Втория ден, след като се намързелувах и се появиха хора в Краковския hackerspace, отидох да ги видя.

Мястото не е лошо (и сравнително лесно се намира). Имат звънец, който отваря вратата автоматично, ако позвъниш Y в морзов код (ама дългите тонове трябва да са наистина дълги, над секунда), прилично количество място, бая хардуер и като цяло весели хора. Бяха малко под пара, че предната вечер беше имало хакатон, а през деня щеше да има някакъв workshop, но успяхме да поговорим и да ми покажат мястото, ако имате път натам – идете им кажете здрасти :)

А аз в неделя сутрин докато тихичко си работех ми опука дисплея на лаптопа, та по случая тия дни ще съм малко offline през деня (ще съм на RIPE SEE-3 и ще съм малко ограничен в това кога ще мога да съм си пред машината).

(имах един таблет с мен и от него свърших някакви неща, ама клавиатурата му е нечовешка. Добре поне, че gps-а му работеше добре и че offline картите на OSM са точни, та да ми е полезен)

Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

- Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
- Тогава защо Фантазия загива?
- Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
- Какво е Нищото?
- Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
- Но защо?
- Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.

–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема

Климатични промени. Климатични проблеми. Според данни на Met Office, температурите стават по-екстремни – до +8 градуса в най-топлите дни, сушата се увеличава значително, водата намалява със 70%. Ключова дума: адаптация.

Цената на комфорта е проект на Асен Ненов. Благодарност за предоставената възможност да споделя и тук.

Е, как сме с комфорта?

След като осветих върбовото си венче в светената вода на Трета буна и направих поклоническата си обиколка оттам до фара на вълнолома и обратно, бе време да изпъстря първата си морска Цветница. И както подобава за празник, зарадвах сърчицето и стомахчето с цели две цветни бързи и лесни рецепти.

По своя лична традиция за този ден винаги си спрятам плодово млекцеили салатка. Така ги разбирам аз цветята! А вие помните ли ягодовото кисело мляко в стъклени буркани от едно време? Можем да си направим същото вкъщи и да се облизваме все толкова доволно. С тази много бърза и лесна рецепта за ягодово кисело млякоще си осигурим нужен порцион от белтъчини, мазнини, пробиотик, витамини и фибри между основните хранения без да ги жертваме за вредните съставки на готовите плодови млека в магазина.

Трябват ви само:
Кисело мляко
Ягоди
Мед по избор

Препоръчвам да използвате всяко друго мляко различно от кравето и с колкото може по-висока масленост над 3-те процента. Аз лично никога не консумирам кисели млека под 3%, а най-често предпочитам да ползвам и хапвам овче кисело мляко от 7% или биволско от 8%, които са налични в магазина. Бих се радвала да има козе, а до краве прибягвам, когато другите са свършили. Ако сте имали баба на село, която да ви прави истинско гъсто домашно овче мляко, в което лъжицата стои права, ще ме разберете! Смесвам същото млекце с прясно нарязани ягодки в любимия си блендер (и пасатор върши идеална работа!) и доволно хапвам най-бързото и възможно по-полезно ягодово мляко.

Е да, нищо не би могло да се сравни с бабиното кисело мляко и плодовете от нейната градина, расли на чист въздух и слънце, и богати на полезни съставки от плодородната почва. Но тъй като ние сме тук и сега и опитваме да бъдем възможно по-полезни на себе си с наличните полезни храниот нашето време, извадете по някой друг изостанал плод, който имате в хладилника и спретнете бърза и лесна плодова салата с последната останала лъжица гъсто мляко вместо сметана.

Както аз направих с моите продукти:
ягоди
1 банан
2 киви
1 лъжица овче кисело мляко
мед по избор

Честит празник и да ви е много сладко!

“Чичо Тони, тримата глупаци и ДС” (и трейлър).

Почти никой не прави у нас филми, дето да си заслужават времето дори да ги изтеглиш, какво остава да ги гледаш. Явно па тези, които си струват, се намира кой да ги преследва и да се опитва да ги спре/забрани.

Весела Казакова е направила филм за човекът зад голяма част от анимациите, които се водят на Доньо Донев, и който не е признат основно защото ДС не са го харесвали. Пробвайте се да отделите малко време, да не трябва да се примиряваме с “Хубав е филма, като за български”.

Весела Казакова е говорила пред Капитал по темата.

След смяна (1969) е картина на художника Любен Гайдаров.  Днес обаче въпросът е какво идва след  смянатана собствеността на НБМГ Холдинг.

Според съобщенията,  компания Мedia Maker Limited, регистрирана на 9 април т.г. – тази седмица - ще поеме собствеността на НБМГ Холдинг, в КлубZима повече по темата. Патрик Халпени, собственик и представляващ,   участва в ръководните органи на групата Communicorpдо 2012, когато е освободен.

