В бизнес-центъра на Виваком в подлеза на метростация Сердика в София работи едно скромно момче. Казва се Веселин Александров. Обслужва клиенти и го умее добре, за разлика от много други негови колеги, включително такива, които са ангажирани с корпоративни клиенти и които много скоро ще станат "герои"на един мой трагикомичен диптих, озаглавен "Поуки и изводи от две раздели с Виваком", и които през последните месеци успяваха единствено да обтягат нервите ми, както и тези на мои колеги с обяснения как от тях нищо не зависи. Но за тях друг път, понеже не заслужават да цапат и този текст.

Та това момче не просто може да обслужва клиенти, той може да преподава как се прави - особено когато компанията зад гърба му е направила всичко възможно да вбеси клиентите си до степен да са готови да стрелят на месо. Прави го въпреки незначителността на силите си - с тиха въздишка заради абсурдността на ситуациите, в които се оказва поставен. По най-естествения начин - влизайки в обувките на клиента, проявявайки човещина и съчувствие, което неговите колеги, ментори и началници очевидно са забравили. И накрая каза едно обикновено "Извинявай!", което тежи много повече от целия претенциозен бранд зад него.

На мястото на Telenor и Mobiltel бих изпратил веднага някого в подлеза на метрото - да го намери и да го открадне за служител, защото Виваком определено не го заслужават!

ХродиСоПнОПОрскОтО ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ на РОси прОдъНМава къП ТрОгир. мърватската част От ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž СапОчнахПо с Đ”ŃƒĐąŃ€ĐžĐ˛Đ˝Đ¸Đş и цонтъра ĐźŃƒ, прОдъНМихПо със ХпНит, а  днос сПо в ТрОгир

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

ĐĽŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ¸Ń

част чотвърта

ТрОгир

прОдъНМонио на ĐłĐžĐťŃĐźĐžŃ‚Đž ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ

От ЯнинскОтО оСорО и ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° Đ´Đž ЛагО ĐœĐ°Đ´ĐśĐžŃ€Đľ и ХакрО ĐœĐžĐ˝Ń‚Đľ ди Орта

автОр: РОсица ЙОсифОва

ТрОгир

УцоНихПо прикаСнО хОтоНчо но тОчнО в ТрОгир, Đ° Ощо пО-дОйро – в ĐœĐ°ŃŃ‚Ń€Đ¸Đ˝ĐşĐ°. ĐœĐ°ŃŃ‚Ń€Đ¸Đ˝ĐşĐ° со наПира на ОстрОв ЧиОвО (otok ÄŒiovo), Đ° тОСи ОстрОв, дотО никОга но гО ĐąŃŃ… Ń‡ŃƒĐ˛Đ°ĐťĐ°, со Đ˝Đ°ĐźĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ на один ПОст Ń€Đ°ĐˇŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Đľ От ТрОгир. Едни От наК-раннито СасоНници на ТрОгир и ЧиОвО йиНи гърци От ĐĄĐ¸Ń€Đ°ĐşŃƒĐˇĐ° в ĐĄĐ¸Ń†Đ¸ĐťĐ¸Ń. То кръстиНи Đ´Đ˝ĐľŃˆĐľĐ˝ ТригОр „Tragurion” – â€žĐşĐžĐˇĐ¸ŃŃ‚ ĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛â€, Đ° ЧиОвО – “Voua” – стадО ĐłĐžĐ˛ĐľĐ´Đ°â€ Đ’ пО-късни вроПона ЧиОвО йиН ОстрОвът на… прОкаМонито, нО тОва Đ˝Đ°ŃƒŃ‡Đ¸Ń… одва в ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń. ТО пък и пО-ранО Đ´Đ° гО СнаохПо – всо Ń‚Đ°Ń. ĐœĐ¸Đ˝Đ°ĐťĐ¸ вроПона, караК! Хога Ń‚ŃƒĐş нарОдът идва на пНаМ.

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ пО свотНО и ТрОгир По спочоНи на ŃĐľĐşŃƒĐ˝Đ´Đ°Ń‚Đ°. ĐŸĐžĐąŃŠŃ€ĐˇĐ°Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° си ОтидоП на ОстрОва, Đ´Đ° со настаниП в ĐœĐ°ŃŃ‚Ń€Đ¸Đ˝ĐşĐ°, Đ´Đ° со ОсвоМиП, Đ´Đ° ĐżĐ°ĐˇĐ°Ń€ŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ ноОтНОМни ноща и Đ´Đ° ОтидоП в ТрОгир на вочорна раСхОдка. РаСхОдката СапОчна тОчнО проди СаНоСа.

Đ˜ĐˇĐłĐťĐľĐ´ къП ТрОгир ОткъП ОстрОв ЧиОвО (сниПкито са От сНодващата ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝)

 

канаНът, кОКтО ĐžŃ‚Đ´ĐľĐťŃ ТрОгир От ŃŃƒŃˆĐ°Ń‚Đ° и ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ° ÂŤĐĄĐ°Đ˝ ĐœĐ°Ń€ĐşĐžÂť в даНочината

Đ ŃŠĐźĐľŃˆĐľ вочо, нО всо Ощо но ĐżŃ€ĐľŃ‡ĐľŃˆĐľ Đ´Đ° со върви. ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ° линия, ĐşĐžŃŃ‚Đž гНода къП Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń ОстрОв и ĐşĐžŃŃ‚Đž ОтвоМда Đ´Đž Парината, Đľ прОстОрна, с два рода паНПи.

ĐŸŃ€Đ¸ тОва в ТрОгир паНПата си расто От саПО сойо си, кактО со каСва. Đ—Đ° паНПито в Чорна гОра навроПотО някой Пи ĐąĐľŃˆĐľ каСаН, чо са къснО нОвОвъводонио, ПаК От вроПотО на сОца. Но Ń‚ŃƒĐş Đľ раСНичнО Саради мекия кНиПат.

ДОПиниканската църква в ТрОгир

„Хвота Đ’Đ°Ń€Đ˛Đ°Ń€Đ°â€ Đľ наК-старата СапаСона църква в ТрОгир (XI вок)

ĐĐ°ĐźĐľŃ€Đ¸Ń…ĐźĐľ одна ŃĐťĐ°Đ´ŃƒŃ€ŃĐşĐ° ĐżĐ¸Ń†Đ°Ń€Đ¸Ń йНиСО Đ´Đž църквата Хв. Варвара. ĐœĐ˝ĐžĐłĐž гОтинО ĐźŃŃŃ‚Đž, пък и пицито иП ĐąŃŃ…Đ° Đ˛ĐşŃƒŃĐ˝Đ¸. ĐŸĐž однО вроПо заваля катО в Đ˜Đ˝Đ´Đ¸Ń проС ĐźŃƒŃĐžĐ˝ĐľĐ˝ пориОд, нО тОва направи вочорта ОсОйонО рОПантична пО някакѩв начин. Ние си ŃĐľĐ´ŃŃ…ĐźĐľ пОд навоса на кръчПата, восоНО ни ĐąĐľŃˆĐľ и гНодахПо как Ń‚ŃŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ° всо пОвочо СаприНичва на пОтОк. ХНод някакво ноОпродоНонО вроПо дъМдът пОчти ŃĐżŃ€Ń и тръгнахПо къП кОНата. ВсъщнОст тОва ĐąĐľŃˆĐľ и одинствонОтО ни ĐżŃ€ĐľĐşĐžŃŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ на пНОщада при църквата Хвоти ЛОронцО – таСи с наК-висОката и Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ° ĐşĐ°ĐźĐąĐ°Đ˝Đ°Ń€Đ¸Ń. ХтрОона Đľ пОчти пот вока и СатОва първОтО ѝ нивО Đľ в рОПански стиН, сНодващОтО – в гОтичоски, Đ° тротОтО – в роносансОв.

Една ĐżĐžĐťŃƒ-ŃƒŃĐżĐľŃˆĐ˝Đ° нОщна сниПка на църквата „Хвоти Đ›ĐžŃ€ĐľĐ˝Ń†Đžâ€

ТрОгир Đľ ПъничкО градчо – кОПпактнО, бяло, сиПпатичнО. ОстрОвчотО, на кОотО со наПира, Đľ свърСанО със ŃŃƒŃˆĐ°Ń‚Đ° чроС ПОстОво. ХНод гръцкито ОснОватоНи на града Đ´ĐžŃˆĐťĐ¸ Ń€Đ¸ĐźĐťŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ, пОсНо воноцианцито, Ń„Ń€Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐˇĐ¸Ń‚Đľ, австриКскито, итаНианцито, ноПцито. Воноцианцито са йиНи Ń‚ŃƒĐş сНод 1420 гОдина. Đ’ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ Нъв Ойачо Đľ йиН сваНон От всички Ойокти сНод първата свотОвна вОКна, кОгатО ТрОгир йиН присъодинон къП първата Югославия От 1918, в ĐşĐžŃŃ‚Đž вНиСат сърйи, хървати и сНОвонци. Едва сНод вписванотО ĐźŃƒ в ĐŽĐĐ•ĐĄĐšĐž проС 1997 гОдина йиНО пропОръчанО истОричоскито сиПвОНи Đ´Đ° со върнат ОйратнО пО Постата иП.

Днос ТрОгир Đľ скъпичкО ĐźŃŃŃ‚Đž, каквитО са впрОчоП и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ даНПатински градОво, нО варианти иПа, дотО Đľ Đ´ŃƒĐźĐ°Ń‚Đ°. А пък СапНатито на хърватито йиНи катО йъНгарскито. От одна гОдина са в Đ•Đ˛Ń€ĐžĐżĐľĐšŃĐşĐ¸Ń съюС, нО вочо пНачат и со ОпНакват наляво-надясно…

ĐŸŃ€Đ¸ĐąŃ€Đ°Ń…ĐźĐľ со в хОтоНа в ĐœĐ°ŃŃ‚Ń€Đ¸Đ˝ĐşĐ° къснО. ОйсъдихПо найърСО прОграПата Са ŃƒŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ¸Ń дон – пОсощонио на ĐŸĐťĐ¸Ń‚Đ˛Đ¸Ń‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ оСора и проспивано някѩде в тОСи раКОн. ĐŠŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° Đ˝Đ°ĐżŃƒŃĐ˝ĐľĐź ĐşŃ€Đ°ĐšĐźĐžŃ€ŃĐşĐ¸Ń път и Đ´Đ° ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ пО ПагистраНата. ЖаНкО Са Шийоник и Са Đ—Đ°Đ´Đ°Ń€, нО нищО – ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń път! КъП ĐŸĐľŃ€Đ°ŃŃ‚ на ĐšĐžŃ‚ĐžŃ€ŃĐşĐ¸Ń СаНив и къП ТрОгир ОпродоНонО иПах ПнОгО Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đ¸ Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°. То ĐąŃŃ…Đ° ПОито фавОрити От Đ´ĐžŃĐľĐłĐ°ŃˆĐ˝ĐžŃ‚Đž скитано. Đ‘ŃƒĐşĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ стаи пОд наоП в ХоНищо ДроМничкО – на двадосотина киНОПотра От ĐŸĐťĐ¸Ń‚Đ˛Đ¸Ń‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ оСора.

АвтОр: РОсица ЙОсифОва

ХниПки: автОрът

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с ТрОгир – на картата:

ТрОгир

Ощо пътописи От йНиСки Поста:

1. ĐĽŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ¸Ń (3): ХпНит – двОроцът на ДиОкНоциан
2. ĐœĐžŃŃ‚Đ° Đ˛ŃŠĐťŃˆĐľĐąĐ˝Đ° хърватска прикаСка (3): От ХпНит къП ТрОгир и ĐŸĐťĐ¸Ń‚Đ˛Đ¸ŃˆĐşĐ¸Ń‚Đľ оСора
3. ĐĐľĐśĐ˝ĐžŃŃ‚Ń‚Đ° на ĐĽŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ¸Ń и кОНОритът на Чорна гОра (2): От Đ—Đ°Đ´Đ°Ń€ проС ХпНит къП ĐœĐ°ĐşĐ°Ń€ŃĐşĐ°
4. ĐĽŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ¸Ń (1): Đ”ŃƒĐąŃ€ĐžĐ˛Đ˝Đ¸Đş
5. ĐĽŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ¸Ń (2): Ќонтърът на Đ”ŃƒĐąŃ€ĐžĐ˛Đ˝Đ¸Đş
6. ĐĐľĐśĐ˝ĐžŃŃ‚Ń‚Đ° на ĐĽŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ¸Ń и кОНОритът на Чорна гОра (3): От мвар проС Đ”ŃƒĐąŃ€ĐžĐ˛Đ˝Đ¸Đş къП Đ”ŃƒŃ€ĐźĐ¸Ń‚ĐžŃ€ и рока Тара
7. ĐĐľĐśĐ˝ĐžŃŃ‚Ń‚Đ° на ĐĽŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ¸Ń и кОНОритът на Чорна гОра (1): От Đ”ŃƒĐ˝Đ°Đ˛ и БоНград къП Риока и ĐŸĐťĐ¸Ń‚Đ˛Đ¸Ń†Đľ
8. Чорна гОра (2): Đ‘ŃƒĐ´Đ˛Đ°
9. ĐĄ вНак Đ´Đž ĐŸĐžŃ€Ń‚ŃƒĐłĐ°ĐťĐ¸Ń (1): ĐŸŃ€ĐľĐˇ ĐĄŃŠŃ€ĐąĐ¸Ń, ĐĽŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ¸Ń и Đ˜Ń‚Đ°ĐťĐ¸Ń
10. Чорна гОра (4): ĐŸĐľŃ€Đ°ŃŃ‚
11. Да ĐżĐžŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ńˆ тюНона ПОнах и Ń€ĐľĐˇŃƒĐťŃ‚Đ°Ń‚Đ¸Ń‚Đľ От тОПйОНата!
12. Чорна гОра (1): Đ‘Đ°Ń€ и Đ‘ŃƒĐ´Đ˛Đ°

В тази статия ще ви покажем някои от най-новите таблети и смартфони, които може да намерите на пазара. Те притежават отлични хардуерни характеристики и разнообразни софтуерни възможности.  Статията е платена и информацията в нея отразява интересите, желанията и вижданията на рекламодателя.

(Чети още...) (924 думи)

© Петър Стойков

Тенденциите за пролетта на 2015 според Marks and Spencer, като моят прочит е следният: 80-те се завръщат с гръм и трясък, но с подобрен силует и без грамаданските подплънки и безсмислените буфани.

Пепел от рози + беж, клош поли до средата на прасеца – но пък силно вталени, клош джинси/дънки, ризи с джобове на бюста, бежови обувки, плетени елечета без ръкави, интерпретация на мъжките дрехи – тип работническа униформа: панталони чинос, деним, семпли сака.

На мен ми харесва, особено този ансамбъл:

p.s. добрах се с връзки до ексклузивни кадри от look-book-а на марката – надявам се, че оценявате жеста!

Днес получих „спомен“. От Канада. От Владо Тонич – мой приятел от най-детските години, а след време и за кратко – колега в телевизията.

Обикновено аз „раздавам“ спомени – разкази или открити в семейните архиви снимки, копия на снимки, копия на копията на снимки… Прадеди, застанали изправени пред древния фотоапарат от по-миналия век, прабаби със своите малки деца от началото на миналия, млади родители от миналото, което помним…

Но днес е ред аз да получавам.

Тази снимка не ми е неизвестна. Тя се появи след смъртта на татко от неговия архив, напечатаха я в книгата за него и след това мистериозно изчезна. Някой се опита да унищожи чуждия спомен. Но не успя. Направих копие – лошо, но го имах.

Това са моите родители, женени от месец и половина, посрещащи в Клуба на журналистите Новата 1949 година. До тях са техните приятели Мими и Антон Антонов-Тонич. Те са млади, усмихнати, гледат в обектива и си пожелават всички тези прекрасни неща, които всеки от нас си пожелава в навечерието на новото. Само че на тази снимка героите не са четирима, а шестима. Те може и да не са подозирали още, че след 8 месеца ще се появя аз, а Владо след шест-седем.

Само че всяка снимка винаги има поне още едно копие. И моят стар приятел Владо, синът на приятелите на моите родители, реши да ми изпрати своето. Благодаря ти, Владо. Благодаря ти, Мими, само ти остана от усмихнатите млади хора на тази снимка. Бъди жива и здрава още дълго.

Х Х Х

Вчера, забучено на вратата, ме чакаше съобщение да отида в пощата и днес сутринта побързах натам. Когато поех плика, ръцете ми се разтрепериха и помолих чиновничката да ми услужи с нещо, за да отворя писмото. Снимката изпадна от плика и аз се разплаках – след толкова години тя е при мен. Почувствах се неудобно от жената и й разказах за какво става дума… Стояхме, разделени от стъклото, и двете с мокри очи. Всяка си мислеше за нещо свое и мълчеше. А когато си тръгнах, си благодарихме една друга – сигурно имаше защо.

А после продължих по „Раковски“, погледнах към прозорците, зад които вече не живеех, но зад които мама и татко са се прибрали след онова посрещане на Нова година. Годината, в която аз ще се родя.

Един въпрос, който получих наскоро в пощата на “Как се пише?”, ме накара дълбоко да се замисля над правилото за изписване на частицата не, когато с нея се образуват нови прилагателни имена. Правилото гласи, че тя се пише слято със следващата дума, когато думата е съществително, прилагателно име или наречие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение. Всички веднага можем да се сетим за примери от типа на:

искрен – неискрен; надежден – ненадежден; културен – некултурен

Тук правилото си е изцяло валидно.

Но как да постъпим с неправителствени неевропейски, образувани съответно от правителствени европейски. Производните прилагателни не са противоположни по значение на изходните. Частицата нетук има функцията не да отрече, а да разграничи. Неевропейските държави просто са различни от европейските, намират се на други континенти. Неправителствените организации са независими от държавното управление, в частност от правителството (нищо че част от тях може и да му се противопоставят).

Най-естествено за мен е да изписваме и тези прилагателни като другите, без да отделяме не– било съвсем, било с дефис (малко тире). И преобладаващата писмена практика е точно такава.

За съществителните имена, образувани с не, има изключение, когато новата дума има различно, а не противоположно значение и логическото ударение пада върху не: не-арийци, не-човек.Аз не виждам голяма полза от задължителността на това особено изписване.

Според мен би било добре от правилото да отпадне условието за противоположното значение. Така или иначе, частицата несе пише слято в образуваните с нея нови прилагателни, съществителни и наречия (за наречията съм се натъквала на недотами невинаги, за които може да се спори до каква степен са противоположни по значение на дотами винаги).

Ако някой пък желае да изпише не-арийци, не-човек, не-правителствен, не-европейски, за да подчертае различната, а не противоположната нова същност или признак, нека да има тази свобода и да не бъде санкциониран.

Защото, колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата. :)

След дискусия за паметника „1300 години България“ в Червената къща се убедих, че нямаме проблеми с паметници, а имаме диагноза на обществото. Няма какво да се лъжем, голяма част от нашето общество е в депресия и се чудя защо за бога не каните психолози на такива дискусии! Депресията се корени в станалото хроничното вече чувство забезнаказаност. Комунизмът разказа играта на обществото ни, като на ключови позиции се намърдаха най-големите тъпаци. След „падането“ на режима, дивата еуфория избухна, но свари хората неподготвени. Това е като да изкараш звяр от клетката в която е стоял твърде дълго време и не знае какво да прави със свободата си. Така и не си извоювахме свободата а ни я дариха. Това даде началото на последващия политически бълвоч и усещането, че призракът на комунизма все още броди. Всъщност това плашило бе хранилка за множество некадърници, които комфортно си го ползваха, без да си дават много много зор за преизградят държавата. Получи се нещо като продължение на същия мач. За съжаление това продължи твърде дълго и милото ни общество така и не получи доказателство, че лошото е свършило за да се фокусира спокойно към бъдещето. Всъщност понятието преход е най-тъпанарското нещо, което можаха да измислят. Затова се влачим по корем и хората жадуват за мъст, живеят в омраза и псуват шофьора на автобуса. Новата световна мода е ултранацонализмът срещу талибаните. Та понеже още ги чакаме да дойдат талибаните изобретяваме нова игра – национализъм срещу комунизъм.

Най-лесно можеш да управляваш общественото мнение като създадеш чудовище. Когато има страх хората са като овце, каквото им кажеш това правят. За да има страх трябва да се измисли опасност. Ето как един паметник произведение на изкуството бавно и методично бе превърнат в чудовище:

Първа стъпка е да се внуши на хората, че той е опасен. През 2008 няколко плочи от облицовката му падат защото не се взима под внимание препоръката да се обърне внимание на облицовката защото се е бързало при довършителните работи, появява се ограда около него и започва безпощадният черен пиар. Всички започват да пеят песента „опасен опасен грозен и пак опасен“. Паметникът е затворен в кошара изолиран и сочен с пръст. Няколко години по-късно властите решават да му съдерат кожата и да премахнат всички опасни елементи, паметникът остава гол. Обаче никой не смята за необходимо да каже, че конструкцията вече е безопасна, освен това оголеният му вид настървява още повече хората, които не са специалисти и засилва усещането им, че паметникът е опасен. На всичкото отгоре, общината налива масло в огъня като не спира да тръби, че паметникът се саморазрушава и започва едно жестоко опяване. Бетонът и металната конструкция с подходящо боядисване и импрегниране с много малко средства могат да стоят така още 200 години. Айфеловата кула е висока 300 метра и я поддържат непрестанно, за нашата мини айфелова кула не по-висока от 15 метра не можем да съберем 5 лева да й ударим една боя. Е това ако не е безсилие, не знам кое е?

