Тази публикация е 693 подред в този блог. Тези публикации до момента са събрали 3945 коментара. На мен резултатът ми харесва, въпреки че несъмнено можеше да е и по-добре.
Тези числа спират да имат някакво значение от този момент насетне. Защото коментарите в този сайт изчезват. Под публикуваните съдържания няма да има формуляр за коментиране. Нито този на WordPress (платформата, която задвижва сайта), нито Disqus, които използвах много добре в продължение на много време, нито коментари от Facebook, нито коя да е друга съществуваща или нова платформа.
Е, възможно е да има някои изключения, в които някоя публикация да разрешава или да приканва за оставянето на коментари и мнения, но това ще е по-скоро изключение, отколкото правило. Отделно, че ще е изрично посочено.
Защо спирам коментарите? Решението не е моментно, а дълго време си мислех и обсъждах с колеги за ползите и негативите от събирането на коментари. Везната наклони към премахването им.
Това е моят сайт и в него няма да има коментари към нещата, (за) които пиша. Но ако наистина имате какво да кажете по някоя тема – чувствайте се свободни да го направите – в своя блог, в някоя социална мрежа – където ви е удобно и комфортно. Не приемайте това ми решение като цензура, дори напротив – като провокация да коментирате още повече, като по този начин гласът ви да се чува още по-надалеч. Така коментарът ви, мнението ви, ще достигне отвъд този блог и неговите читатели – ще достигне до вашата аудитория, вашите приятели, на мястото, където ще го публикувате. 
Никой не чете коментарите под публикации в блогове (а под новинарските статии – само за откриване на бисери). Коментарите са един от първите компоненти, които се появиха, за да направят уеб по-социален. Около 12 години по-късно приемаме за даденост наличието на формуляр за коментиране. „Така гласът ни се чува!“ Глупости! Ако наистина искате гласът ви да се чува, направете си сайт, блог, добро присъствие в социална среда – тогава само ще се чува. Правото за коментиране не означава, че някой чува гласа ви – напротив, не го прави! Гласът ви просто отива на същото място, където отива и гласът на всички други, които са решили да коментират преди това – в таблица от базата данни, където да прашасва, създавайки ви усещането, че „имате глас“. Нямате!
И? Кошипраймся?