Не всяко безразличие. Безразличието от страна на тези, на които работата им е да проявяват разбиране и да помагат. Работа, платена от данъкоплатеца. Не благотворителност (която по дефиниция не може да бъде безразлична).
Безразличието е престъпление за което не се влиза в затвора и което не подлежи само по себе си на санкции. Писмото на родители на деца с увреждания, което помествам по-долу, съдържа данни за поведение, което би трябвало да е наказуемо ако работата на служителите на дирекциите за социално подпомагане е подчинена на някакви елементарни професионални принципи. Надявам се поне един служител на Агенцията за социално подпомагане да е запазил способността си да се изчерви от изложеното в писмото.
Отношение като описаното в писмото поведение на служителката от ДСП Добрич и реакцията на АСП будят фундаментални съмнения за способността на българската държава да изпълнява задълженията си спрямо най-уязвимите си граждани, които би трябвало да закриля. Имат ли почва социалната работа и социалното подпомагане в България? А човечността?
Дирекциите за социално подпомагане са тези, от компетентността на които зависи дали бъдещият закон за детето ще доведе до закрила на децата и семействата в нужда или ще остане на ниво пожелания. Аз заех позиция, с която приех, че законът ще промени нещата. Още го вярвам. Но от писмото се вижда какъв огромен път предстои да бъде изминат:
ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРИМИЕРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ДО ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
ДО ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
ДО ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО БНТ
ЖАЛБА
От…………………………………………….
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Приложено ви изпращам моя искова жалба до Районен съд Добрич в качеството ми на родител на дете с увеждания, по повод административния тормоз и дискриминативни нормативни разпоредби, с които е свързана социалната политика и начинът на функциониране на социалната администрация в България спрямо родителите, отглеждащи деца с увреждания.
Прилагам и становището на Агенцията по социално подпомагане/АСП/ след проверка по повод иска ми.
Като родител на дете с увреждания, представлявам две родителски неправителствени организации и участвах в работната група към Министерство на труда и социалната политика/ МТСП/ по проекта за нов закон за детето. Представителите на МТСП отхвърлиха голяма част от конструктивните ни родителски предложения за ефективни текстове в проектозакона, едно от които да се преструктурират функциите на социалната админиситрация в полза на семействата с деца с увреждания. Тъй като тези предложения не намериха място и изражение в проектозакона- изпратих иска на зам.министърката на МТСП г-жа Валентина Симеонова и председателката на Държавната агенция за закрила на детето/ ДАЗД/ г-жа Надя Шабани, за да ги убедя в тормоза, на който сме подложени, обслужвайки социалната администрация, а не тя нас и децата ни. В отговор беше извършена проверка от страна на АСП в стил „палачът проверява палачите”. Видно от приложеното становище, АСП приема жалбата ми за несъстоятелна и индиректно ме обвинява в лъжа. Проверката в дома ми беше извършена от инспектори Периха Хасан и Хайретин Халим, като последният по-късно в телефонен разговор ми каза, че посочените от мен служителки, свидетели на тормоза, са отрекли твърденията ми, че „ детето е пищяло”, както и твърденията ми, че служителката Наталия Стоилова е проявила грубо отношение. Явно АСП е приела за верни не моите , а твърденията на подчинените си , които след като не са потвърдили фактите, изложени в жалбата ми, явно са глухи и слепи и не виждат и не чуват когато едно дете, опаковано в колани и каишки в количката си пищи , сгърчено от болка под носа им, или не са се трогнали от тези писъци , или са излъгали за това, което се случи в действителност, за да запазят служебния си конфорт и работни места –„гарван гарвану око не вади”…..
Нещо повече-ако АСП приема жалбата ми за несъстоятелна, означава че агенцияна няма компетентна представа от реалната мъчителна за нас, родителите, действителност, което респективно означава, че функциите й са само въпрос на трудова заетост на служителите й, за сметка на агонията на семействата с деца с увреждания!
Като родител и представител на родителски организации смятам, че съм длъжна да продължа да изобличавам антисоциалния начин на функциониране на социалната администрация в лицето на АСП. Предвид арогантните констатации в протокола на АСП по повод жалбата ми, особено в твърдението им, че не са нарушени цитираните от мен закони, настоявам да ми бъде отговорено на следните въпроси:
1. Предвид становището на АСП, в крайна сметка в Дирекция „Социално подпомагане”/ ДСП /Добрич има ли или не достъп до втория етаж на сградата и ако е организиран друг начин на обслужване на хората в инвалидни колички, защо служителката Наталия Симеонова и колежките й не са ми съдействали да се възползвам от него? Да смятам ли, че АСП приема, че от желание за битово разнообразие съм си измислила твърденията в жалбата?
