не знам дали е така
чувствам че толкова дълго съм застанал между различни
последни дни от връзки
и
започвания отначало
че вече ми се губи нишката на историята
не съм сигурен не за детайлите
тях ги помня
цялостната картина се губи
мъгла кал дим
я покриват
пълна каша
тя е тук и е там
криволичи не е на фокус
мами ме
последните дни на връзки не са само с други хора а и с мен
започванията отначало също
сънувах ли как се разхождам в парка сен клу до париж
където е сниман клипът на най-известната песен на шинейд о’конър
убеден съм че режисьорът на клипа има игрален филм за франсис бейкън
в който даниел крейг играе ролята на любовника на художника
но бях ли във виена в края на октомври
не съм сигурен макар че мога да прочета
мога да видя и отново да прочета
че да бил съм там
а и кой ги е купил тези албуми и книги
да не забравя и подмятанията на една приятелка
за изложбата на нео раух и жена му
и как сме били яли вегетарианска пекинска патица от соя и манго
разгледах отново всичките музеи и книжарници в които вече съм влизал
предният път също беше студено но не бях сам
помня как се разболявах отново и чаках пред музея леополд
едно момиче с което седнахме в лесбийски бар
защото беше най-тихо и спокойно
говорихме дълго и не сме се виждали оттогава
дано е отишла в берлин
където сякаш няма да ида пак на концерт на рейдиохед
въпреки че се зарадвах на обявените дати
просто отсега знам че в началото на юни 2012
ще бъда зает с различни неща
и ще изпусна том йорк
но бях
бях ли
на рейдиохед вечер в софийски клуб на която се изпълниха
доста добре петнайсет техни парчета
пътувах ли до габрово трявна севлиево за да разбера
че в габрово мястото където се събират да пият младите вечер
се казва костница
запознах ли се с рангел вълчанов и джони пенков
надписах ли им книги
смях ли се на откриването на изложба
исках ли да успокоя момичето на което бяха натрапили да говори официално без въобще да й се ще
запознах ли се с една мургава моника която току-що е завършила гимназия
гълтах ли разни хапчета
преяждах ли препушвах ли
настинах ли в автобуса към софия
пя ли ми германка родена в гърция
като разбра че харесвам кабаре и лайза минели
йоана се казваше
но е възможно и да греша
имаше хубав глас но не ми хареса езикът й в ухото ми
бях изпаднал в безтегловност и апатия заради студения въздух
и дима в дробовете
а онзи китаец присъни ли ми се
не знам как е пренесъл толкова много
и го продава край джаги и маси
направо в заведенията
и какво казваш върху игла да го сложим
и с отрязаната горна част на бутилка минерална вода
аха и да палим да го духнем ясно
и момичето с червена коса да държи иглата
връщам се към това да съм на петнайсет или седемнайсет най-много
и да уча в гимназията на двеста метра от градинката
в която сме застанали
седнахме да хапнем наблизо
свалих обувките на момичето с червената коса
и масажирах ходилата и стъпалата й докато ръцете ми не изтръпнаха
и какво още
на хелоуин също май бяхме в тази компания
звучеше песен в един клуб с маскирани хора
прожектираха се и филми за зомбита на ромеро
и токът спря
момичето което седеше до мен
не червенокосата
тя беше срещу мен
ме хвана за ръката и искаше да си ходи
преди няколко години работеше в мястото където отидохме
след онова с китаеца
ходеше полугола
правеше се на интересна
един път си свали дънките в кухнята
и ми показа синките си от карането на сноуборд
отпред и отзад
учеше философия
и ме държи за ръката и слизаме по тъмното вито стълбище
като сме навън токът идва
тя не иска да се връща
променила се е
има нещо счупено в погледа й
“да” казва ми “едни ми скъсаха преди време роклята през нощта в центъра”
не й се ще да довърши историята
или е по-лесно да каже че нищо не е станало
гледам й днес снимките на сайт за улична мода в софия
правени са десетина дни преди хелоуин
очите й гледат неразбиращо
пълни с приспана паника за която се опитваш да не се сещаш
насилваш се да я удавиш да я преодолееш
но винаги изплува
в брюксел ходих ли
слушах ли одата на радостта свирена от камбаните на катедрала в три следобед
докато минавам край министерства
довършвам сандвич с пиле и къри
и търся музея на комиксите за да разгледам колекцията изложбите
и да купя поредната фланелка на тин тин за брат ми
преди това кранах брьогел бош магрит са пред очите ми
вечер след това еврокомисари евродепутати министри писатели издатели
/отидох заради официалния повод на един приятел/
но може би най не се случи първата нощ
когато с него ходим по градския площад
във въздуха бах и прокофиев
ромео прелъстява добре темперираното пиано
клавишите галят жулиета
има светлини в небето и по сградите и не съм очаквал да ми е хубаво
отпускам се и не съжалявам
нямам чувството че единствено функционирам
живея
за да изпитвам мъка и клаустрофобия
от тясната стая на състоянието
от което не мога да изляза толкова време
има ключ ключалка дръжка
върша каквото трябва
