Ето я и втората част от интервюто на BB-Team с един от обичаните от вас членове на нашия форум - Цветан Василев (ts.vassilev). Уверете се сами, че популярността му не е случайна.
(Прочетете и първа част на интервюто)
За тренировките и храненето в повечето случаи има поне по две противоположни мнения, все от "експерти" - как лично за себе си избираш на кого да се довериш?
С времето съм си изградил филтри въз основа на това, което съм чел, че работи при някой, и това, което съм видял, че работи. Винаги оставям място за съмнение и не се доверявам сляпо.
Мартин Беркан е доволен от цикличното хранене. Хубава идея, ще я имам предвид. Толкова. Тук вече следва теоретична проверка – има ли логика да е така? Следва практическа проверка – има ли някой, който да го е направил така? И не на последно място следва личният опит.
Неведнъж си казвал, че трудно признаваш авторитети. Същевременно постоянно цитираш такива. Къде е балансът между личен опит и прочетено/научено и защо се стараеш да не се превръщаш в "авторитет"?
В момента, в който стигнеш до заключение, спираш да учиш – или поне така сме голяма част от хората. Често ми се случва да говоря с някой и като видя, че не ни върви разговорът, го питам дали е сигурен в това, което казва.
Ако е сигурен – значи той в момента не дискутира, а разказва. И нямам диалог, а монолог. Дръж съзнанието си отворено, но внимавай какво влиза вътре.
Когато цитирам някой автор (Поликуин, МакГил, Бойл), аз се стремя да създам отправна точка. Веднага можем да проверим какво са писали тези хора по конкретния въпрос.
Дори "авторитетите" в цивилизованите държави имат нужда от обосновка. В нашата нямат.
Хареса ми обяснението на един мой преподавател: "При нас има медицина на авторитета – излиза председателят на съюза на хирурзите и казва "Ние правим така" и така се и прави; в цивилизования свят има медицина на доказателствата, там има пресичане на теоретична обосновка и практически опит."
МакГил може да защити всяка своя дума с аргументи – теоретично и практически. Един професор от НСА, с когото имах щастието да се сблъскам по един въпрос, просто ми каза: "Така сме го преписали от тия, които са го написали преди нас."
В момента, в който се превърнеш в авторитет, никой не оспорва думите ти. Каква стойност имат те, ако не са подложени на съмнение и след това не са доказани или отхвърлени?
Сам твърдиш, че ти липсват около 10 кг мускули, за да изглеждаш сериозно трениращ. Качването на тези килограми проблем ли е за теб или има причина да не го правиш?
Не ми е сред приоритетите, в момента обръщам повече внимание на професионалното развитие и здравето.
През последните години теглото ми е варирало в рамките на 25 кг (между 69 и 94) и знам това-онова за качването и свалянето.
В момента обаче имам по-важни дела за вършене и недостатъчно енергия, която да отделям в тази посока.
Често ли влизаш в спорове с преподавателите си?
Не бих ги нарекъл точно спорове. Често ми се налага да задавам уточняващи въпроси, понякога повече на брой. Случва се да получа странни за мен отговори и в такива случаи ако преценя, че следващ въпрос би поставил под съмнение репутацията и авторитета на преподавателя, просто спирам и оставям лекцията да си продължи.
Последният пример е когато един професор ни разказваше за "сърдечно болните" (аз така го съкращавам) и това как трябва да се движат и спортуват, но им трябват "аеробни" тренировки, т.е. тренировки на открито.
Аз го попитах дали ако вдигаме щанги на открито, това ще са аеробни тренировки и отговорът беше положителен. Други въпроси не ми бяха необходими.
Случвало се е преподавател да бърка неща от учебника, по който преподава и после да се поправя след няколко уточняващи въпроса. Моята цел не е да принизя някой, а да разбера какво се опитва да ми каже.
Винаги допускам двата варианта - че е възможно аз да не съм разбрал нещо или човекът просто да е допуснал грешка.
Как виждаш бъдещето си като рехабилитатор?
По новата класификация вече рехабилитаторите заедно с ерготерапевтите и кинезитерапевтите влизат към "физиотерапевтите."
Моят път обаче смятам, че е свързан с движението (movement therapy) и превенцията на травми (injury prevention). Защо ни е да лекуваме хората, като можем да не им позволяваме да се разболеят?
В каква степен "любовта към спора" е движеща сила на твоята страст към дискусиите?
Има по-важни неща от това просто да се "дъвчем" с някой. Когато дискутирам, то е или защото искам да разбера гледната точка на човека, или защото имам идея как нещата да станат по-добре.
Останалото е да пуснем на компютъра да изчисли логическите (тук влизат и теоретичните и практическите) твърдения и той да ни даде еднозначен отговор.
