Какви са шансовете да срещнете френска състезателка по вдигане на щанги, в приют за бездомни кучета в България?

Ако става дума за Ева Фабиан Анна Кудор, а приютът е „Фермата“ – около 100%!

Ева се появи в живота на фермерчетата като доброволец. Ден след ден едно усмихнато татуирано момиче идваше в клиниката, тихичко чистеше омазаните боксове, разхождаше някое и друго куче  и си отиваше тихо, както е дошла.

                             Ева и осиновеното й от Сърбия куче – Вотан

Много бързо осъзнахме, че Ева не само е трудолюбива за трима и с чудесен характер, но и има невероятен усет към кучетата и се разбира не само със страхливите, но и с агресивните ни животни.

Официално Ева работи при нас като гледач на кучета и се грижи с много любов и внимание за пациентите в клиниката.

В действителност обаче, сред нас тя е човекът с най-добър подход към трудните животни.

Тя е тази, която запознава новите кучета със съквартирантите им и се грижи първите им срещи да са миролюбиви и безопасни.

За нас Ева е истински джакпот! Уверени сме, че й трябва още съвсем малко обучение и опит, за да се превърне в най-добрия треньор на кучета!

Междувременно, ако дойдете във „Фермата“ и видите едно усмихнато момиче, да си знаете – това е кучителката Ева, която е при нас по една единствена причина – безкрайната си обич към животните!

Снимки: Иванка Патерсън за Stardust Pictures

От години следя различни визуализации на данните за замърсяването. Покрай един нидерлански акаунт следящ данните на Luftdaten, част от мрежата на които са AirBG, попаднах на европейския проект Copernicus. Всъщност, знаех отдавна за него, но не бях запознат с обширните данни, които предоставя свободно.

Накратко, казано, това е мрежа от сателити, които следят различни показатели от атмосферата, правят снимки в почти реално време и събират всякакви данни за замърсяване, бедствия и други събития. Тези данни комбинирани с различни модели за прогнози помагат както да се оцени измеренията на проблемите, така и да се планира по-добре реакцията по време на инциденти.

Ето няколко примера само от последните дни:

Последният пример всъщност е визуализация на сайта windy.com, който наскоро добави данните от Copernicus. Има модел за цял свят, но моделът за Европа е най-точен според оценките. Може да избирате всякакви източници на замърсяване и параметри на времето, включително вятър, ниво на атмосферата, където да се покаже замърсяването и прочие. Може дори да създават gif-ове от анимациите.

Данните от Copernicus са си цяло богатство. Тук описвам само наблюдението на атмосферата, но както споменах се използва и при бедствия, наблюдение на земеделски земи, реки, мерки за сигурност, морски региони и прочие.

Моделите за наблюдение на замърсяването обаче са доста добри. Ако ви се чете, имат подробни анализи за сравнение на прогнози с последвалите замервания. Резолюцията не е толкова голяма, че да показва квартал или улица, но може да се използват за следене на замърсяване от ТЕЦ-ове, отделни предприятия и наблюдение на ефекта от мерки за намаляване на емисиите в градовете.

Тези модели и всички данни са свободно достъпни и Windy.comдалеч не е единственият или дори първият сайт, който ги използва. До сега обаче намирам, че ги показва най-добре в контекста на други показатели.

Преди три седмици пуснах графиките, с които следя развитието на епидемията от морбили. Тогава критикувах и Министерството на здравеопазването за това, че не са взели достатъчно мерки в последните 10 години, за да не се стигне до тук. В случая не става дума само за пари, а и за инвестиране в хора, организация и превантивна политика.

Всичко това опира до политическо решение и действия на ниво министри и заместник министри. По думите на експерти и онези, които са на първа линия срещу подобни епидемии, системата се държи само защото шепа души не са вдигнали ръце от претовареност и нехайството на ръководството на министерството.

Във всичко това според мен липсва достатъчно видимост. Прозрачността не е въпрос на спускане на заповед, която чиновниците да се чудят как да разшифроват или изпълняват. Не е създаване на поредния регистър или поредния седмичен отчет. Последните помагат, но често са просто отбиване на номера. Затова подадох запитване по ЗДОИ за мерките, които министерството е взело в последните години за превенция на морбили именно в онези квартали и региони, които бяха най-силно засегнати от епидемията преди 10 години и които сами са описали в програмата си за елиминация на морбили като високорискови. Същите са и сред най-засегнатите от сегашната епидемия. Пуснах запитването през новия портал за обществена информация, пък да видим какво ще стане.

Междувременно, се увеличиха на 891 към тази сутрин. За два дни има вече 31 обявени нови случая. Всъщност, когато започнах да пиша този текст още бяха 20. Броят за текущата седмица в графиките не е пълен и се очаква да задмине предходните.

Всички тези данни са от порталаза събиране и анализ на данни за МПР. Там се качват доста данни, но ние получаваме само общ брой и разбивка по седмици в графичен вид. Също така обявените случаи се намаляват със задна дата махайки онези, които не са потвърдени лабораторно. Между 16-та и 20-та седмица, например, така са махнати 5 от случите категоризирани като възможни. За същия период е имало други 291 случая, които са потвърдени.

Тъй като ми омръзна да разчитам графиката и да обновявам моите на ръка, написах скрипт, който го прави автоматично. Като натиснете линка, ще се свали CSV файл с случаите актуални към най-рано предишния ден.

За подобна разбивка по възрастови групи и региони може да следите бюлетинана МЗ. До към случай 300 ги следиха и на пресконференции, но сега явно не е толкова интересно за медиите и остана в бюлетина. Случаите обаче растат и скоро ще минат 1000, колкото е средната вероятност за смъртен случай.

Изт:БНБ 

Аз съм стара, изтъркана от употреба петолевка. Нека ви разкажа какво ми се случи днес:

Сутринта един брадясал студент-махмурлия се оспа за важен изпит и ме извади от омачканото си портмоне, за да ме даде на един таксиметров шофьор.

Шофьорът също беше брадясал. Той ме отърка нежно в грубата си, твърда брада (нямаше да го прави, ако знаеше колко микроби пренасям) и ме сложи в кожена чантичка на кръста си, при други стари, изтъркани от употреба петолевки. Имаше и няколко омачкани десетачки.

След малко ме извадиха от кожената чантичка и ме подадоха на дебела лелка в бяла престилка зад талашитен тезгах. Тя ме пое с мазните си пръсти и ме хвърли в талашитено чекмедже при други мои посестрими. В замяна таксиметровият шофьор получи баница, две пирожки, един айрян и някакво ресто.

Не след дълго дебелите мазни пръсти на лелката ме извадиха от талашитеното чекемдже, за да ме предадат на други, още по-мазни, този път мъжки пръсти, срещу което леличката получи тънка найлонова торбичка с един голям дюнер вътре в нея, загърнат с лепкава, полупрозрачна хартия и придружен от две квадратни салфетки.

В дюнерджийниците е горещо и прехвърча вряло олио, което допълнително ме съсипва! Знам го от личен опит. Попадала съм многократно в такива хранителни заведения. Добре, че преди да продължи работата си зад тезгяха, дюнерджията излезе да си купи цигари. Така се озовах в далеч по-луксозната и разпускаща атмосфера на будка за алкохол, кафе и цигари. Прибраха ме в касата преди да успя да се насладя на обстановката. Там видях истински, чисто нови петдесетачки! Дори мисля, че зърнах една блестяща стотачка!

След три минути ме върнаха като ресто на любезна млада дама с дълги руси коси, вързани на опашка, с къси дънкови панталонки и дълги прави крака, завършващи в чисто нови бели маратонки. Въпросната дама ме прибра в задния джоб на въпросните дънкови панталонки и си отвори енергийната напитка на автобусната спирка до въпросната будка.

След десет минути седна върху мен и ме притиска така половин час! Добре, че между мен и миризливата изкуствена кожа на седалката от градския транспорт имаше поне някаква преграда, макар и само тънко парче денимов плат!

След като мъчението най-после приключи, момичето слезе от автобуса и се озова в някакъв парк. Усетих веднага по-чистия въздух, шумът от булеварда остана някъде зад нас… Чуваше се само равномерното й дишане. Мускулите на стегнатия й задник се свиваха и отпускаха върху носа ми. Мислено благодарих на Бога на петолевките, че новата ми притежателка се къпе редовно!

После тя заговори с някакво момче. И ме смени за дебел джойнт. Първоначално се изненадах, че стойността ми се е покачила, но веднага си дадох сметка, че тя сигурно е използвала и личния си чар в трансакцията.

Младежът ме размени срещу две бири на дървено барче в градския парк, след което бързо се озовах в малките, нещадящи ръчички на пискливо дете, което ме занесе като ресто на баща си, който му беше купил сладолед. За мое успокоение детето не придоби пълни права върху тялото ми и баща му си ме прибра в мек кожен портфейл, при десетина спретнати десетачки.

Рядко разговаряме по време на такива случайни срещи, макар да сме притиснати лице в лице или гръб в гръб, или лице в гръб… Пък и заради номинала си десетолевките смятат, че е недостойно да разговарят с окъсани петолевки като нас. Щях да ги питам аз, ако ни бяха затворили в някой буркан! До морето в Гърция щяха да измрат от скука или да бъдат принудени да се опознаем като роднини.

Чувала съм от други петолевки, прекарали няколко месеца в буркан, че са успявали да се сприятелят дори с надменни двайсетачки! Тъмнината и теснотията не предлагали кой знае какво разнообразие, времето минавало по-леко в разговори и в обмяна на лични, понякога дори интимни, тайни, бяха споделили петолевките в касата на едно чейндж бюро. Мечтата им да отидат на море така и не се бе сбъднала. Надяваха се следващия им притежател да избере българското Черноморие.

Господинът с мекия кожен портфейл ме предаде на продавачка в квартален цветарски магазин, срещу което получи малка саксия с някакво растение, което сигурно щеше да отнесе у дома при съпругата си.

От цветарския магазин се озовах директно в кварталната бакалия, където ме размениха срещу две парчета наденица и самун бял хляб.

Привечер бакалинът ме обмени срещу лотариен билет в поредната будка за цигари и алкохол, откъдето ме върнаха като ресто на същия студент, който закъсняваше за изпит сутринта. От разговора по телефона с майка му разбрах, че го е взел.

Надявах се да не попадна отново върху твърдата брада на някой таксиметров щофьор, но опасенията ми се оказаха напразни. Студентът ме остави в малка книжарница, заедно с три-четири мои сестри, където прекарахме нощта.

Аз съм стара, изтъркана от употреба петолевка и това беше само един ден от моя живот, при това – от най-спокойните! Нямате представа какво е по рок фестивалите през лятото…

Да, поизтърках се допълнително, по лъскавата ми някога външност се добавиха още петна от пот, епидермис, готварска мазнина и непознати бактерии, но всичко това няма значение, защото аз оценявам важната си роля в обществото!

Ако бях прекарала деня си в някой буркан, през същия този ден един студент нямаше да се яви навреме за важен изпит, един таксиметров шофьор нямаше да закуси баничка с айрян, една лакома женичка нямаше да се натъпче с дюнер, един дюнерджия нямаше да си купи цигари, една мацка нямаше да пие редбул и да пуши джойнт, един младеж щеше да се ЛИШИ от две бири в парка, едно пискливо детенце – от сладолед, една домакиня – от евтино цвете в саксия, една цветарка – от наденица и хляб, един бакалин – от надеждата да забогатее внезапно, а на всичкото отгоре и студентът щеше да остане без учебник накрая!

Ето колко важно е да си в Оборот!

Тихомир Димитров 

Тези дни с приятел си говорихме за книгата на Тим Ферис „4-часовата работна седмица“и за това, че откакто сме я прочели, и двамата гледаме на работата по изцяло нов начин. Преди време писах точно по тази тема в „Аз чета“, а преди още време попаднах на тази статия на Стойне Василев, в който той говори за нещо, което и Ферис обсъжда в книгата: така нареченото мини пенсиониране.

Обикновено, когато се замислим за пенсия, си представяме възрастни хора, които вече са прекалено стари, за да работят. Затова, искат или не, прекарват свободното си време в практикуване на хобита, срещи с приятели и подобни неща, за които вечно заетите работещи хора все не намират време. Но налага ли се наистина да е така?

Вместо да чакаме края на професионалния си живот, за да се порадваме на свободното си време (когато е съмнително доколко ще имаме здравето и финансите да го направим), Ферис предлага да си организираме няколко мини пенсионирания през живота, през които да не работим или служебните ни задължения да са сведени до минимум, докато използваме времето за пътуване и забавления.

За първи път пробвах тази концепция преди десетина години. Тогава напусках работата си като редактор на списание .net и реших да си почина за около месец, преди да започна нещо ново. Беше лято: идеалното време да мързелувам и да се мотая по плажовете. Или… поне така си мислех тогава.

Оказа се, че след втората седмица ръцете ме сърбят да започна да правя нещо, каквото и да е то. Мързелуването не ми се струваше толкова привлекателно, след като се почувствах отпочинала, защото не водеше до смислен резултат.

С неочаквано голямо удоволствие се захванах с новата работа, когато най-сетне дойде денят да започна. В началото се чувствах страхотно, но след като минаха около две години, отново се размечтах за пенсиониране – при това не „мини“, а постоянно.

Когато се зарових в причините, се оказа, че на първо място отново е смисълът. По ред причини на онова работно място вече не виждах смисъла, заради който бях започнала тази работа. Усещах, че вече се занимавам с несъществени неща, вместо да помагам пряко на хората, на които организацията, в която работех, съдействаше.

Сега работя нещо, което не само ми харесва, а и виждам, че съм полезна и че нещата, които правя, имат смисъл. Имам възможност и да се „пенсионирам“ за известно време, но и през ум не ми беше минало да го направя, докато не видях статията на Стойне. И когато я препрочетох сега, реших, че мога само да се надявам да не ми се налага да се пенсионирам в бъдеще, защото при наличие на смисъл в работата и сили да я върша пенсионирането не изглежда особено привлекателно… нито в мини, нито в „стандартен“ размер.

А ти ще се пенсионираш ли, ако имаш тази възможност скоро и защо?

Материалът Мини пенсионирането: какво е и трябва ли ни?е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Наскоро гостувах в едно радио предаване (нещо, което често ми се случва) и си говорихме по темите за Създателите и дигиталните комуникации. В края на предаването прекрасният водещ Стефан Хранов (явно позапознат с интересите ми – книги и еко) ми заговори за тази книга. Мой пропуск, че не я бях чела. Намерих я в библиотеката (много богатата и приятна библиотека) на НБУ.

И така – ако темата за това ще се справим ли с все по-натежаващия проблем с глобалното затопляне и екологичния, а с него и икономически колапс – препоръчвам да прочетете „Светът на ръба“ на Лестър Р. Браун.

„Когато се срещам със стари приятели и те ме попитат „Как си?“ често отговарям „Аз съм добре. Притеснявам се за света.“

„Никоя предишна цивилизация не е оцеляла, разрушавайки естествената си опора.“

Изборът е наш. Ваш и мой.

Препоръчвам.

Една от сочените често причини за мръсния въздухв България е индустриалното замърсяване – ТЕЦ-ове, цехове, автосервизи и прочие. Търсейки информация за тях преди доста години попаднах на регистъра, който ИАОС поддържа. Според европейските изисквания, там се регистрират и подават информация всички инсталации, които замърсяват въздуха, водата, почвата или пренасят опасни отпадъци.

Всяка година там има данни от около 500 инсталации. Съвсем очаквано има сериозни съмнения около подадените данни от някои инсталации, както и дали има въобще някакъв контрол от страна на ИАОС върху коректността им. Знаем добре, че малки цехове, автосервизи и прочие не се регистрират, а произвеждат сериозно замърсяване въпреки изискванията.

Но регистър има, каквото е изискването по закон и редовно решение, до което чиновниците опират като им се наложи, че трябва да се вземат мерки. В никакъв случай не казвам, че данните в него са грешни или безполезни – точно обратното. Според хората в агенцията и запознати как работи индустрията, с които говорих, за голяма част от инсталациите контролират добре и подават коректни данни. Това обаче не е сигурно за всички, което обезсърчава спазващите изискванията и поставя под въпрос работата на всички.

Тъй като данните в регистъра са доста непрегледни, преди 6 години направих визуализация, която показва всичко наедно. Може да се разглеждат всички емисии по замърсител, както и отделни инсталации. Повече ще прочетете в тогавашната ми статия.

Тия дни обнових данните до 2018-та и се забелязват няколко интересни неща. Първо – CO2 емисиитепрактически не се променят през последните 12 години. Също така по-голямата съобщените стойности са на база изчисления, а не измервания. Всичко останали емисии обаче значително намаляват. Замърсяването с ФПЧ (PM10), например, намалява от 18 хил. тона през 2008-ма до 720 тона през 2018-та. Интересно е, че  Хан Аспарух в Исперих, които произвеждат керамични плочи, са отговорни за 10% от това количество и емисиите им са два пъти повече от повечето ТЕЦ-ове.

При серните оксидисъщо има значително намаление – повече от 10 пъти за 10 години. 90% от тези оценки са на база измервания. Почти половината от 60-те хиляди тона емисии във въздуха миналата година са били от ТЕЦ Марица Изток 2. Още 25% са от Марица Изток 3.

При замърсяването на водите с азотима намаление до 2011-та, но след това остава непроменено. 42% от това замърсяване е съобщено от Софийска вода. При почвитее имало скок между 2011 и 2015-та. В последните 3 има намаление до 27 тона почти изцяло от три компании.

В инструмента може да разгледате подробно какво са съобщили предприятията като замърсяване. С картата може да фокусирате отделна инсталация или географски регион. Ще насоча вниманието само към ТЕЦ Варна, която влезе в новинитенаскоро. Интересно е, че в последните 4 години изглежда практически е спряла работа. Дори с най-добрите филтри, при каквато и да е работа тези емисии са невъзможни.

Цялата публикация "Къде да открия плочки за баня на ниски цени в София?"

===

Има го на витрината или на врата на почти всеки магазин. На него ръчно или на компютър са изписани всякакви предупреждения – от неопределеното „ще се върна след 10 минути“, през „внимание стъпало“ и „обектА се охранява“, до „моля затваряйте вратата“ и „дава се под наем“. Много пъти А4 освен на вратата се лепи и на самата витрина – тогава обикновено рекламира намаления и за по-закачливо може да бъде залепен накриво. Авторите обикновено не са в час с правописа, но тъй като и минувачите не четат, все то.

Но лично мен най ме дразнят така наречените витрини на така наречените туристически агенции. Представете си голямо чисто стъкло цялото налепено с листове А4, напечатани на цветен принтер със снимка, взета от чуждо списание, и текст със ситни буквички, който рекламира екскурзии до екзотични и не толкова екзотични места, някои вече с изтекъл срок. „Рекламите“ са толкова на гъсто сложени, че те карат да се усъмниш дали нарочно не крият нещо. И ако вероятният клиент успее да погледне през витрината, ще разбере, че може и да е прав. Вътре обикновено има скучаещи служителки с разхвърляни бюра и папки със стърчащи листчета, разпилени навсякъде.

Едно време имаше професия „аранжор на витрини“. Може и още да има, но гледайки центъра на София, хич не си личи. Сега всяка продавачка смята, че тя най-добре разбира как да подреди „бутика“ си. В повечето случай се действа на принципа – колкото повече, толкова по-добре. И в резултат безвкусица, претрупаност, еднаквост… и листчета А4.

…

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля текстовете и снимките да не се препубликуват в медии без изрично разрешение от моя страна и непременно цитирайки автора и слагайки линк към оригиналната публикация. Можете да се свържете с мен чрез блога ми. С уважение. Павлина

Безпокоя се, че с приближаването на новото хилядолетие псевдонауката и суеверието ще изглеждат все по-примамливи, и сиреновата песен на неразумността все по-сладка и привлекателна. Кога сме я чували преди? Когато бъдат събудени нашите етнически и национални предразсъдъци, във времена на недостиг, на предизвикателства към националното ни самочувствие или самообладание. Когато агонизираме но тема колко дребни са сред Космоса нашето място и предназначение. Или когато около нас се надига фанатизъм. Тогава навици на мисълта, познати ни от минали епохи, посягат към кормилото на ума ни.

Пламъчето на свещта се мята. Мъничкото светлина, която тя хвърля, трепти. Мракът се надига, и демоните в него се размърдват.

—-

Един от най-тъжните уроци на историята е: ако са ни обамбузвали прекалено дълго, ние започваме да отхвърляме всяко доказателство за обамбузването. Ние преставаме да се интересуваме от това да намерим истината. Обамбузването ни е взело в плен. Твърде болезнено е да признаем, дори само пред себе си, че сме били пленени. Дадете ли веднъж на шарлатанин властта върху вас, почти никога не можете да си я вземете обратно.

—-

Имам мрачно предчуствие за една Америка по времето на моите деца или внуци. Когато Съединените щати ще са икономика на услугите и информацията. Когато почти всичката промишленост ще се е преместила в други държави. Когато впечатляващи технологични възможности ще са в ръцете на нищожно малцинство, и никой, който представлява обществения интерес, няма да може да ги разбере. Когато хората ще са изгубили способността да се организират около общи каузи, или информирано да подлагат овластените на съмнение. Когато, стиснали в ръце кристали и нервно вторачили се в хороскопите си, с отмиращи способности за критична преценка, неспособни да различим приятното от истината, ние ще се плъзгаме, почти незабелязано, обратно към суеверието и мрака…

Оглупяването на Америка се вижда най-добре в бавното излиняване на полезното съдържание в изключително влиятелните медии. В 30-секундните му порции (вече съкратени до 10 секунди, или дори по-малко), в предназначените за най-глупавия консуматор програми, в представянето като достоверни на псевдонаука и суеверия, и най-вече в приветстването на незнанието.

—-

Науката не просто е съвместима с духовността – тя е могъщ източник на духовност. Когато разберем мястото си сред огромността на разстояния, измервани със светлинни години и време, измервано с ери, когато осъзнаем сложността, красотата и фиността на живота, тогава се поражда чувство на въздигане, на комбинирани скромност и въодушевление, което е именно духовно. Такива са нашите емоции пред велики творби на изкуството, музиката и литературата, или примери на самоотверженост като тези на Махатма Ганди или Мартин Лутър Кинг. Идеята, че науката и духовността се изключват взаимно, очерня и двете.

—-

Човешко страдание, което може да бъде избягнато, се причинява по-често не от глупост, а от липса на познание – особено от липса на познание за нас самите.

—-

Ако не можем да мислим със собствените си глави, ако нямаме желание да поставяме авторитетите под съмнение, ние се превръщаме в пластелин в ръцете на тези на власт. Но ако гражданите са образовани и сами стигат до своите изводи, тези на власт работят за нас.

—-

Ние сме създали глобална цивилизация, в която най-критичните елементи зависят докрай от науката и технологията. Ние също сме я уредили така, че почти никой не разбира науката и технологията. Това е рецепта за бедствие. Може да ни се размине за известно време, но тази смес от необразованост и власт рано или късно ще експлодира в ръцете ни.

—-

Факт е, че много повече престъпления и детски страдания са причинени от фанатици в името на Бог, Исус и Мохамед, отколкото в името на Сатаната. Много хора не харесват този факт, но малцина могат да го оспорят.

—-

Има наивни въпроси, скучни въпроси, зле формулирани въпроси, въпроси зададени след недостатъчно самокритичност. Но всеки въпрос е опит да бъде разбран светът. Такова нещо като глупав въпрос не съществува.

—-

Забелязвам, че много възрастни се стряскат, когато деца задават научни въпроси. Защо Луната е кръгла, питат децата. Защо тревата е зелена? Какво са сънищата? Колко дълбока дупка можем да изкопаем? Кога е рожденият ден на света? Защо имаме пръсти на краката? Много учители и родители отговарят с раздразнение или подигравка, или изместват темата: „А каква очакваш да е Луната, квадратна ли?“ Децата скоро разбират, че този вид въпроси някак са неприятни на възрастните. Няколко подобни изживявания, и още едно дете е изгубено за науката. Посмъртно не мога да разбера защо възрастните държат да се правят пред шестгодишни деца на всезнаещи. Къде е проблемът да си признаеш, че не знаеш нищо? Толкова ли чупливо е самочувствието ни?

—-

И каква е разликата между невидим, неосезаем, летящ дракон който плюе огън без топлина, и липса изобщо на дракон? Ако не съществува начин да опровергаете моето твърдение, ако няма как да има експеримент, който да покаже несъществуването му, какво говори това дали драконът ми съществува? Вашата неспособност да докажете невярността на хипотезата ми изобщо не е същото като доказателство, че тя е вярна. Твърдения, които не могат да бъдат проверени, и конструкции, които не могат да бъдат опровергани, са доказуемо без стойност, дори ако са изключително ценни в това да ни вдъхновяват или възхищават. Няма ли доказателства, каквото ви карам да направите почива единствено на моите думи.

—-

Науката е опит – предимно успешен – да разберем света, да си изясним нещата, да опознаем себе си и да се движим по безопасен път. Микробиологията и метеорологията сега обясняват това, което преди само няколко столетия са го смятали за причина да бъдат изгаряни жени.

—-

Скептицизмът понякога бива прилаган към обществено значими каузи по начин, който унижава и се отнася със снизхождение. Който игнорира факта, че дори и заблудени, поддръжниците на суеверията и псевдонауката са човешки същества с човешки чувства. Които, точно както и скептиците, се опитват да разберат как работи светът и каква е нашата роля в него. Мотивите им в много случаи са съвместими с науката. Ако културата им не им е дала всички инструменти, от които те се нуждаят, за да тръгнат в това голямо приключение, нека прибавим към критиката си и благост. Никой не се е родил оборудван с всичко.

—-

Не вярвам, че науката е трудна за изучаване, понеже хората не са готови за нея, или понеже тя е резултат на случайност, или понеже повечето хора нямаме ума да я разберем. Изключителното желание за познание, което виждам у първокласниците, и урокът от някогашните ловци и събирачи говорят убедително: стремежът към науката е дълбоко впечатан в нас, по всички времена, на всички места, във всички култури. Той е бил средството, чрез което сме оцелели. Той е наше рождено право. Когато чрез безразличие, липса на внимание, некомпетентност или страх от скептицизма ние отблъскваме децата от науката, ние ги лишаваме. Отнемаме им инструментите, които са им нужни, за да управляват бъдещето си.

—-

Помислете колко много религии се опитват да се самовалидират чрез пророчества. Помислете колко много хора вярват и разчитат на тези пророчества, колкото и мъгливи да са, колкото и да не са се сбъдвали, за да поддържат и опазват вярата си. Но имало ли е някога религия, която да е имала пророческата точност и надеждност на науката?… Няма институция, създадена от човечеството, която да се доближава до нея.

—-

В сърцето на науката е един същностен баланс между два наглед противоречащи си подхода – откритостта към нови идеи, колкото и странни или контраинтуитивни да са, и безмилостното скептично проучване на всички идеи, нови и стари. Това е начинът, по който дълбоките истини биват различавани от дълбоките заблуди.

—-

Науката е начин да бъде разкрит блъфът на тези, които само се правят, че знаят. Тя е бариера срещу мистицизма, суеверието и религията, прилагана където не ѝ е мястото.

—-

Карл Сейгън, „Свят, обитаван от демони: Науката като свещица в мрака“, 1995 г.

Казал го е по-добре, отколкото аз бих могъл. Но усещам в себе си всеки от тези цитати така силно и истински, както ако съм го казал аз. И в този смисъл се подписвам под всеки от тях. Който иска, да ме съди за плагиатство – няма да го отрека. Но и няма да се поколебая да ги пусна в Нета. Всички имаме крещяща нужда от тях – особено тези, които не усещат тази нужда.

С благодарност към Божан Божков, който ми припомни тази книга. Преводът на цитатите е мой.

Той е футболист.
Рита топка, всеки ден, той рита топка.
Веднъж,
той ритна една любов високо в небето.
Тя остана там
и не падна долу.
Хората си помислиха – това трябва да е слънцето,
луната или нова звезда.
В мен
топка, която никога не пада долу,
виси очаквана на небето.
Можеш да я видиш да става огън,
да става любов,
да става звезда.

Казуко Шираиши (Япония, р. 1931)
Превод от английски: Иван Христов

   Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.

         Автор: Тинеке Стортебом (изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд).

(чак сега успявам да пиша)

Преди няколко седмици организирахме посещение на ученици от НПМГ в лаба – един техен учител (Теодор Катранджиев) се свърза с нас и пита дали може да но посетят и да видят какво правим.

Дойдоха в лаба, показахме им различните неща, които имаме и правим, обясних неформалния характер на мястото, и ги позабавлявахме с разните странни неща, които имаме – разказах им за системата за отваряне на вратата и контрол на лампите, показах им едно софтуерно радио, и един стар MFM-RLL харддиск (питаха ме колко е голям, казах – 10 или 20, и Теодор ми напомни да спомена, че това са мегабайти).

После отделихме едно прилично количество време да ни задават въпроси – в лаба бяха хората от camplight и те доста помогнаха. Имаше въпроси по темата работа, къде да учат след училище и всякакви такива неща (където обяснявах, че в България ФМИ на СУ е най-малко зле). Разказахме им за всякакви хакатони, за различни компании, които си търсят хора и всякакви такива неща, и се надявам че им бяхме полезни.

(и тия дни като обявим официално call for volunteers за openfest, ще им го пратим и на тях)

Та, мисля си, че трябва да има по-често някакви подобни събития, понеже все повече и повече ми изглежда, че около училищата нещата са доста липсващи и няма какво да насочва учениците и да им казва какви са им опциите. Май ми трябваше много време да го осъзная, понеже аз самия никога не съм имал проблема да знам какво искам да правя (някъде в 4ти клас бях писал съчинение, че като порасна искам да се занимавам с компютри, в общи линии), но и по мое време имаше доста места, на които децата да се запознаят с различните професии, особеностите им и т.н.. Има училища, в които положението изглежда да е по-добре (например ТУЕС, трябва да разкажа за едно скорошно събитие там), но изглежда, че генералният случай е доста зле и учениците остават неориентирани.

Та, ако някой се интересува, лабът е отворен за подобни събития, и вероятно бих могъл да сръчкам някакви хора да са там и да отговарят, освен да показваме забавните играчки, които имаме.

Юни е прекрасен месец, не мислиш ли. За мен е такъв и то не само защото съм родена в средата му. Юни е месецът на най-дългите дни, в които земята се затопля – светло до късно и все по-топло след майските дъждове. През юни е пълно с ягоди и рози, узряват черешите и все още разполагаме със свежи пролетни зеленчуци, преди да почервенеят чушките и доматите, да узреят прасковите и кайсиите, да пораснат патладжаните и смокините, да се обагрят къпините и малините.

И за тях имам много намерения, които да осъществя в публикации, а сега се съсредоточавам върху свежите зеленчуци, някои от които са съвсем за кратко в този сезон, затова не изпускай момента и се наслади на юни.

Юни е месецът, от който за мен започва голямото готвене, предизвикано от природата. В приповдигнато настроение за готвене съм точно от юни, защото знам, че отсега имам още само няколко месеца за изключително сезонно приготвена храна. Това ме изпълва, но не и не ми остава много време да отразя всичко, което реално приготвям всяка вечер у дома. Спрях се сега обаче на този галет, защото е пълен с пролетни зеленчуци и билки и защото намирам още едно приложение на универсалното ронливо маслено тесто, по което въздишам всеки път, когато си помисля в какво друго мога да го използвам.

