С Джулиан Барнс се срещнахме във въображението ми. Поканих го и той изненадващо бързо се отзова. Мислех, че е по-зает човек - все пак това се очаква от писател, спечелил наскоро една от най-престижните литературни награди. Оказа се, че разполага с една книга време, в което да си говорим, и аз избрах това да бъде "Предчувствие за край".
Г-н Барнс, честита награда! Предполагам, сте много доволен - това е огромно признание за Вас!
Дж.Б.: (усмихва се) Благодаря Ви, но наградите отдавна са без значение за мен. Интересува ме това, което се случва в читателите, докато четат книгите ми. Опитвам се да осъществя близост с тях, да се сприятелим, ако мога така да се изразя. Обичам да наблюдавам хората и да пиша за тях. Според мен малко неща са по-интересни от човешките взаимоотношения. Те са живи, различни и непредвидими - притежават нещо, по което приличат на цветята: уж са подобни, но нюансите са толкова много!
Тези нюанси, за които говорите, тъмните краски ли преобладават в тях или светлината надделява?
Дж.Б.: Не може да се определи точно. При всеки е различно. (кратка пауза) Но това е животът, нали? Постижения и разочарования. Вървят ръка за ръка. За това той е толкова интересен - никога не знаеш какво точно ти предстои. Но и да имаше възможност да узная предварително, нямаше да я използвам. Харесвам всеки миг и му се наслаждавам.
Каква е ролята на нашите решения в развитието на живота ни?
Дж. Б.: Определяща, разбира се. Трябва да знаем, че всичко зависи от нас. И че няма грешен избор! Всеки вариант е различен, но не можем да определим една случка за по-значима от другите. Просто трябва да мислим за това, което ние искаме да ни се случи - не хората, не родителите ни, нито нашите приятели. И да приемем решението си, без да се срамуваме. Това е, което съм забелязал: понякога вземаме инстинктивно решение, после изграждаме инфраструктура от разсъждения, за да го оправдаем. И наричаме резултата "здрав разум". Не е нужно да се оправдаваме, не сме длъжници никому.
Според Вас заради прибързано "вземане на решение" ли броят на провалените бракове постоянно се увеличава?
Дж.Б.: (усмихва се лукаво) Имате ли точна статистика за това? (поглеждам го объркано, но той ми смигва закачливо) Вие сте млад и вероятно още Ви е рано за такава стъпка. Ще Ви кажа това, което често повтарям: Бракът е дълга и скучна трапеза, започваща от десерта. Звучи малко цинично, но мисля, че отговаря на въпроса Ви.
В последната Ви книга "Предчувствие за край" усетих много тъга и носталгия - по миналото, по младостта, по непоправимото... Това ли очаква всички ни един ден?
Дж.Б.: Докато сме млади не мислим за тези неща. Чувстваме се неуязвими, безгрешни, паметта ни е избирателна. Енергията и ентусиазмът, които кипят в нас, бързо заличават негативните емоции. Или по-скоро ги покриват. За да се сблъскаме отново с тях, когато вече мислим, че сме забравили за тях. Тогава се появяват угризенията. Но нищо не може да се направи - твърде много време е минало, твърде тежки вреди са нанесени, за да успеем да ги изкупим. Това че пътят ни свършва, не означава непременно, че ще получим всички отговори, които винаги сме търсили. Това се случва и с моя герой. След толкова години единствено може да преоцени сенките от миналото си без друга компания освен угризенията на съвестта.
Сякаш долавям лек укор към лекомислието на младостта...
Дж.Б.: Младите се промениха. Тяхното поколение вече не изпитва нито потребност, нито дори задължение да поддържа връзка. Поне такава, която да включва лична срещи. Аз обаче не губя вяра в истинските отношения между хората - все още се гледаме в очите, нали? Там сме открили другия и все още го откриваме.
Книгата привършва и скоро ще се разделим с Вас. Отправете свое послание към читателите.
Дж.Б.: С удоволствие. То е простичко и кратко. Ние се тътрим и оставяме животът да ни влачи. Вземете го в свои ръце! Защото в един момент ще се почувствате като моя герой от "Предчувствие за край" - който не бе нито печелил, нито губил, а просто оставяше животът да си върви покрай него...
Заб. С курсив са цитатите. Разговорът е без претенции да се е случвал в действителност, но ако беше се случил, може би щеше да звучи точно така...
