Повечето от кучетата в приюта обичат хората и знаят, че могат да ни вярват. Но има и такива, които са преживели твърде много страшни случки с хора и просто не успяват да се отпуснат.
Доброволците в приют Богров са се заели с трудната задача да помогнат на най-наплашените и притеснени животни в приюта и да ги превърнат в спокойни и доверчиви кучета. На тези снимки виждате доброволката Рая да работи с едно специално кученце на име Моник:
В приюта имаме над 500 животни, всяко със своя чар и темперамент. А осиновителите търсят първо породисти и изпъкващи животинки – като тази прелест, например, и чак след това обръщат внимание на купищата черни и с цвят ‘бездомен’ обитатели на приюта. Независимо колко настойчиво всички те скачат по клетката и се опитват да се докопат до ласка или разходка. Разбира се, винаги има едно НО. В нашия случай е, че на никого не му се занимава с асоциални кучета или хората просто не знаят как да подходят към тях. А техните нужди са не по-различни от тези на всички останали – да бъдат научени колко красив е света и че ние – хората – сме техни приятели…и всичко това по време на ободряваща разходка. Такъв е случаят и на Моник, родена на 15 юли 2011г., чийто изразителен и плах поглед можете да видите на всяка една снимка.
Малката сладурана се намира в една от най-големите клетки в приюта и въпреки големия брой кучета, щъкащи около нея, доброволците я забелязат моментално и искат да я разходят. Е, да, ама не. Моник е една хитра бегълка, която не желае да изследва от близо дворчето ни за разходки и не улеснява никак старшите доброволци по време на своето извеждане. Просто, защото не е срещнала човека, който с малко повече търпение и упоритост, да и вдъхне спокойствие и да я въведе във веселия живот на кучетата. А това намалява драстично шансовете й за осиновяване, независимо колко сладка е. И понеже, един красив и елегантен куч на име Ричард, стои повече от година при нас, заради същата плахост, се притесняваме, че и Моник ще я сполети същата съдба и ще остане без хора, които да обича и топло легълце, в което да заспива.
А междувременно, молим всички доброволци да се интересуват от нашите страхливи приятели и дори сами да търсят контакт с тях , за да ги преобразим в едни различни, игриви, социални и любвеобилни кучета, готови за дом! Повярвайте, няма по-хубаво нещо от това след седмици или месеци работа с едно куче, да видиш как НЕ бяга в другата посока при вида ти, а напротив – застава пред вратата на клетката, размахвайки опашка и нетърпеливо подскача, от крак на крак, да му обърнеш внимание и да го изведеш навън. Няма по-голяма награда и признание доброволците!