Urban Traveler, Ани Коджаиванова: 2012 Вино и още вино

Виното е хоби, което крие известни финансови рискове. Както и здравословни, ако му поотпусне човек края. Също така са нужни много "проба-грешка" упражнения, за да се научиш да различаваш, да преценяваш, да систематизираш и да оценяваш. За това горе долу всеки уикенд ходя "на лов" за вино - в големите супермаркети, както и в няколко крайно добре заредени магазинчета в квартала. Правилото: всеки път различни бутилки. Ето какво премина през стойката ми за вино в последния месец.

РеДарк 2000 - гордостта на винпром "Дамяница", бе забелязан да се мотае из търговската мрежа на подозрително ниски цени...(между 8 и 20 лв, вместо за 60-70). След три на брой изпити бутилки бих направила следните изводи: РеДарк 2000 е прекрасно, отлежало мерло, много топло, ароматно и богато, не твърде натрапчиво - танините вече са омекнали и не дразнят, с точната засега доза "старост". Дъната на корковите тапи вече са започнали да се напояват, което може би е и причината за ниската цена, но това е то старостта. Интересното е, че съдържанието на трите бутилки не е 100% еднакво, но това всъщност си е позитив. Не го пропускайте, ако го срещнете. Би бил жесток компаньон на всяка месна гозба, особено по това време на годината, но го оставете да диша минимум час.

Къде беше засечено: В Карфур - около 20 лв бутилката и в супермаркет "Ралица" до басейна Виктория- за 8 лв, там обаче май го изкупих.

Джейкъбс Крийк Резерва Шираз 2006 е едно от най-готините вина, които съм пила. Не че е някакъв свръхшедьовър, но да речем, че това вино пасва идеално на моя личен вкус - кадифено и меко, с изключително богати аромати и с някаква веселост, свежест, която ме кара да се усмихвам. Да не говорим колко беше вкусно. Да, вкусно ми се струва точната дума, нищо, че едва ли съществува във винената терминология. Ако сте фенове на австралийския шираз като мен, особено на този от Бароса вали, това наистина ще ви допадне. Доколкото съм осведомена, Джейкъбс Крийк се предлага в България съвсем от скоро. Поради тази причина колко струва може да се окаже труден въпрос. Ето тук малко май са се пооляли с цена от 30 лв, иначе би трябвало да бъде около 20. Аз лично имах късмета да го купя на промоционална цена от 10 лв. Промоцията обаче си замина и сега страдам.

Останалите две хубости на снимката - карменер на чилийската Чилкас и пино ноар на новозеландската Монтана, все още чакат ред да бъдат изпити.

От присъстващите на тази снимка, единствено Шираз/Вийоние 2008 на Ялумба все още се къта кротко на етажерката. Другите паднаха в жертва на вечерите, така че започвам по ред. Haut Lalande 2008 (наличен в Карфур) е купаж от Бордо, едно вино, което с нищо не запомних, ако трябва да съм честна. Не че беше лошо, но пък не че и беше хубаво-обикновено трапезно вино, свежо, да речем, но за цената му от около 10 лв, можете да си купите доста по-добри бутилки.

Едно от предимствата на Кианти Вила Италия на един от големите италиански производители и дистрибутори на вино - избата "Верга" , е добрата му цена от малко над 6 лв (в Карфур). Кианти е област в централната част на Тоскана, където единствено се произвежда това вино с контролиран и гарантиран произход. Кианти е много известно в цял свят, макар че не съм сигурна защо точно, а в Италия обикновено се продава в плетени дамаджани. Прави се само от определени със специална наредба сортове: санджовезе- най-малко 75%, канайоло- до 10%, тосканско требиано и малвазия - до 10%. Кианти се пие веднага, не го оставяйте да отлежава. Ако опитате след няколко години ще намерите чуден оцет за готвене (от опит). Обикновено Кианти е свежо и приятно киселинно, доста непретенциозно вино, но точно тази марка не ми допадна особено. Твърде кисело. Може би грешката беше, че го пих без храна. Със сигурност не е от този тип вино.

Каберне совиньон и пти вердо 2009 на Мидалидаре е абсолютен разкош, при това само срещу 13 лв. и си струва всяка стотинка. Много сочно, топло, богато и балансирано вино, което така се услажда, че на другия ден отиваш и си купуваш още. Избата в с. Могилово до Чирпан е сравнително млада - на около 3 години. Вината им са в малко по-високия ценови клас - 12-35 лв., но пък са с качество много отвъд ширпотребата, така че все повече им ставам фен. Интересен факт : В основата на проекта Мидалидаре е руският милионер Евгений Юсупов, който иначе живее в Казахстан. Още един интересен факт: Неотдавна Мидалидаре откупиха от Катаржина бранда Carpe Diem.

Накрая: СМС на винарска къща "Варна". Още една млада и готина изба. За щастие напоследък не липсват такива. "Варна" определено са по-добри в белите вина, както въобще всички изби в северна България. Лятото си бях паснала много добре с техния ризлинг. Но СМС-ът също е приятен, без да е претенциозен. СМС всъщност е съкращение от трите сорта - сира, мерло и санджовезе - една доста често срещана и явно изпитана комбинация. Има интересни аромати, сочно е и някак елегантно. Не че ще ви спре дъха, но пък от друга страна се връзва идеално с доста храни - и по-мазни, и по-леки, а и като аперитив е чудесно. Цената е около 10 лв в Пикадили и магазин "Мандарин" на Христо Белчев срещу джелатерията "Конфети".

Ето какво още очаква да бъде дегустирано в близката седмица-две. Трио Резерва 2006 - купаж от каберне совиньон, шираз и каберне фран на чилийската изба Конча и Торо. Мерло и каберне совиньон 2007 на новозеландската Монтана - класика в жанра. И Silver Angel Совиньон блан 2010 на Мидалидаре, за който се чуват само хвалби и адмирации, макар че, трябва да призная, че доста е грозен този етикет.

А ето така обичам да виждам стойката за вино, макар че почти никога не й се случва да остане пълна за повече от ден.

Сега чао, защото карменерът на Чилкас от първата снимка току що бе отворен.