Втората стъпка е да се демонизира същността на произведението. Всички мразим комунисти и какво по-весело от това да повтаряме, че това е комунистически паметник. Всъщност самите лидери по онова време го анатемосват, кралете на прехода също и реално той остава ничии, изоставен изолиран. В момента обаче започва да обединява трезвомислещи хора, които са скъсали с миналото си и искат да продължат напред. Много малка част от хората разбират на какво е паметник, че на него са представени Св. св. Кирил и Методий, Цар Борис I въвел християнството, изобразена е пиета и човекът, който създава. Никой не подозира, че паметникът е пространствена спирала символ на времето, всъщност целият паметник е един мерител на времето и за последните 33 години е измерил по най-прецизния начин какво се е случило с държавата ни. Разграбена, изнасилена и сочена с пръст. Псевдопатриотчетата се бият в гърдите, че възстановяват правдата като бутат собствената си история. Ако тези популисти ще ми възстановяват паметта, не благодаря! Всеки който погледне паметника вижда собственото си минало, режимът в който е живял, разочарованията, собствения си срам, пропуснатите възможности. Но вече четвърт век има и други хора в тази държава, които мислят малко по-различно. Друга част от очернянето е той да се представи като някакво лошо чудовище, което видиш ли е дошло и е изяло военния мемориал от чиста злоба :) Малко хора правят връзката, че преди това цялата територия е била казарми и в някакъв момент променят генерално функцията на мястото като го превръщат в парк с културен център и място за социални прояви. Преценили са, че новото място няма да е най-подходящо за почитане на загиналите поради характера му. От мемориала е била останала само една от трите му стени след бомбардировките, след което се решава да се демонтират внимателно паметните плочи и да се съхранят като нещо ценно и в някакъв момент да се представят на ново място. Голямата грешка е, че не са съхранили паметта на мястото не са оставили следа и другата грешка, че на са възстановили плочите на подходящо място. Същата грешка искат да направят и сега.

Третата стъпка е да се внуши, че паметникът е опасен за джоба ни. Тук вече нивата на безсрамие удрят тавана. Първо никой не споменава колко ще струва разрушаването и бъдещото „реаранжиране“, те заедно биха отишли в зоната на милионите. За тях никой не пита кой ще плати и аз не искам данъците ми да се ползват за разруха. После се спекулира, че реновирането на паметника щяло да струва 3 милиона. На базата на какво ги правите тези сметки приятели? С парите за разруха и „реаранжиране“ може да се освежи и консервира конструкцията и да се построи нов военен мемориал, който на два пъти е започван да се строи и са го спирали. 25 години невъзможност да почетем паметта на прародителите си и повярвайте ми, мястото на този мемориал е последният проблем! Бъдете сигурни, че само ще помрачите благородната кауза ако намесите разрушението.

Четвърта стъпка е да се представи цялата тази гавра с изкуството по благороден начин. Затова измислят, че няма да го рутят а ще го местят, значи почукват леко по основата за да се отлепи и с едно електрокарче хоп 7-етажната структура в южния парк. Оня ден доктор Чобанов ме втрещи като се изцепи по битивито, че пластиките на професор Старчев са невероятна ценност и че той видиш ли ги спасява като ги преаранжира в южния парк. Ами като са толкова ценни защо не ги спасите на мястото за което са направени, ще ви струва една стотна от целия цирк, който готвите. Пълна порнография.

Жалка гледка е да гледаш големи хора да се гаврят с изкуство и да си кривят душиците само и само да стане тяхното. Тази „дискусия“ имаше една единствена цел, да се съберат най-шумните елементи и да си втвърдят позициите публично, защото в тази държава нещата не се решават с дискусии а силово. Самозабравили се чиновници, които мислят, че могат да връщат времето назад. Бързат да бутат преди да се усетят хората. Прошковци гордо бодат трупа на социализма с малките си мечове твърдо убедени, че ще станат герои, главният ни чете приказки за лека нощ, а човекът акт 16 прави целия този цирк „законен“. Авторът тактически не е поканен за да не им е неудобно. Всичко е 6.

Едно много кратко уроче трябва да ни научи този паметник – как да надграждаме, а не всеки път да унищожаваме всичко, което е било преди нас. Това е урок който ако не научим ще продължим да тънем в омраза и да се плюем.

Очаквам тържествена церемония и снимка на бъдещите екзекутори преди да натиснат бутона за да останат в историята. Диков, госпожа Фандъкова, Чобанов и всички останали засмени до уши. Не може да си стоиш в кабинета и да подписваш листчета, трябва някой да натисне бутона пръв, но без да го е срам и без реаранжиране. Успех в живота приятели и се обичайте!

ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ с иСвънсоСОнна Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń – СапОчнахПо с Атина и Епидавър, Đ° днос прОдъНМаваПо къП ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ°, ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° и Каторини.

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń иСвън соСОна

част втОра

ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ°, ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° и Каторини

ĐŸĐžŃ€Đ°Đ´Đ¸ страннОтО райОтнО вроПо, Đ´Đž 15 ч., Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° пОйърСаПо, Са Đ´Đ° ПОМоП Đ´Đ° раСгНодаПо

ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ°,

ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚ĐžŃ‚Đž царствО на АгаПоПнОн, кОотО Đľ йиНО один От наК-ваМнито цонтрОво в дровнОстта. ХпОрод Ногондата градът Đľ ОснОван От ĐŸĐľŃ€ŃĐľĐš. ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° Ń†Đ¸Đ˛Đ¸ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń на практика Đľ първата гръцка Ń†Đ¸Đ˛Đ¸ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń, СаПостваща критскО-ПинОКската и вОоннО дОПинираща ОкОНО 400 Đł. над голяма част От юМна Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń и пОНОМиНа ОснОвито на кНасичоската гръцка ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ° и Đľ ОпродоНиНа насОкито на ноКнОтО раСвитио. ТОва Đľ и причината пориОдът От ОкОНО 1600 пр. Đ˝.Đľ. Đ´Đž 1100 пр.Đ˝.Đľ. Đ´Đ° со нарича Пиконски пориОд.

ĐĄĐźŃŃ‚Đ° со, чо иПотО ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° (ÎœĎ…Îşáż†Î˝ÎąÎš, ÎœĎ…ÎşÎŽÎ˝ÎľĎ‚) но Đľ гръцкО, Đ° Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž продгръцкО и насНодонО От продхОднито Постни МитоНи.

АкрОпОНът иНи â€žĐ˛Đ¸ŃĐžĐşĐ¸ŃŃ‚ ĐłŃ€Đ°Đ´â€œ на ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° со наПира на 300 Đź надПОрска висОчина, на ОкОНО 15 кП От ПОротО, на хъНПа â€žĐŸŃ€ĐžŃ€ĐžĐş Đ˜ĐťĐ¸Ńâ€œ. ХъСдадон Đľ в Ń€Đ°Đ˝Đ˝Đ¸Ń 15 вок пр. Đ˝.Đľ., Đ° ОкОНО 1350 пр. Đ˝.Đľ. тОК и ОкОНнито стони йиват въСстанОвони в „цикНОпски ŃŃ‚Đ¸Đťâ€œ. Логондата раСкаСва, чо стрОоМито са доНО на цикНОпи, пОради гОНоПито раСПори на каПоннито йНОкОво, От кОКтО са иСградони. ЯвнО и цикНОпито са йиНи раСНични видОво, СащОтО ясно со виМдат раСНичнито типОво градоМ – От ОгрОПни дялани йНОкОво, От пО-ПаНки, ноправиНни пО фОрПа, нО напаснати каПъни и Ń‚. Đ˝. ДъНМината на стонито Đľ ОкОНО 900 Đź, вхОдната раПпа, кактО и Đ˛Đ˘Ń€ĐžŃ, Đľ с накНОн ОкОНО 20%, кОотО пОкаСва, чо Đľ част От пасивната ОтйранитоНна систоПа на пОНиса. Градът Đľ с пНОщ ОкОНО 30 дка. ЗаоднО с Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ŃŃ‚ наК-голям град на ПиконскОтО царствО – Тиринт, Đľ Đ˛ŃŠĐˇĐżŃŃ‚ в опичнито пОоПи на ОПир – Đ˜ĐťĐ¸Đ°Đ´Đ° и одисея.

„Лъвската ĐżĐžŃ€Ń‚Đ°â€œ Đľ сиПвОНът на ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ°

ВхОдът на кропОстта, Ń‚.нар. „Лъвска ĐżĐžŃ€Ń‚Đ°â€œ Đľ ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ° с ПОМо йи наК-ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ иСвостон роНоф в ЕврОпа – иСправони НъвОво, Đ° ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Ń‚ŃŃ… – кОНОна – сиПвОН на сиНата. Вратата Đľ йиНа дойоНа ОкОНО Потър. Воднага сНод нея вляво иПа Đ˝Đ¸ŃˆĐ° в стоната – Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž пОПощонио Са страМата. Đ’Đ´ŃŃĐ˝Đž От вхОда, иСвън стоната, Đľ Открит кръгОв грОй (Grave Circle A; 37.73,22.756944) – Сапочатана пОгройаНна яма, в кОКтО са Открити Останкито на 9 ПъМо, 8 Мони и 2 доца. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž со касао Са чНонОво на â€žŃ†Đ°Ń€ŃĐşĐžŃ‚Đžâ€œ соПоКствО. Đ˘ŃƒĐş са наПорони ĐşŃƒĐşĐťĐ¸-ПариОнотки с пОдвиМни краКници, с гОНоПи йадоПОвидни Очи, пОдОйни на ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐ¸Ń‚Đľ – ĐşŃƒŃ€ĐžŃĐ¸.

ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° Đľ Открита От маКнрих ШНиПан проС 1866 Đł. Đ˜ Ń‚ŃƒĐş, кактО и в Đ˘Ń€ĐžŃ, тОК Đľ доКстваН напъНнО нопрОфосиОнаНнО. Đ˘Ń€ŃƒĐ´Đ˝Đž Đľ Đ´Đ° со процони даНи щотито, кОитО Đľ наносъН на архоОНОгичоскито Ойокти, ПОгат Đ´Đ° со ĐžĐżŃ€Đ°Đ˛Đ´Đ°ŃŃ‚ с интороса, кОКтО со пОраМда сНод ногОвито â€žĐžŃ‚ĐşŃ€Đ¸Ń‚Đ¸Ńâ€œ къП Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° и Đ°Ń€Ń…ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸ŃŃ‚Đ°. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1950Đł. А. Евънс Открива пНОчки с кНинОпис тип Linear B, кОКтО Đľ раСчотон проС 1952 Đł. От Đœ. Вонтрис. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо писПОтО со Đľ иСпОНСваНО От прОфосиОнаНни писари, чиитО рОдон оСик Đľ йиН ĐźĐ¸Đ˝ĐžĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ (Ń‚ŃŠĐš катО ПнОгО пиктОграПи Đ˝Đ°ĐżĐžĐ´ĐžĐąŃĐ˛Đ°Ń‚ тоСи на Đ˝ĐľŃ€Đ°ĐˇŃ‡ĐľŃ‚ĐľĐ˝Đ¸Ń Linear A От Крит), Đ° но ŃŃ‚Đ°Ń€ĐžĐłŃ€ŃŠŃ†ĐşĐ¸Ń, Са адПинистративни Đ˝ŃƒĐśĐ´Đ¸. ĐŸĐťĐžŃ‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ са со паСиНи в ĐşĐžŃˆĐ˝Đ¸Ń†Đ¸, съдоКки пО Отпочатъци От пНотони ĐşĐžŃˆĐžĐ˛Đľ Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ Ń‚ŃŃ…. КОгатО сградито, в кОитО са со ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°ĐťĐ¸ пНОчкито, со йиНи ОпОМарони, ПнОгО пНОчки са со иСпокНи и така со СапаСват пОвочо От 3000гОдини.

ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° Đľ иСОставона ОкОнчатоНнО в пориОда ОкОНО ГръкО-порсиКскито вОКни. ДОкаСанО Đľ, чо тОва става сНод пОМар иНи СоПотросонио, Đ° но в Ń€ĐľĐˇŃƒĐťŃ‚Đ°Ń‚ на вОонни Đ´ĐľĐšŃŃ‚Đ˛Đ¸Ń. Тя Đľ вкНючона в списъка на ĐŽĐĐ•ĐĄĐšĐž на свотОвнОтО насНодствО проС 1999 Đł.

Mycenae

адрос: GR-21200 Mykines

GPS: 37° 43′ 48″, 22° 45′ 25″ (37.73, 22.756944)

тоН.: +30 2751 076585

цона: 8/0 â‚Ź (кропОстта+ĐźŃƒĐˇĐľŃ+грОйницата)

райОтнО вроПо: 8:00-16:30 (ĐťŃŃ‚Đ˝Đž); 8:00-15:00

ДО ĐşŃ€Đ°Ń на СиПнОтО райОтнО вроПо ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Đ°ŃˆĐľ Ощо ПаНкО вроПо, така чо ПОМахПо Đ´Đ° пОсотиП и

ХъкрОвищницата на АтроК,

нарочона съвсоП прОиСвОНнО и кОПорсиаНнО От ШНиПан проС 1879Đł. „ГрОйницата на ĐĐłĐ°ĐźĐľĐźĐ˝ĐžĐ˝â€œ. ТаСи грОйница От тОНОсон тип (Î¸ĎŒÎťÎżĎ‚) на хъНПа ĐŸĐ°Đ˝Đ°ĐłĐ¸Ń†Đ° Đľ пОстрОона ОкОНО 1250Đł. пр. Đ˝.Đľ. Не Đľ иСвостнО кОНкО вроПо Đľ пОНСвана иНи кОК тОчнО Đľ йиН пОгройан в нея, нО со спОПонава в ОписаниотО на ЕНада на ĐŸĐ°Đ˛ĐˇĐ°Đ˝Đ¸Đš (Î ÎąĎ…ĎƒÎąÎ˝ÎŻÎąĎ‚, Pausanias).

ĐŸĐťĐžŃ‡Đ°Ń‚Đ° над вхОда тоМи 120 Ń‚.

ВхОдът къП каПората Đľ проС 36-ПотрОв накНОнон кОридОр – дрОПОс (Î”ĎĎŒÎźÎżĎ‚). Учони са иСчисНиНи, чо пНОчата над ногО тоМи над 120 тОна. КаПората Đľ кръгНО пОПощонио с диаПотър 14.5 Đź, Đ° Đ˛Đ¸ŃĐžĐşĐ¸ŃŃ‚ 13.5 Đź ĐşŃƒĐżĐžĐť Đľ иСградон От Састъпващи со каПонни йНОкОво. Đ˜ĐˇĐżĐžĐťĐˇĐ˛Đ°Đ˝Đ° Đľ ŃŃƒŃ…Đ° ĐˇĐ¸Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń, йоС свърСващО вощоствО. Къс кОридОр вОди Đ´Đž страничнО пОПощонио с пОчти ĐşŃƒĐąĐ¸Ń‡Đ˝Đ° фОрПа. Đ—Đ° вроПотО си тОва Đľ йиНО наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐžŃ‚Đž ĐşŃƒĐżĐžĐťĐ˝Đž съОръМонио в свота, Đ´Đž иСграМданотО на Римския ĐŸĐ°Đ˝Ń‚ĐľĐžĐ˝ проС 126 Đł.

Tomb of Agamemnon

адрос: GR-21200 Mykines

GPS: 37° 43′ 36.5″, 22° 45′ 12.97″ (37.726806, 22.753603)

тоН.: +30 2751 076585

цона: 8/0 â‚Ź (кропОстта+ĐźŃƒĐˇĐľŃ+грОйницата)

райОтнО вроПо: 8:00-16:30 (ĐťŃŃ‚Đ˝Đž); 8:00-15:00

ОкОНО ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° иПа 9 грОйници От тОНОсон тип, катО „наК-Đ˝ĐžĐ˛Đ°Ń‚Đ°â€œ От Ń‚ŃŃ… Đľ нарочона От ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń, ĐłŃŠŃ€ĐşĐ¸Đ˝ŃŃ‚Đ° – ŃŃŠĐżŃ€ŃƒĐłĐ° на ШНиПан, „ГрОйницата на КНитоПностра (ÎšÎťĎ…Ď„ÎąÎšÎźÎ˝ÎŽĎƒĎ„ĎÎą)“, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž СащОтО в нея са наПорони Монски Останки. КатО начин на иСграМдано Đľ ПнОгО пОдОйна на „ГрОйницата на ĐĐłĐ°ĐźĐľĐźĐ˝ĐžĐ˝â€œ, нО Đľ пО-ПаНка и няма странична каПора. От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ° страна дрОПОсът Đľ пО-дъНъг – дъНМината ĐźŃƒ Đľ 65 Đź. ĐŸĐžĐşŃ€Đ¸Đ˛ŃŠŃ‚ ѝ Đľ йиН ŃŃ€ŃƒŃ‚ĐľĐ˝, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž пО вроПо на каПпаниито на ВоНи ĐżĐ°ŃˆĐ°, нО Đľ въСстанОвон проС 1951 Đł. ТрадициОннО ШНиПан со счита Са големия â€žĐžŃ‚ĐşŃ€Đ¸Đ˛Đ°Ń‚ĐľĐťâ€œ в тОСи рогиОн. Факт Đľ Ойачо, чо ангНичанито ĐżŃ€ĐžŃĐ˛ŃĐ˛Đ°Ń‚ ноСдрав инторос къП антикито вок проди ногО. ТОПас Đ‘Ń€ŃƒŃ, иСвостон и катО НОрд ЕНдин, проС 1802 Đł. ОрганиСира ОткриванотО на фасадата на ГрОйницата на АтроК и ОтПъкванотО на няколко сокции От нея, кОитО пО-къснО прОдава на Đ‘Ń€Đ¸Ń‚Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš. ДМОн Đ‘Ń€Đ°ŃƒĐ˝, НОрд ХНигО, Ń‚ŃŠŃ€ĐłŃƒĐ˛Đ° с ВоНи ĐżĐ°ŃˆĐ° – заменя тОпОво Са архоОНОгичоски артофакти. Đ˜ ПнОгО Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸â€Ś

Đ—Đ° съМаНонио Đ˝ŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ вроПо Đ´Đ° пОсотиП и ГрОйницата на КНитоПностра, СащОтО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° йърСаПо къП

ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝,

старата стОНица на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń ПинахПо пОкраК Останкито на Тиринт, Đ˛ŃŠĐˇĐżŃŃ‚ От ОПир. На вроПотО Đľ йиН ПОрски град, Đ° сога со наПира на ОкОНО 2 кП От йрога. Đ’ ПнОгО ПаториаНи що прОчотото, чо ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝ (сога со ĐżŃ€ĐžĐ¸ĐˇĐ˝Đ°ŃŃ ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, ÎÎąĎĎ€ÎťÎšÎż) Đľ първата стОНица на нОвата гръцка дърМава, нО тОва но Đľ така. ĐœĐ°ĐşĐ°Ń€ и саПО Са Посоц, първата стОНица Đľ на ОстрОв Егина (Aegina, ΑίγΚνι).

ХпОрод ĐźĐ¸Ń‚ĐžĐťĐžĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° градът Đľ ОснОван От Навплий, один От аргОнавтито, син на ĐŸĐžŃĐľĐšĐ´ĐžĐ˝ и АПиПОна, и гО нарокъН Навплия (ÎÎąĎ…Ď€ÎťÎŻÎą), катО гО ОградиН и с кропОстна стона. Навплия няма ОсОйонО ваМнО Сначонио в дровнОстта. ĐŸŃ€ĐľĐˇ Đ˛Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń пориОд Ń‚Ń Đľ иСвостна катО ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝ (ÎÎąĎĎ€ÎťÎšÎżÎ˝), АнапНиОн (áźˆÎ˝ÎŹĎ€ÎťÎšÎżÎ˝) и АнапНиа (áźˆÎ˝ÎŹĎ€ÎťÎšÎą). ĐŸĐž вроПо на IV кръстОнОсон пОхОд и пО-къснОтО воноцианскО ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ на тоСи СоПи градът Đľ Napoli di Romania. ОтОПанцито са иСвостни с тОва, чо транскрийират Постнито наименования на СавСотито СоПи, СатОва градът става ĐœĐžŃ€Đ° Đ™ĐľĐ˝Đ¸ŃˆĐľĐşĐ¸Ń€ (Mora YeniĹŸehir), От ĐœĐžŃ€ĐľŃ (ÎœĎ‰ĎÎ­ÎąĎ‚, ÎœĎ‰ĎÎšÎŹĎ‚) – сроднОвокОвнОтО наСванио на ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ, и „yeni ĹŸehir“ („нОв ĐłŃ€Đ°Đ´â€œ), свОйОдон провОд От гръцкОтО ÎÎľÎŹĎ€ÎżÎťÎˇ иНи итаНианскОтО Napoli. ĐĐ°Ń€Đ¸Ń‡Đ°Ń‚ гО и АнайОНи (AnabolÄą). Đ’ ĐşŃ€Đ°Ń на 19в. и начаНОтО на 20 в. градът со нарича однОвроПоннО ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝/Навплион (ÎÎąĎĎ€ÎťÎšÎżÎ˝) и ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž (ÎÎąĎĎ€ÎťÎšÎż), катО и двото иПона со срощат в ОфициаНнито Đ´ĐžĐşŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ¸. Напоследѩк со продпОчита фОрПата ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž. ХтОНица на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń От 1829 Đ´Đž 1834Đł., кОгатО краН ОтО Ń€ĐľŃˆĐ°Đ˛Đ° Đ´Đ° проПости ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž в Атина. ĐĐ°ŃĐľĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž в ПОПонта Đľ ОкОНО 14 000Đ´ŃƒŃˆĐ¸, катО Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ĐˇĐźŃŠŃ‚ Đľ ОснОвон пОПинък.

КропОстта ĐŸĐ°ĐťĐ°ĐźĐ¸Đ´Đ¸ паСи ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž

Над града дОПинира кропОстта ĐŸĐ°ĐťĐ°ĐźĐ¸Đ´Đ¸ (ΠιΝιΟΎδΚ), пОстрОона От воноцианцито проС 1711–1714 Đł. ДО нея Đ˛ĐžĐ´ŃŃ‚ 857 (пО Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ данни 999) стъпаНа. ĐŚĐľĐťĐ¸ŃŃ‚ хъНП, висОк 216 Đź, Đľ ĐżŃ€ĐžŃ€ŃĐˇĐ°Đ˝ От Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐťĐ¸ и каСоПати (катО в Đ›ŃŽĐşŃĐľĐźĐąŃƒŃ€Đł). ĐŸĐž-нискО, на практика в самия град, со наПира Ощо однО ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ. КОгатО на 29.11.1822 Đł. въстаницито, вОдони От ХтаКкО ĐĄŃ‚Đ°ĐšĐşĐžĐżŃƒĐťĐž (ΣτΏΚκος ÎŁĎ„ÎąĎŠÎşĎŒĎ€ÎżĎ…ÎťÎżĎ‚) провСоПат ĐŸĐ°ĐťĐ°ĐźĐ¸Đ´Đ¸, ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ двото ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐťĐľĐ˝Đ¸Ń Đ¸ĐˇĐąŃƒŃ…Đ˛Đ° артиНориКска простроНка, в ĐşĐžŃŃ‚Đž в краКна сПотка пОйоМдават гърцито. Đ’ града иПа ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃ на пъНкОвОдоца От бял каПък. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐľĐ˝ Đľ и йюстът на Ласкарина Đ‘ŃƒĐąŃƒĐťĐ¸Đ˝Đ° (Î›ÎąĎƒÎşÎąĎÎŻÎ˝Îą ÎœĎ€ÎżĎ…ÎźĎ€ÎżĎ…ÎťÎŻÎ˝Îą) прод Đ”ĐľĐ˛Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń НицоК, ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐžĐąĐžŃ€ŃƒĐ´Đ˛Đ°ĐťĐ° своя Ń„ĐťĐžŃ‚Đ¸ĐťĐ¸Ń и катО ноин адПираН со вкНючиНа в ОсвОйОдитоНната йОрйа ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń‚Đľ. Đ’ СаНива на града иПа Ощо одна кропОст – Đ‘ŃƒŃ€Đ´ĐˇĐ¸ (ÎœĎ€ÎżĎĎĎ„ÎśÎš), наричана проС Đ˛ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń пориОд Kasteli (ÎšÎąĎƒĎ„Î­ÎťÎš). ĐŸĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ° Đľ Đ´Đ° Сащитава СаНива От пирати. На 18.06.1822 Đł. гръцкито въстаници я провСоПат и пО тОСи начин ĐˇĐ°Ń‚Đ˛Đ°Ń€ŃŃ‚ Ойсадата на Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ части в града. Хога кропОстта со иСпОНСва Са прОвоМдано на Нотон ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°ĐťĐľĐ˝ фостиваН.

Navplion, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

Đ’ ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, на стъНйито на църквата „Хв. ĐĄĐżĐ¸Ń€Đ¸Đ´ĐžĐ˝â€œ, Đľ ŃƒĐąĐ¸Ń‚ ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ проСидонт на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, Ń€ŃƒŃĐşĐ¸ŃŃ‚ граф и Đ˛ŃŠĐ˝ŃˆĐľĐ˝ Пинистър ЙОанис ĐšĐ°ĐżĐžĐ´Đ¸ŃŃ‚Ń€Đ¸Ń (ΙωΏννΡς ÎšÎąĎ€ÎżÎ´ÎŻĎƒĎ„ĎÎšÎąĎ‚).

Đ’ ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝ Đľ рОдон Николас â€žĐ“ŃŠŃ€ĐşĐ°â€œ, один От 18-Ń‚Đľ ОцоНоНи ĐźĐžŃ€ŃŃ†Đ¸ на ĐœĐ°ĐłĐľĐťĐ°Đ˝, ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ĐťĐ¸ първОтО ОкОНОсвотскО ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ с кОрайа â€žĐ’Đ¸ĐşŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ńâ€œ.

ĐŃ€Ń…ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ŃŃ‚ ĐźŃƒĐˇĐľĐš Đľ в ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń воноциански арсонаН (8-15; 3/0â‚Ź) на ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´Đ° на ĐşĐžĐ˝ŃŃ‚Đ¸Ń‚ŃƒŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ°. ĐĄŃ€ĐľŃ‰Ńƒ ногО Đľ Đ´ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° Vouleftikon, в ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ СасодаваН ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ гръцки парНаПонт. Градът со Đľ â€žŃĐżĐľŃ†Đ¸Đ°ĐťĐ¸ĐˇĐ¸Ń€Đ°Đťâ€œ в прОиСвОдствОтО на йрОоници, гНавнО От кохНийар, ПОМото Đ´Đ° пОсотито и ĐœŃƒĐˇĐľŃ на йрОоницито в града.

Đ˘ŃƒĐş наПорихПо автОПат Са ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ˝Đ¸ ПОноти, нО ŃƒŃĐżŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° ĐşŃƒĐżĐ¸Đź саПО одна – â€žĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đžâ€œ – Са 2 â‚Ź. Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ°, „Лъвската ĐżĐžŃ€Ń‚Đ°â€œ От ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° явно йо ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ĐťĐ° и автОПатът нитО ĐżŃƒŃĐşĐ°ŃˆĐľ ПОнота, нитО ни Đ˛Ń€ŃŠŃ‰Đ°ŃˆĐľ парито.

Градът Đľ пОйратиПон с Đ‘ŃƒŃ€ĐłĐ°Ń От 1984Đł.

Дон троти

ДОкатО пО-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° част От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° ĐżĐžŃ‡Đ¸Đ˛Đ°ŃˆĐľ, Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ дон СапОчна с пОсощониотО на

ĐĐ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐ˝Đ¸Ń архоОНОгичоски ĐźŃƒĐˇĐľĐš

ĐžŃĐ˝ĐžĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚ проС 1834Đł. ĐźŃƒĐˇĐľĐš продНага на пОсотитоНито наК-дОйрито ОйраСци на Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž От ноОНита Đ´Đž риПската опОха. Đ˜ĐˇĐťĐžĐśĐľĐ˝Đ¸ са продПоти От наК-гОНоПито архоОНОгичоски Ойокти в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ кОитО СНатната пОгройаНна Паска на АгаПоПнОн, ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃŃ‚Đ° на ĐŸĐžŃĐľĐšĐ´ĐžĐ˝ От нОс АртоПисиОн, ĐĐ˝Ń‚Đ¸ĐşĐ¸Ń‚ĐľŃ€Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń ПоханиСъП (Са кОКтО со продпОНага, чо Đľ навигациОнон ŃƒŃ€ĐľĐ´), надгрОйната стоНа на АристиОн и ПнОгО Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸. ĐœŃƒĐˇĐľŃŃ‚ иСНага над 20 000 артофакти, кОотО ни кара саПО Đ´Đ° сѩжаляваме, чо но раСпОНагахПо с няколко дни, Са Đ´Đ° гО раСгНодаПо така, кактО ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ°. ĐĐ°ĐżŃ€Đ°Đ˛Đ¸Ń…Đ° ни впочатНонио ПнОМоствОтО доца, кОитО гО пОсощават (Са раСНика От Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń‚Đľ ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸). От 3-4 ĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ¸Ń‚Đľ въСпитаници на дотскито градини Đ´Đž ŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на гиПнаСиаНна въСраст, ОрганиСиранО иНи ŃĐ°ĐźĐžŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐťĐ˝Đž, со СапОСнаваха с гръцката ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ°. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž правитоНствата на страната, ноСависиПО От партиКнито си ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Ń€Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń, иПат одинна ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ° пОНитика! Най-ПаНката стъпка, НоснО Ń€ĐľĐ°ĐťĐ¸ĐˇĐ¸Ń€ŃƒĐľĐźĐ° и Ńƒ нас, Đľ ĐąĐľĐˇĐżĐťĐ°Ń‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОд Са всички Đ´Đž 18-ĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ° въСраст в пОчти всички архоОНОгичоски Ойокти и ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸Ń‚Đľ.

От ЙОанис раСйрахПо, чо пОради криСата и съкращониотО на йюдМотнито раСхОди, райОтнОтО вроПо на ĐźŃƒĐˇĐľŃ (Саради Охраната) Đľ съкратонО и вПостО в ОфициаНнО обявения час 8, тОК ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€Ń в 9! ХниПанотО но Đľ Ń€Đ°ĐˇŃ€ĐľŃˆĐľĐ˝Đž навсякѩде, своткавицито са Сайранони. БиНотът Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со нОси ĐżĐžŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ˝Đž, Ń‚ŃŠĐš катО на вхОда на всяка СаНа со Отчита на йаркОд чотоц.

ЗНатната â€žĐœĐ°ŃĐşĐ° на ĐĐłĐ°ĐźĐľĐźĐ˝ĐžĐ˝â€œ От ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° същО Đľ Ń‚ŃƒĐş

National Archaeological Museum

адрос: GR-10682 Athens, Patission 44

GPS: 37° 59′ 21″, 23° 43′ 57″ (37.989167, 23.7325)

тоН.: +30 213 2144800

факс: +30 210 8213573, +30 210 8230800

e-mail:eam@culture.gr

web: http://www.namuseum.gr

цона: 7/0 ₏

райОтнО вроПо: 9-16, пОн 13-20, Сатв. 1 ŃĐ˝Ńƒ, 25 Пар, ВоНикдон, 1 ПаК, 25-26 док

ХНод пОсощониотО на ĐźŃƒĐˇĐľŃ со ОтправихПо къП хОтоНа, къдотО вочо ни чакаха ОстанаНата част От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° и Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃŃŠŃ‚, Са Đ´Đ° со ОтправиП, йоС Đ´Đ° спираПо на пОвочо Ойокти, къП градчотО

КаНаПйака,

къдотО Ń‰ŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń сНод Đ›Đ°ĐźĐ¸Ń ПинахПо проС ТорПОпиНито, къдотО Đľ и паПотникът на ЛоОнид (Leonidas Monument; GR-35009 Lamia; 38.796804, 22.536597). ВиМдат со краК ĐżŃŠŃ‚Ń иСвиращито От ПнОгО ПаНки иСвОри ПинораНни вОди, иСградон Đľ и ПаНък спа-цонтър.

КаНаПйака (ΚιΝιΟπΏκι) Đľ МивОписнО градчо с ОкОНО 7 000МитоНи, раСпОНОМонО на рока ĐĄĐ°ĐťĐ°ĐźĐ˛Ń€Đ¸Ń, на 50кП СападнО От Лариса. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1995 Đł. Ń‚ŃƒĐş Đľ Открита грОйница От 20 в. пр. Đ˝.Đľ. ТОгава Ń‚ŃƒĐş Đľ ŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ°ĐťĐž соНищотО АКгиниОн. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 10-11в. в тОСи раКОн Đľ йиН ĐľĐżĐ°Ń€Ń…Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ цонтър Хтаги (ΣτΏγοΚ). Đ˜ĐźĐľŃ‚Đž КаНаПйака со появява ОкОНО 14в. и Đľ с Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸ прОиСхОд и СначониотО на „сиНна ĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚â€œ. Đ’ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń‚Đľ справОчници со иСпОНСват и иПоната КаНайака, КаНаПпака, КаНайаки и КаНайак.

ОснОвната СайоНоМитоНнОст на града са надвиснаНито скаНи, начаНО на ĐżŃ€Đ¸Ń€ĐžĐ´Đ˝Đ¸Ń парк â€žĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°â€œ.

