Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 33007 articles
Browse latest View live

Никола Балов: Обявиха и официалните цени на Sony Xperia SP и Xperia L за Европа

$
0
0
Обявиха и официалните цени на Sony Xperia SP и Xperia L за Европа

Тази сутрин Sony зарадва феновете с два нови смартфона, които ще се появят на пазара през пролетта. Sony Xperia SP и Xperia L са дроиди от среден клас, които са заели елементи от флагмана Xperia Z, но ги предлагат в по-скромна опаковка и на очаквано по-достъпна цена. А току-що Sony Италия обяви и официалните цени на двете устройства за Европа. 

1985 510612602313146 1298120545 n

Sony Xperia SP ще се предлага за 399 евро, когато се появи на пазара през второто тримесечие на годината. Припомням ви, че смартфонът предлага 4.6" HD Reality дисплей, двуядрен процесор Snapdragon S4 Pro на 1.5 GHz, 8 МР камера с Exmor RS сензор, NFC и метална рамка на корпуса със светеща лента в основата му.

Sony Xperia L пък ще се продава на цена 299 еврои също се очаква в периода април-юни. С него потребителите получават 4.3"дисплей с резолюция 854х480 пиксела, същата 8 MP камера, NFC и двуядрен процесор на 1 GHz. 


Точица - блог за образование без принуда: Скитникът крал

$
0
0
Чуден, чуден беше спектакълът "Приказка за скитника крал", с който се откри вчера Кукленият театрален салон. Въобще не разбирам как съм можала да не го гледам досега, хем знаех, че режисьор е Катя Петрова, чийто "Цар Шушумига"беше такава радост (благодарение и на сценографката Рин Ямамура).
Ама така е, когато човек се срамува да иде сам на детска постановка и чака детето му да поиска.
Та значи: "Скитникът крал"се гледа така, както се слуша виртуозен импровизатор, който подхваща една проста мелодия и я върти и обръща, разтяга и подправя по небивали начини, и тъкмо когато сте се разчувствали и размислили, изведнъж я събира обратно в същите скромни пет-шест такта.
Ей такива са историите в пиесата - ужким нищо няма в тях, една синя слива, една котка и една шапка... а са смешни, изобретателни и тъжни, ама най-много смешни. Изобщо няма да спомена как избягалата шапка се глави на работа в цирка, нито как се ожени за овдовял каскет, нито...
Ей такава е и режисурата. Целият реквизит се състои от една маса, три стола и няколко летви. А става... слон, автомобил (с чистачки), роял, влак (със затворени и отворени прозорци), самолет, риба (с кости и без кости, и навита на суши), ножица и какво ли не още.
И няма да разправям повече, идете го гледайте.
За деца над 7 години е (наистина), но пък е от онези куклени спектакли, които горна граница нямат.
Аз мисля да отида да гледам и "История за чайка и банда котараци", пак на Катя Петрова.

А след спектакъла имаше  и работилничка за кукли от представлението :)

Петя Кирилова-Грейди: Синдромът на Измамникът

$
0
0

secretsТози текст е от… тайните. Малко ми е смутено да го пиша, да не кажа, че ме е срам. Но в името на всеобщото благо, ето го.

От книгата на Сендбъргнаучих, че едно от най-ужасяващите неща, които съм изпитвала в професионалния си живот, всъщност не e само лично мое преживяване, а си има име. Даже е “синдром”. Нарича се “Синдромът на Измамникът” и описва психологическо състояние, при което човек не може да интернализира собствените си постижения. Синдромът се проявява в моменти, когато всякакви външни фактори сочат, че си успял, че си се справил добре, че заслужават поощрение и комплимент, а ти вътрешно се изяждаш от угризения… Защото ЗНАЕШ, че е станала някаква грешка; че не си се справил чааак толкова добре; и че какъвто там елементарен успех е бил постигнат… то той е дошъл благодарение на чужда помощ, късмет, липса на по-добър състезател и въобще всякакви други външни фактори. Най-ужасяващото на всичко това е, че започваш да изпитваш агонизиращо чуство на вина и СТРАХ, че ще те хванат… Че шефът ти ще разбере, че не си умен и работоспособен. Че колегите ти ще те изобличат. Че балонът ти ще гръмне и ти ще се пръснеш на малки парчета върху конферентната маса.

Аз лично съм се чувствала по този начин доста пъти, но най-ярко си спомнам това чувство докато учех за магистърската ми степен. Бях в престижен университет, подготвяха ме за университетски преподавател и бях заобиколена от много умни професори и студенти, които толкова откровено вярваха в мен и ме подкрепяха, че всяка сутрин се будех облята в пот…. Днес е денят, в който всички ще разберат, че не съм толкова умна, колкото си мислят. Днес ще разберат, че никога не съм чела Хегел. Днес ще ми зададат въпрос, на който не само няма да успея да отговоря, но ще блесне колко неграмотна съм всъщност. Днес ще ме изобличат. Днес ще ме изобличат. ДНЕС ще ме изобличат. Ужас и агония няколко години подред. Само като си помисля, започва да ми се повдига.

Според Сендбърг, от Синдром на Изманимникът страдат и мъже и жени, но при жените синдромът има по-парализиращи действия. Това е така по много причини, но особено защото жените принципно подценяват себе си (а мъжете принципно се надценяват). Затова много жени примерно се страхуват да проявят инициатива на работното място (за да не привлечат внимание върху факта, че са “некомпетентни”), много жени не се борят за повишения (да не си помислят, че много съм си повярвала), много жени дори се отказват да кандидатстват за конкретни работни места. За сравнение, ако един мъж гледа обява за работа и си мисли, че покрива около 60% от изискванията… той кандидатства. Повечето жени кандидатстват за конкретни позиции, ако са убедени, че покриват 100% от изискванията. Жените разсъждават: не мога да го върша това. Мъжете мислят: искам да мога, ще се науча в процеса на работа.

Една приятелка ми каза, че когато кандидатствала в университета, едно от изискванията било представяне на портфолио. До този момент не била виждала Фотошоп, а вкъщи дори нямали компютър. Тя отишла в интернет клуб, разровила в интернет, свалила каквито картинки харесала и представила като свои. Знаела, че МОЖЕ да научи Фотошоп. Просто било нещастно съвпадение на обстоятелствата, че в момента, в който трябвало да представи портфолио… тя ВСЕ ОЩЕ не се била научила. Не съветвам никого да представя чужда работа за своя и не мисля, че ако аз бях на нейно място щях да постъпя по този начин. Но нейната кариера е факт и много от четящите този текст в България живеят с работата й… Факт.

Първият съвет на Сендбърг относно как да се справяме със злокобната спирала на самомнителноста е да се преструваме, че вярваме, че заслужаваме успехите си… докато наистина си повярваме. На мен този съвет ми харесва. Към него добавям личното ми правило: никога не протестирам срещу комплименти. Вие?


Filed under: кариера

Никола Балов: Ревю на Sony Xperia Z

$
0
0
Ревю на Sony Xperia Z

Sony се завръща през 2013 г. Това е заявката на японския производител, който в края на миналата година се нареди на четвърто място сред най-големите смартфон вендори, а целта сега е третото стъпало от върха. “Sony се завръща” крещи и новият флагман на компанията, Xperia Z, който от доста време насам й позволява да се бори с изравнени сили срещу конкуренцията в най-високия клас. Прекарах известно време със стъкления телефон, дори пътувах с него до MWC в Барселона, а сега  дойде време за голямото ревю. Какви са впечатленията ми от работата със Sony Xperia Z, кои са ключовите му предимства и има ли нещо, което трябва да ви притеснява в него, моля, четете в ревюто нататък...

Оскар в категория дизайн и изработка

Външният вид, първото впечатление за Sony Xperia Z ще ви вземе дъха. Ултратънък, суперелегантен, със стъклено покритие отпред и отзад – това е нежната фигура на Xperia Z, която при първата среща с него ще докосне ръката ви с усещане за парченце дизайнерско съвършенство.

Без съмнение това е един от най-красивите и най-качествено изработени смартфони, на които съм попадал в последните години. Страхотното впечтление само може да бъде подкрепено от времето и запазването на корпуса в добро състояние и след няколко месеца работа.