2. На 16 септември м.г. имала ли съм свободен достъп с детето си до втория етаж на сградата на ДСП и как точно съм успяла да стигна до директорката с детето си, без да го оставям без надзор, за да получа формуляра за целева помощ за лечение? Ако в този случай не е, при какви обстоятелства комисията би преценила, че са ми нарушени правата на човек и родител на дете с увреждане? Да смятам ли, че АСП/ДСП смята за неунизително да завържа детето си за перилата на рампата, като виещо куче, за да бъда административно „обслужена”?
ЗЗД ЧЛ.8….(8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.- хиляди пъти, както и на 16 септември м.г. съм била принудена да го направя, застрашавайки физическото и психическо развитие, както и живота му, предвид нервно-психическото му състояние! Нещо, което се случва с десетки хиляди родители!
ЗИХУ чл. 4 т.6 от „Общи положение”
„ Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез:
……
4.достъпна жизнена и архитектурна среда;- извън протокала бих попитала по какъв начин АСП е спазила този законов текст и е осигурила достъпна жизнена среда за детето ми, живеещо в почти недостъпно жилище, след като в няколкото случаи, в които социален служител е стъпвал у дома , е било за да преброи от колко стаи е жилището ми и да провери дали детето ми е живо, да не би ако е умряло, да злоупотребя с услуги и помощи.
3. Имайки предвид Чл. 6. Закрилата на детето се осъществява чрез:
………
2. дирекции „Социално подпомагане“;-имат ли служителката Наталия Симеонова и останалите визирани от мен служителки, особено експертите, работещи с хора с увреждания, особено с деца с увреждания, квалификации и познания, доказващикомпетентността им за конкретните характеристики на уврежданията- в какво се изразяват тези характеристики, от какви грижи имат нужда, какви възможности имат, според уврежданията си, да обслужват здравната и социална административна система, какви неблагоприятни обстоятелства могат да активизират опасни да детето/ възрастния с увреждания състояния, какви са тежестите за качественото им обгрижване и т.н.? И в тази връзка спазен ли е
ЗЗД чл.3 ал1т. 6 „ подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация- предвид обстоятелствата, можещи да влошат състоянието или да застрашат живота на детето ми, заради принудата да изпълненя бюрократичните изисквания на АСП.
4. Коя е структурата, която КОМПЕТЕНТНО може да определи не правото на някакво, а на нужните помощни средства, според индивидуалното специфично двигателно състояние на дете с увреждания, без които състоянието му се влошава и е свързано с безкрайно лечение до смъртта му?
5.Каква е нормативната възможност детето с двигателни проблеми да получи не определените от администрацията, а нужните според индивидуалното му специфично физическо състояние помощни средства, и преди всичко количка за предивживане, която е основното му средство за интеграция в обществото?
6.Има ли адаптиран за инвалидни колички масов обществен транспорт-градски, извън градски и национален, и може ли този транспорт да се ползва от нуждаещите се , така, както се ползва от хората без инвалидни колички?
7.Има ли в аптечната мрежа нужните лекарствени форми супозитори и за назална употреба за спешно овладяване на епилептичен или фебрилен гърч в извън болнична обстановка?
8. Коя е медицинската или каквато и да е структура, която да е длъжна да излиза с експертно становище за точните начини и средства за преодоляване на последствията от увреждането, според специфичното, индивидуално състояние на децата с увреждания?
9.До колко ефективно се обезпечава социалната оценка на ДСП, не според административните представи на некомпетентните служители, а според всички специфичните индивидуални потребности на детето с увреждания?!
10. Предвид изложеното в иска ми до Районен съд Добрич и становището на АСП, как точно се спазва
ЗИХУ Чл. 3. Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания.
11.Как точно АСП прилага и спазва ЗИХУчл.Чл. 2. Този закон има за цел създаване на условия и гаранции за:
- равнопоставеност на хората с увреждания;-при обслужването на хора с двигателни увреждания и хора без двигателни учвреждания или изобщо без каквито и да е увреждания/ напр. безработни/
12. В моя случай как точно АСП тълкува
ЗИХУ чл.4 Чл. 4. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез:
………
6. социално-икономическа защита;
Както и
Чл.1 от ЗСП
……
(4) (Нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата.
.
Чл.1 от ЗСП
…….
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалното подпомагане се извършва по начин, който да запазва човешкото достойнство на гражданите.- за правото на детето ми на „социално-икономическа защита”, след като заради липсата на молба, а не заради липсата на самото дете, административната система лиши дъщеря ми, приемайки я за умряла и несъществуваща, от реална икономическа защита в размер на 350лв, изразяващи се в детските надбавки за шест месеца? Не е ли логично по смисъла на
чл.4 от ЗСП(4) (Нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата.- социален служител да посети дома ми и да провери дали не съм пропуснала да подам въпросната молба поради обективна невъзможност, както е в конкретния случай? След като в посочения в жалбата ми телефонен разговор социалната служителка ми заяви, че ЛИЧНО ,трябва да я подам и не може друг от мое име да го направи, не е ли било възможно /както и по принцип в цялостната административна дейност на АСП/ ДСП!!!/ да се приложи както посочения по-горе Чл.4 /4/ , така и
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Предишен текст на чл. 6 – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Агенцията за социално подпомагане:
(2) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите „Социално подпомагане“ имат право на безплатен достъп до Национална база данни „Население“, който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й.
13. В крайна сметка, предвид „социално-икономическата защита”, попълнения формуляр ли изразява административните функции на АСП, или подпомагането на родителските ми усилия и отговорности за здравословното състояние на детето ми и моите нечовешки родителски усилия да се погрижа за здравето и живота на детето си?
14 Въпреки, че е уредено в ЗСПД , правото на детски надбавки ФАКТИЧЕСКИ не е ли обусловено от това детето ми да е живо към момента на възникване на това право, да не съм го изоставила в институция и да не го подлагам умишлено на насилие и други рискове?
15. Начинът да се възползвам от това право, не би ли трябвало да е според тежестта на обгрижването на детето, предвид специфичното индивидуално състояние заради уврежданията и възможностите на СЕМЕЙСТВОТО ми за поемане на тежестта за обгрижване на детето, предвид състоянието му?
16. Как точно АСП осигурява „социално-икономическа защита” на детето ми предвид Приложение 7 към чл 40, ал2 от ЗИХУ и заповед на МТСП №РД01/ 319 от 02.04 2008г във връзка с чл40 , ал.2 от ППЗИХУ, определяща пределни лимити за финансиране на помощни средства,след като „пределните” 486 не могат да осигурят ефективните за детето ми количка, която струва 6000лв, 300лв за тоалетен стол, който струва 700 лв?
17. Как ограниченията на „гарантирания” минимален доход, определян от Министерски съвет, „гарантират” индивидуалните медицински и социални нужди на детето ми с множество увреждания и семейството ми, предвид чл.4 от ЗСП(4) (Нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата.
18.След като има правен текст, изискващ към проблемите на детето и семейството ми да се „прилага индивидуален подход”, защо според ГМД/ДМД семейстата с деца с увреждания са поставени в еднакъв доходен ограничителен режим заедно с граждани , изпаднали в социална криза от друг характер, например безработица?
19.Как точно е изпълнена разпоредбата на чл.2 т1 от ЗИХУза „равнопоставеността” на детето ми, нуждаещо се от специфични, предвид състоянието му, нужди на обслужване, помощни технически средства и подобни , от дете с увреждания в по-леко за обслужване състояние и нуждаещо се от стандартни или допустими от социалната администрация помощни средства ?
20.Как точно беше запазено човешкото ми достойнство, според „компетентността” на служителите и според
Чл.1 от Закона за социално подпомагане
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Социалното подпомагане се извършва по начин, който да запазва човешкото достойнство на гражданите.- при положение, че месеци наред бях лишена от детски надбавки, на фона на огромни разходи за лечение на детето ми, за постоперативна терапия и рехабилитация, за постоперативни консулти, за денонощни грижи в периода на инфектиране на оперативните рани, за пътуване до Варна и Пловдив за консултиране със специалисти за преодоляване на последствията от усложненията?