и влизам в същата до болка позната стая
за десетина минути
преди да нахлуят коледни песни и образи на дядо коледа
нещата се наместват
стаята е напусната
гледам с удоволствие бебето христос в яслите
и девата влъхвите в кошарата
която е в лявата част на площада
така се чувствах като чаках реда си за кратка среща и докосване с трънения венец в парижката света богородица
и после се размива подредбата
хаосът започва да танцува
но съм унесен и не обръщам внимание
купувам бонбони
участвам в диалог за ценностите
липсата или наличието на радост и празник
наситеността на живеенето и неизбежността на човешката ущърбност
губи ми се нещо
или чета последния роман на брет ийстън елис
лежа под ренесансова карта на средиземно море
на приземния етаж в къщата на одитор в европейската комисия и преподавател по английски в един от университетите в града
двете им деца са руси като мен
ритаме топка в парка
гледам монумент за загиналите в лагерите
знаех че е такъв преди да го видя
а малкото русо момче удря с пръчка паметника
и му обясняваме че може нас да ни удря и да ни цели с топката
макар че не е хубаво но нека остави статуите
да си седят мирно и тихо
и да гледат как светът ги надживява
или е обратното
кацнах ли в софия само за да отида в къща на руски паметник
и да пускам музика на рожден ден на актриса
с която се видях вчера
и преди два дни я гледах на премиера на постановка
написах ли преди време текст за нея
участвам ли в последния кадър на филм за театрален режисьор
с когото преди седем-осем години не съм очаквал да разговарям
пратих ли преди малко
част от сценария към филма за новия албум на блуба лу
който е с кийбордиста на молоко
честитих ли вчера на георги господинов излизането на втория му роман
като го четох мислех ли за вечерята с него и семейството му в берлин
в онзи апартамент където и арво пярт е живял
гледах ли пиеса за булгаков и сталин на кино
истина ли бяха четирите часа на ревизор
в народния театър с родителите ми
в онзи бар където пусках музика преди няколко седмици
имаше ли толкова скинове колкото ми се стори
отговорът не е ясен
пътувах ли от априлци сам на втория етаж на автобуса
с единствената мисъл в главата че ще излетя
през предното стъкло
право в тъмната земя и асфалт на пътя
при по-рязко спиране или завой
не се преместих
не слязох долу
не желаех да съм близо до шофьора
който на въпроса ми “къде да седна”
ми отговори с пяна в ъгълчетата на устните
“ми на гъза си не си ли пътувал преди”
от автогарата отивам на парти на което пускат само мъртви поети
хората около мен не могат да разпознаят ленън
питам ги
“прилича им на пресли
не не чакай малко не е ли морисън”
на друго място има концерт на група
с членовете на която се поздравявам по време на почивката
/пазя вкъщи ключовете от студиото на жълта музика в зона б5/
имам усещането въпреки че музиката продължава
и не спирам да танцувам и да пея с вокалиста
че съм навън мръзна и се опитвам да изгоня досаден навлек
който тормози онова червенокосо момиче
което се поклаща в ритъм с музиката до мен
и се местим на друг концерт
с червено вино киш сандвичи на масата пред нас
и на пет метра е норвежката която ни води
в топлия си скрит от снега дом на сцената
където две жени я слушат как пее
и й пригласят със свирене на десетки чаши пълни с вода
които докосват с мокри пръсти за да извлекат музика
звукът на чашите ми напомня орган
и отново излизам от себе си без да искам да се уловя и да се върна
в баналната си безизходица
ръката ми се разминава с чашата
“именно” ми казва момичето “не знам къде съм”
кикотене зад гърба ми ме изважда от броденето
и ме поставя на мястото ми
където не е редно и приемливо да знаеш кой е дельоз
но е ненормално да не се радваш на космическия дельо хайдутин
обръщам се
мъжът е облечен в черно с гола глава е
прилича на приятел на брат ми
който беше директор на отдел в един от мобилните оператори
и се разведе преди няколко години
жената в стола до него също е в черно и се хили
“да пукнеш дано” излиза от гърлото ми
мъжът не стана не ме покани навън не ме удари
седеше си и мълчеше
да пукнеш дано
защо го казах
само това ли се върти в главата ми
откакто баща ми се обади преди друг концерт
за да ми каже че вуйчо ми е починал
или четиридесет дни по-късно
когато след разговори и размотаване до три през нощта
още от таксито видях че лампата в една от стаите свети
и това може да значи
само още една смърт
взимам си вана в хотел в стара планина
лежа в изстиваща и тежка вода
разкиснат без сили
и не знам билото преди
бе ли всъщност или сега го измислям
не се научих да плувам
забелязал съм че реки и мостове ме предизвикват
да направя нещо
ще ми се да се гмурна
да потъна по-точно
да намеря нишката на историята
да я хвана
и тогава какво
няма да нагласям нещата да монтирам да редактирам
стига толкова
каквото такова
нека продължи да се извива
повторно да се изплъзне от ръката ми