Sony Xperia Z review05 

Xperia Z има правилна правоъгълна форма на корпуса със съвсем леки извивки в ъглите, а профилът му е тънък 7.9 мм. Това до таблета Xperia Tablet Z и неговите 6.9 мм изглежда нищо работа, но в действителност смартфонът на Sony е едно от най-фините устройства на пазара и с огромния си дисплей се превръща в красива хай-тек плочка. А красотата идва и от стъкленото покритие върху предната и задната част на корпуса, което видяхме още при Nexus 4, но тук идеята е пренесена едно стъпало по-нагоре към изяществото. За целта тялото не е опасано от гумирана рамка, а от пластмасова, при която Sony са се заиграли допълнително и са създали Xperia Z с т.нар. OmniBalance дизайн. Идеята е смартфонът да е удобен, независимо с коя ръка и как се държи, а и да изглежда красив, независимо от коя страна е погледнат, независимо дали лежи на масата с дисплея нагоре или обратно.

Изключително красивият стъклен корпус на Sony Xperia Z има склонност да събира отпечатъци, които обаче не личат при бялата версия на телефона 

Бляскавото тяло на Xperia Z няма никакви оставени отвори, тъй като корпусът е защитен от прах и вода. Затова microSIM и microSD слотовете, 3.5 мм жак и microUSB портът са покрити от капачета в стила на цялостния дизайн и почти не се забелязват. Лошото е, че да отваряш капачета при всяко зареждане или ползване на слушалки не е най-удобното нещо на света. Да, пластмасовите тапички ще ви се пречкат понякога, но изглежда това е цената на защитения от удавяне смартфон, а и с тях красивите линии на корпуса не се нарушават.

Иначе тялото на Xperia Z е събрало от дясната си страна дупка за връзка, високоговорителя и бутона за регулиране силата на звука, който е супер стегнат и със съвсем леко потъване – иска малко свикване, докато започне да се усеща и без да се търси с поглед. Над него е красивият метален бутон за включване, който прилича на елемент от ръчен часовник – реагира отлично и е лесен за намиране с палец. Отляво се виждат две пластини, с които смартфонът се свързва към докинг станция за зареждане, а до основната камера на гърба е LED светквицата и вторият микрофон за шумопотискане. Първият е добре видим под екрана, а над дисплея са предната камера, сензорът за околната светлина и малкият диод за известия.

Sony Xperia Z review06 

Под чертата бих казал, че дизайнът и изработката на Sony Xperia Z са близки до съвършенството. Въпреки огромния си 5-инчов дисплей смартфонът лежи добре в мъжка ръка, а и е насочен предимно към хората, които търсят по-широко поле за работа на мобилния си. Единствената забележка към господата дизайнери е, че ми се щеше леката цепнатина между стъклото на екрана и рамката около него да не съществува, но това ще е факт в един по-добър свят.

Върху стъкления екран и върху стъкления гръб има фино фолио, което добавя здравина и предпазва телефона от разпарчатосване, ако все пак успеете да го засилите в стената достатъчно. Иначе Sony казва, че Xperia Z ще оцелее и след изпускане от 1.5 метра.

Въпреки че и предното, и задното стъкло са защитени от драскотини, не бих разчитал на това и през дните, в които ползвам Xperia Z, внимавам да не го събирам в джоба с ключовете. А и като цяло съществува някакво вътрешно усещане, че корпусът му трябва да се пази с повишено внимание – сядане с телефона в задния джоб на дънките със сигурност не е добра идея също.

Да си поговорим за водата и морето

Поговорихме си за тънкия и красив корпус на Sony Xperia Z, а сега дойде време да си поговорим и за неговите специални умения – да издържа на прах и потапяне във вода. Да, въпреки че няма грубовата външност и гума по цялото си тяло, смартфонът покрива стандартите IP55 и IP57, което означава, че има най-високи нива на защита от прах и вода.

Sony Xperia Z може да бъде потопен във вода на 1 метър дълбочина и да остане там до 30 минути, а след като го извадите Sony обещава, че няма да се налага да посещавате сервиз. Тествах го къде ли не – дори под дъжда и дори във фонтаните на новата конгресна сграда в Барселона – оцеля.

Sony Xperia Z review03

За това му помагат вече споменатите тапички на всички портове, които имат леко гумирано уплътнение, за да не допускат вода до чиповете.

Всъщност отначало ще се запитате кому е нужна всичката тази защита и сигурност – аз също се чудих. Истината е, че едва ли в ежедневието си ще седнете до реката и ще потапяте телефона на почивки за половин час, просто за да тествате тези му характеристики. Но в реални ситуации може да се случи да извадите Xperia Z под дъжда, за да проведете разговор, да направите снимка или видео. Можете да направите подводно видео в басейна или просто да си оставите телефона до ваната или под душа, за да не пропуснете важно обаждане. Е, случват се и водни инциденти, за които няма да разказвам в подробности, но край с тях.

Важно е да знаете, че Sony Xperia Z е защитен от вода само в сладководни басейнии за съжаление това качество не важи в морето. Освен това имайте предвид, че смартфонът поддържа разпознаване на мокри пръсти, което е важно предимство, за да можете да го ползвате веднага, след като го извадите от водата, но докосвания не се разпознават под вода. Т.е. когато вече сте потопили телефона, не можете да разцъквате менюто. Това и липсата на хардуерен бутон за камерата означава, че ако ще записвате подводно видео, трябва да пуснете записа малко преди да се гмурнете.

Sony Xperia Z review02

Full HD дисплей с екстри и пропуски

Xperia Z е първият смартфон с Full HD резолюция на дисплея, който излиза на нашия пазар. Тенденцията във високия клас е именно към 1080р, така че Sony правилно не са пропуснали този детайл. И въпреки че всъщност разликата между HD и Full HD смартфон не е ясно забележима – повече точки означават по-детайлна и качествена картина, пък ако ще и недоловима с просто око.

И действително Sony Xperia Zможе да накара iPhoneи измисленото от него понятие “Retina дисплей” да се срамува в ъгъла, защото гъстотата на пикселите тук е 443 ppi спрямо едва 326 ppi за най-новия модел на Apple.

Снимките и видеозаписите са изключителни на 5-инчовия екран в Xperia Z и тук идва едно от основните предимства на огромния диагонал – имате нещо като мини телевизор в джоба си, където и да отидете. Причината за доброто цветопредаване и високия контраст при клиповете е Mobile BRAVIA Engine 2, подобен на който Sony използва и при телевизорите си. В телефона пристигат две видеа, които ще ви позволят да усетите качествата на дисплея още с първото му включване. А след това вече можете да си качите и всички серии от новия сезон на The big bang theory с високо качество.

Sony Xperia Z review04

Sony Xperia Z използва Mobile BRAVIA Engine 2 и дисплеят му се нарича Reality Display, но всъщност това е TFT LCDекран и той отстъпва на някои конкуренти по определени показатели. Да, цветовете изглеждат реалистично и са прилично наситени, но когато погледнете телефона под ъгъл ще видите, че нещата не са толкова впечатляващи. Xperia Z има значително по-малък ъгъл на видимост например от HTC One X, който използва Super LCD2панел.

Така че при дисплея на новия флагман на Sony не всичко е розово, но истината е, че с Xperia Z получавате отличен за гледане на видео екран, с висок контраст и детайлна картина с най-високата в момента резолюция.

Иначе смартфонът използва т.нар. OptiContrast панел, за който Sony твърди, че намалява отблясъците от светлина и прави дисплея ясно видим, дори на слънце. Освен това е работено в посока изчистване на белия цвят – действително в пъти по-ясен спрямо бялото на екрана при Xperia T.

Да, можете да оставите сапунерката вкъщи

Sony Xperia Z е първият смартфон на пазара, който използва новия CMOS сензор за камерафони на Sony – Exmor RS. Той се различава от използвания досега, включително в модела Xperia T, Exmor Rпо различната си структура, която позволява вграждане на повече функции в по-компактен размер. С други думи – Xperia Z би трябвало да е най-добрият камерафон на японците до момента.

DSC 0014 DSC 0033

И той действително е. 13-мегапикселовият сензор се справя много добре при различни условия, като любимата екстра за мен тук е Superior auto. Това е интелигентен автоматичен режим, който сам разпознава какво и при какви условия снимате, а настройките се напасват по най-добрия начин спрямо ситуацията. Ползвах Xperia Z за снимки при пътуването ми до MWC в Барселона и почти непрекъснато го вадех, за да щракна нещо, а след толкова дни опитът показа, че Superior auto наистина се справя отлично и препоръчвам да разчитате на него, независимо какво снимате. Ако все пак държите контролът да е във ваши ръце или искате да експериментирате – има избор от 17 сцени, различни ефекти и т.н.

Максималната резолюция на снимки при ползване на Superior auto е 12 МР или 9 МР, ако искате кадри при 16:9.

Новото при камерата на Z е и HDR режимът, който е полезен при снимки на открито и особено при силна, дори грееща насреща светлина. Интересното е, че HDR може да се ползва както при снимки, така и при видеозапис.

Иначе за камерата няма хардуерен бутон, както имаше при предишния флагман на Sony. Тя може да се стартира или от иконката в менюто/хоумскрийна, или още от заключения екран – с приплъзване наляво. Във втория случай можете да посочите и дали с включването да бъде автоматично направена снимка или да стартира видеозапис.

Sony Xperia Z review08

Батерия и що е то STAMINA mode

Батерията на Xperia Z е с капацитет 2330 mAh, което звучи добре, но на практика ще ви позволи да издържите далеч от зарядното за около денонощние. И защото Sony не са успели да вкарат по-голяма батерия, която да задоволи жадния 5-инчов Full HD екран за по-дълго, те са подходили по по-различен начин – софтуерно.

Производителят е оборудвал апарата с т.нар. STAMINA mode – хитър начин да изцедите допълнителни часове от батерията, или по-скоро да спестите от енергията й. STAMINA mode се активира от менюто Power management и идеята му е, че спира всякакъв пренос на данни, докато екранът на телефона е угаснал. А всички знаем, че жадните за интернет връзка приложения са основна причина за бързото изтощаване на батериите в днешните смартфони.

Sony Xperia Z review09

STAMINA mode наистина удължава живота на батерията

Добрата новина е, че въпросният режим при Xperia Z е по-умен от това и знае, че имаме приложения, които не искаме никога да се изключват от мрежата. Такива за едни може да са имейлът, за други – социалните мрежи. ЗатоваSTAMINA mode позволява да добавим тези или които приложения решим като изключения и те ще са активни и при изключен екран.

Освен това Xperia Z има и функцията за умно свързване към Wi-Fi. Тя също е в менюто Power management и когато е активирана смартфонът знае, че трябва да пусне Wi-Fi, само когато се намирате в обхвата на вече запаметени мрежи – например вкъщи или в офиса. Това означава, че през останалото време Xperia Z няма да търси безутешно и безуспешно други мрежи. И това, още веднъж, ще допринесе за пестенето на батерията.

xperiaz stamnamode

С изброените по-горе екстри Sony Xperia Z може значително да удължи живота си, особено след като мине първоначалния период на нон-стоп разцъкване и започнете да ползвате устройството с умерен тормоз.

Jelly Bean с няколко екстри от Sony

Софтуерът на Sony Xperia Z е Android версия 4.1.2 Jelly Bean, което е почти най-актуалното от Google и би било логично да очакваме скоро актуализация до 4.2.

Фирменият интерфейс е освежен спрямо предишните модели и това се забелязва още от заключения екран, при който за щастие е отпаднало подобното на iPhone отключване – с плъзване на пръст на точно определено място по хоризонталата. За щастие, защото на фона на пръстена при HTC Sense или свободата при Galaxy S IIIнапример това е по-неудобното решение. При Xperia Z е необходимо просто вертикално движение някъде по дисплея и с ефекта на щора смартфонът се отключва.

Интерфейсът на Sony е приятна и стилна алтернатива на стандартния Android, а и начинът на отключване вече не изисква специални умения

Смартфонът идва с цял куп теми и тапети, безкраен списък с (по-скоро дрънчащи) мелодии на звънене и няколко предварително инсталирани приложения. А сред наличните от старта програми са браузърът Chrome, NeoReader за сканиране на QR кодове, навигацията Wisepilotи други. Специално внимание заслужават фирмените приложения Album, Movies и Walkman. Първите две организират вашите снимки и филми по удобен начин, а Walkmanе популярният музикален плейър на Sony, който освен приятен дизайн, предлага и функцията ClearAudio+. А ClearAudio+ е нещо като beats audio при HTC – усилва звука при слушане на музика и го прави по-чист.

Sony XPeria Z review10

 Sony Xperia Z е и поредният модел на японците, който предлага т.нар. Small Apps. Това са вид уиджети, които можете да отваряте върху екрана и които заемат по-малко пространство от стандартно приложение – т.е. не са на цял екран, а в малки прозорчета. В смартфона има няколко – калкулатор, таймер, бележник и диктофон, но от малкото плюсче могат да бъдат свалени допълнителни от Google Play. Нищо кой знае колко полезно, но все пак знак, че Sony държат да оставят своята следа върху Android.

Звукът през слушалките избухва, говорителят заглъхва

По-горе стана дума за технологията ClearAudio+, която Sony предлага в Xperia Zкато начин да направи слушането на музика по-приятно. И действително активирането на тази екстра се усеща на мига – песните започват да звучат по-добре, звукът е по-силен. Пробвах смартфона с няколко типа слушалки, включително безжичните Jabra RIVO (очаквайте ревю) и с всички тях нямах забележки към Xperia Z.

Проблемът идва, ако решите да слушате нещо през говорителя на телефона. Всъщност едва ли ще решите нещо такова, защото той е сравнително слаб, а ще трябва да свикнете и да не го заглушавате с ръка, защото разположението му предразполага това. При мен често се случваше да запуша изгода с длан при разговор на спикърфон, без в първия момент да се усещам какво и защо се случва.

Sony Xperia Z review07

Иначе мелодиите на звънене са доста силни, даже твърде много, и звучат отлично и през този високоговорител, така че няма шанс да изпуснете обаждане по тази причина. Освен това при разговори звукът в слушалката е на ниво – нямам никакви проблеми с обажданията, чува се добре и към двете страни.

Хардуерна мощ и комуникация

Sony Xperia Z е оборудван с четириядрен процесор на 1.5 GHz от Qualcomm, който предшества Snapdragon 600и въпреки че вече не е най-актуалното на пазара, едва ли ще останете недоволни.

Откакто ползвам телефона не съм имал случай да засече или да отваря продължително игра или приложение – дори галерията с купищата снимки се визуализира без забавяне. Да, най-вероятно новият Exynos 5 Octa на Galaxy S IV и Snapdragon 600 на HTC One ще са няколко идеи над Xperia Z в бенчмарк резултатите и, да, това ще накара маниаците на тази тема да извърнат поглед от Sony. Единственото оправдание за японците тук е, че техният Xperia Z вече е на пазара, а конкурентите с по-новите процесори ще излязат след някой и друг месец.

P3178178

И въпреки всичко – ако останалите характеристики на Sony Xperia Z ви допадат, не бива няколко точки в бенчмарка да променят решението ви, защото реално това няма да е осезаем недостатък.

Иначе Xperia Z пристига с 2 GB RAM и 16 GB вградена памет, а microSD слотът побира до 32 GB, но пристига празен. Смартфонът предлага пълен набор възможности за връзка и комуникация, като ще обърна по-специално внимание на NFC.Това беше телефонът, с който влизах на MWC 2013 в Барселона чрез чекиране на специалните NFC терминали. Освен за отключване на достъп, NFC служи и за връзка с аксесоари, при която сдвояването става за секунда само с докосване и без нужда от допълнителна активация. Тествах екстрата с високоговорителя Sony SRS-BTV5 и слушалките Jabra RIVO.

Sony Xperia Z review11

Sony Xperia Z накратко

Тънък, секси корпус с огледална повърхност + актуални чаркове под капака

Под чертата Xperia Z е не само “най-доброто от Sony в смартфон”, но и най-красивото от Android в смартфон. Стъкленият корпус и секси линиите на апарата го правят едно от най-приятните за гледане и ползване устройства в историята на мобилните комуникации, а добрата новина е, че този път Sony са положили усилия и да изравнят сили с конкуренцията на най-високо ниво.

Камерата с 13 МР Exmor RS сензор, детайлният и огромен дисплей с Full HD резолюция и реално полезният STAMINA режим за пестене на батерията в Xperia Z са част от акцентите, които могат да накарат феновете на компанията да ъпгрейднат, без да се замислят повече. От друга страна ще бъдат привлечени нови привърженици, особено заради уникалната комбинация от красив и в същото време защитен от прах и вода корпус.

Сред недостатъците на новия флагман са отстъпващият в някои отношения дисплей (малък ъгъл на видимост), слабият високоговорител и процесорът, който ще бъде потиснат от задаващата се конкуренция, макар и това да остане видимо най-вече при бенчмарковете.

Струва ли си Sony Xperia Z? Ако планирате покупка на смартфон от най-висок клас и търсите нещо уникално в него – това е един от най-добрите варианти да изхарчите хилядарката си през 2013-а. 

Цената на Sony Xperia Z в България е около 1200-1300 лв.без договор или от 790 лв.с договор.

Денислав Георгиев: Какво ще построим във Варна?

$
0
0
Миналата седмица ме поканиха на представянето на проекта за уникален спортно-развлекателен комплекс на Walltopia в София. Нарича се Collider Activity Center. Ще се разположи на парцел от 20 дк, разгърнатата застоерна площ е 8000 кв. м. инвестицията е 15 млн. лева – от българска компания, световен лидер в своя бизнес. Звучи малко нереално, но е

Жюстин Томс: бис за Рафи и BoxОffice.bg

$
0
0

Рафи е от хората, които творят непрестанно и в различни посоки. проектът му BoxOffice за онлайн билетие пуснат от няколко дена, но вече е интересна заявка.

Как ти хрумна този проект?
Преди близо 4 години, когато организирах мюзикълите в Амирканския университет, се натъкнахме на проблема, как ще синхронизираме всички продажби и резервации, така че да няма дублиране на местата. След кракто обсъждане, стигнахме до извода, че всичко това трябва да се случи онлайн. Свързах се със мой приятел който да разработи лесно и бързо решение на този казус. След няколко дена имахме собствена система, която ползвахме за нашите билети. През следвашите 3 години продължихме да доразработваме нашата система с цел задоволяване на личните ни нужди свързани с мюзикъла. Още на 3-тата година забелязах, че зрителите използват активно системата и се зачудих, защо не е така и при другите организатори като театри, концерти и т.н. Отговорът беше, че всичките системи предлагани на българския пазар са прекалено сложни и изискват безброй стъпки за да направиш това, което искаш. И ето така, от един студентски експеримент, дойде идеята да улесним този процес не само за нас, но и за всички.

Каква част от билетите въобще у нас ще се продават онлайн, според теб, след две години?
Това зависи от потребителите, от нас предлагащи тази услуга, както и от самите  организатори. Иска се още малко развитие докато хората се престрашат да плащат онлайн, докато театрите и кината приемат, че това е най-удобния и лесен начин за зрителите, и от нас – да направим този процес възможно най-лесен и интуитивен.
Надявам се да надмине 50%

Какво си пожелаваш?
Пожелам си доволни клиенти!

още интервю с Рафи има в Kafene.bg

бис и за Доньо и eSky.bg, Marketing Academy Club, Ади, Девора, SUPERКатето, Плами, Майк

Точица - блог за образование без принуда: Домашен "порцелан"

$
0
0
Още не съм видяла как изглежда, като изсъхне.
Обаче самата моделираща маса е страшно приятна за работа.

Необходими материали:

3/4 чаша С200
1/2 чаша вода
1 ч.л. глицерин (продава се в аптеките за около лев)
1 ч.л. крем за лице (еее, аз сложих за ръце)
1 ч.ч. нишесте

Първите четири съставки се смесват в огнеупорен съд, който не Ви е най-любимият.
Разбърквате на умерен огън, докато се смесят добре. Не бива да има бучки от крема :)
Добавяте нишестето и бъркате, докато почне да се отлепя от стените като топка.
Мятате бързо в мокра кърпа и месите, докато изстине (по моему не беше толкова горещо и можеше да се мине и без този екшън. После месите като нормално тесто, като посипете масата и ръцете си с нишесте.
После моделирате и оставяте да съхне :) Текстурата изглежда горе-долу така:
homemade porcelaine
Да видим какво ще излезе (извинете качеството на снимките, вече стана късно, а снимам със сапунерка).

Точица - блог за образование без принуда: Възглавници с истории от Ирен Крумова

$
0
0
Покрай тайната ми възхита от Ирен Крумова и нейните научни занимания с ботаническите рисунки (обожаю) открих, че тя се е захванала и с още нещо, за което отдавна мечтая -
развиващо ръкоделие :) Възглавниците й хем стоят прекрасно като серия, хем всяка разказва различна история.... всеки път.
Поглеждам първата и ту виждам цветна колода, ту множество хора в тясно пространство, всеки потънал в мислите си, ту град от светлини... Кръгчетата на последната приличат на поляна глухарчета, но и на сапунени мехури, а освен това сякаш изплуват и потъват...
Синята възглавница съм я кръстила "типографската", много ми харесва, че е образователна, ама не съвсем, тоест изплъзва се от опита да бъде натоварена с определена функция.
А килимчето е същито от множество малки килимчета, които Ирен е изтъкала на детско станче. Представете си само! :)
ръчно шити възглавници



educational textiles



Пейо Попов: Мога, искам, знам

$
0
0

Бърз експеримент за онагледяване на левия и десен контекст на често ползвани глаголи (мога, искам, знам). Визуализациите са въз основа на twitter съобщения, в които тези думи са били използвани:

Мога
moga

Мога
rmoga

Искам
iskam

Искам
riskam

Знам
znam

Павлина Върбанова: За Конституцията/конституцията

$
0
0

В качеството си на основен закон на държавата, конституцията заслужава подобаващо внимание. Днес ще го отдадем чрез правописа. В кои случаи тази дума се пише с главна буква и в кои – с малка?

Когато се говори изобщо за конституция, думата представлява съществително нарицателно име и се изписва с малка буква:

Според Джон Лок конституцията е вид договор между държавата и гражданите…
Търновската конституция е първата българска конституция.

Когато означава конкретна конституция, нейното название се изписва с начална главна буква, тъй като представлява съществително собствено име. Ако съставното име съдържа други собствени имена, те запазват главната си буква:

Член 30 от Конституцията на Република България гласи…
На 16 април 1979 г. е приета Търновската конституция.
Според Конституцията на САЩ всички щати са равни и никой от тях не може…

Възможно е названието да не е дадено в оригиналната си форма, а да е съкратено или перифразирано. Тогава то също се пише с главна буква:

Член 30 от Конституцията гласи…
Член 30 от Българската конституция гласи…
Според Американската конституция всички щати са равни и никой от тях не може…


Веселина Вълканова - Дизайн книгоиздаване: Две поколения

$
0
0
Дизайн Христо Гочев


Библиотеката: Мо Йен – ненатрапчивият разказвач

$
0
0

mojenprom3Не очакваш точно това от един носител на Нобелова награда за литература. Може би да те зашемети с дълбочината на повествованието си, с нестандартната си идея, с разгръщането на един мащабен сюжет? Може би – в някое друго произведение. Тук подобни неща липсваха, но от всяка страница се долавяше усещането за един разказвач, който може много повече, отколкото показва.

“Промяната”на Мо Йенсе оказа перфектното съботно четиво за човек, който е посегнал към книгата без кой знае какви очаквания, но все пак с любопитството, което предизвиква престижната награда, присъдена в края на миналата година на автора й. Самата идея – да опишеш огромната промяна в също така огромната държава Китай само чрез съдбата на един-двама провинциални герои в автобиографичен стил – е доста нестандартен подход.

Мо Йен започва разказа си за Китай от 70-те години на миналия век, докато героят му расте и навлиза плахо в живота. Промените, случващи се със страната, са маркирани на фона на амбициите и стремежите на плахия младеж и собственото му развитие. Малката промяна – от мечтата да стане шофьор на камион до бъдещето на известен писател, вероятно е и символ на по-големите, белязали прогреса на източната страна.

