семестърът отминава толкова неусетно, от тема в тема, дискусии, брейнсторминги, групови задачи и хоп, дошло време за изпит
тази година май най-малко писах за студентите – един пъстър курс ми се беше паднал, едни любопитни, свежи, креативни и относително последователни млади хора, чудни!
семестърът показа
- че ученето е забавление
- че през собствен опит научаваш най-много
- че екипната работа има много силни страни и помага
- че сухите факти идват от Гугъл, но добрите идеи са в ума и сърцето ти
преподаването е благодат. не знам дали преподавателят дава повече на студентите си или студентите на преподавателя. но е чудо. и съм благодарна. а когато видя благодарност и радост и в техниче очи чудото е още по-истинско.
успех, хора! не губете ентусиазма си!
—
писах и за инициативата на Боби, един от тези уникални хора, които ако ги има в даден курс правят нещата още по-чудесни – млад в България