Годините си летят, виждам това в огледалото всеки път, щом прокарам пръсти през косата си. Важно е да помня коя съм, важно е да изпълвам деня си със смисли, не чуждите, моите (!).
Всяко едно изпитание ни кара да пренареждаме приоритетите си. Няма нищо по-важно от децата и семейството, няма нищо по-силно от любовта, няма нищо по-вдъхновяващо от приятелите, истинските.
Моето изпитание за тази година го отметнах, надявам се. Да се събуждаш всяка сутрин с мисълта за най-страшното, да се усмихваш, когато всяка клетка от тялото ти иска да плаче, да бъдеш силен и да го изискваш от другите, а вътрешно да си толкова слаб…Но отмина, слава богу, отмина.
Остана вярата. Нашата, неговата. Вярвам, че всичко ще се оправи и макар, че годината не тръгна добре, нещата ще се подредят. Трябва да бъде така. Просто трябва.
А белите коси, тях просто ще продължа да ги боядисвам.
