Жените в уеб. Път и успехи. снимка @ruzhin

Няколко седмици по-късно и аз да кажа как се получи “Жените в уеба”. Всъщност доста добре се получи. Компанията беше много интересна и приятна (Мартин се включи) и се оказа, че имаме какво да си говорим. Никоя от нас не е била дискриминирана и всички се разбираме добре с ITта.

Ето още няколко по-важни неща, които излязоха от разговора:

комуникация с ITта: жените и ITтата (дори жените сред тях) си говорят трудно и проблемът идва от това, че жените по-често се целят в мениджърски позиции, без да имат много идея от код или дори спецификите на работата в digital. Важи и за социалните мрежи – не всеки, който има Facebook разбира от това. От една страна това е проблем на digital сферата, от друга е генерален проблем – не можете да управлявате процес без да го познавате. Затова до всяка позиция има път и той е важен, точно за да научите как се случват нещата.

научете се да кодирате:  като продължение на горното, ако ще правите кариера в уеб, е важно поне малко да разбирате от код. Минимумът според мен е като видите html да се не чудите кое какво е и да може да ровите в  WordPress.

как жените взимат решения:  взимането на решения при жените и мъжете със сигурност има своите разлики, но от едно ниво нагоре просто не можете да си позволите да се впечатлявате, да покривате грешки, да имате лични предпочитания. Не е въпрос на пол, а на това дали ставате да ръководите бизнес, проект, whatever или не.

Любимата ми снимка от събитието. Мартин ме гледа с респект и лека уплаха.

уебът е отлична сфера, ако искате деца: изкарват се добри пари, често сами определяте работното си време и може да работите от вкъщи.

cut the drama:  това стане нещо като хита на срещата. Големият проблем с жените, казвам го като жена и с ясното съзнание, че е сексизъм, но големият проблем с жените е, че създаваме драми. И ако това е ок като пиете коктейли с приятелки, не е ок на работа. Научете се да работите с хората, въпреки зодията и хюман дизайна им (don’t even ask how I know about that); научете се че личният живот е личен; научете се на граници; на по-малко мрънкане; научете се, че сериозно отношение, не задължително означава натегачество, а просто носене на отговорност.

Иначе имаме щастието да работим в изключително толерантна, динамична и интересна сфера. Слушайте сърцето си, и ако то ви води насам – дерзайте! Но не мога и да не кажа: не е задължително всички да работим това. Светът все така има нужда от лекари, адвокати, учители, монтажисти и учени. И само защото някой има Facebook и му харесва да е там повечето време, не е достатъчна причина да се насочи към digital или social media. Но пък е толкова фън.

ПП: На снимката се опитвам да си платя Зелената зона, да не си помислите нещо! ;)

Сигурно помните ентусиазма, с който миналата пролет ви разказах за книгата на Ерика Бауърмайстър „Училище за вкусове и аромати“. Тази пролет пак ще ви разкажа за книга на същата авторка и макар много от героите да са ни познати, този път ще разберем какво всъщност е „Изкуството да готвиш желания“ и какви нови преживявания очакват нашите стари познайници. В кухнята на Лилиан отново ще се случват неща съвсем различни от кулинарията, но ароматите на прясно приготвени салати, основни ястия и десерти ще ни съпътстват през цялото време.

За „Изкуството да готвиш желания“ мога да споделя, че е красиво издание, но за разлика от първата част, историята е малко по-предсказуема и една щипка не толкова вълнуваща. Макар на страниците да се случват какви ли не неща с главните герои – от раждането на нова любов до разтрогването на дълъг и нещастен брак – събитията остават лишени от емоцията, която беше преплетена в „Училище за вкусове и аромати„. Сигурна съм обаче, че романът ще се хареса на много читатели, особено на тези, които обичат романтичните и драматичните истории, в които е преплетена и кулинарна нишка.

