонсалес Иняриту, София Филм Фест във Варна 2011).
Това е и единственото кино, където съм слушал български соло-дублаж на живо, като първите 1-2 пъти когато това се случи (Любовта е лудост 2009) дори не бях уведомяван, че филмите, за които си купувам билет са без субтитри.
При едно от последните ми посещения преди около две години субтитри имаше, но със започването на филма те изненадващо намериха място на пода. Точно така, субтитрите се прожектираха непосредствено върху дървената сцена под платното. Признавам, това беше доста смешно, а и бяше оправено „само“ след 10-15 минути под звука от енергичното ръкопляскане на зрителите.

Всичко това обаче е нищо в сравнение с проблемите, които съпътстват Киномания 2014 във Варна. Явно взели си поука, новият филм на Иняриту „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“беше сложен като гвоздей на програмата в голямата Зала 1. Настанихме се по местата си и дори когато прожекцията вече закъсняваше с десетина минути, това все още не ни беше направило впечатление. Времето обаче минаваше, хората започнаха да се чудят, а часът стана 19:30 – при начален час на прожекцията 19:00. Замислих се да изляза и да питам какво става, но по законите на Мърфи филмът щеше да тръгне точно когато напусна залата. И тогава един човек просто се обади на касата. От там му казали, че филм няма да има. Толкова. Съжалявали, ама туйто. Щели да върнат парите.

Проблемът, естествено, не беше в парите. А в отношението. Как така за половин час никой не сметна за нужно да излезе и да обясни какво се случва? И колко време щяхме да стоим в залата, ако човекът не беше се обадил? Отвън на касата стояха 2-3 жени и явно никоя от тях не си е направила труда да ни уведоми. Да кажем, че работещите на касата не са виновни за техническите проблеми, а и не им е работа да се разкарват до залата. Добре, ала няма ли управител, няма ли отговорник някакъв? Ами тези, който проверяват билетите на входа? Все въпроси, на които няма кой да ти даде съвестен отговор. В това време пред касата се изви опашка и хората тъкмо се подготвяха за ново тридесетминутно чакане, когато от служителите бе обявено, че в момента не разполагали с пари за всички. Да сме дойдели друг път, щели да върнат парите. Ами ако някой не може, ако има гости на града или хора, които заминават нанякъде?

Циркът бе пълен, а както каза някой – и да го бяха мислили, не биха могли да го измислят така.

Абсурдът бе затвърден два дни по-късно, когато случката почти се повтори. Друг много очакван филм от програмата на Киномания – „Мамо“на Ксавие Долан – просто не тръгна, а всички закупили билети си останаха с разходката, разочарованието и похабеното време. Кандидат за Европейска столица на културата ли?! На гол тумбак, чифте пищови.

На петия ден след несъстоялата се прожекция на „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“, чрез фейсбук страницата си Фестивалния и конгресен център поднесе своите извинения. За идентичния гаф с „Мамо“обаче нямаше и думичка, той удобно бе пропуснат. Дали защото зрителите там бяха по-малко, или може би прожекцията все пак се е състояла – след като върнаха парите и хората си тръгнаха?

В началото споменах, че посещаемостта на кината в моловете е много по-голяма от тази във ФК. Бихме могли да търсим причината в типа и популярността на заглавията, които се прожектират там. Не по-малко важно е обаче, че управата и организацията във Фестивалния и конгресен център години наред правят всичко възможно, за да отдалечат хората от киносалоните си. Липсата на адекватна маркетингова стратегия също помага. И докато от такива неща отдавна сме претръпнали, то истински тъжното е, че вероятно два от най-интересните филми от тазгодишния фестивал просто няма да бъдат гледани.

Литература от Скандинавския север, 2014

Програма 25.11 - 14.12.2014


25.11 / вторник

19:30 – 23:00

Северът зове– откриващо парти
Селекция музика на Александър Владимиров от Фонотека Електрика
Визии: Екатерина Минкова
club *Mixtape 5*|B side (подлеза на НДК под кръстовището на бул. България и бул. Черни връх)


27.11 / четвъртък

19:30 – 21:30

Нова българска проза - представяне на дебютни заглавия
Музикален фон: Joro Gomes
Участват: Александър Христов, Зорница Гъркова, Надежда Дерменджиева, Светослав Тодоров, Стоян Ненов, Стефан Стефанов, Христо Раянов
Културен център G8 (ул. Гладстон


28.11 / петък

16:00 – 18:00

Дискусия за преводите от скандинавски езици - история, настояще и перспективи за бъдещо развитие.Участват утвърдени и млади преводачи от скандинавски езици, както и издатели на скандинавска литература
Модератор: Евгения Тетимова, СУ Св. Климент Охридски
Американски център на Столична библиотека (пл. Славейков № 4а)


29.11 / събота

Ден на детската книга – с куклен театър, работилници и вкусни изненади

11:00 – 12:30

Авторските книги на Мила Попнеделева-Генова, представени с куклен спектакъл от Ива Кала

14:00 – 15:30

Деца с отворени очи (представяне на издателство “Рибка”)

17:00 – 18:30

Вкусна география (детска готварска работилница с издателство “Точица”)
+ това (ул. Марин Дринов № 30)


1.12 / понеделник

19:00 – 21:00

Скандинавска вечер - студенти четат любими откъси от скандинавски автори в оригинал и превод
Американски център на Столична библиотека (пл. Славейков № 4а)


02.12 / вторник

19:30 – 23:00

Поезия и музика, вечер първа
Музика: Help me Jones
Поети: Емил Христов, Ивайло Добрев, Марица Колчева, Рене Карабаш
club *Mixtape 5*|B side (подлеза на НДК под кръстовището на бул. България и бул. Черни връх)


03.12 / сряда

19:00

Официално откриване на филмовия фестивал “Северно сияние”
(вижте специалната селекция на екранизации по произведения от скандинавски автори)
Дом на киното (ул. Екзарх Йосиф №37)


04.12 / четвъртък

19:30 -23:00

Поезия и музика, част втора
Музика: Гологан
Поети: Диана Иванова, Иванка Могилска, Камелия Спасова, Яна Монева
club *Mixtape 5*|B side (подлеза на НДК под кръстовището на бул. България и бул. Черни връх)

СЦЕНА НДК
Мраморно фоайе, 9-14 декември
Национален дворец на културата, (пл. България №1)


09.12 / вторник

15:00 – 16:00

Представяне на литературния критик и писател Хенинг Верп, Норвегия
Модератор: Антония Господинова, СУ Св. Климент Охридски

16:00 – 17:30

Представяне на писателите Весела Ляхова и Владимир Зарев
Модератор: Митко Новков

17:30 – 19:00

Представяне на Софи Оксанен, Финландия
Модератор: Савелина Савова


10.12 / сряда

10:30 – 11:30

Четения и забавни игри с Муминтролите на Туве Янсон
С участието на Ивайло Гандев.

11:30 – 12:30

100 г. от рождението на Туве Янсон– представяне на изложбата “Туве Янсон - живот и творчество“,
разговор за творчеството и биографията ѝ, прожектиране на документален филм.
Модератор: Зорница Христова

13:30 – 15:00

Престъпление в НДК – експериментална работилница за създаване на кратък криминален разказ
Медиатори: Румен Петров и Йордан Ефтимов

15:00 – 16:30

Представяне на писателя Курт Ауст, Норвeгия
Модератор: Савелина Савова

16:30 - 18:00

Представяне на писателите Александър Шпатов и Катя Атанасова
Модератор: Васил Георгиев

18:00 - 19:00

Четене на разказите, създадени в експерименталната работилница “Престъпление в НДК”

19:00 - 20:30

Представяне на писателите Момчил Николов и Томас Енгер, Норвегия
Модератор: Ангел Игов


11.12 / четвъртък

10:30 – 12:00

Детска творческа работилница с Център “Андерсен”
Ръководител: Надежда Михайлова

14:00 – 15:30

Представяне на писателите Людмил Станев и Торстайн Томсен, Дания
Модератор: Митко Новков

15:30 – 17:00

Представяне на писателите Аксиния Михайлова и Керана Ангелова
Модератор: Митко Новков

17:00 – 18:30

Душата на севера, лекция на проф. Вера Ганчева с участието на Иван Тенев

18:30 – 19:00

Музикална пауза– Катарина Масети, акордеон и София Хьогстадиус, цигулка

19:00 – 20:30

Представяне на писателите Албена Стамболова и Катарина Масети, Швеция
Модератор: Георги Ангелов


12.12 / петък

11:00 – 12:30

Представяне на детския писател Ендре Люн Ериксен, Норвегия
Модератор: Валентина Стоева

14:00 – 15:30

Представяне на писателите Борис Минков и Федя Филкова
Модератор: Пламен Дойнов

15:30 – 17:00 ч.

“Не става дума само за пари! Как в Скандинавия и България се подкрепя международната литературна комуникация” - дискусия с участието на проф. Вера Ганчева, Георги Господинов и Сьоун, Исландия
Модератор: Яна Генова

17:00 – 18:30

Представяне на писателите Йохана Синисало, Финландия и Христо Карастоянов
Модератор: Андрей Захариев

18:30 – 20:00
Представяне на писателя Сьоун, Исландия
Модератор: Андрей Захариев


13.12 / събота

10:30 – 12:00

Представяне на детския писател Улф Старк, Швеция
Модератор: Марин Бодаков

12:15 – 13:00

Театрална пауза със “Сфумато” - откъси от “Самолетът закъснява”, спектакъл на Маргарита Младенова, по поезията на Борис Христов и документални текстове
Актьори: Александра Василева, Елена Димитрова, Лилия Гелева, Василена Винченцо, Алиса Атанасова, Албена Ставрева, Цветан Алексиев, Добрин Досев, Бойко Кръстанов, Ивайло Драгиев, Станислав Ганчев, Антонио Димитриевски, Сотир Мелев

13:00 – 14:30

Представяне на поетите Владимир Левчев, Илко Димитров и Йордан Ефтимов
Модератор: Стефан Иванов

14:30 – 16:00

Представяне на поетите Екатерина Йосифова и Иван Теофилов
Модератор: Марин Бодаков

16:00-17:00

Театрална пауза със “Сфумато” - откъси от “Жюли, Жан и Кристин” по Стриндберг, адаптация и постановка: Маргарита Младенова
Актьори: Албена Георгиева, Христо Петков, Мирослава Гоговска

17:00 – 18:30

Представяне на писателите Галин Никифоров и Юхан Теорин, Швеция
Модератор: Светлозар Желев

18:30 – 20,00

Представяне на писателя Юси Адлер-Улсен, Дания
Модератор: Андрей Захариев


14.12 / неделя

10:30 – 11:30

Приказки от Скандинавия, детска анимационна работилница с ръководител Радостина Нейкова

12:00 – 13:00

Театрална пауза с кукления актьор Румен Гаванозов – откъси от спектакъла “В края на ноември” (по Туве Янсон)

13:00 – 14:30

“Викингите и тяхната епоха” – лектор Айгир Сверисон

14:30 – 16:00

Представяне на писателя Офейгур Сигурдсон, Исландия
Модератор: Айгир Сверисон

16:00 – 17:30

Представяне на поетите Владислав Христов и Иво Рафаилов
Модератор: Силвия Чолева

19:00 – 20:00

Закриващо събитие : Концерт - камерна музика от Скандинавския север, организиран от Посолството на Кралство Дания, Посолството на Кралство Норвегия, Посолството на Финландия и Посолство на Швеция
в Национална художествена галерия, пл. Княз Александър I, 1


В рамките на Фестивала могат да се видят и трите изложби:

“Усмивката” – фотографии на известни писатели, посетили България
Фотограф: Владислав Христов
13 - 30 ноември в + това, 9 - 14 декември в НДК, 3-и етаж


“Линия, която разказва” - скандинавски дизайн на книгата
Куратор Рада Якова
Експозиционен дизайн – Петър Захаринов
9 - 14 декември, НДК, Мраморно фоайе


“Туве Янсон – живот и творчество”
Проект на Посолството на Финландия в България
9 - 14 декември, НДК, Мраморно фоайе


Всички събития на Фестивала са със свободен вход (с изключение на филмовата програма, реализирана в партньорство с кинофестивала “Северно сияние”)
За работилниците се изисква предварително записване на office@literaryfest.org

Тия се оказа, че съм станал класически консерватор ;), затова днешният ни пътепис ще бъде библейски – за апостол Павел и намиращите се съвсем близо до България град Филипи

Приятно четене:

Филипи, Гърция

Апостол Павел и филипяните

На поклонение сред руините на величествената църква (Базилика В) издигната в памет на първата християнска църква в Европа създадена от апостол Павел тук във Филипи (Filippi),Северна Гърция през 50г.сл.Хр.

