Днес присъствах на пресконференция, дадена от Асоциацията на потребителите на телекомуникационните и интернет услуги. Говориха Янаки Ганчев, Невен Дилков и други. Беше интересно.
Янаки Ганчев разказа, че на 1 февруари те са имали почти едночасова среща с министър-председателя. Че са му обяснили страховете на Интернет потребителите около ACTA и че се е стигнало до “джентълменско споразумение”, подписано от Бойко Борисов. Съгласно него, Министерският съвет ще внесе в НС предложение ACTA да бъде одобрен с “резерви”, като се посочи, че в областта на Интернет потреблението ще се прилага наличното сега българско законодателство. Асоциацията е поканена да участва и в работните групи на НС, където нещата ще бъдат доизбистряни.
Дотук добре. Извоювана е немалка победа – поне на думи. Предполагам, че Бойко Борисов ще си сдържи думата, и не ми се вярва парламентарната група на ГЕРБ (единствената, която все още заявява поддръжка за ACTA) да го бламира. Би трябвало да съм спокоен.
Но не съм. Правата на Интернет потребителите са само една малка част от полезните неща, които ACTA разрушава. Образно казано, ползата от тази корекция за мен е колкото от това да ти дадат каска, която да те пази при обстрел от упор. Каската вероятно ще опази част от теб, и то най-важната – но уви, крайният резултат вероятно ще бъде същият, както и без нея.
С риск да повторя доста от предишния си запис, ще изредя накратко част от оставащите проблеми, и ще предложа максимално скромните възможни техни решения:
- Процесът на договарянето и допълването на ACTA продължава да е секретен. (В глава V, статия 38, т. 2 изрично е дефинирано, че консултациите и позициите на страните ще бъдат конфиденциални, а това ще налага запазване и на постигнатите договорености конфиденциални поне до приемането им. В противен случай опитен наблюдател лесно ще отгатва по междинните резултати позициите на страните, а това обезсмисля конфиденциалността им.) Това е точка, която България няма как да подпише “с резерви” и да не спазва.
- Нарушаването на личното пространство и разкриването на лична информация далеч не се изчерпва с опазването на Интернет присъствието от тези посегателства. ACTA стимулира нарушаването им и извън интернет, като може да наложи например масово следене на търговска кореспонденция под предлог предотвратяване на нарушаване на търговски марки и т.н. (Това следва от силния дисбаланс между права на праводържатели и права на не-праводържатели, създаван от ACTA. Този дисбаланс е резултат от цялостния дух на ACTA и няма как да бъде отстранен без цялостна промяна на споразумението.)
- Дори ако бъде спазено, споразумението не защитава срещу практическото анулиране от ACTA на концепцията за “честна употреба” в глава I, част 1, статия 5, т. k. (Този нежелан ефект може да бъде отстранен, например като България посочи в “резервите” си, че няма да прилага ACTA в нарушаване на българските и международни закони за “честна употреба”.)
- Споразумението не защитава и срещу ефекта на ACTA да изнася противоречията по предмета си на ниво спорове между големи организации, извън възможностите на отделните хора да се включват (освен като обвиняеми). По този начин, то не предпазва срещу тенденцията на ACTA да превръща света от общност на хора в общност на големи организации (доколкото участниците в тези противоречия ще са като правило корпорации – в общност на корпорации). Тази тенденция може да бъде отстранена чрез подходяща промяна на Глава I, част 1, статия 5, т. l и някои други точки; това обаче ще създаде други трудности и рискове в практическото прилагане на ACTA. Затова намирането на подходящо решение е много трудно, а оттам и отстраняването на тази тенденция. Също, дори България да намери и прилага подходящото решение, светът е взаимосвързан и нежеланите ефекти на тенденцията ще се чувстват у нас въпреки всичко.
- Създаването на обстоятелства за извънсъдебни действия (както на “приватизиране на цензурата”, така и на рекет с интелектуални права) не отслабва от това споразумение. Намаляването на тази опасност би изисквало основна преработка на ACTA, която България не може да наложи. А в настоящия вид на споразумението, единственият начин България да намали задоволително тази опасност би бил да откаже да подпише ACTA изцяло.
- Споразумението не предотвратява (и принципно няма как да предотврати) и претърсването на хора и личния им багаж на границата. А това е една от най-инвазивните и неприемливи части на ACTA. Тя може да бъде в малка степен отслабена, като България се възползва от разрешението в глава II, част 3, статия 14, т. 2 и въведе правила, които изключват проверяването на личен багаж и некомерсиални количества стоки поради изисквания, произтичащи от ACTA. Това ще позволи подобни проверки да не се извършват от българските гранични власти (но няма да спре извършването им от други гранични власти).
