Преди да започнете да четете статията, уверете се, че вече сте чели първата частот поредицата. Там описваме кой тип дупе за кого е постижим съгласно антропометрията. Ако сте с тесен таз и дълги крака, насочете се към спортно или манекенско дупе.

Важно: бразилските дупета нямат много общо с бразилския женски национален отбор по плажен волейбол. Когато мислите за бразилско дупе, мислете за: Ким Кардашиян (във форма), за Моника Белучи, и разбира се, за емблемата на латино профила - Дженифър Лопес. Между антропометриятa на тези три жени са заключени почти всички вариации на латино сексапила.

Искате латино дупе? Пригответе си къси шорти, защото са най-удобният вариант за облекло при тежък и/или обемен пълен клек.

Дупе-мечта = широк до нормален таз + тънка талия + добра генетика в отлагането на мастните натрупвания

Тук дължината на краката спрямо тази на торса влияе по-слабо, отколкото същата спрямо ширината на таза в контраст с талията. Може да сте нисички с големи дупета и пак да постигнете най-доброто от латино силуета. 

Уви, не е без значение процентът на подкожните мазнини. Не е важно само колко са мазнините, а и къде точно се разпределят:

• Колкото по-ниски са, но не под 15%, толкова по-важно е да се разпределени по дупе и бедра;
• Колкото по-високи са, но не над 25%, толкова по-важно е да се разпределят равномерно по цялото тяло;
• Ако се разпределят приоритетно по талията - забравете за латино дупе, ориентирайте се към дупе на модел/фитнес дупе.

Тук няма да обяснявам как да свалите мазнини. Имаме цял подраздел на тази тема.

"Ами ако краката ни са криви"?

В интерес на истината, краката от вид II и X правят латино дупето да изпъква, докато ( ) краката го крият. С правилен тренировъчен подход, стречинг и корекция на стойката + няколко трика как да заставате, когато сте на плажа, ще може да постигнете завидни резултати в корекция на стойката. За линейната симетрия на краката и позицията таз-коляно-глезен ще разкажем в друга статия. 

"Дупето ми е квадратно/триъгълно"...

Това е проблем, поделен между ширината на таза, позицията на таза, мускулната маса, и разбира се, къде точно се отлагат мазнините. Латино дупето не толерира "ръбове".

• тесният таз е предмет на други статии, няма да коментираме;
• тазовата ротация (завъртяно нагоре/надолу дупе) зависи от стойката и мускулния тонус  - ако е нагоре и латино, получаваме ефект на "отваряне", обратното води до ъгловат силует;
• позицията на гръбнака - хиперлордозата увеличава повдигането, но при латино дупета прави профил "Доналд Дък", т.е. ще сте като патица и дано поне да имате сериозен бюст, обратното - намалената лордоза води до "свлечен"ефект;
• ако мускулната маса на седалището се увеличи - отиваме към спортно дупе. Тук колкото по-масивна е мускулатурата, толкова по-малко следва да са мазнините, иначе получаваме дупе на тежкоатлетка... което няма сваляне;
• ако мускулната маса на седалището падне критично, а мазнините си стоят - дупето се закръгля и... свлича, при това не само надолу, а надолу и встрани по диагонал.

А каква е разликата между латино дупе и "просто голям задник"?

• колкото по-ниски сте, по-възрастни сте и с по-висок процент подкожни мазнини сте, толкова по-тънка е границата;
• мускулният тонус и маса са другите фактори. Понякога само липсата на тонус е достатъчна, за да промени визията драстично;
• стойката - уви, тук хиперлордозата е по-нездравословният, но по-естетичен вариант.

Бременност + латино дупе = латино дупе²

Присъдата не е непременно такава. Масова практика у нас е "бременната" да се отдава на гуляй с вкусни калорични храни и напитки, като се утешава с "инстинкт", "тялото си знае най-добре", "то... бебето ми подсказва"... и други самозаблуди. Тук няма да навлизам в спорове.

Правилният подход е: хранителен режим, написан от специалист по хранене и кърмене/или диетолог (лекар). Така получавате минимум пасивно тегло след раждането, максимум качествено хранене за детето и себе си. Толкоз.

Подчертано дупе

Под "подчертано дупе"разбирам красив преход на контура в профил, между задното бедро и седалището. Без остри ъгли и чупки, без сплескване. 

Тайната към подобен преход е в баланса между мускулна маса, мускулен тонус, мазнини и стойка. Всяка жена може да има такова. Постига се най-бавно и сложно, затова само най-упоритите и естествено надарените го имат, за определeн период от време. Уви, подчертаното дупе не е дълготрайна инвестиция. Можете периодично да го тунинговате за плажния период, или ако ще карате ски по бански в Алпите или в Банско...

А какво да правим с бричовете?

Проблемът тук се определя от четири основни фактора:

• високи подкожни мазнини;
• задръжка на вода;
• лошо разпределение на мазнините (отиват в долен външен сектор на седалището с приоритет);
• прекалено развити глутеуси (брич горе).

По-слабо влияещите фактори са:

• целулит;
• изкривяване на билатералната симетрия на краката (усукване навътре в тазобедрените стави);
• асиметрия в масата на глутеуси спрямо горни бедра.

За да премахнете бричовете си, внимателно трябва да анализирате коя е причината те да се формират при вас, иначе ще тъпчете на едно място.