Мощно земетресение е разрушило купола на църквата наскоро след като била издигната в 560г. Бурените превзели това свято място, а не българите.

С идването на турците към пейсажа със стърчащите колони (Direkler) се добавили и минаретата в околните помашки села.

Но да се опитаме да разкрием

мисията на апостол Павел ( Παυλος)във Филипи

Гръцкият историк Апиан описва Филипи като врата между Изтока и Запада или първият главен град в провинция Македония с пристанище Неаполис . Като римска колония Филипи или Августа Юлия Филипинесис се радвала на специални предимства според David Padfield като:

1. Libertas или самоуправление.
2. Immunitas или свобода от неуважение към императора.
3. Jus Italicum или граждански права на жители на Италия, включително на Римско право, облекло, монети и празници.

Тук естествено във Филипи според проф.дпн Пламен Радев, а не във Филипопол (Пловдив според д-р Асен Чилингиров) през 50 г. сл.Хр. стъпва за пръв път на европейска земя апостол Павел, бивш римски офицер.

Колко е хубаво да си вирнем патриотично носа пловдивчани, но истината ни е по мила и да не се излагаме като комшиите и да спорим за произхода на тракиеца Орфей или Александър Македонски.

Мозайката с маршрута на мисионерското пътешествие на Апостол Павел, както е описано в Библията, в Деянията на Апостолите, глава 16 цитирана по долу в курсив.

Видението на апостол Павел

„8. И като отминаха Мисия, слязоха в Троада. (Троя)
9. През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!

10. След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.“

Първата стъпка на апостол Павел в Неаполис (Кавала)

„11. И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,
12. а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.“

Срещата на реката. Стенопис от новата църква.

„13. А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.“

Апостол Павел, като бивш евреин под име Савел (Саул, ивр. שאול), търсел заедно с другите братя местната синагога, като според обичая си първо там проповядвали благовестието. Очевидно е, че не е имало синагога във Филипи, понеже еврейската общност не е била толкова голяма. При търсенето си обаче четиримата мисионери открили, че извън града е имало място за молитва (ст. 13). То е било до река. По принцип синагогите са били строени близо до източник на вода заради ритуалните умивания, но текстът никъде не споменава, че това е било синагога. Присъстващите на това място са били група жени. В диаспората жени езичници са били доста привлечени от юдейската вяра и такива последователки са били наричали „богобоязливи”.

Кръщението на реката. Стенопис от новата църква.

„14. И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
15. А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.“

Както често се случва при богобоязливите хора, нейното сърце е било подготвено от Бог за думите на Павел, че Бог приема всички в Исус Христос. Тя отговорила на тези думи с вяра и е била покръстена. И не само тя, но и целият й дом са взели водно кръщение. Това, че целият дом се е кръстил, ни показва, че Ранната църква се е събирала по домовете.

Лидия е описана като продавачка на пурпурни платове от Тиатир. Град Тиатир е бил част от областта Лидия, която пък е била част от римската провинция Азия. Лидия най-вероятно не е било нейното истинско име, но името, с което е била позната във Филипи е Лидийката (както ние казваме варненка, софянка и др.). Лидийският регион е бил известен със скъпата пурпурна боя добивана от морски раковини и използвана за багрене (боядисване) на луксозни и царски одежди (багреници). Лидия е била доста богата жена, имала е собствена къща и прислуга. Най-вероятно тя е била един от основните спонсори от църквата във Филипи на служението на Павел.

Немски пастор

Немският пастор протестант проповядва край реката, където е покръстена първата европейка – св.Лидия. Tова свято място е на 2 км от Форума на Филипи.

Американските евангелисти пеяха химни наблизо

Богородице Дево, радуйся

В този импровизиран християнски концерт се включи и нашата православна група с молитвата „Богородице Дево радуйся“.

Богородица

Богородица животоприемен източник, мозайка над олтара на новата църква.

 Отец Дончо изнася проповед за първото кръщене в Европа.

„16. И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19. Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.

Вторият епизод в Деянията е свързан с изгонването на зъл дух от една робиня. Момичето очевидно е било смятано за ценен източник на приходи, понеже е имала много собственици (ст. 19).

Гражданите на Филипи били много суеверни и подвластни на врачки като Ванга. Някои от тях са били готови да дадат много пари, за да чуят предсказанията на момичето. Силите на момичето му дали възможност да прозре истината за Посланието на Павел и тя започнала да ги възвеличава като „раби на Бога Всевишний, които ни възвестяват път за спасение” (ст. 17). Явно, омръзнали му тези думи и това свидетелство, Павел изгонва духа в името на Исус. Духът изчезва, с това изчезват и предсказателните способностина момичето,а с това спират парите за нейните господари. Злобната реакция на клевета и отмъщение е неизбежна в тази драма.

1. 
   И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
   21. и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
   22. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;

Сцената става интересна. В римска колония – малък римски остров сред македонското море, пълен с римски законници, римска полиция и ръководена от римския закон. Иронията се показва във факта, че съдиите са тези, които нарушават закона, като заповядват боя на двама римски гражданина, без дори да бъдат изслушани. Съдебната система е била корумпирана.
Трябва да се обърне особено внимание на обвиненията отправени срещу Павел и Сила (ст. 20–21). Не е имало нищо нелегално в това да си евреин, така че първото обвинение автоматично отпада. Това, което накарало законниците да предприемат действия, били думите „проповядват обичаи, каквито ние,като римляни, не бива нито да приемаме, нито да пазим”. По принцип и това не е страшно обвинение, но за горди граждани на римската колония Филипи или националисти това е можело да се счита като патриотична обида от чужденци.

Апостолите в затвора. Стенопис от новата църква.

3. 
   и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
   24. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
   25. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.“

При римското управление някои от държавните служители са били роби. Най-вероятно такъв е бил и тъмничарят. Споменаването на пеенето на Павел и Сила посред трудностите е важно. Пеенето е един от най-силните начини на свидетелстване за християните.

Веднага след театъра на Филип е едно от раннохристиянските чудеса на Филипи – гигантската базилика А (позиция 6 на картата) построена около 500г.. Според проф.Румен Овчаров това е огромна трикорабна сграда с размери 130/50м. В просторния двор са налягали стълбове в коринтски и йонийски стил, част от великолепната колонада.

След като пресякох отново шосето на връщане в лявата страна до оградата намерих „Затвора на апостол Павел“ или (позиция 8 на картата) на запад от базиликата А.

Тъмницата представлява килия, част от изоставена римска цистерна, която по-късно е превърната в параклис.

Освобождението на апостолите. Стенопис от новата църква.

Когато удря земетресението и оковите на затворниците се развързват, Павел и Сила не избягват. За тях двамата свидетелството за Христос е било по-важно от физическата им безопасност.

„26. Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27. А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28. Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29. Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31. А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.“

Отговорът на Павел е единственият, който винаги дава. Спасението зависи от едно нещо само: вяра и доверие в Господ Исус. Във Филипи е имало храмове на много божества римски (Юпитер), египетски (Изис) и тракийски (Кибела) но само един Господ може да спасява – Господ Исус Христос. В тази история виждаме отново, че целият дом взима водно кръщение. Първо, Павел споделя благовестието (ст. 32), второ – всички повярват (ст. 34), и след това всички биват кръстени (ст. 33).

Затворът на Павел

Разрушената стена на цистерната ни разкрива параклиса отвътре.

„32. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34. и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
35. А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
36. Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.

Важно е да отбележим радикалната промяна в отношението на тъмничаря към Павел и Сила. Първо, той им промива раните (ст. 33). Това ни показва, че преди, когато са били вкарани в затвора, той не е направил това. Направо ги е оковал във веригите заедно с непромитите им рани от боя. Разбира се, и той бе измит – измиването на новия живот, което символизира водното кръщение. След това им приготвил да ядат и сега от врагове те са станали братя в Христа.

Авторът

Доволен съм,че споделихме радостта да посетим това най- близко до нас библейско място – Филипи.

37.Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.

38. Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
39. И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.

Защо съдиите променят присъдата толкова бързо, не е ясно. Вероятно земетресението ги е убедило, че Богът на Павел и Сила трябва да се вземе на сериозно! Павел казва на войниците, изпратени да ги освободят, че със Сила са римски граждани. Това променило всичко. Филипи е бил град, в който гражданите му са се гордеели с това, че са римска колония. Те са злоупотребили с властта си, като са се отнесли с римски граждани така, сякаш не са били такива. Защо Павел споменава гражданството си чак сега? Вероятно предния ден врявата е била толкова голяма, че не се е сетил за това. Може би да е казал, но никой да не му е повярвал. В империята законите са били строги – ако някой излъже, че е римски гражданин, той е бил убиван.

Другият въпрос, който е по-важен, е защо Павел не си е заминал с мир, както го бяха помолили (ст. 36). Защо се заяде? Вярно е, че беше прав – правата му като римски гражданин бяха нарушени. Градските съдии е можело да загазят жестоко заради тази грешка. Павел е бил загрижен за младото християнско общество и неговата репутация. Той е бил затворен като християнин, въпреки че е бил прав. Той не е искал да създава прецеденти в съдебната система. Павел е искал да оправи нещата, а именно че той и християнското послание, което проповядва, са били оневинени и че са получили официално извинение от съдиите. В посланието си Павел напомня на филипяните за страданията и насилието, което той бе преживял при тях (1:29–30). Той ги окуражава да не се страхуват от опонентите си, а напротив, да останат твърди в благовестието (1:27–28).

Апостол Сила и св. Лидия и дяконисата Посилонсия, мозайка от новата църква.

„40. А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.“

Новата осмоъгълна църква.

Това е историята за основаването на първата християнска църква в Европа. Апостол Павел е обичал особенно християните във Филипи; и той им пише в посланието си повече като приятел, отколкото като човек, който има духовна власт над тях. Павел посещава Филипи още два пъти. Любовта между тях е взаимна, а покръстените му пратили два пъти пари, за да му помогнат. Амин!

текст: инж.Цветан Димитров, Ден на християнското семейство, 2014

снимки:Цветан Димитров

източници:

1. Лука, Деяния на апостолите.
2. Павел, Послание към филипяните.
3. Георги Гърдев, Основаване на църквата във Филипи, 2011
4. David Padfield, Biblical city of Philippi, 2005
5. Bozman, Filipi ili Filipopol-kriticeski belezki.

Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:

Континентална Гърция

Още пътеписи от близки места:

1. Филипи, Гърция: По следите на българите и тракийците
2. Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/ (край Сер, Гърция)
3. Тасос, а покрай него и Кавала и Филипи за Великден
4. Информация за пътешественици: Гърция забранява пушенето
5. Халкидики – пролетно море в Гърция
6. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
7. Охридското езеро и Мала Преспа (Македония и Гърция)
8. На плаж в Гърция – дайте акъл!
9. Изложба Нашите в Гърция
10. Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой
11. Западни Балкани 2006 – 1 част – Гърция
12. Kaньонът Горгопотамос (Гърция)

Цитирам UNICEF:

Всяко четвърто момиче в света е жертва на физическо насилие (УНИЦЕФ). В България 3632 случая на насилие над деца (предимно в семейството) са подадени през 2013 г (АСП). Всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие (Агенцията на ЕС за основните права). Все още обаче, повечето случаи на насилие в България не се сигнализират и остават скрити.

В Бългрия имаме много сериозен проблем. Осъзнах го преди няколко седмици под злощастният разговор дали е ок публично да се използва израза “за по-добро семейно насилие”. Нямам да давам линк, но кратко и ясно НЕ! Не е ок!.

Но това, което най-много ме притесни тогава беше реакцията на някои жени. Защото, ако жени не могат да изпитат разбиране и съчувствие към други жени, просто няма кой. Не мога да повторя казаното, затова си направих скийншоти.

Това са истински мнения на истински жени публикувани във Facebook относно домашното насилие. Тези жени намират за допустим израз като “за по-добро домашно насилие”.

Когато обяснявам защо тези теми са важни за мъжете казвам, че всеки мъж е син, съпруг, брат, баща и това може да се случи на жените, които той обича. Уви нямам какво да обясни на жени, които намират за нормално насилието над други жени.

ПП: Заманзах имената по най-левашкия начин, но мисля, че е по-добре да не виждат.

Специалистът по онлайн имидж и корпоративна онлайн репутация Момчил Марчев от www.ods.bgв едно интервю без цензура, но с хумор сатира забава.

Зрасти Момчи, как е„аз дишам, работя, живея“ и …?
.. стихове пиша, тъй както умея. Къде ли съм споменал, че това е любимото ми стихотворение? Опасен човек си ти, имаш страхотен индивидуален подход към всички. Как го правиш, лесно ти е … като да намираш четирилистни детелини всеки ден, или?

Ами рисърч диги друже, опит, много живи интервюта, много прайм тайм:)

Да, завиден опит, завидно визионерство, поклон пред свършеното и наченатото …

Понеже ще поговорим за репутация, дай един плавен преход – кое подклажда агресивното говорене и действие в интернет, сякаш е мода, която залива?
Ха, сега да видим как и аз съм се подготвил. Ти си го казала тук ясно, няма за добавяне – http://smiling.webreality.org/blog/?p=7154

страх, расизъм, медии, липсата на образование, идеология…

Това е диги израз на необузданата енергия подобно на тази във футболното хулиганство офлайн например, геймърството с недоспиване в стил „шутър мания“.

Да, и троловете в интернет „цивилизоваха“ хейтърите, дадоха им отчасти принадлежност, употребиха ги ако щеш. Да, доста некадърно и „купено“, в стил всеки чел, не прочел, но да се хвърли, стартира тази услуга ORM в България и то с чисто политически слугинажки подтик.
Нещо като родено от протестите и недогледано хилаво дете на политическите централи. Протестите се раждат от FB, дай да си направим лоби във фейсбук. Даааа ама не, това не е медиен комфорт в PR 1.0 среда, а среда като витално, демократично и свободно слово.
Това не се разбра навреме, жалко, доста глупост и спам се произведе…

Каква е формулата на успеха в ORM?
SEO 2.0 + PR 2.0 са двете водещи дисциплини, които колкото повече се влияят от това, че в нета все повече си е „Властта на хората“ / WEB 2.0 среда.

Подаване на на ръка и успешно взаимодействие на две поколения – класически рекламисти и PR-и и дигиталната младеж като нас. Има и единични кадри с хибридни познания, но си трябва и колектив, неизбежно е. Тука малко може да се по философства и за петата власт – формиране на мнение и влияние в WEB 2.0 среда, но да не отиваме чак токова далеч, да оставим социалните антрополози да се изкажат.

Някак пишеш като сойка Присмехулка, нали и ти си от ORM отбора?
Да, така е, доброто при мен беше, че бяхме добра SEO агенция и минахме плавно SERM (Search Engines Reputation Management) моментите поне плавно.

PR – ските моменти – от самото начало имахме добра симбиоза с хора от бранша на „класиците“, но както и ти знаеш, тука боя си е бой, къде с перо, къде с тролосили, къде с черен пиар. Доволните клиенти само могат да ни дават оценка.

Е те клиентите за репутация са едни сладкодумнии?
Е да, така е, не се афишират, но далеч не всички са от задкулисия, кръгове и централи, вече има и доста лекари, архитекти, строителни фирми и т.н.

Нещо в епилог да кажеш?
Много ти благодаря за множеството възможности, които ми даде да се изявя в последите месеци. Възхищавам се на многоликостта на уменията ти и добрия тон. Признавам, уча се от теб

Благодаря ти за това интервю!
И аз.

ORMили Управление на онлайн репутацияе относително нова за страната ни услуга и напоследък става все по-модерна, все повече чуваме за нея. Затова днес ви представям записа от един разговор, който проведох с Момчил Марчев – специалист по дигитален маркетинг и управление на онлайн репутацията, – за да сподели малко повече за тази дисциплина.

Здравей, Момчил! Радвам се да се срещнем отново и да ми разкажеш за онлайн репутацията.

Здравей Майк, пак тая прекрасна усмивка, за мен е удоволствие винаги да говоря с теб.
С нетърпение очаквам твоите soft skills курсове, където да разкриеш твоята профилактика на духа и трика с разпределението на енергията за деня – за много хора предполагам си легенда с магията за винаги тоталното добро излъчване.

Благодаря. Сподели сега с моите читатели какво е това животно „Управление на онлайн репутацията“ и има ли то почва у нас?

Като кратка дефиниция – Управление на онлайн репутация е процес на мониторинг и проучване на това, което другите хора мислят и говорят за вас и бизнеса ви в дигитална среда; след изграждане на систематика и стратегия, въз основа на анализ се предприемат действия за гарантиране на консенсус, между фирмата и клиентите й и се работи до ясен превес на положителния изказ за нея.

Делене едно (по навременност): репутацията бива превантивна, кризисна и черна. За съжаление у нас, превантивната е в паралел със здравеопазването ни, завидно зле, десетки пъти по ниска от нормалните държави, с нормален индустриален дух и положителен търговски баланс, бедни сме си и не се себеуважаваме.

Репутационните тролосили, само в криза, неумело, тромаво и на принципа „Видяла жабата, че подковават коня, та подала и тя крак“, включая политическата. А същевременно имаме обаждания от западни компании, които искат да пробият на BG пазара, които не започват офанзивен маркетинг, без преди това да е трасиран пътя им от превантивни ePR действия. Да, PR-а изпреварва маркетинга в наше време и то най-вече в мрежата, където все повече се формира мнение, познаване, че и ангажираност към бранд (гъвкавостта на средата WEB 2.0 предполага това като правилно поведение).

Делене две (композитно): SEO 2.0 + PR 2.0. За по-подготвените SEO 2.0 e на има-няма годинка и главната разлика от 1.0 (като си говорим за животни :-) ) е, че Пингвин 2.0 доведе до революционните промени в оптимизацията за търсачки и до истинското влизане на SEO в WEB 2.0 среда. За любознателните – ето една сравнителна таблицамежду SEO 1.0 и SEO 2.0.

За PR 2.0 ще си позволя да направя една препратка към едноименната книга. Като цяло в PR 2.0 се потребяват новите инструменти, наложили се в средата на двупосочната комуникация WEB 2.0 – блогове и форуми с коментари и вътрешна връзка за комуникация, фийдбек системи, отворена риълтайм система за въпроси и отговори, социалните мрежи и медии, букмарк социалките, RSS технологията, аудио и видео подкасти, видео каналите, сайтовете за разполагане на снимков материал, нови средства за онлайн проучване и анализ.

ORM само на големите фирми ли е работа или всеки човек трябва да го прилага? Можеш ли да кажеш с няколко думи защо е важно за фирмите и защо за отделния човек да се грижи за онлайн репутацията си?

Доста се потрудих да намеря най-добрата статистика за това, какво интересува хората преди ползване (или за формиране на мнение за ползване) на услуга и преди пазаруване на стоки. Ето подробно в този PDF.

Артикъл ревютата и мнението на приятели са силните фактори – нещо като активна социализация и офлайн и онлайн, в полза на от имане на вярна, автентична информация. Иначе казано – общуването офлайн с цел пресподеляне на опит и алгоритъмът за грамотен рисърч онлайн, оформят потребителската култура на съвременния човек.

Има една поговорка в маркетинга, че лоша реклама няма. Трябва ли да се притеснява един бизнес или една политическа партия, че някой пише злобни коментари в медиите против тях? Имам предвид платените тролове.

„Няма лоша реклама“ е малко мисъл от WEB 1.0 за медийна среда, не предвижда „Властта на хората“, а от това недоразбиране може да стане голямата турболенция, която да завихри в лоши, нежелани думи и факти бранда ни, да неглижира името ни.

Ето пример за класика от миналото – медия излъчва жлъчен коментар за фирма. Минава време, фирмата мисли реплика. Времеее, цък, цък цък, реплика, цък, цък… следва опровержение, ако е в преса, минават два дни (тактовата честота на вестника е ден, брой). Представете си сега динамиката, която Фейсбук като платформа обезпечава за тази битка онлайн. Телевизията, нека я сложим по бързина за реакция по средата.

Въпроса ти е за медиите, Интернет е среда, не медия– затова говорим, ето акцента на писанието ни :-)Ефектът на доминото в среда, а не в медии, каквато е WEB 2.0 средата, е честа злочеста съдба, не можем да оставим нещата да се саморамковат, уталожат, самооправят.

Троловете, тролосилите, масовостта, всички на нож – това само доказа, колко работна сила иска една добра репутация, сведе се обаче до масовост, количествен фактор, визуализация на страха на поръчителя – той е доволен да види войска, много хора, „напълва му окото и душата“.

Да, но се иска и качество, на „шапката“ (SEO, SMM, e-PR специалисти) и менторски състав на самите тролове, персонална грижа за тяхната грамотност и умеятност на действие в мрежова среда.

Каква е разликата между онлайн репутацията и репутацията в общественото съзнание и в медиите?

Това отново е въпрос като – добре ли е, че Теодоси Спасов популяризира така нестандартно българския фолклор, добре ли е, че Ванеса Мей прави класическата музика достъпна за по-широка публика?

Новото просто идва, неизменно, формата му е заливащ, мултимедиен, неизчерпаема сила на формата и способите за изява, работи 24/7, за и против вас, не мирясва, витално – колосално е.

Старото остава, с него се работи, тежко му на този, който пренебрегне телевизията в България. Понеже въпроса е за съзнание – то „Избори не се правят само със София“ – провинцията изцяло се радва на телевизията и радио присъствието. Самата публика е застаряваща, не е проблем на разпространение. Всичко това е проблем на една политическа репутация.

Ти като стар рокаджия сигурно често си се замислям за разликата между американската и английската музика – като явление, като ценности, не като лансиране и пряко финансиране (и двете нации го правят с пари). Защо на Боно баща му го заклева – „Не ходи в Америка …“?

Според мен това какъв си в медиите като тотален имидж, граденото с години, вече не е това, което беше, паметници падат или ги оцветяват, точно младежи проходили и образовали се на запад (част от обществото бе на тяхна страна).

Има една българска поговорка „Всяко чудо за три дни“. Можем ли да я прилагаме и към онлайн репутацията? Голяма работа, че някой вдига шум около нас – нали след три дни (образно казано) всичко ще бъде забравено?

А, неее! Google има кеш и страниците се индексират, няма отърване. Троловете не спят, а вестниците се печатат вечер :-)

След рафиниране на способите за репутация, тя ще стане „елегантна“, няма да се вижда така натрапчиво, „елфи с нежни трели на арфа“ ще вменяват имиджа за Вас, ще се играе на тънката струна на вторичните и третични асоциации. Едва ли някой се съмнява, че ще достигне корифейството на медийните специалисти. В САЩ вече от 10 години има специалисти по ORM.

Превантивната репутация ще изпреварва офанзивния маркетинг в много индустрии, на които това й отива. Скоро идва ерата и в дигиталното на принципа заложен в книгата „Залезът на рекламата и възходът на PR“.

Благодаря ти!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Бях дете, но помня.

Въпросът, с който свързвам гола на Сираков от Мексико 86: „Кога ще можем пак да ядем салата?“ Майка ми е инженер-химик, но не знаеше отговора. Той беше известен само на много тесен кръг хора, а ние не бяхме сред тях. Пътуванията по Подбалканската линия асоциирам с командата: „Затваряйте прозорците! Наближаваме медодобивния комбинат.“ Смътно си спомням посещенията при роднини в Русе, но една особеност няма как да забравя. В разговорите им ежедневно се промъкваше ключовият въпрос:

Ще дишаме ли днес?

