Български недъзи

Свободни, но не независими, пропити от клиентелизъм и непрофесионализъм, рупор на политици и олигарси, а отчасти и корумпирани: такива са медиите в България според Матиас Барнер от германската фондация "Конрад Аденауер".

Един доста странен метод за проучване на свободата на медиите в България е направил явно голямо впечатление на Матиас Барнер. Германецът е ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" със седалище в София. Става дума за писмото, изпратено от премиера Бойко Борисов до главните редактори и шефове на най-влиятелните медии в страната, в което ги питаше дали не се чувстват изложени на правителствен натиск в работата си.

"Единодушието на отговорите (че никога не е имало натиск) несъмнено е повод да се постави под въпрос честността на тези реакции", коментира Барнер, който смята, че въпросният метод е "симптоматичен за ситуацията на медиите в Югоизточна Европа и особено за отношението им към политиката и властимащите.

И журналистите са виновни

Авторът смята, че през последните години отрицателните тенденции в  журналистиката се засилват. Налице са лошо качество на журналистическия продукт, слабости в професионалното обучение на журналистите, разминаване между медийно право и медийна реалност, принуда и административни вмешателства от страна на държавната власт, политически и икономически зависимости, както и смесването на частно с държавно.

"Тези отрицателни тенденции са повод за загриженост, защото след влизането на България и Румъния в ЕС, медийната ситуация в двете страни изобщо не върви към подобряване", констатира Барнер и търси корените на проблема в "преетикетирането на старите елити" - т.е. превръщането на висши партийни функционери и служители на службите за сигурност в "частници", приватизирали и медии.

Подобно развитие е опасно особено в медийната сфера, защото нарушава демократизиращата роля на медиите като "Четвърта власт". Анализът проследява и проблематичните чуждестранни инвестиции в региона, например на ВАЦ в България, където, както пише Барнер: "Мениджмънтът беше модерен, но журналистическото качество остана на по-ниско ниво. Булевардният стил доминираше все повече, в редакциите бяха ангажирани някои доста съмнителни от професионална гледна точка кадри, а трайна стратегия за обучение на младите журналисти така и нямаше".

Той обаче смята, че анализът би бил едностранчив, ако търси вината за тази ситуация единствено у политиците и олигарсите. Съществена част от проблемите са породени от самите журналисти: от "професионалната им слабост, от непоследователното спазване на етични стандарти, та чак до наличието на корупция сред тях", пише той.

Къде е смисленият анализ?

Според Барнер особено проблематичен е начинът, по който медиите отразяват политическите събития: "Медиите в Югоизточна Европа често пъти само възпроизвеждат казаното от политиците, вместо да анализират и да задават критични въпроси." Това се дължи както на слабата журналистическа подготовка, така и на факта, че много собственици на медии предпочитат да вземат на работа съвсем млади, неопитни хора, които са по-лесно манипулируеми и готови на подчинение, смята той.

В резултат на всичко това медиите създават примитивна информационна култура на обществото. На свой ред пък много от хората в региона възприемат медиите като част от политическата класа, а не като независима инстанция, на която може да се има доверие.

Преодоляването на тези проблеми, според Барнер, зависи от това колко бързо медиите ще съумеят да се разделят с клиентелизма и непрозрачните структури на собственост, доколко ще успеят да се отърсят от опекунството на олгарсите и да поемат истинската си роля на "пазачи" на демокрацията и информационен източник за обществеността. "Нужно е и журналистите по-самокритично да се отнасят към собствените си слабости, вместо да сочат укорително с пръст към другите или да воюват помежду си. Само така медиите постепенно могат да спечелят ново доверие", заключава Матиас Барнер.