Мразя да лъжа (вероятно защото не го умея). Мразя да слушам лъжи. Още повече мразя да се налага да ги казвам.
Едно от дразнещите неща на обществата, в които живеем е нуждата почти непрестанно да се лъже. Децата биват учени да не лъжат, докато не започнат сами да схващат, че определени лъжи са всъщност задължителни (или докато не открият, че при правилно лъгане нещата са по-добре).
Всеки може да се огледа наоколо и да види различни причини и проявления за/на лъжите. Например, когато хората смятат, че ще бъдат обвинени в нещо и не могат/искат да поемат отговорност, като в класическия случай – идва потребител с проблем, питаш “Какво се е променяло в последно време” и автоматичната реакция е “Нищо”.
После всички осъзнават, че да лъжеш води до по-лесен живот в доста ситуации, и докато се усетят така са се оплели, че няма спасение. Аз така от време на време осъзнавам, че да се лъже е по-добре, след като съм казвал директно какво мисля и толкова съм се уморил, че някакъв инстинкт захапва и почвам да говоря каквото е нужно, направо минавам на автопилот. Това води до пиене, понеже алкохолът ми помага да се понасям (и околните) в такова състояние.
Има момента със самозалъгването на някои хора и колко е трудно да се говори против него. Например въпросът от страна на жена “това добре ли ми стои”, или еквивалентът от мъжка страна (някоя девойка може да ме допълни какъв е). Свикнали сме, че другите ще обръщат внимание на нашите самозаблуди и желания в името на социалната традиция и “ненараняването на чувствата”, което води до интересни реакции, когато се каже нещо различно (помня как една девойка си беше боядисала косата на сиви кичури и след като и казах честното си мнение (“Изглеждаш като бабичка”) бях гледан лошо два-три дни).
Да не говорим колко дразнеща е неспособността на хората да се погледнат и да схванат някои базови неща за себе си, дори отказват да идат поне на психар да им ги обясни.
(не че голяма част от психарите могат да се справят със задачата или биха искали да се занимават с подобна помия)
Лъгането е уморително, животът в лъжа – още повече. Неефективно и тъпо е да се усложнява някаква базова система като социалните отношения – те са инструмент, не крайна цел. Изглежда все едно да добавяш елерони на чук…
От друга страна обаче да не лъжеш изобщо в текущото общество е тежка задача (може би и невъзможна, т.е. не би било живо). За това една прилична цел е да се лъже колкото се може по-малко и да се надяваме, че в един момент ще падне до 0.
Това по-горното да се приема като моето оправдание, че ще се старая да лъжа по-малко и като предупреждение за всички, на които им хрумне да си говорят с мен.