- В глава II, част 3, раздел 4, статия 23, т. 1 се запазват изискванията на ACTA нарушенията на интелектуални права да бъдат обявени за криминални престъпления, и за тях да може да се налага наказанието затвор. Също в пълна сила остава възможността почти всяка възможна употреба без изрично разрешение на обект на интелектуални права да може да бъде представяна като “целяща пряко или непряко търговско или икономическо предимство”, и така да се оказва криминално престъпление. В пълна сила остава и уговорката, че криминални престъпления са всички такива употреби, но не само те – тоест, не е посочено какви други употреби на обект на ИП, неносещи никакво търговско или икономическо предимство, също са криминални престъпления. На теория това би могло да бъде дори личното слушане на музика, или споменаването на търговска марка или име на фирма в критична статия. Единственият начин България да ограничи тези нежелани ефекти е да заяви, че изцяло отказва да изпълнява тази точка.
- Продължават като криминални престъпления да се третират вносът, износът и транзитът на продукти, нарушаващи нечия търговска марка. Това е в сила дори ако в страната-производител и в страната-получател тези продукти не нарушават търговска марка. Иначе казано, ACTA способства една страна с неоправдано строг режим на интелектуални права да може да го налага и върху търговията на страни, чийто режим е по-либерален.
- ACTA продължава да постановява, че държавите имат право да обявят за криминално престъпление записването на прожектиран филм, дори ако е с изцяло некомерсиална, нетърговска и неразпространителска цел (напр. за строго лична употреба). За щастие, тази точка е пожелателна – България не е длъжна да я изпълнява. Възможността да бъде въведена обаче неизбежно ще допринася за създаването на общ “смразяващ ефект”.
- В глава II, част 3, раздел 4, статия 23, т. 4 ACTA продължава да задължава държавите да обявят за криминално престъпление подпомагането или подбуждането към споменатите криминални престъпления. С други думи, изказвания в смисъл, че това поголовно криминализиране е нередно и несправедливо, могат да бъдат тълкувани като подбудителство към нарушаването им, и авторът им да бъде обявен за криминален престъпник. Единственият начин това пряко и брутално нарушение на свободата на словото да бъде блокирано е България да декларира, че изцяло отказва да изпълни тази точка. (Което, в добавка към изводите за другите точки от статия 23, прави логичен отказът да се изпълнява цялата статия.)
- Съгласно глава II, част 3, раздел 5, статия 27, т. 5, държавите са длъжни да въведат юридически мерки срещу заобикалянето на технологични средства, които се използват за контролиране на употребата на обекти на интелектуални права. В т. 6 е уточнено, че става дума за устройства или средства, създадени с идеята предимно за такова заобикаляне. Ще рече: ако устройството става предимно за друго, то е използваемо за другото, но всяко такова заобикаляне нарушава закона. В т. 6 се прави изключение, ако продуктът има значителна комерсиална употреба извън такива заобикаляния; за свободния софтуер обаче често се приема, че няма комерсиална употреба, и съответно той попада под удара на ACTA. Съгласно т. 7, държавите са задължени да подсигурят юридически мерки срещу лица, които предприемат действия, които биха могли да направят възможно нарушаването на авторски права (и в частност снемането на електронните ограничения над негови обекти). Иначе казано, Това важи в пълна сила дори ако употребявате законно закупени обекти на ИП, само по разрешения начин, и ако пишете софтуер, който бива използван само за такава цел. За илюстрация: преди ACTA авторът на DeCSS (програма за разшифроване на DVD) не можеше да бъде осъден, тъй като я беше написал и използвал за гледане на законно закупени от него филми. Под ACTA той се явява престъпник, независимо че не е нарушил ничии интелектуални права. Тези точки носят силен “смразяващ ефект” не само върху обществото, но и върху технологичния напредък. Той може да бъде избягнат, ако България заяви в “резервите” си, че няма да ги спазва.
- В глава II, част 2, статия 11: държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да нареждат на нарушителя или обвиняемия да предостави информация около нарушението на праводържателя или съда. Изискването за предоставянето на такава информация на праводържателя е форма на принуда към самоинкриминиране, което е нарушение на фундаментално човешко право. От демократичните законодателства се очаква да забраняват подобно нещо. Тази възможност за нарушения може да бъде избягната, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.