След обширното ни резюме, време е да се спрем на решенията. Изведете своите изводи според информацията в таблицата:

Искам да имам = имам + трябва да постигна

Как да подредя методиката си, за да постигна идеала си за дупе?

Уви, някои неща се постигат далеч по-трудно от други. Ето кое с кое си пречи:

• трудно можете да прецените размера на глутеусите с висок % BF, започнете с отслабване;
• лошата стойка пречи да се прецени дали текущата маса и тонус правят подчертано дупе;
• лошата стойка се коригира най-бавно и сложно, правете го успоредно на отслабване/качване на маса/тонизиране;
• ако масата в глутеуси и бедра е прекалено голяма, рискувате да има "ръбове"по латино ефекта, като високият тонус усложнява ситуацията;
• високият ръст и бразилкото дупе трудно корелират, решението е в пълни тежки клекове с щанга.

Кое е най-сложно за реализация?

От лесно към трудно:

• да качите мускулния си тонус;
• да свалите мазнини;
• да качите мускулна маса;
• да качите мускулна маса където искате;
• да свалите мазнините точно там, където искате;
• да поддържате 365/24/7 перфектната пропорция, даже и ако сте модел;
• да свалите мускулна маса от конкретни зони;
• да коригирате стойката си.

Ако сте последователни, търпеливи и знаете какво и как искате да постигнете, без съмнение ще се получи. Щом сте прочели статията, значи имате търпение. Вече знаете "как", сега остава да го приложите в тренировъчния си дневник и в залата.

Консултирайте се с треньор, ако срещате трудност да определите колко мускулна маса да качите в бедрата и седалището за латино ефект, но чак СЛЕД като сте избрали и задържали оптимален за целта процент подкожни мазнини, понеже по-лесно е да си играете с тях, отколкото с масата. Обратното маскира ефекта.

На най-упоритите желая успех в следването на избрания подход... и да не забравите да ни изпращате снимки!

Своите прекрасни осиновители намери през изминалия уикенд малката Дороти! Късметлийката ще живее в семейството на Ива Павлова, и ще учи нейния 6-годишен син да не се притеснява от кучетата. Ех, де да имаше за всички момчета по една такава майка! Нали знаете: “Всяко дете заслужава да има куче, и майка, която да му позволява да го има”.

Без кандидати засега останаха братчето и сестричката на Дороти – милите Фрея и Ерик. Това не ги обезсърчава твърде обаче, те знаят, че светът е пълен с добри хора и рано или късно ще срещнат своите. Мъниците ще очакват осиновителите си във Фермата:

Мили осиновители, този уикенд се пада много празничен и повечето от вас вероятно ще пътуват. По тази причина предстоящата събота и неделя в PETS&Uняма да се провежда нашия традиционен осиновителски уикенд. Очакваме осиновителите отново на 26 и 27 април при нашите приятели в слънчевия магазин до Хемус!

Лекторите на Форум Заедно 2014: МАРТИН КИСЕЛОВ

Ако приемем, че изкуството да общуваш започва с доброто владеене на езици, Мартин е тръгнал в тази посока още с Испанската гимназия. По-късно добавя руски и английски, с който пък през 2003-та си изработва една бакалавърска степен по европейски науки от университета Карнеги Мелън в Питсбърг, САЩ, и една магистърска през 2007-а, по филмова и телевизионна режисура от Калифорнийския университет в Лос Анжелис (UCLA).

Мартин се връща в България, пълен с енергия и идеи, и скача в дълбокото без спасителна жилетка. Работи като сценарист, режисьор и драматургичен консултант по някои от най-популярните доументални и игрални филми напоследък (например Мисия Лондон, Стоичков и Под прикритие), поставя театрални пиеси (в момента текат подготовки и репетиции на две – Мизантроп от Молиер и Джери от Едуард Олби). Едновременно с всичко това продължава да развива и непосредственото общуване – като преподавател в спецкурсове и творчески работилници. Казахме ли, че има и магистърска степен по журналистика от СУ?

––

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
Насочил съм презентацията си към малките неща, които ни пречат да комуникираме, вътрешните ни бариери и предразсъдъци

Откъде идваш?
Идвам от квартал Дружба, без да съм типичен за него. Не мога да кажа, че съм в повратен момент от живота си, за да мога лесно да обобщя предишната му част. Винаги съм се опитвал да направя най-доброто с това, което имам (или поне така ми харесва да си мисля).

Какво си оставил зад гърба си?
Голямото ми постижение досега са две прекрасни деца. Иначе съм загърбил страха, че „ние от Дружба” не можем да сме равни на „тях от Америка”. Можем, просто трябва отново да превърнем труда в ценност, а не проклятие.

Накъде отиваш?
Само дано да не е към квартал Надежда.

Къде те намираме?
За да мога да ви отговоря, трябва да зная къде свършва пътя, а не зная (и не искам да зная, защото ще спра да мечтая). Може би си мисля, че съм в началото на нещо, а всъщност съм в края му? А може би наопаки? Хайде стига „може би”-та, а?