В медиите не се забелязват изблици на ентусиазъм от съобщението за замяната на Кръстева с Халпени. Впрочем ИПК Родинаи  разпространението на печата остават, както са. За купувача Халпени е индикативно, че е партньор (от Communicorp) на депутата от Коалиция за България Мартин Захариев в  Радио 1 Рок . Ако интересът на Пеевски (магистрат – медиен магнат – депутат -  кандидат за евродепутат) е да излезе от разказа за медиен магнат, какъв е интересът на  Халпени да влезе като физическо лице  в българския разказ остава да се види.

В България Communicorpучаства в седем лицензирани доставчика на радиоуслуги и една телевизия, на базата на честоти, първоначално предоставени на Тангра, ТНН, Метрорадио, Контакт, Българска радиокомпания, Сити.  През 2006 г. Мартин Захариев съобщава:  “ние фактически предпоставяме лидерството на Communicorpна българския радиопазар“.

В други държави разрастванеmo на компанията не върви така безпроблемно. Според доклад на TIза Ирландия  през 2012 Communicorpувеличава дела си в най-голямата издателска група Independent News and Media (INM), която притежава Irish Independentи Sunday Independent, както и други национални и регионални печатни издания, от 22 на сто до позволения максимум от 29.9 на сто (правилата).

Под натиска на общественото мнение ирландският медиен регулатор BAI разглежда случая и решава, че  не става дума за контрол, а само засъществен интересв медиите.   Националният съюз на журналиститеиска спешна ревизияна законодателството, за да се изясни в какви граници едно лице може да има съществен интерес.

През 2014 г.  в ирландската преса отново се коментира  доколко ирландското законодателство може да се справи с контрола върху медийните концентрации специално относно собственика на CommunicorpО’Брайъни печатните издания в Ирландия.  Според Irish Times

вместояснотата, която се очаква в една демокрация по въпроса кой контролира някои от най-продаваните вестници и популярни новинарски сайтове, съществува “конструктивна неопределеност”, с която сме свикнали, но отстрани изглежда забавна и объркваща.

За сравнение се привежда правната регламентация в Австралия, според която собственикът на Communicorp  О’Брайънима несъмнен контролвърху издателската група INM и това става ясно при операциите на О’Брайънв Австралия. Според австралийското законодателство INM е преценено   като контролираноот О’Брайън  дружество, докато според ирландския медиен регулатор той има само съществен интересв него.

Собственост, контрол, съществен интерес – все интересни теми в контекста на очакваните мерки за прозрачност на медийната собственост и за медиен плурализъм у нас.

Припомням ви теста на Poblizo.com за Великден. Решете го и се забавлявайте!
11 въпроса, 11 отговора. Проверете познанията си ! Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)

Ясно е, че предстоящите великденски празници и желанието за повече цвят са катализаторът за това ми хрумване, затова няма да те убеждавам в това. Просто си мислех с какво още бих могла да изненадам себе си, провокирайки въображението си с не много трудна дейност и умели декоративни способности. Последното не означава, че ще имам подходяща декорация за масата + кекс за закуска + десерт във форма на великденски яйца за 30 минути, но предвидливо отделеното време от два дни си заслужава усилията за празничния десерт с цели три предназначения.

Кошницата е шоколадов паунд кейк, който има способността да издържа дълго време и да остане сочен, който също така е достатъчно плътен да задържи яйцата на клечка и който е супер засищаща сутрешна или следобедна закуска. С какво ще се консумира е личен избор, а аз си го хапвам и с чаша прясно мляко, и с чаша билков чай и с горчиво кафе. Формата, в която избрах да изпека шоколадовата кошница никак не е случайна. Самата форма за голям бриош напомня кошница и не ми се налага да изрязвам и моделирам изпечения кейк, просто изпичам, охлаждам и обръщам с тясната страна надолу. Дръжката на кошницата оформих от лека декоративна тел, която обвих с рафия. От нея направих и флюнга, която закрепих за дръжката.

По-интересната част са шоколадовите яйца, които също са направени от паунд кейк, който след като се изпече и охлади се натрошава и смесва с маслен крем. Защо избрах маслен крем на всичкото това масло в кейка има една цел и тя е устойчивост. Защото яйцата лесно се оформят от меката смес и бързо стягат в хладилника, заради маслото в нея.

Предишни опити с кексчета на клечка (cake pops, ако така е по-ясно) ми показват, че покриването им с обикновен, разтопен на водна баня шоколад или захарна глазура не дават много добри резултати като фина и прецизна декорация. Още повече, тъмното шоколадово тесто прозира както под белия шоколад, така и под захарната глазура. Затова се спрях на глазура за целта – шоколад за топене.