- В глава II, част 2, статия 12, т. 1 (а): държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да нареждат на когото е необходимо да блокира възможността нарушение на интелектуални права да бъде извършено. Такова блокиране обаче е невъзможно без пълно следене на всички, например на всички Интернет потребители. Ако споразумението между Б.Б. и АПТИУ бъде спазено, Интернет потребителите ще бъдат защитени, но всички останали – не. Резултатът ще е тотално нарушаване на личностни права. Също, ефектът дори от такова следене няма да е пълен – мярката стимулира нарушаване на общочовешки права, без да постигне търсения ефект. (И също така създава условия за тежки антиконкурентни икономически злоупотреби.) Такова развитие може да бъде избягнато, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.
- В глава II, част 2, статия 12, т. 2 държавите биват задължени да разрешат на съдилищата си да действат inaudita altera parte (непублично и тайно), където е подходящо – и особено където ще бъде нанесена невъзвратима вреда на праводържател, или когато е възможно доказателства да бъдат унищожени междувременно. Обикновено подобен текст касае само втората възможност: поставянето на “невъзвратима вреда на праводържател” наравно с унищожаването на доказателства е недопустимо фаворизиране от съда на праводържателя спрямо другата страна. Също така, обикновено подобен текст се формулира максимално тясно и изрично, за да се избегне възможността с разрешението за тайни действия да се злоупотребява, а текстът тук е формулиран широко и неясно. Това създава възможността той да бъде прилаган широко и в нарушение на духа на правото. Тази възможност може да бъде избягната, ако България заяви, че няма да изпълнява тази точка.
- В глава II, част 3, статия 17, т. 4, ако праводържателят е злоупотребил с правото си да подава сигнали за арестуване и изземване на стока, обявена за “пиратска”, то държавата има право да упълномощи митническите и другите си компетентни органи да не приемат и/или да не разглеждат сигнали от този праводържател. Ако обаче държавата не е употребила изрично това си право, то компетентните й органи са длъжни да работят по сигналите дори на доказан злоупотребител, и да създават проблеми на коректни лица. Тази възможност може да бъде избягната, ако България изрично упълномощи компетентните си органи да отказват работа по сигналите на доказани злоупотребители.
- В глава II, част 3, статия 20, т. 2, ако стоки бъдат обявени за нарушаващи търговска марка, простото премахване на “пиратската” търговска марка не може да е основание стоките да бъдат обявени за легални. (Иначе казано, с тях трябва да се постъпи по стандартния ред – унищожаване.) В случаи, когато се касае за истинско фалшифициране на търговска марка, мярката може и да бъде оправдано наказателно действие. Ако обаче се касае за непредумишлено подобие на търговски марки, мярката ще е очевидно ексцесивна и ще служи единствено на създаването на пречки пред конкуренцията. (Обикновено не е проблем, особено за най-големите, да регистрират умишлено търговска марка, донякъде подобна на тази на конкурента, и след това да искат унищожаване на стоката му заради това подобие.) Тези злоупотреби могат да бъдат отчасти избягнати, ако България декларира, че ще изпълнява тази точка само в случаите на доказано от съд умишлено фалшифициране. Пълното им избягване обаче е възможно само ако България откаже изобщо да изпълнява тази точка.
- В глава II, част 3, статия 22, подточка (b), държавата може да оторизира компетентните си органи да предадат на праводържател информация (на практика всичката, с която те имат как да разполагат) за потенциално нарушаващата стока и потенциалния нарушител. А съгласно подточка (c), ако държавата не е изпълнила подточка (b), то тя е ДЛЪЖНА да оторизира компетентните си органи да го вършат – като минимум за вносните в нея стоки. (Което, заедно с другите провизии, реално води до ефекта, че държавите-участнички реално се оказват принудени да действат съгласно законите на тази от тях, която защитава най-много интересите на праводържателите – включително в ущърб на интересите например на потребителите.)
- В глава II, част 3, статия 25, т. 3 държавите са длъжни да дадат право на компетентните си органи да разрешават конфискуването и унищожаването както на стоките, нарушаващи търговската марка и на “пиратските” копия, така и на всичко, свързано със създаването им. Държавите са длъжни също така да подсигурят да няма никаква възможност при никакви обстоятелства да се плати или даде каквато и да е компенсация за конфискуваното и унищоженото. (Второто изречение е безсмислено – в случаи на доказано криминално престъпление е принципна практика иззетото и унищожено да не се компенсира. Изречението е смислено само в един случай – ако е иззето и унищожено имущество, за което впоследствие се е оказало, че не нарушава търговски марки и не е “пиратско”. А смисълът и в този случай да не се плащат компенсации има как да е само един – да се стимулира изземването и унищожаването, като вършещите го бъдат освободени от отговорност в случай на грешки. Подобна практика е неприемлива, особено в съчетание със статия 20, подточка b. Тя може да бъде спряна по само един начин – като България декларира, че няма да спазва тази точка.)