Авторът разказва много увлекателно, съвсем простичко и разбираемо, а стилът му поглъща вниманието със своята непринуденост. Без да казва нищо ефектно, без да представя уникален сюжет или пълнокръвни герои, книгата увлича и е доста приятна за четене. Особено затрогваща е наглед прозаичната история на един камион, около който се завърта историята на героя – ветеранът от Корейската война Газ-51. Може би има значение фактът, че си падам по военните камиони, а може би е просто сантиментален елемент от разказа – каквато и да е причината, камионът ми се стори един от главните герои на книгата. Най-малкото, описан е с толкова подробности, колкото нито един от останалите герои.

Без да оставя впечатление за неповторим литературен гений,“Промяната”е четиво, което спечели симпатиите ми. Неангажиращият стил на автора пасна идеално на съботната ми почивка, в която книгата се вписа идеално.

Георги Грънчаров

*Книгата бе любезно предоставена на “Библиотеката” от изд. “Колибри”


Filed under: художествена, Uncategorized

Ана Динкова: Бет

$
0
0

1

Харесвам Бет Дито. Обожавам и музиката на The Gossipи особено харесвам гласа на Бет. Но освен това харесвам и начина по който Бет изглежда: косата й, шантавия й грим (все пак тя направи съвместна колекция гримове с M.A.C.което е доста показателно!) харесвам странните й рокли. И въпреки съвременната дефиниция за красота, заложена в мейнстрийм мисленето, вече глобалните културни разбирания и наложените определения от модната и рекламната индустрии – намирам Бет Дито за красива жена.

2

3

4

5

Василена Вълчанова: Как да използваме Vine? 17 възможности

$
0
0

vine camera

Ако все пак планирате да използвате микро-видео платформата Vine, можете да почерпите вдъхновение от поведението на марките в мрежата до момента. Има множество добри примери за използване на Vine, а видовете употреба са много и разнообразни.

Ако си търсите вдъхновение, Brands on Vineще ви насочи към марките, които вече използват Vine, разпределени по индустрия. Креативната употреба на Vine от различни създатели на съдържание можете да видите в този пост– тук се натъкнах на това жестоко видео от General Electric (тъй като Vine има чести проблеми с embed-ите, може да кликнете на линка в туита, за да видите видеото):

 

След четене на редица постове по темата, реших да скалъпя един непълен списък на възможните употреби на Vine, комбинирайки идеи от Chris Brogan, Social Media Examiner, HubSpotи няколко други източника. Тук съм мислила основно за използването на платформата за маркетинг. Ако можете да споделите други начини на употреба, допълнете ме в коментарите:

  1. Покажете продукта– във Vine можете да демонстрирате както вида и размера на продукта, така и да го покажете в действие. Какво ли би се случило, ако Will It Blendсе случва за 6 секунди? Със сигурност ще събере доста ретуити. Демонстрацията на една дамска чантаможе да покаже колко вместимост има дамското бижу – нещо, което се визуализира по-трудно само със снимка.
  2. Пуснете тийзър на нов продукт– повдигнете завесата на нов модел и запазете мистерията за официалното представяне или разкрийте всичко около продукта, както направиха Nintendo с пакета си за WiiU ZombiU. В бранша с недвижими имоти пък можете да направите най-бързите огледи на апартаменти и с това да спестите на клиентите си ценно време.
  3. How-to видеатаса идеален вариант да привлечете вниманието на потребителите, а и да им помогнете. Разбира се, можем да говорим както за практични версии като тази рецепта за 6-секундно Cuba Libre, така и за забавни туториали, като примера от GE по-горе.
  4. По сходна тема, използвайте Vine за създаване на визуални checklist-и или списъци– запомнянето на точките може да се подобри с новата визуална форма и със сигурност ще създаде разнообразие. Особено любопитно е ползването на визуални списъци с препоръки – както прави издателят Simon & Schuster
  5. Клипчета с Преди/След представяне– особено ефективни за стилисти, коафьори и други магьосници на външния вид.
  6. Специално за дизайнери – представяне на нови попълнения в портфолиото, особено когато става дума за серии визии или за триизмерни творби (дизайн на опаковки?)
  7. Vine може да се ползва лесно за лично представяне– използвайте го, за да представите екипа си или лекторите на следващия ви семинар, или пък да представите най-доволните си клиенти. Хората обичат да гледат други хора.
  8. Изведете на преден план най-големите фенове на бранда– можете както да представите тях самите, така и просто да разпростаните тяхното съдържание свързано с марката. Това правят GoPro, ретуитвайки видео на фенове.
  9. Можете да използвате приложението за различен тип събития– от това да покажете как върви подготовката и sound check-ът, до това да предавате в реално време отделни моменти от събитието.
  10. Ако разполагате с богата история, можете да напомните за нея във Vine с кратки информативни клипове, които да насочат вниманието към важни моменти от историята ви– GAP показа историята на своите дънки в 6 секунди. Можете дори да задавате въпроси към феновете и да им дадете отговора във видео форма.
  11. Разбира се, и тук можете спокойно да създавате съдържание тематично според даден празник. Vine доказа, че това го може, с Valenvine, а една агенция вдигна залога с персонализирани “винетки”по желание на публиката.
  12. Видеото е идеален начин да покажете на потребителите моменти от кухнята– дали ще покажете процеса за качествен контрол или как изглежда столовата ви решавате сами. И двете заздравяват връзката ви с потребителите и изграждат доверие. Ето един пример от вестника Rhein Zeitung, който показва как се случва създаването на печатната медия всеки ден.
  13. Покажете нещо любопитно и интересно– дори то да не е свързано директно с продукта ви, ще привлече внимание към вашето съдържание (и не, нямам предвид котенца и бебета, бъдете по-креативни). Ако пък можете да го обвържете с марката, още по-добре – ето как MailChimp използват своя маскоти добавят балансиращо куче за по-голям успех :)
  14. Крос-промоцията е основополагаща в маркетинга – затова не се притеснявайте да покажете във Vine наградата от новата си играи така да насочите потребителите към нея.
  15. Покажете новия си мърчъндайз, дори да не раздавате част от него веднага – това ще създаде по-голямо очакване.
  16. Снимайте нови награди, дипломи, които компанията печели– така затвърждавате имиджа на компанията и изграждате по-голямо доверие.
  17. Организирайте Vine Twitter Chat– потребителите задават въпроси в Twitter, вие отговаряте във Vine. Идеята бе реализирана от HubSpot, с което те показаха, че отново са на гребена на новите медии.

Vine може да се превърне както в източник на скучно съдържание, така и в място, изпълнено с много креативност – всичко зависи от способността на авторите да използват потенциала на кратката форма. И също като Ърнест Хемингуей, който печели бас за разказ от 6 думи с “Продавам: бебешки обувки, не са носени”, трябва да се възползваме от мястото, което имаме, за да провокираме силна емоция.