Галетите са едни от любимите ми печива по няколко причини. Една от тях е, че се състоят от ронливо маслено тесто, което аз много обичам. Обичам го, защото обичам хрупкаво и защото обожавам ароматът на масло. Освен това мога да го приготвя ден-два предварително и да го съхранявам в хладилника, докато дойде ред да го използвам. Тази стъпка определено спестява доста време в деня на изпичане на галета, а освен това тестото ще бъде идеално охладено, което пък ще го направи идеално пръхкаво. Точно както обичам.

Друга причина, е че не ми е необходима специална рецепта за плънката на галета. Също така не ми е нужно да измервам прецизно съставките за нея, а мога да работя свободно и то с онова, което разполагам или което искам да добавя. В случая, малко повече аспержи или малко повече лук няма как да дадат грешен резултат, ако искам точно това. Разполагам с пресни гъби или нарязвам на много тънко пресни картофи – всичко е свързано с момента и желанията ми в него. Дали ще използвам рикота, към която да добавя магданоз и копър или козе сирене, което да обогатя със салвия, е решение от нуждите и нагласите ми в този момент, както и от избраните зеленчуци за галета. Пълна свобода. Точно както обичам.

Следваща причина, е че за приготвянето на галет не ми е необходима специална форма и няма нужда да се съобразявам с количеството тесто и съда за печене. Просто тестото се разточва на кръг върху хартия за печене и след като се напълни, краищата му се загъват свободно навътре, така че да образуват борд и предпазят ароматните сокове на плънката да се разтекат навън. Тази стъпка е свързана с артистичност, което винаги прави галета с уникален вид в рустикалентвой стил. Точно както обичам.

Още една причина е, че с едно универсално ронливо маслено тесто, което за първи път ти представих в този блогкато основа за пай, мога да приготвям както сладки, така и солени галети. И не самогалети, както става ясно, но сега съм на тази тема. Следвай стъпките, за да си приготвиш идеалното маслено тесто и импровизирай върху пълнежа, ако така предпочиташ.

Или може да заложиш на използваните от мен зеленчуци в тази рецепта, които се аранжират върху обилно подправена рикота с пресни зелени подправки и билки. Точно както обичам. И не забравяй, че всяка една храна е по-вкусна, когато е споделена. Сподели я с хубаво вино!

Зеленчуков галет с рикота

Тази рецепта е вдъхновена от публикации в leitesculinaria.comи seriouseats.com

За 6 порции

Продукти:

• 1 доза тесто за пай, без да се разделя на две части, добре охладено
• 3 средно големи моркова, нарязани на ленти с дебелина 3 мм
• 1 малка тиквичка, нарязана на ленти с дебелина 3 мм
• 300 г зелени аспержи, почистени от жилавия край, обелени и нарязани на парчета с дължина 4 см
• 3-4 стръка пресен лук, почистен и нарязан на парчета с дължина 4 см
• 2 супени лъжици зехтин
• настъргана кора от 1/2 лимон
• 120 г рикота
• 30 г прясно настърган пармезан
• 2 супени лъжици ситно нарязани пресни зелени подправки и билки (магданоз, копър, мента, мащерка)
• сол и прясно смлян пипер меланж

Подготовка на тестото

Приготвя се една доза тесто за пай, като цялото количество се оформя на диск и се охлажда в хладилник поне 1 час. След това тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър около 35 см. Дебелината на тестото трябва да е 5-6 мм. Ако краищата на кръга не са равни и на места се разцепва, това е без значение тук. Просто внимавай тестото да не се затопля много. След като е разточено се поставя в тава и се охлажда в хладилник докато се подготвят зеленчуците. Междувременно фурната се нагрява на 230ºC с опция горен и долен реотан.

Подготовка на зеленчуците

Морковите и тиквичката се нарязват на ленти с дебелина 3 мм. За целта използвам тази мандолина.

Аспержите се почистват от жилавите краища като се хванат с две ръце в края им (откъм основата) и започнат да се огъват леко. В самата им основа ще се усети пружиниране и жилавост. Аспержът продължава да се огъва в посока към върха му и там където не е жилав вече, ще се счупи сам с лекота. Така се почистват всички аспержи. Колкото по-малко жилави краища има, толкова по-пресни са аспержите. Жилавите основи могат да се запазят за зеленчуков бульон. Аспержите се обелват, за да бъдат максимално крехки. Нарязват се на парчета с дължина около 4 см.

Пресният лук се почиства и се нарязва на парчета с дължина около 4 см.

Всички зеленчуци се смесват в купа и се разбъркват със зехтина, лимоновата кора, сол и прясно смлян пипер меланж на вкус.

Приготвяне на сместа с рикота

Рикотата се смесва с прясно настъргания пармезан и зелените подправки. Посолява се на вкус със сол и прясно смлян пипер меланж. От зелените подправки може да се използва една или няколко. Аз предпочитам да смеся няколко, а особено тук любими са ми ментата и копърът.

Аранжиране на галета

Преди да започнеш с това се увери, че фурната е загрята на 230ºC.

Разточеното тесто се изважда от хладилника. Върху него се разпределя сместа с рикотата на тънък слой, като се оставят свободни около 5 см от борда. Върху него се поставят овкусените зеленчуци. Краищата на тестото се загъват навътре с помощта на хартията за печене. Ако времето е много топло и тестото вече се е затоплило, охлади го в хладилник за 10-15 минути преди печенето.

Изпичане на галета

Тавата с оформения галет се слага на най-долното ниво в предварително нагрятата фурна. Пече се 40-45 минути или докато тестото придобие златист цвят, изглежда хрупкаво, а зеленчуците са се запекли на повърхността.

След като се извади от фурната се оставя да се поохлади 10-15 минути и може да се сервира. Галетът е много приятен и със стайна температура два-три часа след изпичането му. Със сигурност е най-добър в деня на изпичане, защото кората му е все още хрупкава. Ако остане за следващия ден, тя ще бъде овлажнена и не толкова пръхкава. Затова препоръчвам да се яде в деня на изпичане. Сервирай със зелени салати.

Още рецепти за галет

• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Галет със смокини

Други рецепти със зеленчуци

• Палак панир – спанак с прясно сирене
• Гратен от резене с моцарела, сотирани скариди с узо и зелено песто
• Печено брюкселско зеле с тиква и бекон + вариации
• Гратен от спанак с рикота и рохки яйца
• Печени есенни зеленчуци
• Гриловани патладжани със салата от фрика, резене и млечен дресинг
• Агнешки кюфтенца, хрупкави печени тиквички с пармезан, млечен сос с карамелизиран лук и мента
• Печен агнешки бут и хрупкави билкови картофи
• Имамбаялдъ – пълнени печени патладжани с лук, чушки и домати
• Бъркани яйца с аспержи и чеснови крутони

Други рецепти с рикота

• Гратен от спанак с рикота и рохки яйца
• Пролетна паста или талиателе с пресен грах, тиквички и мента
• Пица с лимонова рикота, босилек и тиквички
• Палачинки с рикота и конфитирани ябълки с портокал
• Чийзкейк с рикота, таитянска ванилия и мармалад от череши
• Тиквички с мента и босилек
• Банички с праз и рикота
• Как да си направя датско тесто
• Вместо неволята викай въображението си! И една игра, ако ти се играе.
• Равиоли с рикота и спанак

Емилия Илиевае студентка по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с дипломен ръководител – доц. Мануела Манлихерова.
Емилия подготвя дипломната си работа с тема „Meme комуникацията като нова форма на общуване, социокултурно явление и събитиен рефлектор. Същност и възникване, зони на влияние, послания и творчески аспекти“.
По този повод се срещнахме и поговорихме, а малка част от разговора споделям и тук.

А можем ли да гледаме на тях и като на източник с информационна стойност?

Ж.Т.: Абсолютно, защото много често авторите и създателите им забелязват някакъв проблем, който не е задължително да бъде забелязан от всички. По този начин привличат вниманието към дадена тема или проблем. В този смисъл те дори информират широката общественост за някои важни проблеми, които се случват в обществото.

Смятате ли, че меметата имат и „тъмна страна“ и могат да бъдат използвани като обществено опасен инструмент?