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Дядо ни беше перко, но понякога казваше верни неща. Ако след това могат и да цитират нещо, на което съм ги научил, значи „и ний сме дали нещо на света”.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Връщам се към основните въпроси пред проблема, който е пред мен – какво, кога, как, колко, къде, защо? Особено „защо”.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно”?
Умейте да различавате принципите от правилата. Правилата зависят от този, който има властта да ги наложи, както казва моят професор по кино-структура Хауърд Сюбър. Принципите просто СА – те съществуват независимо от властта. Не искам да налагам правила, ще предложа да забележим Принцип №1: ние имаме нужда един от друг.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Колкото каруци да съм виждал обърнати, все е различно камъчето. Не мога да посоча само едно.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Това, което считаш за невъзможно да се изгуби – себе си. Иначе няма да тръгнеш да се търсиш отново.

Коя българска поговорка би пренаписал?
За поговорка не знам. Но бих искал да лоботомирам Хитър Петър от националното ни съзнание. Той е по-опасен и от Бай Ганьо. Правим феноменални глупости само и само да не се окажем излъгани и това много ни пречи. Парализира ни мисленето.

Ако можеше, на кого би влязъл в кожата?
Трудно ми е да кажа една личност или едно нещо. Работата ми е да влизам постоянно в кожите на други хора (аз съм режисьор и сценарист) и да правя или да моля другите да правят неща от тяхно име, така че не мога да изолирам единичен случай.

Колко тежи щастието?
Едно уплашено его.

Заедно сме…?
По-силни отколкото поотделно. United we stand, divided we fall.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Днес завършваме новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Първо успешно пристигнахме в Израел, а после отидохме към Назарет, река Йордан и посрещнахме Новата година. На Нова година заминахме къмМъртво море и Палестинската автономия, а днес ще станем хаджии в Църквата на Божи гроб в Йерусалим.

Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден четвърти (последен)

Божи гроб в Йерусалим и Църквата на Рождество във Витлеем

2 януари 2014 година,

Последния цял ден от нашата екскурзия беше посветен на двете най-важни точки от живота на Христос – Витлеем и Йерусалим. По програма, първо трябваше да посетим църквата на Рождество във Витлеем и после да се отправим към Йерусалим и Божи гроб. Нашата екскурзоводка обаче, една много умна жена, ни обясни, че сутрин в църквата на Рождество имало служби и не се пускали туристи. Така че, не ни мърдали три часа чакане. Ето защо щяхме да обърнем живота на Христос и да идем първо на Божи гроб. Речено – сторено.

Ще направя една малка вметка, по въпроса за посещенията на тези най-популярни религииозни обекти. Ако ще посещавате църквата на Рождество, най-доброто време за посещение е след 15.30. Тогава вече няма служба, а и групите значително намаляват. В Йерусалим, на Божи гроб, най-доброто време за посещение е по обяд. Тогава туристите огладняват. Към 13.00 часа ние чакахме САМО час. Обикновено се чака по три.

И така, отправихме се към

Йерусалим

Може би, тъй като до момента не съм им отделила внимание, тук е мястото да спомена една от … забележителностите на Израел.

Ултраортодоксалните евреи

За незапознатите, ултраортодоксалните евреи са прослойката от най-крайно вярващите израелци. Сигурна съм, че сте ги виждали по телевизията. Това са тези, облечените в черно, с черни … като бомбета на главите и с масурчета покрай ушите. Дето се молят всеки ден на

Стената на плача

Сещате се.

Та тези евреи са ситуирани главно в и около Йерусалим. По религиозни причини.

Това, заедно с част от палестинското население е най-бедната прослойка на израелското общество. Мъжете в тези семейства не работят. Не ходят в армията. Не плащат данъци. Единственото им … „задължение” е да четат по цял ден свещените книги, да ги обсъждат с равините и да се молят на Стената на плача. А да, и да запазват духовната си чистота. Което се изразява в неработене.

Животът в тези общности се поддържа от жените. Жените работят, поддържат къщата, раждат и гледат деца. МНОГО деца. В тези семейства, по религиозни причини, не се използват контрацептиви. Никакви. Ето защо семейства с 8-10-12деца е нещо нормално. Като многоженството не е позволено. 12деца. От еднажена! Представяте ли си!

Според екскурзоводката ни, сред модерно мислещите евреи се надига много сериозен ропот против ултраортодоксалните. Искат да ги накарат поне някаква работа да вършат. Май нямат сериозен успех до момента.

Първата ни спирка в Йерусалим беше

Гетсиманската градина

Там където Юда е предал Христос. Сещате се.

Там посетихме така наречената

Църква на 12-те нации

Модерна, съвременна църква, от началото на миналия век. Католическа е.

Около църквата има малка маслинова гора. Смята се, че това е мястото, на което се е молил Христос в деня на ареста си. Част от маслините са на над 400 години.

Северно от църквата се намира

православната църква „Успение Богородично”

Тоест, в нея е погребана Богородица. Това е второто място, на което ми се твърди, че е погребана Богородица. И понеже всички сме били в Ефес, нападнахме екскурзоводката ни с питания, как така се получава. Жената добросъвестно ни обясни, че турците си измислят и това в Ефес, е само къщата, където е живяла. Като усетила, че ще умира, се вдигнала и тръгнала към Йерусалим. И ето, сега е погребана там!

Аааа, не знам, да се разберат с турците за честта!

(Не искам да влизам в спор по неща, за които не можем да извадим доказателства, но Богородица е „заселена“ в Ефес от ранните християни, като част от претопяването на тогава силното местно (за Ефес) вярване в Афродита. Турците, по туристически причини, не я дават на друг което още веднъж доказва значението на турзима за мира и просперитета в света :)– бел.Ст.)

Самата църква е много стара. Строена е през 12век, от кръстоносците, на мястото на по-старата базилика, построена от царица Елена. Според легендата, в църквата са погребани майката и бащата на Богородица –Света Анна и Свети Йоаким, както и съпругът и – Свети Йосиф. На мястото на саркофага днес има и чудотворна икона. Руска, естествено.

В тази църква за пореден път се сблъсках с факта, че отците, били те православни или католици доста бързо са усвоили капиталистическите порядки.

Свещите, които се палят пред иконите, особено в православните църкви, не са с фиксирана цена. Парите Ви са дарение. Колкото искате. Обаче! Свещенникът, който даваше свещите, арменски беше, се пазареше за цената! Няма такова нещо като дарение, 1 долар! Минимум! Оттам нататък вече е дарение.

Признавам, доста се подразних. Явно отците бяха успели да сложат цена и на съвестта на вярващите. Не че им е за първи път де, но пък и не сме във времената на Светата Инквизиция, Слава Богу, че да ми слагат цена на изкуплението.

Отвън пред църквата

се сблъскахме с действията на израелската полиция

Както казах по-рано, страната е доста сигурна и спокойна.

Е, в този момент явно полицаите бяха заловили крадци, преджобващи блеещите тълпи от туристи. Лелееее, какъв бой отнесоха! Три патрулки, полицейски джип и ченгетата се стовариха върху крадците, като каменна лавина. Ако не бяха туристите, които наизвадиха телефони, за да снимат цялата сила на израелската полиция, някой щеше да се озове размазан в болницата. ;) Не от полицаите, естествено.

Гетсиманската градина е обградена от още едно много интересно място. Най-голямото и най-старото

еврейско гробище

в света. Най-старите гробове са от преди почти 3 000години. Стотици метри гробове, плътно един до друг. Всички с лице към Стената на плача, като тези, най-близо до Стената, щели да бъдат първите възкресени, в деня на Страшния съд. Ние не му отделихме внимание, но мястото наистина е монументално, забележително и поне за мен, поражда страхопочитание.

След Гетсиманската градина беше ред за наистина сериозната религия. А именно, Стената на плача, Виа Долороса, Голгота и Божи гроб.

Ще Ви спестя описането на стария град на Йерусалим. Само ще отбележа, че е разделен на четири:мюсюлмански квартал, еврейски квартал, християнски квартал и арменски квартал. По ирония

всички християнски светини и най-голямата еврейска светиня се намират в мюсюлманския квартал.

Това с еврейската светиня е повод за най-големите тревоги за мира в района.

Храмът,

най-святото място на еврейския народ, е разрушен през 73година от новата ера, по заповед на император Тит, като наказание за въстанието на еврейското население в римската провинция Юдея. От храма остава само една от подпорните стени, днешната

Стена на плача

След като през 7  век по тези земи се появява исляма, по нейзнайно чие тълкувание, Светая Светих на храма се оказва едно от най-святите места на мюсюлманите. Вярва се, че точно на това място Архангел Гавраил е възнесъл Пророка Мохамед на небето, за да получи Корана от Аллах. Сега на това място се намира

джамията Ал Акса

Достъпът в нея е категорично забранен за евреите. Християнитеможем да се мотаме в двораи, но не и в самата сграда. Ако се сещате, това е синята сграда, със златен покрив. Една от най-известните гледки от Йерусалим.

Е, точно заради тази сграда е голямата драма в Йерусалим. Ортодоксалните евреи казват, да я взривим. Това е нашият храм, ние ще го възродим тук. Мюсюлманите казват, пипнете Ал Акса и Третата Световна ви е гарантирана. Християните се почесват тревожно по главите и се опитват да спасят туризма в района. Все пак, нашият Господ е погребан на няма и 200метра оттам.

И така, точно

Стената на плача

беше първата ни спирка по религиозния ни път за деня. Тук извадихме малко очакван късмет. Понеже беше четвъртък, се оказа, че точно в този ден на Стената на плача се провежда религиозния ритуал

Бар Мицва

Иначе казано, на този ден, момчета, навършили 13години, биват завеждани много тържествено до Стената на плача, където им се дава свещената книга и четат от нея. Нещо като първото причастие при католиците. От този момент се смята, че момчето вече е голям човек.

Ритуалът е много тържествен. Цялото семейство се събира и отвежда момчето, заедно с равина до Стената на плача. Пеят и се веселят шумно. На самата стена, мъжете отиват в тяхната част от стената. Там протича самият ритуал. Жените гледат, покачени на столчета, над дървената преграда, която дели стената на мъжка и женска част. Накрая ритуала завършва с масово хвърляне на бонбони от свете страни на дървената преграда. Всъщност изглеждаше много тържествено и весело събитие. Момченцата изглеждаха много трогателни в строгите си костюми, опитващи се да изглеждат като истински мъже.

И така, след още една проверка на багажа, стигнахме до самата Стена.