В книгата всяка глава е историята на някой от героите, като всеки един от тях е по някакъв начин свързан с останалите. В центъра на всичко отново е Лилиан, която разбира, че очаква дете, но не знае как да го сподели с таткото. Две неща ме възмутиха в сюжета, измислен отБауьрмастър, и това със зачеването на бебето на Лилианбеше едното. Доста грубичко от страна на авторката, но понеже не искам да издавам повече от необходимото, ще се наложи да прочетете сами и ще се радвам да ми споделите дали възмущението по отношение на тази любовна история е споходило само моята особа. Второто нещо е бракът на Али неговата съпруга и фактът, че беше пожертван в името на съспенса, без двамата да имат възможност да се изяснят помежду си.

За баланс обаче имаме и една сладка любовна история, в която недоразуменията все пак биват изгладени и двамата влюбени успяват да започнат нещо ново и обещаващо.

Пожелавам и на вас един свеж старт тази пролет и приятни мигове с тази книга, която е прекрасно допълнение към някой лежерен следобед, прекаран в компанията на вкусни ягоди или пък лимонада! ;)

Девора

Толкова пролетно-ярки цветове не бях виждала досега!

И слънце, слънце, слънце…

Най-добрите текстове обясняващи Прехода са вече написани, но читателите им са малко. В сборниците на Комисията по досиетата има документи и стенограми, които са по-увлекателни от кой да е сериал и съдържат прозрения, по-ясни от най-добрите анализи. Само трябва да бъдат прочетени.

В опит да ги направя разбираеми за тези, които не помнят, а и за да предизвикам интерес, искам да опитам да ги преразкажа, под формата на пиеска. Въведението е от мен, а всички реплики на действащите лица са реални от стенограмата на заседанието на Колегиума на МВР. Обърнете внимание на датата – заседанието е проведено на 28 Декември 1989 година, когато трябваше сами да определим съдбата си:

Сцена и действащи лица
Действието се развива няколко дни преди настъпването на новата 1990та година, на заседание на Колегиума на МВР – колективен орган, който събира ръководителите на служби в огромното ведомство. Действащи лица:

• Петър Младенов – нов партиен и държавен глава
• Ген. Атанас Семерджиев – военен, сложен за ръководител на полицаи (милиция)
• Ген. Любен Гоцев – бивш медждународен шпионин, под дипломатическо прикритие, назначен заместник на Семерджиев

Въведение
Международна ситуация.В близките страни от „Социалистическия блок“ текат бурни промени. Новините са пълни с улични протести, често с насилствени сблъсъци с органите на реда. Преди няколко дни по главния канал на Българската държавна телевизия са излъчили как партийния и държавен ръководител на съседна Румъния е бил отведен от десантчици, осъден и разстрелян. В продължение на пет минути в най-гледаното време телевизията предава единствено неподвижните трупове на диктатора Чаушеску и неговата съпруга.
В Германия Берлинската стена е била разрушенаи гражданите на социалистическата Германска Демократична Република се прегръщат с довчерашнте си идеологически врагове от „капиталистическата“ Федерална Република Германия. Полша, Унгария и Чехословакия бурноотхвърлят досегашното ръководствона комнистическите партии. В опората на всички социалистически държави – Съветския съюз се появяват мощни идейни течения, немислими до преди няколко години, които създават всеобща нестабилност и неувереност.

Ситуация в България.Преди около месец, дългогодишното ръководство на страната е било сменено. По улиците на София и големите градове има ежедневни демострации. Сформира се опозиция. Има силен глас за промени. Властта на Комунистическата партия, която ръководи и контролира България от 45 години, е под въпрос.

Начало
Открива Петър Младенов:Обявява, че Ръководството на Партията (което ръководи и Държавата) е решило да смени досегашния министър на МВР. Представя новия министър ген. Ат.Семерджиев като известен с „привързаност към делото на партията, към делото на марксизма-ленинизма, към делото на социализма“. Първият негов заместник ген. Л.Гоцев е работил във Министерството на външните работи, но е представен на МВР като „професионалист, ваш кадър е“, който „познава целия западен свят и него го познават в този свят“.
„С тези двама другари, които идват във вашия колектив, ние наистина укрепваме положението“.„Времената са бурни, другарки и другари“.„Политбюро, Централният комитет на партията разчитат и в бъдеще ще разчитат на органите на МВР.“.„Както казват руснаците: „Прошу любит и жаловать“"

След Петър Младенов, думата взима ген. Атанас Семерджиев
Определя се като най-некомпетентния от всички и апелира за разбиране и съдействие в новата обстановка, в която процесите се развиват изключително стремително. Действат в „нови условия – и политически, и от социална гледна точка, нравствено-психологическа гледна точка“, но въпреки всичко декларира, че „опора в нашата дейност ще бъде политиката, която се провежда под ръководството на Централния комитет на партията, на Политбюро“.
Идват избори, след които обстановката ще е различна, но „Дано да не е доста различна, а до известна степен да бъде различна“. Изразява надежда, че „този оптимизъм се споделя от всички вас, че Българската комунистическа партия ще запази позициите си на водеща сила в страната“, но със сигурност ще има нови сили, които „ще се настанят или ще се наложи да работим с тях и в Държавния съвет“.

След това Семерджиев отново се връща на темата с обстановката: „ние все още не си даваме ясна сметка колко тежки ще бъдат пораженията за международното комунистическо и работническо движение една ситуация, която разкри допълнителни възможности на реставрационните сили и в Съветския съюз, и в България, и във всички останали съюзни страни да активизират своята дейност за засилване атаките срещу политическата система“. Тези външни сили „те се стремят да използват тези събития и въздействието на тези събития върху общественото съзнание в нашата страна, за да ускорят реализирането на целите, които те са поставили пред себе си“

Генерал Любен Гоцев е кратък и практичен: Oбръща внимание, че: извънредният конгрес на БКП ще стане много по-скоро, а започва изборната кампания, в която „Нашите „партньори“ работят по-активно от нас.“. „Процентите кой, как и къде ще се намери след м. Май е още трудно да се прогнозира“и „Може би това ще бъде една от основните задачи на Министерството на вътрешните работи.“

Новият Министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев, завършва срещата с едно „съображение“:„Безусловно ние ще работим под ръководството на ЦК на БКП, на Политбюро, но моля с практическата дейност така открито, атрибутите, които изразяват тази пряка връзка и това непосредствено ръководство да не се извеждат на преден план.“

След колебания, разбрах впоследствие, така беше огласено заглавието на пиесата на Валери Леков тази вечер, 8 април 2014 г.,  в залата на Министерството на културата. Постановката е на Тосен Рамар, а в спектакъла видяхме самият Валери, Яница …, Даниел Леков и Йордан … (Шики). Така след десетгодишно очакване, беше осъществена най-сетне мечтата на Валери да види собствения си текст вече изигран като пиеса и то на престижна сцена. Честито, Вальо, дай боже повече  успехи в бъдеще. Благодаря на Тошко, на Вълчицата Яница, на Духа на Шики и на Асистента за удоволствието от постановката и играта на актьорите.

Както винаги – с грошове, както винаги – сгънати на четири, както винаги – някои пак ще си измият ръцете като как толкова много правят за тия и за ония и ще се тупат в гърдите в специални доклади до Европейските институции, в това изобщо не се съмнявам… Затова и премълчавам факти и обстоятелства – има противни хора, противни институции, противни времена. В това величините са константни… Поврага.

Прочее, ето малко и от атмосферата на спектакъла.

Лоша снимка, но пък … добро настроение сред зрителите.

Появата на Духа.. Не си ли личи?

„Затворникът“ е паднал от глад, Вълчицата е смутена…

Цецо е едно мило момче, което ни докараха като кутре – на 2 месеца. Човекът беше решил, че го е блъснала кола, защото лежал на шосето без да може да стане и едвам дишайки. Цецо обаче беше с топлинен удар – слънцето почти беше видяло сметката на малкото негърче, щурало се кой знае колко време изхвърлено на голото поле. Възстанови се успешно обаче, та влезе в клетката си и повече се не видя – цели 2 години никой не попита за него.

А ето го и новото семейство на Цецо! Това са неговите осиновители – Ханс ван Рийл и Геа Вееме заедно с техния любим пес – Юп. Цецо беше осиновен, за да му бъде приятел за игра в огромния двор на къщата, в която вече си живее щастлив и обичан!

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

По-долу ви предлагаме избрани откъс от разказите в сборника. А до 25 априлможе да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

За да ви е по-лесно да решите, наглеждайте сайта ни – ще пускаме още откъси от сборника.

Размислящо четене!

~

Из „Трудно е да бъдеш дог“

Започнах да загрявам.
– И не си дошъл за такива тривиални неща като контакт, търговия или колонизация?
– Не, разбира се, тук няма нищо, което да представлява интерес за многомерен разум като мен…
– Тогава какво те е карало да гризеш чехлите ми и да въртиш опашка, като те чеша зад ушите? – попитах с изтънчено злорадство.
– Събирах смелост да ти предложа нещо, но не знаех как ще го приемеш.
– Чакай, ти да не си някоя самка от твоя вид? – настръхнах аз.
– Опасявах се, че ще го предположиш – тъжно отвърна съществото, маскирано като Пантелей. – Понятието ви за пол е неприложимо към нас и нямам физически образ според твоите представи.
– Тогава какво?
– Искам да ми станеш домашен любимец! – сякаш изплю репликата си четириизмерното създание и млъкна.
– Каквооооо! – зяпнах в състояние, близко до инфаркта.
– За да ме разбереш правилно, първо ми кажи какво най-вече те сближава с твоя Панто.
– Ами играем си с него, хвърля му нещо, той ми го носи…
– Не, нещо по-конкретно, кога го чувстваш най-близък до себе си.
– Ами като го погаля зад ушите и той впери благодарния си щастлив поглед в мен, изпитвам такава нежност към него – замлъкнах. Почувствах, че това е прекалено интимно за да го разказвам на някакъв четиримерен субект с неопределена полова принадлежност. Беше си между нас с Пантелей.

~

Из „Матрицата 4: Резолюции“

… никой разум не съществува сам, трябва му поне още един за общуване. А щом наистина се нуждае от другия, той се научава да го разбира, да се интересува от него, да се старае да му бъде интересен. От тези прости неща зависи съществуването на разумното същество.

~

Из „Виталертон“

Бай Пешо прие казаното като сигнал за разговор:
– Кво става, и днеска ли че ги поиш? – кимна той към кислородната станция. – И да ги поиш, и да не ги поиш, все ща са куртулисат.
В неговия универсален речник „да се куртулисат“ означаваше или да се успокоят, или да умрат. За него кислородната машина не беше по-различна от механизираната доилка на село, само че тук вместо мляко в устата на болните се подава кислород под налягане.
– Абе кво да ги правиш? – отвърна му в същия стил Асен. – Ами ако не се куртулисат? И почнат да пишат оплаквания?
– Ща са куртулисат те, ща са куртулисат! Като им зашият мозъко в корема, всички се куртулисват! – обещаващо се усмихна бай Пешо и почеса стригания си череп с бавни дебели пръсти.
„Мозъка в корема – криво се усмихна Асен. – Тоя некрофилософ съвсем нахитря.“ Той придърпа с крак един празен сандък и седна – все пак бутилките, макар и малко на брой, тежаха по осемдесет кила всяка. Бай Пешо сметна това за покана и намести мащабното си седалище на съседния сандък.
– Ти кво мислиш, Асо… – започна той, но точно в този момент през порталната врата се разнесоха оглушителни звуци от клаксони. Асен отпусна схванатите си ръце и се вгледа. Там ставаше нещо интересно. Откъм левия ъгъл на патологията беше излязла кола, отнасяща поредния клиент на бай Пешо в неговия последен път. От другата, по-широка врата щастливи родители с нов „Трабант“ изнасяха новородената си рожба.

(…)

