Вокси, Сула и Лонга са подели една интересна тема. Аз нямам време да я развия по същество, но мога да отбележа, че социализмът бележи световен ренесанс.
Първо Бойко е лошо прикрит социалист, попил много от ментора си Бай Тошо и забогатял по крайно съмнителен, почти бандитски начин преди политиката. Това, разбира се, е удобно забравено и измито с PR и чиста всенародна любов. Бойко би раздал всяка стотинка и раздаваше доста щедро, докато парите в бюджета повечко ги имаше.
Обама е ляв и съществува основно като отговор на безумните войни на Буш Младши. Спасява “световната” икономика с левичарски мерки – раздаване на пари от хазната и национализация на фалиращи банки.
Евросъюзът мутира до крайно ляв, от организация за раздаване на пари на селяните се превръща в социална служба за цели държави.
Така наречения капиталистически Запад се бори и губи икономически от уж социалистическия Китай….
Има държави, които живеят добре и при двете системи и други, които се провалят при всяка. Идеологическите рамки са толкова сплетени и изкривени, че нашите свидни политици отдавна не ги разбират… с две думи и на комунизма и на демокрацията сме им намерили цаката и сме им ебали майката!
За финал един коментар от Майк Рам:
“Самото формиране на държавата е форма на насилие, но това е компромисът, който и капиталисти, и социалисти приемат. Държавата играе ролята на разпределител на благата, защото има много хора, които извършват дейности, несвързани с производство, но имат нужда да консумират, например армията. Оттук идеята за чистия капитализъм, при който всички произвеждат и търгуват онова, което са произвели, също е теория, която не издържа на практика. За мен социализмът и капитализмът са две лица на едно и също нещо – човешкия морал. Те са като ин и ян – противоположности, които не могат да съществуват една без друга.”