Често съм доста разочарован, че хората нямат никаква аргументация на мнението си, а най-тъжното е, че нямат желание да я намерят.
Вярваш ли, че съществува универсална тренировъчна методика?
Да. Принципите са малко, методите са много. Смятам, че адаптацията на организма е универсалната тренировъчна методика, а тя спазва някои правила. Оттам нататък тя може да се облече във всякакви форми, но основният принцип остава един и същ.
Също така смятам, че за всеки човек във всеки момент има една методика, която да е най-подходяща. Тя варира от човек до човек, за конкретния човек варира с времето, но колкото по-близо сме до нея, толкова по големи са резултатите, удовлетворението, ползите.
Тях не винаги можем да измерим, те не винаги са нещо измеримо като увеличение на силата. Силно вярвам в индивидуализацията на тренировките.
Най-тежката ти травма?
Когато бях десети клас, имах възпален седалищен нерв. Диагнозата ми бе поставена от 2 метра, докато съм облечен, от лекар кардиолог, и не гарантирам, че е точна.
Факт е, че имах силна болка в кръста и по продължението на крака. Едва ходех в продължение на може би месец. С това единствено може да се сравнява хроничната нестабилност, която имам на дясното коляно – като го сгъна докрай и се размества.
В момента се предполага, че имам протрузия или някакви други дегенеративни изменения на дисковете в лумбалния дял, но тази диагноза не е потвърдена от специалист и не ми се струва от голямо значение.
Смяташ ли, че знанията, с които разполагаш, са ти попречили да качиш маса (визирам риска от контузии)?
Тъй като от началото на спортната си кариера имам съмнителното удоволствие да знам колко е неприятно да се контузиш, предполагам не съвсем съзнателно, че съм избрал по-консервативен път. Не мисля обаче, че това ми е попречило.
Какви са най-честите проблеми, които забелязваш в хората, с които се занимаваш?
Еднообразността на движението. Наслагването на едно и също движение (по закона за повтарящото се движение – law of repetitive motion) и/или на резултати върху дисфункция (performance on top of dysfunction) ги въвличат в един порочен кръг, свързващ болката, променения двигателен контрол и промените в меките тъкани.
В крайна сметка, влезли в този порочен кръг, малко успяват да се измъкнат, а оттам и популярността на "хроничните травми".
Какви са най-големите проблеми и опасности за съвременния човек, свързани със здравословния начин на живот?
Повечто хора нямат критерии, по които да си подбират инфомрацията и не са достатъчно гладни за знания. В крайна сметка избират мнения, които им харесват.
Наистина е енергоемко да се проверяват източниците, които ползваме, но и пълната липса на контрол води до появяването на всякакви "шарлатани", които се възползват от това.
Друг голям проблем е "американският" тип мислене и поставяне на цели, който според мен взима удоволствието от процеса и поставя фокуса върху резултатите.
Кой интервал от време считаш за най-подходящ за прием на въглехидрати при различните дисциплини? Да кажем спринтьор срещу дълъг бегач или щангист срещу велосипедист?
С риск да дам незадоволителен отговор на този въпрос, ще кажа отново, че храненето не е моята страст.
От обща култура мога да кажа, че и двете групи трябва да приемат въглехидрати след тренировка, като в зависимост от обема на работата и размерите на атлета ще се определя колко.
Какво мислиш за методите на Поликуин и смяташ ли, че някои от теориите му са безумни и недоказани?
Голяма част от теориите му са недоказани, което не ги прави неверни. По неговите думи той е "20-тина години пред науката, в смисъла на проучвания, изследвания и общоприето мнение". Факт е, че преди време не разбирах почти нищо от това, което пише.
Сега разбирам защо прави някои неща, но не мога да кажа, че разбирам всичко. Изследванията само потвърждават успешните практики.
Имаш ли амбиции за собствена зала и би ли си партнирал с някой, за да направите такава (например с Ефтим Илиев)?
Категорично не. Пробвал съм и знам, че не е за мен тази работа. Чели ли сте "Четирите потока на парите" на Дейвид Киосаки - накратко можеш да продаваш времето си, можеш да продаваш уменията си, можеш да продаваш управленските си способности или да продаваш парите си.
Предпочитам да се концентрирам върху уменията си, а не да организирам и менажирам зала, примерно.
Мнението ти за методиките за сила и маса (russian bear routine, от power to the people) на Павeл Цацулин?
Принципите са малко, методите са много. Лош план, изпълнен с хъс е по-добър от прекрасен план, изпълнен без желание.
Пробвай, виж какво се получава, прецени какво би променил. В крайна сметка търсим твоята лична тренировка.
Каква е жизнената ти философия и кои ценности са водещи за теб?
Вече го казах: прави повече, от това което работи, по-малко от това, което не работи и прави нещо различно. Смятам, че в основата си всички имаме еднакви ценности, но показваме различни неща.
Ако можеше да върнеш времето назад и сега започваше спортната ти кариера, какво би променил?
Смятам, че ако искаш да промениш нещо в миналото си, значи съжаляваш за него и му позволяваш да контролира живота ти. Честно казано, просто не си представям какво мога да променя, но сигурно ако се заровя дълбоко в миналото, ще се намери нещо.
В момента не намирам смисъл в това – харесва ми накъде отиват нещата, явно всички решения досега са били правилни.
Какво според теб е нивото на подготовка (тренировки, периодизация, суплементиране) в силовия трибой в България?
През последните години сме свидетели на страхотен възход. Най-ярък пример за това са трениращите в залата на НСА. Някой стана световен шампион, друг републикански, трети се контузи.
Тогава хората разбраха, че не можем да вкараме всички в един калъп. Съответно вече по залите има вериги, ластици, трупчета. Информацията се променя и хората започват да се оглеждат.
За съжаление трибоят като неолимпийски спорт е в едно интересно положение и се крепи на голия ентусиазъм на хората. Голяма пречка е и липсата на квалифицирани и назначени треньори по силов трибой.
Затова и известно време нямаше прием в НСА. Треньорите през деня работят едно, а вечер са треньори. Спортистите през деня тренират, а нощем охраняват дискотеките и стриптийз клубовете.
Преди време в една твоя сигнатура беше написал, цитирам по памет: "Човек има принципи, когато е сит". Вярваш ли още в това твърдение?
Да. Точно преди 5 минути прочетох цитат от Джак Демпси (бокс), в който разказва как всеки път като са го поваляли и той е ставал. Един път го съборили 11 пъти в рамките на един мач, но той всеки път е ставал, защото бил гладен. "Когато не сте яли от 2 дена, ще ме разберете."
Лесно ни е да теоретизираме дали бихме извършили престъпление, когато имаме покрив над главата и храна в корема и хладилника.
Лесно е да хулиш забранените медикаменти, когато оцеляването ти не зависи от това. Когато стигнеш до ръба обаче, нещата се променят.
Правиш ли жертви в името на тренировката?
Ако "жертва" е загубата на някакво удобство – да. Студено ми е докато чакам трамвая, съблекалнята мирише, щангите са ръбави, като се ритнеш в стойката за дъмбелите и боли. Голямо геройство е да се тренира.
Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?
Една от основните причини да се отдръпна от пътя на персонален треньор е мотивацията на клиентите. Когато си треньор, от теб се изисква да наливаш от собствената си енергия в клиентите си и да напомпваш тяхната мотивация да тренират, иначе те се отказват.
Е, по онова време универсалното решение бяха тежките щанги, и за да задържиш един клиент в толкова тясно фокусирано занимание, което на всичкото отгоре много бързо доскучава, се изисква много енергия.
Сега вече смятам, че всеки трябва да тренира каквото иска и му е забавно и приятно. Единственото, за което искам и мога да мотивирам хората, е да го правят по-добре и по-безопасно.
Тъй като "по-добре"-то е въпрос на цел, а не всички имат еднакви цели, то и тук имам поле за много малко влияние. Безопасността (injury prevention) обаче ми е страст и хората лесно разбират за какво иде реч, когато си говорим на живо.
Опасявам се, че дистанционната комуникация не е пълноценна, въпреки някои безспорни предимства.
Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?
Настигаме ги. Мога да предположа накъде ще се развиват нещата в следващите 3-5 години, и посоката ми харесва.
Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?
Намерете си готова програма за начинаещи и я следвайте колкото се може по-дълго.
По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?
Попаднах, търсейки информация за тренировки на български. След като 1-2 години (не си спомням, но беше дълго време) не бях влизал във форума, изведнъж доста се впечатлих от това как беше еволюирал.
Спомням си, че един потребител адски ме впечатли с трансформацията си - от 60-килограмов младеж с болки в кръста, след като дърпа 60 кг тяга, беше станал 95-килограмов мъж, който дърпа към 200 кг, ако правилно си спомням цифрите.
Смятам, че форумът функционира и се развива много добре, т.е. доволен съм от постоянните промени, които се случват благодарение на отдадения екип.
Пожелай нещо на читателите на BB-Team?
Здраве, търпение и дисциплина.
Прочетете и тези полезни материали:› Интервю с професор Павел Добрев
› Интервю с Димитър Киров (mitaka101)
› Интервю с Петко Кавръков (Петко К)
› Интервю с Милко Милов (МИЛЕ)
› Интервю с Диана Илиева (Winnie)
› Интервю с Георги Чомпалов (CASINO)