â€žĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°â€œ СапОчва От КаНаПйака

ДъМдът, кОКтО ни прОсти пО вроПо на прохОда, наК-пОсНо ни настигна и Ń†ŃĐťĐ° нОщ со ля катО иС водрО. Вочо со ĐąĐľŃˆĐľ стъПниНО и направихПо наистина кратка раСхОдка иС градчотО, наК-вочо Đ´Đ° наПориП ОтвОрона аптока, сНод кОотО со прийрахПо в хОтоНа. мОтоНът Đľ чист, ŃƒĐ´ĐžĐąĐ˝Đž раСпОНОМон, с ОтНична гНодка къП скаНито на ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°, нО ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ°Ń‚Đ° Đľ ПаНкО â€žĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ°â€œ. ĐĄĐžĐąŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ паркинг и йасоКнът Đ´ĐžĐżŃ€Đ¸Đ˝Đ°ŃŃŃ‚ Са иСйОра ĐźŃƒ. ХаКтът на хОтоНа Đľ тоМък, иСградон с Ń„ĐťĐ°Ńˆ. Đ—Đ° Đ´Đ° проПиното къП ангНОоСичната Đ˛ĐľŃ€ŃĐ¸Ń Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со ОгНодато Са индикатОр в дОНната част на страницата. ЗатОва пък Ń‚Ń но со провърта и Đľ Đ˝ĐľŃƒĐ´ĐžĐąĐ˝Đ° Са раСгНоМдано с така ПОдорнито напОсНодък ПОйиНни ŃƒŃŃ‚Ń€ĐžĐšŃŃ‚Đ˛Đ° с окран 1366 Ń… 768 иНи 1024 Ń… 600. КатО Ń†ŃĐťĐž хОтоНът иПа ПнОгО висОка Оцонка От пОтройитоНито на Booking.comи TripAdvisor.com.

Hotel Edelweiss

адрос: GR-42200, Eleutheriou Venizelou 3

GPS: 39.705148, 21.628792

тоН.: +30 2432023966, +30 2432023884, +30 2432077755

факс: +30 24324733

e-mail:info@hotel-edelweiss.gr

web:hotel-edelweiss.gr

wi-fi:йоСпНатнО password: 1234512345

Дон чотвърти

Няма истОричоски сведения Са ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° От дровнОстта. Đ—Đ° първи път ОйНастта со спОПонава сНод идванотО на ПОнаси От Хвота гОра проС 9 в. ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đž Ń‚Đľ ĐśĐ¸Đ˛ĐľŃŃ‚ ĐžŃ‚ŃˆĐľĐťĐ˝Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ в пощори в ОснОвата на скаНито, Đ° От 13 в. СапОчва иСграМданотО на Панастири пО върхОвото иП. ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° (ÎœÎľĎ„Î­Ď‰ĎÎą) (От ПотоОрит (вися) – прОвиснаНи От нойотО) Đľ част От пНанината ĐŸĐ¸Đ˝Ń‚ с висОчина ОкОНО 2500 Đź., ĐşĐžŃŃ‚Đž прОдъНМава Đ´Đž Албания и со ŃĐźŃŃ‚Đ° Са прОдъНМонио на АНпито. Đ’ содиПонтнито скаНи иПа ПнОгО пощори, ОкОНО кОитО со виМдат цвотни потна. ТОва са кърпи, ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃĐ˝Đ¸ катО Đ´Đ°Ń€ – Са Сдраво и йНагОдонствио. От 20 Панастира в ПОПонта доКстват 6. Đ’ някои От Ń‚ŃŃ… дОстъпът на Đ˛ŃŠĐ˝ŃˆĐ˝Đ¸ Ница Đľ Сайранон – ПОнасито са Откъснати От свота (Ń‚. нар. â€žĐľŃ€ĐľĐźĐ¸Ń‚Đ¸â€œ). ОйНастта Đľ Сащитона От ЎноскО и всяка Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ° наПоса Đľ Сайранона. РоПОнтнито доКнОсти со Đ¸ĐˇĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°Ń‚ ПнОгО продпаСНивО и дОкОНкОтО Đľ въСПОМнО с остоствони ПаториаНи.

ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° – скаНи и Панастири

ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ Панастир, кОКтО пОсотихПо йо

Хвота Варвара,

кОКтО Đľ иСвостон и катО â€žĐ ŃƒŃĐ°Đ˝Ńƒâ€œ (Rousanou, ÎœÎżÎ˝ÎŽ ÎĄÎżĎ…ĎƒÎŹÎ˝ÎżĎ…), Ń‚.Đľ. â€žĐ ŃƒŃĐşĐ¸Ńâ€œ (спОрод ĐŁĐ¸ĐşĐ¸ĐżĐľĐ´Đ¸ŃĐ¸ĐźĐľŃ‚Đž прОиСНиСа От ĐžŃĐ˝ĐžĐ˛Đ°Ń‚ĐľĐťŃ Đ ŃƒŃĐ°Đ˝ĐžŃ). ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо Đľ ОснОван От ĐłŃ€ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐşĐ¸ ПОнаси проС 1288 Đł. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1527-1529 Đł. ПОнаси От Панастира ОснОвават новия Панастир â€žĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ“ĐžŃĐżĐžĐ´Đ˝Đľâ€œ. От 1988Đł. Панастирът става Монски и приоПа иПотО „Хв. Đ’Đ°Ń€Đ˛Đ°Ń€Đ°â€œ. Роставриран Đľ с пОПОщта на гръцката дърМава. Đ—Đ° Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° пОНСа Đľ, чо вПостО старито стръПни и Опасни стъНйи са иСградони алея и два ПОста. ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃŠŃ‚ Đľ на три нива. Ќърквата Đľ със ŃŃŠŃ‰Đ¸Ń пНан катО тоСи в Хвота гОра, нО Ń‚ŃƒĐş иПа одна ОсОйонОст – пОради Нипса на ĐźŃŃŃ‚Đž ОНтарът но Đľ От иСтОк, Đ° От соворната страна. КатОНикОнът Đľ с ПнОгОцвотни фроски От 1561Đł., От вроПотО на Đ¸ĐłŃƒĐźĐľĐ˝ АрсониК. ĐĐ°Ń€Đ°Ń‚Đ¸Đ˛Đ˝ĐžŃ‚Đž Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž обяснява ŃŃŠĐąĐ¸Ń‚Đ¸ŃŃ‚Đ° (ŃŃ‚Ń€Đ°Đ´Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на свотцито) на нограПОтнито Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ катО кОПикс. Заради СавъртанотО на ОНтара От иСтОк на совор Đľ Đ˝Đ°Ń€ŃƒŃˆĐľĐ˝ канОна и иПа сПосвано на сцонито От юМната и Сападната страна, напр. â€žĐŸĐ¸ĐľŃ‚Đ°â€œ (ОпНакванотО) и „Успонио на св. Đ‘ĐžĐłĐžŃ€ĐžĐ´Đ¸Ń†Đ°â€œ но са „на Постата ŃĐ¸â€œ. ФОнът Đľ тъПон, Са Đ´Đ° иСпъкно ĐżŃ€ĐľĐ´Đ˝Đ¸Ń пНан и наК-вочо СНатнито ОроОНи на свотцито, с кОотО со пОдчортава ĐąĐžĐśĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ иП характор. От спътницито си раСйрахПо, чо и в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń, ОкОНО ĐšĐ°Ń€ĐťŃƒĐşĐžĐ˛Đž иПа църква, иСОграфисана в ŃŃŠŃ‰Đ¸Ń стиН, нО ПнОгО СаноПарона.

ХюрроаНистична гНодка От â€žĐ ŃƒŃĐ°Đ˝Ńƒâ€œ къП дОНината

Двата праСника на Панастира са св. Варвара (пОкрОвитоНка на пОчинаНито От вноСапна сПърт, кОитО но са иПаНи въСПОМнОст Đ´Đ° со ĐżĐžĐşĐ°ŃŃ‚ и ĐżŃ€Đ¸Ń‡ĐľŃŃ‚ŃŃ‚) на 4 докоПври и ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ ГОспОдно на 6 Đ°Đ˛ĐłŃƒŃŃ‚. Đ’ ПОПонта в ОйитоНта ŃĐťŃƒĐśĐ°Ń‚ 13 ПОнахини. Жони с пантаНОни (късито пОНи и гОНито раПоно но ОйсъМдаПо) но со Đ´ĐžĐżŃƒŃĐşĐ°Ń‚, СатОва на вхОда со раСдават простиНки, с кОитО Ń‚Đľ Đ´Đ° со ĐˇĐ°ĐżĐ°ŃˆĐ°Ń‚. ХниПкито са Сайранони навсякѩде сНод кНопаНОтО. От ПНада ĐźĐžĐ˝Đ°Ń…Đ¸Đ˝Ń ПОМото Đ´Đ° ĐˇĐ°ĐşŃƒĐżĐ¸Ń‚Đľ ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€ – каПъчо със скица на Панастир и каНиграфски иСписанО иПо.

Monastery of Rousanou

адрос: GR-42200 Kalampåka, Kastrakiou-Meteoron

GPS: 39.721412, 21.632014

тоН.: +30 2432 022649

цона: 3 ₏

райОтнО вроПо: 9-14, йоС ŃŃ€ŃĐ´Đ°

ĐĄĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ŃŃ‚ Панастир, кОКтО пОсотихПо, йо â€žĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ“ĐžŃĐżĐžĐ´Đ˝Đľâ€œ, иНи кактО Đľ пО-иСвостон

Đ’ĐľĐťĐ¸ĐşĐ¸ŃŃ‚ ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€ (ΙξρΏ ÎœÎżÎ˝ÎŽ ÎœÎľÎłÎŹÎťÎżĎ… ÎœÎľĎ„ÎľĎŽĎÎżĎ…)

Най-ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸ŃŃ‚ Панастир в MотоОра Đľ съСдадон От св. АтанасиК От Хв. гОра ОкОНО 1340 Đł. ТОК Đľ и ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ Đ¸ĐłŃƒĐźĐľĐ˝ и дава иПотО на скаНата â€žĐ¨Đ¸Ń€ĐžĐşĐ¸ŃŃ‚ ĐşĐ°ĐźŃŠĐşâ€œ. ХпОрод Ногондата ПОнахът но со Đľ каториН пО нея, Đ° Đľ йиН проносон От ОроН. ДоНОтО Đľ прОдъНМонО От ЙОан ĐŁŃ€ĐžŃˆ ĐŸĐ°ĐťĐľĐžĐťĐžĐł, кОКтО Đľ От царската Đ´Đ¸Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń и с виСантиКскО-сръйски прОиСхОд. ОткаСва со От трОна на Епир и Тесалия (иНи Đľ йиН ĐżŃ€Đ¸Đ˝ŃƒĐ´ĐľĐ˝ Đ´Đ° гО направи) и става ПОнах. Đ˜ĐˇĐ˛ĐľŃŃ‚ĐľĐ˝ Đľ с църкОвнОтО си иПо ЙОасаф ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ¸Ń‚.

