или защо словосъчетанието „билети на касите на Еventim в цялата страна“ предизвиква у мен физиономия, сходна с тази на току-що опитано кафе с развалено мляко. съвсем скоро ще ми се наложи отново да купувам билети от касите на Eventim, затова реших да разкажа малкото ми приключение преди около два месеца.
събитието беше drum and jazz 2011 с участието на Dub FX в зала 3 на НДК. как си купихме билети за него:
първа спирка: Breakpoint. за съжаление там партидата билети е свършила и човек, и добре да живее, тръгва по касите на eventim. добре, че е 3G-то, за да разберем кои са най-близките каси.
Orange на Графа, втори етаж, откъдето със сигурност си спомням, че съм си купувала билети (вероятно на Ticketstream, но все пак) – получавам отговор „Но билетите са на партера, не на детския етаж!“. аз сконфузено – ъъ, добре, махам се от този детски етаж тогава. отговорът на партера – „Ама ние не работим с Eventim от една година вече!“.
следваща спирка: Germanos на Графа и Раковска. щастливи семейства сменят тарифния си план и седят в магазина по един час, докато любезен и настойчив консултант им предлага какви ли не допълнителни екстри. чакаме, чакаме, пък накрая ни казват „Ами вие ако искате да се върнете след десетина минути, че имаме клиенти в момента“.
излизаме, аз вече изнервена, ще се връщам аз точно пък в Germanos, амаха, отиваме някъде другаде, взимаме си билети и това е. решаваме да пробваме в Office 1 на Раковска, тъкмо ни е близо. влиза в системата, казваме събитието, „Колко билета?“ (пауза с изчакване…) „Ами нещо тука заби системата, ето да ви покажа, ако искате отидете някъде другаде“. argh.
сещам се, че има още един Office 1 надолу по Графа, почти до канала, отиваме със смела крачка към него, решени вече изобщо да не се връщаме по-нагоре…на вратата ни посреща надпис „Ревизия“. е не, реално ли е това.
за щастие се обръщаме в отчаянието си и тъкмо от другата страна на Графа виждаме още един Germanos. със сетни сили влизаме, така и така, билети за… „Ами ние нямаме бланки за билетите, а е събота и няма кой да ни достави…“.
в крайна сметка се върнахме с подвити опашки в първия Germanos, където един любезен младеж, освен да ни продаде билети, ни поразпита и дали ползваме услуги на Globul, ала-бала…трудно приема „Не“ за отговор и смята ДДС на 20 лв с калкулатор.
изводът от цялата ситуация: когато ми се налага да взимам билети от някакви такива каси, служителите никога не знаят: 1) ние дали и откога работим с Eventim; 2) как да работят със системата, все едно това са съвсем първите билети, които им се налага да продават, или пък текучеството е толкова огромно, че за всяко събитие на всяка каса има нов персонал; 3) никакви идеи какъв ще да е този изпълнител, който идва, и какви са тея странни събития, че дори и местата, на които се провеждат – в 9/10 случая се налага да използвам функцията spell без да е super effective.
Eventim, какво правим? вие какъв начин сте намерили за справяне със съвсем човешката ситуация „трябват ми билети“, без това да ви отнеме над един час?