Постът Как да използваме Vine? 17 възможностие публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Девора Джамбова, Link Purple: Мартенска Работилничка II

$
0
0
През март вече очакваме пролетта и малко по малко правим подготовки за топлото време: обръщаме повече вниамние на себе си, а и на дома. Поради тази причина мартенската Работилничка ще е насочена именно към разкрасяването, внасянето на цвят в ежедневието … Continue reading 

Стойчо Димитров: През непало – индийската граница

$
0
0
Днешното ни приключение със Стефан и Жени ще ни води там, от където обикновено гледаме само научно-популярни филми. Двамата ще се опитат (успешно!) да мината границат между Непал и Индия. Да видим какво още ще ни разкажата двамата.  Приятно четене:   

През непало – индийската граница

Kathmandu- Bhairawa- Sunauli- Gorakhpur- Varanasi – малко над  600км за 20 часа

Kathmandu – Bhairawa

Тази отсечка до границата няма значение като време с какъв транспорт ще се мине - джип, маршрутка или автобус. Разликата е за каква цена искаш да се лангъркаш около 300км  из Хималаите.  Избираме  препоръчания от гестхауза   Биг-Бъс-Ер-кон на  BestSaleena –  „модерен“ (според непалските критерии)  автобус с климатик , и с багажно.  А и цената е приемлива- около 12$ на човек. Озоваваме се на автогарата малко преди 8.00, любезно придружени от момчето за всичко.  Добре, че е то- на автогарата е пълен хаос, ние естествено сме единствените бели и всички ни зяпат само с нескрит интерес, желание за помощ никакво.  На гише 28-29 за Байрауа  навалицата  е порядъчно енергична и докато се приготвяме за „битката“,  нашия придружител си влиза в ролята и бързо осребрява ваучерите срещу билети.  След задължителните любезности и благодарности на раздяла, прекарваме час пазейки  автобуса  да не би да тръгне без нас  докато се мотаме. От време на време изпод возилото изпълзява омазнено непалче с кутия грес в ръка!?! Най-после излизаме от долината на Катманду, след като сме спрели край всяка по-голяма групичка хора и стюарда хубаво ги е овикал с информация за маршрута, сякаш някой ей така ще реши че и на него му се ходи към Индия, и влизаме в планината. Пътят е ужасно тесен. На всеки стотина метра  шофьорът свири за да предупреди насрещно движещия се и спирачките стържат грозно и притеснително. Пътя е тесен за две превозни средства и понякога се „изчакват“ - по-нахалния минава, а другия рязко набива спирачки за да не се блъсне  или да не изхвърчи в реката течаща на дъното. Тя, реката, ни следва по целия път, но почти не й обръщаме внимание, просто отбелязваме че е там. Отбелязваме също и че това което сме гледали по Дискавъри е едно към едно (Спомняте си оня поредица с тримата американски шофьори на камиони , нали*) - от едната страна пропаст, на която не се вижда дъното, от другата- скали, които всеки момент ще остържем. Поне имаме късмет че сме от вътрешната страна.

Натоварен трафик  -

типичните пъстри очукани  камиони, раздрънканите престаряли автобуси, тромавите пъплещи бензиновози, леките коли Тата, буквално запушващи пътя затрупани със стока, моторчета, велосипедчета и всякакви други двуколесни и каквото още си помислиш - всичко се бори  с постоянни клаксони и невероятни маневри да оцелее по този път, който явно е един от основните в Непал. Тук там катастрофирали и изоставени МПС-та, сякаш за да напомнят на шофьорите, какво ги очаква ако Буда не е с тях. Пътуваме и си мислим – а бе ние луди ли сме или .... Тия го правят цял живот и си знаят за какъв рискуват при всяко пътуване, ама ние що се навираме, някой и нас да понесе в своя полет. То бива да обичаме предизвикателствата, ама чак пък толкова.  А всичко щеше да е спокойно и удобно срещу 180$ на човек с AirIndia, ама „бюджета,та бюджета“  

Bhairahawa

След 7 часа и половина  най-после стигаме граничния град. Границата е на 4-5км  и с помощта на престрашилите се да комуникират с нас в автобуса спазаряваме една велорикша. Кльощавия шофьор подозрително мирише на алкохол, но нямаме избор - мятаме се на седалката и потегляме към непалския граничен пост. „Драйвъра” едва върти педалите, все пак сме двама (направо сме си трима, като гледам габаритите на пътниците по другите рикши), с доста големи раници отгоре, но  въобще не ми пука – не аз съм го молил да ме вози,  въпреки че на моменти сме готови да помагаме само и само да не се налага да спим в  граничното градче. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  Непалския ГКПП е в самостоятелна сграда, обозначен на английски. Индийския е една дълга дървена маса в полуоткрито помещение- ако не са бледоликите и раниците, нахвърляни покрай стената, никакъв шанс да разбереш да го улучиш.Минаваме бързо и непалския, и индийския граничен пункт, придвижвайки се с дръгливия рикшаджия , омайвани от постоянното присъствие –любезни  тарикати които само за теб ще намерят евтин хотел, евтин превоз, евтин курс на рупията и въобще, каквото ти си пожелаеш , стига да те освободят от някой и друг долар .

Sunauli - Welcome to India!

Направо онемяваме- през живота си не сме си представяли, че може да съществува такова място. Народ… народ и мръсотия! (Представете си че 10години по вашата улица не е чистено, умножете го по десет  и пак ще сте далеко като сравнение) Това не може да е град, освен ако градския боклук не се изхвърля на граничния пункт. Успокояваме се  един друг че това все пак е границата, а и индийците сигурно не се долюбват и с непалците, та затова си правят  хигиенни интервенции. Подминаваме мълчаливо всички оферти за да хванем за някой долар по-малко  най-допотопното превозно средство наречено индийски междуградски държавен автобус. Нареждам Жени до прозореца. Барикадирам я с 3те големи раници. Затискам с тялото си и тях.   Нахлупвам качулката и здраво стискайки желязото на предната седалка, забивам поглед в предното стъкло, изчаквайки „стюарда“ да се навика и да се напълни возилото. Отдавна е мръкнало и след половин час бавно и мъчително измъкване от градчето под неспирните звуци на всичко притежаващо свирка, пъплим навътре към Gorakhpur, градчето от което трябва да хванем нощния влак за крайната точка – Varanasi.

Убеждаваме се че думите „тъмна Индия” и „дива Индия” не са току-така измислени.

  Често, често, в тъмнината от заобикалящата пътя растителност  изскача тъмен силует и автобуса спира да качи и него. Всеки един е по-странен и по-мрачен от предния. Но  си приличат по едно – всички са си сложили по един мъжки шал през ушите като забрадка и са го вързали на дебел възел под брадата. И всички са по чорапи и джапанки. Странна мода. Преди години в един автобус от Дамаск до Бейрут си мислих че едва ли ще видя толкова изпаднали, мръсни, странно облечени  хора. Да, ама не! Индийците в това автобусоподобно мпс убедително повеждат съревнованието. Разбираме че наближаваме град , когато  ходещите по пътя сенки зачестяват и скоростта намалява обратно пропорционално на пронизващите звуци от клаксони.  Успяваме да обясним че много бързаме и трябва да ни свалят на гарата. Индийските автобуси имат конкретна само начална и крайна спирка, останалото е по желание - или на шофоьора, или на пътника.

Gorakhpur Junction

Тук положението е още по-...впечатляващо – целия перон и пода на всички чакални, въобще всяко пространство е заето от налягали директно върху бетона хора- спящи, ядящи, разговарящи или само гледащи ни опулени. Прималява ни при мисълта че може да пътуваме в една посока! След неуспешни опити да стигнем да „информацията“, намираме някакво служебно лице, седящо спокойно в стаята си и гледащо умно пред себе си. На 5-ия,6-ия опит разбира за кой влак го питаме и услужливо изминава с нас около 50 метра за да ни покаже с пръст и  тропане на крак, че тук някъде ще спре нашия вагон от нашия влак. На учудените ни погледи към лежащите по пода, успокоително успява да ни обясни че те са в обратна посока.   По ръба на перона напред-назад  се разхождат четирима , омотани в големи одеяла , дъъълги пушки през рамо и замотани през кръста дебели въжета, на чийто край с дебели железни скоби през  китките  са завързани двама…арестанти!!!  Влака пристига след цяла вечност и се мятаме още преди да е спрял напълно.

Индийските железници

са с най-дългата жп мрежа в света –около 65 000 км. На ден превозват между 17 и 20 000 000  ( милиона) пътника, имат 4 класи със спални вагони (без да броим  туристическите луксозни, ама там цената е за.. престарели англичани) и 4-те климатизирани, и още няколко седящи, но там или трябва да си много закъсал, или голям мазохист. За 4-те клима-класи трябва да си купиш билет почти два месеца предварително. Онлайн! Иначе рискуваш да се озовеш при останалите, натъпкан като копърка в консерва. Предвидливо сме свършили покупката на билетите и сега се озоваваме в AC2 Tier – втора класа климатизе, нещо като нашите кушет вагони, по 4ма в купе без врати, а с пердета,  но с одеяло, възглавница и с по два бели чаршафа. Вагона наистина е пълен до дупка с доста по-добре изглеждащи от налягалите по перона.  Леееко притеснени се завиваме и заспиваме, уморени от пътя  и емоциите до тук.