Сега, за Стената на плача, ние еретичните християни си имаме поверие. Намисляте си най-съкровеното желание, написвате го на листче и го пъхате в някоя от дупчиците между камъните на стената. Предполага се, че това е червен телефон до Господ и желанието Ви ще се сбъдне задължително. Че и бързо, при това.

Казвам християнско поверие, защото не видях евреи да правят такова нещо. Те само си се молеха, четяха си от … свещените книги и си биеха главите в стената. Даже и жените правят такива неща. Е, молят си се хората, предполагам. Просто се поклащат напред-назад и това прилича малко на биене на главите им в стената.

Е, изпълнихме и ние ритуала с посланията. Лично аз имах половин джоб с послания, написани от сума народ, които чинно сложих на стената. Имам обратна връзка, че са взели да се изпълняват. Представяте ли си!

Признавам, че лудницата около самата Стена е сериозна. И натоварваща. Ако нямате послания, които да сложите на Стената, по-добре просто погледайте хаоса от страни. На мен ми се зави свят.

А да, една отметка за доброто възпитание.Ако все пак стигнете до Стената, отдръпването от нея се извършва заднешком. Тоест, не може да насочвате задните си части към такова свято място. Отдръпвате се почтително, с лице към Стената.

Веднага след Стената на плача, започва най-важната част за религиозните християни.

Виа Долороса и хълмът Голгота

За нерелигиозните. Виа Долороса е пътят, който Христос е изминал с кръста на гръб, за да стигне до Голгота, където е бил разпънат.

Сама по себе си, Виа Долороса представлява няколко улички в претъпкания мюсюлмански квартал на Йерусалим.Няма такава лудница!

Местни, живеещи на това място, забързани по своите си дела, ярки, шарени арабски магазини, нахални, досадни търговци, които Ви дърпат да си купите едно или друго, тълпи от туристи, щуращи се без посока или групи силно религиозни, вървящи по Виа Долороса с кръстове на рамо и спиращи при всяка стъпка от пътя, за да пеят псалми и да се молят! Човек наистина би могъл да се изгуби в навалицата. Което и се случи с един мъж от нашата група. Добре, че бързо усетихме, че го няма.

Ние, понеже не сме католици, не започнахме Виа Долороса от самото начало, а от петата спирка. Тоест, на всяко място, на което Христос е спирал, на стените си има отметка с римски цифри. И религиозните католици си знаят, тук това, тук това. Тук пеем този псалм, тук другия. Ние си бяхме типичната атеистична банда. Само гледахме да ги преварим, за да се поснимаме на съответното място.

Имайте предвид, че Виа Долороса е изтощителна, във физическо отношение. Улиците са тесни, претъпкани и доста стръмни. Много стъпала и много завои. За тези със здравословни проблеми, може би е най-добре направо да се отправят към Голгота.

Смешното е, че нашата група не започна Виа Долороса от началото. Ние не спирахме да се молим и пеем химни. И въпреки всичко, една от тези групи пилигрими, май бяха испанци, както си ходеха бавно, подаваха си кръста, пееха химни и бяха тръгнали очевидно от самото начало ни превариха на Голгота! Големи кашкавал туристи се оказахме!

Голгота е хълмът, на който Христос е разпънат. Самата дума на иврит ознавача череп. Хълмът е наречен така, тъй като е приличал на череп. Днес Голгота е под всички църкви построени там. Коптски, етиопски, арменски, източно-православни, католически, всички деноминации са се подредили плътно една до друга.

Първо, минавате през етиопската църква. Направо през нея.

И като излезете от нея …  и хоп! … двора на

Църквата на Божи гроб

Пристигнахме! Най-важният обект от пътуването, заради който беше цееелият терор на софийското леитще.

Покланяйки се на Божи гроб, всеки християнин става хаджия. Много интересно, много хора в групата изобщо нямаха представа къде точно се става хаджия и се поздравяваха след всяко излизане от поредната църква!

Когато се влезе в Църквата на Божи гроб, първо се посещава самата Голгота. Тоест физическото място, на което е разпънат Христос. Днес, скалата, на която е забит кръста, се намира под стъклен похлупак. Можете само да се поклоните.

Църквата на Божи гроб

След това се спускаме по стръмни стълби и се оказваме пред второто свещено място … камъкът, на който е положен Христос след като е свален от кръста, за да бъде миропомазан. Днес, това е една мраморна плоча на пода, на която се освещават всички религиозни предмети, които сте си нарочили за освещаване. Тъй като, като по чудо, точно в момента нямаше много хора, се възползвахме да си слагаме сувенирите един по един на плочата. Иначе слагате всичко накуп, преди отеца да Ви избута и това е. Всичко Ви е осветено. Няма по-голямо освещаване от освещаването на това място. Каквото си сложите там е все едно осветено от всеки един свещеник.

И след плочата на миропомазването следва залата на Божи гроб. Катедралата, в която е Божи гроб е голяма, строена по времето на кръстоносците постройка. С отделни зали, за всяко едно от светите места. В залата на Божи гроб има по-малък, православен параклис, в който се намира самият Божи гроб. Параклисът има два входа. От единия влизат всички, от втория …. етиопските християни. Оказа се, че за тях, най-свещената част от гроба е там, където е била главата на Христос. И понеже останалите влизаме от другия край, за тях има отделен вход.

Отново извадихме късмет. Дъъъългата опашка, на която се наредихме, се оказа …. късичка. И стигнахме параклиса за 45минути, по часовник. Засичахме ги. Тихо, кротко и спокойно се наредихме един след друг и най-после бяхме на Божи гроб.

В параклиса има две помещения. В първото се намира камъкът, на който на Великден /православния такъв/ от небето се спуска Благодатния огън. Нали се сещате, този дето го пренасят от Йерусалим със самолет и трябва да си запалите свещичка от него за в къщи. Е, на този камък ставало чудото.

Има интересна история, във връзка с

Благодатния огън

Когато през средновековието Йерусалим бил част от Османската империя, между християните възникнали търкания. Така, католиците отишли при валията на Йерусалим и наклеветили православните, че правят зулуми и не им дават да служат в храма. И валията изгонил православните от храма. Дошъл Великден. Влязъл католическия епископ да се моли за огъня. Молил се три дни …. нищо. В това време патриарха на Йерусалим се молел пред вратите на храма. И огъня слязъл прави(о при него по една от колоните до вратите. Колоната се разпукала и от нея излязъл огъня. Което пък породило почти метеж сред християнското население. Валията се вбесил, изгонил католиците от храма и оттогава на Великден там влизат първо православните.

Та така с огъня.

Второто помещение е самият

Божи гроб

Влиза се по двама, за трима няма място. Съвсем мъничка зала, в която под стъкло е гробът Господен. Имате около минута да се помолите, преди отецът да Ви подбере, за да влязат следващите.

Ииии …. след като излезете от параклиса, вече сте хаджии и идва ред на поздравленията.

О, само да допълня. Вътре, в Божи гроб, не можете да снимате. Отвън, в катедралата, няма проблем. Е, ако сте много напористи и отеца не Ви хване, какво пък, пробвайте се.

Отвън точно до входа на параклиса гори свещичка. Това е истинският Благодатен огън, частица от който остава да гори непрекъснато в храма. Ако сте се сетили да си вземете свещи, можете да си ги запалите там. Така ще се смята, че сте си занесли у дома част от огъня. Тези свещи се палят само на важни празници. Признавам, съвсем не по християнски се посбутахме с няколко напористи, рускоговорящи дами точно пред свещичката. На тях явно дори и Сталин не е успял да им набие в главите идеите за спазване на ред и смисълът на подреждането в опашка.

Отвън точно срещу входа на параклиса, са  намира камък, наречен Пъпът на света. Не успях да чуя какъв е смисълът, но разбрах, че задължително трябва да го пипнем и да се снимаме там. Ние, истински послушни туристи, го направихме.

С тази важна операция, приключи и програмата ни предвидена за Йерусалим.

О не, за малко да забравя!

Портите на църквата!

Мноооого важно място в българската история!

Ако помните, по-нагоре казах, че никъде по Светите земи не съм виждала нищо, оставено от българи. Е, излъгах!

Портите на църквата са от камък. И в едната порта има издълбан надпис, цитирам: „Нетко от Копривщица, 1854г.”!!!!! Божееее, голяма сме работа! Не че и разни други хорица не са си издълбали имената по стените и колоните, но за първи път виждам и българска следа!

Хаджи Нетко от Копривщица

Уморени, но доволни, получихме половин час, за обяд. Успяхме да се пръснем и набързичко да забършем по някой фалафел.

С това, приключи програмата ни в Йерусалим. Уморяващо и информационно претоварващо пътуване. Нооо, денят ни не бше приключил. Оставаше ни посещението в църквата на Рождество, във Витлеем. Признавам си, че в този момент, по-голямата част от групата беше готова да се откаже и да се прибере в хотела. Не би!

Особеното на разходката ни във

Витлеем

беше, че не бяхме с нашата екскурзоводка. Тъй като е еврейка, тя, по закон няма право да замръква в автономията. Ето защо се сбогува с нас в Йерусалим и ни остави в ръцете на българка, женена за палестинец, която ни разведе из Витлеем. Политика, какво да се прави.

Признавам си, че пристигайки във Вътлеем вече се чувствах доста изнурена и препълнена с информация. И църквата на Рождество ми мина малко като на сън.

И така,

Църквата на Рождество

Православна църква, построена на мястото, където е роден Христос.

Църквата е много красива и много добре поддържана. На 2 януари я подготвяха за честване на Коледа по стар стил и падаше яко чистене. Отците се бяха развихрили.

Яслите където е роден Христос, се намират в криптата на църквата. Преди да влезете в нея, се минава покрай поредната чудодейна икона – на Богородица с младенеца. Особеното на тази икона е, че е единствената, на която Богородица е изографисана усмихната. Е, усмивката е малко … въпрос на въображение … но, все пак, усмивка.

Слиза се по едно тясно, стръмно стълбище и хоп … сме в криптата. Там има две свети места. На първо място, това е 14-лъчевата звезда. Това е точното място, където е роден Христос. На това място можете да осветите, кавото не сте осветили до тогава.

Точно срещу звездата се намират яслите, в които е положен Христос, веднага след раждането си.

Криптата е много тясна и клаустрофобична. А ние както бяхме вече уморени се изнизахме набързо и без да отдадем дължимото внимание на това свято място.

