Каручката на дядо, 2008, Горица; автор: Валерий Пощаров
Сигурно сте забелязали, че снимам най-вече неодушевени предмети или нека кажем, че освен мои близки и познати, не снимам хора. И причината за това е, че се притеснявам да ги снимам. Имам чувството, че навлизам в личното им пространство.
Като се замисля за това, все се сещам за една ранна утрин в Ражгир, Индия, на връщане от гарата с магарешка каручка (единствените таксита там) как видях зад нас един брадясъл мъж на средна възраст да кара вехтото си колело с една ръка, а с другата да чисти зъбите си с пръчка от специално дърво толкова дълга, че се олюляваше доста пред колелото. За да се предпази от януарския студ, беше облякъл стара бежова ватирана блуза, на която с розови букви в курсив пишеше „Proud to be a mother.“*
Както казват, „по-добре една снимка, отколкото хиляди думи,“ но аз вместо да му се усмихна и с жест да попитам дали мога да го снимам, така си останах зяпайки нерешително и дори и не посмях да посегна към фотоапарата в чантата.
Миналата седмица Дани от Музика за свободното време ме светна за един български артист – Валерий Пощаров - фотограф, художник, керамик и галерист. Черно-бялата фотография и портретите, от които ме гледаха задълбочените погледи на хора, които могат да принадлежат на всяка епоха, за пореден път ме изправиха пред въпроса как да подходя към някой като ми стане интересен за снимка.
И както често се случва, отговорът не закъсня и дойде днес чрез тези видеа на фотографа направил онази известна на почти всеки снимка на афганистанско момиче в National Geographic, Стийв МакКъри.
Реших да пиша за това, тъй като виждам, че и вие сте на фотографска тема тези дни – Lulu от something…, от която разбрах за една много поетична фотографка от Австралия, Мария от La Martinia, която ме насочи за кой ли път към THE SARTORIALIST, а започнах да чета и публикациите на Ирина от Sunshine kitchen за това как тя прави снимките си.
Междуврененно, докато съм на темата, качих последните снимки от моя проект 365 за изминалата година. С малко попроменените правила да включвам само снимки, които ми харесват и да снимам само когато ми се снима и имам възможност за това, снимките се оказаха 154. Междувременно започнах нов 365 проект за първата година от живота на нашето дете, който ще бъде за лично ползване, но тъй като не смятам да спирам със снимките на цветя и тревички, някои от тях очквам да прескачат я тук, я във facebook.
Жена с дете в пустинята Тар, Индия, 2008
А на вас пожелавам да сте здрави в тези януарски дни! Леко придвижване днес и до скоро!
* „Гордея се, че съм майка“