ДОстъпът Đ´Đž Панастира Đľ йиН пО дървони стъНйи и с приПитивон хаспоН. ХНод 1923 Đł. с пОдкропата на гръцкОтО правитоНствО са иСградони стъНйито, кОитО со пОНСват и дОсога. ĐŸĐž ПОст со проПинава над прОпастта, сНод тОва проС къс Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐť в скаНата и со стига Đ´Đž пНОщадка с Đ˝Đ¸ŃˆĐ°, къдотО първОначаНнО Đľ живял св. АтанасиК. Đ˘ŃƒĐş со наПира один От трито паракНиса на Панастира, пОсвотон на БОгОрОдица. Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ два са пОсвотони на ЙОан ĐŸŃ€ĐľĐ´Ń‚ĐľŃ‡Đ° и на св. св. КОнстантин и ЕНона. ĐžŃ‚Ń‚ŃƒĐş Ń‚ŃŃĐ˝Đ° пътока вОди нагОро, катО на някои Поста раСПинаванотО Đľ прОйНоПатичнО. ВтОрата пОНОвина От иСкачванотО Đľ пО сравнитоНнО ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐşĐ¸ съвроПонни стъНйи.

â€žĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ“ĐžŃĐżĐžĐ´Đ˝Đľâ€œ Đľ наК-ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸ŃŃ‚ и наК-Đ˛Đ¸ŃĐžĐşĐ¸ŃŃ‚ Панастир в ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°

ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃŠŃ‚ со наПира на 613Đź. надП. висОчина. На Монито ОтнОвО со раСдават простиНки. Đ’Đ´ŃŃĐ˝Đž От вхОда са скНадОвото Са винО и Сохтин. Đ˘ŃƒĐş со наПира и кНопаНОтО – проС Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸Ń пориОд каПйанито са Сайранони и с кНопаНОтО со даваНО начаНОтО на ŃĐťŃƒĐśĐąĐ°Ń‚Đ°, катО ритъПът ĐžŃ‚ĐłĐžĐ˛Đ°Ń€Ń на кНючОва Đ´ŃƒĐźĐ° иНи стих От ПОНитва. ĐŸĐž-нагОро со наПира цисторна Са вОда и кОстницата на ПОнасито. ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ˛Đ¸Đ´ малкия ѝ раСПор и ĐąŃ€ĐžŃ на чоропито в нея – иНи ПОнасито родОвнО со пропОгройват, иНи Ń‚ŃƒĐş со ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°Ń‚ саПО Останкито на Đ¸ĐłŃƒĐźĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ.

ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đž АтанасиК ĐżĐžŃŃ‚Ń€ĐžŃĐ˛Đ° ПаНка чорква. ЙОасаф я Ń€Đ°ĐˇŃˆĐ¸Ń€ŃĐ˛Đ°. КатОНикОнът Đľ пОсвотон на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ ГОспОдно. Đ’ продвориотО 4кОНОни ĐşŃ€ĐľĐżŃŃ‚ пОкрива От 9ПаНки ĐşŃƒĐżĐžĐťĐ°. Đ˜ĐˇĐžĐłŃ€Đ°Ń„Đ¸ŃĐ°Đ˝Đž Đľ със сцони От ĐźŃŠŃ‡ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на свотцито. Гродито същО са ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ¸. Đ’ одна От Đ˝Đ¸ŃˆĐ¸Ń‚Đľ са пОНОМони ПОщито на св. АтанасиК и на ЙОасаф.

ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1544Đł., пО вроПотО на КорОПОнах ХиПоОн, иПа нОвО надграМдано. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо сцонито ОтIи VIIВсоНонски съйОр, свърСани с дОгПата, са доНО на ТоОфан Критски От 1552-53Đł. Đ˜ Ń‚ŃƒĐş фОнът Đľ тъПон, ĐżŃ€ĐľĐ´Đ˝Đ¸ŃŃ‚ пНан – ŃŃ€ŃŠĐş. Đ˜ ПнОгО СНатО! ĐŸĐžĐťĐ¸ĐťĐľĐ¸Ń‚Đľ са ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ¸ с Ń‰Ń€Đ°ŃƒŃĐžĐ˛Đ¸ ŃĐšŃ†Đ°, кОитО сиПвОНиСират как Đ˛ŃŃ€Đ°Ń‚Đ° Đľ скрита пОд Ń‡ĐľŃ€ŃƒĐżĐşĐ°Ń‚Đ° на МоНаниотО. На ПнОгО Поста со виМда сиПвОНът на Đ’Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń – Đ´Đ˛ŃƒĐłĐťĐ°Đ˛Đ¸ŃŃ‚ ОроН, ĐžŃ‚Ń€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‰ връСката на Đ˜ĐˇŃ‚ĐžĐşĐ° и Запада.

ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1790 Đł. Đľ иСписана икОната „Хв. БОгОрОдица с Đ˝ĐľŃƒĐ˛ŃŃ…Đ˛Đ°Ń‰Đ°Ń‚Đ° Ń€ĐžĐˇĐ°â€œ, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ пОставона на йОгатО Ń€ĐľĐˇĐąĐžĐ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń икОнОстас.

ĐŸĐžĐ˛ĐľŃ‡ĐľŃ‚Đž стонОписи в църквата са правони сНод 1550 Đł., нО тоСи в ОНтара са От 14 в., От Ń‚.нар. â€žĐœĐ°ĐşĐľĐ´ĐžĐ˝ŃĐşĐ° ŃˆĐşĐžĐťĐ°â€œ. ВсъщнОст ОНтарът на ŃĐľĐłĐ°ŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° църква Đľ първОначаНната църква на АтанасиК. ДъНМината ĐźŃƒ Đľ над 10 Đź., при над 30 Đź. Ойща дъНМина на храПа.

Đ˘Ń€Đ°ĐżĐľĐˇĐ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Панастира Đľ дъНга ОкОНО 35 Đź. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đž Đľ, чо СаоднО със свотцито са иСОйраСони ОПир, ĐŸĐťĐ°Ń‚ĐžĐ˝, АристОтоН, ХОНОн‌

ВоНики оНински ПисНитоНи са иСОграфисани на Ń‚Ń€Đ°ĐżĐľĐˇĐ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ°

Đ’ Панастира доКства ПаНък ĐźŃƒĐˇĐľĐš със сйирка От виСантиКски ръкОписи и истОричоски Đ´ĐžĐşŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ¸ и сниПки, гНавнО От пориОда ОкОНО II св. вОКна.

Grand Meteoron

адрос: GR-42200 Kalampåka, Kastrakiou-Meteoron

GPS: 39.726616, 21.625711

тоН.: +30 2432 022278

цона: 3 ₏

райОтнО вроПо: 9-16, йоС втО-ŃŃ€Ń.

На съсодната скаНа со наПира Панастирът â€žĐ’Đ°Ń€ĐťĐ°Đ°Đźâ€œ (ÎœÎżÎ˝ÎŽ ΒιρΝιΏΟ; 39.714167, 21.626944), в кОКтО иПа йъчва, пОйираща 12 000 Đť. винО.

ОтдоНнО От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ Панастири со наПира „Хв. Đ˘Ń€ĐžĐ¸Ń†Đ°â€œ (ÎœÎżÎ˝ÎŽ Αγίις ΤρΚΏδος; 39.714167, 21.626944). ДО 1923 Đł. саПО ПОнасито са иПаНи дОстъп Đ´Đž ногО, Đ° Са ĐźĐ¸Ń€ŃĐ˝Đ¸ тОК Đľ йиН Сайранон. ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃŠŃ‚ со наПира на висОка 400 Đź. скаНа и Ń‚ŃƒĐş Đľ сниПан один От фиНПито Са ДМоКПс БОнд.

„Хвоти ĐĄŃ‚ĐľŃ„Đ°Đ˝â€œ (Αγίου ΣτξφΏνου; 39.70886347, 21.64028943) Đľ наК-Đ˝ĐžĐ˛Đ¸ŃŃ‚, наК-ĐąĐťĐ¸ĐˇĐşĐ¸ŃŃ‚ Đ´Đž КаНаПйака и наК-НоснО Đ´ĐžŃŃ‚ŃŠĐżĐ˝Đ¸ŃŃ‚ Панастир. ЧастичнО Đľ Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐľĐ˝ От итаНианскито йОПйардирОвки проС II св. вОКна, Đ° сНод нея ŃĐťŃƒĐśĐ¸ Са ŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐ¸Ń‰Đľ и приют Са доцата От КаНаПйака. ĐŸĐžŃ€Đ°Đ´Đ¸ таСи причина в ангНОоСичнито ПаториаНи тОК со ОйОСначава катО „convent“, Đ° но катО „monastery“.

На сНиСано От ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ Са ПаНкО в

ЗиндрОс,

наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° райОтиНница Са икОни в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. От Đł-Ма Đ›Đ¸ĐťĐ¸Ń Đ˜Đ˛Đ°Đ˝ĐžĐ˛Đ°, ŃĐťŃƒĐśĐ¸Ń‚ĐľĐť на фирПата, раСйрахПо, чо икОнито, кОитО со иСрайОтват, са няколко вида:

1. ръчни– ĐżĐžĐ´ĐłĐžŃ‚Đ˛Ń со ОснОвата; йОито са остоствони, раСтвОрони в ĐľĐźŃƒĐťŃĐ¸Ń От ŃĐšŃ‡ĐľĐ˝ МъНтък и Оцот; сНод ĐžŃ†Đ˛ĐľŃ‚ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ на иСОйраМониотО со ĐżĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Ń ĐˇĐťĐ°Ń‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ фОн; просОва со Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ дъска От НипОвО иНи ПасНинОвО дървО; Накират со и со ŃŃŠŃŃ‚Đ°Ń€ŃĐ˛Đ°Ń‚; Đ¸ĐˇŃ†ŃĐťĐž ръчнО; СоНон сортификат Са автонтичнОст.
2. кОПпютърни– катО ĐżŃ€ĐľĐ´Đ˝Đ¸Ń вид, нО йОито со Đ˝Đ°Đ˝Đ°ŃŃŃ‚ с кОПпютър, така чо иПа ĐżĐžĐ˛Ń‚ĐžŃ€ŃĐľĐźĐžŃŃ‚; бял сортификат.
3. НитОграфии– Đ¸ĐˇŃ†ŃĐťĐž ĐźĐ°ŃˆĐ¸Đ˝Đ˝Đ° иСрайОтка; ĐşĐ°Ń„ŃĐ˛ сортификат.
4. със сройърон ОйкОв.

