Преди броени седмици светът отбеляза за 20-ти път едно от най-осезателните отсъствия в рока и в музиката въобще. 20 години без Фреди Меркюри! След убийството на Джон Ленън, никоя друга смърт до този момент не е отеквала толкова силно в сърцата на стотици милиони хора по цялата планета. Загубихме частица от себе си със замлъкването на един от най-въздействащите гласове, които човечеството познава.
Преди време ви представих книгата на изд. „Прозорец“: „Фреди Меркюри. Със свои думи за своя живот“, която представляваше компилация от негови интервюта и изказвания, които дават интересна представа за него от първо лице.
„Фреди Меркюри. Биография“ на Лора Джаксън обаче е цялостна биография на легендарния музикант. Разказва всичко – от трудното начало до върха на славата; от пулсиращата енергия до трагичния завършек на един живот. Какъв живот само!
… Започнал като продавач на сергия за модни дрехи, Фреди от самото начало е уверен, че ще стане звезда. Амбицията го води по неравния път в музикалния бизнес – от местните концерти със световно неизвестни групи, през формирането на „Куийн“, унищожителните критики на медиите… Фреди винаги е движещата сила – и зад музиката, и зад стремежа към върха. Той избира и името на бандата, без да се страхува от възможните усложнения (на английски queen означава кралица, но и педал). И на предупреждението, че подобен ход няма да му се размине току така, отговаря самоуверено: „О, разбира се, че ще ми се размине, сладурче!“.
Книгата представя Фреди в цялото му многообразие от характери, живеещи под кожата на родения в Занзибар Фарух Булсара. Доста трудна задача, имайки предвид думите на самия музикант, който веднъж споделя, че в него живеят поне трима души – единият е трудолюбив работяга, другият е страшен купонджия, а третият просто обича да бъде сам. Разказите за начина му на живот наистина са фрапантни – с нестихваща енергия, с много наркотици, безразборни сексуални контакти и диви купони с голи жени, затрупани в черен дроб (!!!)… Постоянни скокове от декадентското към величественото, преображения на сцената и в реалния живот, позиране, позиране, позиране…
Фреди обича да шокира, да скандализира с поведението си. Критиците са в потрес, но публиката го обожава и тази любов не стихва за 20 години на сцената, които изстрелват „Куийн“ във висините на световната слава. И тогава идва трагедията…
…Последните 50 страници на книгата ме довършиха емоционално. Да четеш за заболяването на великия музикант от СПИН, неговото бавно угасване, въпреки неистовото желание да живее – просто е покъртително. Човек не може да си представи, че така завършва един такъв живот! Страниците са като нажежено желязо, което се забива право в сърцето. И оставят следи, да.
Без съмнение книгата е задължително четиво за любителите на музикални биографии и феновете на „Куийн“. Неприятно впечатление обаче прави преводът в българското издание, който определено не е на нужното ниво, а и липсва сериозна редакторска намеса (на места просто са необходими бележки под линия). Наявам се проблемът с превода да е отстранен за Кийт Ричардс и неговата „Life“. Предстои да разберем съвсем скоро!
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.
Filed under: Биография, Музика