– Докторе, събуди се! – още преди да отвори вратата, извика отвън санитарката. В гласа ѝ имаше не толкова радост, колкото страх, и лекарят изненадано се обърна:
– Влез де, Марче!
Санитарката вмъкна килограмите си в кабинета и се облегна на стената. Заговори бързо:
– Той се събуди, докторе, стана!
– Стана ли?!
– Да, разхожда се из стаята, спира пред огледалото, и… гледа!
В последните думи имаше толкова ужас, че Иван усети да го побиват тръпки.
– Как гледа?
– Ами… така! – опули се санитарката, мъчейки се да покаже как гледа Асен.
Изразът ѝ беше такъв, че лекарят решително я заобиколи и изскочи в коридора. Санитарката го последва, без да престава да говори, но Иван не я слушаше, изпълнен с необяснима тревога, дори страх. Той помоли жената да остане навън – пък и тя явно нямаше желание да влиза повторно. Затвори вратата и потърси с поглед Асен.
Асен стоеше пред огледалото в ъгъла и разглеждаше ръцете си. После вдигна глава и започна да опипва с пръсти косата, лицето, шията, внимателно втренчен в отражението.
– Ха добро утро! – подхвърли Иван, мъчейки се да говори весело. – Ще кажеш ли сега как беше на…
Той млъкна – Асен се обърна към него. Очите… Иван почувства, че всеки момент ще почне да се отдръпва назад, а краката няма да го слушат и той ще падне върху линолеума. Погледът на Асо беше като ръка, която неумолимо и силно тласка назад, по-далеч от нея, от тази необяснима поглъщаща дълбочина, която пронизва, навлиза… Младият лекар с труд извърна глава към прозореца. Равновесието се възстанови, но нещо го теглеше да погледне отново натам, към очите на Асен, в които…
– Ваньо – каза Асен с такъв тон, сякаш се отвращаваше от собствения си глас, – остави ме сам, моля те. За един час. Или за два. Ела после. Моля те.
И още нещо имаше в гласа му. Нещо, което накара лекаря, без да задава въпроси, да излезе в коридора. Санитарката го чакаше. Той срещна погледа ѝ, пълен със страх и въпроси, и неочаквано за себе си глухо промърмори:
– Права си. Гледа.

~

Из „Феести“

Тъгата по следващото го е научила да смята творчеството за единствено правилен начин на живот. Защото какво е творчеството, ако не един непрекъснат скок в предстоящото?

Директива 2006/24/ЕО e обявена от Съда за недействителна.

• Заключението на Генералния адвокат
• Решението от 8 април 2014

[1] Решението на Съда е резултат от действията на една неправителствена организация и няколко хиляди австрийски граждани. Те се обърнаха към съдилищата в Ирландия и Австрия, оспорвайки валидността на Директива 2006/24 от гледна точка на Хартата на основните права на ЕС.

Важен извод: успехът не е задължително да е масово усилие. И индивидуалното постоянство в защита на кауза може да доведе до успех.
„След осем години това оскърбление за основните права на европейските граждани най-накрая е обявено за незаконно. Осем години на злоупотреби с лични данни и осем години уверения от държавите-членки на ЕС и Комисията, че мярката е законна“, казва ръководителят на EDRI, организацията за защита на цифровите права.

[2] Наистина в последните десет години имаше ред индикации за проблемс предлаганите мерки за задържане на трафични данни:

• Приемането на директивата беше трудно. През 2004 г. Франция, Германия, Швеция и Великобритания предложиха рамково решение за запазване на данните, но не се постигна единодушие на държавите и решението не беше прието. За да бъде приет обвързващ правен акт, беше променена процедурата – изискванията бяха оформени като директива, която може да бъде приета (както и стана) без единодушие през 2006 г.
• Веднага след приемането Ирландия настоя, че директивата няма правно основание в договорите, защото директивите се използват само за хармонизиране на националните мерки в полза на укрепването на единния вътешен пазар, докато въпросната директива има цели, свързани с престъпността.
• И по време на транспонирането в национални закони гражданите на различни държави изразиха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.
• Бизнесът също изрази недоволство, тъй като запазването на трафични данни е свързано с определени разходи и промяна в организацията на телекомуникационните компании.
• В страни, където гражданите имат право на конституционна жалба (Германия), Конституционният съд беше сезиран.
• Европейският надзорник по личните данниизрази тревогата за напълно небалансираната система от мерки и за липсващите гаранции за личната неприкосновеност.
• През 2011 г. ЕК изготви доклад за оценка на директивата ex post.Докладът потвърди, че директивата е с лошо качество, поради което е приложена различно, неясно и без баланс с правото на личен живот и лична неприкосновеност.
• ЕК откри процедура срещу шест държави за ненавременно транспониране на директивата – и пет от тях я въведоха – без Германия.
• През май 2013 – точно преди година - Съдът на ЕС осъжда Кралство Швеция да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро. Сегарешението по делото ЕК срещу Швеция звучи съвсем по друг начин, например в тази част:

54      Що се отнася до възприетото от Кралство Швеция поведение по отношение на задълженията му по Директива 2006/24, не могат да бъдат приети наведените от тази държава  доводи, че забавеното изпълнение на посоченото съдебно решение се дължи на извънредни трудности от вътрешен характер, свързани с особеностите на законодателната процедура, както и на широкия политически дебат относно транспонирането на Директива 2006/24 и на проблемите поради трудните решения, изискващи претегляне на защитата на личния живот и необходимостта от ефикасна борба срещу престъпността. Както Съдът многократно е подчертавал, държавите членки не могат да се позовават на разпоредби, практики или положения от вътрешния си правен ред, за да оправдаят неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза

• И накрая Digital rights Ireland и австрийски граждани се обърнаха към Съда – и в отговор на преюдициални запитвания  Съдът на ЕС обяви директивата за недействителна.

[3] Факторите за успеха–

• постоянството на гражданските движения;
• все по-високото ниво на експертиза на организациите за защита на цифровите права и всеотдайността на техните експерти;
• наистина неясният текст и наистина лошото прилагане, което компрометира дори – по оценка на самата ЕК – способността на ЕС да постига определени цели с правни средства.

[4] Правните последици от решението се основават на ДФЕС, според който

• Според ДФЕС, ако искът е обоснован, Съдът на Европейския съюз обявява атакувания акт за недействителен. Независимо от това Съдът на Европейския съюз определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. (чл.264)
• Институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.(чл.266)

В конкретния случай Съдът не е счел за необходимо да се произнесе подробно по правните последици на директивата.

Повече яснота има в заключението на Генералния адвокат, според когото :

• 154. С оглед на изводите, до които достигам въз основа на гореизложените съображения, остава да разгледам последиците във времето от обявяването на Директива 2006/24 за невалидна.
• 155. Във връзка с това следва да се припомни, че когато в рамките на производство, започнало на основание на член 267 ДФЕС, Съдът установи невалидност на приет от институции на Съюза акт, решението му има за правна последица да задължи тези институции да приемат необходимите мерки за поправяне на констатираната незаконосъобразност, като в подобен случай установеното в член 266 ДФЕС задължение при наличие на решение за отмяна се прилага по аналогия.
• 158. При тези условия е основателно да се приеме установената невалидност на Директива 2006/24 да не поражда последици до момента, в който законодателят на Съюза не предприеме необходимите мерки за отстраняването ѝ, като следва да се уточни, че тези мерки трябва бъдат предприети в разумен срок.

Недействителността е от датата на влизане в сила на директивата.

[5] Ефектите за националните законодателства

• Европейската комисияима съобщение по въпроса. Комисията напомня, че националното законодателство е задължително да бъде променяно в аспектите, противоречащи на правото на ЕС според решението. И още: решението не отменя възможността за задържане на данни по e-Privacy Directive (2002/58/EC).

•  Европейският надзорник за лични данни има съобщениеслед решението. Той се надява, че ЕК, като вземе предвид решението, ще подходи по друг начин към нова директива, така че държавите да не се налага да запазят решенията, произтичащи от директивата от 2006.

В такъв контекст: какво е бъдещето на  ЗЕС?
Обявяването на директивата за недействителна няма автоматичен ефект по отношение на националните закони.

В различните държави решението ще доведе до различни реакции. Не във всички нормите за задържане на трафични данни са резултат от транспониране на Директива 2006/24. Както ЕК напомня, в някои държави те са по силата на директивата от 2002 г.

Накратко: изглежда, че:

• Един национален закон е задължително е да се промени, ако противоречи на Хартата.
• Един национален закон може да се промени по силата наотпаданетона определени задължения по силата на отменената директива  – и доколкото те не са предвидени другаде в правото на ЕС, например в ревизираната директива 2002/58.

Първи официални изявления: Финландската министърка на комуникациите:  Ще заличим разпоредбите, произтичащи от директивата, с удоволствие ще се придържаме към решението на Съда.

[6] Доставчиците?

Какво става със задържаните трафични данни? Съдът не казва кои правни последици на отменената директива са окончателни. Според експерти, по-нататъшната съдба на задържането минава през  национални решения. Потребителите вече могат основателно да твърдят, че задържането е в противоречие с правото на ЕС. Ако иска да избегне риска от отговорност, доставчикът може да обмисли и заличаване на данните.

И ЕС, и държавите предстои да преоценят и преразгледат въведените мерки.

Предизборната кампанияе прекрасен повод да се постави въпросът за цифровите правав хода на кампанията.

Еврокандидат-депутатите трябва да имат позиции и ние да ги знаем:   задава се изготвяне и приемане на изключително важни актовев тази област – вж по-горе какво казва ЕНЗЛД.

*

На 11 април държавите ще обсъждат в Брюксел ефектите от решението.

Има доста клишета за българите зад граница. Ако прекарате повече време навън, ще се нагледате на достатъчно примери, които подкрепят и оборват тези клишета. Този тук май влиза и в двете категории.

Преди няколко дни пазарувах в магазина до нас. В квартала няма много българи и общо взето се познаваме. Тъй като всичко наоколо е строителна площадка, виждат се доста строители като повечето са от нашите краища. Сред тях се мяркат и българи. Та пазарувам и забелязвам човекът на горната снимка да влиза в магазина. Анцугът беше култов, мустакът – също, влизайки се почеса долу доста изразително… въобще мила родна селска картинка. Първата ми реакция беше да го снимам и пусна в twitter. Не го направих обаче.

Докато пазарувах го засякох няколко пъти из пътеките. Обсъждаха с другия мъж какво да купят, дали да вземат малко българско сиренце, колко е скъпо това или онова и как не остават пари да пращат в България. Въобще нормални ежедневни проблеми и тревоги. Говориха си нормално и културно. После осъзнах, че и аз съм брадясал яко и изглеждам като тъмен балкански субект. Често ходя до въпросния магазин с една червена тениска с огромен български герб на нея. С две думи отстрани надали бих създал по-различно впечатление от тези двамата. Тогава защо първата ми реакция беше „мила родна селска картинка“, при условие, че аз не се възприемам в тази категория?

Лекторите на Форум Заедно 2014: ОГНЯН ИСАЕВ

Попитахме Огнян Исаев какъв път е изминал дотук за своите 27 години. Отговори ни така: „Насрещен вятър. Малки камъчета. Признание. Гордост. Неизмерими труд и усилия. Гражданско двуличие. Победи. Битката продължава.”

Оги е ром, бакавалавър по журналистика, магистър по психология, блогър, консултант и журналист на свободна практика. Вече десетина години работи по младежки социални програми и инициативи в областта на гражданското образование, общностно развитие, човешки права и, разбира се, ромският въпрос. Миналата година завърши и Българското училище за политика „Димитър Паница” към НБУ, а от месец и половина е част от екипа на международния Ромски образователен фонд.

Твърди, че ако едни български граждани имат проблем, то значи България има проблем. Твърди също, че доста проблеми с българските граждани от ромски произход биха се разрешили, ако позволим на тези граждани да носят политическа, икономическа, културна и всякаква отговорност, заедно с нас.

__

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
На детето, което живееше на сметището… и стигна до IBM.

Какво си оставил зад гърба си?
От миналото често на гости ми идват неприятни, но също така и доставящи наслада спомени. Зад мен са много разговори с хора – споделени тежки и вдъхновяващи части от живота.

Накъде отиваш?
Ако приемем, че пред нас е книга, а аз съм стигнал до 27 страница, то искам да отида до последната страница.

Къде те намираме?
На път.

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Като човек, който е водил битка, която очаква те да продължат.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Питам. Ако няма кого – пробвам.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно?”
Да осъзнаваме, че тези правила и това ръководство никога няма да ни помогнат да живеем заедно, ако ние не го искаме.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Мръсния шум.

Коя българска поговорка би пренаписал?
Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Бих искал да звучи „Направи си го сам, вместо друг да ти го направи.”

Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
На Хитлер. Бих обърнал историята на XX век с главата надолу.

Заедно сме…?
Заедно сме само на думи. Хайде да бъдем и на дела.

__

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>