Varanasi

Събужда ни шафнера, по точно събужда всеки един според гарата на която трябва да слезе.  Часът е 3:15 сутринта. След кратък оглед констатираме че сме единствените бели и решаваме да действаме сами. След културно, възпитано и изключително любезно пазарене с белобрад  старец, вдъхващ доверие на външен вид и придружен от по-млад мургавелко, стигаме до консенсус относно цената и се отправяме, следвайки го, към далечния край на паркинга, където е паркирана някаква стара бричка без никакви опознавателни знаци на такси. Започваме да се споглеждаме притеснени. Горе-долу сме проучили посоката на движение, но от лъкатушенето из тъмните и празни улици я губим и адреналина пак се завръща. Най-накрая колата спира пред една малка, тясна, тъмна, страшна, плашеща уличка и дядката казва: „Е оттук надолу е вашия хотел”...  Така съм се стегнал, че ще избия вратата докато слизам. „ Ще платя като ме заведете до хотела! Няма хотел,няма пари!” Мятаме раниците на гръб  и застиваме в очакваме. Неохотно младока тръгва  с бърза крачка да ни развежда из тесните улички.  Тъмни сенки се топлят клекнали около запалени огънчета. На всяка пресечка странно облечени хора с дълги пушки  мълчаливо ни оглеждат . Тук там някоя стояща като вцепенена крава бави забързания ни ход. С всяка крачка безпокойствието се увеличава и почти е стигнало границата с паниката- ”Мамка му, че и жена си докарах тук”...Най-после спираме пред някаква врата със заключена решетка и надпис  „Ganpati  Guest house” и започваме да блъскаме по нея за да ни отворят. Никакъв отговор. Индиеца упорства че това е нашия хотел и няма никой, но той знае наблизо един мнооого готин и много евтин, съвсем наблизо, направо без пари.  ”Изключено! Имаме резервация.”- продължаваме да упорстваме ние.  Жени твърдо заявява че в това не е главния вход, главния вход е откъм реката. Съвсем случайно поглеждам зад ъгъла и съзирам Ганг!  Вадя 5-те долара и се опитвам да го разкарам. Индиеца започва да се усуква и пак се опитва да пробута неговия супер хотел, че и хленчи за още пари. Изтрещявам!  „..Ти за глупак ли ме мислиш , бе, мангал с мангал.. ” -започвам да го ругая, вбесен че се е опитвал да ни приложи най-изтъркания номер на всеки бакшиш-комисионер. Тръгваме по стъпалата надолу и излизаме на реката.  Вляво,  като непрестъпна крепост върху кале, се е изправил нашия гестхауз, оключен отвсякъде с решетки. Пeрспективата да дочакаме зората на брега на свещената Ганг не е толкова плашеща, не ми пука че ще лежа няколко часа на бетона, само и само да не се връщаме в уличките.  Отнякъде се появяват две хлапета –„Мистър, лодка по реката?” на доста приличен английски подпитва едното въпреки че все още е няма 4ч. и е тъмно като в .... Кротко и любезно му обясняваме ситуацията, след което то възкликва „Няма проблеми, мистър” вади телефон, набира някого и докато дърдори на техния език, най-учтиво ни кани към хотела. На някой от етажите се появява глава и пуска ключ. Хлапето отключва и ни кани нагоре по стъпалата. Пърхаме от щастие по тях!!!  „Всички стаи са заети, но може да отидете горе на покрива” смотолявя със трудно разбираем акцент момчето от хотела и отива да си доспи. Качваме се на терасата на покрива. „Мистър, казвам се Лакис. Искате ли разходка с лодка?” - представя се нашия ангел-спасител. Идва ми да го разцелувам по черната мутра, с чипо носле и гелосана назад чуплива коса, леко усмихната в очакване на нашия положителен отговор.  „ Да, приятелю, искам! Но не сега.” ....Сега искам да се накефя на момента, застанал на покрива на една от най-високите сгради покрай свещената Ганг, в свещения за всички индуси град Варанаси, след едни луди 20 часа, прегърнал своя верен и търпелив спътник- моята Жени. Решихме и го направихме!Чак сега започваме да усещаме сковаващия студ и гъстата лепнеща слана, която се спуска. Вадим кърпи, хавлии, шалове и се увиваме в тях. После смълчани  и зъзнещи гледаме отсреща, към другия бряг, на изток, в очакване на изгряващото слънце. И на новия ден. И на новите емоции.. А часът е едва 4:20 сутринта местно време ( +3:30 източно). Нашата „крепост“ за следващите няколко дни

Варанаси, Индия

Varanasi – by night

 Варанаси, Индия

  On the rooftop

 Варанаси, Индия

    Лакис – нашия ангел-спасител

 Варанаси, Индия

   

 Варанаси, Индия

  За тези, които това пътуване ги е заинтересувало, всички снимки са тук: https://picasaweb.google.com/100263870214579547005/VaranasiJan13Автори: Жени Русева и Стефан РусевСнимки: авторът *Всъщност поредицата „Камиони по леда“ върви по канал History, а не по Discovery – бел.Ст.Други разкази свързани с Непал на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :

Еленко: София, circa 2013

Блог Стара София: За първи път в София

$
0
0

Материал, публикуван в Столичния общински вестник, 1933 година. Изданието е любезно предоставено от отдел "Краезнание"на Столична библиотека.


Столичната община преди 55 години,
(Любопитни данни за началната работа на съвета)

От „Журнал на Средецкий Градский Управителний Съвет"се вижда, че първото заседание на Столичния общински съвет се е състояло на 13 февруарий 1878 г. В това заседание е разгледан само един въпрос — тоя за кражба на градските фенери, които в първите дни след бягството на турците от София били разграбени от местните жители. Съветът решил да се поканят гражданите, които са присвоили улични фенери, доброволно да ги донесат в полицията.

В „Журнала"е казано: "Понеже направата на фенери като не можа да стане тъй скоро и добре направена, понеже няма добър майстор за сега в града, съветът решава: да се повикат мухтарете и да им се внуши да разгласят на населението да върне в полицията ограбените фенери. И „щом като тия фенере излезнат на яве, да се поставят на готовите стълбове и нощните стражари да ги палят".

В седмото си заседание съветът се занимава с друга кражба — откраднатите мебели от правителствения конак и по какъв начин да се открият и поставят на мястото им.

Първата нормировка на хляба и месото, въобще на съестни продукти, е извършена от Столичния общински съвет на 12 юлий 1878 г., в 25-то му заседание. В „Журнала"по тоя случай е казано: „Като се вземе пред очи цената на храните в пазарът през течение-то на II-та половина на изтеклият месец намери ся за добре да ся смали цената на хлябът, гдето ся продава: Първо качество 50 пари и Второ качество 36 пари оката. Тоже продажбата на месата без никаква такса, а кой как може. Постановили: 1) Хлябът I-во качество да са продава 40 пари оката и II-ро качество 32 пари оката.

На 29 юлий 1878 г. Столичният съвет замисля за пръв път да открие публични домове в София.

Първото училищно настоятелство в София е назначено от съвета на 29 юлий — 26 то заседание — в състав: Иконом П. Тодоров, Д. X. Манов, Д. Михаилов, Никола Георгиев и Михаил Веселинов.

За пръв път съветът решава да се осветлява градът с фенери в 23-то си заседание, от 14 юлий 1878 г. Осветлението на улиците е за сметка на механджиите, а само осветлението на главните площади и пред правителствения дом е за сметка на общината.

Първата зарегистрирана  кражба в самата община датира от 20 май 1878 г. и е разгледана в 37-то заседание на съвета. Обвинен е предприемачът на постройката на бюфета в градската градина, някой си Величко Симеонов, който се „възползувал от анархията и с общинско кересте градил бюфета". Съветът решил да му се отнеме предприятието, ако не се поправи след предупреждение.

За постройка на първото общинско здание за пазене на пожарникарски инструменти Софийският общински съвет взима решение на 25 април 1878 г.

На 5 август 1878 г. общината за пръв път е отдала под наем свой имот — новопостроеният бюфет в градската градина—на някой си Янко Ценов. Условия: Ценов да плаща по три полуимпериала на месец и всяка неделя вечер на свои разноски „да освещава с 20 фенера градината".

