Вчера Мартин писа за брандовете и кой е по- по- най- необичан. Общо взето всички знаем кои са фаворитете. По-интесно е какво променя отношението ни към дадена марка.
Личното ми мнение е че това, което завърта мнението ни към положително е човешкото лице. “Човешкото лице” е адското клише, за което се извинявам предварително.
Никога не съм била клиент на Първа Инвестиционна и ми бяха безразлични, до момента, в който не се запознах с маркетинг екипа им. Готини хора, с които ми е приятно да се виждам, въпреки че някои вече не са там. Станаха ми симпатични, после пак ме изгубиха по две причини. Първата е тази, втората е тази. Случаят с Кремиковци потъна, защото на кой му пука за едни 300 кучета, случаят с Витоша все още има шансове да се обърне към добро, стига да има натиск.
Друг мой фаворит са Мтел. Истината е, че са ми неприятни много от преди проблемите със сметките. Затова и не съм техен клиент от преди да се случи случката и така и не изгорях с пари. Отношението ми към тях обаче се затопли след като се запознах с човек от екипа им и след като реагираха бързо с таблетите за Star Machine. Честно казано Мтел трябва да повишат Дебора или поне да я слушат повече, защото за няколко неофициални срещи с блогъри тя успя да промени отношението към марката към положително, по ефикасно от цялата компания за година и половина.
Та така, това което прави марката ви по-симпатична е човешкото лице. И това важи в буквален смисъл когато компанията яко се е… сгрешила. Когато нещо такова се случи, хората правят такива неща с човешките лица на отговорните хора – ето линк. И това е което Андреас Майерхофер трябваше да направи от името на компанията. Както и да намерят начин да върнат някакви пари, разбира се. Не да благодарят за търпението, защото истината е, не че хората са търпеливи към тях – те просто нямат избор, защото са обвързани с договори.
Човешкото лице и социалните медии
Освен всичко друго, социалните медии дават възможност бранда ви да има човешко лице и хората да имат положителна нагласа към него. Това се случва като си говорите с тях и като ги слушате.
Едно от най-хубавите неща на Twitter е, че скъсява разстоянията и можете да си говорите на Ти с почти всеки. И въобще социалните мрежи са, за да има диалог (поправете ме, ако греша, но мисля че Пламен Русев говори доста за това в книгата си). Въпрос на неразбиране от страна на бранда е да не отговаряте на хората в Twitter. Въпрос на надменност е да не давате на хората да си говорят с вас във Facebook. Да, моля ви, колкото и да си мислите, че сте големи и важни, колкото и да ви е страх от това, което хората имат да ви кажат – отворете си стените във Facebook. Затворените стени и нежеланието да разрешите на хората да си говорят с вас ги кара да не ви харесват. Едностранното облъчване с информация, статуси и туитове обезсмисля присъствието ви в социалните мрежи.
Казвам всичко това не защото искам да се направя на умна и да похейтя малко Мтел в този мрачен петък следобед. Напротив. Казвам го, защото са ми леко симпатични напоследък и се надявам това да попадне в някой медиен анализ, а от там на хартия да стигне до който трябва, за да го имат в писмен вид като им се налага да убеждават шефовете си за следващата си стратегия в социалните медии.
*няма начин всички да ви харесват. Нали тук нямаме спор?