Минаха три месеца от първите ми опити да правя хляб с домашно отгледан квас. След първите няколко опита се бях отказала, понеже все не се получаваше достатъчно добре или пък беше ужасно зле. Във всички случаи хлябът беше кисел. Чувствах се твърде неадекватна.
Един ден аха да си купя мая, но детето ме засрами със забележката „Нали сама щеше да си отглеждаш бактериите? Какъв биолог си?!?“ и оставих пакетчето на рафта. После открих и се фокусирах върху този сайт, хвърлих око и в този, и приех за даденост следните неща:
- хубавият квас се получава от доста гъста смес брашно и вода (можеш да оформиш кажи-речи топче) – колкото е по-течен, толкова по-бързо достига кулминацията и умира, тъй че може изобщо да не го свариш „на върха“, понеже спиш или си навън
- свестен хляб не може да се получи от квас, който е на по-малко от седмица; най-добре първият използван за хляб квас да е на месец – да е „позаякнал“, т.е. да има колкото се може повече живи бактерии на кубичен сантиметър 
- квасът е най-жизнен при температури между 20-25 градуса
- при любимата температура обича да си похапва минимум два пъти на ден – все пак квасът е общност от живи същества
- ако квасът не успява поне да се удвои до следващото хранене, не разчитай да успее да удвои хляба – да, наистина успява да бухне до следващото хранене
- по-лесно е да започнеш кваса с ръжено / пълнозърнесто брашно, но след известно време е по-добре да се премине към бяло, тъй като в него има доста по-малка вероятност да се съдържат нежелани организми; добре храненият с бяло брашно квас може да „вдигне“ и пълнозърнесто брашно
- ако не искаш хлябът ти да е кисел, сложи повече (да, повече!!!) квас – хлябът ще втаса по-бързо, а киселостта се развива с времето – колкото по-дълго втасва хлябът, толкова по-кисел може да се окаже (а ако чакаш твърде дълго, може и да превтаса)
Храних кваса месец и половина преди днес да намеря подходящо време и кураж да замеся хляб. Пробвах някаква рецепта, която не помня откъде съм взела, а освен това не я разбрах добре, понеже съм забравила какво съм имала предвид, когато съм я записвала съкратено. Бях доста притеснена, че отново няма да се получи, но този път успях.
И все пак, далече съм от момента, в който ще мога да споделя кой знае колко полезни неща тук. Засега мога да ви кажа само това, че има много рецепти, че много от многото рецепти изобщо не си приличат – така и не знам дали е по-добре да месиш дълго и упорито гъстичко тесто или пък е по-добре мързеливо да разбъркваш рядко тесто. Все още нямам достатъчно опит.
Очаквайте продължение.
Междувременно, четете записките на Василена - това и това.
Filed under: art of living, манджи Tagged: хляб 