Всъщност в глазурата няма нищо шоколадово, но е предназначена точно за кексчета на клечка и други видове бонбони. Тази глазура се нанася лесно и се изтръсква лесно, като оставя повърхността гладка. Ако все пак бонбонът е покрит с малко повече от глазурата, когато се остави да изсъхва тя не се стича неконтролируемо под въздействието на тежестта си и гравитацията, разбира се.  Изсъхва достатъчно бързо, но не по-бързо от възможността да се декорира с орнаменти, които могат да се залепят върху нея. С две думи – чудна работа.

И накрая кейкът за закуска и шоколадовите великденска яйца на клечка се обединяват в прекрасна декорация за масата на празника. Традиционно боядисаните яйца по принцип са си достатъчна декорация, особено сега, когато на пазара (а и във въображението ти) има предостатъчно разнообразни идеи и методи за украсяването им, даже ако случайно имаш пропуск с декупажа, хвърли едно окоза вдъхновение, но ако ти се отдаде възможност, не пропускай да направиш своята брилянтна ядлива кошница, пълна с яйца, декорирани по твой уникален стил.

Сега си взимам кратка творческа почивка, а с Даниел се отдаваме на любимата му напоследък игра, която се казва „Опитай всички орехчета“. Остана само да ти пожелая Светъл Великден! И не забравяй, че храната е емоция, която трябва да се сподели.

Великденска кошница с кексчета-яйца на клечка

Рецептата за шоколадовия паунд кейк е адаптирана от epicurious.com

Шоколадовата смес за кейка (кошницата) и яйцата се приготвя и изпича наведнъж в две отделни форми. След като се охладят, кейкът, който ще бъде кошницата се увива в найлонов плик или се слага в плътно затворена кутия и се съхранява в хладилник или на стайна температура. Останалият кейк се натрошава, смесва с маслен крем и се оформят яйцата. Необходимо е да се охладят хубаво в хладилник, за да бъдат устойчиви по време на работа с декорацията им.

Масленият крем е необходимо да се приготви с фина пудра захар, допълнително пресята през фина цедка. Част от масления крем е за омесване на сместа за яйцата, друга част може да се използва за тяхното декориране, след нанасяне на шоколада за топене, въпреки че захарна глазура за целта е по-удачна, тъй като засъхва и няма опасност да се размаже. Трета част от масления крем се предвижда за тревата върху кошницата. За оформяне на тревата използвах специален накрайник №233 на Wilton.

От посочените дози се получават 1 кейк (кошницата) и 42-44 броя яйца на клечка. За покриването на яйцата са достатъчни една опаковка и половина шоколад за топене от 340 грама. (С една опаковка от 340 грама се покриват около 30 броя.) Аз използвах ярко бял на Wilton, но разбира се може да се използва всеки един предпочитан цвят спрямо идеята, която имаш. Цветната декорация, която използвах е предимно от захарни гранули на Fun Cakesв различни цветове, но включих и други дребни захарни кристали и фигурки, с които разполагах.

Всичко може да се направи предварително и да се съхранява в хладилник до 5 дни. Кейкът за кошницата добре опакован или поставен в кутия, яйцата на клечка в кутии, масленият крем за тревата също в кутия. В деня, в който кошницата ще се сглоби е необходимо масленият крем да се извади предварително от хладилника, за да се отпусне. В деня на поднасяне кошницата се декорира с дръжката и масления крем за тревата и се забождат яйцата на клечка в нея.

За кейка:

• 390 г брашно
• 80 г какао
• 1/2 чаена лъжица сол
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 450 г меко масло
• 400 г захар
• 1 супена лъжица ванилов екстракт (използвах 50 г ванилова захар, която си правя сама и намалих захарта за сместа на 350 г)
• 8 големи яйца (използвах 9 домашни с размери от среден до малък)
• 2 супени лъжици инстантно кафе, разтворено в 60 мл топла вода

За масления крем:

• 150 г меко масло
• 250 г фина пудра захар, допълнително пресята през фина цедка и отделени по-едри частици
• 1 супена лъжица ванилов екстракт
• 2 супени лъжици прясно мляко

За декорация на яйцата и кошницата:

• 500 г шоколад за топене, ярко бял
• цветни захарни гранули – зелени, жълти, оранжеви, червени или други по желание
• пръчици от подсилена хартия, различни размери или нарязани на различни дължини
• зелена сладкарска боя за тревата
• мека тел
• рафия

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се една голяма форма за бриош (форма с къдрици) с вместимост 1,700 л и една продълговата форма за кейк/хляб с размери 25x11x7 см. Формите се намазват с разтопено масло и се поръсват с брашно. Излишното брашно се изтръсква.

Смесват се брашното, какаото, солта и бакпулверът, и се пресяват.

Маслото се разбива със захарта на висока скорост докато стане пухкаво. Ако се използва ванилова захар, тя се смесва с останалата захар.

Добавят се яйцата едно по-едно, като след всяко сместа се разбива добре. Добавя се ваниловият екстракт.

Следва брашнената смес, която се добавя на части, а разбиването с миксера става на ниска скорост. Накрая се добавя разтвореното кафе и всичко се обърква хубаво, но за кратко.

Първо се напълва формата за бриош, като се запълни 2/3 от обема ѝ. Останалата смес се разпределя в продълговатата форма. Заглажда се на повърхността.

Двете форми се слагат на едно ниво в предварително нагрятата фурна. Кейкът в продълговатата форма се пече за 50 минути. Проверява се за готовност като забодена дървена клечка в центъра на кейка трябва да излезе суха. Изважда се от фурната и се оставя да се охлади за 10 минути във формата. Кейкът във формата за бриош се оставя във фурната и се допича за още 20-25 минути. Общо времето за печене на кейка за кошницата е 1 час и 10-15 минути. Той също се проверява за готовност с дървена клечка.

Изважда се от фурната и се оставя да се охлади във формата за 15-20 минути. След като двата кейка се поохладят във формите се изваждат върху решетка и се оставят да се охладят напълно.

Докато двата кейка се пекат и охлаждат се приготвя масленият крем. Маслото и пудрата захар се разбиват продължително на висока скорост докато се получи гладък и пухкав крем. Добавят се ваниловият екстракт и прясното мляко и се разбиват докато се усвоят добре от сместа. С добавянето на прясното мляко, масленият крем става по-пухкав и бял. Вместо прясно мляко може да се добави сметана. Готовият крем се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура.

Когато са се охладили двата кейка, повърхността на кейка, който ще бъде кошницата се изравнява – надигната част се изрязва с нож. Тази част се запазва за сместа за яйцата.

Кейкът в продълговатата форма се натрошава в купа, заедно с отрязаната част на кейка за кошницата. Към трохите по малко се добавя маслен крем докато се получи тесто, което като се стисне в дланта се съединява. Не трябва да бъде нито сухо и ронливо, нито твърде меко. Количеството маслен крем, който се добавя към трохите може да варира, затова не давам точен грамаж за него, но нека около 180 грама, които използвах бъдат ориентир. Останалият маслен крем се запазва за декорация на яйцата и тревата върху кошницата.

От тази смес се правят топчета с големина на орех, на които след това се придава форма на яйце. Подреждат се в поднос или голяма чиния, която може да се побере в хладилника. Някои от яйцата оставих прави, други легнали, но това се оказа без особено значение за крайната им форма, защото след като се охладят и преди да се потопят в шоколада за топене може да се дооформят. Покриват се със стреч фолио и се оставят в хладилника за една нощ.

Кейкът за кошницата се опакова в найлонов плик или се поставя в кутия, която се затваря добре. Може да се остави както на стайна температура, така и в хладилник. Ако се остави в хладилник, ще му бъде необходимо малко време на стайна температура за да се отпусне и да стане отново мек.

На следващия ден, когато яйцата са добре стегнали се декорират. Подготвят се пръчиците. Шоколадът за топене се разтопява на водна баня. Взима се една пръчица и крайчето ѝ се потапя в шоколада и след това се вкарва в яйцето до средата му.

Така се подготвят всички яйца. Подреждат се в поднос или голяма чиния и се оставят в хладилника за 5-10 минути, за да се фиксират пръчиците.

Подготвят се всички декоративни елементи за яйцата. Разтопеният шоколад за топене се прехвърля във висока чаша, за да бъде по-удобно покриването на яйцата.

Взима се едно яйце за пръчицата и се потапя в шоколада за топене, като се внимава да се покрият всички страни. Изважда се, наклонява се така че върхът да яйцето да сочи надолу и с другата ръка се потупва ръката, която държи яйцето за пръчката. Потупването става в основата на палеца с ритмични, не много силни движения, така че излишната глазура да се стече. Междувременно с потупването, яйцето се завърта, за да се разпредели глазурата равномерно.

Когато е готово, докато глазурата все още не е засъхнала, яйцето се покрива с избраните цветни захарни гранули.

Яйцата с по-къси дръжки (пръчици) може да се забодат в стиропор и да се оставят да изсъхнат. Иначе може да се използват чаши с различни големини, според дължината на пръчиците.

Друг вариант за декорация е след като яйцето се потопи в шоколада за топене и изтръска от излишния, да се остави да стегне за 2-3 часа.

Тогава върху него може да се нарисуват мотиви с масления крем или най-добре с айсинг и докато не е стегнал да се поръсят с цветни захарни гранули.

Когато шоколадът за топене започне да стяга и да бъде труден за работа се връща на водна баня, за да се затопли и стане по-течен. Това може да се прави колкото пъти е необходимо. Също така ако яйцата започнат да омекват преди да са покрити с шоколада за топене, се слагат в хладилника докато стегнат. (Наложи ми се само веднъж.)

Когато всички яйца са готови се оставят да стегнат.

Останалият маслен крем се оцветява в зелено. Поставя се в сладкарски пош с накрайник за трева (№233 на Wilton) и с него се декорира повърхността на кейка за кошницата.

Изрязва се необходимата дължина от меката тел за дръжка на кошницата. Телта се увива с рафия или друга панделка. От рафията или друга панделка се прави флюнга, която се завързва за дръжката. Дръжката се закрепя за кошницата, като двата края на телта се забождат в нея.

Декорираните яйца се подреждат в кошницата, като дръжките им (пръчиците) се забождат в нея.

И накрая, разрязаният кейк. Плътен, сочен с богат какаов вкус и цветна декорация, която да направи празника още по-весел и пъстър.

Великденска кошница с кексчета-яйца на клечкае публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Петя Кокудева и „Малките същества”

Вълшебница, излязла от някоя книга с приказки. Носи големи очила и цветни шапки. Всичко в нея подсказва, че историята, която ще чуеш, ще бъде много добра. Своите приказки обаче Петя Кокудева разказва в стихотворна форма. И не принцове и принцеси ще срещнеш, а поредица от странни малки същества. Това, което пише, са „детски стихотворения за възрастни” – измислен жанр, в който се чувства удобно.

Откакто се помни, винаги е писала по нещо, но решава, че иска да публикува нещо свое, когато е на 27 или 28 години. Първото, което споделя с хора, е нейната първа героиня – Лулу. Тя е „момиче с размер на фъстък”, изрисувано от италианската илюстраторка Ромина Беневенти. „Лулу”се появи на пазара през 2011 г.

 Докато се създават историите на Лулу, се раждат и други герои. Те живеят във втората книга на Петя Кокудева – „Малки същества”.

Първият от тях е Господин Ентусиазъм, който така и не влиза в книгата. „Имаше една Мърморета, която имаше музей на мрънкането. Тя впоследствие отпадна”, разказва Петя. Отпада и Чудодей, чиято работа е да възпитава чудесата в това да не са мързеливи.

В началото на книгата стоят фазтазмусите.Те са същества, които обичат да изследват грешките. Накратко – те са любопитковци, които откриват нови хоризонти. Нещата, които за много хора звучат като грешки, за фантазмусите са интересни идеи.

„Много са любопитни и не понасят всичко, свързано с рутина, непрекъснато разглобяват, търсят грешките на езика”, разказва Петя. Тя разбира от фантазмуси, защото самата тя е такава. Често открива истории в лапсусите на хората.

„Преди година или две с един приятел пътувахме. Той чу сирената на пожарната кола и каза: „поражогасител” и се заговорихме за това колко хубаво би било да има гасител на пораженията на хората. Такива неща гледат да дочуват и разбират фантазмусите”, разказва Петя.

В крайния вариант на книгата са отпаднали много от лошите същества и са останали предимно добрите. Това не е резултат от нарочна подборка, а просто при работата с редактор някои от съществата са се оказали не съвсем готови. Докато Петя мисли в същества, редакторът на книгата – Екатерина Йосифова, разглежда текста като поезия. Отпаднали са тези текстове, при които двете не са успели да постигнат единодушие по въпроса дали идеята на стихотворението е добра.

Петя определено не пише типични стихотворения. За нея по-интересни са сюжетите в поезията. И въпреки че текстът не се разгръща в класически вид, тя държи на малките истории, които да се запомнят.  

из Малки същества

Формулировката „детски стихотворения за възрастни” казва на възрастните, че те,  след като са били деца, винаги ще бъдат.

Това не означава да се вдетиняват, а за Петя по-скоро човек, както има две полукълба на мозъка, така има и зона, която мисли по такъв начин. „Нещата, които ти се случват за пръв път, както в детството; идеята за това да се изненадваш; да правиш някакви абсурдни връзки, защото нямаш достатъчно натрупана информация – всички тези процеси сами по себе си не са детски, а по-скоро са процеси на учене”, казва Петя.

От друга страна, децата са по някакъв начин и възрастни.„Те порастват и са в това непрекъснато – те непрекъснато стават по-възрастни, живеят в света на възрастните, всичко, с което имат съприкосновение – тези неща в моя живот са много по допирателна. И аз се чувствам хем и дете, хем възрастен. Затова си мисля, че може би и другите хора имат такива преживявания”, казва тя.

„Например отиваш на нова работа и си като на първия учебен ден в първи клас – ти си на 35 примерно, но те е страх от това да сгрешиш, действаш опипом, много внимателно да не би някой нещо да не е ок. Това пак е някакво адаптиране в живота на възрастните”, казва Петя.

Децата за малките същества

„Голямото ми желание е да успявам да пиша по-добре за деца”, казва Петя. Въпреки че сега „Лулу” има много читатели и приятели, които са възрастни, за Петя по-естествено е общуването с деца.

Петя доста пъти е чела стихотворенията от „Малки същества” на деца, преди да излезе книгата. Казва, че те доста се забавляват, защото измислят заедно. Тя не просто им чете, а ги провокира да коментират срещата си с определено същество, да кажат как го виждат.

Например в началото може да им даде само името и те да й кажат какво си представят или само рисунката, защото Ромина Беневенти е направила рисунки към някои от текстовете още преди книгата да излезе. Разбира дали едно стихотворение е харесало на децата по това кога смеят повече и къде се концентрират и нещо им е интересно, и къде не. Логично е, че по-комичните, по-естествено смешните неща на децата са им близки, казва Петя.

из Малки същества

Най-интересната ѝ среща с деца е била училището за незрящи деца в София.Там заедно с децата измислят същества по звуци. „Аз им пусках много кратки звуци. Например вещица, която хърка или петле, което кукурига, или влак и започваме да измисляме какво същество издава този звук и вече градим някаква история от тези звукови елементи. Бях много изненадана с колко ентусиазъм и въображение бяха тези деца”, разказва Петя.

Принцовете и принцесите определено не са интересни за Петя Кокудева. Още от дете тя слуша плочи с приказките на Шарл Перо, но голямата ѝ страст са книжките за животни. Според нея те имат много ясен характер, който може да доловиш, някаква типология. „Когато имаш една мечка, тя стои авторитетно”, казва Петя.

Вероятно затова и темата на следващата ѝ книга биха били животните и по-конкретно – сурикатите. Възхищава се на начина, по който е устроено обществото им. „Много ми се ще да има страхотна книжка със супер илюстрации за тях”. 

Петя колекционира илюстрации на детски книги, както и анимационни филми. Интересни са ѝ техниките за стимулиране на децата и на ученето, видовете и типовете училища по света. Извън света на фантазмусите и поезията Петя Кокудева работи в рекламна агенция. На хората наоколо им е странно голям човек да се вълнува от неща за деца.

 „Може би няма количествено натрупване на детска литература и много хора в България я възприемат като сладникава. Това е, защото нямаше преведени страхотни автори като Шел Силвърстийн, Туве Янсон. За Туве Янсон не всички са чували. Това са автори с книги, които съвсем не са класически приказки в стил „Дисни” и хората може би имат и по-изместено възприятие за това какво е детска литература”, казва Петя Кокудева. Затова и когато околните чуят, че пише за деца, не могат да си представят какво реално прави.

„За мен детската литература е въображението, качено на таванския му етаж – когато човек стане повече въображение, отколкото ум, а това понякога може да изглежда налудничаво”, разказва Петя. Според нея въображението не трябва да е лукс, измислянето не трябва да е нещо, което правят „криейтив хората”.

„Някои се обявяват за творци и излиза, че другите са обикновени – старая се, когато се срещам с деца, да ги накарам да видят, че те са съвсем способни да измислят”, казва тя.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

В решението  Print Zeitungsverlag GmbH v. Austria  Съдът за правата на човека прилага стандартите за защита на личния живот по чл.8 ЕКПЧ, изведени в решенията Von Хановер (№ 2)и Axel Springer .

Особеността е в това, че стандартите   са приложени в казус, отнасящ се до засягане на доброто име. Смята се, че това е първият подобен случай в практиката на Съда.

В безплатен седмичник, издаван в Тирол, Австрия, е публикувана статия, цитираща анонимно писмо с твърдения за двама местни политици, които те намират за засягащи доброто им име. Съдът се произнася в тяхна полза, решението е потвърдено и издателят се обръща към Съда за правата на човека за установяване на  нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Съдът обсъжда баланса между правото на добро име и свободата на изразяване в следната поредност:

• Представлява ли публикацията принос към обсъждане на въпрос от обществен интерес. Отговорът е положителен.
  
• Известни ли са лицата на обществеността. Като председател на туристическата асоциация и съответно член на общинския съвет лицата са известни.
  
• Предходна информация за лицата. Съдът приема, че преди публикацията няма предходни обвинения или данни за нарушения на лицата.
  
• Mетод на събиране и проверка на достоверността на информацията. Издателят не твърди, че информацията е вярна, а че е вярно цитирана и безпристрастно представена. Австрийските съдилища смятат, че в този случай е необходимо по-обстойно аргументиране защо съществува преобладаващ обществен интерес от представяне на анонимни твърдения. ЕСПЧ вече е приемал – и това е казано изрично в решението – че  санкциониране на журналист за разпространение на твърдения на трети лицаби увредило приноса на пресата към дебати от значим обществен интерес (Jersild v. Denmark, Thoma v. Luxembourg, Verlagsgruppe News GmbH v. Austria).  Могат да се цитират и анонимни твърдения (Albert-Engelmann-Gesellschaft mbH,  § 32), стига те да имат достатъчна фактическа основа. В случая Съдът приема, че  липсва достатъчна фактическа основа (контекст, предходни данни), поради което границите на допустимото отразяване са преминати.
  

