Когато през декември известният български сценарист Анжел Вагенщайн напълни кино „Одеон“ за премиерата на автобиографичната си книга „Преди края на света“, зад гърба си той вече имаше три самостоятелни романа, преиздавани и превеждани, печелили награди и сърца. Два от тях ви бях представил преди това в блога – „Петокнижие Исааково“ и „Далеч от Толедо“. Разказах ви и за актуалната автобиографична книга, която ни събра и през онази декемврийска вечер в претъпкания с приятели и почитатели салон на „Одеон“.
Единствената книга, която все още беше непозната за мен, остана „Сбогом, Шанхай“. Разбира се, това не можеше да продължава дълго – спомних си усърдието, с което някога изнамерих и изчетох всички издадени на български книги на Ремарк, и си казах, че подобно внимание към цялостното си творчество заслужава и Анжел Вагенщайн.
„Сбогом, Шанхай“ е екзотичен роман. Може да сте изчели безчет книги за Холокоста и да сте изгледали безброй филми на тази тема, но този роман ще ви изненада. Защото ще ви изведе толкова далеч от познатите топоси на еврейското страдание като Германия, Полша, Балканите, Русия, колкото и самият Мойсей едва ли би си представил, докато е водел своя народ през пустинята. Това е Шанхай в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век – на другия край на света, в делтата на Яндзъ. Пъстри тълпи от най-различни народности, вероизповедания и езици, град на контрасти и абсурди, на крайна мизерия и охолно разточителство.
Авторът ни води ту в Европа на прага на най-унищожителната война в човешката история, ту в Далечния Изток, в окупиран от японските войски Шанхай. Това е посоката на новото преселение на народите – векове след Атила и Чингиз хан огромни маси от хора са принудени да поемат на път, подгонени от надигащата се лудост на войната. Дълго преди нацистите да стигнат до своето „Финално решение“ за изтребването на евреите и да хлопнат вратите на огромния концлагер Европа, последните са подложени на всевъзможни репресии и гонения. Изход не предлагат нито западните демокрации, нито която и да е държава в света – всички затварят пристанищата си за прииждащите бежанци. Всички, освен последния свободен град Шанхай.
Градът става пристан и спасение за десетки хиляди европейски евреи, изоставили своите домове и професии и принудени да се натъпчат в мръсните кутийки на полуразрушените от японски бомбардировки квартали на Шанхай. Но в така създадената амалгама от народности и етноси функционират на пръв поглед странни отношения между човеците. Космополитният град все още не приема, че светът е във война и тук англичани и германци все още могат да бъдат приятели, евреи да стоят до нацисти без страх от изпращане в лагер, японци да проявяват милост към страданията на непознати племена… Разбира се, в един момент всичко се променя, но това са реалностите на войната.
Романът изобилства от герои, които се срещат, пресичат пътищата си, разделят се, за да се намерят отново. Прокрадват се разузнавачи, шпиони, сблъскват се агентури. На този фон се разгръщат човешките драми на изгнаниците – наистина, различни от тези на събратята им в окупирана Европа, но също така изпълнени със страдание и неизвестност.
В тази книга, за разлика от останалите два романа, липсват автобиографичните моменти. Това се усеща особено силно в стегнатото повествование, няма онези отклонения, така характерни например за „Петокнижие Исааково“. Това обаче не прави романа по-малко личен, защото е съпреживяна същата драма на войната и Холокоста, било то в Германия, България или в далечен Шанхай. При това книгата далеч не е единствено епос за гонението на евреите – със своята мултинационална палитра от характери тя е своеобразна Стена на плача за всички онези, които преживяха на собствения си гръб античовешката същност на световната война. Без значение от коя страна на барикадата са.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“.
Filed under: Военни, Драма
