Тези започнахме няколко дълги обиколни пътеписа. След Африка и Индия, днес наред е Европа. Ирина ще започне разказа си с Люксембург и Брюксел, за да ни покаже отново предколедна Европа. Приятно четене:      

Европа преди Коледа

част първа:  

Люксембург и Брюксел

Подготвяте ли трепетно новогидшното меню? :)  Аз – да, пиша-бриша, правя списъци, рисувам схеми, сякаш ще храня двайсетина изгладнели талибани, а не само нас двамата… Така де, новият ми принцип е по малко от всичко, за да опитам колкото се може повече рецепти. Ще ги споделя и с вас разбира се, защото споделената храна ми става все по-вкусна от тази, дето я приготвям само за себе си. Но преди това имам да ви разквазм за едно много хубаво и напоително – предколедно пътешествие. Разбира се отново с влак. Много влакове, които в крайна сметка се сляха в един, в стотици размазни картини, кафе в бордбистрото, едно спално купе, забързани резервации, малко закъснения и много спокойствие. Въпреки че пътната обствановка миналата седмица в Европа беше доста тежка, изненадващо нямахме почти никакви проблеми с разписанието, освен малко закъснения, но в рамките на търпимото. Докато пътувахме прочетох четири книги, изядохме всички коледни сладкиши, унищожихме един пакет датски пиперени бисквити, малко френски макарони и много белгийски шоколад. Какво е едно пътешествие без опитване на непознати кулинарни шедьоври? :) Това пътешествие не беше планирано дълго време и с големи подробности, купихме билетите в последния момент и знаехме основните дестинации, но въпреки това се получи чудесно. Не обичам да чета предварително информация за местата, които ще видя, някак се оставям те да ме изненадват и водят, а обикновено и не съжалявам, ако сме пропуснали някоя забележителност или интересно място – градът се разкрива сам в случайните странични улички, където диша наистина като себе си. И така маршрутът включваше:

Люксембург – Брюксел – Антверпен – Хага – Амстердам – Копенхаген – Малмю – Хамбург и обратно в Нюрнберг.

Признавам, че една подобна обиколка се осъществява доста по-лесно, когато се тръгва от Германия – желаните дестинации са много по-близо и не се налага използването на самолет, за да се спести време, както направихме през лятото. Всички тези градове са много по-приветливи, когато времето е хубаво, но пък и зимата не трябва да се пренебрегва – въпреки студът всяко място има своето неповторимо очарование през различните сезони. На 16 декември рано сутринта тръгнахме за

Люксембург

и шест часа по-късно вече бяхме там, където ни посрещна обилен снеговалеж. Този сняг ни преследва през цялото време – където и да отидехме заваляваше и натрупваше огромни преспи – същинска приказка, особено ако я гледаш през прозореца на някое топло кафене :)  

    Нямах някакви предварителни очаквания за

Люксембург, но все пак градът ме изненада

– най-вече с натоварените си улици. Явно заради времето имаше големи задръствания, кишата беше доста неприятна, а основният градски транспорт там са автобуси и улиците ми напомниха много за софийските при подобни зимни условия. В центъра открихме малък коледен базар – с греяно вино и вурстчета, съвсем тематично :) [geo_mashup_map] [geo_masup_location_info]   За около два часа вече бяхме обиколили няколко пъти интересните места, оказа се после обаче, че имало и стар град, до който се слиза с асансьор и не се вижда от никъде – така и не бяхме разбрали за него, но пък ставаше все по-студено и ентусиазмът ни за обикаляне по-улиците се вледеняваше правопропорционално на залязващото слънце.  

      Но пък имаше много сладкарници, с интересни и отрупани витрини, на много места се предлагаше и шоколад на клечка, като този, който правих – в стотици различни аромати и форми, разбира се не пропуснахме и да хапнем френска ябълкова тарта. Всъщност последното се случи по-скоро случайно. Седнахме в едно кафене да се стоплим и ни се хапваше нещо сладко, но така и не открих меню. Сервитьорът говореше само френски, за кафето се разбрахме – обаче за сладкишите ударихме на камък. Пробвахме на няколко различни езика, докато накрая аз не възкликнах с последна отчаяна надежда заветното “patisserie”! Оказа се, че тази дума отваря всички врати – очите на сервитьора светнаха, осъществихме контакт и малко по-късно получихме две парчета ябълкова тарта с тънка маслена коричка. И сякаш от Люксембург ни потръгна на сладкиши, някак непланирано, през цялото пътуване успяхме да опитаме много вкусни и различни неща, които доставят краткотрайно, но така значимо удоволствие.       На следващия ден, още преди да изгрее слънцето, вече бяхме на гарата и хванахме влак за

Брюксел

– пътуването отнема три часа, но наистина минава неусетно, особено, когато имаш голяма чаша с кафе и инетерсни гледки през прозореца или обичаш да си поспиваш като мен, с крака свити на съседната седалка.  

   

Брюксел ме изненада с това, че ми хареса,

въпреки че изглеждаше мърляв и понамирисваше като некъпано дълго време улично коте. Не очаквах да ми допадне толкова, но може би ме грабна с холандската нотка, която се крие в сградите и хаотичния си дух по улиците. Отново ни беше доста студено, затова и повечето снимки от града са на шоколад – в малките сладкишници на всеки ъгъл е топло и безкрайно интересно за разглеждане :)

 

 

      Следобедът излязохме извън очертанията на центъра и ни се разкриха ралзични квартали, шумни и шарени от разнообразното си население, изпълнени с глъчка, месарски магазини и десетки витрини, отрупани с баклавички и непознати арабски лакомства.  

 

 

    Централният площад се оказа обаче много по-интересен вечер. Предколедно върху старата сграда на общината се случваше светлинно шоу и из целият град се носеше ромона на празнични звънчета. На другия ден трябваше да потегляме за Холандия   Очаквайте продължението Автор: Ирина Катеринска Снимки: Димитър Катерински   Други разкази свързани с Коледа – на картата: