"Бруталика" по Z-Rock - блог на Стоян Цонев: Интервю с Mark “Barney” Greenway от NAPALM DEATH

На 27-ми февруари, една от институциите в екстремната музика ще издаде своят нов албум чрез Century Media/ Animato Music. Това е чудесен повод да си поговоря с фронтмена им Барни Грийнуей за вкуса към експериментиране, движението „Окупирай”, родния му Бърмингам и албумите, които са му направили впечатление през 2011-та. Приятно четене.

“Utilitarian” е четиринадесетият ви студиен албум с авторски материал, а Napalm Death е група с 30-годишна история. Някога чувствал ли си се изморен от този гняв?
- Гневът е само част от нещата. Опитвам се понякога да трансформирам гнева си в нещо положително и по този начин да променя някои неща. Ако просто си ядосан на нещо, няма как да го промениш към по-добро. Мисля, че все още имам в себе си ентусиазма, мотивацията и разбира се гнева, за който говориш, защото в противен случай нямаше да се занимавам с това. Napalm Death е група, която влага винаги 100% от себе си – и никога по-малко.

В звученето и усещането, което носи всеки отделен албум на Napalm Death могат да се открият разлики. В новия албум сте експериментирали с някои харомнични вокали и мелодии, като например във “Fall On Their Swords” и “Leper Colony”. Можеш ли да споделиш, кой от членовете на групата е най-консервативен и кой е най-експериментаторски настроен в това отношение?
- Интересно… Бих казал, че всеки от нас харесва експериментите, ако трябва да съм честен, но подходът на всеки от нас е различен. Може би аз съм най-консвервативният по отношение на това, че винаги обичам скоростта и хаотичността в музиката ни, но всеки от нас обича да излиза от рамките. Това е необходимо, за да сме все така стимулирани да композираме, но без да правим всеки път един и същи албум. Обичам да екпериментирам, но без това да отнема от агресията на групата. Ако новите неща, които опитваме водят до размиване на същността на това, което представлява Napalm Death, тогава съм против. Ако трябва да се върна конкретно на въпроса ти – може би аз съм най-консервативния, но с някои условности.

- Нещата не са толкова прости. Доколкото познавам Джон Шейфър, ние двамата с него изхождаме от различна перспектива, когато коментираме тези неща. Аз например коментирам от гледната точка на социалната справедливост. И двамата сме либертарианци, но той по-скоро е консервативен либертарианец, ако мога да направя такова определение, докато аз съм общностен такъв. Не знам дали „злото” е правилния термин в случая, защото определението за „зло” е нещо твърде субективно. Смятам, че не само в Щатите, но и в целия свят съществува сериозно неравенство, в много отношения. Не се случва нищо, което да адресира този проблем. Все още има хора, които едва не умират от глад и в същото време има и хора, които живеят в охолство и тук говорим за много големи групи от хора. Това за мен не е редно. Изпитвам голяма симпатия към движението „Окупирай”, защото според мен е крайно време хората да изразят силна позиция не само срещу корпорациите, но и срещу власт-имащите като цяло. Джон Шейфър каза ли ти, че подкрепя това движение?

- Хм, виж, аз не го познавам лично, но според мен той по-скоро изразява позиция, близка до тази на движението „Чаено парти”. Според мен тези хора грешат. Те искат да върнат властта обратно на хората, но в същото време не се интересуват от преразпределянето на ресурсите справедливо между същите тези хора. Те нямат нищо против богатите да си останат богати, без да имат грижата за бедните.

- Точно в това е цялата ирония на нещата. Ние тримата може би имаме една и съща цел, но тя се формира от две абсолютно различни перспективи. Наистина не мога да разбера „Чаеното парти” – те искат да дадат властта обратно на хората, но в същото време не смятат да лишават от властта им хората, които са привилегировани да я притежават и в момента. Що за безумие е това? Това е основано на ужасни предразсъдъци. Това по никакъв начин не дава възможност за равенство и равно представителство във властта. Това е една изкуствено построена социална йерархия, която по никакъв начин няма да помогне на най-бедните и тези, които не могат да си позволят медицински грижи например.