От ПагаСина ПОМо Đ´Đ° со ĐşŃƒĐżĐ¸ кОпио на „Хв. БОгОрОдица с Đ˝ĐľŃƒĐ˛ŃŃ…Đ˛Đ°Ń‰Đ°Ń‚Đ° Ń€ĐžĐˇĐ°â€œ („Virgin Mary the Unfading Rose“), СакриНница на ОйНастта. ТаСи икОна Đľ одна От ПаНкОтО, на кОитО Đ˜ŃŃƒŃ Đľ иСОйраСон в Ń†ŃĐť ръст катО иПпоратОр. БОгОрОдица дърМи в ĐťŃĐ˛Đ°Ń‚Đ° си ръка МитО – сиПвОН на пНОдОрОдиотО, нОвОтО начаНО, ворнОстта в йрака, Đ° в Đ´ŃŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° – рОСата, сиПвОН на Đ˝ĐľŃƒĐźĐ¸Ń€Đ°Ń‰Đ°Ń‚Đ° надоМда. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐťĐ°ĐłĐ°Ń‚ со и сориОграфски икОни, църкОвна ŃƒŃ‚Đ˛Đ°Ń€, бял и чорон Ń‚Đ°ĐźŃĐ˝, сПирна. ĐŸŃ€Đ¸ пО-гОНоПи ĐżĐžĐşŃƒĐżĐşĐ¸ со ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ СначитоНни Отстъпки, Đ° пО-къснО в Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ° йо раСиграна тОПйОНа и триПа щастНивци ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸Ń…Đ° награди От ПагаСина.

Zindros Workshops

адрос: GR-42200 Kalabaka, Meteora Ring Road

GPS: 39.697796, 21.645840

тоН./факс: +30 24320 75913

ПОй.: +30 6974 020632

Đ›Đ¸ĐťĐ¸Ń Đ˜Đ˛Đ°Đ˝ĐžĐ˛Đ°: +30 6996 728732, +359 899 770694

e-mail:shop@zindros.gr

web:www.zindros.gr

ĐĐ°ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° и со ОтправихПо на совор. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń ПинахПо краК рока ĐŸĐľĐ˝ĐľĐš – наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° рока в Тесалия. Đ˘ŃƒĐş АпОНОн сроща Дафно и Са Đ´Đ° со спаси От ногО (СащО?) Ń‚Ń ПОНи йаща си ĐŸĐľĐ˝ĐľĐš Са пОПОщ и тОК я провръща в НаврОвО (дафинОвО) дървО. АпОНОн ĐžŃ‚Ń‡ŃƒĐżĐ¸Đť кНОнчо и свиН воноц, Са Đ´Đ° нОси винаги със сойо си НюйиПата‌ (сърцораСдиратоНнО!). Аязмо и ПаНка църква, пОсвотона на св. ĐŸĐ°Ń€Đ°ŃĐşĐľĐ˛Đ°, каСват, пОПага Са Очни йОНости.

Вочорта стигнахПо дО

ĐŸĐ°Ń€Đ°ĐťĐ¸Ń Каторини,

къдотО ни ĐąĐľŃˆĐľ Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ°Ń‚Đ°. ГрадчотО Đľ типичнО Са Постата, пОсощавани От Ń€ŃƒŃĐşĐ¸ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸: кОМи, таворна, хОтоН, кОМи, ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ¸, хОтоН, ĐşĐžĐśĐ¸â€ŚĐŸĐžĐ´Ń…ĐžĐ´ŃŃ‰Đž Đľ Са хОра, Ń‡Đ¸ŃŃ‚Đž продстава Са пОчивка со върти в триъгъНника хОтоН – таворна – пНаМ. Единствоната СайоНоМитоНнОст, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ, йо Освотоната (сНод 17:00!) църква.

ОкаСа со Ойачо, чо ĐźĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ mafioso прави сватйа на Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€Ń си и гадийОрдОвото но ни ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń…Đ° Đ´Đ° вНоСоП, каПО Ни Đ´Đ° сниПаПо. ĐŁŃĐżŃŃ…ĐźĐľ саПО Đ´Đ° надСърноП проС вхОда. Охраната Đ¸ĐˇĐłĐťĐľĐśĐ´Đ°ŃˆĐľ катО АН ĐŸĐ°Ń‡Đ¸Đ˝Đž проС 60-Ń‚Đľ: йоНи риСи йоС вратОвръСки, иСвадони яки над сакОтО, Нанци‌

ĐĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ°Ń‚Đ° ни йо в хОтоН â€žĐŸĐžŃĐľĐšĐ´ĐžĐ˝â€œ, йНиСО Đ´Đž пНаМа и цонтъра на градчотО. Đ‘ĐľŃˆĐľ дОста ĐˇĐ°Ń…ĐťĐ°Đ´Đ˝ŃĐťĐž, така чо вкНючиНОтО со парнО ни иСнонада ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž. Đ—Đ° ОстанаНОтО: съПнитоНна чистОта, вОдата в ĐąĐ°Đ˝ŃŃ‚Đ° одва со Оттича, саПО дво ŃĐ°ĐżŃƒĐ˝Ń‡ĐľŃ‚Đ°, йоС ŃˆĐ°ĐźĐżĐžĐ°Đ˝ и Đ´Ń€. â€žĐľĐşŃŃ‚Ń€Đ¸â€œ, пОд хНадиНника точо вОда, ностайиНон инторнот, саКтът но Đľ обновяван От 2010, няма рокНаПни ПаториаНи‌ Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž иСвън соСОна но со пОНагат такива гриМи Са пОддръМката, кактО проС ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž.

Hotel Poseidon

адрос: GR-60100 Paralia Katerinis, Odos Vasileos Konstantinou 3

GPS: 40.267921, 22.596211

тоН.: +30 23510 61331

факс: +30 23510 62654

e-mail:info@paraliaposeidon.gr

web:www.paraliaposeidon.gr

wi-fi:йоСпНатнО password: poseidon61331

Дон поти

ĐĄŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° ĐžŃ‚ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Ń…ĐźĐľ къП

ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝,

къдотО Đ˝ŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ продвидон простОК. ĐŸo ĐżŃŠŃ‚Ń ПинахПо краК кропОстта ĐŸĐťĐ°Ń‚Đ°ĐźĐžĐ˝ĐžŃ (ÎšÎŹĎƒĎ„ĎÎż του ΠΝιτιΟώνι; 40.006, 22.5983), одна От наК-дОйро СапаСонито в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, стрОона От кръстОнОсцито в пориОда 1204-1217Đł. РаСкОпкито От 1995Đł. дават ОснОванио Đ´Đ° со ŃĐźŃŃ‚Đ°, чо Ń‚ŃƒĐş со Đľ наПираН Đ˛Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ град Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸ĐžĐ˝. Đ˘ŃƒĐş со прОвоМда ĐľĐśĐľĐłĐžĐ´Đ˝Đ¸ŃŃ‚ ОНиПпиКски ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°ĐťĐľĐ˝ и тоатраНон фостиваН (ÎŚÎľĎƒĎ„ÎšÎ˛ÎŹÎť ÎŸÎťĎÎźĎ€ÎżĎ…). На соворОСапад со виМдаха СасноМонито скНОнОво на ОНиПп.

Đ’ ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝ ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ Са кратка Ń„ĐžŃ‚ĐžĐżĐ°ŃƒĐˇĐ° Đ´Đž оПйНоПатичната â€žĐ‘ŃĐťĐ° ĐşŃƒĐťĐ°â€œ, пОПОтахПо со иС ĐşŃ€Đ°ĐšĐąŃ€ĐľĐśĐ˝Đ¸Ń парк, раСгНодахПо ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃŃ‚Đ° на один ОкНюПан ФиНип ĐœĐ°ĐşĐľĐ´ĐžĐ˝ŃĐşĐ¸, сНод кОотО направихПо голяма панОраПна ОйикОНка.

Ќърквата „Хв. Đ”Đ¸ĐźĐ¸Ń‚ŃŠŃ€â€œ – ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝

Ќърквата „Хв. Đ”Đ¸ĐźĐ¸Ń‚ŃŠŃ€â€œ (ΆγΚος ΔΡΟΎτρΚος τΡς Î˜ÎľĎƒĎƒÎąÎťÎżÎ˝ÎŻÎşÎˇĎ‚) Đľ один От сиПвОНито на ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝

ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ проС Ń†ĐľĐťĐ¸Ń град, качихПо со Đ´Đž кропОстта и пОгНоднахПо града От висОкО, сНод кОотО прОдъНМихПо къП

КаваНа

ĐŸĐž прОграПа Ń‚ŃƒĐş иПахПо раСхОдка иС старата част на града и кропОстта. ĐŸĐ°Đş ĐˇĐ°ĐżĐžŃ‡Đ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° ваНи, ĐąŃŃ…ĐźĐľ вочо со качваНи на хъНПа, и Ń‚Đž при пО-Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đž вроПо, ОтнОвО с ЙОанис, така чо со ОткаСахПо и ŃĐ°ĐźĐžŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐťĐ˝Đž ОйикОНихПо раКОна над пристанищотО.

Đ’ кѩсния сНодОйод со ŃĐąĐžĐłŃƒĐ˛Đ°Ń…ĐźĐľ с ЙОанис, ОйощахПо си нОви срощи и со ОтправихПо къП Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń.

АвтОр: АнМоНО АнгоНОв

ХниПки: ЕПа Đ–ŃƒĐ˝Đ¸Ń‡

Ощо сниПки От ŠЕПа Đ–ŃƒĐ˝Đ¸Ń‡:

Athens (2014-11-05 Panathinaikos Stadium)

Athens (2014-11-05 Parliament)

Athens (2014-11-05 New Acropolis Museum)

Athens (2014-11-05 Acropolis)

Athens (2014-11-05)

Corinth (2014-11-06 Corinth Canal)

Salamis (2014-11-06 Saronic Gulf)

Epidaurus (2014-11-06 Sanctuary of Asklepios)

Mycenae (2014-11-06 Site & Museum)

Mycenae (2014-11-06 Tomb of Agamemnon)

Nafplion (2014-11-06)

Athens (2014-11-07 National ArchaeolĐžgical Museum)

Kalambaka (2014-11-07)

Kalambaka (2014-11-08)

Meteora (2014-11-08)

Meteora (2014-11-08 St. Barbara)

Meteora (2014-11-08 Grand Meteoron)

Kalambaka (2014-11-08 Zindros Workshop)

Paralia Katerinis (2014-11-08)

Thessaloniki (2014-11-09)

Kavala (2014-11-09)

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń – на картата:

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

Ощо пътописи От йНиСки Поста:

1. Đ˜ĐˇĐ˛ŃŠĐ˝ соСОна иС Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (1): Атина и Епидавър
2. ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝, ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° и КаваНа – три дни ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ пОд осоннОтО сНънцо на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń
3. Една сНънчова содПица пО пътищата на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (2): ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°
4. Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (Дровна ЕНада – ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ (1): ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž , АргОс, ЕпидаврОс
5. Đ˜Đˇ църквито и Панастирито на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń и Đ˜Ń‚Đ°ĐťĐ¸Ń(1): ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝ – ĐŸĐ°Đ˝Đ°ĐłĐ¸Ń ĐĄŃƒĐźĐľĐťĐ° и ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°
6. ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° – Атина – ВОНОс (1)
7. Най-ŃĐźĐľŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° Нова гОдина в ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń
8. Една сНънчова содПица пО пътищата на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (1)
9. ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° – Атина – ВОНОс (2)
10. Да ŃƒĐ´ŃŠĐťĐśĐ¸Đź ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž … в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń
11. На пНаМ в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń – даКто акъН!
12. На ПОро Са дон (пНаМ ĐœĐ°Đ˝Đ´Ń€Đ°Ń в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń,Ń„ĐľĐ˛Ń€ŃƒĐ°Ń€Đ¸)