Иска ми се да вярвам, че това, което липсваше на филмовата 2011 бе филм на Кристофър Нолан, защото така поне запазвам жива надеждата за 2012. Въпреки това обаче, а и за да е пълна иронията, този път вместо обичайните 10 съм подготвил цели 15 заглавия. Като за последно, де. И така, най-доброто от 2011 според мен, както следва, е:
15. Source Code
На фона на дебютния „Moon“ вторият филм на Дънкан Джоунс идва като леко, но все пак пренебрежимо разочарование. Може би ако беше запазил минималистичния тон и бе по-умерено насочен към широката аудитория, „Първичен код“ щеше да е изключителен филм. Но сега е просто амбициозен филм с интересна и необятна тематика, каквито аз все пак приветствам и искам по-често да гледам.
14. Sleeping Beauty
Чудното изпълнение на Емили Браунинг ще бъде запомнено – а и как иначе, с оглед на сцените, които е снимала. „Спящата красавица“ е далеч от едноименната творба на Шарл Перо, но под повърхността могат да се открият немалко сходни мотиви и паралели с приказката. Режисурата и операторската работа са тъй впечатляващи, че ако не бяха пропуските в сценария и особено странния завършек, то лентата навярно щеше да получи доста по-широкото признание, което заслужава.
13. Senna
„You know I’ll be honest with you, I was never a Senna fan. I always thought Gilles Villeneuve was the greatest racing driver of them all. But, to make this film, I’ve watched hours and hours and hours of footage. And the thing is – Villeneuve was spectacular on a number of occasions. Senna, he was spectacular every single time he got into a car.“ – Jeremy Clarkson @ Top Gear.
Сменяме Вилньов с Менсъл и Прост, добавяме, че Сена е почти толкова spectacular и извън колата си… И в общи линии изчерпваме каквото искам да кажа за Сена. Колкото до документалката – макар да се концентрира върху човешкото в Аертон и да ни спестява доста от скоростта на пистата, уникални кадри не липсват. Натежава обаче усещането, че с него си отиде и нещо голямо, без което Формулата никога повече не беше същата.
12. Circus Columbia
Балканска идилия – като никоя друга. Лентата разказва за някогашна Югославия, а историята отчаяно търси светъл лъч в съдбите на георите си, на фона на едно объркано и променящо се място, изправено пред война.
11. The Skin I Live In
Сякаш играейки като дете с любимата си мелодрама, Алмодовар смело достига нови висоти в трагедията. „Кожата, в която живея“ е на моменти трагикомичен и непонятно абсурден, ала в същото време – напълно правдоподобен в границите на темите, които зачеква; симптоматичен за времето си.
10. Elena
„Елена“ извежда на преден план немалко морални въпроси, пряко или косвено обвързани с „новата“ реалност и ценности в посткомунистически държави като Русия например. Ценностната система и любовта на хората никога не липсват, важното е към какво са насочени… и на каква цена.
9. Warrior
По-добрият The Fighter, ако трябва да търсим някаква отправна точка. Изненадващо е как при наличието на всичките „бойни“ клишета на света, повечето от които не са се променили от миналия век, този тип филми не само отбелязват прогрес, ами са и истинско удоволствие.
8. Like Crazy
Разбира се, че става дума за любов, а заглавието добре синтезира емоционалния заряд на лентата. Филмът изследва пределите на една връзка от разстояние.
7. Аве
Един чудесен, „малък“ филм, който ми каза достатъчно и същевременно остана толкова изчистен, че не ме затрупа с нищо излишно, което не исках да чуя. Дори и да не е било точно така, Аве ми носи усещането за една преживяна история и изживяна любов, едно странно приятелство.
6. Drive
„Drive“ е опасното пътешествие на човек по пътя на непоклатимите му принципи и разбирания за чест – тесен път с остри завои, сблъскващи героя с всевъзможни препядствия и изпитания. В ушите ми още звучат парчета като „Nightcall“ и „A Real Hero“, а пред очите ми са съответните сцени от лентата.
5. The Girl with the Dragon Tattoo
Дори историята вече да я научихме и да не ни изненадва, дори и без да надминава себе си, Дейвид Финчър е създал един впечатляващ трилър. По-интересното – (пре)създал е новата Лизбет в лицето на Руни Мара. Визията е очаквано изкъртваща, а Финчър е такъв замаян перфекционист, че дори когато показва запис от миниатюрна скрита камера (пльосната върху някакъв сак на майната си, представи си го), то кадърът е изпипан и изваян като по учебник. Което всъщност не е за хвалене.
4. Melancholia
Рядко филм ме оставя дълбоко замислен и то по тема, по която принципно и сам съм се сещал да размишлявам. Но меланхолията някак го направи. Триер, с инфантилни и от рационална гледна точка дори наивни похвати някак успява да влезе под кожата, а последното му творение съдържа много повече, отколкото на пръв поглед, и отколкото мога да опиша.
3. Beginners
Впрягайки прекрасните си актьори в пълнокръвни и развиващи се персонажи, и пълноценно използвайки последните за изграждането на собствените им интимни и пленителни истории, лентата (освен всичко друго) идва да ни каже, че независимо какви сме и къде сме, в един момент всички се оказваме „новаци“. И тогава идва истинското преоткриване.
2. A Separation
Грабващ вниманието от първите секунди и държащ го до последния кадър, сякаш на един дъх. Методично изпипан и смазващ като изпълнение, филмът от Иран спокойно може да бъде наречен шедьовър, дори и тематиката сама по себе си да не те вълнува. Мен обаче ме вълнува.
1. Little White Lies
Неподправен хумор, изключително правдоподобна атмосфера, и образи колкото чудати, толкова автентични. Френският „Les petits mouchoirs“ почти неусетно ще те направи част от една компания, от едно незабравимо лято. А посред фриволните преживявания периодично ще те провокира с размисли за приятелството и любовта, за живота и смъртта, и разбира се – за малките бели лъжи, без които не можем… И с които залъгваме най-често самите себе си.
P.S. Prepare for Ivo!