На 10 ноемврий 1878 г. съветът е заставил за първи път бозаджиите, салепчиите и халваджиите да платят такси за „правотъргуване"по столичните улици.

След бягството на турците, София е имала следните махали: Азаджийска, Баш-чешме, Чаир-Алишехир, Куручешме, Говежди пазар, Мала-чешма, Кереметлий, Женски бунар, Св. Софийска, Нови-амбъръ, Драз-махала, Шех-имарет и Кафене-баши.

Първото обявление на общината е разлепено из софийските улици на 21 декемврий 1878 год. С него се призовават софиянци да чествуват първата годишнина от освобождението на града.

Постоянното присъствие на общината за пръв път е разпределило помежду си службите на 3 януарий 1879 г. Председателят Тодор Ташев станал член на училищното настоятелство; Димитър Ножаров взел касиерството на общината, а Атанас Филипов поел „да наглежда затвора".

През януарий 1879 г. Столичната община е имала разходи на месец за персонал: един писар — 600 гроша; за двама писци по 250 гроша — 500 гроша и за един разсилен — 250 гроша. За канцеларски разходи са били предвидени 300 гроша.

Разрешение за откриване на първата бирария в София е дадено от съвета в заседанието му от 18 април 1879 г. на Август Шеппа.

Някой си Лаци Месарят с прошение до съвета от 28 април 1879 г. иска да му се разреши да открие „чайница"в София. Общинският съвет не му е разрешил по следните съображения: „понеже просителят е человек забележен за нечестний си живот и понеже преди да подаде прошение, вместо чайница, е отворил бардак".

За пръв път пощенски раздавач в София е назначен от общинския съвет на 14 януарий 1879 г. Определили му заплата 250 гроша. За да може да му се изплаща заплатата, постановили за всяко предадено писмо да се събира такса по "1 гологан".

Някой си сърбин, Гаврил Иванович, на 25 януарий 1879 г. със заявление до общинския съвет поискал да открие театър в София. Общината приела предложението и му отпустнала къща за театъра.

Първото съдебно дело против Софийската община е заведено от някой си Яли Фейзулов през януарий 1879 г.

Решение за откриване на първата тухларска фабрика в София е дадено от общината на   италианеца Палати Петро в С-ие с Тодор Марков. 

Откриването на първия танцувален салон е поискано със заявление до съвета „от неколцина странни" (чужденци) в началото на 1879 г. Съветът разгледал заявлението в заседанието си от 10 март 1879 г. и постановил да отхвърли искането, „понеже откриването на подобни вечери може би послужило по настоящем за деморализиране на тукашното младо население, което лесно може да ся отдаде на разврат".

Въпросът за мерките и теглилките за пръв път е разгледан от съвета на 14 март 1879 година.

През април 1879 г. до Софийския общински съвет постъпило оплакване от жителите по ул. "Боянска"против някоя си Велика Кючек Димитрова и дъщеря й Елена. Съветът на 28 април постановил: „Да ся запрети строго на Велика Кючек Димитрова и на дъщеря й Елена да упражняват занапред гнусните си и безнравствени дела в улицата „Боянска"и да им се обяви: или да се откажат от делата си, или пък да се пренесат в "капанската улица".

Софийският общински съвет за пръв почетен гражданин на столицата е обявил княз Дондуков — Корсаков на 17 юний 1879 г.

Тома Вранешевич подал заявление до общинския съвет да му се разреши да открие гостилница в къщата на Георги Прошек на „Орханийска"улица. Съветът в заседанието си от 14 юлий 1879 г. постановил: „Понеже къщата на г. Георги Прошек лежи срещу княжеский дворец, гдето ся не позволява да стават викове и смущения, то да ся позволи на просительт да отвори там читалище с гостилница с условие, че никога не ще прибира хора, които би направили някакъв скандал". 

Първата нормировка на софийските файтони и брички съветът е установил на 21 юлий 1879 г.

На 18 август 1879 г. Петко Каравелов е записан в общинските регистри за софийски гражданин, след като е бил освободен от руското си поданство.

Първата софийска „баба" (акушерка) е някоя си Хриси Антонова, назначена от общинския съвет на 13 октомврий 1879 г. с 1000 франка годишна заплата.

Бюджетът на общината на 1880 г. е бил: 309.990 франка приход и толкова разход.

На 17 януарий 1881 г. общината е взела първите мерки за изтребяване на софийските гарги.

На 17 януарий 1881 г. Софийският общински съвет е отхвърлил молбата на комисията по постройката на княжеския дворец, с която тя е поискала да се освобождават от общинско мито вещите, „които идват от странство за уредбата на двореца".

През 1881 г. софийският кмет почва да получава по 5.000 франка на година, а двамата му помощници — по 3.000 франка годишно.

3. П.



Горичка.bg: Мрачно бъдеще: робо-пчели за изкуствено опрашване

$
0
0
Дали ще стигнем до позорната ситуация животът ни да зависи от подобни "създания"?

Дали ще стигнем до позорната ситуация животът ни да зависи от подобни “създания”?

Не е нужно човек да е Айнщайн, за да се досети колко важни са пчелите – те все пак са основният разпространител на живота в растителния свят. Според градската легенда цитатът на великия учен казва, че четири години след евентуалното изчезване на пчелите, хората също ще изчезнат.

Та значи в тази връзка група умни глави от Хравард се събрали и създали ето това чудо от кадрите долу. Целта им била да намерят начин за изкуствено опрашване на растенията за времената, когато пчелите вече ще са изчезнали. С цялото ни уважение към гения на техническата мисъл, на нас лично това ни звучи леко просташко, нещо като надуваема секс кукла или даже по-зле – като да играеш белот с компютъра. А и, както ще забележите, въпросното чудо все още е, меко казано, далеч от авиоуменията на органичния си братовчед. Но пък всичко това е чудесен начин да привлечем за пореден път вниманието към този ужасно наболял и ужасно подценяван проблем.

повече на SCIЕNTIFIC AMERICAN

Мартин Попов: Семинар “Продавай повече онлайн!”

$
0
0

За последните няколко години онлайн магазините, както и продажбите по интернет у нас, регистрират огромен ръст. Обемът на поръчките онлайн расте и вече почти всичко може да бъде закупено по интернет. Това означава, че пазара в България вече е готов да последва световните тенденции и еволюцията на пазаруването.

Във връзка с нарастващия дял на онлайн търговията, Interactive Seminars, част от дигитална агенция Interactive share, организира семинар на тема „Продавай повече онлайн!“. Семинарът ще бъде насочен към всички предприемачи, които имат или искат да създадат и управляват успешен и работещ онлайн магазин. Участниците в семинара ще имат възможността да научат много успешни практики и техники за създаване и управление на онлайн магазин.
Лектори ще бъдат доказани експерти в бранша. Ето някои от тях – Димитър Димитрови Стефан Чобанов– Stenik, Георги Маринов– изпълнителен директор на e-Pay, Любомир Русанов– основател на Superhosting.bg, Димитър Димитров– Мирчев Идеас ЕООД, Рафи Шахугян– Студио Модерна, Михайл-Ернесто Михайлов– slowcooker.bg, Иван Димитров– Digital Division, Павел Пенчев– Еконт Експрес ООД, Лили Грозева– SEO експерт.
От тях ще може да научите много относно това как да рекламирате своя онлайн магазин, кое е полезното съдържание, което е необходимо, каква онлайн платформа да изберете, как да задържите клиентите на сайта и най-важното как да продавате повече онлайн.

Семинарът ще се проведе на 11.04.2013в СТЦ Интерпред. До 03.04.2013 може да се възползвате от ранната регистрация с 25% отстъпкаот цената. След 03.04.2013 цената за семинара ще бъде 140 лв.

Създайте успешен онлайн магазин, за да достигнете до повече клиенти! Продавайте повече онлайн!
Регистрирайте се сега!

За контакти:
Виктория Лалова-Станкулова
viktoria.lalova@interactive-share.com
0894 66 10 73

Повече за тозии предстоящи семинари може да научите на interactive-seminars.com.

Viewing all 33007 articles
Browse latest View live