Диана Бойчева е ентусиаст. Тя е от новото поколение в българското книгоиздаване, което попива бързо новите тенденции от водещите световни пазари и опитва да ги прилага у нас. Тя стои начело на първия мащабен проект за е-книги в България, който бе разработен с подкрепата на мобилния оператор Мобилтел и днес е познат като M-Tel Ebook.
През тази седмица платформата отбеляза своята първа година, затова попитахме Диана какво се е променило за тези 12 месеца на пазара на е-книги у нас.
- Как изглежда пазарът на е-книги в България една година след старта на съвместната платформа на БГкнига и Мobiltel?
- Пазарът все още е в началните си фази, бих казала дори, че е доста слаб. От една страна, средната цена на книгите, които се купуват (според статистиката на БГкнига - б.р.) се е повишила от 2.50 лв. в първите месеци до 6-7 лв. за книга последните седмици. От друга, броят на купените книги на месец остава относително постоянен. Аз отдавам това на появяването на конкуренция на пазара в лицето на Библио и Хеликон – част от продажбите се разпределят и към тях и ние не виждаме увеличението на пазара, което неминуемо съществува.
Продават се най-вече силните автори, както е на традиционния книжен пазар. Друг жанр, който се радва на добър интерес, са помагалата за изучаване на чужди езици. В противоречие с класическите тенденции обаче, където детските книги са много силен сектор, при електронните издания за деца все още почти не се отчитат продажби.
За други категории, които са традиционно силни на по-развитите пазари за е-книги, ние все още нямаме данни поради липса на предлагане - сред тях са книгите за компютри и технологии, еротичната литература, учебниците за университети.
- Оправдаха ли се очакванията Ви за търсенето от страна на потребителите?
- Моите очаквания се оправдават по отношение на цената, която не е най-важният фактор за покупка. Най-евтините книги се продават по-слабо от по-скъпите. Както е при пазара на традиционни книги , важно е съдържанието. Предлагането на книги на промо-цени отново повишава покупките само за силните автори, които се купуват и извън промоциите.
За разлика от традиционните книги обаче, чувството за притежание и удовлетворението за покупка при е-книгите е доста по-слабо и ако разхождайки се в книжарницата сме склонни да купим намалена книга, която не ни трябва, това не важи при продажбите в мрежата.
Очакването ми за увеличение на продажбите не се оправда, но както казах по-рано, това от една страна се дължи на появата на конкуренция, а от друга – на липсата на предлагане.
Търсене определено има, тъй като отчитаме 3600 регистрирани потребители за една година и изтегляне на почти 13 000 книги включително с безплатните. Смятам че това са добри показатели за един бизнес, който тепърва прохожда.
- Като споменахме липса на предлагане, как се е променило се отношението на издателите към е-книгите една година след старта на вашата платформа?
- Като изключим издателствата, които започнаха силно и продължават в същия дух – Колибри, Труд, SkyPrint и няколко други, добавените през изтеклата година, нови издателства са много малко. Почти всички издатели са все още плахи и изчакват стъпването на пазара на най-големите издателства, които все още нямат издадени е-книги или имат много малко. Сред тях са издателства като Бард, СофтПрес, които преди седмица издадоха първата си книга в електронен вариант – биографията на Стив Джобс), Кибеа, Изток-Запад, ИнфоДар, Сиела, Обсидиан – 90% от най-големите издателства нямат издадена нито една електронна книга. Предполагам че всички те работят по въпроса и скоро ще можем да се насладим на истинско предлагане на пазара.
Един от необяснимите за мен фактори е пълната мистерия, в която всички те забулват бъдещите си планове за електронно издаване. Такова неминуемо ще има и ясната позиция на издателствата по въпроса според мен би бил добър PR за тях.
Авторите и по-малките издателства от своя страна са много по-отворени към електронните книги. Имаме сключени над 100 договора с автори и малки издателства на книги от български автори, които търсят начини за дистрибуция в електронен вариант.
За съжаление освен десетина издания на Издателството на Софийския Университет, нямаме други учебници за висшите училища - традиционно силни в електронното книгоиздаване в Западна Европа и Северна Америка.
Приятно впечатление правят усилията на издателство Просвета, които освен че представиха на пазара цяла серия мултимедийни учебници в помощ на учителите, имат своя разработена платформа за електронни учебници, предлагат абсолютно безплатно пълен комплект електронни учебници на всички ученици от училища, които учат по техни програми, и имат други проекти за електронно книгоиздаване.
- Какво планирате за втората година на M-Tel Ebook?
- Планираме разширение на дистрибуторската си мрежа, създаване на преференциални условия за работа с автори, усъвършенстване на www.mtel.bg/ebook.
Отваряме портфолиото си от услуги за книгоиздаване и дистрибуция за всички, които желаят да предлагат електронни книги. Това включва редакторски и коректорски услуги, създаване на файлове, издаване на ISBN, управление на дигиталните права (DRM), дистрибуция към крайни клиенти, отчетност, достъпна в реално време. И от друга страна - готови решения за вече работещи интернет книжарници.
- И един привидно страничен въпрос: как според Вас АСТА ще се отрази на българското книгоиздаване?
- Както виждаме, до сега не се отразява – не се предизвика никаква дискусия сред издателите. Интернет книжарниците са едни от най-успешните бизнес модели за електронна търговия, а електронните книги не са приоритет на издателите. Самото споразумение ACTA е доста драстично и се радвам, че се подлага на дискусия на най-виско равнище в политиката. Много българи прекарват часове в онлайн пространството в работно и извън работно време и това касае пряко част от живота им.
За мен темата е интересна, мисля че трябва да има механизми за защита на авторското право, но смятам, че не трябва да се ограничават потребителите. Радвам се, че в общественото пространство възникна дискусия и се надявам издателите да прочетат текстовете.
Асоциация Българска книга може да предизвика дискусия сред членовете си, за да се види каква защита за електронните книги очакват участниците в книжния пазар. Ние, като фирма която предлага DRM услуги, можем да кажем, че е много трудно да се измисли начин, по който авторското право да бъде защитено в интернет.
Единият начин e т. нар. "hard DRM", при който върху файла, който потребителят купува, са наложени определени ограничения, но самият файл става притежание на потребителя. Съществува и Social DRM при който файлът е напълно свободен, става притежание на потребителя, но ако се появи някъде в мрежата в нарушение на авторското право, файлът може да бъде проследен до първоначалния си собственик. Тогава той се адресира директно като нарушител на авторското право. Аз лично се колебая кой от двата варианта е по-добър.
С навлизането на облачните технологии и мобилния интернет, например, един успешен модел може да се окаже онлайн четенето срещу месечен абонамент.
Колонката на Диана Бойчева за тънкостите в правенето на е-книги "Направи си сам" можеш да следиш тук.