—-
Изброеното дотук е само част от проблемите, които виждам в ACTA. Не съм засегнал например възможността да се пречи на генеричните лекарства (ако тя се реализира, цените на лекарствата в България ще скочат средно между 5 и 10 пъти – набързо ще станем младежка нация, и здравната вноска ще трябва да е поне 20-25% от заплатата). Не съм обсъдил подробно “приватизирането на цензурата” и “приватизирането на следенето”. Не съм засегнал какъв страховит “ефект на смразяването” може да има именно върху творците, и как възможността да твориш извън ярема на голяма корпорация може да бъде на практика унищожена… Неизброените ми тук опасения са повече от изброените, а надали съм се сетил за всичко вероятно и опасно.
Имам сериозни съмнения и доколко споразумението между Б.Б. и АПТИУ ще бъде трайно. Срещал съм в Нета изчисления, че за да се постигне това ниво на потайност и агресивно налагане на ACTA, спазвано на ниво правителства на най-големите държави, за “лобиране” трябва да са били похарчени над 10, може би над 20 милиарда долара. Моите преценки сочат същия порядък. А свободата на Интернет потребителите е пословичният “най-зъл враг” на всички праводържатели. Който е дал такъв куп пари, и почти е постигнал желаното, много лесно ще даде още милиард-два, за да го допостигне. Да се оттегли тихомълком уговорка по ACTA ще е несравнимо по-лесно, отколкото да бъде подписана и ратифицирана след вече оттеглен подпис.
Вероятно ли е това да се случи? В момента имаме министър-председател, който няма зад гърба си мафия, способна да контролира големия процент от избирателите. Като резултат той е принуден да ги слуша и да изпълнява, ако не иска политическият му път да приключи скоропостижно. Единственият такъв в историята на “прехода” ни, и определено единственият сред активните в момента политици. А има куп кусури, някои от тях отвратителни – напълно е реалистично да падне от власт още на следващите избори, след година и нещо. Който и да го замени, с почти пълна сигурност ще отмени “резервите” ни към ACTA, дори ако в момента публично се кълне в обратното. Така че премахването на “резервите” ни в срок от 2-3 години ми изглежда на практика сигурно.
А има и друго. Ако България изяви резерви по всички точки, които описах (а те са само част дори само от скандалните), всеки нормален дипломат би задал въпроса: “Защо изобщо тогава го подписвате?”. И ще е прав: споразумение, което не ни изнася по към една трета от обема си, на практика не ни изнася изобщо. Затова добрият вариант за България ще е изобщо да не подписва ACTA.
Няма ли в ACTA нищо ценно? Ако трябва да сме честни, има. Много от правилата му за защита на търговски марки например биха били от полза за България. Никой обаче не може да ни попречи да си въведем в сила като национални закони каквото и когато пожелаем от тези правила, дори ако не сме подписали ACTA. Обратното не е вярно – подпишем ли го, ще сме на практика задължени да въведем и нежеланите му елементи. Ако не веднага, то много скоро.
Затова моят призив е – нека се преборим ACTA да бъде отхвърлено изцяло. Просто това е най-мъдрата постъпка, която можем да направим.
Един от начините е да гласуваме в Интернет за петицията, която ще бъде изпратена на органите на ЕС. Към момента, в който пиша тези редове, са я подписали над 1 500 000 души. Нека помогнем тя да достигне 2 милиона – а по възможност и повече.
Друг е да дойдем на общоевропейската демонстрация срещу ACTA. Тя се провежда в много градове в ЕС, по едно и също време – в 11 часа на 11 януари. В София ще тръгне шествие от пилоните на НДК. Доколкото зная, като минимум в Пловдив и Варна също има заявени демонстрации, може би и в други градове.
И трети е да говорим с познатите си и да им обясним какво всъщност значи ACTA. И да им кажем, че в България това споразумение се лансира от ГЕРБ, поне засега. Нека знаят, когато някой от ефектите на ACTA им се стовари отневиделица, на кого да “благодарят” за него. За да знаят пък в ГЕРБ, че подкрепят ли ACTA в парламента, ще си понесат политическата отговорност, до последния загубен глас. И да си помислят имат ли желание това да се случи.