Безпокоя се, че с приближаването на новото хилядолетие псевдонауката и суеверието ще изглеждат все по-примамливи, и сиреновата песен на неразумността все по-сладка и привлекателна. Кога сме я чували преди? Когато бъдат събудени нашите етнически и национални предразсъдъци, във времена на недостиг, на предизвикателства към националното ни самочувствие или самообладание. Когато агонизираме но тема колко дребни са сред Космоса нашето място и предназначение. Или когато около нас се надига фанатизъм. Тогава навици на мисълта, познати ни от минали епохи, посягат към кормилото на ума ни.
Пламъчето на свещта се мята. Мъничкото светлина, която тя хвърля, трепти. Мракът се надига, и демоните в него се размърдват.
—-
Един от най-тъжните уроци на историята е: ако са ни обамбузвали прекалено дълго, ние започваме да отхвърляме всяко доказателство за обамбузването. Ние преставаме да се интересуваме от това да намерим истината. Обамбузването ни е взело в плен. Твърде болезнено е да признаем, дори само пред себе си, че сме били пленени. Дадете ли веднъж на шарлатанин властта върху вас, почти никога не можете да си я вземете обратно.
—-
Имам мрачно предчуствие за една Америка по времето на моите деца или внуци. Когато Съединените щати ще са икономика на услугите и информацията. Когато почти всичката промишленост ще се е преместила в други държави. Когато впечатляващи технологични възможности ще са в ръцете на нищожно малцинство, и никой, който представлява обществения интерес, няма да може да ги разбере. Когато хората ще са изгубили способността да се организират около общи каузи, или информирано да подлагат овластените на съмнение. Когато, стиснали в ръце кристали и нервно вторачили се в хороскопите си, с отмиращи способности за критична преценка, неспособни да различим приятното от истината, ние ще се плъзгаме, почти незабелязано, обратно към суеверието и мрака…
Оглупяването на Америка се вижда най-добре в бавното излиняване на полезното съдържание в изключително влиятелните медии. В 30-секундните му порции (вече съкратени до 10 секунди, или дори по-малко), в предназначените за най-глупавия консуматор програми, в представянето като достоверни на псевдонаука и суеверия, и най-вече в приветстването на незнанието.
—-
Науката не просто е съвместима с духовността – тя е могъщ източник на духовност. Когато разберем мястото си сред огромността на разстояния, измервани със светлинни години и време, измервано с ери, когато осъзнаем сложността, красотата и фиността на живота, тогава се поражда чувство на въздигане, на комбинирани скромност и въодушевление, което е именно духовно. Такива са нашите емоции пред велики творби на изкуството, музиката и литературата, или примери на самоотверженост като тези на Махатма Ганди или Мартин Лутър Кинг. Идеята, че науката и духовността се изключват взаимно, очерня и двете.
—-
Човешко страдание, което може да бъде избягнато, се причинява по-често не от глупост, а от липса на познание – особено от липса на познание за нас самите.
—-
Ако не можем да мислим със собствените си глави, ако нямаме желание да поставяме авторитетите под съмнение, ние се превръщаме в пластелин в ръцете на тези на власт. Но ако гражданите са образовани и сами стигат до своите изводи, тези на власт работят за нас.
—-
Ние сме създали глобална цивилизация, в която най-критичните елементи зависят докрай от науката и технологията. Ние също сме я уредили така, че почти никой не разбира науката и технологията. Това е рецепта за бедствие. Може да ни се размине за известно време, но тази смес от необразованост и власт рано или късно ще експлодира в ръцете ни.
—-
Факт е, че много повече престъпления и детски страдания са причинени от фанатици в името на Бог, Исус и Мохамед, отколкото в името на Сатаната. Много хора не харесват този факт, но малцина могат да го оспорят.
—-
Има наивни въпроси, скучни въпроси, зле формулирани въпроси, въпроси зададени след недостатъчно самокритичност. Но всеки въпрос е опит да бъде разбран светът. Такова нещо като глупав въпрос не съществува.
