Той е този, който винаги е до теб. Дори да не сте говорили от месеци, той знае кога точно да пусне един SMS с една дума, ако ти е най-нужна подкрепа. Имаш усещането, че той диша в синхрон с теб. Независимо дали някога си го търсила, той се появява в живота ти, без да усетиш – просто е там тогава, когато си готова да го видиш.
Той е нежен точно колкото да погали косата ти по особен начин и силен точно колкото да разчиташ на него за всичко. Имаш му доверие повече, отколкото на себе си – да е там, да те чуе, да те разбере и да има силата никога да не те осъди. Той е различен винаги. Да, стилен е, но точната дума е “различен”. Вижда се в дрехите, усеща се в парфюма му, чува се най-добре в думите, които използва, а специфичните му жестове са това, което го издава най-явно. Не използва клишета, те сякаш се хлъзгат по външната страна на мозъка и не успяват да завладеят съзнанието, както са направили с много други наперени господа. Може да те научи на много неща – за книгите, които си струва да прочетеш и за начина, по който си струва да мислиш. Допирът на ръката му е винаги мек, прегръдката е винаги силна, целувката е винаги страстна, а за друго думите не стигат…
Срещата с него винаги те изненадва – независимо дали е първа или поредна, тя те наелектризира със сладкото очакване и липсата на всякаква идея какво ти е подготвил. Ще те заведе на неочаквано място или пък ще те заведе на любимото ти място и ще те накара да направите нещо неочаквано. Дори да мълчите, срещата ви ще е пълна – говорят очите, ръцете и устните. Тишината се смесва със сладко опиянение в непознат и приятен коктейл – несъмнено някой от тези с черешките. И преди умът ти да успее да настигне вихрушката на случващото се, вече скачате в локви пред погледите на смаяни минувачи, тръгвате неочаквано с колата към нищото или откарвате цяла вечер в разговори пред уморения надзор на сервитьорките нощна смяна. И при всяка среща се влюбваш като за първи път.
Когато се разделяте, той никога не си тръгва напълно. Остава в праха по полиците с книги или в бележка, която ще намериш след месеци. Остава в думите, които си писала преди, в снимките които си правила тогава и в спомените, които пазиш далеч от всички други. Остава в песен, в израз, в снимка. Остава знанието, че за нищо не трябва да съжаляваш, никога.
Текстът е тук благодарение на добрите хора от Heineken, които провокираха с темата за Легендарния мъж. Дойде ми вдъхновение и усещане, затова писах. Иначе рекламата прави впечатление точно с онова чувство на неочакваност, което само Легендарната среща може да ти даде – изпитвала съм го на свой гръб и е почти същото. А актьорът много прилича на любимия ми Венсан Касел. В България пък легендарни мъже има и за да се убедите, само чуйте монолога на Орлин тук след втората минута. Та така…
Още по темата: