Седя и гледам как снегът засипва колата навън, а с нея - и последния шанс да се приберем заедно. Колко са нещата, които ще ме накарат да се чувствам по-добре в София? А моите приятели? Списъкът, заради който си казваме, че сме изостанали, затънтени, мърляви, некултурни, безперспективни, заради който дните ни понякога започват зле още по пътя към работа. Това са няколко прости неща, толкова повърхностни - все едно човекът, който ги е мислил, обръща внимание само на външния вид. Но с които един ден, когато егото ми се раздуе окончателно като жаба в размножителен период бих цъфнала на изборите за кмет с тях като задачи за мандата.
Отворена съм за предложения, ще добавям и аз, но ето какво е до момента.
Счупените плочки
Спъват те, под тях се събира вода и кал, може да паднеш, да ти заклещят токчето, за ударят крака и заради тях си постоянни мръсен. И колкото и да се оплакваме, за тях не е изцяло виновна общината, ами колите, които безпощадно се качват върху тях. Не знам от какво трябва да е този паваж, за да издържи. Това, че нещо е общо, не значи, че трябва да се руши, аа ма ха. Крайно време е да се намери решение за паркирането, не всички са шофьори тип простаци, що се отнася до простаците - за тях глоби.
Кучешко ако тук - кучешко ако там Ако има нещо наистина дадено ми от Бога, това е моята гнусливост. С нея се боря цял живот, все пак живея в София и като малка се запирах като магаре на мост, ако майка ми искаше да минем през минираните улички около Солунска и Витошка - ааа, не, за мен само булварди. Може да съм смешна, но лайната са гнусни и заразни и не ми дреме кое чихуахуа ги е изсрало. Щом не си прибира лайната на кучето, човекът е простак, а за него - глоба.
Шахтите са още нещо, в което се препъваме, падаме и забелваме нос. Защо или са издадени, или хлътнали, или им липсва решетка за мен остава пълна мистерия. И тук ще се глобяваме.
Дупките ги знаем наизуст, но не мога да ги пропусна.
Парковете са любимо място за бири, но в една част са пълна мизерия. Трябва да се поддържат целите, а не само там, където има будки и кафета. Охраната да не се занимава само с това да сваля учениците от облегалките на пейките, ами и от това да се чупи и мърля.
Храчките са, подозирам, една изненадваща категория. Но точно заради това съм ги изнесла в отделна точка. За дупките е говорено, но плюенето по улиците е мегагняс, която явно трябва да се изкорени от селските ни душици. По принцип, за това също има записана глоба - като за хвърлянето на боклук на обществено място.
Моловете вече дори актриските се научиха да казват, че в "мола е лошо". В повечето случаи не могат да ти обяснят защо, но на тях това не им е работата, а да блестят. Наистина, в София има много молове и бла бла. Но те са удобни по много причини, единственото, което искрено ме дразни, че там освен да ядеш и пазаруваш, друго не можеш да правиш, вече и кина не останаха. Така като гледам картата на София, освен за ядене, пиене и пазаруване, няма много други места просто за забавление - няма увеселителен парк, места за игри, публични домове, (шегувам се, ама не съвсем).
Така неусетно стигаме до
Местата за ходене Представи си, че си се наял и случайно не ти се пие. Къде ще отидеш? Аз се стреснах от отговора когато се подмазвах на един приятел и му обещавах "да го заведа някъде на хубаво". Всъщност, нямаше къде да го заведа, където да не се яде, пие и пазарува, затова правихме секс, но не е нормално наистина да нямаме никакви други интереси, поне според хората, които отварят места.
Мърльовците Изглеждам като маниачка на тема чистота, да, но не ме е срам, че не мириша. Tези ме хвърлят в чудо, но трябва да ги преборя, защото са ужасен дразнител. Може табелки да наслагам и да въведа проверка на ушите на входа на метрото, или знам ли - с тях просто не се живее.