Е, с това,

туристическата ни програма в Израел приключи

По живо по драво се паркирахме в хотела, за да се подкрепим и да се приготвим за нечовешкото ставане,  за превозването ни обратно до България на следващата …. сутрин, по липса на по-точна дума.

Проблемът се състоеше в това, че полетът ни беше в 07.10часа. А трябваше да сме на летището три часа преди полета. И един час път от Витлеем до Тел Авив … сетете се дали не ни вдигнаха в 02.30сутринта! Ужас!

Персоналът на хотела, благословени да са тези добри хора, ни бяха приготвили чай и кафе.Навсякъде по света, ранното ставане си е проблем на съответния гост. Нооо… тук бяха помислили за нашите клети души. Че и сухи пакети за закуска ни бяха подготвили хората! Този хотел ще го запомня с много добро чувство.

Полузаспали, се наредихме на поредната огромна опашка, за да ни тарашат

Мислех, че няма да имат търпение да се отърват от нас, нооо … не би. Пак чакане, пак безумни въпроси … кой Ви опакова багажа …

На всичкото отгоре … отново тараш на багажа. Иии … биг проблем! Терористката Мая отново се е проявила! Купила си е кал! Черна кал от Мъртво море! Която не се вижда на скенера и съответно е бомба! Ама тия хора тотално са се чалнали!

Накараха ме да извадя козметиката за … много стотин долара, която бях купила, да я сложа в картонена кутия, която ми дадоха, за да пътува отделно от куфара ми, в нещо, което после ми обясниха, че било контейнер срещу бомби, който имало в израелските самолети! Луда работа Ви казвам! Ако някой ми беше казал, че ще имам такива проблеми, заради едната кал, нямаше да я купя! Ноооо …. ако не я бях купила, как те щяха да одерат по десет кожи от всички „терористични” туристки като мен и да ни приберат „терористичните” долари! Истинска загадка!

И понеже тараша продължи отново почти час, бях на път да си изтърва самолета, защото цялата тая простотия се случваше преди чекирането на багажа!

И отново се оказах ВИП персона

Една от еврейските каки, които ме тероризираха, ме преведе като отявлен престъпник през чекирането, прередих цяяяяяялата опашка на скенерите и накрая ме придружи до паспортния контрол! Като ми взе многострадалната козметика и лично я отнесе в специалния асансьор, до специалния контейнер! В този момент аз вече се бях примирила и не очаквах да си намеря калта на летище София, и само и помахах примирено.

За да се измъкна жива от това ужасно място оставаше още едно последно препятствие. Паспортният контрол. Е там вече не очаквах проблеми. Все пак МОСАД не бяха успели да докажат, че носят тротил, очакваше се да ме пуснат по живо по зраво на самолета. Да, ама не!

Седи срещу мен една дебела лелка и аз чинно си подавам паспорта. Дзвери се тя в снимката ми, дзвери се в мен. Дзвери се в снимката, дзвери се в мен. И ми вика … ц, това не си ти! Е тук вече и физически, и психически сили ме напуснаха, и везх да се кикотя истерично. Проблемът явно беше, че на поспорта съм с доста по-къса коса. А сега съм с дълга, че и я бях вързала.

Е, свалих аз опашката с идеята, че това ще помогне. Не! Продължава лелката да се дзвери невярващо!

И извика един чичко на помощ. Той пък се оказа разумен човек, каква изненада! Каза, ама не се смей, при което аз избухнах в още по-силен смях. Погледна паспорта, погледна мен и гордо провъзгласи …. ама това си ти!!!!

Няма да Ви описвам с каква скорост се бухнах в самолета! Това фришопове, това пазаруване, нищо вече нямаше значение. Исках само да се отърва от тия луди хора! Даже не минах през бюрото за възстановяване на ДДС. Харизах им го, само и само да се измъна от там!

Е още един стиснат полет на Ел Ал. Нищо, че беше сутрин, отново нямаше нито кафе, нито поне чай. Добре, че поне се прибрахме бързо.

И както казах в началото, за първи път ми идеше

да целуна земята на летище София!

За безкрайна моя изненада обаче, бомбо-козметиката ми си пристигна цяла. И непокътната! Явно даже хамалите на летище София не искат да имат нещо общо с израелските авиолинии.

За край,

бих повторила това, което казах в началото – не ходете в Израел! Съжалявам, но дори забележителната история не си заслужава психическия терор, който ще преживеете.

Не искам да звуча цинично, антисемитски или някаква такава дивотия, но докато тези хора тероризират туристите, от които имат само полза, мнооого ще има да си патят на местна почва. Ама много.

За себе си,аз не препоръчвам на никого да ходи там. Ще се придържам към останалата част от света. Сигурна съм, че има много места по света, където хората не тормозят туристите. Преживяването беше полезно, но неприятно. Не възнамерявам да го повторя.