• Cъдържание, форма и последици. Публикацията се е отразила негативно върху живота и практикуването на професията на лицата.
  
• Санкция. Наложената санкция от австрийския съд не е непропорционална.
  

Заключението на ЕСПЧ е, че няма нарушение на чл.10 Конвенцията.

Коментарите: решението е изненадващо и неочаквано зле аргументирано, необосновано прилага едни стандарти в друг контекст, не създава яснота относно стандартите на отговорната журналистика и приема за възможно една безпристрастна публикация по въпрос от значим обществен интерес да се санкционира.

Още две животинки, за които нямаше как да не се погрижим – котарака Мичо и немеца Армаган. И двамата намерени в безпомощно състояние, те получиха помощ в полеви условия, но тъкмо навреме.

Мичо

Мичо беше в толкова лошо състояние, че нямаше никакъв начин да го препращаме към колеги и така се насели в един бокс в нашия импровизиран офис. Юнакът е при нас вече от 2 седмици и съвсем скоро ще може да ни напусне – миг, за който той копнее все по-силно, докато ни ръмжи и гледа все по-страшно през клетчицата си. Намерили са го добри хора – умирающ насред Орлов мост, донесоха ни го едноок, гноясал и с лизис на костите заради много тежко възпаление. Сигурно някой го е ритнал здравата по муцунката.

Мичо не чакаше покана, за да се бори за живота си. В състоянието, в което ни го донесоха се очакваше да е вече отдавна отпътувал във вертикална посока – вместо това, вече на втория ден венозни антибиотици и системи юнакът започна да ни стрелка със зло оченце и да ни заплашва със живописни звуци, че приближим ли го пак с тая игла, костите няма да си съберем.

Мичо може да си заплашва колкото си ще. Проклети котки сме виждали и ще продължим да виждаме. А когато оздравее – ще го пуснем да си щъка на воля, само че далече-далече от родния му Орлов мост и надлежно кастриран. Имаме си тайно местенце при приятели в едно селце, където пускаме онези котешки зверове, които твърдо отказват какъвто и да е контакт с хора. Мичманът и той ще се влее към немногобройната им група, когато оздравее напълно, виж за това – той вече няма никакво търпение! Малък зъл неблагодарник :))

Армаган

Обаждат се хора – от два дни в канавка било изхвърлено старо, залитащо куче с лош слух и зрение, не можело само да излезе, нямало кой да му помогне, събота, края на деня… беше ясно, че никой друг няма да може да реагира поне до понеделник. И така д-р Станкова и Веси се натовариха в колата – уж само да помогнат за измъкването му от бедата. Щом пристигнали обаче заварили – 1. Армаганчо – любвеобилен, умен и мил домашен пес на около десетина години; 2. Страховита воня – момчето започнало да се разлага, от едното ухо, та нататък – с екзема на гърба от цялото това люто възпаление, пък за болката вече да не говорим…

И тъй Армаганът бил натоварен, или по-точно скочил сам с огромна радост в колата, настанил се удобно до Веси, гушнал се с нея, погледнал я умно: “Отиваме сега да ме лекувате, а аз да ви обичам, нали така?”. Не съвсем, миличък, за съжаление – не съвсем.

Вече във Фермата умникът се лекува бързо и добре, нещата вървят, а с това наближава и страшния ден, в който ще му съобщим “Армаганчо, приятелю, здрав си вече”, а след това – накъде?

Както знаете, Армаган не може да остане в приюта, горкият. СПЕШНОтърсим човек, който би му предложил покрив и местенце в сърцето си, за да доживее достойно края на дните си. Той е в добра форма за възрастта си, умен, добронамерен, много готин пес – истинска немска овчарка. В момента иглежда леко опърпан, но буквално за 2 месеца ще грейне. Армаган е чудесно животно, домашен е и няма да му е лесно да се справи с трудностите на улиците тепърва – ако имате местенце, където да му е добре – молим, свържете се с нас. В противен случай, когато е вече здраво, това старо момче ще трябва да се върне обратно на улицата.

Източник: @arhivatora

ЦИК е създала удобна услуга, с която да проверим дали присъстваме в списъците с поддръжниците на партии за изборите. Услугата ще покаже в списъка на коя партия, коя страница и кой ред присъствате. Проверката покрива пълните списъци, а не само имената които ГРАО проверява. Последните преглеждат за валидни ЕГН-та само докато стигне бройката за регистрация.

Вече заваляха съобщения за злоупотреби от страна на партиите. Някои хора присъстват в няколко списъка. Други не са били дори в България по време на кампанията. Горе виждате това, което @archivatoraпусна в Twitter, казвайки, че никога не се е подписвал за ББЦ. ЦИК не може да подаде сигнал за тези повторения, защото не знае кое е истинското. Затова всеки трябва да си провери сам и ако смята, че е имало злоупотреба, да подаде жалба до КЗЛД.

Жалба се подава лесно

Подготвил съм чернова на жалбата с нужния текст и празни полета. Трябва да присъстват тези неща:

Попълвате, отпечатвате, подписвате се и изпращате писмото на адрес „Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. Проф. Цветан Лазаров № 2″. Ако имате електронен подпис, може да я подадете и електронно на сайта на КЗЛД. Повече съвети ще намерите в PravataMi.bg.

Съветвам всички да направят тази проверка и да подадат жалба до КЗЛД. От тях ще получите номер, с който да следите разглеждането ѝ. Доколкото ми е известно, ЦИК разчита единствено на проверката на ГРАО, затова надали жалбата ви ще има ефект върху изборите. Самите партии обаче може да бъдат санкционирани за това, че са използвали личната ви информация.

Наказват партиите, не вас

Това, че една партия е използвала личните данни на някой в подкрепа на регистрацията им не означава, че ще гласуват вместо него/нея. Това е просто бройка, която те трябва да попълнят в съответствие със законите на страната, за да бъдат допуснати до избори. Установяване на злоупотреба в тези списъци и жалбата ви до КЗЛД няма и не може да се използва срещу вас при коректно попълнена информация. Това няма да ви спре да гласувате или да ви заличи от избирателните списъци. Всяко използване на личните ви данни за цели различни от тези, за които сте дали съгласие, трябва да се санкционира.

Събираме сигнали

Ако сте открили името си в списък на партия, а не сте се подписали, може да добавите информацията в този формуляр. Целта е да съберем статистика за злоупотребите. Ще публикувам резултатите в този блог и ще ви ги пратя. Email-ите няма да се публикуват никъде.

Зарежда се…

Ето директен линккъм секцията с формуляра в статията или направо към самия формулярза споделяне.

Продължаваме обиколката с лодката на Димитър из северните егейски острови на Гърция –  вече бяхме на Диапорос, бяхмедо остров Амуляни, плавахме край манастирите на Света Гора – Атон, последния път изминахм разстоянието между остров Тасос и Алекснадруполис (Дедеагач),а днес ще поемем обратно към Порто Лагос и столицата на Тасос – Лименас

Приятно четене:

Залези над гръцките острови

Пета част

Диапорос – Амуляни – Тасос

пета серия

Между Порто Лагос и Лименас (на Тасос)

Тръгнахме си на другия ден къмто Тасос – нови 120км. В Тракико Пелагос (Северната част на Егейско море). Преспиване на същото място, където бяхме и на идване – играем на сигурно, с една бърза разходка из

Порто Лагос

Пристанщето му – като езерно, защитено от морските капризи –

Етюди от Порто Лагос:

След поредната игра на слънцето –

 На другия ден стигаме остров Тасос –

столицата Лимен /наричана още Тасос/

Всъщност там най-удобно за лодки е акостирането в северозападния край на градчето – където са рибарските лодки :

Рибарска идилия:

А ние тръгваме на разходка из градчето с основна отправна точка тази таверна на старото пристанище – ако я посетите, няма да съжалявате –

Вдясно зад кейовете се вижда Тасопула. И сноват си фериботите между Керамоти  и Тасос непрестанно:

Столичката отвъртре:

И след обиколката на сравнително малкия град продължаваме с обиколката на самия остров Тасос. Тръгваме на юг, където след около 7километра се установихме на  безлюден плаж под един недостроен (така стои вече много години) хотел:

Поредната вечер, изтъкана от тишина и спокойствие…

 Облаците давят потъващия Хелиос…

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата :

Плаване Егейско/Бяло море

Още пътеписи от близки места:

1. Залези над гръцките острови (5-4): От Тасос до Алексадруполис
2. Метохът Св.Николай в Порто Лагос
3. Залези над гръцките острови (5-2): Амуляни
4. Залези над гръцките острови (5-1): Диапорос
5. Залези над гръцките острови (5-3): С лодка край Атон
6. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 4): Отплаване
7. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 1): Занте и Лаганас
8. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 2): Плажът Навагио
9. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 3): Буря на острова
10. Загубени из гръцките острови (Трета серия) (втора част – продължение): Ангистри и Порос
11. Загубени из гръцките острови (трета серия) (3): Спорадите: Скиатос
12. Загубени из гръцките острови (втора серия) (2): Ерикуса, Отони и Матраки