Искането на Германия европейски комисар да поеме управлението на финансите на Гърция отново ми напомни за етап от развитието на ранния СССР, когато изпълнителната власт на отделните републики се преминава на подчинение на централната изпълнителна власт. Промяната става реалност в чл. 68 от втората Конституция на СССР от 1924та година:
68. Высший Совет Народного Хозяйства и народные комиссариаты продовольствия, финансов, труда, рабоче-крестьянской инспекции союзных республик, подчиняясь центральным исполнительным комитетам и советам народных комиссаров союзных республик, осуществляют в своей деятельности директивы соответственных народных комиссариатов Союза Советских Социалистических Республик.
ЕС вече има своята първа конституция, а сегашната най-силна държава Германия иска нещо, което тогавашната доминираща държава Русия е наложила с този акт. Времето през което се случват и двата процеса е кризисно и мерките се оправдават с необходимостите на епохата. Формирането на СССР е изключително интересна поредица от събития, което почва да изглежда твърде позната от новините. Твърде много асоциации, аналогиите може да много повече и въобще не трябва да си Владимир Буковски, за да ги забележиш.
Но и ЕС не прави много, за да притъпи асоциациите на любителите историци. Органи на изпълнителната власт в СССР и ЕС са комисари, а колективния им орган се нарича Европейска Комисия, което е твърде близко до Съвета на народните комисари в СССР (Совнарко́м). А, да – Совнарком-а издава директиви, също като знаете кого. Ужасен брандинг, ужасен.
Следвайки историческата аналогия на процесите, остава да се успокоявам, че може би ще живея в развития Европеизъм и няма да доживея неговия крах. Защото, както казва радио Ереван, най-лошото на комунизма е това, което идва след него.