Ж.Т.: Абсолютно и съм сигурна, че те също са вкарани доста сериозно и в хибридната война, на която сме свидетели напоследък и във всичко, което се случва. Тъй като те са комуникационна форма и при това успешна, се използват от всички – и от добрите, и от лошите.

Тоест те са успешни дори в Twitter, където по-голямо влияние имат думите, макар и в ограничен брой?

Ж.Т.: Не е точно така, защото Twitter много се промени в последните години. Вече има възможности за снимки, видео, както и възможност за много по-бързо друго споделяне и там също много се разпространяват. Отделно, че имаме Twitter мемета, които предхождат другите мемета.

Twitter меметата в българския Twitter са едни от най-интересните неща, които се случват. Те са само само словесни, не са визуални в по-голямата си част, но сме имали страхотни меме акции в българския Twitter. Например с доктор Енчев, която е една от любимите ми. Българският Twitter е доста маргинален като инструмент, от една страна, но от друга страна – е силно влиятелен, защото през него се влияе на останалите влиятелни хора в България. Хората в Twitter са страшно интелигентни и се заиграват с много социални теми, правейки такива мемета.

Благодаря за Емилия, радвам се, че е приела присърце да работи по тази тема и й желая успех!

Приятели (:

До 31 март тази година приемахме разкази за втория конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“и Човешката библиотека. Получихме над 30 текста. Чете ги жури в състав: Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Георги Атанасов, Десислава Сивилова, Димитър Стефанов, Елена Павлова, Калин М. Ненови Кристиана Петрова. И дойде време да обявим резултатите.

(Всички текстове надолу са изброени в реда на пристигането им.)

Трите награди от 200 леваприсъждаме на:

• „Експериментът „Гъливер“ – Димитър Желев
• „Урокът“ – Калина Александрова
• „Папъл, папъл и хайде в комина“ – Елена Петрова

В алманаха „ФантАstika 2019“освен трите наградени разказа ще помолим за разрешение да публикуваме и:

• „Миналото“ – Калоян Захариев
• „Утре започва от днес“ – Радина Ангелова

Индивидуалните членове на журито връчват и следните специални отличия:

• Елена Павлова – на „Изгревът на следващото“ от Ива Гаджева
• Калин М. Ненов – на „Утре започва от днес“ от Радина Ангелова
• Кристиана Петрова – на „Миналото“ от Калоян Захариев

Каним Ива, Радина и Калоян да си изберат по три заглавияот електронните издания на Човешката библиотека.

Честито на отличените – и много вдъхновение на всички! Дали и какво Следващо ще изгрее, зависи от всеки от нас.

Конкретното Следващо, което уточняваме в момента ние, е мястото и датата на награждаването. Веднага щом ги знаем, ще ви поканим на един общ празник. Да се запознаем, да обменим препоръки и наблюдения, да поговорим за какви бъдещета мечтаем и как виждаме пътя дотам…

В коментарите долу даваме думата на всеки член от журито, който желае да сподели лични впечатления.

БъДейте,
Кал, Криси и Дес, участници в журито

Много харесвам тенденцията уютни, живи, добри и смислени места да се появяват все повече в нашия град, все повече не само в идеалния център, защото вярвам всеки има нужда от тях – като глътка въздух в забързания ден, като място за срещи, приятелства и вдъхновение. Затова и щом разбрах за смелата Троя, която откри своята „Книжарницата зад ъгъла“ми се прииска да я поканя за този разговор за мечтите, книгите, четенето, женското предприемачество и малките неща, които ни правят щастливи. Споделям тук.

Как възникна идеята за Книжарницата зад ъгъла?

Може да звучи банално, но имаше просто една мечта, която си стоеше търпеливо и си чакаше своя момент. Исках да имам свое място, в което ще мога да създам усещането за празник, което аз имам, при посещение в книжарница. Дълги години работех за международни компании и напуснах този корпоративен свят едва преди няколко месеца и сега реално се уча как се следва една мечта…И трябва да си призная, че чувството е страхотно и не съжалявам и за миг за решението си!

Има нужда подобни места да има не само в центъра на София, но как хората
приемат Книжарницата?

За моя голяма радост книжарницата се приема страхотно! Моите съседи по квартал, както аз ги наричам, често влизат дори само за да ми пожелаят успех и да кажат, че се радват да имат книжарница в квартала. Радват се на уютната и приятна обстановка. И вече знаят, че могат да намерят или да поръчат книгата, която търсят съвсем наблизо. Вече имам редовни клиенти, които дори минават само да си поговорим. И това още повече ме радва, защото въпреки че сме в големия град, така се създава една малка общност и най-хубавото е, че в основата на всички това стои любовта към книгите.

Кои са най-търсените книги до момента? Имате ли си месечни класации?

Не си правя класации към този момент, но пък с интерес следя класациите за най-продавани книги на големите книжарници и отбелязвам интересния факт, че тук се търсят съвсем различни от заглавията в по-големите и централни книжарници. Изключително много ме радва фактът, че все повече има хора, които търсят книги от съвременни български автори.

В началото имах съмнения за заглавията, които да зареждам в книжарницата и се притеснявах дали моя вкус ще допадне на клиентите. С времето получих поздравления за подбора на книги и смело поръчвам автори, които може да не са в топ класациите, но лично аз много харесвам и искам да имам техните книги в книжарницата.

Детски книжки или за възрастни са по-търсените?

Определено детските книжки са по-търсените. Вярвам, че това е така навсякъде, във всички книжарници. Родителите проявяват голямо старание и търпение в желанието си да научат децата си да обичат и ценят книгите. Това е много радостно и вдъхващо надежда. А много често именно децата водят родителите си в книжарницата, защото са видяли нещо любимо на витрината.:) А ние им предлагаме хубави истории и не само. Ето, например една от доста харесваните детски книги при нас е „Бобо Бермундо и отряд „ПиПеР“. Една отговорна книга, както я наричат нейните създатели, направена от еко материали и от страниците на която можете да отгледате малка домашна градина от ядливи цветя, плодове и зеленчуци. Нещо различно, което наистина допада и на децата и на родителите.

Личното Ви мнение – това, че наблизо в квартала има книжарница би ли
насърчило четенето?

Това е моето желание и мечта! В София има много книжарници, но повечето са концентрирани в центъра на града и често хората от различните квартали нямат път до тях и реално не виждат всеки ден книгите, които ги очакват приветливо на витрините на книжарниците. В “Книжарницата зад Ъгъла”организираме четения за деца, понякога ни посещават и групи от детски занимални в района, които провеждат занятия тук. Постарали сме се мястото да изглежда уютно и приветливо, посрещаме всеки с усмивка и искаме да създадем траен интерес към книгата и четенето, особено у децата.

Има ли бизнес в книгите и какво може, според Вас да се промени, за да
имат повече хора възможност да закупуват книги? В момента сме на едно от последните места в Европа и по книги на човек годишно издадени … 

Трудно ми е да коментирам бизнес страната, защото за всички е ясно, че е доста трудно и в повечето случаи водещи са желанието и любовта към книгите, а не печалбата. Могат да се случат доста неща, които да подобрят нещата у нас – от намаляване на ДДС върху книгите, до насърчаване на четенето при децата и подрастващите на национално ниво и приемането на четенето не като бройка за през лятото, а ежедневие и удоволствие. Силно се надявам скоро статистиката да се промени в положително отношение и хората да се радват на много хубави заглавия.

Кой е поканен да намине?

О, поканен е всеки един любител на книгата! Всеки един, който обича мириса на нова книга и губи усещане за време, докато разлиства заглавие след заглавие в някоя книжарница. Както и всички, които ни видят зад Ъгъла, защото ние сме там и ги чакаме..:)

Какво си пожелавате?

Пожелавам си здраве и ентусиазъм. Тези две неща са ми необходими, за да мога всеки ден да отварям вратите на моя втори дом – моята малка книжарница.

И много книги, разбира се – вдъхновяващи и променящи живота ни.

Всички, които сте прочели този текст ще се радвам да наминете до Книжарницата зад ъгъла на ул. „Найден Геров“ 6 в София или да им дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/bookstore.behindthecorner/

Успех, Троя!

Завършваме посещението в Хенгшанския висящ манастир, близо до чудния китайски град Датун. Предишния път пристигнахме в манастира, а днес ще получим малко източна мъдрост в наливен вид.

Приятно четене:

Висящият манастир в Хенгшан

част втора

На изпит по дзен будизъм и конфуцианство в Хенгшанският висящ манастир

Важна особеност на Висящия манастир е „майсторството“. То се проявява главно в съобразяването с местните условия. Естествената обстановка е използвана напълно при построяването на отделните части на храма. Невероятно изкусно е разположението на помещенията. Например за една от двете най-големи постройки на храма — „Залата на тримата мъдреции“, е използван принципът на „празното място в скалата“. Предната част на залата е изградена от дърво, а задната продължава в изкуствено издълбана пещера. Останалите зали са изработени също невероятно майсторски, с неголяма дълбочина и със сравнително по-малки статуи на светиите. Разпределението на помещенията също е много добре обмислено — следва се естествената повърхност на скалата, което придава усещане за промяна и кара посетителите да се чувстват като в лабиринт, в който всеки момент могат да се загубят.

напред, науката е слънце!

От изпитната комисия в състав от тримата мъдреци (Буда, Конфуций, Лао Дзъ) в тясната стаичка строи светлината на изтока, но така също и строги указания и въпроси:

Пътнико, остави ли дар за Буда? Цвете или юанче?

Ти написа ли си домашното?

Я да чуем какво си запомнил!

Не зяпай навън през прозореца и се съсредоточи!

Пазете тишина!

Не подсказвайте на калпазаните долу!

Силните (ученици) преодоляват прегради (изпити), мъдрите – покоряват целия път.
И взимат диплома

Конфуций също ни съветва: „Уважавайте себе си и другите ще ви уважават“

Конфуций казва:„Няма значение, колко бавно се движите, стига да не спирате да се учите и ще успеете“

Конфуций казва: „Не правете на другите това, което не искате да сторят на вас“

Конфуций казва, че „Най-големият ни триумф не е в това никога да не падаме, а в способността да се изправяме след това“
Има и поправителен!

Пътят на науката, понякога е тесен и хлъзгав

Конфуций казва: „Истинското знание е да държите на това, което знаете, но и да признаете, когато не знаете нещо“

Манастирът е като кацнала птица на скалата,  разперила крила и готова да полети!

Манастирът е като гнездо в скалите.

Манастирът е като висше училище за медитация над равнината. В дъното на отсрещния скат, тежкотоварни камиони вече пухтят в баира.

Едно пиленце си подава човката гладно от гнездото

Тълпата туристи застрашително се увеличава, но висящият манастир се огъва и държи яко!

Сбогом на окачения манастир от един не откачен и влюбен в теб поклоник

Пътят нагоре към манастира вече е блокиран от камионите. Слава Богу, че вече сме вън от хаоса на задръстването.

Можеш да чуеш и да забравиш за висящия манастир….

…но ако го видиш, ще го запомниш за цял живот.

 Този пътепис  е за него, защото се опитвам да го разбера.

Боже пази България и Китай!

Писа грешният Цве Тан Хан, Петров ден, 2018

снимки: Цветан Димитров,

Литература:

1. http://www.straitstimes.com/asia/east-asia/21b-to-help-chinas-laid-off-workers
2. https://www.thevintagenews.com/2016/09/16/hanging-monastery-china-rare-piece-architecture-one-worlds-forgotten-wonders/
3. Philip Wen, Postcard from abroad: , The Sydney Morning Herald.
4. Буда, Цитати,
5. Лао Дзъ, Цитати
6. Конфуций , Цитати
7. Диляна Кочева, Висящият храм в Шанси, Китай днес, 2018

КрайАвтор: Цветан Димитров Снимки: авторът

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Мая Цаневае от тези лъчезарни, скромни и действени хора, които много харесвам. Тя е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачиство, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“.

Кога и как се получи в твоя живот, че започна да се занимаваш с копирайтинг за онлайн?

Здравей Жюстин. Вероятно професионалното ми влизане в онлайн средата се получи естествено. Започнах работа, когато „интернетът“ беше млад. След флирт с печатните медии и телевизията, участвах в създаването на онлайн медия, а после пишех за различни онлайн издания, започнах да поемам и копирайтинг задачи. Работих за кратко за международна организация и уменията ми да създавам съдържание онлайн ме отличаваха.

Нямам конкретен спомен кога се сраснах с лаптопа си, но се случи. С времето „еволюирах“ към нещо повече – чувствам се уверена да организирам комуникационни кампании в онлайн и офлайн среда, да пиша блог статии След като родих сина си, реших, че свободната практика като автор на съдържание в интернет е най-добрият за мен избор, за да балансирам с живота си на родител.

Кои са основните предизвикателства в тази професия?

Бих споменала три основни предизвикателства. Първото е да се разделим с copy paste сглобените текстове. За тях не бих употребила думата „съдържание“. Вярвам, че авторското съдържание е такова, защото е обмислено, ползва отговорно източници на информация, не преписва. За съжаление, също както и в традиционните медии практиката да се копират готови текстове, например прессъобщения, или мнения , история, се разпростира и онлайн. От една страна, това е кражба, а от друга показва авторско безсилие.

Второто предизвикателство е свързано с владеенето на езика, на който пише. Не говоря само за познаване на граматиката и владеенето на правописа, но и това да запазим и да се възползваме и разгръщаме красотата, великолепието на езика. Клишетата убиват който и да е текст, независимо от това дали е онлайн или офлайн.

Все още се смята, че социалните мрежи, уебсайтовете и блоговете са свободна територия, в която можем да пишем, без да се съобразяваме с правилата, които езиковата норма налага, но това е по-скоро заблуда. След като открито говорим за пристрастеността си съм социалните мрежи и към интернет средата, е време да осъзнаем, че поведението ни там, включително езиковата ни и визуална „визитка“ са също толкова важни, колкото и усмивката наживо. Като автори на съдържание, нашата мисия е да поддържаме висока хигиена на езика и да го почитаме.

Третото предизвикателство е свързано със самата професия на създателите на съдържание онлайн – блогъри, копирайтъри, автори. Както и да се наричаме, ставаме все повече и тъй като в по-голямата си част, професионалистите в този бранш са на свободна практика.

Това е хубаво, защото имаме свободата да работим по различни проекти, да се развиваме динамично. Но силната, а понякога и нелоялна конкуренция води до обезценяване на труда ни. Както и да го кажем – понякога клиентите смятат, че нашият труд е „игра с думи“ и изображения, която не изисква образование, опит, въображение. Често пишем и за нишови продукти или услуги, които, за да достигнат до потребителите, е нужен сериозен „превод“. Дори и тази професия да остане нерегулирана като часови ставки или цена на дума, е важно ние да уважаваме труда си и да не падаме под цената си при преговори с клиенти.

Има ли достатъчно разбиране, според теб, у бизнеса за нуждата от качествено съдържание онлайн (в частност текстово такова)?

Надявам се, или поне виждам признаци, че съдържанието все повече се превръща в „ценна стока“. Но както и в борбата за легално използване на авторски изображения, така и при текстовете трябва да се преборим за ценността на авторското съдържание. Това, разбира се, означава, да създаваме и зад грешките, или провалите си, и да носим отговорност за това.

Повечето възложите знаят и използват също като нас инструментите за откриване на преписани елементи от текстове или цели такива. Затова смятам, че това е въпрос на дисциплина да пазим авторството си, и да не злоупотребяваме с чудото.

Качествената стока или услуга се продава със смислено съдържание с допълнителна стойност за потребителя. Нашата задача е да открием в какво се състои тази стойност и да създадем контекст за него.

Как преминава един твой работен ден?

Като повечето хора, не само създатели на съдържание онлайн, съм в мрежата и пред лаптопа твърде дълго време, много над препоръчителното. През деня работя по 2, най-много три проекта едновременно – проучвам материали, самообучавам се, поддържам ФБ страници, пиша блог статии или журналистически материали, отговарям на имейли и т.н.