- Разбира се. Това беше доста труден период за групата и за нейната идентичност. Ако се върнем към първия ти въпрос, аз не съм против експериментирането, но никога не бих жертвал автентичния дух на групата. Точно по онова време групата беше поела пътя на промяната. Имаше и други фактори, извън вътрешните взаимоотношения в Napalm Death, като например някои организационни въпроси. Реших да запиша един албум с Extreme Noise Terror, но не съм се присъединявал към тях, а просто им помогнах в студиото. Имах желанието да опитам нещо различно, но в крайна сметка се озовах отново в Napalm Death и успяхме да изчистим различията си. Това беше добро решение.

- Вече не се занимавам с това, Стояне. Една сутрин се събудих и реших, че не е уместно да го правя. Осъзнах, че не се чувствам комфортно в позицията да бъда толкова брутално откровен спрямо музиката на някои групи и хора, които познавам. Не че се притеснявах да го правя, но в един момент реших, че не е редно, при положение, че аз самият съм член на доста продуктивна банда. Предполагам си забелязал, че името ми вече не се появява като автор в тези списания. Връщайки се към втората част на въпроса ти, ако говорим за групи близки до нашия стил, ми харесаха едни американци – Retox, с албума си “Ugly Animals”, който излезе от лейбъла на Майл Патън. Звучат много олдскуул – може да се каже, че са грайд, но имат и 80-рски хардкор. Друга група, която ми хареса са Russian Circles – доста психеделик, ню уейв инструментална музика. Харесвам такива неща.

- Напълно си прав в опредлението си за „глупава”. Честно казано, не се разбираме добре с Гавин от доста време преди този конкретен случай. Имаше някои неща, които се случиха между нас в миналото, но не искам да споделям подробности, защото става въпрос за нещо лично. Да, написах ревю за техния албум по това време. Винаги съм бил честен с мнението си, но в този случай, точно заради отношенията ни с Гавин, трябваше да кажа на редактора, който ми даде албума, да определи някой друг, който да напише това ревю. Не трябваше да го правя, наистина. Използвах някои опредления както за групата, така и за албума, а не беше нужно да казвам такива неща. Всъщност, преди да се случат всички тези лични неща, бяхме много добри приятели и с Баз и с Гавин – в доброто старо време. Когато видях Баз миналата година му се извиних и му казах, че съжалявам. Казах го искрено и го мисля. Това все пак е в миналото, въпреки че не знам какво мисли Гавин сега, защото не съм го виждал. С Карл например винаги сме били много добри приятели и никога не е имало лоши чувства. Между двете групи винаги е имало напрежение, както заради глупости от моя страна, така и заради един от бившите членове на Bolt Thrower, който правеше детински неща, като това да пише по стените на клубовете където свирехме разни простотии по наш адрес. Смятам тези неща за отминали все пак. Отворен съм и се извиних на Баз – от моя гледна точка няма проблем.

- О, смятам, че е чудесна идея. Хората, които са навътре в метъла, вложиха много усилия и ентусиазъм. Смятам, че в крайна сметка “Home Of Metal” е представителна инициатива за цялата сцена в региона. Знаеш ли, понякога ми се струва, че твърде много се преекспонира този едва ли не „романтиочен” момент с бърмингамската сцена. Не ме разбирай погрешно, обичам Бърминагам, роден съм тук, това е моят дом – дори съм от Астън, откъдето са и Sabbath, но понякога хората започват да говорят неща от сорта на „какво има във водата там”, „как е възможно да има такива и такива банди все от Бърмингам”, което вече ми се струва изтъркана тема и леко банално. Тази сцена можеше да се зароди и на всяко друго място. Просто Бърмингам е голям мултикултурен град и между другото регето също е много силно застъпено като музика в този край. За Napalm се говори повече през последните 4-5 години, преди това не толкова. В местните вестници пишат за нас отвреме на време, но това не ми е цел, не се стремя към този тип слава. Не ми е нужно признание от Бърмингам и показните градски церемонии не са по вкуса ми. Не се смятам за някаква специална част от бърмингамското човечество, хаха! Никога не бих се разсърдил ако не ни окажат признанието, което заслужават Sabbath или Priest, защото за мен е важно това, че имам възможността да обикалям света и да правя това, което правя. Разбира се, Бърмингам е важна част от всичко това.