—-
Забелязвам, че много възрастни се стряскат, когато деца задават научни въпроси. Защо Луната е кръгла, питат децата. Защо тревата е зелена? Какво са сънищата? Колко дълбока дупка можем да изкопаем? Кога е рожденият ден на света? Защо имаме пръсти на краката? Много учители и родители отговарят с раздразнение или подигравка, или изместват темата: „А каква очакваш да е Луната, квадратна ли?“ Децата скоро разбират, че този вид въпроси някак са неприятни на възрастните. Няколко подобни изживявания, и още едно дете е изгубено за науката. Посмъртно не мога да разбера защо възрастните държат да се правят пред шестгодишни деца на всезнаещи. Къде е проблемът да си признаеш, че не знаеш нищо? Толкова ли чупливо е самочувствието ни?
—-
И каква е разликата между невидим, неосезаем, летящ дракон който плюе огън без топлина, и липса изобщо на дракон? Ако не съществува начин да опровергаете моето твърдение, ако няма как да има експеримент, който да покаже несъществуването му, какво говори това дали драконът ми съществува? Вашата неспособност да докажете невярността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказателство, че тя е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат проверени, и конструкции, които не могат да бъдат опровергани, са доказуемо без стойност, дори ако са изключително ценни в това да ни вдъхновяват или възхищават. Няма ли доказателства, каквото ви карам да направите почива единствено на моите думи.
—-
Науката е опит – предимно успешен – да разберем света, да си изясним нещата, да опознаем себе си и да се движим по безопасен път. Микробиологията и метеорологията сега обясняват това, което преди само няколко столетия са го смятали за причина да бъдат изгаряни жени.
—-
Скептицизмът понякога бива прилаган към обществено значими каузи по начин, който унижава и се отнася със снизхождение. Който игнорира факта, че дори и заблудени, поддръжниците на суеверията и псевдонауката са човешки същества с човешки чувства. Които, точно както и скептиците, се опитват да разберат как работи светът и каква е нашата роля в него. Мотивите им в много случаи са съвместими с науката. Ако културата им не им е дала всички инструменти, от които те се нуждаят, за да тръгнат в това голямо приключение, нека прибавим към критиката си и благост. Никой не се е родил оборудван с всичко.
—-
Не вярвам, че науката е трудна за изучаване, понеже хората не са готови за нея, или понеже тя е резултат на случайност, или понеже повечето хора нямаме ума да я разберем. Изключителното желание за познание, което виждам у първокласниците, и урокът от някогашните ловци и събирачи говорят убедително: стремежът към науката е дълбоко впечатан в нас, по всички времена, на всички места, във всички култури. Той е бил средството, чрез което сме оцелели. Той е наше рождено право. Когато чрез безразличие, липса на внимание, некомпетентност или страх от скептицизма ние отблъскваме децата от науката, ние ги лишаваме. Отнемаме им инструментите, които са им нужни, за да управляват бъдещето си.
—-
Помислете колко много религии се опитват да се самовалидират чрез пророчества. Помислете колко много хора вярват и разчитат на тези пророчества, колкото и мъгливи да са, колкото и да не са се сбъдвали, за да поддържат и опазват вярата си. Но имало ли е някога религия, която да е имала пророческата точност и надеждност на науката?… Няма институция, създадена от човечеството, която да се доближава до нея.
—-
В сърцето на науката е един същностен баланс между два наглед противоречащи си подхода – откритостта към нови идеи, колкото и странни или контраинтуитивни да са, и безмилостното скептично проучване на всички идеи, нови и стари. Това е начинът, по който дълбоките истини биват различавани от дълбоките заблуди.
—-
Науката е начин да бъде разкрит блъфът на тези, които само се правят, че знаят. Тя е бариера срещу мистицизма, суеверието и религията, прилагана където не ѝ е мястото.
—-
Карл Сейгън, „Свят, обитаван от демони: Науката като свещица в мрака“, 1995 г.
Казал го е по-добре, отколкото аз бих могъл. Но усещам в себе си всеки от тези цитати така силно и истински, както ако съм го казал аз. И в този смисъл се подписвам под всеки от тях. Който иска, да ме съди за плагиатство – няма да го отрека. Но и няма да се поколебая да ги пусна в Нета. Всички имаме крещяща нужда от тях – особено тези, които не усещат тази нужда.
С благодарност към Божан Божков, който ми припомни тази книга. Преводът на цитатите е мой.