21. АСП има ли компетентна представа как се пътува с буквално разчекнато в шини и превръзки пищящо от болка дете, което заради болките и неудобствата дни наред отказва да приема храна и течности и пищи денонощно от болки, глад и жажда?АСП знае ли как в такова състояние децата ни пътуват като отстрелян дивеч в багажниците на автомобилите ни/ или на приятели и близки, ако нямаме възможност да имаме лични автомобили/ ? Визуализирам със снимка на едно такова дете-Преслава Титова на 8г.от Добрич
22. Предвид ЗЗД Чл. 6а. 1. министърът на труда и социалната политика:
в) ръководи, координира и контролира дейностите за насърчаване и подкрепа на отговорното родителство;- АСП/ДСП и ДАЗД как точно ме насърчават и подкрепят като отговорен родител, какъвто имам претенции, че съм , в условията наПриложение №7 чл.40 ал1 от Правилника за прилагане на ЗИХУ, както и заповед на МТСП №РД01/ 319 от 02.04 2008г във връзка с чл40 , ал.2 от ППЗИХУ, определяща пределни лимити за финансиране на помощни средства, и предвид специфичните индивидуални медицински потребности на детето ми от инвалидна количка, проходилка, позиционен стол, вертикализатор….Да смятам ли, че компетентността на АСП, АХУ, ДАЗД за отговорно родителство на дете с множество увреждания се изчерпва с грижата като за дворно куче-хранене и чистене на аки?
23.Как точно се прилага и спазва Приложение №7 чл.40 ал1 от Правилника за прилагане на ЗИХУ, както и заповед на МТСП №РД01/ 319 от 02.04 2008г във връзка с чл40 , ал.2 от ППЗИХУ, определяща пределни лимити за финансиране на помощни средства, в условията на
ЗСП Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) При осъществяване на социалното подпомагане не се допускат пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, гражданство, политически или други убеждения, религия или вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или произход, членуване в синдикални и други обществени организации и движения- след като е налице фактическо дискриминиращо обстоятелство за детето ми, нуждаещо се от множество и специфични, предвид състоянието му, технически средства , за разлика от от дете с увреждания в по-леко за обслужване състояние и нуждаещо се от стандартни или допустими от социалната администрация помощни средства ?
24. Защо МТСП и АСП не се възползват от възможността и не приложат и изпълнят
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Предишен текст на чл. 6 – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Агенцията за социално подпомагане:
…….
8. (предишна т. 7, изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) участва при изготвянето на проекти на нормативни актове в областта на социалните помощи и социалните услуги;-
и да направят функциите си удобни за гражданите, а не за тоталитарния им чиновнически конфорт ?
25.Как точно е приложен и изпълнен ЗЗДЧл1 ал2 от Закона за закрила на детето, (2) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност
във връзка и с
ЗЗД чл1 /4/ : (4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.-като обръщам внимание на понятието „компетентност” на служителите в държавните органи по отношение характеристиките на детските увреждания, тежестта на обгрижване на децата от семействата им, както и осигуряването на нужните за „развитие”-то им помощни технически средства и др.?
във връзка и с чл.3 ал 1, :” Закрилата на детето се основава на следните принципи:
1. зачитане и уважение на личността на детето;..
т. 3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване най-добрия интерес на детето;
т. 4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специална закрила на дете в риск;
27.Как точно се прилага и спазва
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
1.съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда,-
при положение, че за родителите на деца с увреждания социалното административно обслужване е най-важното място за приложение на този текст, а в моя случай нямам спомен да съм получила услуга в семейна среда.
28. Предвид ЗЗД,чл. 8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специализирана закрила на обществени места-след като не е уточнено друго и се приеме, че ДСП е обществено място, кой и как точно трябва да закриля детето ми там?
29.Предвид ЗЗД Чл. 7. (1) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.- с този текст вероятно социалните служители трябва да се самосезират, че те самите подлагат детето ми на тормоз , чрез административните изисквания и начините на функциониране на АСП/ДСП
30.Предвид ЗЗД чл.6а т.7. министърът на здравеопазването:
а) осъществява контрол върху осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ с приоритет за децата, бременните и майките на деца до една година;- АСП/ДСП и ДАЗД следят ли изпълнението и спазването на посочения текст, предвид неведнъж сигнализираната от мен и хиляди други родители липса на българския пазар на лекарствени форми супозитори и назални за бързо овладяване на детски епилептични или фебрилни гърчове , както и много други животоспасяващи медикаменти?
31.Означава ли, че семейството ми е закрепостено към социалната дирекция по отношение подаването на молби на място, и не мога да остана с детето си два или три месеца, а защо не и повече, в рехабилитационен център, при близки или където и да е извън местоживеенето ми?
