Heineken правят кампания за Легендарните мъже (видео) и легендарните срещи с тях и са поканили жени блогъри да споделят мнение по въпроса.
Повече от седмица се опитвам да кажа нещо по въпроса и леко съм зациклила поради вътрешното усещане, че моето разбиране и за мъжете и за срещите не се покрива много с това на масата жени. Подозирам, че ако видя билборд, на който някой ми предлага брак, ще съм в много, много гаден кошмар, колкото и легендарно да е това за останалите. Но и не си представям как излизам с мъж, на който му хрумва тази “гениална” идея.
После видях това и установих, че не се покрива много и с това на Heineken. Лека хипстър визия и маркови кучета. Не че не харесвам маркови кучета, но предпочитам помияри. И кучетата и мъжете са ми по-интересни, когато не знам точно колко и какъв вид кръв и гени носят. Обаче брадите са готини, признавам.
Българските мъже. Като по-млада проблемът ми с българските мъже беше, че всички имат едни и същи истории – казарма, Студентски град, купони. Това беше една от многото причини да предпочитам да излизам с чужденци. С времето разбрах, че не е до българи и чужденци, а до хора, които са пътували и видели различни неща.
Та на кратко, легендарните мъже имат интересни истории. Но не им трябват много думи, за да са интересни. И да, легендарните мъже осиновяват кучета.
ПП: Иначе съм писала не веднъж за легендарни мъже.