Край

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Палестина – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 3): Мъртво море, Йерихон и Витлеем
2. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 2): Назарет, Галилейското езеро и река Йордан
3. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 1): Израел и сигурността
4. Израел (2): Хаджия след Божи гроб
5. Израел – мистика и реалност (2)
6. Израел – мистика и реалност (1)
7. От Назарет до Витлеем по Западния бряг
8. Израел (1): Подготовка, Тимна и Мъртво море
9. Нова година в Португалия
10. Берлин по Нова година (2)
11. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)
12. Нова година в Андалусия (Испания)

Ако вчера сте си дали почивка от интернет и телевизия, днес ще се натъкнете на нещо интересно. Един формуляр от две полета завъртя буря от злоупотреби с лични данни, фалшифицирани подписи и още по-сериозни съмнения за демократичността на изборния процес у нас. Много хора съобщиха, че намират ЕГН-тата си в списъци на партии, които не са подкрепили. Някои по повече пъти, други със сгрешени инициали. През формулярав предишната ми статия събрах вече над 80 такива сигнала. Открихме, че някои партии са въвеждали поредици от единици и двойки вместо ЕГН-та. Въобще пълен хаос.

Някои обвиниха ЦИК за проблемите, други Информационно обслужване. Трети обявиха демократичния процес за компрометиран. Както винаги, истината е някъде между редовете. Проблемът не е във формулярчето или методологията на ЦИК, а в начина на работа на партиите и политическата ни система. Няма техническо решение, което да ги оправи, но явно има такива, които показват проблемите. Трябва обаче да разбираме какво виждаме.

Принципът на тостера

Ставате рано. Спи ви се. Искате просто едно кафе и бърза закуска. Натискате тостера и очаквате да изскочат филийки. Няма обаче нищо – нито светва, нито се обажда. Не ви се занимава с глупости и го изхвърляте, защото явно е счупен. Толкова просто устройство с едно копче и един резултат предполага просто обяснение.

Нещо подобно се случи с формуляра – поле за ЕГН, поле за код, натискаш бутона и очакваш да ти кажат коя партия е мамила обществото. ЦИК и политическата ни система обаче не са тостер, макар често да мирише на изгоряло. В практиката при работа с данни винаги има условности и грешки.

Трябва да се вгледаме по-добре. ЦИК задължава партиите да предоставят подписките в хартиен и електронен вид. Електронните таблици не правят валидация, а би трябвало да са само дигитално копие на хартиените. Някои партии са въвели в тях всички подписали, а други – само част. Някои явно сами са решили да въвеждат единици там, където липсват ЕГН-та. Някои са въвели един запис по няколко пъти.

Когато получи списъците, ЦИК ни дава достъп през прословутия формуляр до оригиналните записи от партиите – непроменени и непроверени. Защо? Защото, от една страна, само ГРАО има право да каже дали едно ЕГН е валидно и дали отговаря на реален човек. От друга страна, системата на ЦИК не може да потвърждава ЕГН-тата при въвеждане, защото в списъците има и чужденци, които се записват с личните си номера. Според мен, ЦИК не трябва да филтрира, защото така можем да се нарадваме на оригиналните списъци на партиите. Това явно доведе до интересна ситуация.

Дупки в стената

Проверката на списъците е пробив в стената от непрозрачност, но само толкова. Има все повече дупки напоследък – заседания, решения, стенограми, закони и прочие са в мрежата. Потокът от информация е голям и въпреки опитите ни да го организирамеи осмислим, отново оставаме с тонове безсмислена информация и големи липси.

Една дупка в стената ни позволява да погледнем и да видим само толкова, колкото въпросната институция иска. Това може да е неволно заради недоглеждане или нарочно – за да скрият възможно най-много от работата си при симулиране на прозрачност. И в двата случая обаче се пораждат скандали. Липсата на достатъчно разяснения, метаданни, документация и пълна информация създава спекулации какво се крие зад непробитата част от метафоричната стена. Ефектът е точно обратен на желания – вместо въпросната институция да успокои страстите пускайки „малко прозрачност“, те показват колко кал има отдолу и колко малко знаем за системата.

Тук обаче и ние сме в грешка, защото не се информираме достатъчно. ЦИК пусна формуляра без да разясни методологията на събиране. Затова всички ние, аз включително, започнахме да попълваме липсите със спекулации. Същото важи за много други данни. Когато ЕСО пусна цифрите за производството, видяхме, че фотоволтиците „произвеждат“ 1Mw нощем. Интернет гръмна за ден. На следващия се оказа, че е било грешка в закръглянето и не сме получавали реалните измервания, а прогнози на базата на някаква формула. Това, че не познаваме законите, работата и задълженията на ЦИК си е чисто наш проблем.

Търсим доверие и решение

Истината е, че прозрачността води нито до загуба, нито до спечелване на доверие. В един демократичен процес, прозрачността дава възможност да разберем дали зад думите има дела и да ги покажем с цифри. Когато липсват разяснения около данните или самите ние не сме наясно с нещата, следват спекулации, а от тях никой не печели. Инстинктът на чиновника и политика в България обаче води до друго и срещу това трябва да се борим.

Новото, което видяхме вчера, беше осветляването на още една обществена тайна. „Заетите“ ЕГН-та и фалшивите подписи в тези списъци ги има от години. В съда ще е изключително трудно да се докаже, че нечий подпис е фалшифициран. Затова се съмнявам, че прокуратурата ще се заеме със случая. Надявам се, че Комисията за защита на личните данни ще разгледа всички жалби и ще отсъди, че партиите са използвали информацията неправомерно. Глобитеса между 10 и 100 хиляди лева. Надявам се да я наложат към всяка жалба, а не за всички веднъж. Затова има смисъл да проверите дали са използвали данните ви и да подадете жалбапо надлежния ред.