32. Компетентна ли е АСП какъв нечовешки бюрократичен тормоз е явяването на ТЕЛК, както и осигуряването на всичко изброено в Приложение 7, чл 40 ал2 от ЗИХУ , на фона на неотменните ни задължения за почти непрекъснато лечение, рехабилитация, образование и социализиране на децата ни ?
33. След като ТЕЛК нямат правомощия да определят начините и средствата за преодоляване на уврежданията, защо „окачествяват” тежките и непреодолими увреждания на децата ни за период от 1,2,3, ..години? Очакват те да се възстановят със светена вода и заклинания ли?
ЗЗД Чл. 6а (4) В рамките на своите правомощия:
1. министърът на труда и социалната политика:
б) подпомага и насърчава сътрудничеството с гражданските организации с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето- настоящото управление на МТСП е поредното от три правителства, които не спазват посочения текст, въпреки нееднократното настояване и предложения на родители и родителски организации за ефективни промени.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА
За пореден път смятам за нужно от името на хиляди родители на деца с увреждания да заявя следното:
Тоталитарният начин на функциониране, структурната обособеност и функционалните приоритети на АСП и ДАЗД ще продължават да унищожават живота на българските семейства, отглеждащи деца с увреждания, ще продължават да стимулират изоставянето на деца с увреждания и ще обезсмислят и най-добрия закон за детето, ако:
1.Не се предприеме структурна реформа в АСП и ДАЗД
2. Не се въведе електронно управление на системата на социалното обслужване на хора с увреждания и родители на деца с увреждания или друг щадящ потребителите начин на административно обслужване, въвеждане на електронни здрави карти, както и изпълнението на Закон за електронно управление в сила от 13.06.2008 г. Обн. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г- като отбелязвам , че държава като Гватемала, където 40% от населението има компютри и ползва интернет, работи с електронна азминистрация от 2001г!!!
3. Не се промени стереотипът хората с увреждания да обслужват социалната система, а не системата да обслужва хората с увреждания, според техните нужди.
4 Не се осигури безвъзмездното целево предоставяне на всички необходими, според състоянието им помощни средства и медицински изделия за деца с увреждания, както и производството им в България.
5. Не се осигурят на българския пазар всички необходими лекарства и лекарствени форми за преодоляване на последствията от детските увреждания и тежки заболявания.
6. Не се организира социална жилищна политика за семействата с деца с увреждания, както това се прави за ромската общност и кокошките-носачки- циничното ми сравнение напълно отговаря на фактическите обстоятелства!
В крайна сметка, настоявам за реалното ви съдействие по смисъла на ЗЗД Чл. 8. (1) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да получава съдействие от органите по този закон
Уверявам Ви, че изложеното в жалбата ми е само незначителн щрих от целия ад, в който превръща живота на деца с увреждания тоталитарната социална система и че под такива и далеч по-тежки жалби биха се подписали десетки хиляди семейства, особено тези, живеещи в отдалечени от общински и областни центрове селища. Уверявам ви, че при сегашната изключителна некомпетентност за детските увреждания и уврежданията изобщо и продължаващия тоталитарен и дискриминативен начин на функциониране на социалната администрация в АСП и в ДАЗД, всички услуги в социалната сфера за деца с увреждания са безсмислени и с тях се облагодетелстват координаторите им, но се хаби човешки и финансов ресурс, като същото важи в пълна степен и за услугите за деинституционализация на децата с увреждания.
Смятам, че не е нужно да цитирам принципите на Конвенцията за закрила на детето и погазването им чрез социалната административната политика на страната ни. По отношение задоволството на АСП от решението на Районен съд Добрич по исковата ми молба, бих цитирала мнението на примиера г-н Бойко Борисов за ефективността на съдебната ни система, което в пълна степен е валидно и за областта на социалното право.
И си позволявам да ви припомня Конституция на Република България
ЧЛ1.
…..
2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от негонепосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
Чл.5
(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
л. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно илиунижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
И за да съм съвсем обективна, предлагам някой от вас да опита като родител на моето дете или на някое друго дете с тежки увреждания, да провери как действа социалната административна система и присъщата й нормативна база. Защото само ако е надлежно информиран, човек може да вземе верни управленски решения.
В очакване на отговорите Ви,
следват подписите на осем майки
