В "Талисманът" Никълъс Спаркс ни разказва за войник в Ирак, който по време на войната открива снимката на красива руса жена насред пустошта. Негов приятел го убеждава, че тази снимка му носи късмет и го спасява в критични моменти.
След като се завръща в родината си, младежът решава да потърси жената от снимката и тръгва пеша през цялата страна. Познавайки Спаркс, развиващата се любовна афера между двамата – Логан и Елизабет, е повече от логична.
Историята доста напомня за „Писмо в бутилка“ – там Териса открива писмо на плажа и намира мъжа, който го е написал, между тях пламва любов, а после се разделят за известно време, когато истината излиза наяве. В „Талисманът“ нещата се развиват по същия начин. Но само в общи линии. Детайлно образите не си приличат, Логан по-скоро дава препратка към Джон от „С дъх на канела“, тъй като и двамата служат в Ирак и разказвват за преживяното.
Трябва да призная, не съм дълбоко впечатлена от тази книга, защото бледнее на фона на други романи на Никълъс Спаркс. Обикновено въвеждащите глави не са така увлекателни, но в даден момент книгата грабва – тук този момент дойде чак след преполовяването й. И все пак, малко след средата – класически Никълъс Спаркс: разчувстващ, изграждащ образи, в които така се увличаш, че чак се унасяш в тях и спираш за момент да четеш.
И нещо много важно – знаем, че Никълъс обича да убива някого накрая – е, този път поне не е някой добър. Може би точно заради това си заслужава да се прочете – краят е щастлив, и то след доста драматичен развой на събитията, който няма да ви остави безразлични.
В заключение – заслужава си да се прочете – ВСЕ ПАК е Никълъс Спаркс!