Ти помниш ли тези неща? Ако „Да, ама живеехме по-добре и природата беше запазена“, значи е време да ти припомня, че май здраво те е ударила амнезията. С теб ще си говорим по-надолу. Ако „Не, ама баба каза, че токът и хлябът били евтини и нямало толкова боклуци“, значи трябва да прочетеш това. За да разбереш колко богат си днес. Защото си свободен и живееш в една по-добра страна от тази, в която израснах аз.

Мислиш, че днес въздухът е по-мръсен, защото в Европа е по-чист и медиите непрекъснато ти го натякват?

Я си спомни как беше тогава…Как изглеждаха районите около всеки циментов завод? Как изглеждаше небето в посока Кремиковци? Рядко се виждаше, май? А как миришеше по градовете и полетата около химическите заводи? Как работеха ТЕЦ-овете? Да не би да имаха адекватни филтри и сероочистки? А помниш ли дупките в гащите, които майка ти простираше на балкона в наситената с киселини мъгла? А миризмата на нафтовата печка вкъщи? Или сте били на въглища?

Да, за колите си прав – много са днес и доста пушат. А помниш ли, че тогава всички бяха само на бензин? Просто целият СИВ не можеше да произведе един свестен дизелов двигател. А в един момент почнаха да го наричат безоловен бензина. Днес просто няма друг и прилагателното „безоловен“ стана излишно, но едно време също нямаше – всичкият беше силно „оловен“ и много по-отровен.

А онова, астматичното момче от София, Девня, Димитровград, Пловдив, Гълъбово, Бургас, Златица, Враца, Русе – избери си, изтезаван от народната промишленост, град, което дойде в 3-ти клас? Защото родителите му бяха направили невъзможното, за да бъдат разпределени и трудоустроени на малко по-чист въздух. Искаха просто да живее, нищо повече…

Реките били чисти, казваш. Колко точно пречиствателни станции имаше тогава? А колко от тях имаха вторично и третично стъпало или инсталация за оползотворяване на метан? А сметищата? Нали не си представяш, че имаха геомембрани, които да ги изолират от подземните води? Какви изолации, те си бяха просто планини от боклук! Всъщност, сега се сещам, и твоите съседи ли обръщаха кофите зад блока, директно от седмия етаж?

А торовете и пестицидите по полята, които се пръскаха без ограничения, защото не струваха нищо?

Къде мислиш се озоваваха те? На народната трапеза или… просто в реката.

Живеех в блок, който гледаше точно срещу Тунджа, а на другия бряг беше „Родопа“ – местната кланица. Цветовете на реката се изменяха във всички червени оттенъци на дъгата, а гледката на стотици чайки, които дебнеха поредното изпускане на смесица от кръв, кости и вътрешности, си беше ежедневие. Хайде, сети се! Сигурен съм, че и ти имаш подобни спомени. Я за Места след Разлог, за Искър след София, за Струма след Перник, цялата Тополница, Луда Яна, та даже за Дунав след Свилоза… Боже, успявахме да оцветим дори такава голяма река като Дунав…

Морето било супер, казваш. Върни се два абзаца нагоре и си помисли социалистическото тяло имаше ли отделителна система или работеше безотпадно? Дизентерията и хепатитът си бяха нормални по пионерските лагери. А помниш ли колко често морето изхвърляше едни такива меки, черни парченца, които се залепяха по ходилата и после ги търкахме сума ти време, за да се разкарат? Миришеха малко като нафтовата печка. Напоследък трудно се намират и не мога да покажа на дъщерята. Ако видиш, обади се!

Природата била много запазена по време на социализма, казваш.

Ти си голям любител на птиците, нали? Помниш ли Драгоманското блато тогава? А-а-а, хвана се! Драгоманското блато го нямаше, беше си просто поле, също като много други блата, езера и стари речни легла, които социалистическата любов към природата дренира и пресуши. А Сребърна, единственото, оцеляло от този „геноцид“, крайдунавско езеро? За малко съвсем да се стопи, добре че дойдоха промените и направиха канала. Най-големите ни езера, Бургаските и Варненските, си бяха мъртви от замърсяване… А днес живеят.

Дивите животни, според теб, са били повече, а сега са останали само по телевизията. Помниш ли учителката по природознание? Все повтаряше: „Човекът ще победи природата!“ и обясняваше разликата между вреден и полезен дивеч. Та хищниците бяха вредни. Затова войната срещу вълците започваше с пропагандата от бебешкото креватче и завършваше със стрихнина в труповете на овцете. В началото на 80-те отделни двойки оцеляваха само зад кльона, на ничия земя. Днес са във всички планини. А мечки имаше повече на синджири из улиците, отколкото на свобода. Спомняш ли си как „танцуваха“, а ние ги ръчкахме за бис…

Да, другарю, времената бяха жестоки, както към хората, така и към животните.

А чувал ли си, че и рисове има вече? Не знаеш какво е рис ли? Сладък горски котарак, нещо като малък леопард, но с къса опашка и смешни ушички. Днес са тук и ще останат, защото пандата ги пази. Искаш и ти? Помагай!

Горите, казваш, ги изсякоха. Във Фейсбук ли го пише? Разходи се из дълбоката провинция – Предбалкана, Родопите, Странджа, Краището. Да, ще видиш сечища. Обаче ще откриеш много повече призрачни места – къщи, обществени сгради, фабрики, улици, пътища и цели села – завзети от дивото. Дървета, които се издигат от пода, през тавана и над покрива, увивни растения, храсталаци, змии, гущери и прилепи… Уникални са!

А знаеш ли каква част от пустеещите земеделски земи сега са завзети от гората? Голата сеч, която днес е скандално престъпление, достойно за всеки сутрешен блок на национална телевизия, тогава си беше правило. Съвсем контролирано и по петилетен план се извършваше мащабна сеч на наистина големи територии. Как иначе щеше да кипи безсмислен труд в хартиените и мебелните заводи? Вярно, после се залесяваше, но естествено с неестествени видове. Важното беше да има дървостой, не гора… Схващаш ли разликата?

Помниш ли Синята лагуна? Не филма, а онова страхотно езеро, на което се любувахме през затворените прозорци на влака между Златица и Пирдоп. Все питах мама защо никой не се къпе там. А тя ми обясняваше, че чудният му цвят бил заради отровите. Е, сега там има гора. А големият комин отдавна не пуши, но заводът произвежда много повече, а онзи ден тръгна и третата пречиствателна станция. Все още има градове без пречиствателни станции, а там – вече три и явно не чакат някой в Брюксел да им сертифицира разходите.

Няма я бялата пелена край циментовите заводи, а новият ТЕЦ край Гълъбово даже няма един нормален комин. Можеш ли да си представиш, другарю – ТЕЦ без комин? Не може да бъде, викаш – това е все едно икарус без ауспух! Да, ама може – вече не им трябват дълги комини, защото емисиите им са в порядъци по-малко. А в София вече има автобус без ауспух и нашите деца ще живеят в един по-чист град без да се налага родителите им да бягат.

Енергийна ефективност, ВЕИ, ресурсна продуктивност, продуктова отговорност, екологична отчетност, разкриване на информация и данни, въглероден отпечатък…Не помниш ли – парното до дупка, печката на мах, а прозорецът го няма? Те премълчаха Чернобил, ти питаш за въглеродни емисии? Много си се разглезил с тази интернет демокрация.

Вярваш само на официални данни?

Мислех да ти спестя цифрите, но щом държиш… Общите емисии на всички значими замърсители на въздуха (прах, СО, SO2, NOx, NH3, H2S, летливи органични съединения…) в България са намалели с 60-80%, а на тежките метали – с над 90%. Днес водите се замърсяват много по-малко с органични отпадъци, азот, фосфор, тежки метали, хлорни съединения, пестициди, а качеството им е в пъти по-добро. Горите са се увеличили със 7 000 кв. км. (>20%). Да, това са млади гори, далеч от качествата на вековните, но ръстът е равен на площта на Софийска област. Хората в селата са намалели от 3.1 на 1.9 милиона, а хиляди махали просто не съществуват, тоест дивите животни разполагат с много повече естествени местообитания без значим антропогенен натиск.

Над 35% от територията на страната има някакъв статус на защита спрямо под 5% през 1989 г. Спадът в популациите на едрите бозайници и птици е овладян, а много от тях вече нарастват. Животни, които смятахме за безвъзвратно загубени, се завръщат. България е сред водещите страни в света по относително намаление на емисиите на парникови газове. Днес сме на около 50% от емисиите през 1988 г., енергийната и водната продуктивност на индустрията са скочили 3-4 пъти, а делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление надминава 16%. В края на краищата през 2014 г. сме на 41-во място в световния Индекс за състоянието на околната среда (EPI), което е много по-добро от класирането ни по богатство (БВП/човек).

Не, съвсем не ти казвам, че сме достигнали върха на сладоледа. Все още има много какво да се направи. Изоставаме в сравнение с Чехия, Естония, Словения, да не говорим за Западна Европа. Въздухът и водите ни са по-мръсни, имаме твърде много незаконна сеч и бракониерство, презастрояване по морето и планините, загуба на ценни местообитания; оползотворяваме твърде малко отпадъци, а тепърва трябва да изграждаме адекватни сметища, пречиствателни станции и да оправяме бакиите, наследени от Народната република.

Как да ги стигнем, питаш?Графиката показва моя отговор:

Повече икономическа СВОБОДА
която се изразява в следните 4 измерения: върховенство на закона; ограничена намеса на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари.

Състоянието на околната среда в България днес – въздухът, водите, почвите, природата – е много по-добро, от това преди 25 години. Дължим го на свободата – свободни хора, които искат да живеят по-добре и осъзнават личната си отговорност и свободен пазар, който безмилостно наказва всяка неефективност, създава нови технологии и решения за всеки проблем и осигурява богатството, което ни дава възможност да искаме, можем и очакваме повече.

В заключение, приятелю, се надявам спомените ми за доброто старо време, комбинирани с рационални факти и аргументи, да са били достатъчно ярки и убедителни, независимо дали помниш социализма или не. И след прочитането на този текст да се радваш повече на свободата си и нейните екологични измерения. И да искаш повече!

Автор: Боян Рашев
Статията е публикувана в специалната тема на „Дневник“ „25 години без Стената“.
Визитка на автора: Боян Рашев е управляващ партньор на denkstatt България, подразделение на базираната в Австрия международна консултантска фирма по устойчиво развитие.

В 90-то СОУ “Ген. Хосе де Сан Мартин”в Люлин започва дарителска кампанияза набиране на средства за ремонт на помeщение в училището, в което ще започне дейността си Младежки кариерен център.

Центърът е единствен по рода си на територията на Западна София, който ще предлага кариерно консултиране и професионално ориентиране и ще работи напълно безплатно. Фокусът на работата му ще бъде върху предприемчивото, но няма да се ограничава само до една тема.

„Кариерното ориентиране може да бъде подходящо за всяка възраст. Човекът има нужда да открива своите дарби, възможности, таланти и потенциал във всеки период от развитието си. Темата засяга децата още от 1-ви клас, макар че обикновено си мислим, че професионалното ориентиране става след 7-ми или след 12-ти клас. Напротив, аз считам, че това е задача за целия живот на човека.” – споделя г-жа Емилия Иванова, Директор на 90-то СОУ “Ген. Хосе де Сан Мартин”.

Младежкият кариерен център има нужда от 6000 лв. за ремонтна помещението. Ако искаш да станеш част от кампанията, изпрати дарителски SMS с текст на латиница DMS KARIERA на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и Mtel).
За абонати по договор с Tеленор, VIVACOM и Mtel цената на 1 sms е 1 лв. За потребители на предплатени услуги на трите мобилни оператори цената на 1 sms е 1,20 лв. с ДДС. За реален акт на дарение се счита плащането на дарителските sms към мобилните оператори, а не тяхното изпращане.