От няколко години си наложих работно време пред компютъра – откъм 9 часа докъм 17-18 часа, не само заради детето ми, а за да мога да отделям време за себе си, да мисля свободно, без да се взирам в конкретна задача. Тогава обикновено се „раждат“ идеите дори и по тривиалн теми, които изискват усилия да ги извадиш от калъпа. Също така през почивните дни не отварям лаптопа, освен по спешни задачи. Тогава наваксвам с общуването офлайн. Вече съм убедена, че успешният автор на съдържание онлайн трябва да има активен и смислен живот в реалния свят, да може да решава истински проблеми, да говори и реагира на света без посредника екран.

Старая се и да чета не само статии, книги по професионални теми, да слушам подкасти, за да мога да разгърна хоризонтите на мисълта си.

Кое е най-уморителното и най-удовлетворителното в работата ти?

Най-уморителна ми е бизнес частта от работата ми – преговори по оферти, фактури и т.н. Най-много обичам да пиша, да играя с езика. Работата ми с клиенти от сфери като енергетика, строителни материали, фин тек сектора до търговия с детски играчки и коучинг, ме хвърля в дълбоки води без предупреждение. Това е приключение, от което адреналинът ми се покачва.

Какво пожелаваш на хората, които ще прочетат това интервю?

Наскоро гледах последния епизод на сериал за готвачи. Там главният герой каза нещо от рода, че неговата мисия, също като тази на художниците и писателите, е да създава преживяване.

Понякога създаването на съдържание онлайн на пръв поглед няма нищо общо с това, но ако погледнем отстрани, ние създаваме част от реалност или дори цял нов свят. Затова ви желая живо вдъхновение, което да впрегнете в юздите на своя език и да препускате отговорно сред необятните полета на интернета. Той вече не е Дивият Запад отпреди две десетилетия и е време всеки да защити правото си да пише онлайн с мисъл и в перспектива.

Повече за Мая – в блога й
mayatsaneva.com

Снощи стана ясно, че майка на тежко болно дете е получилафактура за лечението му заради сериозното забавяне на молбата ѝ във Фонда за лечение на деца. Всъщност такъв фонд вече няма, защото от началото на април функциите му бяха поети изцяло от Здравната каса. Или поне би трябвало.

Знам, че в такава ситуация е абсурдно да говорим за числа и статистика и това е последното, което искате да чуете от мен. Има обаче нужда, защото ситуацията е наистина абсурдна. Още повече, че 6-годишната Мария далеч не е единствената в такава ситуация – има още поне 130 деца като нея и ще стават още повече.

Какво прави въобще НЗОК?

Накратко, фондът през годините имаше най-грубо две функции – прозрачно харчене на средства отделени за такива деца и бързо придвижване на документите, за да чакат максимално кратко. За първото без липса на скандали се грижеше кръг от експерти и обществен съвет. За второто с доста променлив успех – администрацията. Всичко това имаше за цел да бъде „временно“ докато НЗОК си оправи процедурите и поеме функциите.

За да се оцени тази ефективност и дали НЗОК се справя по-добре (или въобще)със задачата, трябва да сравним с миналото. Ако ви се занимава с подробностите, ще ги опиша по-надолу, а тук са изводите накратко:

• От поемането на функциите в НЗОК са подадени 161заявления
• 30 от тях са подадени в края на март. Въведени са в регистъра със задна дата, но с поне седмица закъснение
• От всички 161 само 29са били решени (18%). Всички без едно са приети
• Останалите са в различни фази на разглеждане и се бавят между 4 и 8седмици
• Данните за голяма част от новите заявления не се попълват или имат грешки като повторни записи, грешно изписване на кодове и дати
• В 37заявления (22%)липсва каквато и да е информация докъде са стигнали.
• От заявленията подадени към вече закрития фонд само едно е било решено. Състоянието на останалите е неясно. Възможно е някои да са били накарани да подават документи наново към НЗОК, но и това не е ясно.

Предистория на данните

Фондът имаше едно време публичен регистър, който даваше доста информация – колко пари, колко бързо, за какво и къде отиват. Преди 3 години направих анализ на тогавашните данни, включително с карта къде отиват да се лекуват децата. След фиаското с арестувания шумно и после оправдан директор Александров, показах как работата на фонда се влошавапод новото ръководство отново гледайки същите данни. Малко след това критикувахнарочно влошената прозрачност на фонда, тъй като регистърът беше затворен.

През април пуснах нов анализ на регистъра. Все още не е публичен, но намерих начин да получа всичко от 2016-та насам. В графиките показах колко заявления са подадени, колко са получили решение, колко е било закъснението и оценка какви са били дейностите по тях.

Тук пускам обновените графики, но вече с 11 седмици работа на НЗОК по тези заявления. Преди да ги видите обаче се налага отново да спомена няколко важни неща. Описал съм подробно условностите на този анализ в предишната статия. Накратко – всичко тук се основава на информацията, която чиновниците сами публикуват в регистъра и която родителите на тези болни деца виждат. Те имат само един входящ номер, отварят, чакат, въртят телефони и се надяват. Това, което аз правя, е да взимам всички тези данни и да ги обобщавам. Изчиствам очевидните грешки (като решение през 19-ти век), но в доста случаи НЗОК просто не дава коректна информация на родителите през регистъра. Например – има дублирани записи с противоречащи си данни.

Отгатнете кога НЗОК поема нещата

С това наум, ето как изглеждат нещата. Тук показвам колко работа има натрупана във всеки ден от годината във фонда от 2016-та насам. В синьо са заявленията, които все пак ще бъдат решени в някакъв бъдещ момент, но в дадения ден са събирали прах на нечие бюро. В червено са тези, които не са били решени до 30 дни след последното действие (писмо, становище)по тях.

Вижда се, че от април насам се трупат много заявления. Също, че от над месец няма заявление, което да е получило решение. Само идват нови, а старите престояват. Спадът в края на април не е заради решени случаи – това са подадените в края на март, които просто са задминали описаните горе 30 дни събиране на прах. За контраст – пиковете и спадовете в миналото отбелязват заседанията на комисията, където е имало решения. Сега не е ясно какво, кога и кой решава.

Тук показвам колко заявления са били подадени по месеци и колко от тях са били решени. Вижда се рекорден пик в месеца преди да се закрие фонда. Виждат се и рекордно много неразгледани след това.

Следващата графика показва колко заявления са били решавани през дадения месец. Рекорден брой решения през март и почти нищо от април до средата на май. Нищо от тогава.

Тук показвам какви дейности са извършвани по заявленията. Уговорката е, че не всички отнемат едно и също време и някои вървят паралелно – становищата на експерти, например. Дава обаче обща представа какво се случва. Отново, вижда се, че в последните два месеца са маркирани много становища на експерти, а за първите три седмици на този месец – почти нищо не е отбелязано като свършено.

В предишната статия показах и колко са се бавили заявленията преди да бъдат решени, но сега тази графика е безсмислена. Просто доста от записите на НЗОК са непълни и не може да се разбере колко време е отнело дадено решение. Това отгоре на твърде малкото взети решения.

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Фатално мъглява прозрачност

Все пак, първата графика дава идея колко деца чакат. Нямаме отговор колко недочакват парите, но по множащите се дарителски кампании в социалните мрежи добиваме представа. НЗОК изглежда повече чака децата да починат, отколкото да работи по скоростното придвижване на документите и осигуряване на бързо и качествено лечение.

Само този извод може да си направим от данните, които самата касата събира. Министерството на здравеопазването трябва бързо да даде отговор какво се случва с тези заявления и защо толкова е влошена работата по тях. Отделно, че имаше обещание за публичен регистър, което не се случи. Дори да направят такъв, с толкова нескопосано въвеждане ще е безполезен. Но няма и да го видим. Виждаме ясно причините да блокират прозрачността и да не бързат да отворят данните. Е, аз им ги отворих и ситуацията е по-абсурдна от всякога.