След години на емиграция в Австрия и Америка, падането на Берлинската стена връща Иван Бърнев в България . Катализатор на бягството му зад граница сa разочарования, любов, "потомствена" неудовлетвореност. На летището пуска в душата си Велко Кънев и приятелите му от персонала. Дългият ретроспективен разказ на Бърнев описва всички подводни камъни, в които се е блъскал преди съдбата го изхвърли обратно на родния бряг. След него, тоест в края на филма, Велко и компания го скланят да отиде във Видин и да Я потърси. Останалото се подразбира.
Режисьор и сценарист, отпечатъкът на Ивайло Христов във филма е дълбок. Привидно грубоватите реплики на Бърнев, Блатечки и Деян Донков носят известна доза патос, философски инат, стоицизъм. Независимо от мелодраматичната рамка и предсказуемост, сюжетът е обживян с чувство на съпричастност и разбиране към героите.
7/10